Чета книгата на Евтушенко “Вълчи капан”. Изключително интересна и увлекателна книга – не толкова със спомените, колкото с размислите.
И установих, че на нас, българите, ни липсва чувството на срам.
Не, не ме разбирайте погрешно – ние се срамуваме да си признаем, че сме сгрешили. Срам ни е, когато някой ни сочи с пръст, защото дюкянът ни е разкопчан. Срам ни е, че сме недодялани, когато излезем на световната сцена. Срамуваме се, когато ни “бият” на футбол. Голям срам е, ако някой в семейството е гей. Още повече ни е срам за… вие си го кажете и сами ще се убедите – почти за всичко ни е срам.
Но всъщност този срам не е онзи, който е свързан с разкаянието и искането на прошка.