ЕСПЧ: свобода на изразяване на политическа партия чрез мобилно приложение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).

Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.

Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.

След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).

В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.

След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.

Решение на Голамата камара

Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.

Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.

Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.

Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.

GIFCT: рисковете на саморегулирането на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През октомври миналата година неонацисти атакуват   синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи  като Telegram, записът е спрян в   основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube.   Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип  в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).

Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube.  GIFCT  е отговор на  натиска   на правителствата  –  особено   на държавите от Европейския съюз – платформите да  поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда.  Тази база данни служи като   „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.

Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума –  той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е  Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“

Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск  да се стигне до цензура и добавяне  на съдържание в „черния списък“  под натиск на правителствените представители.

През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се  предоставяне на достъп на изследователите до   действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки;  а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.

Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”

Съд на ЕС: прилагане на правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС – едно определение за отхвърляне на иск, но идеята на този иск е интересна:

Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, да бъде осъден да плати обезщетение от 110 836 927,73 EUR за вредата, която виновно и противоправно причинил на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),
при условията на евентуалност, Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, по принцип да бъде осъден да поправи вредата, която виновно и противоправно причинил, респ. предстои да възникне, на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата

И основанието:

Тъй като не изпълнил разпорежданията на ЕКПЧ и на Хартата за създаване на ефективни правни средства за защита, Съюзът причинил виновно и противоправно вреда на жалбоподателите в размер на най-малко 110 836 927,73 EUR.

Вредата се състояла в това, че поради липсата на правни средства за защита – които правни средства да направят възможна проверката защо длъжните да отправят преюдициално запитване до Съда съдилища не са направили това – жалбоподателите не били в състояние да допринесат за това, правото на Съюза да започне да се прилага, а оттук и — вследствие от предимството на правото на Съюза — да станат неприложими националните данъчни разпоредби на Закона за хазарта.

Как се пише: неадаптивен или не адаптивен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неадаптивен, също и неадаптивна, неадаптивно, неадаптивни.   Неадаптивна тревожност е тази, при която се фокусираме само върху тревожната ситуация, мислим само за нея и навсякъде търсим възможна заплаха или провал. Е, няма как да не влияем на планетата – на климата, на горите, на уязвимите и неадаптивни видове. […]

Как се пише: юрисконсултски, юристконсултски или юрисконсулски?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на това прилагателно име не е нормиран, но е правилно да се пише юрисконсултски, също и юрисконсултска, юрисконсултско. Думата е образувана от юрисконсулт и наставка -ски. Юрисконсултската дейност е свързана с правната защита и съдействие, както и с осъществяването на процесуално представителство на административния орган. Не е за подценяване и другото изменение в ГПК, […]

ЕСПЧ: Политическо слово: Маковей срещу Румъния

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 28 юли 2020 Съдът за правата на човека се произнесе по делото Monica Macovei v. Romania.

Факти

Моника Маковей, тогава румънски депутат в Европейския парламент, говори пред лятно училище за съвместяване на статуса на народен представител с адвокатска правоспособност, по-специално, че да имаш договори с държавна компания от избирателния си район, като двама депутати от левицата, е злоупотреба с влияние и акт на корупция.

Макар да не са посочени поименно, разпозналите се започват дела за клевета. Съдът отхвърля иска – става въпрос за мнение по въпроси от обществен интерес. Но апелативният съд и ВКС решават, че е надхвърлено нивото на приемлива критика и че става дума за неистинен факт, за който нямало нито доказателства, нито влязла в сила присъда.

Съдът за правата на човека

Маковей се обръща към ЕСПЧ, който прилага теста за пропорционалност и се съсредоточава върху баланса на правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име. Критериите за баланс, наложени в практиката на Съда, включват например: а) принос към дебати от общ интерес; б) колко известен е този, който говори, и какъв е бил предметът на изказването; в) контекст , предварителни обстоятелства за това лице; г) как е получена информацията и нейната достоверност; д) съдържание, форма и последици от изказването; и е) тежестта на наложената санкция.

Съдът приема, че критиките в коментарите на Macovei се отнасят не до личния живот, а до „поведение в политическо качество като избран народен представител“. Румънските власти имат „особено ограничена свобода на преценка“ при намеса в свободата на изразяване в този случай, защото това са въпроси от обществен интерес и съгласно член 10 ЕКПЧ държавата има силно ограничена възможност за намеса. Свободата на изразяване е особено важна за лица на изборни длъжности, а намесата трябва да се подлага на най-стриктен контрол съгласно член 10 ЕКПЧ.

Съдът обсъжда дали съществува „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ на коментарите на Маковей и приема, че в някои случаи може да се установи „липса на достатъчно фактическа основа“, но изявленията и обвиненията „са от колективен характер“* и не представляват „злонамерена лична атака“ срещу сенатора, по-специално предвид общия контекст в Румъния.

Съдът (5:2) решава, че намесата в правото на Macovei на свободно изразяване не е била „необходима в демократичното общество“ и констатира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Коментарите на експертите

Експертите посочват в първи коментари, че решението е важна стъпка в практиката на Съда относно политическото изразяване, а също и относно прилагането на критериите за балансирането на правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот и доброто име. Утвърждава се принципът, че политическото слово е особено силно защитено и възможността за намеса е особено ограничена:

 Съдът констатира, че разграничението между фактически твърдения и ценностни преценки „има по-малко значение в случаите, когато оспорваното изявление е направено в хода на оживени политически дебати“.

Съдът също така обсъжда значението на „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ – или поне твърдението да „не е лишено от фактическа основа“. По начало когато липсва фактическа основа на едно твърдение, намеса е допустима. Но Съдът се е произнасял, че прекалено строгото прилагане на тежестта на доказване за ответника и преобладаващата презумпция за неистинност на неговото твърдение биха били неприемливи предвид необходимостта от информиране на гражданите по въпроси от обществен интерес. Съдът отбелязва още, че „разграничаването между фактическите и ценностните преценки е от по-малко значение“, когато оспорваното изявление е направено в хода на дебати по въпрос от обществен интерес и когато представители на гражданското общество и журналисти следва да се радват на широка свобода да критикуват действията на публичен орган, „дори когато направените изявления в действителност могат да нямат ясна основа“.

Съдът подчертава, че лица на изборна длъжност трябва да се ползват с широка свобода да критикуват правителствените действия, „дори ако направените изявления в действителност не могат да имат ясна фактическа основа“. Твърденията на жалбоподателя и по-специално използваните изрази, „макар и може би неподходящо силни, могат да бъдат разглеждани като полемични, включващи известна степен на преувеличение“ и че „на хората, които участват в публични дебати по въпрос от общ интерес, е позволено да прибягват до известна степен на преувеличение или дори провокация “.

Има и две особени мнения, в които се твърди, че Съдът действа „като четвърта инстанция“ и се дебатира връзката между размера на санкцията и смразяващия ефект. Голямата камара вече е приемала, че „сравнително умереният характер на глобите не е достатъчен, за да отмени риска от смразяващ ефект“.

* collective nature of the statements and allegations – това понятие има нужда допълнително да се изясни в контекста на практиката на ЕСПЧ.

Измерването на аудиторията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 юли 2020 се е състояла среща  на радио-и телевизионните оператори (NOVA Broadcasting Group -NBG, БНТ и bTV Media Group – bMG) и представители на рекламодатели и комуникационни агенции (БАР, БАКА).

На  тази среща е поставен въпросът за необходимостта от адекватна система за измерване на аудиторията (Audience Measurement Systems -AMS).  Според  bMG

представителите на рекламодателите и комуникационните агенции са изразили съгласие  с общия подход, предложен от bMG. Едва когато NBG категорично се противопостави на провеждането на търг и не подкрепи учредяването на Комитет на индустрията1, БАР и БАКА изразиха притеснения във връзка с подлагането на системата за измерване на аудиторията на търг. Вместо това NBG предложи да се извърши одит на съществуващата AMS, без да се уточнява как ще изглежда той. Вместо да подкрепи създаването на Комитет на индустрията (JointIndustry Committee) с функциите, описани по-горе и по-подробно в Позицията, NBG изглежда подкрепя възстановяването на Потребителския комитет -с много ограничени функции, които не биха променили настоящата система –непрозрачна, без централизирана собственост върху данните, а по-скоро изградена върху двустранните взаимоотношения между доставчика на AMS и участниците.

Според bMG kлючови компоненти за възстановяване на доверието са

  • подлагането на AMS на търг. Регулярните търгове за избор на система за измерване на аудиторията са установена практика в индустрията на всички пазари с утвърденаAMS, но такъв търг никога не е провеждан в България.
  •  учредяването на Комитет на индустрията (JointIndustry Committee –JIC)-също често срещана практика на пазари с функционираща AMS структура,който притежава данните от AMS, ползвасе с доверието на всички заинтересовани страни и гарантира прозрачни взаимоотношения между доставчика на AMS и участниците в JIC.

На стр. 1 под черта има и бележка за отношението на БНТ към обсъжданата тема.

Текст, представен от bMG , в две части – втората е Позиция, първата може би е Становище, но не се забелязва заглавие.

Industry Paper  – общо 16 страници по темата, несъмнено важни за функционирането на пазара.

Audience_Measurement_System_for_Bulgaria_BG.pdf_-_2020-08-13_15.58.09

Иначе  имаме обяснение за графики като горната:

Весислава Антонова 

Николай Лавчиев

Как се пише: за там или затам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на това съчетание не е нормиран. Съветваме ви да го пишете разделно – за там. Кайро е най-отдалечената точка от повечето други забележителности в Египет – за там ви препоръчвам да проверите вътрешните полети. Разбрахме, че лекарят работи в Централната ветеринарна клиника, и веднага тръгнахме за там с кучето.

Пише ли се запетая пред както следва?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Най-често както следва представлява просто изречение или начало на просто изречение, което се отделя със запетая от предходното просто изречение в рамките на сложното.   Писмените работи на учениците се съхраняват в продължение на една година, както следва: от общинския кръг – в училището; от областния кръг – в училището координатор, определено от РУО; от […]

Прокуратурата, една публикация и чл. 7 ДЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прокуратурата има в най-новата си история епизоди, в които по специфичен начин интерпретира свободата на изразяване (всяване на паника) и свободата на медиите, ставало е дума за използването на чл. 326 НК.

Но продължава да пише нови епизоди от същия сериал.

В декларация от 4 август 2020 прокуратурата чрез администрацията си оценява публикация на Свободна Европа като съдържаща нарушение на Етичния кодекс на българските медиите.

Наложи се Комисията по журналистическа етика да реагира с декларация:

Декларация на Комисията за журналистическа етика

Комисията за журналистическа етика се запозна с позиция на Дирекция “Публична комуникация” на Прокуратурата на РБ от 4 август 2020 г., в която Дирекцията “намира за нужно да подчертае, че е допуснато нарушение на Етичния кодекс на българските медии”.

Комисията за журналистическа етика намира за нужно да подчертае, че е единственият орган, упълномощен да се произнася относно нарушения на Етичния кодекс на българските медии.

Съвсем естествено Свободна Европа излезе със заглавие Не е работа на прокуратурата.

Ами не е. Но все същата публикация продължава да привлича вниманието на прокуратурата – вече на друго ниво. Прокурорската колегия на ВСС излиза с нова декларация, с която “споделя и се присъединява към Декларацията на Управителния съвет на Асоциацията на прокурорите в България и позицията на Прокуратурата на Република България от 04.08.2020 г.”

Този път няма анализ на съответствието на публикацията с Етичния кодекс на българските медии, но се твърди друго –  че авторът Борис Митов   се занимава с какво?  –

създаване на внушения за зависимости и нарушаване на конституционно установения принцип – прокурорът да се подчинява само на закона при осъществяване на своите функции, засягат както доброто име и професионализма на прокурор Бецова, така и авторитета на Прокуратурата, върховенството на закона и доверието в съдебната власт. В тази връзка изразяваме разочарование от манипулативно представената информация от журналиста Б. Митов.

– през внушения и заплаха за независимостта на прокуратурата  – до засягане на върховенството на закона. Статията за Бецова. Създава риск за върховенството на закона.

Нататък вече пътят е открит  – риск за върховенството на закона – чл. 7 ДЕС.

Намерили са си и втори повод – политически позиции  на политически лидер  – Христо Иванов – за реформиране на прокуратурата. И на него – чл. 7 ДЕС.

Чл. 7 ДЕС има предвид ситуация, в която  се създава реален риск една държава  да извърши нарушение на основополагащите ценности на ЕС, или е осъществено такова нарушение.

Позоваването на чл.7 ДЕС е странно в контекста на всичко, което вече се е написало за чл.7.  Властта, решенията на властта са довели до дебатиране на евентуално прилагане на чл.7, а не публикация на журналист или изявление на извънпарламентарен опозиционен политически лидер.

И финалът на декларацията е крайно интересен:  всеки от двата абзаца отразява  – според мен –  по едно погрешно решение, основано на погрешна оценка на правната и фактическата реалност (мисля, че второто решение за разпространяване на декларацията е погрешно, защото първото – за препратка към чл. 7 ДЕС  – ми изглежда компрометиращо своите автори):

Отправяме призив към ръководството на Прокуратурата на РБ за организиране на национално съвещание с участие на административните ръководители, прокурорите и следователите, посветено на темата „Отстояване на  независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риск от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския за съюз“.

Изпращаме настоящата декларация на Европейската комисия, Европейския парламент, на посолствата на всички държави-членки на Европейския съюз в България, на посолството на САЩ в България и посолството на Обединено кралство Великобритания в България.