Tag Archives: съд на ес

Заменките на Станишев стигнаха до Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Станишев не е във властта, но следите от управлението му са незаличими. Така наречените заменки на Сергей Станишев: Красимир Гергов, Трейшън Клифс. Ето един материал от 2010 година: Красимир Гергов и бизнесменът Георг Цветански са основните инвеститори в изграждащото се игрище за голф “Трейшън клифс” (“Тракийски скали”). Планът е за седемзвезден комплекс по проект на легендата в голфа Гари Плеър. Теренът е от горския фонд близо до село Топола в община Каварна и е сред 47-те, за които Брюксел плаши България със санкция от поне 50 млн. евро. Имотът от 138,5 дка е на входа на голф игрището “Трейшън клифс”. Един от собствениците във фирмата е Тодор Гергов, братът на Красимир Гергов.

Както се вижда, контролът за съответствие с правото на ЕС е представен като Брюксел плаши.

През 2011 ЕК открива процедура, тук е описанието на фактите за заменките, и перспективата:

(88) Българските власти не са уведомили в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС за мярка, свързана с предоставянето на помощ в контекста на замените на горска земя, преди да я приведат в действие. Поради това, ако Комисията наистина установи наличието на държавна помощ, такава помощ би била незаконна. В допълнение към това, ако такава помощ бъде определена като несъвместима с вътрешния пазар, тя ще подлежи на възстановяване.

ЕК установява наличието на неправомерна държавна помощ. Но България не взема мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар. Нещо повече, оказва се, че според България няма проблем.

Последното развитие: в Официален вестник на ЕС четем за иск на ЕК до Съда на ЕС:

Иск, предявен на 19.10.2023 — Европейска комисия / Република България

(Дело C-632/23)

(C/2023/1295)

Комисията приканва Съда да:

постанови, че като не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавната помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), приведени в действие от Република България, C (2014) 6207 final (1) и не е предоставила необходимата информация, Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията,
да осъди Република България да заплати разноските.

Правни основания и главни доводи

Делото се отнася до искова молба, представена на основание на член 108, параграф 2 и член 288, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Комисията счита, че Република България не е взела в определения срок всички необходими мерки за възстановяване от получателите на държавна помощ, обявена за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар с решение на Комисията по дела SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/B/08), C (2014) 6207 final.

Липсата на навременно и ефективно изпълнение на решението се дължи на трудности по назначаването на независим експерт, който да изчисли размера на помощта, както и на методите за оценка на пазарната цена на имотите, прилагани от Република България, които водят до оценка на имотите, неотговаряща на реалната пазарна цена. Не са налице обстоятелства, показващи абсолютна невъзможност за изпълнение на решението.

Република България също така не е предоставила необходимата информация, предвидена в член 6 от решението. Въз основа на това Комисията счита, че Република България не е изпълнила задълженията си по член 288, четвърта алинея от ДФЕС и членове 4, 5 и 6 от решението на Комисията.

Историята, разказана от Александър Дунчев.

Съд на ЕС: Борба с незаконно съдържание в интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държава от ЕС не може да налага на доставчик на комуникационна платформа, установен в друга държава от ЕС , общи и абстрактни задължения.
Такъв национален подход противоречи на правото на Съюза, което гарантира свободното движение на услуги на информационното общество чрез принципа на контрол в държавата на произход на съответната услуга. Това е изводът от решение по преюдициално запитване от Австрия.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

9 ноември 2023 година

„Преюдициално запитване — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Член 3, параграф 1 — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Член 3, параграф 4 — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество — Член 3, параграф 5 — Възможност за последващо нотифициране на мерки, които ограничават свободното движение на услуги на информационното общество, в случай на спешност — Липса на нотифициране — Противопоставимост на тези мерки — Правна уредба на държава членка, която налага на доставчиците на комуникационни платформи, независимо дали са установени на нейна територия, набор от задължения за контрол и за уведомяване за предполагаемо незаконно съдържание — Директива 2010/13/ЕС — Аудио-визуални медийни услуги — Услуги на платформите за споделяне на видеоклипове“

По дело C‑376/22

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 24 май 2022 г., постъпил в Съда на 10 юни 2022 г., в рамките на производство по дело

Google Ireland Limited,

Meta Platforms Ireland Limited,

Tik Tok Technology Limited

срещу

Kommunikationsbehörde Austria (KommAustria)


През 2021 г. Австрия въвежда закон, който задължава местните и чуждестранните доставчици на
комуникационни платформи да въведат механизми за деклариране и проверка на потенциално незаконно съдържание. Този закон предвижда също редовно и прозрачно публикуване на сигнали за незаконно съдържание. Административен орган гарантира спазването на разпоредбите на закона и може да налага глоби в размер до десет милиона евро.
Google Ireland, Meta Platforms Ireland и TikTok, три установени в Ирландия платформи, твърдят, че австрийският закон противоречи на правото на Съюза, а именно на Директивата за услугите на информационното общество.
Запитан по този въпрос от австрийски съд, Съдът припомня целта на Директивата: да се създаде правна рамка за гарантиране на свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки. От тази гледна точка Директивата премахва пречките, които създават различните национални правни уредби на тези услуги, чрез принципа на контрол в държавата на произход.
Вярно е, че при строго определени условия и в специфични случаи държавите членки, различни от държавата членка на произход на въпросната услуга, могат да предприемат мерки, за да гарантират обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите. Европейската комисия и държавата членка на произход трябва да бъдат уведомени за тези конкретни дерогации.
При все това, държавите членки, освен тази на произход на въпросната услуга, не могат да приемат общи и абстрактни мерки, които да се прилагат без разлика към всеки доставчик на дадена категория услуги на информационното общество. Има се предвид без разлика между доставчиците, установени в тази държава членка, и доставчиците, установени в други държави членки.
Възможността тези държави членки да установят такива общи и абстрактни задължения би поставила под въпрос принципа на контрол в държавата членка на произход на съответната услуга, на който се основава Директивата. Ако държавата членка по местоназначение (в случая Австрия) би имала право да приема такива мерки, това би довело до изземване на регулаторните правомощия на държавата на произход (в случая Ирландия). Освен това би подкопало взаимното доверие между държавите в ЕС и би противоречало на принципа на взаимно признаване.

Също така съответните платформи биха били подчинени на различни законодателства, което би нарушило и свободното движение на услуги и следователно нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Аргументите на генералния адвокат SZPUNAR, който също приема, че правото на ЕС не допуска подобни ограничения.

Съд на ЕС: Носене на религиозни символи на работното място

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда (голям състав) по дело C‑148/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal du travail de Liège (Трудов съд Лиеж, Белгия) в рамките на производство по дело OP срещу Commune d’Ans.

Запитването е отправено в рамките на спор между OP, договорно нает служител в Commune d’Ans (Община Анс, наричана по-нататък „Общината“), и въпросната община по повод на наложената от последната забрана работниците и служителите ѝ да носят какъвто и да е видим символ, който би могъл да разкрие тяхната идеологическа или философска принадлежност, или политическите или религиозните им убеждения.

Ищцата в главното производство инициира няколко производства с цел да се установи, че свободата ѝ на религия е била накърнена. Запитващата юрисдикция счита, че забраната за носене на ислямска забрадка от ищцата в главното производство представлява разлика в третирането, пряко основана на нейната религия, в сравнение с останалите служители на Общината, тъй като други символи на убеждения (по-специално религиозни), носени дискретно на работното място, в миналото са били и все още са толерирани от Общината. Освен това запитващата юрисдикция смята, че тази разлика в третирането не е оправдана с основни и определящи професията изисквания по смисъла на член 8 от Общия закон срещу дискриминацията, тъй като ищцата в главното производство изпълнява функциите си главно без да бъде в контакт с ползвателите на публичната услуга („back office“), и че следователно посочената разлика представлява пряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78. Ето защо тя приема за основателен иска на ищцата в главното производство. Въпросите:

„1)      Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения]?

2)      Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения], дори ако тази неутрална забрана, изглежда, засяга предимно жени и поради това може да представлява скрита дискриминация, основана на пола?“.

Съдът:

Член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че

вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде, с оглед на присъщия за нея контекст, напълно неутрална административна среда, при условие че това правило е годно, необходимо и пропорционално с оглед на този контекст и при отчитане на различните съществуващи права и интереси.

Съд на ЕС: Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-655/21 по преюдициално запитване на Районен съд Несебър за предвиждане на наказание минимум пет години лишаване от свобода за използване на марка без съгласие на правоносителя. Предвидено минимално наказание от пет години прави престъплението сериозно  – което означава, че става възможно законно прилагане на средства за проследяване и подслушване. Дело C-655/21, Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка): Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T. (Преюдициално запитване — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 13 — Наказателно производство — Приложно поле — Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 61 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51, параграф 1 — Прилагане на правото на Съюза — Компетентност — Член 49, параграфи 1 и 3 — Законоустановеност и пропорционалност на наказанието)

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T.

(Дело C-655/21 (1), Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (Преюдициално запитване – Спазване на правата върху интелектуална собственост – Директива 2004/48/ЕО – Член 13 – Наказателно производство – Приложно поле – Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) – Член 61 – Харта на основните права на Европейския съюз – Член 51, параграф 1 – Прилагане на правото на Съюза – Компетентност – Член 49, параграфи 1 и 3 – Законоустановеност и пропорционалност на наказанието) (C/2023/1102) Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Несебър

Страни в главното производство

Г. СТ. T. при участието на: Районна прокуратура Бургас, TO Несебър

Диспозитив

1) Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.
2) Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.

Шремс: Според Съда на ЕС Meta не може повече да заобикаля GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юли 2023 беше публикувано решение по дело C-252/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) в рамките на производство по дело Meta Platforms Inc., по-рано Facebook Inc., Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Ltd., Facebook Deutschland GmbH срещу Bundeskartellamt (Федерален орган за защита на конкуренцията, Германия).

 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС и на член 6, параграф 1, член 9, параграфи 1 и 2, член 51, параграф 1 и член 56, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД).

Запитването е отправено в рамките на спор между Meta   и Bundeskartellamt относно решението, с което този орган забранява на посочените дружества да извършват обработването на някои лични данни, предвидено в общите условия за използване на социалната мрежа  Facebook.

Икономическият модел на социалната онлайн мрежа „Facebook“ се базира на финансиране чрез онлайн реклама, която е съобразена с индивидуалния ползвател на социалната мрежа по-специално с оглед на потребителското му поведение, интереси, покупателна способност и личното му положение. Такава реклама е технически възможна благодарение на автоматизираното създаване на подробни профили на ползвателите на мрежата и на онлайн услугите, предлагани на равнището на групата Meta. За целта наред с данните, които тези ползватели предоставят пряко при регистрирането си за съответните онлайн услуги, се събират и други данни за тези ползватели и техните устройства, в рамките на и извън тази социална мрежа и онлайн услугите, предоставяни от група Meta, и тези данни се свързват с различните им потребителски акаунти – което позволява да се направят подробни изводи за предпочитанията и интересите.

Федералният орган за защита на конкуренцията забранява на Meta да обвързват в общите условия използването на социалната мрежа Facebook от частни ползватели, които живеят в Германия, с обработването на техните данни извън  Facebook и  задължава Meta да изменят  общите условия така, че от тях ясно да следва, че посочените данни няма да бъдат нито събирани, нито свързвани с потребителските акаунти във Facebook, нито използвани без съгласието на съответния ползвател, и пояснява, че такова съгласие не е валидно, когато то представлява условие за използването на социалната мрежа –  защото представлява злоупотреба с господстващото положение на това дружество на пазара на социални онлайн мрежи за частните ползватели в Германия. 29 -30

Тогава Meta   въвежда нови общи условия, в които изрично посочва, че ползвателят, вместо да плаща за използването на продуктите на Facebook, декларира, че е съгласен с показването на реклами. Също така предлага опция ползвателите да могат да преустановяват свързването на тези данни извън мрежата със своя Facebook.com акаунт.

Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда седем преюдициални въпроса с подвъпроси.

Според Макс Шремс Meta е искала  да “заобиколи” GDPR. Член 6, параграф 1 от GDPR позволява шест правни основания за обработка на данни, едно от които е съгласие съгласно член 6, параграф 1, буква a), но Meta е искала да заобиколи изискването за съгласие чрез останалите пет правни основания. В решението си Съдът на ЕС се е занимавал с  всички тях – цитирайки член 6, параграф 1, буква а) чак до буква е). Meta основно се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама, като аргументира, че рекламите са част от „услугата“, която по договор дължи на потребителите. Според Шремс  решението е огромен удар за Meta, но също и за други компании за онлайн реклама. То изяснява, че различните аргументи на бизнеса за заобикаляне на GDPR са нищожни.

В случай че ползвател на социална онлайн мрежа посещава уебсайтове или приложения, свързани с една или повече от посочените в тази разпоредба категории, и евентуално въвежда данни в тях, когато се регистрира или прави онлайн поръчки, обработването на лични данни от оператора на тази социална онлайн мрежа, което се състои в събирането — чрез интегрирани интерфейси, бисквитки или подобни технологии за записване — на данни, резултат от посещаването на тези сайтове и приложения, както и на въведените от ползвателя данни, в свързването на всички тези данни с акаунта в социалната мрежа на този ползвател и в използването на посочените данни от този оператор, следва да се счита за „обработване на специални категории лични данни“ по смисъла на посочената разпоредба, което по принцип е забранено, освен в случаите на предвидените в член 9, параграф 2 изключения.

Когато въвежда данни в такива уебсайтове или приложения или натиска вградени в тези сайтове или приложения бутони, като бутоните „Харесвам“ или „Споделяне“, или бутоните, които позволяват на ползвателя да се идентифицира на тези сайтове или приложения, като използва идентификаторите за връзка, свързани с потребителския му акаунт в социалната мрежа, телефонния му номер или имейла му, такъв ползвател явно прави обществено достояние по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) така въведените данни или данните, резултат от натискането на тези бутони, само в случай че изрично е изразил предварително решението си, да направи свързаните с него данни публично достъпни за неограничен брой лица.

Обстоятелството, че операторът на социална онлайн мрежа има господстващо положение на пазара на социалните онлайн мрежи, само по себе си не изключва възможността ползвателите на такава мрежа да дадат валидно съгласие за  обработване на личните им данни – но  дали съгласието действително е било дадено валидно, и по-специално свободно,   посоченият оператор носи тежестта да докаже.

New York Times по темата

techcrunch.com е патетичен: Отбележете деня (4 юли) в календара, скоро ще се празнува като independence-from-Meta’s-surveillance-capitalism-day

Шремс: Съдът на ЕС обяви подхода на Мета към личните данни за несъвместим с GDPR

Решението е обстоятелствено и експертите още не са публикували обстойни анализи.

Съд на ЕС: Дело С-186/23 Европейска комисия/ България по повод Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(Дело C-186/23)

От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.

(Дело C-186/23)

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)

Ответник: Република България

Правни основания и главни доводи

Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.

Искания

Ищецът моли съда:

(1)да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата;
(2)да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро;
(3)в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата;
(4)да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

(1)  OB 2019, L 130, стр. 92

Съд на ЕС: по повод отговорността на НАП за неразрешения достъп до лични данни от трети лица

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C340/21 V.B.срещу Национална агенция за приходите.

На 15 юли 2019 г. българските медии съобщават, че е имало неоторизиран достъп до информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) и, че различна данъчна и осигурителна информация на милиони хора, както български граждани, така и чужденци, е публикувана в интернет. Много лица, включително V.B. завеждат дела срещу НАП, за да получат обезщетение за неимуществени вреди, които се изразяват в притеснения и опасения, че с личните ѝ данни може да бъде злоупотребено в бъдеще. Според V.B. НАП е нарушила националното право, както и задължението да приеме подходящи мерки, за да гарантира подходящо ниво на сигурност при обработката на личните данни в качеството си на администратор.

Първоинстанционният съд отхвърля иска, като приема, че агенцията не е отговорна за разкриването на данните, че доказателствената тежест на подходящия характер на мерките е на V.B. и, че няма неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. Сезиран с жалба Върховният административен съд отправя няколко преюдициални въпроса до Съда за тълкуване на Общия регламент относно защитата на данните, за да определи условията за обезщетение за неимуществени вреди на лице, чиито лични данни, съхранявани от публична агенция, са били публикувани в интернет
вследствие на хакерска атака.

Може ли незаконното разпространение на съхранявани от публична агенция лични данни поради „хакерска атака“ да доведе до обезщетение за неимуществени вреди в полза на субекта на данните единствено на основание, че последният се страхува от бъдеща злоупотреба с тях? Какви са критериите за вменяване на отговорност на администратора? Как се разпределя доказателствената тежест в рамките на производството? Какъв е обхватът на проверката от страна на съда?

Заключението:

Предлагам на Съда да отговори на поставените преюдициални въпроси по следния начин:

„Членове 5, 24, 32 и 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкуват в смисъл, че:

самото наличие на „нарушение на сигурността на личните данни“, както е определено в член 4, параграф 12, само по себе си не е достатъчно, за да се заключи, че техническите и организационните мерки, приложени от администратора, не са били „подходящи“, за да гарантират защитата на въпросните данни;

когато проверява подходящия характер на техническите и организационните мерки, прилагани от администратора на лични данни, сезираният национален съд трябва да извърши проверка, която обхваща конкретен анализ както на съдържанието на тези мерки, така и на начина, по който са били приложени, и на техните практически ефекти;

в контекста на иск за обезщетение съгласно член 82 от GDPR, администраторът на лични данни има задължението да докаже, че мерките, които е приложил съгласно член 32 от настоящия регламент, са подходящи;

в съответствие с принципа на процесуална автономия вътрешният правен ред на всяка държава членка определя допустимите методи за доказване и тяхната доказателствена стойност, включително следствените действия, които националните съдилища могат или трябва да разпоредят, за да преценят дали администраторът на лични данни е приложил подходящи мерки съгласно настоящия регламент, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, определени от правото на Съюза;

фактът, че нарушението на този регламент, което е причинило въпросната вреда, е извършено от трето лице, сам по себе си не представлява причина за освобождаване на администратора от отговорност и за да се възползва от предвиденото в разпоредбата освобождаване, той трябва да докаже, че по никакъв начин не е отговорен за нарушението;

вредата, състояща се в страх от потенциална бъдеща злоупотреба с личните данни на заинтересованата страна, чието съществуване тя е доказала, може да представлява неимуществена вреда, която дава право на обезщетение, при условие че заинтересованата страна докаже, че е претърпяла индивидуално реална и сигурна емоционална вреда, а задача на сезираната национална юрисдикция е да провери това във всеки отделен случай“.

Финансовият министър Владислав Горанов имаше друго мнение – “ако си оставиш колата отключена и някой ти я открадне, това не те прави виновен”, според него.

Съд на ЕС. Правова държава: размерът на дневната имуществена санкция за Полша е намален, но санкцията остава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Полша е осъдена да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция от един милион евро на ден за да се гарантира, че Полша ще спре прилагането на национални разпоредби за организацията на правосъдието, които съставляват нарушение на правото на Съюза.

На 10 март 2023 г. Полша подава искане до Съда да отмени или евентуално да измени определението, с което ѝ е наложил периодичната имуществена санкция. В подкрепа на искането си Полша изтъква, че след промените в законодателството е изпълнила изцяло задълженията си във връзка с постановените временни мерки.

С днешното си определение заместник-председателят на Съда намалява размера на периодичната имуществена санкция на 500 000 евро на ден.

Взетите от Полша мерки не са достатъчни за изпълнение на постановените мерки.


Съдът ще се произнесе по съществото на делото на 5 юни 2023 г.

Съд на ЕС: излъчване на музикално произведение като фон в пътническо превозно средство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по съединени дела C‑775/21 и C‑826/21 с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния) в рамките на производства по дела Blue Air Aviation SA срещу UCMR — ADA Asociaţia pentru Drepturi de Autor a Compozitorilor (C‑775/21), и Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR) срещу Societatea Naţională de Transport Feroviar de Călători (SNTFC) „CFR Călători“ SA (C‑826/21).

Две румънски организация за колективно управление на авторски и сродни права в музикалната сфера предявяват искове съответно срещу авиокомпанията Blue Air и срещу CFR, румънско дружество за железопътен транспорт, за плащане на дължими възнаграждения и неустойки за публичното разгласяване, без лицензия, на музикални произведения на борда на самолети и във вагони на пътнически влакове.


Сезиран с тези дела, Апелативен съд Букурещ иска от Съда да установи по-специално:
1) дали излъчването в търговско въздухоплавателно средство, превозващо пътници, на музикално произведение или на фрагмент от музикално произведение при излитане, кацане или в който и да било момент от полета, чрез общата уредба за звуково оповестяване на въздухоплавателното средство, представлява публично разгласяване;
2) дали извършва публично разгласяване железопътен превозвач, който използва железопътни вагони, в които са монтирани озвучителни уредби, предназначени за предоставяне на информация на пътниците.

Съдът постановява, че излъчването в пътническо превозно средство на музикално произведение като фон представлява публично разгласяване по смисъла на правото на Съюза.

Не представлява публично разгласяване обаче самото инсталиране на борда на превозно средство на озвучителна уредба и евентуално на софтуер, който позволява излъчването на музика като фон.

Следователно правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която установява оборима презумпция за публично разгласяване на музикални произведения, основана на наличието на озвучителни уредби в превозните средства. Такава правна уредба може да доведе до налагане на задължения за заплащане на самото инсталиране на техника, дори когато не е налице какъвто и да е акт на публично разгласяване.

Съд на ЕС: Прякото излъчване чрез видеоконферентна връзка на учебните занятия попада в обхвата на GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑34/21, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) в рамките на производство по дело Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums. Председател на първи състав е Ал. Арабаджиев.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR).

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.

Член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:

„1.      Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.

2.      Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.

3.      Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?

2)      Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.

Съдът:

1)      Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че

национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.

2)      Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че:

национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.