Category Archives: общество

Обществените медии в Словакия под заплаха: съобщение на EBU

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейският съюз за радио и телевизия, обединението на обществените медии в Европа (EBU) е силно обезпокоен от законопроект в Словакия, който застрашава редакционната независимост на неговия член Радио и телевизия Словакия (RTVS).

Съгласно законопроекта RTVS ще бъде преименуван, след което всички настоящи членове на управителния съвет на RTVS, включително генералния директор, ще бъдат освободени. Новият управителен съвет се предвижда да бъде съставен от седем членове – трима, назначени от Министерството на културата и четирима от парламента, контролиран от правителствената коалиция. Генералният директор ще бъде назначен от този съвет, който също ще има правомощието да освобождава ръководството от длъжност на всякакви основания.

Генералният директор на EBU Ноел Къран каза: „Това изглежда е слабо завоалиран опит да се превърне словашкият обществен оператор в контролирана от държавата медия.  Това би било опасна стъпка назад за демокрацията и свободата на изразяване. Независимите, обективни обществени медии служат като крайъгълен камък на едно здраво общество, като предоставят на гражданите разнообразни гледни точки и държат отговорни властимащите. Трябва с всички сили да защитим целостта и независимостта на RTVS, което е от съществено значение за насърчаването на информирано гражданство и защитата на демократичните ценности.“ 

Предложеният закон би бил в нарушение на различни международни стандарти като Препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2012)1 на Комитета на министрите към държавите-членки относно управлението на обществените медии (PSM), която изисква редакционна и оперативна независимост, и новоприетия Законодателен акт за свобода на медиите в ЕС (EMFA), който определя строги гаранции за независимото функциониране на PSM. EBU подчертава, че законопроектът е в пряко противоречие с доклада за върховенството на правото в Словакия, който препоръчва укрепване на правилата и механизмите за подобряване на независимото управление и редакционната независимост на обществените медии, като вземе предвид европейските стандарти за обществените медии“.

“Призоваваме словашките власти да преразгледат предложението си, да позволят открит обществен дебат, да се приведат в съответствие с международните стандарти и предстоящото законодателство на ЕС и да направят всичко по силите си, за да гарантират правилното функциониране на свободната преса и независимите обществени медии в тяхната страна”, пишат от EBU.

В Полша Право и справедливост бяха превърнали обществените медии в пропагандна машина, поради което правителството на Туск, дошло на власт в края на 2023, беше изправено пред трудната задача да гарантира независимост на обществените медии и на регулатора, без да прилага методите за намеса на Право и справедливост. Полша има два обществени оператора: телевизия и радио, което управлява пет национални и множество регионални станции – сега всички 17 обществени радиостанции официално са в ликвидация, а телевизията е с изцяло ново ръководство.

Обществените медии и в двете държави се следят внимателно и със загриженост от ЕС и международните организации.

Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът прие нов регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране, с цел противодействие на манипулирането на информацията и на чуждестранната намеса в изборите.

Регламентът ще помогне на гражданите да разпознават политическите реклами, да разберат кой стои зад тях и да знаят дали са получили целева реклама, така че да са в по-добра позиция да направят информиран избор. С него също така ще се гарантира, че политическата реклама се осъществява при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и че свободата на мнение и свободата на словото са защитени.

Съгласно правилата:

  • Политическите реклами трябва да се предоставят със знак за прозрачност и лесно достъпно обявление за прозрачност. Те трябва ясно да идентифицират политическите реклами като такива и да предоставят ключова информация за тях, включително техния спонсор, изборите или референдума, с които са свързани, платените суми и всяко използване на техники за таргетиране.
  • Таргетирането на политическото рекламиране онлайн ще бъде разрешено само при строги условия. Данните трябва да се събират от субекта на данните и могат да се използват само след като субектът на данните е дал изрично и отделно съгласие за използването им за политическо рекламиране. Специални категории лични данни, като например данни, разкриващи расов или етнически произход или политически възгледи, не могат да се използват за профилиране.
  • За да се предотврати външна намеса, ще има забрана за предоставянето на рекламни услуги на спонсори от трети държави три месеца преди избори или референдум.

Предстои регламентът да бъде подписан, публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезе в сила 20 дни по-късно. Повечето от неговите разпоредби ще започнат да се прилагат 18 месеца след влизането в сила на регламента, т.е. през есента на 2025 г.

Хибридна война: половин милион евро за обработване на общественото мнение за руския газ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Как се води хибридната война и как Русия постига своите цели: Капитал информира, че в изтеклата кореспонденция на Евгений Зобнин – помощник на руския политик Александър Бабаков, която бе разпространена първо от InformNapalm и разкодирана от онлайн общността BG Elves, много ясно са формулирани задачите за обработка на общественото мнение за ползите от “Турски поток”. Очертани са опорните точки, по които трябва да се манипулира обществото :

  • настоящият транзитен маршрут през Украйна е ненадежден;
  • руският тръбен газ е най-евтиният източник на енергия;
  • плановете за организиране на доставки на газ за региона от други източници са безотговорни “прогнози”, чието фокусиране от страна на местните и брюкселските власти поставя под голям въпрос енергийната сигурност на региона.

Създава се организация за налагане на тези опорни точки “чрез традиционни и онлайн медии, както и чрез експертни презентации на дискусионни платформи”. В България организатор на кръгла маса е Мирослава Баджева, съдружник на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. В публикацията се изнасят данни и за предвидения бюджет за подобни събития.

Би трябвало медиите да имат предвид кой с какво е ангажиран, когато избират гости в публицистичните си предавания.

Европейският парламент гласува EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Законодателният акт за свободата на медиите, предложен от ЕК през септември 2022 г., беше приет с огромно мнозинство в сряда с 464 гласа „за“, 92 „против“ и 65 „въздържал се“. Това е новина, защото през времето на законодателния процес срещу проекта определено имаше съпротива от държави, образувания и лица.

Става дума за регламент, който – както е известно – действа пряко, но за да се приложи този регламент, ще има нужда от промени в националното законодателство

Кои акценти от акта са избрали да посочат на сайта на Европейския парламент:

Защита на работата на журналистите

На властите ще бъде забранено да оказват натиск върху журналисти и редактори да разкриват своите източници. Използването на шпионски софтуер ще бъде възможно с разрешение от съдебен орган, разследващ тежки престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Дори в тези случаи субектите ще имат право да бъдат информирани след извършване на наблюдението и ще могат да го оспорват в съда.

Редакционна независимост на обществените медии

За да се предотврати използването на обществени медии за политически цели, техните ръководства трябва да бъдат избирани чрез прозрачни и недискриминационни процедури за достатъчно дълги мандати. Няма да е възможно предсрочно прекратяване на мандата, освен ан ограничени основания.

Обществените медии ще трябва да се финансират по прозрачни и обективни процедури, като финансирането трябва да бъде устойчиво и предвидимо.

Прозрачност на собствеността

За да може обществото да разбере кой контролира медиите и какви интереси влияят върху съдържанието, всички новинарски и актуални издания трябва да публикуват информация за своите собственици в национална база данни.

Справедливо разпределение на държавната реклама

Медиите ще трябва да отчитат и средствата, получени от държавна реклама и държавна финансова подкрепа, включително от страни извън ЕС.

Публичните средства за медии и онлайн платформи ще трябва да се разпределят чрез публични, пропорционални и недискриминационни критерии. Информацията за държавните разходи за реклама ще бъде публична, включително общата годишна сума и сумата за обект.

По този въпрос виж: изменението на Закона за туризма от 2023 г., което вади средствата за онлайн реклама от ЗОП

Защита на свободата на медиите в ЕС от големите платформи

В акта се съдържа и механизъм за предотвратяване на произволно ограничаване или изтриване на независимо медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи, като Facebook, X (бивш Twitter) или Instagram. Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от източници, които не са независими. Медиите ще бъдат уведомени, когато платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор. Само след отговор (или при липса на такъв) платформата може да изтрие или ограничи съдържанието, ако то все още не отговаря на нейните условия.

Медиите ще имат възможност да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден по силата на EMFA).

С приемането на този доклад Парламентът отговаря на очакванията на гражданите за ЕС, изразени в заключенията на Конференцията за бъдещето на Европа да се въведе законодателство за справяне със заплахите за независимостта на медиите и да се наложат правилата на ЕС за конкуренцията в медийния сектор, за да се предотвратят големи медийни монополи, както и да се гарантира плурализъм и независимост на медиите от неправомерна политическа, корпоративна и/или чужда намеса; да се противодейства на дезинформацията и да се усили защитата на журналистите.

Комисията призовава България да транспонира правилно правото на ЕС за борба с расизма и ксенофобията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  
ДЕвропейската комисия реши да изпрати допълнително официално уведомително писмо на България (INFR(2020)2321) поради това, че не е транспонирала правилно правилата на ЕС относно расизма и ксенофобията (Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета). Целта на Рамковото решение е да се гарантира, че тежките прояви на расизъм и ксенофобия, като публичното подбуждане към насилие или омраза, подлежат на наказание с ефективни, съразмерни и възпиращи наказателноправни санкции в целия Европейски съюз. През февруари 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо на България. През юли 2023 г. България прие закон за изменение на Наказателния кодекс, с който частично бяха разрешени повдигнатите от Комисията оплаквания. Комисията обаче счита, че това изменение не е в пълно съответствие с член 4 от Рамковото решение, съгласно който се изисква расистките и ксенофобските подбуди да бъдат утежняващо обстоятелство за всички престъпления, или да се гарантира, че тези подбуди се вземат предвид при определянето на санкциите. Поради това Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо на България, която разполага със срок от два месеца, за да отговори и да отстрани посочените от Комисията недостатъци. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.   

Терористично съдържание онлайн: ЕК изпраща мотивирано становище до България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията призовава БЪЛГАРИЯ, КИПЪР и СЛОВЕНИЯ да изпълнят задълженията по силата на Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн  
Европейската комисия реши днес, 13 март 2024, да изпрати мотивирани становища на България (INFR(2022)2113), Кипър (INFR(2022)2114) и Словения (INFR(2022)2132) за неизпълнение на определени задължения съгласно Регламента относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент за ТСО, Регламент (ЕС) 2021/784). Регламентът за ТСО, чието прилагане започна на 7 юни 2022 г., изисква терористично съдържание онлайн в ЕС да се сваля от онлайн платформите в рамките на един час от постъпване на заповед за премахване, издадена от органите на държавите членки. Това помага да се противодейства на разпространението на екстремистки идеологии онлайн, което е от ключово значение за предотвратяването на нападения и справянето с радикализацията, като същевременно се защитават основните права. Комисията започна няколко на брой производства за установяване на нарушения през януари 2023 г., като изпрати официални уведомителни писма на 22 държави членки. Комисията счита, че България, Кипър и Словения не са изпълнили едно или повече задължения съгласно Регламента за ТСО.

Поради това Комисията реши да изпрати мотивирано становище на България, Кипър и Словения, които сега разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки.  В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на Европейския съюз.    

Путин забранява реклама на „чуждестранни агенти“ и реклама в медиите им

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Владимир Путин e подписал закон, който забранява на рекламодателите да работят с „чуждестранни агенти“ – и по този начин засяга финансирането на независими медии, засегнати от означението.

Според новия закон бизнесът вече не може да рекламира продуктите и услугите си с физически и юридически лица, които Министерството на правосъдието квалифицира като „чуждестранни агенти“. 

Също така, на „чуждестранните агенти“ – които включват журналисти, блогъри, новинарски уебсайтове и страници в социални медии – е забранено да рекламират свои собствени продукти и услуги.

Физическо лице, което наруши закона, може да получи глоба до 50 000 рубли (552 долара), докато юридическите лица могат да бъдат глобени до 500 000 рубли (5 520 долара). Нарушаването на закона два пъти за една година може да доведе до лишаване от свобода за две години. 

The Moscow Times сочи примери за журналисти, които са обявили, че закриват медиите си.

Акт на ЕС за солидарност в кибернетичното пространство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Европейската комисия приветства постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Актa на ЕС за солидарност в кибернетичното пространствo, предложен от Комисията през април 2023 г.

Актът ще спомогне за по-ефективно разкриване и реагиране при киберзаплахи и инциденти и подобряване на киберсигурността в ЕС. Актът предвижда създаването на Европейска система за предупреждение в областта на киберсигурността, състояща се от мрежа от национални и трансгранични киберцентрове, която ще използва съвременни инструменти и инфраструктури за навременно откриване на киберзаплахи и инциденти.

С акта се създава и Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността, който ще подобри готовността и способностите за реагиране при значителни и мащабни киберинциденти. С предложението се създава също така Европейски механизъм за преглед на киберинциденти с цел мониторинг и оценка на мащабни инциденти и предоставяне на препоръки за по-добра киберсигурност.

Законодателният акт ще увеличи финансирането за действия в областта на киберсигурността по програмата „Цифрова Европа“ за периода 2025—2027 г.

Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие и по изменението на Акта за киберсигурността, което дава възможност за приемане на европейски схеми за сертифициране на управляваните услуги за сигурност. Това ще спомогне за осигуряването на рамка за създаване на доверени доставчици на услуги в областта на киберсигурността.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Актуализиран Наръчник по киберсигурност за изборите за ЕП 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Актуализиран наръчник за това как да се опази честността на изборите от гледна точка на киберсигурността бе публикуван днес с подкрепата на Европейската комисия и на Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA).

Сборникът за киберсигурността и изборите чието първо издание бе през 2018 г., представя потенциалните киберзаплахи на всеки етап от изборния цикъл. Той е изготвен от Групата за сътрудничество в областта на сигурността на мрежите и информационните системи.

В сравнение с предишните избори за Европейски парламент през 2019 година, положението с киберзаплахите е усложнено: умножават се действията, извършени от хактивисти-наемници, а използваните методи стават все по-сложни. В същото време изборните процеси претърпяха сериозен технологичен напредък.

Ето защо актуализираното издание на наръчника включва теми като: актуализирана карта на изборните киберзаплахи, анализ на нови случаи, добри практики, както и проучване на потенциалните заплахи, произтичащи от нововъзникващи технологии, които биха могли да засегнат устойчивостта на изборния процес, а именно: чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, дезинформацията в социалните медии, изкуствения интелект и дийп-фейка.

Новият сборник представя препоръки към държавите членки и полезни съвети за справяне с потенциални киберинциденти по време на изборите. Предложените мерки включват: добри практики в обмена на информация, повишаване на осведомеността и обучението, управление на риска, подкрепа за киберсигурността за кампании, партии и кандидати, както и технологии за електронно гласуване.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Прекратява се специалният раздел за новини Facebook News за САЩ и Австралия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Facebook обявява на сайта си, че от началото на април 2024 г. прекратява Facebook News – специален раздел за новини – в САЩ и Австралия. От септември 2023 г.   Facebook News не се предоставя в Обединеното кралство, Франция и Германия.  

Като причини се посочват “продължаващите усилия за по-добро съгласуване на инвестициите с продукти и услуги, които хората ценят най-много”. Компанията насочва ресурсите си “към неща, които хората казват, че искат да виждат повече на платформата, включително видеоклипове в кратка форма.” Хората не идват във Facebook за новини и политическо съдържание, се казва в съобщението, те идват, за да се свържат. Новините съставляват по-малко от 3% от това, което хората по света виждат в своя канал във Facebook, и са малка част от изживяването във Facebook за огромното мнозинство от хората.

Издателите на новини ще продължат да имат достъп до своите Facebook акаунти и страници, където могат да публикуват връзки към своите истории и да насочват хората към своите уебсайтове, по същия начин, по който всяко друго лице или организация може.

Това съобщение не засяга споразуменията с издатели в Австралия, Франция и Германия. Тези сделки вече са изтекли в САЩ и Обединеното кралство.