Медийна грамотност и цифрова компетентност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги, съответно и Законът за радиото и телевизията, включиха разпоредби за медийната грамотност.

Ефективността на прилагането на медийното право, включително на борбата с дезинформацията и хибридните заплахи, се основава на медийната грамотност. Медийната грамотност е инструмент за овластяване на гражданите, за повишаване на тяхната осведоменост и за обоснованост на всяко решение и избор в живота на хората (Заключения на Съвета за медийната грамотност в постоянно променящия се свят, 2020).

Както се вижда в заключенията, държавите постигат съгласие за създаване на Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO), базирана в Европейския университетски институт във Флоренция.

2

Цифровата компетентност е концепция, която е свързана с медийната грамотност, но е различна от нея. Цифровата компетентност е включена в преработената Европейска референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, вж СОМ(2018)22.

Европейският съюз има обща рамка за цифровата компетентност (DigComp), със следното графично представяне:

IMG_3318

САЩ: за прозрачност на алгоритмите на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Алгоритмите във Facebook, Google, Twitter и YouTube насочват хората към политически екстремизъм, заяви група от демократите в Конгреса в писмо, изпратено до изпълнителните директори на тези компании. Капитолия на САЩ беше нападнат от бунтовническа тълпа, радикализирана отчасти в цифрова ехо стая, която вашата компания проектира, изгради и поддържа, се казва в писмото, изпратено до Марк Зукърбърг, Сундар Пичай, Джак Дорси и Сюзън Войчички.

И аналогичното писмо до Зукърбърг.

Дефинициите в проекта на Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От декември 2020 е известен проектът на Европейската комисия на Законодателен акт за цифровите услуги (DSA). Още на този етап е полезно да се видят определенията, с които ЕК предлага да се работи – дори на тази ранна фаза, неофициално и необвързващо  – в чл.2 на проекта, защото към момента различията в използваните дефиниции са големи.

По-специално в помощ на студентите и на всички, които търсят определение за онлайн платформа. Тук онлайн платформата  е дефинирана – както впрочем и медията – като доставчик, не като услугата.

а)           “услуги на информационното общество” означава услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535;

б )          “получател на услугата” означава всяко физическо или юридическо лице, което използва съответната посредническа услуга;

в)           “потребител” означава всяко физическо лице, което действа за цели извън неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

г)           “да предлагат услуги в Съюза” означава даване на възможност на юридически или физически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчика на услуги на информационното общество, който има съществена връзка със Съюза; счита се, че такава съществена връзка съществува, когато доставчикът има място на установяване в Съюза; при липса на такова установяване оценката на съществена връзка се основава на специфични фактически критерии, като:

  • значителен брой потребители в една или повече държави членки; Или
  • насочването на дейностите към една или повече държави членки.

д)           “търговец” означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или публична собственост, което действа, включително чрез лице, действащо от негово име или от негово име, за цели, свързани с неговата търговска, стопанска или професионална дейност;

е)           “посредническа услуга” означава една от следните услуги:

  • услуга за “обикновен пренос”, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставяна от получателя на услугата, или предоставянето на достъп до комуникационна мрежа;
  • услуга за кеширане, която се състои в предаването в комуникационна мрежа на информация, предоставена от получателя на услугата, включваща автоматично, междинно и временно съхраняване на тази информация, с единствената цел да се направи по-ефективна информацията по-нататък предаването на информацията до други получатели при поискване от тяхна страна;
  • услуга “хостинг”, която се състои в съхраняването на информацията, предоставена от получателя на услугата и по искане на получател науслугата;

ж)          “незаконно съдържание” означава всяка информация, която сама по себе си или чрез позоваване на дадена дейност, включително продажбата на продукти или предоставянето на услуги, не е в съответствие с правото на Съюза или с правото на държава членка, независимо от точния предмет или естество на това право;

(з)          “онлайн платформа” означава  доставчик на хостинг услуга, който по искане на получател на услугата съхранява и разпространява до обществеността   информация, освен ако тази дейност е незначителна и изцяло спомагателна характеристика на друга услуга и поради обективни и технически причини не може да се използва без тази друга услуга, а включването на тази характеристика в другата услуга не е средство за заобикаляне на приложимостта на настоящия регламент.

(и)           “разпространяване сред обществеността” означава предоставяне на информация, по искане на получателя на услугата, който е предоставил информацията, на потенциално неограничен брой трети страни;

й)        “договор от разстояние” означава договор по смисъла на член 2, параграф 7 от Директива 2011/83/ЕС;

(к)          “онлайн интерфейс” означава всеки софтуер, включително уебсайт или част от него, и приложения, включително мобилни приложения;

л )      “Координатор на цифрови услуги за установяване” означава координаторът на цифровите услуги на държавата членка, в която е установен доставчикът на посредническа услуга или  пребивава или е установен законен представител;

(м)         “координатор на цифрови услуги по местоназначение” означава координатор на цифрови услуги на държава членка,  в която се предоставя посредническата услуга;

(н)          “реклама” означава информация, предназначена да популяризира посланието на юридическо или физическо лице, независимо дали да постигне търговски или нетърговска цел и да се показва от онлайн платформа на нейния онлайн интерфейс срещу възнаграждение, специално  предназначено за популяризиране на тази информация;

о)           “система на препоръчващ” означава напълно или частично автоматизирана система, използвана от онлайн платформата, за да предложи в своя онлайн интерфейс конкретна информация на получателите на услугата, включително в резултат на търсене, започнало от получателя, или по друг начин се определя относителният ред или по-широкото показване на показваната информация;

(п)          “модериране на съдържанието” означава дейностите, предприети от доставчиците на междинни услуги, насочени към откриване, идентифициране и адресиране на незаконно съдържание или информация, несъвместими с техните условия, предоставяни от получателите на услугата, включително предприетите мерки, които засягат наличността, видимостта и достъпността на това незаконно съдържание или тази информация, като например разрушаване, блокиране на достъпа до или отстраняване на достъпа до тях, или способността на получателите да предоставят тази информация, като например прекратяване или спиране на сметката на получателя;

(р)          “условия” означава всички условия или спецификации, независимо от тяхното наименование или форма, които уреждат договорните отношения между доставчика на междинни услуги и получателите на услугите.

Надзорният съвет на Facebook поема казуса Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Надзорният съвет на Facebook е приел на 21 януари 2021 г.  поканата на компанията Facebook  да разгледа решението на компанията да прекрати за неопределено време достъпа на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп до публикуване на съдържание във Facebook и Instagram. Facebook е  поискал и  препоръки от съвета относно такава мярка, когато потребителят е политически лидер. 

Решението на Facebook    да спре достъпа на г-н Тръмп до публикации във Facebook и Instagram на 7 януари 2021 г. предизвика силен световен интерес. Надзорният съвет следи отблизо събитията в Съединените щати и реакциите  на Facebook и е готов да предостави задълбочена и независима оценка на решението на компанията. 

Решението   ще бъде обвързващо за Facebook и ще определи дали спирането на достъпа на г-н Тръмп до Facebook и Instagram за неопределен период от време е отменено.

Facebook се ангажира да изпълни решението, да разгледа всички придружаващи препоръки   и да отговори публично на тях.

Надзорният съвет започна да гледа случаи в края на 2020 г.  Съветът е създаден, за да осигури критична независима проверка на подхода на Facebook към най-предизвикателните проблеми със съдържанието, които имат огромни последици за глобалните човешки права и свободното изразяване.

Членовете на Съвета  са лидери в области като  правата на човека, правото, журналистиката и технологиите, идват от много различни общности и представляват широк спектър от възгледи и вярвания. Съветът  вярва, че   може да гарантира, че решенията се вземат по по-принципен и прозрачен начин от това, което Facebook може да предостави сам.

По съображения за пълнота трябва да се  знае, че Харвард  и Станфорд –  а по-конкретно общността на занимаващите се с регулиране на платформи –   направиха цяла кампания в Twitter  по този въпрос – да насърчат Facebook  да се обърне към съвета, макар – строго погледнато – съветът трябва да се произнася по отделни казуси, не и по решения за прекратяване  на достъпа.

СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 20 януари 2021 г. Съветът за електронни медии е приел образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове.  Заявлението може да се види или да се изтегли на интернет страницата на СЕМ, раздел Лицензиране и регистриране.

Изготвянето на образец на заявлението е стъпка, необходима за прилагане на последните изния в Закона за радиото и телевизията, които разширяват обхвата на закона и към платформите за видеосподеляне. За тях, както за услугите по заявка, в измененията се предвижда уведомителен режим  в специално създадения нов раздел  Услуги на платформи за споделяне на видеоклипове.

Чл. 125р. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) Лицата, които имат намерение да осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, уведомяват за това Съвета за електронни медии по реда на чл. 125с.
Чл. 125с. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.) (1) Лицата по чл. 125р подават до Съвета за електронни медии уведомление по образец, което съдържа:
1. идентификационни данни – наименование (фирма), седалище и адрес на управление и съответния единен идентификационен код;
2. интернет адрес (URL) на платформата за споделяне на видеоклипове;
3. териториален обхват;
4. телефон, факс, електронен адрес, адрес за кореспонденция и лице за контакти;
5. предполагаема дата за стартиране на дейността.
(2) Уведомлението по ал. 1 се подава на български език.
(3) Към уведомлението се прилага проект на общи условия за ползване на платформата за видеосподеляне.

Образецът е публикуван в срока, предвиден в ПЗР на ЗИД ЗРТ:

§ 59. В срок до един месец от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии утвърждава образеца на уведомление по чл. 125с, ал. 1 и го публикува на страницата си в интернет.

§ 60. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон лицата, които осъществяват услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, подават до Съвета за електронни медии уведомление по чл. 125с, ал. 1.

Така до месец би трябвало да има яснота кои са платформите за споделяне на видеоклипове под българска юрисдикция. В изпълнение на чл.125с, ал.3, към заявлението се прилага и Проект на Общи условия за ползване на платформата за споделяне на видеоклипове.

За проекта и за по-нататъшната процедура се прилата чл.125 т ЗРТ, като последната алинея предвижда публичност на общите условия:

Чл. 125т. (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 22.12.2020 г.)

(1) Общите условия на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове задължително съдържат:

1. идентификационни данни на доставчика на услуги на платформа за споделяне на видеоклипове – наименование, седалище и адрес на управление;

2. условия за ползване на услугите на платформата за видеосподеляне;

3. основни права и задължения на потребителите на услугите на платформата за споделяне на видеоклипове;

4. описание на мерките по чл. 19д, ал. 6 и 8;

5. отговорности и санкции при неизпълнение на общите условия;

6. условия и ред за ограничаване достъпа до съдържание или до услугите на платформата при нарушения от страна на потребителите.

(2) В случай на непълнота на уведомлението по чл. 125с, ал. 1 в 7-дневен срок от получаването му Съветът за електронни медии писмено уведомява лицето да отстрани непълнотите.

(3) В случай че общите условия не отговарят на изискванията на този закон, Съветът за електронни медии уведомява за това лицето по чл. 125р, като дава указания и срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Съветът за електронни медии вписва лицето в регистъра по чл. 125к, ал. 2, т. 6 и съгласува общите условия в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението или от отстраняването на непълнотите и недостатъците по реда на ал. 2 и 3.

(5) Общите условия се публикуват на интернет страницата на доставчика на услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, като се осигурява лесен, пряк и бърз достъп до тях.

ЕСПЧ: Права на интелектуална собственост по Протокол 1 към ЕКПЧ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото AsDAV v Republic of Moldova.

Това е едно от редките дела, в които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) засяга въпроси, свързани с нарушаване на права на интелектуална собственост.  В случая ЕСПЧ установява   нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ ).

AsDAV е организация за колективно управление на права в Молдова, която упражнява правата на две физически лица. Те участват в конкурс за дизайн на четири възпоменателни сребърни монети, печелят конкурса и   AsDAV има изключителното право да  разрешава използване и  да събира лицензионни възнаграждения.   Монетите са отсечени и в оборот, без банката MNB да има разрешение за използване на произведенията и без да е платила възнаграждение.  В съдебно дело банката не оспорва авторството, но заявява, че  произведенията, отпечатани или изсечени в законно платежно средство, не са защитени с авторски права, следователно съгласието  не е необходимо.  Върховния съд постановява отказ да се предостави обезщетение. AsDAV се обръща към съда в Страсбург.

ЕСПЧ установява, че и според закона в Молдова правата на авторите произтичат автоматично от създаването на произведението.  Условията на конкурса не посочват, че изпратените произведения ще бъдат изключени от защита на авторските права. Фактът, че авторите са представили своите творби на конкурса не може да се тълкува като съгласие за безвъзмездно  използване. 

Съдът констатира намеса в правата, предмет на защита от Протокол №1.  Съгласно постоянната съдебна практика на Съда всяка намеса в право, защитено от член 1 от Протокол № 1, трябва да   обслужва  легитимен обществен (или общ) интерес и да е разумно пропорционална на  съответната цел.

В Молдова действа закон, според който не се защитават авторски произведения върху парични средства.  Въпреки че не е имало формално отчуждаване, Съдът приема, че изключването на спорните произведения от закрилата на авторското право  има  толкова тежки последици, че може да бъде приравнено на лишаване от собственост.

Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът припомня, че без да се предвиди разумна сума по отношение на стойността на имота, лишаването от собственост   представлява прекомерна намеса и пълната липса на обезщетение може да бъде оправдана само с изключителни обстоятелства, каквито не са налице.

В заключение ЕСПЧ приема, че  намесата в правата на интелектуална собственост е  непропорционална и прекомерна   и че ” правилният баланс  между правото на зачитане на собствеността и изискванията от общ интерес е нарушен.

Нарушение на член 1 от Протокол № 1.

Ако е така и според ЕСПЧ се дължи обезщетение, когато се създават произведения за целите на паричната политика, интересно е дали има принципна разлика с хипотезата, когато се създават законопроекти или проекти на документи по чл.4 т.1 ЗАПСП по възлагане.

Потреблението на новини за мандата на президента Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Reuters Institute показва някои промени в потреблението на медийно съдържание за мандата на президента Тръмп.

По време на мандата на Тръмп американците, които плащат за цифрово съдържание, се увеличават от 9% до 20% при среден процент 13% за наблюдавани 9 държави.

news 1

Новините все повече се приемат през мобилни устройства (48% до 58%) за сметка на стационарните (62% до 50%).

news 2

Какво мислят американците за възможността платормите да блокират политическа реклама зависи от политическата им ориентация – левите са определено по-склонни, десните по-скоро са против.

news 3

Източник Reuters Institute for the Study of Journalism at Oxford 2020

Eдна графика от 2016

Обръщение към президента Байдън за прозрачност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организация на професионалните журналисти се обръща към президента Байдън с искане да преразгледа отношенията между медиите и администрацията, като отмени ограниченията за контакти. Анализи на неправителствени организации показват, че ограниченията противоречат на Конституцията. Към това се добавя необходимостта от информация по време на пандемията от коронавирус.

В обръщението се казва още, че този режим е неподходящ и за президентската институция, защото без медиите обществото, но и президентът няма да знаят какво се случва в тези затворени структури.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес с Цветан ще отидем до Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената, доколкото е останало нещо от нея 😉 Т.к.в Берлин има много контекст, който милениалите едва ли познават, затова си позволих и малко по-пространни редкаторски бележки и уточнения. Приятно четене:

Берлин

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

Райхстага

В сандъка на баба намерих тази пощенска картичка:

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Берлинският Райхстаг и паметникът на канцлера Ото фон Бисмарк, който е вдъхновител за издигането му в 1871 година

Берлинският Райхстаг и паметникът на канцлера Ото фон Бисмарк, който е вдъхновител за издигането му в 1871 година.     

Строежът на Райхстага

се забавил с години, защото собственика на земята – полският дипломат дук Радзински, дълго се увъртал с продажбата на имението. Чак през 1884 година бил заложен първия камък на парламента. Откриването му било след още 10 години.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Пожарът в Райхстага

А за

пожара в Райхстага

през 1933 година научих като ученик в гимназията.

Какво се случи след това с „DEM DEUTSCHEN VOLKE” или „На германския народ“? (Това е надписът над входа)  –  Хитлер уби демокрацията. Фюрерът е мразел това място и затова не е държал нито една реч тук, и изпратил опозицията в концетрационни лагери (В интерес на истината – държал е, и не само една: виж пример – бел.Ст.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Пленарната зала на Райхстага след пожара на 27.02.1933 година

Прочутият „син на българският народ“ Георги Димитров беше разобличил фашистите на чист немски език, по време на съдебния процес в Лайпциг през 1933 година. (Затова уча този „фашистки“ език, също и руски, за сведение на „другарите“ от ДС) Този номер с „българската следа“ пак се повтори  през 1981 година от агентите на ЦРУ, които ни обвиниха за атентата на папата в Рим. Бях един от малцината българи посрещачи на аерогарата, който успя да стисне ръката на забравения герой от студената война Сергей Антонов.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
„Героят от Лайпциг“ Георги Димитров на германска марка по случай неговия вековен юбилей

(В днешна Германия Георги Димитров е абсолютно непозната фигура, освен за част от хората, преживели в съзнателна възраст ГДР – бел.Ст.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Райхстагът

В киното без проблем разчетох графитите по стените на Райхстага, писани след 9 май 1945 година . Слава на бойците, загинали за Освобождението на Европа от фашизма!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
А как се вее победното червеното знаме над Райхстага запомних от съветския блок-бастър филм „Освобождение: Последният щурм“
Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
А ето така опакова Райхстага през 1995 година (без купола преди реставрацията през 1999 година) другият прочут българин Кристо.
Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Снимка пред Райхстага с вярната ми емигрантка в Германия

Паметникът на моя любимец Ото го нямаше пред Райхстага. А къде е?

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бисмарк

Открихме паметника на

Канцлерът-Обединител на Германия

в парка  пред Райхстага –  срамежливо скътан между дърветата. Нашият Райхстаг (Народното Събрание) като се премести в бившия Партиен дом, се скри от погледа на Царя Освободител, но не и от гнева на народа.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Оцветеното оригинално фото на „Железния“ канцлер Ото фон Бисмарк се продава за 1,98 долара в интернет.

Danke, OTТO!

Защото той си нахлупил шлема, засукал мустака и стреснал пратениците на султана на Берлинския Конгрес през 1878 година и опазил Варна! Но, защо още нямаме име на булевард с неговото име във Варна?

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

А кой ще ни опази сега от новия „султан“ Ердоган? Боже, пази България, Гърция и ЕС!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Музей на шпионажа

Шшшт от

Музея на Шпионажа!

 Ще ви разкрия една тайна, кого срещнахме в Берлин – столицата на ГДР. Тогава Берлин беше разделен на 4 отделни окупационни зони: съветска, американска, британска и френска.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Chekpoint Charlie

Като пресичахме Friedrichstrasse № 4 пред американското КПП

Chekpoint Charlie

 до Берлинската стена, изведнъж чух, как изпищяха зад мен спирачките на един Мерцедес кабрио. От колата изскочи пухкав господин с жълт шлифер, свали си каскета и тъмните очила и ги метна заедно с чадъра си на задната седалка, приближи се и дръзко прегърна жена ми! О, Боже мой, кой е пък този?

– Това е моят съученик! Да те запозная с господин Никой!                                                                                                               

– Приятно ми е! –  но още по приятно ми стана, когато боецът на тихия фронт ни направи сватбен подарък  –  билети за:

фантастичния

балет на [Телевизията на] ГДР

във Friedrich Stadtpalast. 

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Балет на ТВ на ГДР

Той е жив и се намира на Friedrichstrasse 45 . Не пропускайте да си купите билети за незабравимото шоу, когато сте в Берлин.

(малко пояснения за родените след 1980, които през 1989 още не са могли да имат еротични спомени: късният социализъм напомня комбинация между локдаун заради COVID19 (никъде не можеш да пътуваш свободно, липсва тоалетна хартия и т.н.), и съвременен Фейсбук (цензура със самоцензура и пълна липса на цици и секс). Едно от малкото места, където официално можеше да се види отклонение от нормата беше Балетът на Телевизията на ГДР. Изобщо балерините тогава играеха ролята на днешните манекенки – имаха много добри житейски перспективи 😉 – бел.Ст.)

Балетът на Телевизията на ГДР в класическия си период
Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Целувката (между Леонид Брежнев в ляво и Ерих Хонекер) е графит върху Берлинската стена. „Боже мой, помогни ми да преживея тази смъртоносна любов“ гласи надписът под него.

На КПП проверяват гражданин напускащ ГДР и граничарите с изнанада откриват в куфара му огромен плакат на Брежнев и Хонекер. „Защо имаш нужда от това?“  „За всеки случай. Лек срещу носталгия.“

За този виц в ГДР можеше да получиш 8 години затвор.            

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бранденбургската врата

Моят сувенир от столицата на ГДР е отворената „Брандербургска врата“, картина от съветския художник Юрий. Стената вече я няма. (Бел. ред. Има само част от нея, запазена като паметник на новата германска история и събитията от средата на 20 век.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бранденбургската врата (от Запад)

Вратата е затворена през 1961 година с т.нар.

Берлинска стена,

станала символ на разделението на германската нация. Тогава Берлин е разделен на две части: Източен Берлин –  действаща столица на ГДР и Западен Берлин, водещ се към територията на тогавашнат ФРГ.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Берлинската стена, графити

Стената сега я няма, студената война свърши. Вече свободно можем да минем в западната част на града.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената

По пътя към Райхстага днес срещнахме една белосана девойка, която поиска да ми гледа на ръка. 

– Ich verstehe nicht!

– Разбираш бре, тарикат, аз съм от Каменар, а ти си от Варна?             

– Знам бе, знам!

„Прораймос“ е циганският холокост,

 при който и от национал-социалистите са убит 1 милион цигани (рома и синти), но това се премълчава, като се изтъква само еврейският холокост и убитите 6 милона евреи. Национал-социалистите обаче си имат и свой холокост. (По подобие на Спартанския модел, те захвърлят още тежко болните, лудите и инвалидите-германци в концлагери, като после ги евтанизират – бел.ред. По подобен начин в СССР след войанат биват „изчистени“ всички инвалиди/ранени от улиците на градовете – вкарват ги в лагери, където и умират – бел.Ст.))

А сега #СИСТЕМАТА НИ УБИВА по болнични пътеки!              

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Мемориал на ромския холокост

Водното огледало на гузната съвест на германците пред Райхстага или мемориалът на убитите цигани в нацистките концлагери. Няма нито един от България! Gipsy live matter! Единствено в Европа, в Царство България, броят на циганите се увеличава от 149 385 души  от преди войната на 170 011 души бригадири през 1946 година в НРБ. Сега броят им у нас е около половин милион души, като постоянно намалява, поради емиграцията в Германия. По-добре е да си щастлив циганин тук, отколкото в РБългария.

Сградата на Райхстага

Вече имаме писмен отговор по е-мейла, с покана да посетим Райхстага преди залез слънце на исканата от нас дата.  В София и в Берлин слънцето залязва по едно и също време. Направете си справка кога и подайте заявка отрано. Нареждаме се на дългата опашка в уречения час. 

Айнс, цвай, драй полицай! – както каза Христо Стоичков 

(Всъщност думите на Стоичков са: „айн-цу-цвай-цу-дрън“. А цитираните „Айнс, цвай, драй полицай“ са думи от популярна песен от 80те и 90те години, ето осъвремененият ѝ вариант – бел.Ст.)

Идва щателната полицейска проверка и разпит на български език, провеждан от един бивш милиционер от В.Търново. Декларираме, че не сме роднини на Георги Димитров и не носим запалителни материали, както се и вижда на скенера, но си оставяме багажа на съхранение в безплатния гардероб. Входът за Райхстага е също безплатен.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Райхстагът

Изкачваме се по стълбите до асансьора, като се оглеждаме за следи от шрапнели и надписи. Няма, защото старата порутена сграда е взривена през 1954 година и е изградено нeйно копие след референдум в 1972 година. (Всъщност през 1954 е доразрушен само повреденият купол на сградата, самата сграда на Райхстага обаче остава, за да бъде реставрирана през 1960те години. А допитване (а не референдум) е имало през 1992, който решава, че парламантът на Федерална република Германия остава да се нарича Бундестаг, въпреки преместването му в „сградата на Райхстага“ – бел.Ст.)

На покрива на Райхстага обаче има нов купол с ресторант и безплатна тоалетна.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Куполът на Райхстага

Парламентът се мести от Бон под прозрачния купол –  символ на демокрацията в Берлин. Райхстагът става Будестаг.

По спираловидната пътека бавно се изкачваме, като често се спираме да се огледаме. Красота!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Куполът на Райхстага

Стъкленият купол над Бундестага

 е проектиран от британския архитект Норман Фостер, има диаметър 40 метра и е с височина 23,5 метра. Отдолу се виждат празните сини кресла на Бундесрата (горната камара на парламента – бел.Ст.) – август е и парламентът е на море! Бившият Партиен дом е преустроен със сини кресла и стъклен таван по подобие на Бундестага (жалко за 25 мил. лв.)

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Куполът на Райхстага

Куполът на Фостер тежи общо 1200 тона, а  само стоманения скелет (дограмата) е 700 тона. Той е прозрачен и ние можем да насладим на красивия залез над столицата на oбединена Германия.

Брандербургската врата

 е отворена, Стената я няма! Спокойно  минаваме в Източен Берлин. Спирката Brangerburger Tor на метрото с линии S1 и S2 e наблизо.

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Бранденбургската врата

Не се чува барабанен шум или боен марш. Няма победен парад както през далечната 1940 година, цари мир, спокойствие и тишина. Gute Nacht! 

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Джон Кенеди, Вили Бранд и Конрад Аденауер

In this photo released by he Kennedy Museum, President John F. Kennedy, left, Willy Brandt, center, then mayor of West Berlin, and West German Chancellor Konrad Adenauer, right, ride in a car at the Brandenburg Gate on June 26, 1963. The day Kennedy visit

„Ich bin ein Berliner!“ – казал през 1963 година американският президент Джон Ф. Кенеди точно пред Берлинската стена, затваряща Брандербургската врата, като с това подчертал, че САЩ ще подкрепят Западен Берлин. Вляво е кмета на Западен Берлин Вили Брант и канцлера на ФРГ Конрад Аденауер. Сега няма и помен от Стената тук.


Наскоро Роберт Ф. Кенеди, племенникът на бившия американси президент, каза на митинг срещу „Ковид – 19“ в Берлин: „Светът е в преломна точка. Правителствата обичат пандемията. Обичат я така, както обичат войната. Защото им дава възможност да уражняват контрол върху населението, какъвто при други обстоятелства то никога не би приело..“ #ОСТАВКА!

Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената
Падането на Берлинската стена

Берлинската стена падна на 9.11.1989 година. На следващия ден и режимът на Тодор Живков падна. А кога ще има #Оставка?

– Ich bin ein berliner Kindl! Prost!  – казвам аз и отпивам от кехлибарената течност, като замезвам с „берлински – турски“ дюнер.

Писа с лявата ръка грешният хаджи инж.кап. Цветан фон Плевен. 

Снимки на Цветан Димитров и фейсбук приятели. 

Кръстовден, лето 2020.  


Литература: 

1.    Стефка Петрова, Практически курс по цигански език, издателство „Хеликон“, 2009.                                                                          

2.    България и източноевропейските страни: Краят на Втората световна война.

3.    „Българската следа“ в атентата.

4.    Робърт Ф. Кенеди в Берлин: Светът е в преломна точка.

Booking.com Booking.com Booking.com The post Берлин: Райхстага, Бранденбургската врата и Стената first appeared on Пътуване до....

Европейска гражданска инициатива за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Решение на Комисията от 7 януари 2021 година

относно искането за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/788 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно европейската гражданска инициатива (1), и по-специално член 6 от него,

като има предвид, че:

(1)На 15 октомври 2020 г. на Комисията бе представено искане за регистрация на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“. На 11 ноември 2020 г. Комисията уведоми групата на организаторите за оценката си (2), че инициативата не може да бъде регистрирана изцяло, тъй като някои от предлаганите с нея мерки не отговарят на изискването, предвидено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788. Комисията се приканваше да приеме препоръка на Комисията, да започне производства за установяване на неизпълнение на задължения и да извърши обстойни проучвания, докато от нея може да бъде поискано единствено да направи предложения за правни актове на Съюза съгласно посочения регламент.
(2)В резултат на това на 7 декември 2020 г. на Комисията бе представена изменена версия на инициативата.
(3)Целите на изменената инициатива са формулирани по следния начин: „Призоваваме Европейската комисия да регулира стриктно използването на биометрични технологии, за да не се допуска неоснователна намеса в основните права. По-специално отправяме искане към Комисията да забрани, законово и на практика, безразборното или произволно използване на биометрични технологии, което може да доведе до незаконно масово наблюдение. Тези нарушаващи неприкосновеността на личния живот системи не трябва да се разработват, да се внедряват (дори пробно) или да се използват от публични или частни субекти, доколкото могат да доведат до ненужна или непропорционална намеса в основните права на хората. Данните сочат, че използването на масово биометрично наблюдение в държавите членки и от агенциите на ЕС е довело до нарушения на законодателството на ЕС относно защитата на данните и неоснователно е ограничило правата на хората, включително правото на неприкосновеност на личния живот, правото на свобода на словото, правото на протест и правото на недискриминация. Широкото използване на биометрично наблюдение, профилиране и прогнозиране е заплаха за принципите на правовата държава и нашите най-основни свободи. Ето защо в тази европейска гражданска инициатива настоятелно призоваваме Комисията да предложи правен акт, който да се основава на общите забрани, предвидени в ОРЗД (3) и в Директива относно правоприлагането в областта на защитата на данните (4), и да ги спазва изцяло, за да се гарантира, че в правото на ЕС изрично и конкретно се забранява масовото биометрично наблюдение“.
(4)В приложение се предоставят допълнителни подробности относно предмета, целите и контекста на гражданската инициатива и се отбелязва, че биометричните данни все по-повече се използват от публични, национални и европейски правоприлагащи органи и частни субекти за идентифициране или профилиране на хора на обществени места, което представлява „по своята същност ненужна и непропорционална намеса в широк кръг основни права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните“. В приложението се отбелязва също, че макар „в съществуващата правна уредба на ЕС да се пояснява […], че използването на биометрични данни се ограничава до строго необходимото по отношение на преследваната законосъобразна цел, като се спазва принципът на пропорционалност […], спрямо тези общи принципи се прилагат широки изключения“.
(5)Организаторите представиха допълнителна обща информация, отнасяща се до предложението им за правен акт на Съюза и възможни съпътстващи мерки, както и проект на правен акт.
(6)С изменената инициатива Комисията се приканва да представи предложение за правен акт за забрана на безразборното използване на биометрични технологии, което може да доведе до масово наблюдение. Както Комисията вече посочи на организаторите в оценката си от 11 ноември 2020 г., това предложение би могло да се основава на член 16, параграф 2 или на член 114 от Договора, или и на двете разпоредби, в зависимост от това дали използването на биометрични технологии се забранява, или се регламентира стриктно. Член 16, параграф 2 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за правни актове относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и от държавите членки при извършване на дейности, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, както и относно правилата за свободното движение на лични данни. Член 114 от Договора представлява правно основание за представяне от Комисията на предложения за мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, отнасящи се до създаването и функционирането на вътрешния пазар.
(7)С оглед на това нито една от частите на инициативата не попада явно извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите, както се изисква в член 6, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/788.
(8)В приложението към инициативата се посочват четири възможни съпътстващи мерки. Тъй като от Комисията не се изисква да представи предложение за правен акт на Съюза по отношение на нито една от тези мерки, те не отговарят на условието, определено в член 6, параграф 3, буква в) от Регламента, за регистрацията им като част от предмета на инициативата. Следователно тези мерки не попадат в обхвата на настоящото решение за регистрация. Ако обаче Комисията счете за целесъобразно да приеме предложение за правен акт в областта, обхваната от инициативата, тя може също така да разгледа възможността в предложението да се вземат предвид някои от тези мерки, а именно необходимостта от насоки за държавите членки относно прилагането на неговите разпоредби, участието на органите за защита на данните в прилагането на тези разпоредби, както и съдържанието и принципите на Насоките относно етичните аспекти на Експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект (5).
(9)Групата на организаторите е предоставила подходящи доказателства, че отговаря на изискванията, установени в член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2019/788, и че е определила лицата за контакт в съответствие с член 5, параграф 3, първа алинея от този регламент.
(10)Инициативата не представлява явна злоупотреба с право, не е явно несериозна или злонамерена, нито е в явно противоречие с ценностите на Съюза, установени в член 2 от Договора за Европейския съюз, и правата, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.
(11)В заключение, инициативата под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ отговаря на всички изисквания, определени в член 6, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/788, и поради това следва да бъде регистрирана,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“ се регистрира.

Член 2

Адресат на настоящото решение е групата на организаторите на европейската гражданска инициатива под наслов „Инициатива на гражданското общество за забрана на практиките на масово биометрично наблюдение“, представлявана от г-н Diego Javier NARANJO BARROSO и г-н Riccardo COLUCCINI в качеството им на лица за контакт.