Tag Archives: BG Regulator

Отново Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 ноември 2022 е публикуван за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Проектът е внесен от министъра на финансите.

Това е хубаво. Правна основа на прилагането на ограничителните мерки трябва да има.

Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз беше публикуван за обществено обсъждане  и на 16 септември т.г., внесен от министъра на правосъдието и министъра на външните работи. Срокът беше кратък – две седмици.

Какво е станало междувременно четем в доклада, придружаващ проекта.

Проект на доклад от министъра на финансите относно проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз и проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз

  • Създадена е  ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС към Европейската комисия, ръководена от комисаря по финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари Марейд Макгинес, чието първо заседание е проведено през октомври 2022 г. Целта на работната група на високо ниво е ефективното прилагане на ограничителните мерки, необходимостта от колективен отговор и трансграничен подход,  включително по отношение опитите за заобикаляне на санкциите от Русия през определени трети страни, както и с цел подпомагане на сътрудничеството между държавите членки на найвисоко експертно равнище.Определянето на министъра на външните работи за национален координатор, който ще участва в ad hoc работна група на високо равнище по прилагането на ограничителните мерки на ЕС произтича от очертаната по-горе компетентност, се казва в доклада – поради което се отменя решението за национален координатор да бъде избран заместник- министър на финансите.
  • И по-важното:

Проектът на постановление цели създаване на механизъм за национална координация с цел осигуряване на условия за прилагането на европейските регламенти в националното законодателство, което не налага изготвяне на справка за съответствието му с европейското право. Регламентите на ЕС са пряко приложими в държавите членки, като е допустимо на национално равнище да се приемат нормативни актове, необходими за ефективното им прилагане, какъвто е и предлаганият проект на постановление.”

Разбира се, че е допустимо, да не кажа, че в случая е задължително.

Иначе има риск  регламентите – колкото и да са пряко приложими – да се окажат неприложени – или неприложими –  в България. 

  • В член 6 на проекта е определен състав  на координационното звено – междуведомствен съвет по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз в състав:

1. председател министърът на външните работи или оправомощен от него заместникминистър;
2. заместникпредседател министърът на правосъдието или оправомощен от него заместникминистър;

3. членове:

а) заместникминистри от всички министерства съобразно тяхната компетентност по европейските политики;

б) председателят на Държавна агенция Национална сигурност” или определен от него заместникпредседател;

в) представители на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията , които имат функции във връзка с прилагането на ограничителните мерки.

(2) За участие в заседанията на Междуведомствения съвет със съвещателни функции могат да бъдат поканени подуправител на Българската народна банка и заместникпредседател на Комисията за финансов надзор.

(3) Поименният състав на Междуведомствения съвет се определя със заповед на министърпредседателя, като включените в него лица следва да притежават валидно разрешение за достъп до класифицираната информация, издадено по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

ДАНС е там,  а зад формулировката органи по член 19, алинея 4 от ЗА стои ето какво: 

Чл. 19 (4) За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. председателите на държавните агенции;
2. държавните комисии;
3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;
4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

Ръководителката на медийния регулатор, представляваща го – евентуално и  в съвета по прилагането на ограничителните  мерки на ЕС, когато става дума за противодействие на пропагандата –    е гласувала   “въздържал се” за прилагането на мерките от третия санкционен пакет,  такива са фактите  (протокол от заседание на СЕМ от 1 март, стр. 3).

OCCE: Междинен доклад за наблюдение на изборите на 2 октомври 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бюро на ОССЕ за демократични институции и права на човека
Мисия за наблюдение на изборите

Република България

Предсрочни парламентарни избори, 2 октомври 2022 г.

На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад  за периода 30 август – 15 септември 2022 г.  В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийният пейзаж е динамичен, като телевизията и онлайн медиите са основните източници на новини.  Правната рамка за медиите гарантира свобода на словото. Случаите на продължително съдопроизводство срещу журналисти подчертават тяхната уязвимост. Няколко събеседници  отбелязват отдавнашни проблеми, включително концентрация на собственост на медиите, симбиоза между някои медии и политически партии, които са довели до намаляване на плурализма и отслабват общественото доверие в работата на журналистите. В законодателството е предвидено балансирано отразяване и равно третиране на всички кандидати в медиите. ЦИК и политическите партии са подписали подробно споразумение с обществените медии за предоставяне на безплатно време в ефир и други видове програми, свързани с кампаниите.

В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.

Кошлуков – запазен, рапорт даден

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Средният гражданин не знаеше нищо за Габриела Димитрова Наплатанова – Русева към момента, в който президентът я назначи за член на медийния регулатор, освен че е журналист от бТВ.

След проваления избор за генерален директор на БНТ вече имаме известна представа за нея като член на регулатор, който по закон е независим. В този много важен избор Наплатанова – Русева игра квотно, с удивителна аргументация като тази:

85F0D927-9D4F-4889-BC82-D290A4638D8F

Нейният глас можеше да бъде решаващ, защото тя не отрича качествата на Венелин Петков, но въпреки това била длъжна да остави колегите да преценят. Дано в бъдещите си участия като член на регулатора Наплатанова – Русева промени впечатлението, което остави с това изказване.

Президентската квота запази Кошлуков, това е ефектът от гласуването – независимо от обясненията за мотивите.

Симона Велева с гласуванията си показа нечетлив почерк. Да се дадат гласове в три посоки е неясно съобщение. Други казват, че е много ясно дори.

Останалите гласове не предизвикват изненада. Пролет Велкова – за Венелин Петков, Галина Георгиева – за Кошлуков.
Кошлуков е запазен, рапорт даден.

2

Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, заведе дело срещу СЕМ по повод провеждането на процедурата за избор, която завърши без избор.

Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, впоследствие промени мнението си – и до момента нова процедура не е обявена.

Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова. Регулаторът не е в състояние да подреди алгоритъм за излизане от тази евентуална ситуация, поради което се предпазва да влезе в нея. 

Накратко, между двете проблематични ситуации – безкраен мандат на Кошлуков (тоест никакъв мандат) и евентуални правни сложности, свързани с обжалването – СЕМ дава предимство на безкрайния мандат. 

Кошлуков е запазен.

3

Да не си помисли някой, че идеята е Кошлуков да е начело на БНТ до идващите избори. Нищо подобно. Изборите дойдоха, а на мандата не му се вижда краят. Но идват още избори.

Дневник следи делото, водено от Ирина Величкова. Първоначално Сашо Йовков, също кандидат, “е пожелал да участва лично в делото, но за днешното заседание се е разболял”. Заседанието е отложено.

На новата дата делото отново е отложено, този път защото Сашо Йовков иска съдът да задължи СЕМ да представи аудиозаписите от изслушванията на кандидатите на 27 и 28 юни и от заключителното си заседание на 29 юни, на което не се стигна до избор на нов генерален директор. Съдът е приел искането и е наредил СЕМ да предаде записите и като свидетел да се разпита стенографката от последното заседание. Следващото заседание на делото е насрочено за началото на ноември.

И да, Кошлуков като генерален директор на БНТ е запазен.

Шестият пакет санкции към прокремълски медии: за повече прозрачност при прилагането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Шестият пакет от санкции на ЕС срещу Русия беше приет в началото на юни. С Регламент (ЕС) 2022/879, следващ Решение на Съвета на ЕС2022/ 884, са въведени допълнителни ограничителни мерки по отношение на три телевизионни програми, посочени изчерпателно в Приложение VI, допълващо Приложение  XV на Регламент (ЕС) 2014/833:  „В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания: „Rossiya RTR / RTR,  Planeta Rossiya 24 / Russia 24,  TV Centre International“. Рецитали 7-14 на Регламента се отнасят също до ограничителните мерки за  прокремълското пропагандно съдържание.

На второ място, с чл. 1 т. 1   към двете категории засегнати лица

  1. телевизии;
  2. посредници, които  разпространяват по какъвто и да е начин съдържание на телевизиите,

се  добавя и трета категория:

     3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпрстранени от лицата по Приложение XV (телевизиите): „В член 2е се добавя следният параграф: „3.   Забранява се рекламирането на продукти или услуги с всякакво съдържание, произведени или излъчени от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1.“

На трето място,  в нов член 5н, т.21, се въвежда отлагателно условие за прилагането на ограничителните мерки по отношение на лицата от Приложение VI:

 „Тази точка се прилага по отношение на едно или няколко образувания, посочени в Приложение VI към настоящия регламент, считано от 25 юни 2022 г. и при условие че Съветът, след като разгледа съответните случаи, вземе такова решение с акт за изпълнение.“

Съветът на ЕС вероятно е приел условието, за да удовлетвори желанието на някоя от държавите за допълнително проучване на целесъобразността на ограничителните мерки, но е дал три седмици срок.

И наистина, на 24 юни Съветът приема

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/994 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

за изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/879 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение VI към Регламент (ЕС) 2022/879. Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

и съответното решение –

РЕШЕНИЕ (ОВППС) 2022/995 НА СЪВЕТА

от 24 юни 2022 година

относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Съгласно член 1, точка 14 от Решение (ОВППС) 2022/884 приложимостта на ограничителните мерки по отношение на една или няколко от посочените медии е предмет на допълнително решение на Съвета. След като разгледа съответните случаи, Съветът стигна до заключението, че ограничителните мерки, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, следва да се прилагат от 25 юни 2022 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 4 от приложението към Решение (ОВППС) 2022/884.

Единственото, което се забелязва в България като реакция, е едно прессъобщение на сайта на СЕМ от 3 юни за Регламент (ЕС) 2022/879, в което се казва – приет е регламент, ако ви интересува, прочетете си го.

Но въпросите са кой да приложи – кои мерки( по 2е) – откога – докога? Регламенти не се транспонират, но се прилагат.

Относно влизането в сила: на 3 юни регламент 879 не е бил все още приложим, прилаган ли е?

Кой следи за рекламирането на услугите на медиите по Приложение  XV на Регламент (ЕС) 2014/833 – още повече, че те не са само телевизии?

Кой идентифицира посредниците?

И изобщо, може ли някаква видимост на прилагането на санкционните пакети?

СЕМ: първо заседание на обновения състав, решение за стрийминг на заседанията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проведено е първо заседание на обновения състав на Съвета за електронни медии – първо е за новите членове Пролет Велкова и Симона Велева от парламентарната квота и Габриела Наплатанова от президентската квота. Успех на Съвета.

За последен път тук отбелязвам квотите, защото след влизането в колегиалния орган връзката с органа, който избира/назначава, по дефиниция изчезва.

Хубава новина е решението за стрийминг на заседанията.

Ако към това се добави

1) видеоархив, не всеки може да гледа в реално време;

2) спазване на тридневния срок за подробните протоколи – в момента последният качен протокол е отпред месец, от 21 април и

3) публикуване на приложенията към вземаните решения – защото често не се разбира какво се обсъжда без съответните приложения (доклади и пр.),

прозрачността ще направи голяма крачка напред.

Какво са обсъждали членовете на СЕМ може да се разбере от медиите. Повечето споменават два въпроса:

  • взели са решение за мониторинг на отразяването на войната в Украйна и
  • взели са решение за санкция на бТВ заради Ергенът по бТВ. В медиите аргументацията е представена публицистично, могат да се извлекат – евентуално – две основания – скрито продуктово позициониране и защита на децата.  Но да, ще е добре да се появи час по-скоро протокол и архив.

Нови членове на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвани са решенията на НС и указът на президента  за новите членове на СЕМ:

  • ДВ от 10 май 2022 – парламентарна квота

Пролет Велкова

Симона Велева

  • ДВ от 13 май 2022 – президентска квота

Габриела Наплатанова

Заварените членове са Соня Момчилова от президентската квота, председател,  и Галина Георгиева от  парламентарната квота.

Соня Момчилова, две точки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервюта на председателката на СЕМ Соня Момчилова:

Пред ДИР. БГ

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии.

Пред 24 часа

Соня Момчилова: Важно е кой ще е шефът на БНТ – това е ТЕЛЕВИЗИЯТА, приятел на родителите ни, чиято цена е правдивост

Пред Фокус-нюз

Соня Момчилова: Сериозен е рискът да станем жертва на много банална, много евтина, много подкожна пропаганда, затова повече от всякога е нужно да дадем свобода на избора

Пред Евроком (видео)

Соня Момчилова:

Интервю в Анфас

Пред БНР, Политически некоректно

Соня Момчилова: Следването на една линия е болестотворно за медиите

“Имаме откровено цитиране на опорки, на лозунги, на праведни, правоверни фрази”

Всеки повод да се говори за разширяване на СЕМ е опит за допълнителното му политизиране, смята председателят на медийния регулатор

СЕМ: Искат да ни наложат да налагаме цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

DIR.BG публикува две интервюта с председателката на СЕМ Бетина Жотева и последно назначената в Съвета за електронни медии (президентска квота)  Соня Момчилова. В навечерието на новите избори за трима членове на СЕМ  (Соня Момчилова е в началото на мандата си, Бетина Жотева има само дни) и по време на войната в Украйна двете интервюта казват много за възгледите на сегашния състав на СЕМ.

Заглавието не е съвсем точно,  става дума за мнения на двама от петте члена на СЕМ,  а не за становище на колегиалния орган.

1

Бетина Жотева: Волгин, руска пропаганда, СЕМ: идеална дъвка за кризисен пиар

За двете гледни точки:

Но аз не мога да пренебрегна новините, идващи от Москва, например. Ако аз съм новинар, няма как да не кажа какво е казал Лавров, Путин или въобще Думата, ако е взела някакво решение. Няма как това да се пропусне. Осъждайки тяхната политика, аз няма как да не кажа какво правят те.

Отново за двете гледни точки:

Представяте ли си?! Идва някакъв интересен индивид от “Репортери без граници”, който сяда и започва да ни дава акъл как може да допускаме мнения от типа на Мангъров или Чорбанов по телевизиите. Защото не е правилно. И понеже, видите ли, ние не сме наложили санкции, сме последни по ваксинация. Как ще наложиш санкции за гости в предаване?! Тези хора наистина са загубили всякаква връзка с действителността.

Какво казвате – че представители на НПО искат да ви вменят цензорска роля от типа “свалете Волгин”, “свалете антиваксърите?”

– Точно това се прави! Точно това искат – да ни наложат да налагаме цензура за мнение. Нали чухте, да не се пускат мнения на ТАСС, защото са агресори. Добре, но ако Путин е казал “спирам войната” и ТАСС са го публикували, значи и това да не кажем? Това е безумие. Това са хора, които никога не са били журналисти. Никога не са се занимавали с журналистика и вижте какво се получава.

За противодействието на дезинформацията

Какво мислите за новия контролен орган за дезинформацията, който е замислил министърът на електронното управление?

– Фактчекът ни трябва. Това е много хубав орган, който направиха към службата по външна политика в ЕС. Те събраха едно звено, фактчекъри, но те се занимават само с руската пропаганда на територията на ЕС. И всеки ден изпращат бюлетин, в който казват – днес излезе ето тази лъжа за ЕС, това не е вярно и т.н. Ако се интересуваш, можеш да се абонираш за този бюлетин и да видиш кое е вярно и кое – не, което аз намирам за изключително полезно.

А има ли риск да се стигне до саморазправа с неудобни медии?

– Не би трябвало това звено да има някакви санкционни функции, в никакъв случай. Би трябвало да има само информационни функции – че тази новина, разпространена еди къде си, е фалшива. Това би трябвало да бъде. Както правят европейците. Те не казват – “не го пишете”. Те казват: “Тази седмица излязоха тези, тези и тези новини. И ние казваме, че това не е вярно, защото еди какво си”. Това е идеята.

Как се стигна до спирането на руските сайтове у нас?

– Нямам представа. Не сме ние.

2

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии

За противодействието на дезинформацията

Искаше ли някой вие, от СЕМ, да спрете повече медии, а не само РТ и “Спутник”?

– Разбира се, че искаше. Имаше списък с телевизии. Изобщо сме пак във времето на списъците, което на мен ми навява едни реминисценции, твърде тревожни, от 1924-25 г., когато действа Законът за защита на държавата. И всеки, който не го проповядва, който не скандира лозунгите на правилно ориентираните и генералната линия, е под заплаха – от това да остане без работа, да остане без хляб, от това да бъде жертва на “кенсъл културата”, да пострада от игнориране…И как да цитираш позицията на другата страна в конфликта, когато ти нямаш достъп до нейните официални източници на информация? Сега идва ново комюнике, в което се казва, че трябва да вземем мерки за спиране на цифрови платформи от Русия, руски държавни медии, които участват в дезинформацията срещу Украйна, както и да забраним руски и беларуски държавни телевизионни канали и да ги заменим с украински такива – без критерии, чисто механично… Това е цензура, няма друг синоним.

Но тя е забранена от българската Конституция?

– Точно така. Цензура няма предвидена и в Закона за радио и телевизия. Тоест, от нас не може да се очаква да вземаме радикални мерки. И аз лично не бих гласувала подобно нещо.

Тоест, правителството и Министерство на културата би могло да вземе подобно решение, но то пак ще е противоконституционно и може да бъде атакувано в КС?

– Така е, да.

Оказва ли се, че борим руската пропаганда с пропаганда?

– Точно така се оказва. Тоест, ние се превръщаме в един Роскомнадзор – това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме.

3

За двете гледни точки

Препредаването на прокремълската пропаганда в българските медии  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Събитията, свързани с войната в Украйна,    трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, за които е известно, че фалшифицират и представят превратно фактите.  ЕСПЧ има практика относно отговорността на водещите в живо предаване. От тях се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда под формата на „друга гледна точка“.

Комисията за журналистическа етика прие становище в този дух, което ще бъде публикувано на сайта на Комисията.

За противодействието на дезинформацията

Член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс,   който   предвижда престъпления съответно пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

СЕМ би трябвало да е известен, че прилагането на Конституцията и законодателството не е цензура. Самата Конституция предвижда ограничения на свободата на изразяване в чл.39, ал.2, а конституционно предвидените ограничения не са цензура.

Квалификациите на членове на СЕМ  кое е цензура и кое е противоконституционно би трябвало да се правят със съзнанието за отговорността на институцията и на базата на сериозен юридически анализ.

Политически некоректно, Волгин, официални оценки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Направеният фокусиран мониторинг на предаването Политически некоректно в програма ХОРИЗОНТ на 10 април 2022 г. констатира, че сюжетът за уж заловените от украински  националисти два чуждестранни кораба, единият от които е с български моряци на борда, се развива като дезинформация, тиражирана от БНР. Лидерът на опозиционната парламентарна партия ВЪЗРАЖДАНЕ Костадин Костадинов едновременно опровергава и потвърждава тази фалшива новина като я използва да изтъкне своята лична грижа за съдбата на моряците. Той съобщава, че е говорил с премиера, който отрича разпространеното от руски източници, но въпреки това представя сценарий как капитанът е заплашен с оръжие и може да не казва истината по телефона. По този начин в рамките на предаването се тиражира дезинформация.
Следва да се отбележи, че в емисията новини на БНР в 13:00 ч., като първа новина се отричат твърденията на руски медии за заловените кораби. Министерството на външните работи заявява за БНР, че моряците са добре и поддържат непрекъсната връзка с тях.


На базата на направения мониторинг, не са констатирани нарушения на Закона за радиото и телевизията. По отношение на професионалните журналистически стандарти се установява отклонение от задължението за предоставяне на точна и проверена информация, без преднамереност, както и придаване на излишна сензационност при отразяването на престъпление и насилие. В този смисъл може да се изпрати писмо до Комисията по журналистическа етика към Националния съвет за журналистическа етика за произнасяне по компетентност относно спазването на т. 1.1.1. и т. 2.6.4 от Етичния кодекс на българските медии.

Мониторингът намира и нарушение на Правилника за редакционната дейност на БНР1 (в сила от 01.02.2022 г.). Съгласно действащите вътрешни правила на обществената медия, в редакционната дейност журналистите и нещатните сътрудници на БНР се задължават да съблюдават следните принципи (неизчерпателно): обективност, безпристрастност и балансираност (5.3), точност,

достоверност и недопускане на дезинформация (5.4).

Това е _Доклад от 15 април 2022 г.   относно предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено на 10 април 2022 г. в програма ХОРИЗОНТ на БНР с водещ Петър Волгин. Повод е – както може да се види и от доклада – информацията за хода на военните действия, която е непроведера и в последна сметка невярна.

От сайта на СЕМ:

Фокусиран тематичен мониторинг за войната в Украйна на актуално-публицистични предавания в програма ХОРИЗОНТ на БНР в периода 24.02.-15.03. 2022 г.

Фокусиран тематичен мониторинг за войната в Украйна на актуално-публицистични предавания в програма БНТ1 на БНТ в периода 24.02.-15.03. 2022 г.

Доклад относно предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено на 10 април 2022 г. в програма ХОРИЗОНТ на БНР

За  обсъждането на същото предаване от Програмния съвет на БНР  и налагане на дисциплинарно наказание

От сайта на БНР:

П о повод повдигнатата тема за “единствената гледна точка” има становище на Комисията за журналистическа етика, в което между другото се казва:

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите на Кремъл, но  винаги в контекст и пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда, подкрепена с аргументи и факти. Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Ако липсва контекст,  българските медии се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от Кремъл.

Относно предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии намира, че не е налице нито една от хипотезите за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор на национален обществен доставчик на медийни услуги, т.е. липсват законови основания за предсрочно прекратяване на мандата на гн Кошлуков като генерален директор на БНТ.

Отговор на СЕМ  до председателя на Комисията по културата и медиите в НС относно предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков