Facebook разширява възможностите за проверка на факти за снимки и видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Facebook обяви, че разширява възможностите си за проверка на факти за снимки и видеоклипове.

Знаем от нашите изследвания, че дезинформацията не се ограничава до текст, се казва в съобщението. –  Невярната информация може да се появи в статии, снимки, видеоклипове. Фалшивото съобщение  може да се появи като заглавие на статията, като текст върху снимка или като аудио във фонов режим на видеоклип. За да се борим с дезинформацията, трябва да сме в състояние да я проверим във всички тези различни типове съдържание.

Степента, в която има погрешно информиране в текст, снимки или видеоклипове, варира в отделните страни. В някои страни статиите съставляват по-голяма част от информационната емисия за хора, в други –  обратното. Причините могат да са различни – например ако цената е висока,  хората могат да бъдат по-малко склонни да кликват върху видеоклиповете. Има значение и степента на грамотност. В страни, където медийната екосистема е по-слабо развита или процентите на грамотност са по-ниски,  манипулирана снимка е по-вероятно да бъде възприета като новина,  докато в страни със силни новинарски екосистеми концепцията за “новини” е по-свързана със статиите.

Използва се комбинация от технологии и хора, се казва в съобщението.

Как се пише: <em>мускулно-скелетен, мускулноскелетен</em> или <em>мускулно скелетен</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – мускулно-скелетен, също и мускулно-скелетна, мускулно-скелетно, мускулно-скелетни. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито…

Как се пише: <em>от какво</em> или <em>откакво</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – от какво. Съчетанията от предлог и местоимение се пишат разделно. Направила съм всичко…

ОК: проучват необходимостта от регулация на онлайн съдържанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор за медии и електронни съобщения Ofcom  публикува документ за обсъждане,   отнасящ се до причиняващото вреда  онлайн съдържание.

В Обединеното кралство и по света се провежда дискусия   дали е необходима регулация на съдържанието онлайн. Правителството на Обединеното кралство възнамерява да предложи ново законодателство.

Наред с документа за обсъждане, Ofcom публикува  проучване на общественото мнение за необходимостта от регулация.

 

 

Първи реакции

Правителството обсъжда регулация на платформите – включително нов регулатор, според FT.

 

 

 

Vivacom ще разпространява руски тв програми в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новина от последните дни за бизнеса на Vivacom:

Компанията  Vivacom  е сключила споразумение с компанията  Stream Television Company, базирана в Русия, съобщава broadbandnews.com.

Руската компания е собственик на 17 тв програми, между които Рыбалка и охота.

Vivacom ще разпространява програмите на руската компания в Европа. 

След Brexit: ефекти за медийните услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта на Обединеното кралство издаде насоки за аудиовизуалния сектор като част от поредица от технически указания за бизнеса и гражданите  – какво трябва да направят в сценария ” Brexit без споразумение” в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС през март 2019 г. без споразумение.

След март 2019 г. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) и принципът на “държавата на произход” вече няма да се прилагат за услугите, които се разпространяват в ЕС от доставчици под юрисдикцията на Обединеното кралство, тъй като ОК ще бъде класифицирано като трета страна.

Държавите от ЕС са свободни да предприемат мерки, които смятат за подходящи по отношение на аудиовизуалните медийни услуги, идващи от трети държави, при условие че мерките са в съответствие с правото на Съюза и международните задължения на Съюза.

Ако доставчиците на медийни услуги разчитат на EКTT (Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа) за разпространение на услуга, те трябва да имат предвид факта, че EКTT няма същите механизми за прилагане като AVMSD. Седем държави от ЕС са извън ЕКТТ (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия и Швеция).

“Трябва да сте наясно, че може да се наложи да имате две лицензии”, се казва в указанията. “Вие ще имате нужда от лицензия на Ofcom за получаване на услуги в Обединеното кралство. Лицензията на Ofcom може да обхваща и услуги, които могат да се получат в други държави-страни по EКTT (защото съгласно EКTT тези държави трябва да признават лицензите на Ofcom). Лицензиите на Ofcom обаче не биха могли да покрият услуги, които се получават в държави от ЕС, които не са страни по EКTT.”

Също така EКTT не предвижда свобода на приемане на услуги VOD (“видео по заявка”) – регулирането и разрешаването на услугата “видео по заявка” ще се определят на местно ниво и доставчиците следва да търсят местен правен съвет по отношение на състоянието на тяхната услуга.

“Ако не предприемете никакви действия, вероятно ще бъдете разглеждани като излъчващ в ЕС доставчик на телевизионно съдържание от трета страна”, предупреждава DCMS. Това би означавало, че държавите от ЕС са свободни да налагат чрез националните закони изисквания, каквито намерят за добре (без да нарушават правото на ЕС и международните споразумения).

България е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.

Как се пише: <em>смърдя</em> или <em>смардя</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише смърдя, също и смърдиш, смърди, смърдим, смърдите, смърдят. В стаята смърди на цигари и просто…

Как се пише: <em>Връшка чука</em> или <em>Връшка Чука</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пише само първата дума – Връшка чука, тъй като това е съставно (т.е. състои се от…

Съд на ЕС: Отговорността на YouTube

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заедно с новината за гласуването на Директивата за авторското право на 12 септември една друга новина от последните дни е  свързана с отговорността на платформите, по-специално с отговорността на YouTube за разпространяване на защитени авторски произведения.

От 2009 г. се води дело срещу YouTube (и Google) за  записи на  Сара Брайтман в YouTube,  които не са свалени след искане на продуцента на записите. Германските съдилища се позовават на националната разпоредба, която въвежда  член 14 от Директивата за електронната търговия.

Германският федерален съд (FCJ) решава да спре производството u да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС – ред въпроси, между които:   

Дали операторът на онлайн видео платформа, на която потребителите предоставят   съдържание, защитено с авторско право, без съгласието на собствениците на авторското право, извършва актове на публично разгласяване по смисъла на чл. 3 от директива 29/2001.