Skip to content

Category: socialSyndicate content

Николай Слатински

  Разбира се, Ердоган ще тръби, че е спечелил референдума. Пътят към Тюркланд юбер алес може би е открит.
  Но нека погледнем календара - не този в кабинета на Ердоган, а другия - според който сме в 2017 г.
  Затова не може да се изключи, че от своята победа на референдума Ердоган ще бъде главният губещ.
  Защото освен варианта на Турция като полупросветена сатрапия, ислямистка по форма и диктаторска по съдържание, има и други варианти:

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Прехваленият днес някогашен циничен разединител на българи и турци, докато
  -- издигаше непристъпни политически барикади между тях
  -- забраняваше БСП,
  -- раздаваше депесарски шутове по СДС,
  -- дерибействаше корупционно и
  -- мърсуваше открито, размайхвайки медийно бельото на поредната си прегоряла за либидото му изгора,
  през цялото време почти прегракнал от амбиция и шейтански злорадо вопеше,
  че пътят на България към Европа минава през Босфора...

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Има нещо знаково и знаменателно, нещо като символ и метафора на целия Преход и на цялостното постпреходно статукво в това, че връхлитащото ни управление търси трескаво ресурси преди всичко и най-вече из заделяните пари за инвалиди и болни, социално слаби и бедни, нещастни и неудачни хорица,
  а не в ограничаването на корупцията,
  а не във възпирането на контрабандата,
  а не в оптимизирането на администрацията и спирането на свръхпроизводството на нови и нови структури в нея,
  и особено не в принуждаването на олигархията да намали своята ненаситна алчност и безпощадна хищност при изсмукването на обществените финанси, не в доказването на законността на придобитото от нея имущество, не в отделянето й от държавата и спасяването по този начин на остатъците от държавност!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Някога, в студентските ми години в Харков, в общежитието имаше няколко студенти от КНДР (Корейската народно-демократична република). Те постоянно се опитваха да ме зарибят с произведенията не великия им вожд Ким Ир Сен и идеите чучхе.
  Като четящ човек, аз наистина се запознах внимателно с писанията на великия вожд.   Като Зелената книга на Кадафи, която разнасяха пък либийските студенти, и тази си беше някакъв делириум, бълвоч от абсурди и тезиси, писани под въздействието на някакви амфетамини или от сорта.
  Севернокорейците не бяха съвсем като нас - имаше в тях нещо сбъркано, откачалско, дълбоко повредено. Другите студенти от сбъркани държави като хапнат и пийнат с теб, свалят маската и започват да приличат на нас. Севернокорейците нито хапваха и пийваха с нас, нито създаваха дори минималното впечатление, че това, което са изписали по лицата си е маска.   Повредени същества изглеждаха и изглежда наистина бяха повредени.

 

Николай Слатински

  Честно казано, аз съм много разтревожен след днешния ден и посланието на президента, дори да се опитвам да гася негативното си мнение по принцип и да се опирам само на принципни несъгласия.
  Тревожи ме нивото на посланието и аргументацията.
  Тревожи ме езикът, който е шаблонен и банален.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Не мога и не искам да бъда ничий адвокат - прав ли или не, в състояние съм само да си кажа какво мисля аз - искрено и лично.
  Ще посоча обаче, че в нашумелия спор за потомъка на Багряна, на волната сестра на вятъра, се изпуска главното - колко неволни и подневолни, с лекота привеждани във въд удобен за уволнение, са днес у нас чедата на администрацията. Обаче тези, които са в държавна или местна администрация и знаят какво е да си там, ще си замълчат. А останалите ще съдят по принцип, от общи (не непременно напълно погрешни) позиции.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Неотдавна написах статус за това, че ако някой ден узреем за спешната необходимост да променим онези части от конституцията, които пречат на нормалното функциониране на държавата (и които правят конституцията точно такава, каквато тя трябваше да бъде, за да позволи именно този преход на безнаказано разграбване на национално богатство и непредотвратима ерозия на държавността), то едно от първите четири неща, които трябва да направим е да се премахне институцията Служебно правителство, като намираща с в разрез с парламентарния характер на нашата република.
  Даже тук и там този статус бе взет от моята стена и публикуван. Ок, за това с мнозина сме се разбрали, а и доброволно и доброзорно съм свикнал.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Не са минали 100-те дни на президента Радев, но това все пак е държавният Ни глава, а значи и държавният Ми глава.
  Никой не може да избяга от СиВи-то си, затова смятам, че след като съм бил в тази институция и съм видял как от амбиции да остави нещо в Историята, държавният глава, за когото работих, сведе амбициите си към нещо безкрайно скромно - да остане поне за още малко той лично в политиката и да остави твърде много той лично на децата си,
  то мога да имам мнение за случващото се в президентството, макар и никой да не ми го иска.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Не знам как е при вас, обаче аз винаги допускам, че в нечия отделно взета глава може да се роди и най-абсурдната мисъл. Както викаше попът в нашето село - всеки си е башкА луд. Но цяло едно правителство да измъдри идеята за уседналост - това ми се струва повече от най-абсурдно! По-безумна и опасна лудост не бях срещал!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 БСП и загубените й рефлекси

   от Николай Слатински


  След изключително многото изборни загуби от ГЕРБ, БСП изглежда е загубила напълно рефлексите, вида, формата, съдържанието и манталитета си на управляваща партия.
БСП:
  -- и преди параламентарните избори,
  -- и в президентството, откакто като паднал дар от небето го превзе в резултат на безумно грубите грешки на ББ - и с кандидатурата, и с поведението на партията Му тогава (да плаши народа, да крие парите, да се прави на клоун и да не разбира каква кампания за какви избори води);

чети по-нататък