Предколедна Прага

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади – на път! Този път той ще ни разходи до Прага в навечерието на Коледа. Приятно четене:

Предколедна Прага

11 декември, ден първи

Ето ,че дойде времето за последното за тази година пътуване – предколедна Прага с три нощувки и два нощни прехода. Тръгвам от моя град в 12:00 ч на обед с автобус за София. Времето беше студено, но сухо. Пътят до София мина в неусетна дрямка.

Пристигам към 15:00 ч следобед. Имам около четири часа време, преди да тръгнем от там – в 19:00 ч вечерта – от същото място, където пристигам аз. Цялото това време прекарвам на топло на автогарата с малки разходки около нея и гарата. Похапнах си гъби с ориз, дрямах, четох, пак се разхождах, пих кафе и чак накрая се сетих, че нямам часовник на ръката и трябва да измисля нещо. Разходих се пак до гарата, докато не са затворили там магазинчетата, които се броят на пръсти след ремонта от преди 2 – 3 години. Намерих си часовник. Идеално. Да не се загубя във времето през следващите шест дена.

Отивам на мястото за среща – изходната бариера на автогарата. След половин час вече всички сме се събрали там, настанени сме по седалките и тръгваме около 18:50 ч.

Моето място беше точно зад задната врата. Само пред мен и седалката до мен имаше една прилична масичка. Никъде другаде нямаше дори подвижни. До мен се настани една възрастна лелка от малък провинциален град, тръгнала да пътува с дъщерята и внучето. Още не седнала и казва как се казва. Добре де, запознахме се. И започна да ме пита кога ще стигнем, къде ще спираме, през колко време, за колко време… И аз да взема да се изпусна, че съм пътувал до Прага пролетта за бирения фестивал… И като започна едно разпитване, едно мърморене, та чак до Прага. Ама кога съм ходил, ама със същата ли фирма, ама колко време се пътува…. И като казвам, че ще стигнем към 14 ч на другия ден. Мили боже, какво неудобство. Хм, викам си, дано заспи след като минем границата през Сърбия.

Пътуваме към Калотина, минаваме много бързо

 и спираме за половин час на първото заведение след границата (много си го обичам това заведение). Ще вечеряме. Разглеждам менюто и питам на бара кое за колко време ще стане. Избирам си плескавица с гарнитура, вземам си и една малка бира. Плащам пет евро и един лев (около 5,50 евро). Наполовината на бирата ми носят една голяма порция – плескавица, с пържени картофки, лук и домати. Гореща плескавица. Само си я нарязах и докато изстине, се захванах с гарнитурата. Останаха 10 минути. Поисках една кутия от бара, за да сисложа останалото за из път. И обратно в автобуса. И малко след като тръгнахме я отворих, за да ям докато е топло.

През това време бяха пуснали филм на монитора, който е точно пред нас. И часът станал около 22:00 ч. Ама да взема да не се съобразя, че в гарнитурата има колелца лук. Че като домириса на бабата до мен (а и ям с пръсти). И като почна да се върти и да се чуди от къде мирише на лук. Ми от плескавицата, естественно. И ми вика да я затворя, да я хвърля, че мирише на лук, не понасяла тази миризма, имала чувствителен нос. И монитора над главата си не може да търпи, силен бил звука, провиква се дали може да се намали. Кое време е станало, не може да спи на тази седалка.

Мили боже, какви рискове може да крие пътуването с група на дълъг път.

И аз затворих кутията и ще я дояждам на следващата почивка след три часа. Ама пръстите ми продължават да миришат на лук. Ама съм се отпуснал и се правя на заспал, да не ме закача. Следващата ни почивка е преди Белград в полунощ. След това спираме в началото на Унгария към 03:20 ч след полунощ. Пак за половин час. Всичките ни почивки бяха по половин час. И пак не ми стигаха. След това спираме чак на сутринта в края Унгария към 08:10 ч.

Изгев по пътя към Прага
По пътя

Утрото беше прекрасно.

 В една равнина, наоколо ветрогенератори. И бабата до мен поглежда навън към тях и ме пита това как се казва? Ветрогенератори.

Ааа, вет – ро – ге – не – ра – то – ри. Значи генерират ток от вятъра. О,Боже и това ли трябва да обяснявам. И след още малко път, на следващата почивка вече спираме сред зимен пейзаж. Мокър сняг. Истинска зима. Всичко наоколо побеляло. Само си показах носа навън, колкото за една снимка. Следваме магистралата през Бърно и Братислава. От Бърно до Прага имаме около 190 км.

 – Колко още има? – пита бабата.

 – Два часа, примерно.

И те били много. Е, добре де викам аз, като искате да стигнете за два часа, защо не сте се записали за самолетна програма?

 – Ами защото искам да пътувам…

 – Ами ето, пътувате. Пътувайте и си мълчете. Имате си екскурзовод. Аз също съм тръгнал да си почивам.

По пътя в Унгария
Обмяна

Минаваме през дългия тунел до Братислава, замъка в далечината вдясно от нас и отново задрямвам. В

Прага

пред хотела сме някъде в ранен следобед.

12 декември, ден втори

Пристигане пред хотела, настаняване и свободно време. Хотелът ни е накрая на Прага.

Хотел Енержи (Hotel Energie), адрес Plzeňská 276, Praha 5.

Booking.com

Още от околовръстното започнах да следя в таблета откъде ще минем. И когато вече бяхме на улицата, където се намира хотела, започнах да се оглеждам какъв градски транспорт минава от там. Ама и бабата до мен иска да разбере преди мен. Аз и казвам – ето го трамвая. Вижте кой номер е (защото аз от мястото си не виждам).

 – Ама с тоя трамвай ли ще слезем до центъра? – пита бабата.

 – Откъде да знам, но минава по тази улица, ама все пак може да се предположи,че някъде завива или обръща и не стига до хотела.

 – Ами с кой трамвай тогава?

През това време трамвая мина и никой не видя кой номер е. Не издържах и се развиках: „Ама госпожо, вас ли да слушам, да ви отговарям ли, трамвая ли да гледам кой номер е, в таблета си ли да следя, откъде минаваме, навън ли да гледам за нещо, което мога да запомня като ориентир, екскурзовода ли да слушам какво казва!!! (аз мога да правя до три неща едновременно – да гледам в таблета, да гледам навън и да слушам екскурзовода.).

На улица Plzenska сме в началото, а хотела ни е чак след номер 200. Почакайте малко да стигнем и ще видим, ще попитаме и така. Млъкна бабата и в следващите три дена не ми проговори.  До нощта на връщане. Но за това по-късно.

Вече сме настананили, аз веднага тръгвам с раницата и бирените бутилки вътре към рецепцията за информация и обмяна на валута. Две жени от групата вече са там и тъкмо са приключили с информацията и ориентацията. Помолих ги да ми помогнат с езика. Валута не продават, банкомата е до тях, могат да ми продадат билет за градски транспорт като им платя в евро и те ми върнат рестото пак в евро. Цените на билетите са си обичайните: до 30 мин. – 24 крони; до 90 мин. 36 крони; билет за един ден – 110 крони и билет за три дни – 320 крони. Грубо сметнато 25 крони са едно евро.

Купувам си карта за три дни. Карта на града, на която ми отбелязват къде се намира хотела. Дават ми и карта на градски транспорт – метро и трамвай. Маркират ми двете линии на трамвая с различни цветове, показват ми къде трябва да сляза, ако ползвам едната и къде, ако ползвам другата трамвайна линия.

Нашата спирка е МОТОЛ ( MOTOL), която от централната част на града в посока крайните квартали, е една спирка след Hotel Golf. Хотелът е осветен и се вижда отдалече. Трамвай номер 16 обръща доста преди хотела, минава през центъра, но не ни върши работа. Покрай хотела минават трамваи с номера 9 и 10, като 9 е най-удобен. Маршрутът му минава покрай метростанция АНДЕЛ (Andel) и мога да слизам на Мюстек, което си е в центъра (Vaclavske namesti). До тук са някъде около 18 спирки от хотела. Ако ползвам трамвай номер 10, мога да сляза или на Andel или на I.P.Pavlova. И на двете места има метро.

Вече сме тръгнали. Спирката ни е малко по-надолу, до една бензиностанция. Идва трамвая, качваме се, аз си маркирам билета еднократно и си записвам на един лист точно време, за да мога да си засека 72 часа, което си е до последния ни следобед тук, преди нощния преход на връщане. Беше малко след 15 ч. Пътуваме и се оглеждаме.

Аз си харесах мястото около Андел. Има Коледен базар, приказно осветен по вечерно време, един голям МОЛ, няколко по-малки търговски центрове, места за хранене – доста неща. Но слизаме заедно на Vaclavske namesti. Оглеждам се наоколо, поглеждам и в таблета. Минавам няколко крачки и пак се оглеждам къде е спирката за връщане в обратната посока, какво има около нея за ориентир, защото после ще е тъмно. И след още няколко крачки се оказвам на главния булевард между Мюстек и Музеум. Доста добре познато място. И тук има Коледен базар, вурсчета, картофи, печени кестени, трънделник (козуначено коминче, което през лятото го пълнят със сладолед), но сега е само като коминче, шоколадови неща: гайки, клещи, инструменти – всичко от шоколад, като във Виена. Не можах да си похапна от тях, защото все оставям за последния ден и все не се сещам за сладко след греяното вино и вурсчетата.

Сега отивам до супермаркета на метро Инвалидовна (Invalidovna), за да си върна бутилките от пролетната екскурзия тук, когато бях награбил от същия този супермаркет 8 различни бирени бутилки за вкъщи, за което получавам 24 крони. В тази част на Прага има няколко големи хотела, един супермаркет „Алберт“ и няколко новостроящи се сгради, строителни площадки. И пак се връщам на Коледния базар, където слязохме. Мимове, улични музиканти, навалица, Коледна елха,пред която се снимам.Апетитни и ароматни миризми се носят наоколо.Разхождам се около час, после по другите улици и магазини,докато се уморих.Стигнах до площада с часовника и там имаше Коледен базар.Обикалях,пих греяно вино, похапнах и вурсчета. После с трамвая се върнах обратно в хотела. Докато не е станало прекалено късно, за да не се загубя.

13 декември, ден трети

Днешната обиколка с групата смятам да пропусна.

Закусвам си бавно и тръгвам по моя си програма. За днес съм си намислил да започна с

Техническия музей (NARODNI TECHNICKE MUZEUM)

www.ntm.cz

 И трябва сам да си го намеря. Улицата му е Костелни 42. Някъде покрай реката. Слязох с трамвая на спирката до реката и тръгнах по течението. Ранно утро. Слънцето вече се е показало. По река Вълтава е пълно с патки и лебеди – бели и красиви. Някои прелитат, други са си във водата и покрай брега. Минах няколко моста. Първият мост, покрай който минах е Карлов мост (Karluv Most), следващият е Manesuv Most, след него минах покрай Чехов мост (Cechuv Most) и пак се спрях да погледна навигацията. И моста, който търсех е

Стефаникув (Stefanikuv Most). Точно тук е Летенския тунел (Letensky Tunel)

 От двете му страни тръгват по хълма нагоре стъпала и алеи през парка. Но по коя трябва да тръгна – не знам. Хващам по дясната, която се оказа и по-дългата. Минавам през парка и от другата му страна пак поглеждам таблета. Някъде тук трябва да е улицата, която търся. Виждам я. Тръгвам по нея и след няколко пресечки съм пред музея. Е,намерих го. Утрото е в началото си, едва 09:50 ч. е. Такса вход за музея е 220 крони. Три етажа нагоре, има и под земята. Има и гардероб. Изпотих се, оставих си нещата там.

И тръгвам нагоре по етажите. Залите с експонатите са тематично подредени – Печатарски машини и техника, които много ме впечатлиха. Имаше печатарски машини от MASCHINENFABRIK AUGSBURG, едни сложни машини със зъбчати колела, валове и ръчки. Имаше и модели на старите настолни печатарски машини, като едни куфарчета, старите касови апарати – едни големи с едни смешни ръчки отстрани. На една стена имаше една таблица, на която са написани в хронологичен ред важните години и откритията през тях. Например годината на първата грамофонна плоча – 1894-та. И годината през която е измислен баскетбола – 1892-ра.


Holešovice, , 170 00, CZ

След това гледах залата за Телекомуникации през годините назад и до наши дни – старите телефони, тези от войната, полевите, после по-модерните стари телефони с шайби, след това първите мобилни, следващите и така нататък. Бяха застъпени и мотори от войната, часовниците през вековете – със сложните механизми, махалата, циферблатите, стенните, уличните, от камбанариите – всякакви.

Имаше зала за телевизията. Там имаше копие на едно телевизионно студио от Чешката национална телевизия – с прожекторите, масата и столовете на водещите новините, пултовете с копчетата и бутоните, помощните монитори. В другите зали бяха застъпени битовите условия на живот от едни отминали времена – старите прахосмукачки, хладилници, радиоапарати, по-новите уреди от бита: миксери, маши за къдрене, месомелачки, телевизори. Имаше и кътчета, пресъздаващи цели стаи от миналото: кухня, бюфета с чашите и чиниите, радиото върху бюфета, масите, старите столове, легена, закачалката за тиганите, дъската за месо и точилката, старите печки на дърва,голям хладилник и т.н.

Интересно ми беше.

На една стена имаше наредени грамофонни плочи, на една пишеше и годината – 1972-ра. Някъде по горните етажи стигнах до една кафе машина и малко фонтанче между залите. Взех си едно кафе и поседнах малко да си почина. Какво още може да се види тук в музея: Sextant от 1600 година , Armillary Sphere от 1560 – 1580 г., Sewing Machine Wheeler Wilson от 1862 г., Express Steam Locomotive 375.007 “ Hunchback“ от 1911 г., Mercedes Benz W 154 от 1938 г.. Pocked Watch Cuny от 1650 г., Lumiere Brothers Cinematograph от 1898 година. Това запомних. После надолу минах покрай един експонат на полицейски мотор, модерен за времето си. И накрая към гардероба, вземам си нещата и тръгвам.

Един етаж по-надолу е кафенето. Имаше и торти. Но е време е за обяд. Излизам. Този път тръгвам по по-краткия път, да видим къде ще изляза. По склона на зиг – заг и слизам надолу. Оказах се пак при тунела, само че по другата пътека, от другата му страна. Оглеждам се и разбирам, че най-късата пътека е като застанете с лице към тунела и хванете лявата пътека по хълма на зиг – заг и пресичате само парка. Тук покрай този мост при тунела минава трамвай 17.

Минавам през моста насреща и от другата страна на реката се качвам на първия трамвай който минава, за да сляза по-нататък, където ми хареса. Слизам на

Namesti Republiky

Тук минават трамваи 6, 15 и 8. И тук също има Коледен базар. В този район някъде бил и музея на Комунизма, но за него ще намеря време в последния ден. Сега разглеждам и този Коледен базар. От една скара си вземам филийка черен хляб, един горещ вурст и една чинийка със салата – варени картофи и лук. Греяното вино ще е по-късно. В 13:49 вече съм в друг музей –

Природния (National museum)

на ул.Vinohradska 1, Prague 1.

www.nm.cz

Той е разположен съвсем близо до гарата (HLAVNI NADRAZI ) и до другия голям музей при метро Музеум.

Тук експонатите са разделени по етажи, всеки етаж е с различен билет и вход. Избирам си етажа с животните, купувам си билет само за тях за 100 крони, оставям си нещата на гардероб и следвам пътеката към асансьора. Там един човек ми гледа билета, отваря ми асансьора и с негова карта с баркод ми натиска етажа, на който трябва да сляза. Озовавам се в една зала с животни. И то не истински, а някакво копие от близки до истината материали. Също и скелети. От динозаври, през птици, горски животни, риби, пустинни животни, бозайници, ловни трофеи и имитация на средата и времето в което са живяли и т.н. Разгледах и този музей, а после минах

 да разгледам и самата гара

 Бях видял къде точно се намира през пролетта, когато си тръгвахме оттук. Огромна гара – пероните отвън, магазините в самата гара, места за хранене, за пиене, като един голям мол. После отидох до Музеум. Все още не съм влизал в него и този път няма да успея. Една голяма опашка чака за влизане, а навън е студено и духа много неприятен вятър.

Снимам отвисоко булеварда насреща. И продължавам. Тук някъде в лява пресечка има едно място за бурна следобедна и нощна любов. Я да видим дали ще го намерим? Да, наистина.

Една сауна с много скъп вход – SAUNA CLUB

(Ve Smeckach 31, Prague 1)

www.saunaclub.cz

Намира се по булеварда от Museum към Mustek, втората пресечка вляво. Но твърде скъпа, за да мога да вляза и там или поне така си помислих, докато се опитвах да разбера колко е входа и това, което ми написаха като цена на един лист. Работи всеки ден от 12:00 до 05:00 ч. и разполага с XXXL WHIRLPOOL, SAUNA, BAR, MASSAGE, BUFFET и с възможност за BIRTHDAY PARTIES, CORPORATE EVENTS, STAG PARTIES. Но аз знам други сауни, прекрасни места за отмора след дългото дневно препускане по студените предколедни улици. Например тази на ул. Pernerova (до метро станция Krizikova). Другата е на ул. Мартинска (Martinska 6 – www.saunababylonia.cz) или още на ул. Mustek, на метро Флоранс (Florenc) – David Club Sauna (Sokolovska 44, Prague 8) – малка също. Е, няма да ви кажа какво още може да си намерите в Прага, защото иначе няма да ви е интересно. Ама в тази голямата с голямото рекламно знаме отпред не можах.

14 декември, ден четвърти

След закуска в този ден имаме пътуване до

Карлови вари и до пивоварната в Пилзен

 Тръгваме към 08:30 ч. Пътуваме в посока към Германия. Минаваме покрай летището на Прага, което сега има ново име. Минаваме още и покрай Lubenec. Към 10:30 ч вече сме слезли от автобуса на един паркинг в

Карлови вари

 Точно зад нас остава BECHERPLATZ. Минаваме през един пешеходен тунел и се спираме за снимка пред една BECHEROVKA – като паметник на бутилката на Бехеровката. Тя има много интересна история. В миналото, когато Карлови вари е бил световно известен балнеолечебен курорт и в минералните басейни е гъмжало от народ, хората неволно са поглъщали вода от басейните. Тази вода не е била годна за пиене, защото е минерална и минералния състав на водата е бил висок. Хората, които пиели от водата, после имали стомашно – чревни проблеми. И Бехер прилагал една течност за лекарство – капки за стомах за облекчаване на стомашно – чревните проблеми. Капките му се продавали с голям успех. По-късно той добавил разни билки и отвари, и започнал да го продава на чашки в по-големи дози. Така се появил прочутия ликьор Бехеровка. Чехите пият Бехеровка с Тоник.

Минаваме по пешеходната алея. Много красиви сгради в различни цветове. Малко по-нататък от лявата страна е GRAND HOTEL AMBASSADOR. И към 11:05 вече сме на края на пешеходната алея. Точно тук има една голяма елха, до нея един висок мраморен постамент за ориентация и множество къщурки с

Коледен базар

 – наденички, медовина, вурсчета, картофки и други лакомства. Всички са със слушалки и слушат разказа на местния екскурзовод, а аз рабрал – недоразбрал, че се предлагали слушалки, съм пропуснал този момент и нямах слушалки. И все до екскурзовода вървя, за да не изпусна нещо важно. Продължаваме по една друга алея, където са разположени минералните извори и хотелите със СПА центрове. Минаваме покрай един много голям хотел, в който се събират световни величия и звезди по време на фестивалите, които се провеждат там. Наистина огромен хотел, който погледнат отвисоко, приличал на кинокамера. Разглеждаме минералните центрове. На много места има подобие на беседки, където блика по някой чучур с различна по температура и състав вода. По средата тук тече една река. На няколко места има и гейзери с гореща вода, от които се носи пара. Някъде измежду къщите и хотелите виждам една двуетажна жълта къща с изписана година на покрива 1705 г. – CERNY OREL. И други сгради в стил Арт нуово или Сецесион. Тук някъде се отделям от групата, за да имам време да се върна обратно, да направя още снимки и да имам време да си похапна нещо на коледния базар. Греяно вино, вурсчета и варени картофи с лук. Събираме се в 13 ч. пак тук пред елхата. Но аз вече съм поел по пешеходната нагоре и ще чакам там, където ни остави автобуса. Събираме се и скоро тръгваме. Продължаваме към

 пивоварната в Пилзен

Имаме резервация за там. На влизане в Пилзен откъм магистралата, на една зелена поляна ни посреща един постамент на един голям розов заек. Вече сме на паркинга пред пивоварната. Минаваме през двора. Отдясно остава един ресторант, но ние нямахме време. Първо влизам в магазина за сувенири. Там имаше нещо интересно – на една маса един майстор на един струг слага стъклена халба с логото на пивоварната и от другата страна изписва на този струг посочено от клиента име или кратък надпис. Клиентът поръчва надписа, а майстора го пише на един компютър и задава програмата на струга. И чашата се купува като сувенир. Но имаше няколко чакащи там. Какво ли да си купя от тук? Ами една бутилка бира, един шоколад с логото на пивоварната и един химикал с логото на PILSNER URQUELL.

Пивоварната се казва PIVOVAR PLZENSKY PRAZDROJ.

Тук се произвеждат три вида бири: PILSNER URQUELL, KOZEL и GAMBRINUS. Събираме се в едно голямо фоайе. Някъде в дъното снимам един голям мотор от много стари времена с логото на пивоварната. До него има няколко машини и съоръжения за производство на бира и под един стъклен под се виждат бурета и бъчви. На един монитор пускат един клип как се е произвеждала бирата в зората на пивоварната, с какво се е доставял хмела, как са се правили буретата. Тръгваме по едни стъпала нагоре. Там по стените в рамки гледаме чертежите на сградата и на самата пивоварна. Над нас един огромен дървен покрив.

Разходката продължава по определени пътеки. После ни возят малко на автобус, слизаме малко по-нататък. Вече е тъмно. Пак разглеждаме, разказват ни. Показват ни на картинки схемата на пивоварния процес – къде се вари, къде отива, през къде минават бутилките, къде се измиват, къде се лепят етикетите, къде се слагат капачките, къде отиват дефектните бутилки. Ама аз си мисля за края на пивоварната, където ще пием бира в едни подземия…Та не съм запомнил точната последователност на посещението.

Минавахме по една пътека, имаше хмел по земята, можехме да го разгледаме отблизо. Качвахме се и на един огромен асансьор, който събира 72 души, точно колкото пътниците в два автобуса. Качваме се едно ниво по-нагоре и вече сме

в самия пивоварен цех

 По една пътека през едни дебели стъкла гледаме производствената линия отвисоко. Тук някъде има уловка, но не разбирам къде. Обясняват ни, че тук има три линии на производство: за кенчета – по 100 000 кена на час, за пластмасовите бутилки – по 120 000 на час и за стъклени бутилки. Производството стига до 1 500 000 литра бира на ден. Било шумно – тракане, дрънкане – работело се със слушалки за звукоизолация. Но имало и време, когато производството се спирало за санитарен полуден. И ние да уцелим точно този санитарен полуден – никаква работеща поточна линия, само един – два работника с бели дрехи минаваха из цеха, където гледахме. Самият цех е един огромен хамбар, пълен с тръби, вентили и казани под налягане.

Стигаме до подземията с буретата, където отлежавала бирата. Влажно и студено. Много лабиринти.

Вече сме при бурето, от което ще пием бира

 Минаваме, вземаме си по една чаша, после минаваме покрай един пивовар, който ни налива студена бира. И след него има дървени маси, където се спираме да пием и да снимаме. Покрай нас минава една друга група с доста дегустирали бира туристи. Тук подземните лабиринти били девет километра. На едно място видяхме една голяма зала с голям отвор на тавана. Обясняват ни, че през този отвор в тавана, тук се е изсипвал лед, за да охлажда бирата. Имало било ледник на времето и такива други неща. Всички подземия били копани ръчно в продължение на много години (около 60 – 70 години).

www.prazdrojvisit.cz

www.eshop.prazdroj.cz

Излизаме от пивоварната и имаме около половин час свободно време. Събираме се при автобуса и си тръгваме за Прага. Аз си дремя през целият път до там. Водят ни до хотела и ни оставят.

Късно е, но не прекалено. Мога да си позволя да направя още една обиколка към центъра. Вече знам всичките места на Коледните базари. Първо – слизам на Андел. Точно до зад спирката на трамвая има един голям Мол. Влизам. Наистина е голям, но решавам да го разгледам в последния ден. Отпред през пътя има един малък площад, където също има

Коледен базар. И там похапнах вурсчета и греяно вино.

Много е красива коледната украса там. После с трамвая и слизам пак на Мустек. Излизам през един от многото изходи. Срещу мен виждам вход за заведение в модерен стил. Качвам се нагоре по стълбите и попадам в един много модерен и ретро обзаведен бар с бутилки на няколко етажерки, тежки и дебели канапета и ароматни свещи на всяка маса. Вземам си един коняк и безалкохолно и сядам на тежките канапета с изглед към една от тесните улички. После се отправих към площада с часовника. Всяка вечер минавам от там и всяка вечер е различно. Там се намира най-големия базар и там е много красиво. Голямата коледна елха свети с хиляди лампички. Тук някъде бил магазина на Картие, където ще се събираме в последния ден за тръгването към България. Е, трябваше да го намеря, за да не се загубя в последния ден. Той си е на ъгъла с улица Парижка, точно на площада. Там мислех да прекарам последния си час в Прага – на греяно вино и вурсчета. Разхождах се почти до полунощ. Връщам се при спирката на трамвая. Поглеждам на разсписанието му кога е последния и още поне един преди него. Виждам, че имам още поне половин час да разглеждам наоколо. Точно срещу спирката на трамвая, виждам младежи и компании, които влизат на едно и също място в един малък тунел с магазини от двете страни. Я и аз да влезя да видя, какво има там. В този тунел по средата и от ляво имало едно заведение надолу по стълбите – малък бар, пълен с младежи и няколко рафта с алкохолни напитки зад бара. Но време да остана там няма. Другият път, когато отида там, ще започна със него.

Загледах се по фасадата на сградата отпред, за да видя как се казва бара – Club LUCERNA, срещу кино „SVETOZOR“, на улица Vodickova. Общо взето доста интересни места открих за похапване и забавления. Време е да си чакам трамвая. Той идва и се прибирам към хотела.

Общо взето в дните, които прекарах тук видях и къде има вега ресторант – vega restaurant – Melantrichova 15, Prague 1. Също видях и къде са другите интересни барове и клубове.

15 декември, ден пети

След сутрешната торта на площада с часовника и разходката наоколо, започна да прехвърча сняг. Имам цял ден чак до 19:00 ч вечерта. А сега е едва 10 ч сутринта. Отивам в един голям мол, в който влизах предната вечер и пазглеждането на когото си оставих точно за днес. Той се намира точно на метростанция Andel при трамвайната линия. И точно пред мола е спирката на трамвай 9, с който се прибирах към хотела в предишните дни. Обикалям го бавно, разглеждам магазините и стигнах до кафето на приземния етаж. Я да поседнем, да видим какво ще пием. Избирам си кафе Американо голяма доза (най голямата от картинките по стената). Получавам една голяма чаша, пълна догоре. Сигурно беше повече от 200 грама и само за 75 крони. Седнах си на масичката, извадих си пътеводителя, записките и таблета и започнах да се ровя из тях, за да видя къде още мога да отида. И така мина почти час и половина. През това време снежец прехвърча, колкото да намокри навън. Тръгвам си оттам и отивам в един интересен музей, който видях предната вечер:

GALLERY OF STEEL FIGURES

www.galleryofsteelfigures.com 

28 Rijna 377/13 

Намира се точно на метро MUSTEK.

Разходката продължава според пътеводителя, който си нося. Минавам покрай информационното бюро, вземам си още няколко брошурки, питам човека, който работи там да ми каже къде е музея на Комунизма, той ми изважда карта, надрасква ми една черта за посоката и ми посочва с ръка накъде точно да тръгна. Продължавам. От площада с часовника тръгвам в посока към завоя на улица Карлова, но така и не можах да видя къде са статуите на Херкулес при двореца Клам – Галас (Clam – Gallasuv palac), някъде от дясната страна на улица Хусова (Husova). Продължавам наляво по улица Хусова, минавам покрай една бирария, която още е затворена.Отваря в 15:00 до 23:00 ч.

Оглеждам фасадата и се опитвам да я запомня: Бирария при Златния тигър (U Zlateho tygra), на Husova 18. Това си е в Стария град.Тази кръчма е известна с пилзенската си бира и с това, че тук е мястото, където президента Хавел е пиел бира с Бил Клинтън по време на визитата му в Прага като президент на САЩ.

Продължавам по тази улица и след това на третата пресечка завивам надясно, за да достигна до

Витлеемския параклис (Betlemska kaple)

 Във вътрешният двор тук има вход, през който по едни стъпала под земята се озовавам в една работилница, където се изработват коледните подаръци. Има такса вход, който плащам. Обикалям. Разглеждам навсякъде. Едни дървени миниатюри, които се изработват на място дори и от деца. Например детска количка с бебе в нея, изработена от един наполовина счупен по дължина и издълбан голям орех (да същият орех, който ядете с някой сладкиш). Едната му половина е количката, половината от другата половина е сложена под ъгъл отгоре, вътре една супер миниатюрна фигурка на бебе и отдолу под черупката супер миниатюрни колелца. Имаше си даже дръжка и майка, която подбутва количката.

Продължавам да обикалям наоколо. Имаше и сцена, на която оркестър свиреше коледни мелодии или други мелодии от чешкия фолклор. Тук Ян Хус изнасял пламенните си речи срещу прекалената набожност и показност. Излизам и продължавам нататък. В съседсво се намира и къщата на Ян Хус.

От западната страна на Belemske namesti пък е разположен Етнологическият музей (Naprstkovo muzeum www.aconet.cz/npm ). Продължавам по улица Naprstkova, която ме отвежда до реката. Пресичам крайбрежния път и се оглеждам наоколо. Вдясно виждам една тераса с кафене, откъдето прекрасно може да се снима Карловия мост и Храдчани от другата страна на реката.

Минавам през един тунел от двете страни, на който има магазини за сувенири. Стигам до едно чейнж бюро. Да сменим малко пари. 1 Евро тук е 25,410 крони. За 20 евро получавам 508,20 крони. А за 50 евро, получавам 920 крони. Прекрасно. Ще стигнат до края на деня. Продължавам през този тунел с магазини и заведения и излизам съвсем близо до

 Карлов мост

Тръгнах и по него, но само в началото. Навалицата беше много голяма. Тръгнах по обратния път, ама походих още малко по ул.Карлова. От едно по-високо стъпало снимах цялата тази тълпа, която едвам върви – туристическата и доходоноста артерия тук. Толкова много хора и поток туристи не бях виждал през май.

Връщам се пак по същия път, минавам покрай една друга бирария. Влизам вътре. Опитвам се да поискам менюто, но лошо говорещ руски сервитьор не ме разбра. Заоглеждах се сам. И виждам, как от съседната маса той взема менюто от ръцете на вече поръчалите и го прибира. Аз се опитах сам да си го взема, ама той се дръпна и не ми го даде. И тъкмо да си тръгна, виждам, че не е само той от обслужващия персонал там и си взех друго меню от бара. Ама като не разбирам нищо от написаното. Е, бира искам и каквато ми донесе. Една голяма и тъмна. Прекрасна.

Но ми се прияде и нещо. Пак вземам менюто. С руския съм добре, но се оказа, че не толкова. Не искам домати, нито краставици като салата, а нещо по различно. Гледах, гледах и си избрах нещо за по малко пари, без да знам какво. И бях учуден, когато получих зелева салата – ама сочна, прекрасна. И след като изядох и салатата, си тръгнах.

Но забравих откъде съм дошъл и накъде да вървя.

Оглеждам се пак. Връщам се до бирарията „При Златния тигър“. Часът е 15:15 ч. Вече е отворена. Я да влезем вътре. И няма къде да се седне. Всички маси заети. Заставам пред дървения тезгях на кръчмаря и се оглеждам да видя колко струва бирата. Не разбирам. Гледам хората какво правят. Влиза един човек, вади 100 крони, иска бира и аз гледам колко бира ще му дадат и колко ще му върнат. Взема две големи черни бири и не му връщат нищо. Значи едната бира е 50 крони. Прекрасно.

В Прага бирата е по-евтина от водата, да знаете.

 Вземам си една и стоя и гледам. Един кръчмар мие чашите и налива бира и един сервитьор я разнася по масите. Този, който налива не успява да налее, а този, който разнася не успява да ги разнесе. Смаях се. Пия бавно и гледам. На масата до мен – едни големи плата с тънко нарязани луканки и салами за няколко човека, заемащи почти цялата маса. Огледах се наоколо по другите маси – имаше поне 70 души, но не съм сигурен дали зад по-далечните ъгли няма и още места за посетители. Този, който разнася бирите по масите и връща празните халби ги оставя на бармана и в която халба е останала повече бира я изпива. Кръчмарят взема чашите по две, излива останалата бира в една мивка, след това ги потапя два пъти в една вана с вода, за да ги изплакне и ги захлупва да се оцедят на бара и започва пак да налива. И така докато затворят кръчмата доста след полунощ, предполагам.

В края на деня си купувам и една Бехеровка от магазин за сувенири, малка, джобна бутилка за 100 крони.

Остава ми време да разгледам и

музея на Комунизма,

 но ми отне доста време докато го намеря. Тръгвам от площада с часовника. Вървя по булевард с интересна коледна украса. Стигам до площада, където се предполага, че се намира музея на Комунизма. Но не го намирам. Там има една сцена, на нея музиканти свирят. Отдавна се е стъмнило. Оглеждам се на всички страни, гледам в картата и си мисля, че няма да го намеря. И накрая поглеждам пак и се оказва, че той е точно пред мен.

Влизам, плащам с дебитна карта и нагоре по стъпалата. Там са застъпени като експонати предмети от бита по времето на комунизма и неща за забавления – хилки и ракети от федербал, старите транзистори Веф 206, стаите и обзавеждането, което са имали тогава младежите, старите гардероби, петолъчките, учебните стаи с пионерите в тях. Но имах около час време. Разгледах много на бързо, няколко снимки на по интересните места и обратно надолу и навън.

До тук дойдох за 15 минути, а имах около час до времето на събиране пред магазина на Картие на ъгъла на ул.Парижка на площада при часовника. Вървя бавно по обратния път и зяпам по витрините. Стигам до един търговски център с оживление на приземния етаж. Влизам и там. Аниматори забавляват децата с едни бумеранги, с разни игри. Имаше една игра от рода на ТЕТРИС със едни фигурки, съставени от няколко елемента които трябва да се наместят в една рамка. Дадени са повечето елементи, които без да се пипат, трябва да се наместят последните 5 елемента. Заиграх се, но ми беше хем трудно, хем интересно. Погледнах другите готови и подредени игри, но се оказа, че всяка рамка с игра има различни по форма елементи.

Времето намалява. Стигам до тясната улица между Вацлавски намести и площада с часовника. И тук попадам на голямо задръстване. Хората едвам вървят, някои се спират да снимат и спират цялата тълпа. А малко по-надолу е Музея на секса, където допълнително се спират зяпачите. А аз трябва да стигна до площада и в същото време да се пазя от джебчии, които действат в тълпата, както бяха ни предупредили. Свалям якето, слагам раницата отдолу и пак го обличам.

За да пробия през тълпата, измислих подход – със свити пръсти и разтворени лакти тръгнах с енергична походка на границата между тълпата, която отива и тази която се връща. В моята посока има повече хора отиващи към площада и други по-малко, които в индинанска нишка се връщат от там. Тези които са срещу мен се свиват към сградите и така се измуших, докато стигна до площада. Остава ми време за още едно греяно вино, един голям вурст и отивам при мястото за среща. Събираме се, минаваме през Чехов мост, качваме се на автобуса и

тръгваме по дългият път към вкъщи

16 декември, ден шести

След изминалия нощен преход с няколко почивки на същите места, като на идване и дневното пътуване следваме пътя за България. На една от почивките в Сърбия, се опитах да си купя пакет с пет диска с музика с дебитната карта, но се оказа, че в нея вече няма нищо. Че там не приемат евро в монети, че мога да дам евро в банкноти, а да ми върнат в динари. Имах 50 евро и се отказах.

Малко след Ниш зимната обстановка се влоши и след като минахме реката там, попаднахме на задръстване. Хората от четири часа бедстващи, за да издърпат закъсал ТИР, но ние сме дошли тук в края на спасителната акция и чакахме само час. Това доста забави връщането ни и след чакането по границите се прибрахме в София малко след 19:00 ч, когато вече нямаше никакви автобуси за моя град и се наложи да чакам чак до 22:00 ч, за влака. През това време стоях на автогарата. Там имаше големи забавяния за заминаващите автобуси, с близо три часа закъснение тръгваха автобусите за страната и международните линии за Белград, Прага и Атина. А снега не беше повече от 10 см. Даже и влака закъсня с тръгването си с близо 40 мин. Толкова за това пътуване. Очаквайте следващата дестинация – КАРНАВАЛЪТ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Чехия или писани от Владимир Георгиев – на картата:

Чехия и Владимир Георгиев

Booking.com

ЕС: Система за бързо предпреждение срещу дезинформацията (Rapid Alert System, RAS)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия и Върховният представител предложиха конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на Система за бързо предупреждение (Rapid Alert System, RAS) , както и стриктен контрол върху прилагането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите.

Планът за действие също така предвижда увеличаване на средствата, които се отделят за тази цел.

Системата за бързо предупреждение включва платформа и мрежа от 28 национални точки за контакт.

#savethenet: авторско право: какво ще гласува ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.

Ето и целият проект на директивата.

Разпоредбата на известния ни член 13 е разположена (вече като чл.17) на страници 120-129.

Говорят експертите

EСПЧ: ново решение за отговорността на онлайн изданията за коментари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕСПЧ отново се е занимавал с въпроси, обсъждани по делото Delfi v Estonia. Това беше делото за отговорността на собственика на сайт за коментари във форумите, по което ЕСПЧ прие, че собственикът може да е отговорен при определени обстоятелства.

След това решение – потвърдено впрочем от Голямата камара през 2015 г. – Съдът отново се занима с отговорността за форумите и по делото Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary (2016) прие, че собственикът на сайта не е отговорен. Така трябваше да стане ясно, че няма общо правило, в някои случаи собственикът е отговорен, в някои случаи – не. Преценката всеки път е конкретна, но има някои общи принципи.

Третото и последно засега произнасяне беше по делото Pihl v. Sweden (application no. 74742/14) – тук жалбата е обявена за недопустима с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът.

Има съобщение за четвърто решение относно отговорността на собственика на сайт за коментари на граждани – това е решението от 19 март 2019 по делото Høiness v Norway. Като обсъжда баланса между чл.8 и чл. 10 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека единодушно постановява, че няма нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот).

Mona Høiness,   известен адвокат, завежда дело  срещу компанията Hegnar Media AS и г-н Х., редактор, работещ за интернет портала Hegnar Online, за клевета. Тя заявява, че нейната чест е засегната в три коментара, направени анонимно на форума на Hegnar Online. Ответниците твърдят, че не са знаели за коментарите и че те са били премахнати веднага след като са разбрали за тях.  Съдилищата в Норвегия  се  произнасят в полза на медията.  

Mona Høiness се обръща към Съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ първо се напомня, че при обсъждане на конкурентните интереси съгласно член 8 и член 10, Съдът е установил общи принципи, обобщени в Delfi AS срещу Естония.

В случая:

  • твърденията не представляват клевета по националното право,
  • в никакъв случай не са реч на омразата или подбуждане към насилие;
  • дискусионните форуми не са били особено интегрирани в представянето на новини и по този начин не изглежда коментарите да са продължение на редакционни статии;
  • по отношение на мерките, приети от Hegnar Online – има изградена система за модериране, освен това читателите имат възможност да кликнат върху „предупреждение“ и да участват в модерирането; един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието преди получаването на уведомяване от адвоката на г-жа Høiness. От изданието са действали по подходящ начин.

В съответствие с установените принципи в решението Delfi AS срещу Естония, няма основание Съдът да замени с различно становище решението на националните съдилища.

Съдът намира съответно, че националните съдилища са действали в рамките на тяхната свобода на преценка и няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: резултати от наблюдението

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

  • Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
  • Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
  • Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

Домусчиеви са на пазара на спортните права, Келнер не беше – Келнер не получи разрешение, Домусчиеви получиха. Келнер просто обърна гръб и не се занимава да обжалва – така и няма да видим по време на съдебен контрол каква е разликата според КЗК.

Иначе можем да се сетим каква е разликата.

Пътуване до крепостта Буртанге, провинция Гронинген, Холандия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Янита отново ще ни води из Холнадия – този път това ще е крепостта Буртанге в Гронинген. Приятно четене:

Пътуване до крепостта Буртанге

провинция Гронинген, Холандия

Една от най-популярните забележителности в Холандия е

крепостта Буртанге (Vesting Bourtange),

намира се в провинция Гронинген, в малката община Вестерволде. Името на крепостта и селото би трябвало да се произнася Буртангe, защото на местния гронингски диалект „Tange“ означава „Пясъчен мост“. И наистина, основната характеристика на крепостта е, че тя има формата на звезда, обградена от канали и свързана с твърда земя посредством мостове. За съжаление обаче, тази великолепна архитектура може да бъде видяно само от птичи поглед.


Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: toerisme.groningen.nl

Vesting Bourtange , Холандия. Снимка: Wikipedia
Крепостта Буртанге, Холандия

Всъщност, почти цяла Холандия има такова лице – свежа зеленина, цветя, подравнена трева в дворовете, цъфтящи храсти, декориран околен свят… Липсата на разнообразна природа в Ниската земя налага изработване и приложение на национални и общински ландшафтни проекти за красив околен свят. Макар и изкуствено създаван или еднообразен, заради типичния равнинен релеф, възстановяването и поддръжката на естествената природа е дело на всички холандци.


Холандците са едни от хората, които се справят успешно с опитомяването на водата и на водната стихия.

Прокопаването на канали е също част от декорацията на живота в Холандия, част от териториалното разнообразие. Такива канали минават през множество селища, използват се понякога за стопански цели, за придвижване или спорт, друг път само за разнообразие. Много от новоизградените водни площи около селища в страната имат идентичен вид: Наарден, Хийтхоорн, Киндердайк, Маркен, Брьокелевеен, Схеендайк, Лосдрехт… И Буртанге, разбира се.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Отбранителното съоръжение,


Vesting Bourtange е на около 400 години,

заселва се с жители, обаче в малко по- късно време- в средата на 19 век. Посоката за откриване на селото е Източна Холандия в района на Гронинген, Асен, Емен- точно на границата с Германия. През 16-ти век холандската армия изгражда една модерна и скъпа за времето си крепост на североизток. Този внушителен форт е проектиран така, че да прилича на огромна звезда- една много популярна архитектурна идея по това време, защото проектантите са вярвали, че такива стени са по-ефективни при пожари и при защита от военни нападения.


Vestingstraat, 9545 Bourtange, Нидерландия

Звездовидното очертание на отбранителното съоръжение бегло се забелязва при изкачване на крепостните стени; те нямат обезопасителни ограждения, затова внимавайте с децата. Интересен е не само дизайна на граничното укрепление, интересна е и 400 годишната му история. В наши дни крепостта функционира като открит музей. Препоръчвам мястото като туристическа дестинация не само защото в този регион от Ниската земя няма какво друго по-интересно да бъде разгледано.

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Като типична средновековна крепост, граничното укрепление Vesting Bourtange е изградена по заповед на нидерландския крал Вилем I. Крепостта се издига буквално в блатата, заобиколена от няколко реда ровове, пълни с вода. В ъглите на крепостните стени са изградени бастиони и наблюдателни кули, под които са изкопани освен ровове, още и барикади за по- безопасно придвижване на бойците вътре в крепостта. Гарнизонът и командният център са локализирани точно в центъра на звездата, обиколени също от укрепителни насипи, върху които във всички посоки навън са разположени артилерийски оръдия. Точно този вид е запазен и до днес, като се изключат жилищните сгради, които в наши дни се намират вътре, в сърцето на крепостта.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За дълго време фортът е имал за цел да укрепва държавната граница, като упражнява строг контрол върху движението по пътя от немските земи към Гронинген: от една страна- осуетявайки по всякакъв начин силата и контрола на испанското присъствие там, и от друга- лишавайки испанците от търговски или информационни доставки. За времето на своето съществуване, Форд Буртанге е модернизирана няколко пъти, но след края на Осемдесетгодишната война, за кратко е използвана за защита на северните холандски провинции, а после е напълно изоставена.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

По инициатива на жителите, в средата на 20 век крепостта е реставрирана, но вече не като военно съоръжение, а като исторически музей на открито. В бившите военни казарми са подредени музейните експозиции, изградена е прожекционна зала, а на територията на крепостта се провеждат театрални военни действия, церемониални събития или възстановки на битки, които привличат много туристи. Около 450 души живеят в крепостта и се издържат основно от хотелиерство и селски туризъм.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Площадът в центъра на селото е запазил първоначалния си архитектурен облик- идеален кръг, в който има няколко магазина, галерия, кафенета и ресторанти. Посетителите имат свободен достъп из Буртанге, изкачването по насипите на крепостните укрепления е позволено, но опасно, защото липсват всякакви предпазни ограждения, а е и доста ветровито. Достъпът до бойните кули също е позволен.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

В зимно време е позволено и карането на кънки из замръзналите канали. Точно в такова зимно време разгледах Буртанге. Февруарският студ се оказа много по- голям от обичайното за тези географски ширини, лед беше сковал всичко навън и въпреки студа, мястото се оказа оживено от смущаващите тишината гласове на децата, дошли да се пързалят с кънки из звездовидните канали. 


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Разстоянието до крепоста се изминава пеша (около 10 минути) или с велосипед, но автомобили не се допускат, освен тези на жвеещите в селото. Плаща се входна такса за достъп, тъй като статута на селото днес е музей на открито. Комплексът разполага с безплатен паркинг и с магазин за сувенири, където се намира билетната каса.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

За голяма моя изненада, на централния площад в селото има една галерия, в която се предлагат ръчно изработени от жителите на селото сувенири- от произведения на изкуството до топли плетива: картини и пластики от местните художници и скулптори, картички от местния фотограф, пуловери, шалове, ръкавици… За тяхното опазване се грижеше един голям оранжев котарак, който лениво беше полегнал сред топлите плетки на буртангските баби.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

От отсрещната страна на галерията има два уютни ресторанта, които работят със същото работно време, като това на открития музей. Персоналът е любезен, а предлаганите ястия са типично по местни рецепти, разбира се. Не открих някаква особена разлика с ястията, които приготвят в другия край на Холандия, например, но усърдието с което хората обясняваха и налагаха местните си продукти и готварски умения, беше повече от трогателно. И въпреки това, холандска кухня не съществува; ползват думата, влагат някакви смислови значения в нея, но холандска кухня с типичното множествено разнообразие за страната ястия не съществува. „Щампот“, „томпуш“, „стропвафелс“, „пепернотен“ и още няколко съвсем не правят традиционна национална кухня.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

И така: Работното време е ежегодно, в работните дни: от 9 до 17 часа, а в почивните- работното време започва сутринта с един час по- късно: от 10 до 17 часа. Адресът за посочване в навигацията е: Willem Lodewijkstraat 33, 9545 PA Bourtange, Nederand. Цената на входния билет за възрастни е € 8.50. За децата на възраст от 6 до 11 години трябва да се плати € 4.50, а за децата до 5 години- входът е безплатен. Предлагат се и семейни карти, цената на които е € 22.00 за минимум четирима души.


Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

Крепостта Буртанге, Холандия

При възможност, възползвайте се и от нощуване в местните хотели. Обстановката е романтична и изключително спокойна, заради обичайната тишина наоколо, а цените са съвсем обичайни за съответната категория къщи за гости.


Буртанге, Холандия



Буртанге, Холандия
Автор: Янита Николова
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия и Янита Николова

Booking.com

Ташбоазкото кале край Батак

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни разведе из чукарите в района на Батак, в търсене на Ташбоазкото кале. Приятно четене:

Ташбоазкото кале край Батак

Няколко години подред почивахме около Сърница, на язовир Доспат. Тази година решихме малко да променим дестинацията, като се обърнем към язовир Батак. Както става обикновено, когато търсиш в последната минута, изборът е ограничен, още повече, че сме с домашен любимец. На поносима цена намерихме каравана в Majestic Houses. Това е комплекс от няколко разнородни къщички на брега на язовира. Мястото е много добро като разположение, разполага с оборудвана със съдове и прибори кухня, фурни, газови бутилки, барбекюта, микровълнови, хладилници, фризер, климатици, няколко беседки, както и собствен кей, понтон и лодки за запалените риболовци. За съжаление системата на отходната канализация не бе изпълнена добре, без сифони, и в караваната вонеше от миниатюрната баня/тоалетна. При останалите къщички нямаше този проблем.

Majestic Houses



Booking.com

адрес: BG-4580 Батак, Студенец

GPS: 41.996746, 24.214538

тел.: +359 87 700 0004

Оттук направихме няколко излета, като първият беше до

крепостта „Ташбоазко кале“,

(Taş boğaz – Каменен пролом), тракийска и (предполагаемо) средновековна крепост, която се намира на около 16 км югозападно по въздушна линия от центъра на гр. Батак, югоизточно от стената на днешния яз. „Голям Беглик“. С автомобил разстоянието е около 24 км.


Сърница / Surnica, Пазарджик / Pazardzhik, 4623, BG

Крепостта не е голяма, като най-достъпна е от юг, където е била и портата на крепостта. Тя е с неправилна елиптична форма, следваща конфигурацията на терена, а площта ѝ е около 1.5 – 1.8 дка. От запад са я пазили отвесни скали с височина до 5-6 м, а от изток много стръмният склон. На върха на възвишението и на крепостта се забелязват големи струпвания на камъни, най-вероятна останки от сгради. Купчините са с височина на някой места до 2 м, което предполага, че под тях може и да има запазени стени. Те са градени от местен ломен камък, споен на някои места с хоросан. Като цяло градежът е без спойка, което предполага, че крепостта е тракийска, но е използвана и през по-късни времена.

Край Ташбоазкото кале

Може да се предполага, че дебелината на стените ѝ е била около

м. В южната ѝ част зидът видимо е бил по-дебел и там се наблюдават останки от кули. Едната е била вляво от крепостната порта и е била правоъгълна, вероятно е защитавала входа на крепостта. Втората кула е с кръгли очертания и се е намирала на югоизточния ъгъл на крепостта. Крепостната порта е била с ширина около 1.5 м.

Ташбоазко кале, Батак

На 100-150 м от крепостната стена, надолу по склона, се забелязват останки от укрепителни съоръжения (окопи с укрития), които обикалят хълма от изток, север и запад. Това са гранични отбранителни съоръжения, от края на XIX в., тъй като точно от там е минавала границата на България с Османската империя до 1912 г. Укрепителните съоръжения са изградени с камъни от крепостта. От западната страна окопите са вградени в западната крепостна стена на калето.

Ташбоазко кале, Батак

След като преминахме стената на язовира, продължихме по пътя и след 500-600 м вляво видяхме мизерно пътче, вероятно използвано при дърводобива, и водещо до голяма поляна. Видимостта е лоша заради многото завои и ако бяхме спрели там, щяхме да го запушим и да създадем затруднения на работниците. Затова продължихме още малко и след следващия завой се показа по-широко място с чешма (41.808830,24.135063), на която бе подпряна счупена мраморна плоча с надпис „На 1000 м летен партизански лагер Гежоно… кла…“. Търсих в мрежата, но не можах да намеря информация за този лагер. Повечето линкове са за лагер „Техеран“, който е доста по-далеч, а най-близкият – на около 5 км, е лагерът в местността „Лонгурлии“. От друга страна, в мрежата има снимки за туристическата пътека до последния лагер, и там фигурира същата плоча.

Оставихме колата до чешмата и тръгнахме да търсим коларски път. Защото в Мрежата пише, че такъв води до крепостта. Не вярвайте на Мрежата! След като пообиколихме насам-натам и се намокрихме до кръста от росата, почти случайно намерихме пътека, която ни доведе до калето.

Да обобщим:

  1. Оставяте колата на язовирната стена и вървите 500 м по пътя (без банкет), като рискувате някой бързак да ви отнесе, и стигате през по-горе споменатото пътче до поляната;
  2. Паркирате до чешмата и по трасето на далекопроводите, които минават над главите ви, стигате до поляната.

Сега продължавате на север покрай далекопровода, като се стараете високото напрежение да ви е отдясно. Когато стигнете до стълб, в чиято основа има голяма канара, се отклонявате на северозапад.

Ташбоазко кале, Батак

Крепостта е на 100 – 150 м оттук.

Не бяхме се подготвили за „странични“ занимания, а се оказа, че в района има страшно много гъби, най-вече пачи крак и манатарки, и червени и черни боровинки. А въздухът е напоен с мирис на смола, здравец и – в края на август! – мащерка.

Гъби край Ташбоазко кале, Батак

От високия конусовиден рид (1603 м), на който се намира крепостта, се разкрива красива гледка към язовира.

Язовир Голям Беглик

Трекът от калето до малкото пътче може да бъде видян тук, а изтеглен оттук.

Крепост „Ташбоазко кале“

адрес: BG-4580 Батак

GPS: 41.813219, 24.13365

След като слязохме от Ташбоаз и позяпахме язовира, се отправихме към

Ракитово

Идеята беше да успеем да стигнем до

тракийската крепост и светилище на връх „Пашино бърдо“

Според Гуглето до хижа „Пашино бърдо“ има път, а оттам до крепостта е близо. Навигацията ни прекара през зона на действащи и изоставени почивни лагери и вили, докато асфалтът свърши (41.9595609,24.0919567) и нататък продължаваше черен път. Все пак тръгнахме по него, още повече, че не беше въпрос на живот и смърт, дали и къде ще стигнем. Пътят е полегат, времето – хубаво, наоколо – къпинаци с узрели плодове, романтика!

Лека-полека стигнахме до вододайната зона на Ракитово (41.9502, 24.0881).

Пашино бърдо

Ако имах интернет на телефона, може би щях да направя справка, че от хижа „Пашино бърдо“ ни дели един баир, на който се намира търсената крепост, но тъй като не обичам да свързвам в мрежата нищо, на което не стои стабилно бутилка бира, пропуснах(ме) тази възможност (зеленият маркер е каптажът на Ракитово).

Пашино бърдо

Все пак трябва да ни остане нещо и за следващия път, нали?

Трекът до вододайната зона на Ракитово може да бъде видян тук, а свален оттук.

Автор: Анжело Ангелов
Снимки: Сава-Калина

Материалът е публикуван и на http://travelisi.blogspot.com/2018/09/tasbogaz.html

Още снимки:

България: Батак (2018-08-29 Ташбоазко кале)

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Родопи или писани от Анжело Ангелов – на картата:

Родопи и Анжело Ангелов

Booking.com

С Тойота през Съединените американски щати, 2018 (4): Калифорния

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме из Америка! Заедно с Валентин и сина му Александър. Пътешествието е с Тойота-ван под наем. Стартира от Сан Франциско на Тихия океан и завършва в Ню Йорк на атлантическото крайбрежие. В първата част от пътеписа (http://patepis.com/?p=83932) започнахме с извадка от обиколените туристически забележителности. Втората част дава информация за икономиката, историята и американското общество (http://patepis.com/?p=84587). Третата част (http://patepis.com/?p=84620) ни запозна с различни страни от американския живот. Сега започваме същинското опознаване на конкретните забележителности, посетени от двамата пътешественици. Стартираме от Калифорния. Този щат ще обиколим на зиг-заг, почвайки от Сан Франциско и стигайки до Долината на смъртта.

А сега, приятно четене!

С Тойота през Съединените американски щати, 2018

четвърта част

Калифорния

Полет София – Сан Франциско

Най-трудната, по-скоро „инфарктна“, част от цялото пътешествие беше неговият „Старт“. Полетът с Турските авиолинии от София, за да се прехвърлим в Истанбул, закъсня с повече от един час. Времето по разписание между кацането на самолета от София на истанбулското летище и излитането на следващия за САЩ беше час и половина. Поради закъснението останаха само 20 минути, за което време беше невъзможно самолета да рулира от пистата до терминала, да слезем и минем през проверките към следващата зона, да претичаме до изхода, където чакаше самолета за Сан Франциско и да се качим на него.

Спасиха ни, по всяка вероятност, икономическите разчети на превозвача. Те са пресметнали, че за тях е по-евтино самолетът за Щатите да ни изчака, отколкото да ни осигуряват хотел и места за следващ полет до Сан Франциско. Презокеанският полет закъсня с половин час и самолетът „се отлепи“ от ръкава за качване на пътниците едва след като се бяхме настанили на седалките.

Тринадесет часа продължи полетът от Истанбул до Сан Франциско.?

Следейки маршрута, интересният момент беше, че най-краткият път е на север, явно поради кръглата форма на Земята. Самолетът премина над южната част на Норвегия, заобиколи от север Ислания, прелетя над южната част на Гренландия, почти по диагонал мина над Канада за да кацне в

Сан Франциско на брега на Тихия океан

След приземяването на летището следваше два часа чакане на много дълга опашка от пристигащи, за да минем през граничния паспортен контрол. После отидохме за да си вземем предварително платения и резервиран автомобил под наем (1300 $ за 25 денонощия). Съгласно договорното споразумение, на място трябваше да доплатя само 500 долара за това, че колата се взема в единия край на Щатите (Сан Франциско), а се оставя на другия (Ню Йорк). Към тази сума, обаче, ми начислиха още 118 $ два вида такси. И още 200 $ ми блокираха по кредитната карта, в случай че колата се остави с празен резервоар накрая.

Приятната изненада беше, че на паркомястото ни чакаше чисто нов ван Тойота Сиена. Е, преживяхме това, че първата седмица в купето се усещаше неприятната миризма на нов автомобил.

Започнахме опознаването на САЩ от щата Калифорния.

Калифорния

Щатът Калифорния е разположен в западната част на САЩ, край брега на Тихия океан. С население от 40 милиона души, това е най-многочисления американски щат. Територията е 424 хил. кв. км., т.е. почти четири пъти колкото България. Наричат Калифорния „Златния щат“ поради откритите залежи от ценния метал и разгорялата се Златна треска в средата на 19-ти век. Името на щата произхожда от приключенски испански роман, в който се разказва за райски остров с името Калифорния.

Завладяването на региона е започнато от испанците

в средата на 16-ти век, а след като Мексико се освобождава от испанско колониално господство Калифорния става част от новата държава. Северна Калифорния е отнета от мексиканците след войната от 1847 година. Малко след това, в района се стичат хиляди преселници, търсещи бързо забогатяване чрез добив на злато. Те обявяват така наречената Калифорнийска република. Последната съществува за кратко време, до стъпването там на американската армия и присъединяването й към САЩ.

Подходящите природно-климатични условия способстват за бързо развитие на земеделието, предимно отглеждане на цитрусови плодове. През първата половина на 20-ти век тук се оформя

световния център на филмовата индустрия Холивуд

През втората половина на миналия век Калифорния става център на бързо развиващата се компютърна промишленост и информационни технологии (така наречената Силициева долина). Следват биотехнологиите, космическата промишленост и други модерни отрасли на икономиката и науката. Като най-богат щат Калифорния формира 1/7 от брутния вътрешен продукт на САЩ.

Доста неща привличат туристите в този щат. Със сина ми разгледахме няколко града като Сан Франциско, Лос Анджелис и Сан Диего. Посетихме и основните природни забележителности като Йосемити, Кралския каньон, Националния парк Секвоя, пустинята Мохаве, Долината на смъртта.

Сан Франциско (San Francisco)

От Сан Франциско започнахме обиколката на Съединените щати. Населението му наближава един милион жители. На мястото на града през 18-ти век е основано селище от испанските колонизатори. Счита се, че като американски град се оформя в средата на 19-ти век. През 1945 година

в Сан Франциско е учредена Организацията на обединените нации.

Днес той е и един от най-красивите американски градове. Тук се срещат културите на Европа, Латинска Америка и Азия. Два дни отделихме за разглеждане на забележителностите. Започнахме с градския център (Civic center), където са разположени сградата на общината, парк, паметник и пешеходна зона.

Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет
Площад „Сивик Сентър“ със сградата на Санфранциския градски съвет

Един от най-атрактивните площади с парк е


Аламо (Alamo square),

разположен на висок хълм. Освен че е приятно място за отдих, оттам се открива гледка към централната част на Сан Франциско. От едната страна на парка са разположени няколко къщи във викториански стил, боядисани в различни цветове. Наричат ги „Painted ladies“.

Авторът и синът му в парка Аламо. Точно зад нас са къщите „Painted ladies“.

Една от туристическите атракции в Сан Франциско е


Кей 39 (Pier 39)

където на плаващи дървени платформи живеят морски лъвове (Sea Lions). Доста време се любувахме на тези животни, сродни на тюлените. Интересно беше как тромавите им на вид туловища изскачаха от водата и се просваха върху платформите.

Морски лъвове на един от кейовете в Сан Франциско

Не мога да пропусна и да не спомена за


старинните трамваи,

които също са една от характерните за Сан Франциско атракции. Те се изкачват и спускат по стръмните улици на града.

Старинните трамваи са една от атракциите за туристите в Сан Франциско

Впечатляващ е бизнес квартала с небостъргачите, оформящ финансовия район на града. Близо до него е Китайския квартал със сгради в източноазиатски стил. Най-характерния за Сан Франциско небостъргач е


Пирамида Трансамерика (Transamerica Pyramid),

отличаващ се с островърхата си форма. Той е с височина 260 метра, откроява се сред околните сгради и се смята за един от символите на града.

Небостъргачът Пирамида Трансамерика е висок 260 метра

Не пропуснахме да минем пеша и през участък от


улица Ломбард,

който се спуска по стръмен хълм. Автомобилите вървят бавно на зиг-заг, а оформените с цветя алеи са приятни за слизащите по стълбите туристи.

В централната част на града има доста сгради във викториански стил, с характерни архитектурни форми и отлично подържани. Не пропуснахме да им се полюбуваме, вървейки по стръмните улици.

Къщи във викториански стил, характерни за Сан Франциско

Красива гледка представлява и вечерния Сан Франциско, който успяхме да поразгледаме вече доста изморени след повече от 20 километра пеша из града.

Панорамен вечерен поглед към централната част на Сан Франциско

Сутринта на втория ден започнахме с обикаляне на


Голдън Гейт Парк (Golden Gate Park),

който е най-големият в Сан Франциско. По форма той прилича, а по размер е близък до нюйоркския Сентръл Парк. Откъм океана паркът свършва до просторен пясъчен плаж. Крайбрежието наоколо е красиво с характерни дървесни видове.

Разходка из Голдън Гейт Парк в Сан Франциско

Стигнахме и до следващия символ на града –


моста Голдън Гейт (Golden Gate Bridge)


Той е построен през 30-те години на 20-ти век и е характерен с червения си цвят. Неговата висяща стоманена конструкция е голямо техническо постижение за онези години. Мостът лежи над пролива свързващ залива на Сан Франциско с Тихия океан.

Мосът Голдън Гейт в Сан Франциско е построен през 30-те години на 20-ти век

На връщане минахме с автомобила през споменатия вече участък от улица Ломбард. Там тя се извива на зиг-заг и се смята за най-кривата улица в света. Докато синът ми шофираше, аз направих видео-клип на спускането.

Късния следобед на втория ден напуснахме Сан Франциско и потеглихме към националния парк Йосемити.


Национален парк Йосемити

Този национален парк (Yosemite National Park) е разположен на 300 километра източно от Сан Франциско по склоновете на планинската верига Сиера Невада. Централната му част представлява долина, прорязана някога от спускащ се ледник. По този начин са се образували гигантски монолитни скали от гранит и високи водопади. Плоското дъно на U-образния каньон е покрито с ливади, храсти, широколистни и иглолистни гори. Разположен високо в планината, паркът осигурява прохлада през лятото със зеленината си и с течащата вода. Сред множеството дървесни видове, като дъб, кедър, ела и бор, най-известни са гигантските секвои. От животинските видове най-популярни са черните мечки, елените, дивите овце и койотите. Много на брой са големите красиви пеперуди наречени Монарх, каквито виждахме на доста места. Национален парк Йосемити е един от първите в САЩ, създаден през далечната 1890 година. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.

Авторът на фона на долината Йосемити с отвесни скали, придаващи й формата на каньон


Големите водопади са няколко,

всеки от които е със собствено име: Йосемити, Брайдълвейл (Булчински воал), Върнал, Невада, Илилует. Първият от тях е най-впечатляващ, пада от 700 метра височина и е разделен на три части, което го прави каскаден водопад.

Поглед от долината към високия каскаден водопад Йосемити
Синът ми Александър пред водопада Брайдълвейл (Булчински воал)

На огромните скални масиви са дадени собствени имена: Ел Капитано, Катидрал, Халф Доум (Половин купол). За първия от тях се твърди, че е по-голям от Гибралтарската скала.

Авторът пред гранитния скален масив, наречен Ел Капитано



Кингс Каньон

Националният парк Каньонът на кралете (Kings Canyon National Park) се намира в щата Калифорния, в южната част на планинската верига Сиера Невада. Създаден е през 1940 година, а в далечното минало е бил обитаван от индианските племена Моно. Каньонът има няколко долини с типичната V-образна форма. Наред с дълбоките клисури, тук могат да се видят водопади, езеро и пещери.

Поглед към Кингс Каньон с неговите V-образни форми
Синът ми е застанал на брега на езерото Хюм (Hume), разположено в Кингс Каньон
С наетия автомобил през Кингс Каньон

По дъното на каньона протича Kings River (Реката на кралете).

Кигс Ривър тече по дъното на Кингс Каньон

В единия край на Кингс Каньон могат да се видят няколко групи от дървесния вид Секвоя. За тяхното разглеждане са прокарани удобни туристически пътеки.


Национален парк Секвоя

Националният парк Секвоя (Sequoia National Park) е разположен в южната част на планината Сиера Невада, щата Калифорния. Създаден е през 1890 година. Основната забележителност тук са огромните дървета секвои, достигащи 80 метра височина и няколко метра в диаметър. На територията на парка има и множество пещери, като най-известна от тях е Кристалната пещера (Crystal Cave).

Някои от най-големите секвои носят имената на известни американски генерали. Най-голямото по обем дърво е наречено Генерал Шърман (General Sherman).

Със сина ми Александър пред гигантската Секвоя, наречена Генерал Шърман

Любопитен факт е произхода на името на тези дървета. Те носят името на индианеца Секвоя, който в началото на 19-ти век е създал азбука за племето Чероки.

Туристическата пътека минава между две големи Секвои

Секвоите са се приспособили чудесно към огъня, като дървесината и кората им са станали пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета показват, че те са устояли на много унищожителни пожари. За най-стара се счита

секвоята Гризли Джаянт (Сивият гигант), която е на 2700 години.

Дърветата секвоя падат на земята, когато изгният в основата си и тя вече не може да издържи огромната тежест на дебелото стебло и клоните.

Със сина ми пред Секвоя, която е започнала да гние в основата си и предстои да падне на земята

През някои от падналите секвои са прорязани тунели, които са една от туристическите атракции в района.

Авторът пред пешеходен тунел, прорязан през паднала Секвоя


Лос Анджелис

Със своите 4 милиона жители Лос Анджелис (Los Angeles)

е вторият по големина град в Съединените щати,

след Ню Йорк. Той е и административен център на едноименния окръг в южната част на щата Калифорния. Целият този район носи общото наименование Голям Лос Анджелис и има население от близо 20 милиона души. Самият град е разпръснат върху огромна площ и се простира в протежение на 70 километра от север на юг и на 45 километра от изток на запад до Тихия океан. Лос Анджелис се намира близо до голям разлом в земната кора, в област на силна сеизмична активност. Там земните трусове са чести, а само през миналия век са станали четири големи земетресения. Районът се характеризира със субтропичен средиземноморски климат, сходен с този в южна Испания.

Поглед към централната част на Лос Анджелис с фуникульора Полетът на ангела (Angel’s flight)

Земите в региона са обитавани в продължение на хилядолетия от индиански племена, а през 16-ти век са завладени от испанските колонизатори. След мексиканската война за независимост, районът става част от новата държава Мексико през 1821 година. Присъединен е към САЩ в средата на 19-ти век, след Американо-Мексиканската война. Първото селище на мястото на днешния Лос Анджелис е основано в края на 18-ти век, а когато става част от Съединените щати населението му е само две хиляди души. Бързото икономическо развитие през втората половина на 19-ти и през 20-ти век превръща Лос Анджелис в един от най-големите промишлени, технологични и научни центрове не само в САЩ, но и в света.

Символ на филмовата и развлекателна индустрия става Холивуд.

Освен с множеството възможности за развлечения, градът е известен със своя блясък и лукс. През миналия век Лос Анджелис е два пъти домакин на Световните Олимпийски игри – през 1932 година и през 1984 година.


Забележителностите в Ел Ей (LA),

както съкратено наричат района на града, са десетки и за разглеждането на всички е необходима поне седмица. Ние разполагахме само с два дни за да обиколим основните места. Започнахме с централната част Downtown, след като намерихме удобно място за паркиране „на пъпа на града“, до

площад Пършинг (Pershing Square).

За по-малко от ден обходихме най-интересните места, които са разположени относително компактно в правоъгълник с размери 4 км х 3 км. ?Една от забележителностите в центъра на Лос Анджелис е


Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall)

Сградата се отличава със своята метална конструкция и с футуристичен дизайн.

Синът ми пред Културно-развлекателния център Уолтдисни (Walt Disney Concert Hall) в Лос Анджелис

В Лос Анджелис живеят хора от 150 националности, говорещи множество различни езици. След английския, като втори език е приет испанския. Причина за това са множеството емигранти от Мексико. На доста места надписите освен на английски език, са дублирани и на испански. Има етнически обособени части от града: Китайска, Корейска, Японска, Тайландска, Арменска, Етиопска, Иранска и така нататък. Спокойно може да се каже, че


в Ел Ей се срещат културите от повечето части на света

Със сина ми отделихме време за да обиколим три от тези обособени района: Китайския, Мексиканския и Японския.

Най-атрактивен за нас беше


Китайския квартал (Chinatown)

Доста от сградите там са в традиционен китайски стил: магазини, ресторанти, храмове, хотели.

В Китайския квартал на Лос Анджелис

В един от мексиканските райони на Лос Анджелис попаднахме на народно забавление. На площад с парк свиреше оркестър, вокалистка пееше на испански, а хората танцуваха и се веселяха.

Музика и танци в район на Лос Анджелис, обитаван от мексиканци

Японският квартал на Ел Ей се нарича


Малкото Токио (Little Tokyo)

Лично за мен, най-интересно беше голямо информационно табло, на което с фотоси и текст се даваше информация за японците в САЩ. Емигранти от „Страната на изгряващото слънце“ започват да пристигат в Щатите към края на 19-ти век. Със своето трудолюбие и инженерни умения, японците дават съществен принос за развитието на селското стопанство и индустрията. Малко известен факт е, че след започването на войната с Япония през декември 1941 година, всички живеещи в САЩ японци са интернирани и затворени в лагери. С капитулацията на Япония, тези хора са върнати от лагерите и са продължили с обичайните си дейности. В туристическата част на Малкото Токио има предимно Суши-барове и магазини с японски стоки и сувенири.

Японския квартал на Лос Анджелис се нарича Малкото Токио


Санта Моника

Градът Санта Моника (Santa Monica) е разположен на брега на Тихия океан и има сто хиляди жители. Той е част от района на Голям Лос Анджелис. Смята се, че Санта Моника е мястото, където се е зародила културата на скейтборда (skateboard). Оформил се е като туристически и курортен град поради разположението си на тихоокеанското крайбрежие и приятния субтропичен климат. Като основни забележителности тук бих посочил дългия плаж с фин пясък, крайбрежната алея и огромния кей с атракциони.

Крайбрежната алея е приятно място за разходки, където могат да се видят младежи на ролери, велосипедисти, както и спортуващи хора. Счита се, че на това място се е зародила съвременната фитнес култура. Край брега видяхме и къщи на богати американци.

Край плажа на Санта Моника, до крайбрежната алея се издигат къщите на богати американци


Плажната ивица на Санта Моника

е дълга около пет километра, а широчината й е между 50 и 200 метра. Покрита е със ситен златист пясък. Океанската вода е приятна за къпане, когато няма голямо вълнение.

Плажът на Санта Моника привечер. Той е дълъг, широк и покрит с дребен златист пясък.

Най-популярното място в Санта Моника е


внушителния дървен кей (Santa Monica Pier)

Построен през 1908 година, той е дълъг над 300 метра. Започва от плажната ивица и завършва навътре в океана. Две трети от него е със ширина около 80 метра, а останалата част е широка между 20 и 40 метра. В началото на кея е построен морски аквариум. В дървени сгради са разположени множество кафета, ресторанти и магазини. Средната част е заета от увеселителен парк с въртележки, виенско колело и множество други атракциони. На този кей отделихме десетина минути за да послушаме изпълнението на един виртуозен цигулар.

Вечерна разходка по кея на Санта Моника, който беше изпълнен с хора
Със сина ми Александър на последната площадка от прочутия кей в Санта Моника

При пристигането в Санта Моника бяхме паркирали край плажа на Тихия океан, недалеч от огромния кей с атракциони. Най-отдолу на табелка с подробни указания пишеше, че от залез до изгрев слънце паркирането е забранено. Тогава това ни се видя толкова глупаво и безсмислено, че не му обърнахме никакво внимание. След като бяхме изживели приятни емоции на кея с толкова забавления, се прибрахме при автомобила малко след 23 часа. На предното стъкло беше залепена бланка с глоба от 53 долара за това, че автомобилът е паркиран в периода от залез до изгрев слънце.


Малибу

Малибу (Malibu) е малък град, разположен покрай брега на Тихия океан, в района на Голям Лос Анджелис. Хубавите плажове, мекия климат и тропическата растителност са привлекли на това място стотици от най-богатите американци. Изключително престижно е да притежаваш къща за десетки милиони долари, разположена на пясъка до водите на океана. Като турист бих посочил за основна забележителност именно тези домове на свръхбогати знаменитости. Те са издигнати върху колони на пясъка, за да не ги заливат океанските вълни при бурно време.

Синът ми се разхожда по пясъка пред къщи на свръхбогати американци, разположени на плаж в Малибу

Луксозните крайбрежни вили в Малибу са познати от доста американски филми. Тези домове и плажовете в района на града присъстват в култови сериали като „Спасители на плажа“ и „Двама мъже и половина“.

Дълъг е списъка на знаменитостите с къщи на първа линия. Ще спомена само някои от тях:

  • Актьори като Брус Уилис, Дейвид Духовни, Деми Мур, Дъстин Хофман, Леонардо ди Каприо, Мел Гибсън, Памела Андерсън, Ричърд Гиър, Чарли Шийн;
  • Певци и музиканти като Барбара Стрейзънд, Боб Дилън, Бритни Спиърс, Джанет Джексън, Мадона, Шер;
  • Режисьори и продуценти като Стивън Спилбърг;
  • Спортисти като Реджи Милър;
  • Бизнесмени като съоснователя на компанията Oracle Лорънс Елисън;
  • И така нататък, и така нататък …
Малибу: Вили на плажа с изглед към океана, каквито малко хора могат да си позволят

В Малибу разгледахме няколко плажа, започвайки от Зума (станал популярен от някои филми). Там пясъкът е фин и светъл, почти бял. С автомобила минахме през обширни квартали с имения, скрити зад високи огради. Не пропуснахме и луксозен търговски център. Най-много време отделихме на две от четирите зони с вили, разположени на пясъка на брега на ?Тихия океан.

Най-незабравимото ни преживяване в Малибу беше


срещата и отношението на мултимилионера Кевин,

за което разказах в уводната част (резюме) на настоящия пътепис. Този човек без да ни познава прояви съпричастност към нас, като туристи и ни пусна през богатата си вила да излезем на брега. Така можахме да минем покрай къщите на знаменитости като актьорите Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън.

Това е „скромният“ дом на Кевин, разположен на плажа в централната част на Малибу
Сред тази поредица от къщи са домовете на знаменитости като Леонардо ди Каприо и Памела Андерсън


Бевърли хилс

Бевърли Хилс (Beverly Hills) е град в състава на Голям Лос Анджелис. Често се определя и като негов квартал, един от най-богатите не само в САЩ, но и в света. Тук живеят повечето холивудски звезди и знаменитости. Смята се, че Родео драйв е една от най-скъпите търговски улици.? Минавайки с автомобила през Бевълли Хилс, видяхме доста богати домове и имения. За съжаление, не можахме да отделим достатъчно време на този баровски квартал.

“Скромна къщичка“ в Бевърли хилс


Холивуд

Наричат Холивуд столица на американската филмова индустрия. Негов най-популярен символ е огромният надпис

HOLLYWOOD,

поставен на един от хълмовете над квартала. Изработен през 20-те години на миналия век, надписът си стои и до днес, привличайки ежедневно хиляди туристи. Дължината му е 110 метра, а буквите са с височина 14 метра. Обиколихме няколко стръмни и тесни улици, преди да намерим удобно място за паркиране с добър изглед към този прословут надпис.

Синът ми Александър сочи към световноизвестния надпис HOLLYWOOD

Другото най-популярно място в Холивуд е така наречената

Алея на славата (Hollywood Walk of Fame).

Тук всяка от най-известните знаменитости в света на шоубизнеса има своя звезда. Алеята заема няколко стотин метра от двата тротоара на булевард Холивуд. На нея са разположени 2500 звезди на актьори, певци и музиканти.

Алеята на славата в Холивуд. Авторът пред звездата на актьора Чарли Чаплин.
Синът ми сред звездите на актьори, певци и музиканти – Алеята на славата в Холивуд

Сред другите забележителности в Холивуд могат да се посочат


Китайския театър (Grauman’s Chinese Theatre), театър Долби (Dolby Theatre) и Музея на киното (Hollywood Museum)

Не са малко и другите кинотеатри. Много на брой са увеселителните заведения, барове, ресторанти и магазини за сувенири. Предлагат се и организирани турове из някои от филмовите студии.

Китайският театър (Grauman’s Chinese Theatre) е разположен на Булевард Холивуд
Авторът в Холивуд – култовите филмови герои са сред десетките туристически атракции

Дисниленд

Първият развлекателен парк Дисниленд (Disneyland) е открит през 1955 година в град Анахайм, влизащ в състава на Голям Лос Анджелис. Идеята на създателя му Уолт Дисни е била да направи място, където родители и деца да се забавляват заедно. Тук е дворецът на спящата красавица, влакчето на ужасите и десетки други атракциони.

Дисниленд, Калифорния привечер

Пристигнахме в разположения в Анахайм увеселителен парк Дисниленд привечер. Паркингът струваше 20 долара, а извозването от него до входа на парка с атракциони ставаше с автовлакове с вагончета. Установихме, че входната такса е 120 долара на човек. Не беше оправдано да плащаме общо 240 долара за оставащите 3-4 часа, предимно тъмно време. Задоволихме се с това, което можахме да видим отвън. Доста магазини, ресторанти и забавления имаше и извън платената част от увеселителния парк.

Вечерта из Дисниленд – Калифорния
Вечерни музикални изпълнения в Дисниленд – Калифорния

С името Дисниленд наричат пет увеселителни парка в света. Освен първият от тях в Калифорния, това станало популярно име използват и за парка в град Орландо (щата Флорида), чието официално наименование е „Вълшебното кралство“. Останалите три увеселителни парка, собственост на Уолт Дисни Къмпъни, се намират в Токио (открит 1983 година), в Париж (открит 1992 година) и в Хонг Конг (открит 2005 година).

Сан Диего

С население от милион и половина Сан Диего е осмия по големина град в Щатите. Намира се в югозападния ъгъл на Калифорния до границата с Мексико. Основано в края на 18-ти век, това селище носи името на испанския католически свещеник и мисионер от 15-ти век Диего де Алкала. След Мексиканско-американската война, Сан Диего заедно със Северна Калифорния става част от САЩ. Признат е за град през 1850 година. През 20-ти век тук се разполагат бази на военно-морските сили и на бреговата охрана, развива се военната индустрия. И днес там е разположена най-голямата група военни кораби на Съединените щати. Тя включва два самолетоносача, няколко подводници и множество бойни кораби с различно предназначение.

Авторът пред самолетоносача Мидуей, действал до 1991 година, а сега превърнат в музей

Сан Диего се смята за един от центровете на съвременните технологии със своите научно-изследователски институти. Тук са разположени предприятията на доста известни компании работещи в сферите на биотехнологиите, компютрите, електрониката, комуникациите, фармацевтиката. Може да се добави корабостроенето и обслужването на армейските подразделения.

Като голям туристически център, Сан Диего предлага множество интересни места за посещение: плажове, паркове, зоопарк, аквариум с представления Морски свят, превърнатия в музей самолетоносач Мидуей, Морския музей, Стария град, полуостров Коронадо. За съжаление, нямахме време да посетим всичките тези места.

Поглед към залива на Сан Диего и моста към полуостров Коронадо в далечината

Трудно намерихме свободно място за паркиране, при това в страни от централната част. Това обаче ни позволи, вървейки пеша да разгледаме кварталите Газламп и Ембаркадеро. Половин ден отделихме на самолетоносача Мидуей, който сега е превърнат в музей. Този огромен кораб е действал 45 години в състава на американските военноморски сили. Последното му участие в бойни действия е в Персийския залив през 1991 година по време на първата война срещу Ирак.

На палубата на самолетоносача Мидуей са разположени самолети от втората половина на 20-ти век

На този самолетоносач наистина имаше какво да се види. Всички основни зони сега са достъпни за туристите, а пояснителни надписи ги запознават с предназначението: силово отделение, центрове за управление на кораба и на самолетите, помещения за екипажа и така нататък. Около тридесет самолета и вертолета могат да се видят и разгледат като музейни експонати. Те са били на въоръжение в армията на САЩ през втората половина на 20-ти век.

Авторът на самолетоносача Мидуей в Сан Диего

Продължихме по крайбрежната част с Морския музей, а след това през италианския квартал (Little Italy) към административния център на Сан Диего.

Италианския квартал в Сан Диего е наречен Малката Италия
В центъра на Сан Диего

Пустинята Мохаве

Мохаве се намира в югозападната част на САЩ. Разположена е предимно в щата Калифорния, а по-малки части от пустинята заемат територии в щатите Аризона, Невада и Юта. Площта й е близка по размер до територията на България. Планината Сиера Невада спира влажните въздушни течения от Тихия океан, което заедно с интензивното нагряване от слънцето е предпоставка за пустинния климат. Там пясъкът и дюните не са толкова много като в другите пустини. Преобладава ниска суха растителност, виреят кактуси и характерни за Мохаве ниски бодливи дървета.

Навлизаме в територията заета от пустинята Мохав

В Мохаве се виждат и големи пясъчни дюни, което и придава вид на типична пустиня.

Синът ми сред пясъците на пустинята Мохаве

Дървото Джошуа

е причудливо растение, което може да се види само тук в Мохаве.

Авторът сред характерна за пустинята Мохаве растителност

През пустинята са прокарани хубави пътища, макар че пътната мрежа не е гъста. Причина за това е слабата населеност и малкото на брой селища. Там има и доста изоставени градове.

Ниските бодливи храсти са типични за Мохаве. Срещат се и каменистите хълмове.

По какво се различава Мохаве от пустините в Азия и Африка, през които съм минавал? По специфичните растителни видове в американската пустиня, по-малкото пясък в нея и липсата на камили.

Ето малко ретро-спомени от други пустини, в хронологичен ред:

“Любов с камила“ до автомобила ми в пустинята Сахара, 2008 година
Отделила се от стадото любопитна камила оглежда моя автомобил в пустинята Гоби – Монголия, 2014 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил от Беларус до Японско море, през Монголия“: http://patepis.com/?p=56080

С моя пернишки Опел минаваме през пустинята Каракум в Казахстан, 2015 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Средна Азия“: http://patepis.com/?p=65546

Автомобилът на автора през пустинята Сахара – пясъкът затрупва шосето, 2017 година
Валентин Дрехарски със своя пернишки автомобил в Западна Африка, 2017 година

Ето и линк към тази част от пътеписа „С автомобил до Западна Африка“: http://patepis.com/?p=75659

Следва кратък отказ от този пътепис: „Срещнах много сърдечни хора в Африка. Например: Движейки се в мавританската столица Нуакшот от центъра към сенегалското посолство един полицай ме спря за проверка. Прегледа паспорта ми с визата и документите на автомобила. Явно му беше интересно да види автотурист от България. На следващия ден по същия маршрут и на същото място полицаят ме видя от далече и ми махна да спра. Помислих си тоя пък сега пак ли ще ми проверява документите. Полицаят се затича към мен, разтвори ръце и с думите „О-о, туристе Булгариа“ ме прегърна и целуна по бузата, сякаш сме приятели от години.“

Край на Ретро-спомените.

Долината на смъртта

Едно от най-вълнуващите преживявания в Щатите за нас беше обиколката на Долината на смъртта (Death Valley). Бяхме впечатлени от няколко природни образувания без каквато и да било растителност: причудливи скални хълмове напомнящи извънземен пейзаж, каменни мостове, дяволското игрище за голф. Там нямаше вятър, който да ни разхлажда, слънцето напичаше, жегата беше потискаща и температурата достигаше 50 градуса по Целзий. Малко езерце със солена вода покрива най-ниската точка в Северна Америка, намираща се на 85,5 метра под морското равнище.

Започнахме обиколката на тази долина с така наречения Забриски пойнт (Zabriskie point). Тук голите вулканични скали са придобили характерни форми под влияние на природните сили и ерозията. Това място трябва да се види и усети, защото нито снимките, нито филмите дават ясна представа.

Синът ми Александър на фона на Забриски пойнт в Долината на смъртта (Death Valley)

Мястото носи името на Кристиян Забриски, който преди един век е ръководил добива на минерала боракс в този район. Добива световна известност от филма „Забриски пойнт“ на италианския режисьор Микеланджело Антониони.

Тази значителна по площ област е наречена „Долина на смъртта“ , защото през ?19-ти век някои от пътуващи на запад преселници са намерили смъртта си сред горещата безводна пустош.

На доста места имаше предупредителни надписи за опасността от големите горещини, които съветваха туристите да тръгват пеша само с достатъчно количество вода в себе си.

Така нареченото

Дяволско игрище за голф (Devil Golf Course)

представлява голямо поле от големи назъбени кристали от сол, с добавка на кал и пясък. Носи такова име защото хората са смятали, че само Дяволът може да хареса това място.

Авторът в Дяволско игрище за голф

Сред малки каньони на няколко места са образувани така наречените Скални мостове. Те свързват двата горни края на почти вертикалните скали. Най-известният носи наименованието Каньона на естествените мостове (Natural Bridge Canyon).

Един от Скалните мостове сред малък каньон, разположен в Долината на смъртта

Тук се намира

най-ниската точка в Северна Америка, разположена на 85,5 метра под морското равнище.

Равното дъно е покрито със сол, а малко плитко езерце е запълнено със силно солена вода. Носи името Badwater Pool, в буквален превод Басейна с лошата вода. Наречена е така, защото не е годна за пиене. Това беше единствената вода, която видяхме в Долината на смъртта.

Най-ниската точка в Северна Америка е покритото със сол дъно на Долината на смъртта

Приключихме обиколката на Долината на смъртта по тъмно, когато вече нищо не можеше да се види. Синът ми седна зад волана, а аз легнах в задната част на вана за да спя на моя надуваем дюшек. Александър беше шофирал няколко часа, когато ме събуди късно след полунощ за да ми каже, че сме спрели в центъра на Лас Вегас.

Юни – Юли 2018 година

Следва продължение

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

Снимки: авторът

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Booking.com

Нощувки в района на пустинята Мохаве

Booking.com

Други разкази свързани с Калифорния или писани от Валентин Дрехарски – на картата:

Калифорния и Валентин Дрехарски

Booking.com