Tag Archives: Дубай

Детайлен пътеводител за Дубай

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Подробен, наистина подробен пътеводидетл за Дубай и Абу Даби 🙂 Приятно четене:

Детайлен пътеводител за Дубай

Обща информация

Валута на ОАЕ е дирхам (AED). Часова разлика – през зимното часово време е 2 часа напред от България, през лятното – са 1 час напред. Слънцето залязва около 18:00. Температурите от май – октомври са между 30 – 48 градуса, ноември – март варират между 10 – 28.

Вече се налага туристическа такса 35 дирхама от 2016 г. при напускане на страната, но тя е включена в самолетния ви билет (независимо как и откъде сте го купили).

Самолетни билети и транспорт

Самолетни билети

Директни полети София – Дубай в момента се предлагат от Wizz Air и Fly Dubai.
С прекачване има много варианти (вкл. полет през Саудитска Арабия), но може да летите най-лесно с Turkish Airlines, като Emirates – летят от Истанбул за към 600 лв.

  • Wizz Air – Каца на летище Dubai World Central Al Maktoum (DWC). Променят си разписнието според сезона, и излитат от София 13 – 14 ч на обяд, пристигат към 19 – 20 вечер. От Дубай излитат 20 или 21 часа и пристигат в София след 00:00. DWC няма официален терминал, все още или се води Терминал 1. Летището се намира между Дубай и Абу Даби, като е по-близко до Дубай, локация зад Dubai Marina и палма Jebel Ali. Предлага rent-a-car, бизнес салон Marhaba, duty free, Costa кафене и fast food.
    Цени: От юни до август цените падат до 160 лв. в две посоки (с discount-a за стандартно членство). Септември до ноевмрви – 500 – 600 лв.само за билет. В тази цена е включен малък кабинен багаж (55 см. височина). За 23 кг. куфар се доплаща около 160 лв. за две посоки. За Нова година и периода декември – февруари са скачали до 1000 лв. През 2017 след дълго следене при цени 900 лв., си резервирахме полет за 400 лв. за 28 дек – 2 януари (може би едни от последните места).

    Придвижване от DWC до Дубай

летището е разположено на 30 км от началото на Дубай. Влиза се от страната на Dubai Marina, Sports City, Al Barsha, Tekom, Investment city.

Има обществен автобус, който спира пред терминала – автобус F55. Стига до първата спирка на метрото Ibn Batutta за 30 – 40 минути.

С метрото е бързо, но неудобно. За да прекоси Дубай са му нужни 40 – 50 минути. Движи се по линията на Sheikh Zayed Road – главния булевард на града, тип магистрала (тук са разположение много хотели). Което означава, че след като слезете от него, много често се налага такси до хотела. С rent-a-car е много по-удобно. Едно такси от DWC до Dubai Marina е към 100 дирхама. Ако хотелът ви е към Dubai Mall или Deira, ще ви излезе около 200 дирхама.

DWC в момента се разширява с цел да смени първото по големина Dubai International Airport (DXB).Вече е построен терминал само за полети на Fly Dubai. Строи се още, като проекта включва индустриална зона. В google map всичко излиза като едно цяло и когато искате да се върнете до летището, много често google ви отвежда до индустриалната зона и се въртите 40 минути. Така че предлагам, когато пристигне, ако сте с кола, да си запазите с pin-че на картата място на терминала.

  • Fly Dubai – полета от и за София към 2018 все още каца на Dubai International Airport (DXB) Terminal 2, което за момента е най-голямото летище на Дубай. Излитат в София следобед в 16:00 _ пристига късно към 23 часа. Излитат от Дубай сутрин в 10:00, пристигат към 15 часа на обяд.
    Цени: Цените се движат около 400 лв. юли-август, и скачат 800 лв. окт-март, като в цената имате включен кабинен куфар 7 кг. Преди цената включваше 20 кг. багаж и обяд, но се изхитриха и вече се доплаща за тях с около 50 евро отгоре. Предимството, е че на борда има inflight entertainment – система за забавление – музика, филми, игри, както и WiFi, срещу допълнително заплащане).

    Придвижване от DXB до Дубай

  • Tерминал 2 няма спирка на метро. Има автобус до другите терминали 1 и 3 (15-25 минути трансфер), където стигате до метрото. Пред терминал 2 има таксита, до най-близката станция на метро в Deira (стария квартал на Дубай) ще излезе около 20 дирхама. Удобно е, ако хотела ви е в Deira, Bur Dubai или при Dubai Mall и Burj Khalifa, вкл Sheikh Zayed Road.
    DXB Терминал 2 е предназначен основно за FlyDubai и др нискотарифни компании. Има няколко кафенета, duty free, отново Marhaba lounge салон. Обикновено има повече опашка от другото летище и хубаво да се предвидят 3 часа. Намира се в града, до Шарджа.

Полетът и с двете компании е около 5 часа на отиване (4 ч и 40 минути обикновенно). На връщане минава през друг маршрут и е 5 часа и 20 мин. Летят над България – Черно море – Турция – Иран –Персийския залив – ОАЕ.

  • Таксита – От улицата стартовата цена започва от 12 дирхама, като на километър е 1,75 дирхама. Примерно разстояние от Dubai Marina до Al Mamzar Beach е 100 дирхама. От летището стартова цената е между 20 и 25 дирхама.
  • Кола под наем – препоръчителен вариант. Цените на бензина са сравнително ниски. 2016 беше 0,80 ст на литър. 2018 август е скочила на 1,18 ст. Плащате и за тол такса, зависимост колко пъти минете през тол гейт. Наем на economy class кола, + разходи, винаги излиза по-евтино от метро + таксита.
  • Метро – по-бавния транспорт от кола и доста ограничаващ, от гледна точка на това, че иска ходене пеша. Километрично ходене. Метрото не е развито, има две линии, но се движи по главния булевард/магистрала на града Sheikh Zayed Road, до Deira и до летището DXB. Т.е. ако не искате кола под наем, задължително хотела ви трябва да е до спирка на метро станция. С него можете да стигнете само до Dubai Marina, Emirates mall, Dubai Mall+burj khalifa и Deira. Останалите забележителности са извън обхвата му и изисква такси.
    Цената на билет е разделена на зони. Най-ниската цена за една зона е около 5 дирхама в посока. Няколко зони излиза към 8 дирхама в посока. Може да закупите и карта, която ви предлага отстъпка при пътуване. Купува се на гише, Silver NOL card е най-подходяща за туристи. Струва 25 дирхама – 6 за пластиката и 19 за ползване. Може да се зарежда на гише или на автомати. С нея вместо 5 дирхама за една посока плащате 3. Картата важи за всички видове транспорт в Дубай – метро, автобуси, водни таксита, дори за плащане на паркинг. Но не важи за монорелсовото влакче.

Ако сте трудно подвижни, метрото не е за вас.

Дубай е създаден за коли, не за пешеходци

Разстоянията са огромни за ходене пеша. Обиколка на Марина трае между 40 – 60 минути пеша. В Дубай мол обиколка с разглеждане на езерото пред Буржа Халифа и фонтаните може да отнеме 4 часа.
Автобусния транспорт не е добре развит.
Има трамвай, но с кратък маршрут в Dubai Marina. Свързан е с метрото при станциите Dubai Marina и JLT.

  • Monorail train – монорелсовото влакче, е вид транспорт от началото на палмата до хотел Атлантис и неговия аквапарк. Цена single trip – 20 AED, двупосочен – 30 Монорелсовото влакче не е интегрирано с метрото, така че разстоянието между двете е около 40 минути пеша или 10 минути с такси. По-скоро спада към атракциите, отколкото към вид транспорт.

Летището в София и Дубай

Забранено е внасянето на много видове лекарства включително антидепресанти, дори силни болкоуспокояващи. Диазепам например. Списък тук – http://www.uae-embassy.org/…/Guidelines%20for%20carrying%20… По избор претърсват багажите. Зависи какво видят на скенера. Позволен алкохол за внасяне в чекирания багаж е 4 литра.

Gifts not exceeding AED 3,000. (т.е. не носете нищо опаковано)
Cash above AED 100,000 must be declared. (около 50,000 лева)
Maximum of 400 cigarettes(цигари), 50 cigars(пури), 500 grams of tobacco.
Maximum of 4 litres alcohol, 48 cans of beer.
Medication: A maximum three-months supply of medication for your personal use. Please include an original prescription from a registered medical practitioner. All medications should be in original packaging, and not expired. No psychotropic medicines are allowed (even for personal use, in small quantity and/or with prescription) without prior approval from the Ministry of Health.

Guidelines for travellers carrying personal … – UAE Embassy

www.uae-embassy.org

Subject: Image Created Date: 6/5/2013 3:13:40 PM

Летището в Дубай:

В Дубай на летищата обстановката е нормална, летището е голямо, ходи се доста пеша, големи пространства, организирано е и много спокойно, проверките са нормални, но пък климатиците са на надути на макс. Има wifi безплатен за 1 час, но трябва да се регистрирате с email.

По-особено е сканирането на ретината. По избор го правят. Това се случва на гишето за паспортна проверка.

Самолетни билети и транспорт – летище Дубай

Граничната им система е добре развита, и ако пътувате често до Дубай, могат да ви залепят една лепенка с номер в паспорта – емиграционене номер. Могат да ви питат въпроси, но никой няма да се заяжда с вас – все пак искат да похарчите парите си там. Не искат резервация за хотел, нито искат да видят билет за връщане. Ако превишите разрешения престой от 90 последователни дни, има глоба за това. Трябва да знаете че на Дубайските летища и това в Абу Даби, броят дните по различен начин. На гишетата работят и местни араби, но не винаги. Обикновено имат лошо прозиношение и може да не ги разберете. Но не се притеснявайте, по приницип са големи непукисти и трудно се изнервят. За тях зор няма. Може 10 пъти да ви повторят – Look at the camera – с най-разваления акцент, и пак ще ви гледат безразлично и мързеливо.

Кацате – минавате през паспортната проверка, след това си взимате куфарите и преди да излезете от летището има още една проверка за багаж, на която искат пак да минат куфарите през скенер – там може и да претърсят багажа по желание. Като тръгнете да излизате към изхода има Duty Free, но не си купувайте нищо от там – защото цените са високи, а в supermarket-ите в града, ще намерите по-добри цени. Това, което си заслужава да се купи от там е алкохол – ще е на двойна цена от тези в България, и повече, но ще е по-ниска цена от тези в Дубай. Ако сте wine lover, или beer lover, си купете за хотела – никой няма да ви направи проблем за това.

След като подминете и това, излизате към изхода, минавате под Nothing to Declare, и пак виждате лента със скенер за проверка на багажи, но там не е задължително, по избор викат някого по други, неизвестни за мен, критерии. Излизате в зоната за посрещане и поемате към коридора с будки на мобилни оператори, гишета за коли под наем или към спирката на автобуса.
Важно е да знаете, че от тази година влезе в сила 5% ДДС върху стоки в магазините и ресторантите. Като турист имате право обаче да си върнете сумата от ДДС, на летището има гише, на което трябва да представите касовите бележки. За сега знам, че може само на DXB – където каца FlyDubai, Turkish Airlines и всички др. На DWC не се предлага услугата – информацията е актуална към Май 2018.

Климатиците

Проблемът с жегата е решен – най-много пари са спечелили фирмите, предлагащи климатични решения. Всяка сграда има климатик. Климатиците си духат студен въздух дори и когато навън температурата пада до 15 градуса. Имам подозрения, че за Близкия изток, климатиците са специално произведени да развиват температура от 14 или 16 градуса, и да духат много по-силно от това, което ние познаваме в Европа. В моловете, летищата и ресторантите понякога е истински кучешки студ. Ако се оплачете, че ви е много студено и климатика духа във вас – няма да го спрат, ще ви предложат да се преместите на друга маса например, или ако заведението е по-лукс ще ви предложат шал.

Затова си носете горна дреха, шал, да не е тънък. И лекарства за настинка…

Това няма да се промени там – най-големите виновници са местните, ще разберете защо като видите как са облечени – мъжете ходят с националната им роба – (наречена още кандура, дишдаш, тоб), под която често прозира тениска. Жените пък са още по-навлечени. Под черната абая, носят дънки, блузи… и за тях 16 градуса са им добре дошли. Отделно, в периода когато започват жегите, ако прегрееш на 40 градуса, за балеженно спасение, първите 10 минути са рай – климатиците спасяват животи! – и човек си представя вана с лед, докато климатика съживява. Но след тези 15 минути на приспособяване, след това лека по лека, започваш да измръзваш. Защото като европейци сме по-леко облечени, и избираме да сме с къси панталони и тениски, потници. В хотелите много често климатикът е централен и не може да се спре в стаята. Понякога има хотели, които допълнително усложняват нещата, защото прозорците не се отварят – например в небостъгачите. Аз лично съм си искала юрган.

Жегата и Влагата

– жегата ноември – март почти я няма, през деня може да напече до 30 градуса, с лека влага, но вечер захладнява и си е за горна дреха, яке, елек. От края на април започва затоплянето (30 – 35), което дотига пик юни (40 – 50) чак до края на септември, средата на октомври ( започват да падат към 30). Влагата – колкото по-горещо е, толкова по-полепваща за секунди е тя, ще ви кара да се къпете на всяко прибиране в хотела и да си мечатаете да скочите в езерото с пеещия фонтан. Вечер се усеща най-много и от юни – август е много задушно.

Миризмата

хората са различни, някой усещат веднага смърденето, други – е. Там живеят много индийци и пакистанци (да кажем от бедната класа, по-нечистоплътни), които имат „особен мирис“. Ако посетите Дейра, за тези с по-претенциозно обоняние, може да стане непоносимо. В моловете се вие тежка миризма на индийски ароматни есенции и арабски парфюми, а за някои хоратова може да е задушаваща миризма.

Помощни приложения, навигации:

  • Google maps – Свалете offline карта на града. В интернет има инструкция как да я свалите. Тя се запазва в паметта на телефона и всеки път като я отворите се виждат и ресторанти, хотели, изчислява маршрута, навигацията работи.
  • Google – знае всичко за Дубай.
  • Винаги отваряйте официалния сайт на атракцията, за да проверите цените(всички сайтове тип getyoutguide са посредници, и понякога ще платите по-висока цена от реалната).
  • SmartDrive – Дубайската навигация, работи offline. Update-ва се постоянно с нови пътища, магистрали, затворени участъци.
  • Zomato – сайт за Заведения и ревюта за тях, където също може да си свалите менюто с цените на ресторанта и да прецените дали е скъпо.
  • Whatsondubai – информационен сайт за всекидневни събития в ОАЕ – В Дубай всеки ден има някакъв event, събитие, мероприятие, за което може би искате да знаете.
  • Сайтовете с ваучери – greatdeals, groupon, cobone, kobonaty, yallabanana… най-много оферти има в great deals и groupon. Обаче някоi банкови карти като Уникредит блокират транзакциите в groupon и не може да платите с нея там.

Какво да носим със себе си

  • връхна дреха, заради климатиците (и за зимните месеци вечер – ноември – март).
  • ако ще пътувате, когато температурата е над 30 градуса носете обувки тип чехли или маратонкис памучни чорапи, защото заради влагата дори най-удобните ви обувки ще ви направят рани, ако ги носите на босо. Тънките чорапи или чорапогащници не помагат. Кожата под подмишниците може да се претрие до рана, ако сте с потник както и кожата между бедрата (за по-пълните) ако сте с пола и рокля. Помислете с какво да си помогнете – кремове против подсичане, олио, по-мазен крем помагат, но най-добре помага дреха.
  • лекарства за настинка (не сте застраховани, особено като влезете от 35-45 градуса на 16.
  • стикове за изпотяване, парфюми, отделни дрехи за всеки ден – ако сте от хората, които носите една дреха по 2 пъти, за да си спестите чекиран багаж например, опцията ви е да перете в банята на ръка или да си плащате за химическо в хотела, защото потенето е незибежно.
  • повечето хотели от 3 звезди нагоре, всички хотели зареждат всекидневно със сапун, шампоанчета, балсам, душ гел и крем за тяло.
  • всичко друго може да се купи от магазините,(неща, за които не сте се сетили) там има и Карфур, който държи добри цени.

Оператори интернет

Официалните оператори са два Etisalat и Du. Du е дъщерна компания на Etisalat. Общо взето монопол, който държи високи цени.

  • Къде да купите: На Летището и в моловете е най-лесно да намерите будка или магазин.
  • Кой план да изберете: Най-изгодна е картата на Etisalat Visitor Line, ако ще сте за повече от 5 дни – за 100 дирхама си купувате 1 GB интернет 4G скорост, ако искате и 40 минути, 40 sms, доплащте още 5 или 10 дирхама. Това включва и 5 часа безплатно ползване на wifi, където има Etisalat open wifi, в различни точки на града. Например в Dubai mall. Имате право на едно безплатно пътуване с Careem, техния еквивалент на Uber, на стойснот 100 дирхама. Изпращат ви код. Горе долу едно пропътуване по дължината на града. Има и отсъпка, при резервиране на сафари или арабска галера с вечеря – изпращат код за отсъпка чрез смс. Повече инфо тук https://www.etisalat.ae/…/mo…/prepaid-plans/visitor_line.jsp
Etisalat UAE | Visitor Line

www.etisalat.ae

Etisalat UAE – Telecom. Benefits • Get started with the Visitor Line that comes with pack options to offer you a hassle-free experience and make the most out of your stay • Multiple data packs available based on your needs • Free “UAE WiFi by etisalat” service around public and touristic attractions • One free Careem ride worth AED 100 • Dial *050# and enjoy great Buy one, Get …

  • Ако сте по-малко от 5 дни, има и по-евтин пакет към 50 дирхама с по-малко данни. Носете си втори телефон, ако искате българската ви карта да остане включена, или телефон с 2 SIM карти. На гишето искат паспорта ви. Картата е влидна 14 дни. Ако сте няколко човека може да си я разделите, като единия, която ще си я сложи в телефона, ще споделя интернет с другите. Не изпращайте снимки, тъй като хабят много мегабайти.
  • Skype, whatsapp, viber обажданията… и всикчи др, апликации през които е възможно да направите обаждане – се рестрикват (voip service) в момента, в който опитате да наберете номер. Монопол както казах.

В Дубай всичко се следи, дори какво търсите в интернет.

Много сайтове са блокирани. За да може да се говори през Viber например, трябва да свалите VPN приложение което ще криптира вашето потребление и ще ви позволи да звъннете до България, макар и с малко кофти връзка.

Абу Даби - Обединени арабски емирства

Организирана екскурзия или сами да предприемете пътешестие?

Първо, за да организирате сами, има едно златно правило – трябва да обичате да четете и да проучвате в интернет. Няма как да стане иначе. В противен случай ще се озовете някъде, където няма да знаете нито къде да отидете, нито какво да правите, и всичко ще води само до нерви и неприятни ситуации.
Има много фирми, предлагащи организирана екскурзия до Дубай + Абу Даби. Предимствата са, че ви спестява организация – самолет, автобус, хотел, водач, който наготово ще ви разкаже най-интересната информация – всичко ви е сервивано на готово, мислите само за джобни. Но пък губите от свободно време, от възможноста сами да решите, какво искате да видите, посещение само на най-известните места, но не най-хубавите, невъзможност за избор на хубав хотел (агенциите пестят доста пари от това).

Второ – в 90% от случаите плащате много повече отколкото, ако сте организирали сами – причината е следната: вие плащате за наем на автобус + наем на шофьори, за наем на водач от България, водач от страната посещение в случая Дубай, процент печалба за агенция от хотелската цена, и най-важното билети и такси за посещение на атракции, тук плащате с надценка, такса за агенцията и тогава реалната цена на билета. Когато се водят 40 човека група, отделно има отстъпка върху билета, но тя не е голяма.

Пример – билет за 124 етаж на Бурж Халифа е 130 AED, или 59 лв към днешна дата в официалния сайт, където може да купите онлайн или на място. Агенцията иска между 90 -100 лв, ако платите през нея. Всеки обаче си има предпочитания. Аз самата понякога пътувам с агенции, просто защото офертата е добра и отговаря на моите очаквания.

Облекло

Ще прочетете много стара и невярна информация за облеклото. Масово туристите ходят облечени с къси панталони, потници, разголени рокли, понякога и прозрачни дрехи. Не е приемливо обаче панталонките да толкова къси, че да се вижда част от дупето. Това привлича погледните особено към жените и следва дълго и безсрамно зяпане, най-вече от страна на индийците. Включително на обеществени места могат да ви направят забележка. В Дейра дори да сте с мъжа си, или с гаджето си няма да спре арабите и индийците да ви зяпат в гърдите и в краката. При посещение в Джамията в Абу Даби, задължително минавате през гардеробна, за да облечете абая, която те предоставят. Искат лична карта, която задържат, докато не върнете абаята. Но стриктно държат косата да е покрита. Дори за малко да отместите качулката на абаята, или шал, който може да си носите, идва охрана да ви направи забележка. На плажа се обличате с нормален бански, но само до пределите на плажа. В хотелите има дрес код за ресторантите.

Кола под наем или метро+таксита

Дубай не е пешеходна дестинация. Дуабй е проектиран и се проектира за придвижване с кола. Хора с турдна подвижност ще изпитат истински кошмар, защото навсякъде вървенето е много. В Дубай Мол предлагат инвалидни колички безплатно.

Има определени места в града, направени площади и шопинг улици, където може да се разходите пеша 1,2,3 километра, но до там. Не може да се стигнете пеша от Бурж Ал Араб до Бурж Халифа например. Може, но за 3 часа… Дубай няма перфектен център. Ако хотелът ви е в Даунтауна, ще стигате пеша само до Дубай мол и Бурж Халифа.

Метро:

  • Недостатъци: ограничен маршрут. Времеемко. Изисква ходене пеша, взимане на таксита. Грубо за двама човека 7 дни би излязло около или над 600 дирхама и нагоре + такситата и монорелсовото + от и до летището. Това е без да обикаляте много и без ходене до Абу Даби. На много места има агенции, предлагащи еднодневна екскурзия до Абу Даби, вкл. в хотелите.
  • Има две линии – червена (по протежение на Шейх Зайед Роуд, започва от Дебел Али, минава през Марината, Финансовия център, Емирейтс мол, Дубай мол до Дейра), където се засича със зелената, която обикаля около и в Дейра и стига до летище DXB. В момента метрото се разширява. Но въпреки това, метрото остава ограничаващ начин за транспорт, поради лимитирания си маршрут.
  • Деца до 5 годишна възраст се возят безплатно. Има регулярна цена (red ticket), има и туристическа карта с отстъпка – NOL silver card e най-подходяща, но не може да се използва от двама човека. Всеки купува сам за себе си. Картата струва 25 дирхама, 6 отиват за пластиката, 19 остават за използване. В картата трябва да има минимум 7.50, за да може да пътувате в метрото. Метрото е разделено на 7 зони. Ако се движите само в 1 зона, цената без карта е 4 дирхама, с карта е 3 дирхама. Ако се движите в 2 зони, цената е 6 дирхама без карта, 5 с карта, повече от две зони цената е 8.50 без карта, 7.50 с карта. Цените са в посока. Картата важи за автобуси, метро, воден транспорт.
Метро в Дубай

Метро в Дубай

Първата кабина е розова, само за жени. Има охрана, която постоянно проверява за мъже в кабината. Последната кабина е Gold class, но за нея цената е по-висока. Налага се глоба за дъвчене на дъвка, и хранене. Около 100 дирхама е глобата, ако ви хванат.
Ако сте решили, че ще използвате метрото, пригответе разходи за таксита, тъй като ще се наложи да взимате такова например до Burj Al Arab, до плажовете, до Miracle Gardens, до всички theme и аква паркове. С метрото ще стигнете до Дубай Марина(където може да хванете трамвай, но пак ще ходите пеша), спирка при Дубай мол (очаква ви тунел с дължина 820 метра, с бързи ленти, докато влзете в мола), Emirates Мол, Дейра (пеша до суковете).

  • Но автобусната мрежа също не е добре развита, а и са пълни с индийци. Вие преценете дали искате да ги използвате.
  • Ако сте фен на Uber, услугата е популярна и може да я използвате.Има техен еквивален Освен това повечето хотели предлагат техен шофьор, като може да се пазарите за цената, така че да излезе колкото такси или по-евтино
  • До Абу Даби има автобус, тръгваш от последната спирка на метрото – Ibn Batutta.

Кола под наем:

най-евтиния вариант грубо би излязъл около 600 дирхама с наем и гориво, ако обикаляте много и отидете до Абу Даби.
Докато резвирате самолетен билет, wizz и flydubai ще ви предложат резервиране на кола под наем. Ако отворите през тях, има шанс да получите по-ниска цена. Обикновено се отваря сайта на cartrawler, който показва една идея по-ниски цени от тези в rentalcars. Обикновено най-евтината кола е Киа Пиканто, Нисан Съни, подобни. Лятото падат до 200 лв за 7 дни. Бензинът в момента е 1,18 ст.

В ОАЕ се кара с тол такси, като всяка кола има инсталиран електронен тол чип, който засича кога минавате през тол гейт и начислява такса 5 дирхама за всяко преминаване. Тол гейтите не са много, има при мостовете към Дейра, и пред Дубай мол. За 7дни не би трябвало да направите повече от 30 дирхама.
На гишето, при взимането на колата, трябва да представите кредитната карта, международната шофьорска книжка (изкарва се от СБА, струваше 25 лв. за 5 минути я печатат на печатна машина, носите си снимка, която залепят) и международния ви паспорт. С дебитна не може. Принтирайте ваучера за резервация – понякога го искат. Кредитната карта трябва да е на името на шофьора, ако друг иска да кара, се плаща за доп.щофьор. Детската седалка също се доплаща. Не си взимайте GPС, свалете Smart Drive. За резервация на икономичен клас кола депозита, който блокират е около 300 дирхама. За по-висок клас, 600 дирхама например Toyota Corolla.

Бензиностанции

лесно се намират. В повечето случаи се кара на големите булеварди, магистрали, с около 80 – 120 км в час, така че разхода на бензин няма да е голям, ако сте с клас икономична кола.

  • Точно преди летището има бензиностанция, за да може да заредите и да върнете колата с пълен резервоар. Ако я върнете без зареждане, начисляват такса за връщане с непълен резервоар, което е на двойна цена.
  • Удобство: На бензиностанциите хората, които сипват бензина, са и касиери – не е нужно да слизате от колата, може да платите на момчето кеш или с карта (имат и пос терминал). Може да забележите хората в съседните коли вместо да платят на служителя, да насочват телефоните си към бензиновата колонка – където има чип на апликация за плащане на горивото онлайн – сваляш апликацията, зареждаш акаунта си с пари и след това само го сканираш при чипа на колонката, която изпраща информация до аплиакцията колко говориво е заредено и си дърпа парите от акаунта на шофьора.
  • При огледа на колата с човека от агенцията, внимателно обиколета колата от всички страни и огледайте – броня, врати, покрив, предно стъкло, фарове, стопове, мигачи, гуми, джанти – най-вече за дребни драскотини и ги снимайте на телефона или фотоапарата. Не се притеснявайте да снимате всички нередности, които забележите. Дори човека, може да ви чака да посочвате. Пазете снимките докато не ви отблокират депозита.
  • В моловете паркоместата са широки и отново както в Германия има места само за жени (най-удобните за паркиране срещу входовете).
  • Пътищата са идеални, няма дупки, няма пукнатини, няма бубуни. Няма да се наложи да гледате асфалта, ще може спокойно да си следите навигацията и знаците. Осветленито е добро, даже не можеш да разбереш дали си с включени фарове или не. Там не е задължително включването на светлини през деня, така че лесно може да се забравят вечер. Бъдете нащрек за тези без фарове през нощта. Дори след полунощ има засилен трафик по улиците.
  • Гледайте да паркирате на места до колони в мола, така че да сте по-близко до колоната и по-далече от съседната кола. Често си удрят вратите – може да се убедите като видите по вратите допълнителни дебели гумени лайсни.
  • Внимавайте като видите легнал полицай – на много места са ужасно остри. С по-голяма кола сигурно не се усещат толкова ‘подскачащо’, но с малките коли тези на задната седалка си удрят главата в тавана, ако не намалите до 20 км/ч. Със сигурност на летището са най-острите, все едно минаваш през бордюр.
  • На големите 6 – 7 лентови булеварди, разбира се няма такива неща, но на по-малките с 3 ленти в посока като Jumeira Road има страшно много светофари за пешеходни пътеки с легнал полицай.
  • С настройването на навигация да заобикаля тол гейти, за да не ви начислява по 5 дирхама на всяко превминаваме, може да означава заобикаляне по странен начин – да се въртите по детелините и т.н., което естествено е пък бензин, така че преценете дали има нужда.
  • На всички големи булеварди, където има кръстовище със светофар, лентата за завой на дясно няма светофар. Обикновено е разделена с островче от лентите за направо. Лентите за завой на дясно съответно имат скоростна лента за включване по булеварда.
  • Почти на всеки светофар е разрешен обратен завой, има си даже и островче с лента за него.
  • На много места има безплатни паркинги. Трябва да се потърсят. В моловете или е безплатно – в паркинга на Галерията в Дубай Мол нямаше бариера, нямаше автомати с билети. Паркирайте там (GrandParking).
  • В другите моловe е по 4 часа паркирането, за да не спират целодневно хора, които ползват метро. Като влезете в мола, запомнете на кои магазините излизате, за да намерите лесно пътя обратно. В Емирейтс мол паркингите бяха с различно разположение и не от всеки изход на нивото можете да излезете на вашата секция. Ако сте паркирали на секция А, не можете да излезете при секции S, T и да стигнете до А. Има прегради.
  • В Дейра мисля, че няма безплатни места за паркиране, трябва да се потърси в интернет дали има. Обикновено там паркинигте са сгради над земята и са между 2 – 3 дирхама на час. За паркиране на улицата – Навсякъде по улиците и едни малки обособени паркинги с машинки /има точно до музея и спирката на крийка/ се паркира безплатно в интервалите от 13 до 16 ч., от 21 до 8 ч. и целият петък /техния почивен ден – плаща се с билетчета от автоматите на улицата, не е скъпо по 2 дирхама за 1 час, 5 за 2 часа, 8 за 3 ч. и 11 дирхама за 4 часа (машинки приемат само монети). И талончето се поставя под предното стъкло на колата. Същият е принципът и по крайбрежната, когато например искате да спрете на плажа до Бурж Ал Араб.
  • Карането по големите бтулеварди е като каране по магистрала. Запасете със спокойствие – дори да изпуснете отбивка или да не може да се престроите навреме, не губите нищо, нервите са излишни и си печелите още разглеждане на Дубай от колата.
  • За Атлантис с кола – веднага щом излезете от тунела, държите в дясно и при достигане на T образно кръстовище завивате надясно. И след това сте пак в дясно – вижда се веднага бариерата на хотела. Има огромен паркинг, който е безплатен. Стига да кажете къде отивате – без резервация може да седнете в затвореия бар до плажа или в Nassmi Beach. За всичко друго искат да видят резервация.
  • Дори някой около вас да ви натиска, не се притеснявайте има достатъчно ленти да ви задмине. През туристическия сезон най-вероятно има много полиция, така че не рискувайте с превишаване на скороста. Обикновено rentacar колите имат лампичка на таблото, която свети, когато минете 120км/ч.
  • Не карайте в най-лявата лента, нито в най-дясната, достатъчно много отбивки и разклонения на пътя има, за да се чувствате несигурни и ще забавяте движението там. Ще ви притискат, ще ви изпреварват отдясно. На големите булеварди е достатъчно да се движите в средната лента (3-та или 4-та), за да можете да реагирате по-лесно на навигацията. Карането в средните е с около 80 км в час. Ако карате най-вляво, може да се влеете погрешно в разклонение в ляво, а навицията да е искала да сте в дясното разклонение. Ако сте най-вляво и трябва да завивате на дясно за излизане по отбивка, ще трябва да се престроявате през 6 ленти и ако има натоварено движение, може да я изпуснете. Ако се движите най-вдясно, ще се обградени от камиони и тирове, и в бързо движещия се поток, ще се окаже че завивате по отбивка за слизане от пътя – в повечето случаи има прегради, колчета и не може да се престроите обратно. Ще видите много намаляващи рязко скоростта в последния момент между две ленти, точно преди колчетата, защото са объркали пътя. Навигацията GPS може да не е напълно алктуална карта, заради постоянното строене на пътища и сгради.
  • Ако отидете до Ал Айн Зоологическата градина и Абу Даби, не ви трябва винетка.

The Entertainer – популярна книга,

която може да бъдекупене или пък свалена и като апликация на телефона. Предлага ваучери за различни неща на принципа плати едно, получи две. Вариантите са няколко, има комбинирана книга(която е предназначена за вас туристите), книга само за ресторанти, само за барове, отскоро има за СПА и релакс.

Идеята на книгата –

плащаш цената на един билет за Бурж Халифа и получаваш втори билет безплатно. За някои неща децата влизат безплатно.

Но идва едно голямо НО,

първо цените могат да бъдат леко завишени (ресторанти). Второ цената на ваучера може да е по-висока от текущи промоции в атракцията. Пример: Бурж Халифа, онлайн цената е с отстъпка 10%, на място е по-висока. В различните сезони правят различни промоции и свалят от цената или вкл бонус в билета. Enternatiner не може да се комбинира с друга промоция или да я замести.Освен това книгата не е евтина – 300 дирхама с отстъпка, иначе е 500 дирхама. Това е близо 250 лв само книгата. Тя е огромна с хиляди видове ваучери, само че ще използвате между 2 и 5 % от нея за 7 дни. Книгата спестява много пари, ако ще сте в Дубай няколко месеца или живеете там. Второ, ваучерите са за определени места. Всяка година се преиздава, и ваучерите с отстъпка се променят. Една година може да има ваучер за Атлантис Аквапарка, друга година ще е за по-малък аквапарк като Iceland Аquapark. С една дума, за 7 дневен престой вероятността да спестите пари е минимална. Или ако се фокусирате върху книгата, ще съобразявате с нея, а не с вашите желания.

Хотели

Има мизерни хотели, има и хубави хотели на прилични цени. Юни – август има добри оферти за луксозните хотели. Аз винаги резервирам през booking.com. (с регистрация виждате Тайни оферти, след няколко предишни резерваци, получавате genious отстъпка). Оценката на хотела тряба е поне 7.5. През туристическия сезон цените скачат доста.

Ако сте с кола, няма значение къде е хотелът – освен ако искате да пестите бензин. Най-оптималното място е по-средата на града, на Шейх Зайед Роуд, между Дубай мол и Емирейтс мол. Така ще сте на равно разстояние от всички забележителности. Аз препоръчвам обаче престой в Дубай Марина

  • Wyndham Marina Hotel


    Booking.com

    или по-евтиния вариант е
  • Pearl Marina Hotel Apartments,
    Booking.com

  • City Premiere Apartment

    Booking.com

– по-скъпи са хотелите, но вечер може да се разхождате в Марината и JBR пеша, без колата.

Дубай е огромен

По дължина е около 40 км от единия до другия край. Това разстояние без трафик се минава бързо за около 30 минути благодарение на скоростните булеварди със 120 км/ч. Но с трафик може да бъде час и половина.

В Дейра не ви препоръчвам да спите, тъй като това е бедната част, в която е и много мърсно. Там е компромисен вариант само ако искате да спестите пари от хотел или сте на low budget. Като препоръчвам да сте близко до Крийка, до главния булевард при канала. Хубави хотели са

    • Crown Plaza

      Booking.com

    • Carlton Tower

Booking.com

Едно от хубавите неща на Дубай е, че ако имате повод за празник, са готови да ви upgrade-нат стаята с по-хубава или дори по-висок клас. Ще ви изпратят торта и може дори и остъпка да ви направят. Рождените дни и годишнини от брак са най-вървежни. Като направите резервация на даденo място, пишете имейл до хотела, че имате рожден ден например, и ако има възможност бихте искали стая с балкон или морска гледка, или на по-висок етаж. До сега не са ни отказвали никога, и един път получихме апартамент вместо двойна стая без да изискват от нас доплащане. Друг вариант – преди да резервирате, пишете до хотела и поискайте отстъпка за рожденния си ден. В стаите всеки ден зареждат с вода безплатно.

Плажове и бийч барове

генерално водата застоява и става като блато на доста места из Дубай, заради изкуственото подобряване и затварянето на голяма част от крайбрежието с малки яхтене портове.

Плаж – Ал Мамзар Парк, Дубай

Най-хубавите плажове

не са в Дубай. В Дубай плажовете са „подобрени“, не че не ги е имало, но пък има доста насипан пясък, за да се увеличи ивицата, да няма камъчета и водорасли.

Ако не ви се мърда от Дубайските предели, то най-добрто място е Al Mamzar Beach, намира се след Дейра. От Дубай Марина до там с такси е 100 дирхама.

  • Ал Мамзар представлява парк(плаща се вход 5 дирхама на човек), с три плажа разделени един от друг, но те са след парка, с гледка към Персийския залив. Няма чадъри и шезлонги, а палми, пазещи естествена сянка. Имате душове (водата е много солена и се изгаря бързо), и затворени тоалетни с климатик, будки с напитки. В парка е приятно за разходка сред алеите с дървета. Има паркинг отпред като има цена от 30 дирхама. Ако не искате да плащате, преди парка има три огромни (но затворени канални плажни ивици) с беседки, където може да спирате безплатно и пак да плажувате, там има и беседки. До тях стигате много преди парка.
  • JBR плажа или Плажа на Марината, се намира пред Марината. Хубава плажна ивица,със свободна зона, както и с платенишезлонги и чадъри (около 100). Там ще видите много популяри места за инстаграм снимки, както и арабин с камила, чакащ да платите за снимка. Има подземен паркинг, плаща се. Пред плажа има пешеходна алея с различни заведения.
  • Jumeira Public Beach, Russian Beach, Burj Al Arab beach е едно и също място, където плажувате до Бурж Ал Араб и е едно от местата за снимки пред хотела, защото до самия хотел не може да стигнете без резервация за ресторант. Плажът не е толкова хубав.Обикновено е най-посещавания плаж.Пясъкът и водата понякога са застояли, освен това е в близост до пристанищата с яхтите и водата не е много чиста.
  • Ако ви се кара, един от най-добрите плажове е в Абу Даби – Sadiyaat Island. Има паркинг пред него, намира се в защитена територия.Плаща се вход към 20 дирхама. Пясъкът е бял, а водата тюркоазено синя. Има свободна зона, има и шезлонги с чадъри – платени.
  • Пост в tripadvisor – https://www.tripadvisor.com/Attractions-g294012-Activities-…
    Ако сте почитатели на

бийч баровете,

посетете следните места (всички имат охрана, и в повечето случаи, искат паспорт за проверка на години, проверяват ви чантите, не може да внасят храна и вода отвън):

  • Barasti Beach – безплатен вход.Вътре има шезлонги и легла с чадъри. Сядате безплатно, но трябва да си поръчате нещо. Може да седите цял ден с една бутилка вода. Но пък плажа е отврат, намира се пред малко пристанище с яхти, и водата понякога е много мътна. През деня е по-спокойно с музиката, вечер към 5 започва партито.
  • Nikki Beach – няма нужда от реклама, целодневно парти, добре направено, плажа може да се ползва пред заведението, отстрани е хотелската част с вилите. Може да се разхождате и да разглеждате. Но входа е 250 дирхама, като 150 дирхама са за консумация. Дават ви ваучер, който давате на бармана,за да си поръчате. Ако искате да си вземете шезлонг, трябвате да отиде възможно най-рано сутринта.
  • Cove Beach (пред Burj AlAtab), Nassimi Beach (Atlantis), Zero Gravity (Марината, до skydive), Drift, Pool bar at FIVE hotel… са най-популярни в момента, но имат вход около 250 дирхама и отново трябва да отидете рано, за да заемете шезлонг. В цената е вкл. консумация.
  • Ако искате нещо по-екзотично и скъпо, отидете на The Island Beach, който се намира на изкуствен остров, част от изкуствения комплекс от о-ви World Islands. Лодки ви транспортитат до там срещу 200 дирхама, има бар, лаундж, бунгала, отделен плаж (но всичко се заплаща)- http://theisland.ae/couchcms-1.4/theIslandCMS/lounge.php

Атракции и активности

Бурж Халифа

Бурж Халифа

Най-известните забележителности за посещениe в Дубай са:

  • Dubai Mall + Burj Khalfa + Dubai Fountain – намират се на едно място наречено Dubai Downtown – в мола е и най-големия аквариум Dubai Aquarium & Underwater Zoo – плаща севход за него, но и отвън се вижда прекрасно, ако се качите на етаж 2 и застанете на парапета с гледка към аквариума. Отделете си поне половин ден за тези 4 забележителности и обиколката на мола, с езерото, влизането в Souk-a по средата на езерото.
  • Burj Al Arab + Wild Wadi aquapark (не може да стигнете до хотела, има охрана, освен ако имате резервация за ресторанта или аквапарка);
  • Emirates Mall (ски пистата е тук, и може да хванете шоу с пингвини),а вътре в снега, ще видите бунгала, част от хотел Кемпински.
  • Madinat Jumeirah – комплекс от хотели и апартаменти, в чийто център, въхновен от Венеция, са направени канали и може да се повозите на лодка(галера). Отстрани по алеите до канала е пълно с кафенета, ресторанти, както има и сук-базар. Приятно място за разходкавечер. В едната му част има гледка към Burj Al Arab. Това място е най-приятно вечер, температурите са ниски, и когато Бурж ал Араб е осветен.
  • City Walk – е нещо наподобяващо на open space mall, отворено пространсво със шопинг улици за разходка. Популярно място сред местните.
  • Dubai Marina + JBR – JBR еглавна улица, на която са разположение луксозни хотели, барове, ресторанти и дискотеки. Модерната част за чужденците. Dubai Marina е зад JBR и за разходка е направена Marina Walk, пешеходна алея обикаляща Марина Канала, с много заведения и кафенета.
  • Хотел Атлантис, аквапарка AquaVenture + разходка по Палмата (където има отделен делфинариум, в който плащате за плуване с дефини или гмуркане в аквариума), във входа на аквапарка е вкл. позлване на плажната ивица, гледаща към Персийския залив – което прави плажа много хубав, водата се движи. От страната на Насими, водата не се движи и е застояла. Ако имате рожден ден, влезте на сайта им и попълнете данните си , за да получите ваучер за безплатен вход в аквапарка в седмицата на РД ви ден.
Атлантис (Atlantis the palm), Дубай

Атлантис

От Атлантис, карайте на ляво по палмата и ще стигнете до нейния крайследZabeel Saray (един от хубавите хотели, в чиито бар може да изпушите наргиле сред градните им), с гледка към Марината – популярно място за снимки. Карайте в обратната посока, подминете Атлантис и ще стигнете до гледка към Бурж Ал Араб.

Дубай, Miracle garden

Miracle garden

  • Miracle Gardens + Butterfly Gardens (величествените цветни гради, а до тях се намира градини с изложба на различни видове пеперуди)
  • Deira, това е старият град, от където Дубай е тръгнал, в който се намират известните сукове – базари за злато, подправки и всякакви др, неща. Но е доста мръсно.Тук живеят всички нископлатени имигратни и черноработници, както и най-бедната прослойка на местното население.
Подправки Сук, Дубай

Сук, Дубай

  • Wafi mall – по-малък мол с интересен интериор с египетски мотиви, интересен е за снимки

Уафи мол (Wafi mall), Дубай

  • Mercato Mall – отново по-малък мол, но попадате сред мини Италия. Сядайки в кафенетата на 1вия етаж, все едно пиете кафето си в китен италиански град.
  • Emirates Towers – известни сгради, с това че там се помещават офисите на Шейха. Намират се във Финансовия център. Има хотелска част и може да резервирате престоя си там.
  • Джамията Думейра (най-голямата в Дубай), намира се на Jumeirah Road (къдетонедалеч е и българското посолство, ще го познаете по флага на страната ни). Може да се снима отвън. Мисля, че може да се влиза и вътре, но само в опр. ден.
  • Делфинариум в Дубай;
  • Safa Park е популярен парк за разходка;
  • Нещо по-необичайно – котешко кафене Ailuromania – има такива в Париж, Лондон и др. места по света.

Сафари в пустинята:

Обикновеният вариант е да си букнете нормално вечерно сафари – включват взимане и връщане в хотела (pick up and drop off). Идва шофьор с кола (Toyota Land Cruiser най-често) и ви взима, като в колата има място за 6 човека без шофьора. Сафарито е споделено, така че ако сте само 2ма, шофьора ще мине да вземе още хора от други хотели. Препоръчвам arabiannighttours, desertsafaris.com (вижте оценка в tripadvisor, какво е вкл в цената). Цената обикновено е 250 – 300 дирхама. (Ако цената е значително по-евтина към 150 дирхама, значи има нещо нередно – значи, че няма да ви вземат с кола, а ще трябва да ходите на място за среща, в града, където ви качват в атобус до пустинята и там, се качвате на кола за сафарито в пустинята, а в лагера менюто е по-бедно, и храната е по-нискокачествена.) Аз съм ползвала тези: https://www.desertsafaritours.com/…/private-desert-safari-…/ или http://www.arabiannightstours.com/

Сафари в пустинята, Дубай

Сафари в пустинята

Взимат ви около 3:30 на обяд и ви връщат към 22:00 вечер. Започва с едночасово каране до началото на пустинята, някъде след Шарджа, посока Оман. Стигате до пункт (магазинче), където се събират колите на агенцията (чакане около 20 минути) и всички тръгвате заедно. Някои агенции спират при писта за каране на бъгита(които обаче са платени).

Започва карането по дюни (около 20 мин, ако ви е страх, най-малко друса отпред до шофьора, а отзад много се подскача), след това ви водят в лагера, вкл. храна – традиционна арабска – хумус, питки, ориз с агеншко, агнешки шишчета, салати…, има наргилета, безплатно рисуване с хена на малък участък от ръката (ако искате голяма рисунка на цялата ръка до лакътя се плаща), преобличане с традицонни дрехи. Нариглето е безплатно в шатрата за пушене. Ако го искате на масата, се доплаща. Качването върху камила става пред лагера и е вкл в цената.

Допълнителни неща за доплащане са sand boarding, бъгита, сувенири. По време на вечерявата ви в лагера има шоу програма – бели денс, огнено шоу и дервишки танц. Предлагат се и сутрешни сафарите без лагер, само каране в пустинята, като избирате с каква кола. Има с Hummer, но е по-скъпо. Има и по-различни преживявания – в по-луксозни лагери, където може да преспите в пустинята. Например тази агенция https://www.platinum-heritage.com/

Сафари в планината

има и Сафари в Hatta Mountain – на границата с Оман. Камениста планина, карането е off road. Качват се на високо, в местност с малки езерца, наричани Wadis (вади). Може да ги намерите в сайтовете за сафарита.

Аквапаркове

– този на Атлантис е най-подходящ за възрастни. Влизате в сайта на Атлантис и имате избор от няколко неща – освен аквапарка, плуване с делфини, гмуркане в аквариума с акулите и мн. Др. неща, които може да прочетете на сайта. Също така предлагат и тур- полет с хеликоптер на цена от 400 лв на човек. Wild Wadi при Бурж Ал Араб е по-детски, а този в Абу Даби-Yas Island също е по-скучен за възрастни.

Аквапарк, Дубай

Themepark-ове

Дубай популярен с това, че постоянно предага нови интересни места за разходки и разглеждане, и предимно активности за деца, но не по-малко интересни за възрастни:

  • Global village – е най-големият туристически, шопинг проект за забавление и разходка. Представлява компекс от постройки. Всяка постройка репрезенира отделна държава от света. В постройката има сцена с музиканти и танцьори, сергии, магазинчета, продаващи традиционни продукти от държавата. Например 2018 имаше постройки на Египер, Турция, Иран, Кувейт, Бразилия и много други страни. Паркът е супер идеен и навсякъде в него има дубликати на известни забележителности от света – Айфеловата кула, Биг Бен, Катедралата в Москва, Пирамидите от Египет. На Нова Година, всяка държа изстрелва фойерверки в часа, в който реално държавата посреща Нова Година. В тази нощ, там има форверки 7,8 пъти
  • Riverland – тиймпарк, с интересни декори от различни точки на света, вход свободен;
  • Motiongate Dubai – тематичен парк по филмите на копманията, увеселитен парк
    – Bolywood Parks – тематичен парк, посветен на Боливуд, с декори от градовете в Индия и филми

Още увеселителни паркове, с тематични декори: (някой изискват заплащане)

  • IMG World of Adventure
  • Legoland Dubai
  • Lionsgate Dubai
  • Warners Bros World
  • Columbia pictures Dubai

Какво друго може да правите в Дубай:

  • SkyDive – да скочите с парашут с инструктор;
  • Zipline – да се спуснете по въже (zipline) над Фонтана, в Марината или в съседния град Ras Al Khaima, където линията е дълга 3 км.
  • Да си резервирате полет с хеликопер или пък да си поръчате летящо такси – Uber Flying taxi
  • да резервирате 7-степпен меню „Afternoon Tea“ в Бурж Ал Араб – ако сте чрeвоугодник, това не трябва да се пропуска. 240 лв на човек, но преживяването си заслужава. А стомахът ви, хем ще ви мрази (заради огромното количество храна), хем ще ви благодари (заради вкусотията).

В Ал Айн – Al Ain

  • Jebel Hafeet – може да се изкачите с кола до върха на планината (повече прилича на хълм) с гледка над пустинята;
  • Да си резервирате хотел с минерален басейн – да, там извират минерални води.
  • Al Ain Zoo –да посетите най-голямата им зоологическа градина, вход 30 дирхама.
  • Al Ain Oasis – да посетите естествена гора от фикусови дървета и палми, която е оазис за местните;
  • Пазара за Камили и стадиона за надбяхвания с камили
  • Al Ain National Museum – ще научите за историята на града.

В Абу Даби

е най-добре да си букнете 1 нощувка, например предпоследния ден, за да отидете на плаж и да обиколите града:

Джамията Sheikh Zayed Grand Mosque, Абу Даби

Джамията Sheikh Zayed

  • Джамията Sheikh Zayed Mosque – в петък сутрин е затворена до 4:30 на обяд, заради сутрешната молитва. Входа е безплатен. За жените задължително се изисква да се преоблекат с абая, която предоставят на място.За мъжете настояват, ако са с къси панталони.Повече информация тук: https://www.szgmc.gov.ae/en/mosque-opening-hours
  • Corniche – крайбрежната алея, подходяща за разходки;
  • Sadiyaat Island с плажа Sadiyaat.
  • Emirates palace – дворецът – палат – хотел на Шейха на Абу Даби. Ще ви пуснат да влезете само с резервация, например за кафето със златен прашец, или резервация за тур в хотела – инетересна обиколка около 2 часа навсякъде в хотела, по златните му коридори, чак до последния етаж, който се използва само от кралското семейство, огромни стаи, част от апартаменти, златни кранчетав банята, златен сапун, има какво да се види

Естествено, ако Шейхът е там, ще отменят всички резервации. Интересен факт – българка свири на виолончело в рецепцията на хотела.

Emirates palace, Абу Даби

Emirates palace

  • Ferrari World, Yas Island, пистата на която може да карате болид, срещу съответната сума. Там е и най-бързото влакче. Но е единственото забавно нещо за възрастни.Всичко останало в комплекса е насочена за деца.
  • Историческа забележителност, дворецът Al Hosn
  • Mangrove National Park – изкуствен парк, но интересен. Придвижването е с лодка, направена е река между дърветата.
Ferrari world, Абу Даби

Ferrari world, Абу Даби

Заведения

Колкото искате има, луксозни и не толкова луксозни. Агнешкото и пилешкото са най-популярни. Но това не значи, че няма ресторанти, които да предагат свинско. Цените обаче са високи. Пицариите са най-срещаните заведения. Една пица варира средано по 60 – 80 дирхама. Една салата е около 30 дирхама. Както казах, отваряте Zomato, сваляте менюто и преценявате дали ще си го позволите.

Препоръчвам следните заведения:

  • Al Hallab ресторант в Дубай Мол – не е скъп, седнете на терасата, с гледка към фонтаните и Бурж Халифа.
  • Ако искате пица – Carluccios, пред фонтаните е, или Vapiano в мола.
  • Ако харесвате да седите в Марината, посетете Marbaiya Restaurant & Café в Dubai Marina или Stefanos Café – с най-хубава гледка са към извитата сграда Cayen Tower
  • В Дубай Маринаи др места има много fast foodзаведенийца за шаварма или така наречените дюнери. Също така и ливански ресторанти. Но там не сервират местна храна, а ливанска.

Хубави заведения барове с гледки

  • Shades с гледка към Марината, Level 43 гледка от 43 етаж към Шейх Зайед Роуд, Five Hotel The terrace bar, One&Only,
  • В хотел JW Marriott Marquis Hotel Dubai има бар на последния етаж. Всички заведения и кафенета се намират предимно в хотели. Пред хотелите има пиколо, което взима колата и я паркира без заплащане. Вместо да паркирате на улицата, използвайте услугата.

Ако искате да пестите от пари за храна,

посетете Карфур – там има всичко. Има няколко в града. От там може да си купите и хиляди видове фурми и др. вкусотии за България.

Алкохолът

е забранен за продаване в магазините, затова пък във всички хотели, ресторанти и барове се предлага. В кафенетата по-скоро не. Цените са фрапиращи. Чаша вино може да излезе между 50 до 80 дирхама – колкото една пица. Същото важи за бирата.

Обслужването

е на едно от най-високите нива. Колкото по-скъпо е заведението, толкова по-учтиви са с вас, все едно сте от кралското семейство. Нищо, че не носите дрехи на Армани, не ви преценяват по това, важното е да си харчите парите (колкото и да са те).
Сервитьорите, хостесите – всички ви третират все едно сте член на кралското семрейство, усмихват се винаги, ако има нередност – веднага я поправят. Навсякъде. Разбира се, има малки изключения, зависимост в коя част на града сте, но ако се придържате към известните туристически дестинации – всичко ще бъде като в приказка.

Работната седмица

започва в неделя и приключва в четвъртък. Уикендът е петък и събота – тогава има най-голям трафик. Не е препоръчително в четвъртък вечер и петък да ходите до мола, най-претъпкано е. В петък е ден за събиране със семейството в ислямския свят, затова и местните все едно са се изпарили, но пък за сметка на това, всички индийци ще се изсипят в мола, да си мият кракатата в тоалетната и да се разхождат в мола, допринасяйки с различни аромати, бутане и опипване.

Бюджет:

Ако сте с ограничен бюджет, резервирайте стая с включена закуска, обикновено излиза 100 – 200 лв отгоре. 100 лв ще оставите само за едно ядене в заведение.

Аз лично съм си определила 200 дирхама минимум на ден като средна сума за изхранване. Сумата е доста ограничена, и с нея може да си позволите едно сядане в заведение (пица + лимонада излиза около 100 дирхама), а останалото пазаруване ще е от евтини дюнерджийници или супермаркет.
Отделно отделете 200 – 300 дирахама от джобните, ако ще пазарувате фурми и др. Деликатеси за България от Карфур.

Една добра сума на ден би била 600 – 800 дирхама на ден, на човек, ако искате да сядате за обяд и вечеря на заведение, да си взимате пиене на плажа, да си поръчвате наргилета, и да си купувате по някое други лакомство докато обикаляте в мола.

Автор: Ангелина Димова

Снимки: Patepis.com

Още изгодни нощувки в Дубай:



Booking.com


Други разкази свързани със Обединени арабски емирства – на картата:

Обединени арабски емирства

Още нощувки из Емирствата:



Booking.com

За Дубай – или добро, или нищо с любов

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Оня ден, на недоумения ми въпрос „Какво толкова има в Дубай, че е станало притча во язицех??“ получих няколко интерени отговора – като най-реалистичния е „Защото чалгарите ходят там“. Заедно с това, получих и импровизирания пътепис на Ворце, който доста земно разказва за какво става дума.

Приятно четене“

За Дубай – или добро, или нищо с любов

Кацам на международното летище в Дубай

в 22.45 ч.

Изнервен съм, защото полетът ми е закъснял доста от графика. Трябваше да кацнем в 21.40 ч., а последната мотриса на метрото за центъра на града е в 23.05 ч. Иначе хубаво метро имат, японци са го строили, но защо прекратява толкова рано работа, предвид че влакчетата са автоматични и не се управляват от машинисти, а пък летището приема полети и след полунощ? На кого ли му пука, така или иначе метрото се ползва от черноработниците и служителите.

Зверски ми е зле, настинал съм от климатиците – навън 43 градуса, а в сградите – 16… Местните не могат да се наситят на студа, но разкатават фамилията на здравето ми и собствената ми температура вече е 40 градуса. Започнах да се влошавам още на летището в Манила, а в Куала Лумпур бях вече зле, но в Дубай положението ми се струваше на умирачка.

Въпреки това търча като спринтьор към гишетата за

паспортен контрол,

за да изпреваря тълпата азиатци, която е слязла с мен от самолета. Опашките на КПП-то се оформят пак от азиатци, които казват кой къде да застане, а те половината там са рода и ще прекарат белите европейци.

Решавам се на рискована стъпка – забивам поглед в офицера на гишето и извиквам на арабски: „Приятелю, в името на Бога, зле ми е, помогни ми, не мога да чакам на тая опашка“. Тази фамилиарност или ще го разгневи, или ще го омилостиви. Оказва се вторият вариант и благоприятен изход за мен – махва ми с ръка и азиатчето ме пуска.

Пет минути по-късно съм в салона и

търся обменно бюро,

защото имам само 15 дирхама в себе си. Естествено, курсовете са скапани, както винаги на летища, автогари и в хотели… 1 щатски долар е 3.5 дирхама, а в центъра ще получа 3.7. Примирявам се, защото трябва да сложа пари в картата си за градски транспорт и се отправям към

най-близкия чейндж, където ме посреща пак една усмихната азиатка

Два пъти питам дали има комисиона, а тя два пъти казва не с мазна усмивка. Обменям 35 долара, но докато си броя парите, установявам, че нещо не е както трябва, поглеждам касовата бележка и виждам комисиона от 10 дирхама.

Вдигам скандал, но тя вече не е толкова учтива и ми казва, че след приключена сделка нищо не може да направи. Тегля му една майна и

спринтирам към метростанцията

Точно 23.05 съм на гишето на входа и се моля да не изпусна мотрисата, подавам картата си и 20 дирхама на друга усмихната азиатка, а тя ме пита: „Накъде ще пътувате, сър?“.

– Дубай Интернет Сити – отговарям аз, а нейното лице се помрачава и казва с тъга:

– Съжалявам, но последният влак в тази посока тръгна в 23.03 ч.

Изпсувах толкова мръсно, че всички около мен спряха да говорят и ме погледнаха с убийствен укор.

Бурж Халифа – Дубай

Алтернативи? Няколко автобуса до полунощ, които обаче отиват към крайните квартали. Или такси. Но началната такса от летището е 25 дирхама…

Пак ми иде да изпсувам, ма ми е толкова зле, че съм готов на всичко,

за да стигна колкото се може по-бързо до леглото… Излизам навън и се качвам в първото такси на стоянката. Казвам дестинацията на шофЕра – млад индиец или пакистанец. Отпускам се за миг, но после нещо почва да ме тревожи. Таксито завива при една табела „Ал Сатуа“. „Защо не мине през Ум Сукейм? Или през Бизнес бея? К’о пра’и тоя бе?!“. Да минеш през Сатуа от летището на път за Дубай Интернет Сити е все едно да вземеш такси от хотел Плиска в София за Зона Б5 или Западен парк и то да мине през Студентски град. Поне така ми се струва, като налагам картата на града в главата си.

Ситуацията е абсурдна

Такситата в Дубай са част от компанията за градски транспорт, собственост на емира и доколкото знам и не греша, водачите получават заплати. Няма логика да попаднеш на копърка. Тресе ме, две не виждам и почвам да соля шофьора на арабски, като го питам защо минава по този маршрут. Осъзнавам, че не разбира. Няма проблем – мога да псувам на 14 езика и урду е един от тях.

След това се връщам към местния лингва франка – английския, и пак го питам що минава по този маршрут, а той ми отвръща, че било по-бързо. Обяснявам му, че има достатъчно тарикати в моята родина, които се опитват да ме прекарат, за да позволя да го направи някакъв 20-годишен пикльо от Карачи. Казвам, че ще му сваля поне 30 дирхама от сметката, щото според мен ме товари умишлено. Заявявам, че ще се оплача от него в компанията.

Бурж ал Араб – Дубай

Момчето стоически понася моята тирада, а когато ме хванат бесовете, ставам зверски неприятен и съм готов да прерязвам гърла. Отвръща ми, че е мое право да се оплача и постоянно ме моли да се успокоя, като обещава да пристигнем в най-скоро време.

Само от 40 минути съм в Дубай и всичко живо се опитва да ме прекара

Завършвам монолога си с „Oh, God! I hate this fucking city…“ Изведнъж шофьорът се уплашва:

– No, sir! Don’t say this. You’re gonna be in а big trouble.

Don’t say „fuckin city“!

There’s camera and mic here. Everything is recorded!!!

Забелязвам, че на таблото има видеорегистратор, който освен че записва пътя, има и обратна камера. Но хич не ми пука. Брoячът върти като откачен и виждам, че вече надскача сумата, която имам в себе си. Дори да искам, а аз нямам такова желание, не мога да му платя. Качил съм се на такси без пос терминал, макар че това е рядкост в Емиратите.

Дубай Интернет Сити - Дубай - Обединени арабски емирства

Най-накрая стигаме, хвърлям му всичките дирхами, които имам, обръщам се към камерата и кресвам:

I really hate this fuckin’ city!

Слизам и се отправям към близкия банкомат. Няма работещи банки. Тегля 200 дирхама и ме таксуват 4 евро. Нямам избор – трябва да оставя депозит от 30 дирхама за ключа на апартамента, който съм наел.

За 1 час в Дубай вече съм изхарчил повече пари от предходните два дни в Югоизточна Азия…

Автор: Ворце Михайлов

Снимки: авторът

Ако се престрашите – ето изгодни нощувки в района на Дубай Интернет сити:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Още нощувки из Емирствата:



Booking.com

До Дубай като на шега (5): Из моловете

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади завършваме пътуване из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, на първата обиколка отидохме до Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол, качихме се на Бурж Халифа и се разходихме до Абу Даби. Днсе ще се поразшетамо по молпвете, преди да тръгнем обратно.

Приятно четене:

Из моловете на Дубай

част пета на

До Дубай като на шега

Този следобед

ще разгледаме мола

срещу хотела. Какво всъщност очаквате да има в този мол? Мол като другите молове, само че по-малък. Но идеята беше да тръпнете в очакване за следващите ми обиколки.

Влизам откъм метростанцията. Този вход ми е най-удобен, защото съм можел да ходя всяка вечер след дневните обиколки. Излизам от метрото и съм в мола.

Дубай

Всъщност във всичките молове лятно време, когато температурите навън са непоносими може да видите спортно облечени младежи с маратонки да обикалят там цял ден. Това е така, защото в мола е климатизирано хладно, пода е излъскан до блясък и там може да се разходи човек, без да го пече слънцето…

Та влизам в мола. След входа започва поредицата на места от които можете да получите пари – банкомати, чендж бюра за обмяна на валута, Уестър Юнион, за изпращане и получаване на пари и т.н. Следва фитнес зала и оттам нагоре и надолу – магазините. В този мол има Карфур, места за вкусна храна от различни краища на света, сладоледи, десерти, бижутерия, козметика, часовници. Но впечатление прави, че

повечето маркови стоки нямат цена

Пише само марката. Та седнах да си похапна на първото място, където ми хареса обстановката. Азиатска кухня. Избрах си там нещо интересно изглеждащо и напълно непознато и зачаках. Дойде ми храната. В интерес на истината когато пиша това вече не помня какво беше. Помня само, че докато си чаках храната пих един фреш и после ядох два часа, защото храната беше много пикантна. От време на време си подслаждах с фреша… . И ми останаха сили да обикалям още час и половина нагоре – надолу и да зяпам по витрините.

Дубай

На една витрина видях един макет (модел на манекен, изобразяващ коза). Да, коза – обута с дънки, кожено яке, гримирана, с червило и блясък в очите… И китайците се спират, зяпат, усмихват се и снимат с телефоните.

Впечатление ми направиха марковите часовници и марковите кожени изделия – чанти и портфейли. В магазините за телефони и аксесоари ми харесаха пластмасовите и дървени задни панели (или нещо подобно на калъф)за таблети и Айфони (5 и 7 инча). На тях са изобразени релефни забележителности на Дубай… Например заден панел за таблет на който е изрисуван релефно небостъргача Бурж Кхалифа, или хотел Бурж Араб, или пък само пише „Dubai“. Но сами разбирате, че само заради надписа и идеята за подобен сувенир те струват много пари. Не можах да си позволя подобен сувенир за моя таблет, а ми се искаше.

И когато се уморих от обиколки се ориентирах към някой изход. Да, ама те са няколко. Случайно попаднах на изход през паркинга. Минах по една алея да разгледам колите. Такива марки коли не бях виждал никъде до сега – големи и тежки.

Дубай

И излязох на пътя. Огледах се насам, натам – нищо познато. Реших да тръгна наляво и да вървя докато видя нещо познато. Аха. Виждам – познат булевард, пътен възел и позната палма. До нея огромна декоративна ваза – по-голяма от мен. И се сетих, че оттук минавах първата вечер, когато се разхождах да видя от къде мога да влезя тук и какво има наоколо. И две преки по-натам, на другия ъгъл вече си виждах хотела.

Време е за кафе и цигара за фасон. Да, за фасон и релакс. Аз не пуша по принцип, ама си вземах скъпи цигари от България (Davidoff)…

Дубай

Прекрасен завършек на деня. Вече е тъмно, наближава полунощ. И пак сядам на моята си маса отвън на арабския ресторант до хотела (Baith Al Arabi Restaurant). Та поисках си едно Turkish Coffee Small за 12,60 дирхама. Донесоха ми една малка чашка с черно кафе. И когато попитах за захар, ми казаха нещо, което аз не можах да разбера, но захар нямаше. Сигурно така се пие – не знам. Опитвам го и правя едни муцунки на безвкусна каша, все едно пия горещ и разреден грис. Не ми хареса. Но пък капучиното тук е превъзходно. И всяка нощ идвах тук на капучино по никое време.

Дубай

Прибирам се в хотела, но не ми се ляга.

Четвърти ден не съм пил бира… Никъде не сервират алкохол…

Това, което знам за алкохола е, че може да се консумира в хотелите и в някои скъпи заведения. Я да видим в нашия хотел дали има алкохол на бара. Има. И уиски имаше. Но 20 грама струват много повече от една бира. А и 20 грама стигали само за един болен зъб… Ще пием бира. Избирам си една. Момчето на бара с неохота и странна гримаса ми я даде.

Но… Начина по който ми я отвори и подаде ми беше много интересен: Взема една хартиена опаковка (кесия от плътна и непрозрачна материя), сложи бирата вътре и отгоре се подава само гърлото, от което ще пия. Но не можело да седна на канапетата в светлата част на фоайето. Посочи ми един тъмен ъгъл на канапетата, където сутрин закусваме. Така било по-дискретно…

И аз като някой непослушен ученик от едно отдавна отминало време държа бутилката през хартиената кесия и само гърлото се подава, колкото да пия… Да не се виждало какво има вътре… Не сетих да питам дали мога да си я отнеса в стаята.

Дубай

След всичко това се прибрах в стаята. Отдавна е минало полунощ, всички спят. Реших да си облека всичко, което си купих от единия сук – облеклото на шейха… С бялата роба (незнам как се казва), дето ми е до земята и се спъвам, като вървя, да заметна на главата си голямата кърпа (куфия се казвала), защото не можах да разбера как точно да си я завържа, въпреки че гледах няколко клипа в интернет показващи само начини за през лицето и само очите се виждат. Но аз исках така, както ми я завързаха на сука. Но нали все гледах как изглежда на истинските шейхове. Заметната само през главата. Отгоре сложих и онова черното, дето се слага отгоре.

И така, като истински шейх се запрепъвах по коридора и асансьора, за да слезя до фоайето и да помоля бармана на барчето долу да ми направи няколко снимки. Даже и име си измислих – Шейх Влад Ал Дубай… Прилича ми много. Е, можех да ида така и до Арабския ресторант, но той може и да е затворил. Следва един горещ душ и в леглото…

Дубай

Ден пети – 21. 01. 2018 г /неделя/.

Днес ми е свободен ден. Не съм се записал за нищо организирано, т.е, пропуснах разходката с яхта и сафарито в пустинята с вечеря в бедуинско селище, за да мога сам да си обикалям и да се върна на места, които вече знам къде са и мисля, че ще ми е интересно. Закусвам много бавно и обилно. За днес за никъде не бързам. Защото на другия ден си заминавам и каквото съм видял – видял. След закуска се отправям към

Рамката на Дубай

За любопитните, ето линк от интернет :

https://www.economic.bg/bg/news/9/novata-emblema-na-dubaj-otkriva-na-1-yanuari-2018-g-snimki.html

Влизам в метрото, купувам си дневна карта за 22 дирхама. Но продължава да ми е любопитно наистина ли метрото няма машинист. Сега ще разберем или по-късно. Отивам най-отпред. Идва метрото. Спира. Гледам през стъклото – не виждам машинист. Но продължавам да не вярвам. И ми става още по-любопитно…

Дубай

Слизам на първата станция (Al Karama –мисля беше) на метрото, която излиза над земята (Метрото има само 4 станции под земята и нашата – „Дейра сити център” е първата). Излизам от метрото. Много пъти се чудех дали на тази станция да сляза или на следващата. Но от следващата ми се вижда много далеч.

Рамката се вижда вляво. Следвам тълпата към изхода. Вървя направо, на първата пряка завивам надясно, пътя прави един завой наляво. Минавам покрай ниски работнически жилища (не всичко тук е блясък и лукс). Пресичам една пряка и продължавам в същата посока. На следващата пряка завивам на дясно и излизам на един широк площад да го наречем, покрит с пясък.

Рамката се вижда. Заобикалям оградата и ето ме на входа. Плащам 50 дирхама и съм вътре. Още отдолу виждам, че част от пода горе е стъклен и прозрачен – хм, дали ще посмея да стъпя? . Минавам през скенер, проверка и влизам. Оставям си раницата на гардероба и вземам само камерата и телефоните за снимки. И якето, че горе може да е студено.

Рамката е висока 150 метра. По едната колона се качва, по другата се слиза. Прозрачен асансьор, стъклени стени.

Дубай

Качваме се горе. В средата гледам плътни стъклени плочи, осветени с LED осветление. Хм, нали беше прозрачен пода… И докато вървя напред, изведнъж LED осветлението на плочките угасва и

подът става прозрачен

Плочка свети, плочка не свети. И отдолу се виждат палмите, алеите, хората и колите като детски играчки от Лего.

По средата има малко барче, където правеха много вкусни сладки изкушения – едни големи ягоди ги хващат с едни щипки и ги потапят наполовина в горещ, разтопен шоколад и ги слагат на една плочка… Други дребни сладки и сувенири на съседните две маси.

Над Дубай се е настанил смог. В далечината почти нищо не се вижда.

Имам усещането, че от пустинята се надига пясъчна буря. Но става горещо. От горе се вижда Дубай, но не на много далеч, заради смога. От едната страна ниски еднообразни жилищни сгради с равни покриви. От другата страна – небостъргачите.

Дубай

Точно под тази рамка през пътя има един много интересен парк с много и различни фигурки, които вечер осветени са много интересни, но дори и от тази височина не можах да видя как може да се стигне до тях. Има един пътен възел с по 3 – 4 платна в посока, нагоре, надолу, детелина и не можах да видя откъде може да се мине. А ми се искаше.

В средата на този коридор, който свързва двете колони има едно много интересно електронно устройство с две камери. На монитор е изобразена Рамката. От двете страни има ръкохватки, които позволяват цялото това нещо да се върти на 180 градуса (И от другата страна пак има такова). Така че тази рамка да обхваща цялата тази панорама, която се разкрива от там. И една камера снима от рамката навън и една камера снима от рамката към човека, застанал пред нея. И завъртате рамката на където си искате да гледа. Избира се каква да е снимката – на дневен Дубай, на нощен или така, все едно сте излезли от рамката или сте се качили на нея. Натиска се един бутон. Заставате за снимка. 5, 4, 3, 2, 1 – щрак – и снимката е готова. Запазва се с един бутон (за около минута примерно, преди да застане следващия любопитен на вашето място). И с вашия телефон снимате тази рамка, заедно с вас, както сте излезли. И всичко това безплатно.

Дубай

Избрах си за фон небостъргачите насреща, избрах си все едно съм излязъл от рамката и съм се качил на нея и щрак. И после снимката на фейсбука. И приятелите гледат и ме питат:

– И сега какво е това бре…?

– Ми такова – смаях се.

Погледах още малко и обратно надолу. По същия път и в метрото. Този път обаче си вземам „Златна карта” (Gold Nol Card Sale) , за да мога да се кача в първи вагон…

Дубай

Самата карта струва 6 дирхама и заредена с още 19 дирхама (автоматично при закупуването), стават 25 дирхама, но още не знам за колко возения важи. Но ще разбера де (ще минавам с нея, докато спре да ме пуска системата и когато това стане – ще продължа с дневната си карта)…

Влизам в първи вагон. НЯМА МАШИНИСТ. НЯМА!!!

СМАЯХ СЕ…Заставам най-отпред и аз съм машиниста…Пред мен имаше други любопитни , залепнали на предното стъкло, но когато те слязоха, аз застанах на тяхното място…Метрото си върви самО – по релсите под земята и над земята. От двете страни небостъргачи. На станциите самО си спира (ако спре малко по-напред от вратите, които разделят перона от влакчето, се връща самО, коригира си грешката и тогава отваря вратите). На предното стъкло има чистачка…Питам се за какво му е като няма машинист и кой и кога я пуска…?

Дубай

И така пътувам до Дубай Мол. Искам да видя аквариума по-отблизо и да мина през тунела…Голяма беше навалицата, скъп ми се видя билета. Погледах пак рибите отвън и седнах да похапна на заведението до него, което създава една джунгла – обстановката е все едно си в джунгла – лиани, зеленина (по-скоро изкуствени), рев на слонове, маймуни…уникална атмосфера. Но изпих само един фреш с много лед. И си тръгнах.

Пообиколих още малко из мола – по местата, където до сега не съм разглеждал. И понеже ми беше паднала батерията на камерата и телефона, върнах се до хотела да ги заредим. През това време се зарових във фейсбука, за да се опитам да си пиша с момчето, което работи в агенцията, за да ми каже нещо интересно за посещение като за последен ден. Той беше на линия и си пишем. Предложи ми да посетя някой фреш бар от веригата

Juice World

Речено – сторено. Влизам в навигацията на таблета и пиша това – Juice World Dubai.

И ми излизат най-близките до мен, които се оказаха на следващата метростанция (Al Rigga). Разгледах добре на картата и тръгнах. С метрото за една спирка, излизам, вървя, минавам покрай още един хотел от веригата Ибис, покрай едно KFC и още малко по-нагоре по главната улица и ето ме там. От дясната страна.

За любопитните ето линк от интернет:

Влизам и там. Навсякъде едни големи фигурки с истински плодове, обвити със фолио и тиксо, за да се оформи фигурката. И надпис на английски, на който пише да не се пипат плодовете. Но за по една снимка сред тях няма проблем. И по тавана също има цели редици и квадрати с портокали и други плодове.

Избирам си от менюто един бананов фреш (среден), защото имаше и до 2,5 л – огромни, че и по-големи. И Шаварма. Много исках да опитам шаварма, но в ресторанта до хотела не предлагаха. (Подобна е на нашите дюнери). За любопитните ето и за това линк от интернет:

Плащам си, дават ми един номер и с него си избирам къде да седна (на горния етаж, за да гледам през прозореца навън) и си слагам номерчето до мен. И когато ми стане готова храната и ми я носят – гледат къде ми е номерчето и храната ми идва на масата с една табла.

Похапвам си. Неустоимо вкусна шаварма и фреш. Цял час мина в похапване – бавно, за да се насладя на всяка хапка шаварма и глътка фреш. И обиколките продължават.

Малко по-нагоре по улицата и на първата пряка вдясно реших да видя

какво има във вътрешността на този квартал

Над мен прелитат самолети – по един през три минути… А какво има тук ли? … Мол, разбира се. Не много голям, но достатъчен да загубя още час и половина в обикаляне и зяпане по витрините…Влязох от едната страна, минах покрай много заведения за хранене, магазини с лъскави и скъпи стоки. И отново загубих представа откъде влязох. И тръгнах накъдето ми видят очите – все от някъде ще излезя…

Излязох много по-нагоре на същата улица. За ориентир ми служеше един голям строителен кран, който се виждаше все още…И оттам обратно към метрото. Но не влязох в него , а продължих малко по-надолу да видя какво още има наоколо.

Това е някакъв квартал, доста оживен по вечерно време – със заведения за хранене, фрешове, ресторанти, магазини. И стигнах до още едно заведение от същата верига – Juice World. Пак от същата страна на улицата.

Я да влезем и там. Почти същото е, по същия начин изглежда, но това не пречи да опитам нещо друго. Избрах си ягодов фреш и още нещо – студено и интересно и седнах на масите отвън. И то вече станало тъмно.

Има наблизо още едно заведене от тази верига (Juice Paradise) до метростанция ADCB, но там не съм ходил.

Дубай

Ама нали моловете работят до към полунощ защо да не обиколя още един. Следва последна обиколка. Предния ден, като се връщахме от Абу Даби, на влизане в Дубай видях един друг мол. Запомних го набързо –

Дубай Марина Мол

И сега натам. Той е доста далеч.


Sheikh Zayed Rd - إمارة دبيّ - Обединени арабски емирства

През това време се стъмни (казвам ли ви аз, че тук човек губи представа за време, пространство и пари…).

Слизам на станцията за този мол. Виждам го докато пътувам натам, от дясната страна, но като слязох и тръгнах да излизам, пак загубих представа и ориентация. Вървя по едни тунели, коридори, по едни пътеки, изходи и отклонения в различни посоки – за автобус, за трамвай…На всяко отклонение има служител, който наблюдава тълпата и насочва неориентираните…

Стигам до Мола. Осветен с едни жълти лампички по цялата фасада. Влизам вътре – блясък и лукс. Отвътре пък осветен по тавана със сини лампички. Мислех да вляза и да вървя само направо и най-много веднъж да завия и едно ниво надолу да мина и да разгледам. Да, ама не. Магазини колкото искате. На този ъгъл наляво, на другия надясно. В дъното ниво надолу, на обратно, още едно ниво надолу, по-натам две нагоре, пак направо и очаквах да се озова близо до там, от където съм тръгнал… Да, ама не… Сега къде съм? Не знам.

Дубай

Минах покрай една верига от места за бързо хранене с много апетитна храна, но не съм чак толкова гладен. И в дъното гледам знака за авариен изход. Я да видим къде ще излезем? … .

Така правя аз – навсякъде искам да отида, да видя, да пипна , да бръкна, да чуя, да опитам, да помириша…

И минавам през вратата за авариен изход и попадам на една тераса. От терасата се вижда МАРИНАТА – яхтено пристанище, вода, луксозни яхти, небостъргачи…Огледах се насам – натам, стъпала надолу…И по стъпалата – до долу. Излизам през една метална врата и се оказвам при яхтите.

Минах по цялата дължина на това (като река да кажем, не е залив, не е море, по-скоро канал с яхти). На едно място беше акостирала луксозна яхта с наредени маси за вечеря и около осветените с лампички маси насядали туристи. Замислих се дали не съм пропуснал точно това, като се отказах за днес от двучасовата днешна разходка с луксозна яхта…

Разгледах донякъде и тръгвам да се връщам. Стигам до тази метална врата, защото сметнах, че така ще ми е по-лесно да се кача до горе и от там през мола към изхода…Да, ама не. Вратата не се отваря отвън…Ами сега? От къде да мина, как да стигна до метрото? . Тъмно, наоколо само араби…

Виждам заведение с тераса, през което мога да вляза в мола. А от там накъде? Незнам. И пак се започна – покрай магазини, по ескалатори, направо, насам – натам – и то времето си минава. А бързам да се класирам за фонтаните в Дубай Мол за 21:30 или поне за 22 ч.

Стигнах до мястото откъдето съм влязъл, защото то бе осветено по целия таван със сини лампички, които се виждат от далеч. И от там към метрото.

Изморен, изпотен, спирам се да се съблека, бързам и стигам до входа на метрото, влизам през тунела и следвам тълпата. Да, ама някои вървят към метрото, други се отклоняват към изходите за трамвай и автобуси. Трябва да внимавам. Стигам до влакчето и тук попаднах в ситуацията, описана по-горе – във вагона за жени и майки с деца…. Само аз – заблуден турист в този вагон…Уплашен, замаян…

Слизам на Дубай мол и от там пак на тагадък към фонтаните. На две места служителите по сигурността в мола се опитаха да ми кажат да не тичам така…И аз вървя до следващия ъгъл…Но

видях фонтаните и в 21:30 и в 22:00 ч.

Уникални са. Чак на последния път от всичките 12 пъти, които гледах попаднах на музиката, по която се бях захласнал докато се подготвях за пътуването. За любопитните – ето този клип от интернет:

След края и на последните фонтани за това пътуване забързах към метрото. Да, ама не.

Отново попаднах на нещо интересно,

което ме отклони от бързането…В един от магазините , покрай които минах видях как на едно канапе за четирима са седнали трима младежи. И на очите им слагат нещо като триизмерен екран, закрепен плътно пред очите им. И слушалки. Нещо им пускат. И виждам, че едното място е свободно. А те тъкмо бяха седнали. Я и аз да седна там. И седнах. И дойде човека и ми сложи и на мен такъв екран. Я да видим какво гледат.

Умрях от страх, без да мърдам от канапето

Уникална доза съспенс (стрес, напрежение), преди лягане. Гледах 4 или 5D клип. Сложиха ми това на очите и пуснаха малко филмче. Триизмерно. И музика към него. Отначало едни деца тичат по стъпала нагоре през училищен коридор.

И изведнъж влакче на ужасите. И тръгва това влакче. По едни релси, на спирали, леко изкачване, стръмно спускане, пропаст отпред, дървета на дъното на пропастта. Канапето се накланя…Все едно ще падна в пропастта.

Свалям екрана – в мола съм – отпред витрина, зад витрината минават хора…Някои се спират и зяпат.

Слагам пак екрана – на влакчето съм…С висока скорост минавам по релсите…Релсите се усукват на осморки. Пак пропасти, пак се накланя канапето…Стана ми лошо от страх.

Свалих екрана от очите, махнах слушалките и станах. Едни хора се спрели да гледат и ми се смеят насреща…И в този момент канапето с останалите на него младежи започна да се върти вълнообразно – нагоре, наляво, надясно, надолу…. О, добре , че не останах с екрана на очите докрая.

Бързам към метрото, прибирам се до хотела и сядам на арабския ресторант да си почина и похапна. По едно капучино за 18,90 дирхама, (то е 18 дирхама, но имат там някакъв процент (5 %) и става 18,90 дирхама, една купа ориз (10,50 дирхама) и бързо в леглото. Бързо – бързо – след два часа. Ориза се яде бавно, а и ресторанта работи до към три след полунощ.

Загледах се в ордерите от чейдж бюрата в мола срещу хотела, където сменях парите – за 70 долара получавам 255,75 дирхама (по 3,655). Удържат си такса от 3,10 дирхама, добавят и петте процента към всичко това и ми дават в брой разликата – 252,50 дирхама…

За 100 долара сметката е подобна. Сменял съм в друг мол на 3,653 дирхама за долар. И след съответните такси получавам в брой 362,100 дирхама. (362 – монетите не ги смятам).

За 50 долара получавам 180 дирхама. И като свършат и пак сменям, ако вече много ми се налага.

Сайта на кулата Бурж Кхалифа, според това, което пише на билета ми за 124 – ия етаж е : www.atthetop.ae

Ден шести – Понеделник – 22. 01. 2018 г –

Отлитането към София.

Отлитам, без да съм видял нито Миракъл Гарден, нито на монорейл (еднорелсовата железница) се возих, нито на откритите автобуси, от които може да се снима, нито пистата на Ферарито видях в детайли, нито Ал Аин, нито на бар можах да отида някъде на високо по небостъргачите.

Но ето повод да се върна отново

Казват, че през 2020 година Дубай ще бъде домакин на Световното Експо 2020-та, когато се очакват над 14 милиона посетители и туристи. Дали да не бъда част от тях? Хм, ще видим. Сега тук се строи денонощно. Трябвало да има достатъчно хотели.

Арабите първо строят, а после казват – Ние да построим хотели и небостъргачи, а туристите после ще дойдат. Дори и да ни свършат залежите от петрол, потока от туристи може да бъде безкраен… Започнали да строят в пустинята и незнаят кога да спрат. Въпроса тук е какво ще стане с всичките тези хотели и строежи, когато Експото 2020-та свърши и очакваните 14 милиона туристи и посетители си заминат? Даже на едно място ми направиха впечатление два или три небостъргача, еднакво високи и най-отгоре се прави скеле и арматура, наподобяващо голяма лодка, свързваща и двата небостъргача. Прилича на някакво подобие на трите небостъргача в Сингапур, където е хотела “ Marina Bay Sands“ с инфинити басейна. Но да почакаме и да видим…

Та утрото настъпи много бързо.

До късно вечерта в неделя събирах багаж и подреждах чантите (зимните дрехи, обувки, сувенири , покупки, картички, вода и ненужни неща за чекиране, а за салона на самолета приготвих останалото).

Събудих се към 6 ч, сутринта – досъбрах си багажа, пих малко повече вода, защото много ми се беше събрала и с багажа слязох за закуска. Имаме половин час за храна. Взех си две – три саламчета, две парченца сирене, малко кроасанче и половин чаша сок. И две филийки хляб. Излапах всичко надве – натри и филийката за из път и тръгнахме.

Товарим се на автобуса, бързаме за летището за полет в 09:40 ч. Минаваме през чек-ин, проверка, скенери. Този път обаче съм подготвен – всичко, което трябва да вадя от джобовете е предварително извадено в една торбичка – монети, телефони, таблет, часовник… И само слагам торбичката във ваната. И минавам.

Следва около час мотане из безмитната зона и в 9 ч, да сме на изход F10. Вече съм ориентиран – гледам табелите – за изход F1 до 12 – в тази посока. По натам – друга – за изход F1 – 5 – в тази, примерно. От F6 – 12, в тази, от F6 – 9 в тази; от F10 – 12 – в друга. И така. Стигнах до F10, за да видя къде е и се върнах да си доям.

Тук има Макдоналдс, KFC и магазини за сувенири. Взех си едно меню, избрах си малко хлебче, картофки и малка кола. И седнах. Колата студена. Поядох малко, докато разглеждах терминала с любопитство. Купих си от другите щандове бонбони да почерпя и една химикалка на щипката на която е изобразен Бурж Кхалифа. И като я сложа на джоба на ризата си и се показва само кулата на Бурж Кхалифа:) И всяка една покупка в отделна торба – плътни прилични сакчета с логото на Dubai Duty Free.

Да, ама много течности и студена кола – и какво става… WC… Ами ако няма… Или не стигне времето? … . Така и стана – отивам в едната – всички врати затворени, пред всяка чакат по двама – трима… Едни араби, китайци, индийци, запотени, други туристи, а вътре мирише – няма да е тук…

Отивам при групата и казвам – добре се подредих – похапнах, пих студена кола, ами сега? … Имало още една и била по-чиста – е, там успях. Засега. Но след малко? … Пак. Но къде? – Няма…

Идва ни реда за отвеждане към самолета – пак проверка – паспорти, бордни карти – минаваме. Качваме се в шатъла. Плътни стъкла с реклами от едната страна, преграда откъм шофьора. Климатика на макс – студено…

Тръгваме. Докато ни закара до самолета и изчакахме 10 – ина минути , защото има още една проверка – на слизане от автобуса пак ни гледах бордните карти и вече сме в самолета. И пак ми се доходи по малка нужда…

– Може ли? – Питам.

– НЕ.

– Защо?

– Такива са правилата.

А имаме около половин час до излитането – самолета беше почти празен.

– Ми кога може?

– Ами като излети самолета и се издигне…

– Ами че аз дотогава ще съм се напикал…

– Ми ще стискаш…

Голям смях. Питам хората около мен защо не може – един казва, защото могат да те забравят вътре или да се заключиш, друг казва, защото могат да не те преброят, трети казва, че не може, защото всичко, което излиза там, отива във въздуха… И ми става още по-смешно… И стискам, какво да правя.

Истинската причина за да не разрешават това е, че при излитане и кацане всички неща, товари и хора трябва да бъдат добре закрепени за местата си…

Самолетът си тръгна наполовина празен. През терминала до пистата. Имаше един самолет преди нас. Чакаме да излети. Следващите сме ние. Той излита. След две минути сме ние.

Двигатели на пълна мощност. Набираме скорост, всичко се тресе. Още малко и сме във въздуха. Ясен, слънчев ден, аз отново съм над крилото, само че от края. Мястото ми е 23Е. До прозореца. Но се разменихме с двойката заемаща другите две седалки и аз останах до пътеката. Видях малко от дневен Дубай и затворих очи… И чакам да се издигне .

Чак след час се размърдах по пътеката. Ох, вече ми е по-спокойно. До след малко… Когато пак няма да може… Докато на идване не смеех да мръдна от мястото си по време на целият полет, на връщане си се разхождах по пътеката. Сядах за по малко и по-назад и по напред. Мина кетъринга. Стюардесата ми иска бордната карта. Ама тя горе в чантата. Аз и казах един номер (ама се обърках и казах номера от мястото си на идване)… Тя погледна в листа, който носеше и направи гримаса. Явно това място трябва да е празно. Погледна мястото, където бях седнал, погледна в листа и пак направи гримаса – сигурно и то трябва да е празно… И пак ме пита кое ми е мястото… Тогава помолих хората до които трябваше да съм, да кажат къде ми е мястото.

Раздадоха пак по една купа ориз, опакована с алуминиево фолио и малко минерална вода, които си ги запазих за след като се приземим. Летим, летим, час, два и на третия час пак ми се доходи до тоалетната. Но имаше хора по пътеката. И тъкмо се освободи пътеката и писна един сигнал в самолета… Мина стюардесата и започна да оглежда всеки. И защракаха коланите. Закопчах и моя… Ами сега – пак ли ще стискам. И след малко пак почна да тресе турболенцията… Все едно по павирана улица и крилото трепери като на водно конче… Дали ще устискам…

О, голям смях – от лакомия да изпия водата, която ми е останала от хотела, за да не я слагам в багажа, нали е безплатна (намирах си в стаята всяка вечер по две бутилки минерална вода от 0, 500 мл. , оставена от персонала.) – та два пъти щях да се напикая… Та успокоиха се нещата де, появиха се облаци, които си ги имаше до края.

Към края на полета, на петия час започва приземяването. Вдигнах щората на прозореца, да разглеждам частите на крилото, които започват да се разместват вече. Досега летяхме на 10 895 м, някъде около тази височина. Снижаваме, облаците идват все по-близо. На 6 000 м, те са още под нас, на 5 000 м също. След малко минаваме и през тях. Отдолу вече се вижда земята, покрита със сняг. Останалата част от снижаването мина много бързо. Малки селца, натрупани със сняг, пътища, дървета и изведнъж равнина. И вече кацаме.

София

Всички части на крилата се отварят едновременно и самолета бързо забавя ход. И пристигаме на терминала – на същия изход С1. Аплодисменти.

Това ли беше? – Ми, да – това

Ние слизаме, багажа също, следва почистване, зареждане с гориво и след малко самолета отлита обратно за Дубай (както на отиване).

Слизаме, отиваме за багажа на лентата. Докато чакаме багажа, аз съм си пуснал чантата от самолета на земята . Идва ми чантата. Вземам само нея и тръгвам. И почти на изхода се сещам, че съм забравил другата . Връщам се… Голям смях.

И накрая на терминала спирам , за да си облека зимните дрехи и почвам да вадя от чантата – зимни обувки, яке, ръкавици, шал… Излизам. И в метрото. И веднага започвам да търся разликите… Влизам в метрото. Тръгваме. До тук всичко е като там. След две спирки до мен

цъфват двама в униформа – Карти и билети за проверка… Софийска работа…

Ами нали всеки влязъл в метрото има билет и го е минал през машинката да влезе… Значи гледам аз – един продава билети, един кара метрото и двама проверяват в метрото. В Дубай са само двама – един продава билети и един гледа на машинките дали всичко е наред и ако някой заблуден турист има нужда от помощ да го ориентира. Метрото си върви самО – без машинист…

Слизам на гарата. Стените описани с графити, боклуци… Отивам на автогарата и си вземам билет за моя град. Излизам отпред и си чакам автобуса. Минава един младеж с една торба

– Продавам часовници – вика и ме заглежда…

– Я се разкарай – му викам. След малко минава друг:

– Продавам телефони… И него разкарах. След него минава трети:

– Продавам козметика – и започва да ми бута разни дреболии из ръцете. Ей… родино мила…

Доядох си храната от Дубай и тази от самолета на път за моя град и си вечерях вкъщи. И това всичко само за един ден.

Happy END

=====

Толкова. Сега имам няколко питанки, които искам да науча. Разглеждах в интернет за местата, баровете и ресторантите до които се допускат обикновенни туристи със джобни като за нашия стандарт пари. Но не можах да намеря нито едно от следните места. Кое къде се намира и какво представлява, ако някой е ходил. искам само да знам:

Ресторанти

  • Al Diwan
    В метрополитния дворец в квартал Дейра … Адрес: Metropolitan Palace Hotel, Al Maktoum Street, Deira
    Тел: +971 (0)4 227 0000
  • Scarlett
    Забележка: има стриктни изисквания към облеклото. (Какви са те? )
    Адрес: Jumeirah Emirates Towers
    Тел: +971 (0)4 319 8088
  • Malecon
    Заведение в кубински стил, където
    Адрес: Dubai Marine Beach Resort, Jumeira
    Тел: +971 (0)4 346 1111
    Уеб сайт: dxbmarine. com/malecon. php
  • Al Koufa
    Любимо място за посетители и местни. Тук може да пробвате истинска емирска храна. Мястото рядко се оживява преди полунощ, но след това се пълни до краен предел.
    Адрес: Al Nasr Leisure Land
    Тел: +971 (0)4 335 1511
    Уеб сайт: alkoufa. com
  • Al Dawaar
    Един от най-известните ресторанти в Дубай, на върха на Hyatt Regency Hotel
  • Адрес: Hyatt Regency Hotel, Deira (а това къде е, достъпен ли е за туристи, как изглеждат цените и менюто, за да добия представа)
    Тел: +971 (0)4 209 1234
    Уеб сайт: dubai. regency. hyatt. Com
  • Lan Kwai Fung
    Автентичен китайски ресторант. Адрес: Nr Lamcy Plaza, Oud Metha
    Уеб сайт: +971 (0)4 335 3680

(това къде е)

  • Bateaux Dubai
    Този модерен кораб отвежда до 350 пътника на наведнъж на пътуване за вечеря из Дубайския залив.
    Адрес: Landing stage close to British Embassy on Al Seef Road. (а това къде е и на каква цена може да си го позволи туриста – къде е този кораб и как се резервира)
    Тел: +971 (0)4 399 4994
    Уеб сайт: bateauxdubai. com

Кафенета

  • A’rukn
    Може да седнете вътре или вън в това прекрасно кафе до театъра Madinat Jumeriah. Предлагат вкусни сладкиши и избор на специални кафета.
    Адрес: Souk Madinat Jumeirah, Umm Suqeim
    Тел: +971 (0)4 366 8888 (това къде е? )
  • French Connection
    Адрес: Wafa Tower, Trade Centre 1
    Тел: +971 (0)4 343 8311 (а това къде е, лесно ли се намира? )
    Уеб сайт: fcdubai. com
  • Café Mozart (това къде е точно, някой ходил ли е? )
    Адрес: Nr Carlton Tower Hotel, Deira
    Тел: +971 (0)4 221 6565
  • Al Mallah
    Разположено на натоварена улица в центъра на града, това заведение е напълно автентично арабско кафене. Повечето места са навън, което го прави перфектно място да наблюдавате хората, докато похапвате фалафел или мануши.
    Адрес: Al Diyafah Street, Al Satwa
    Тел: +971 (0)4 398 4723 (А това къде е. Въобще защо никъде не виждам тук номера на улици? )
  • Paul
    Типично френско кафене,

Адрес: Mercato Mall, Jumeirah(А този мол къде е –най-близка станция на метрото? )
Тел: +971 (0)4 344 3505

Барове и нощен живот

  • The Library & Cigar Bar
    Това луксозно заведение изглежда като мъжки клуб с тихите си тонове, Адрес: The Ritz Carlton, Marsa Dubai (а това достъпно ли е за обикновения турист и на каква цена може да се посети. .)
    Тел: +971 (0)4 399 4000
    Уеб сайт: ritzcarlton.com
  • Rock Bottom Café
    Влюбени двойки и щастливи семейства идват тук да потанцуват след вечеря. Има голям дансинг, два водни бара и плазми – за любителите на спорта.
    Адрес: Regent Palace Hotel, Bur Dubai (А това къде е? )
    Уеб сайт: regentpalacehotel.co.uk
  • Blue Bar
    Пийнете белгийска бира, докато слушате джаз или блусове. Понякога има и групи на живо.
    Адрес: Novotel World Trade Centre 2
    Тел: +971 (0)4 332 0000
    Уеб сайт: novotel.com
  • Cin Cin
    Шикозният бар напоследък наистина се прочу. Впечатляващият списък от вина включва 350 международни марки и 55 вида наливно вино.
    Адрес: The Fairmont Dubai, Sheikh Zayed Road (а това до коя метро станция е близо? )
    Тел: +971 (0)4 332 5555
  • Harry Ghatto
    В този караоке бар може да си изберете от над 1000 песни. Действието започва след 22:00 часа всяка вечер, въпреки че барът е отворен от 20:00 и предлага не скъпи напитки и мезета.
    Адрес: The Boulevard at Emirates Towers
    Тел: +971 (0)4 319 8088 (а това къде е, много ли е скъпо? )
    Уеб сайт: jumeirah.com

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ



Booking.com

До Дубай като на шега (3): Златният пазар и Бурж Халифа

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, на първата обиколка отидохме до Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол, а днес ще се качим на Бурж Халифа.

Приятно четене:

Златният пазар и Бурж Халифа

част трета на

До Дубай като на шега

Ден трети

19.01. 2018 г. – петък

След закуската на шведската маса, на която отделям поне по час и половина всяка сутрин обиколките продължават.. Похапнах си доста добре, защото имах време.

Закуската на шведската маса – Дубай

Закуската на шведската маса

За

днес имаме Магията на откритите пазари на Изтока и обяд в местен ресторант.

Тръгваме в 09:30 ч. С автобуса отидохме до брега на канала, през който плавахме около 7 – 8 минути. Преминахме от другата страна на Дубай крийк с водно такси – дървен сал – Абра по естествения воден път, който разделя града на две части – Дейра и Бур Дубай.

Разходката продължава с пазара на подправките, парфюмите и популярния

Златен пазар

Още в началото видях да се продава сладолед с камилско мляко, но нямах време да си купя, а след края на разходката из пазара забравих къде беше той.

Сладолед с камилско мляко – не съм го опитвал от препускане след групата, Дубай

Сладолед с камилско мляко – не съм го опитвал от препускане след групата

Тук ни очаква

пъстра смесица от ухание на подправки

Видях какво е сяра и куркума и разбирам, че имало женска и мъжка куркума. Всичките видове подправки наредени в едни тесни и дълбоки найлонови чували, предварително добре изсушени.

Deira - Dubai - Обединени арабски емирства

На този пазар има още изобилие от ядки, сладки арабски аромати. И златарски работилници, които ни оставят безмълвни с пищните си бижута и изкусната им изработка. Тук разбираме, че златото е 18 карата и повечето неща са машинно изработени. Оставиха ни да се разхождаме. Имахме около 40 мин. Гледах да вървя само направо, за да не се загубя.

Най-големия златен пръстен (при сука за подправките) - Дубай

Най-големия златен пръстен (при сука за подправките)

Понеже беше петък, време за молитви и не всички сергии бяха отворени. И по едно време ме спря един търговец пред едно магазинче и ми завърза на главата една кърпа

и ме направи на шейх

Ще ставам шейх, Дубай

Ще ставам шейх

Поисках да ме снима и след като ми направи снимка, ме покани вътре в магазинчето си, за да ми пробута останалите неща от облеклото на шейха – дългата бяла роба и едно такова като черна грива (като корона) с висящи надолу шнурчета, което се слага отгоре на главата. Не ми се искаше, но от любопитство попитах колко струва. И той ми написа на калкулатора – 320 дирхама. Моля? .. Та това са почти 100 долара.. (100 долара са ми 360 дирхама). Не, не, отсякох. Той изтри това и написа 300.

– Не – И той продължава на намаля, а аз продължавам да казвам

– Не!

260?

– Не!

– 200?

– Не!

– 160!

– Не!

– 100!

– Не!

– 80?

– Не!

– 70!

–Не!

60? ..

И аз да взема да му кажа усмихнато:

– Yes!

И той да вземе да ми го даде за 60 дирхама. Малко под 20 долара. Та вечерта си го обличам и виждам колко ми е дълго и как се спъвам с него, ама за една снимка се нагласих как да е. Даже и име си измислих – Шейх Влад Ал Дубай.

Вече съм шейх, Дубай

Вече съм шейх

В края на днешната обиколка ни чака обяд на шведска маса. Заведоха ни в един хотел, близо до залива (там, където са дървените корабчета) и там обядвахме. Похапнах си добре. За десерт имаше много интересни неща, като петифури някакви. И след обяда ни връщат в хотела.

Беше към 14:30 ч. Твърде рано, за да се затворя в стаята си.

Вече знаех къде е метрото и отидох до

Мола на емирствата (Mall of the emirates)

– то метрото спира там, но пак има едно лутане по коридори и тръби, за да влезе човек в мола, без да си показва главата навън , но за малкото време с което разполагах можах да намеря само ски пистата и то след голямо лутане.

Ски пистата при Мола на Емирствата, Дубай

Ски пистата при Мола на Емирствата, Дубай

Ски пистата при Мола на Емирствата

Ски пистата при Мола на Емирствата, Дубай

Докато се лутах попаднах на паркинга, който се оказа на две от последните нива – горе. Изумително. Но пък през това време забравих от къде влязох и започна пак едно лутане в търсене на пътя към изхода.

И уморен седнах да си похапна нещо вкусно. Chocolate Love It за 23 дирхама и Cappuccino за 17 дирхама. След това бързах да се прибера до хотела, защото в 18:00 часа тръгваме за другия мол до

Бурж Кхалифа (Burj Khalifa)

Там имаме да ни покажат какво друго може да се види в този мол, а по-късно ще се качим и на небостъргача Бурж Кхалифа. Там ни обясниха кое къде и какво може да се види (за тези, които за първи път идват тук), както и къде ще се чакаме след като видим фонтаните и се качим на небостъргача, за да се съберем и да ни върнат в хотела. Раздадоха ни билетите за набостъргача – At the top) – „На върха“). Някъде около 424-ия метър.

Ние сме там за 21:00 ч. Набързо отидох да видя водопада и ледената пързалка, след което забързах, за да гледам фонтаните в 20:30 ч.

Веднага след фонтаните се върнах, за да се наредя на опашката. Следва проверка и скенер. Вземаха ми запалката, но ми обясниха после къде мога да си я потърся – в една стая на изхода. Хм, ще си я потърся де и ако не си я намеря, ще взема някоя друга. Хм, да видим.

Следват едни коридори, по които на видеомонитори се разказва за историята на построяването на това чудо на архитектурата – най-високата сграда в света. Била висока 828 метра и имала 206 етажа, последния от които е на 626 – ия метър. Чак дотам няма да се качваме.

И така стигаме до асансьорите

Те са три. Всеки един събира по 14 туристи. Броят ги. Като се застане срещу тях и се гледа – средния и десния водят до 124-ия етаж, а левия – до 125-ия етаж. Между 124-ия и 125-ия етаж има стълбище – вътрешно и всеки може да се качи или слезе етаж надолу (зависи кой с кой асансьор се е качил).

Идва ми реда. Гледам на вратата на асансьора със светлинни ефекти се изписва времето в секунди и етажа, до който се намира асансьора. И едно светлинно правоъгълниче се мести нагоре – надолу, в зависимост от това дали се качва или слиза. Там има човек, който брои качващите се и насочва слизащите, за да не се засичат двата потока хора.

Влизаме 14 души, затварят ни и тръгваме.

Етажите вървят по-бързо от секундите

На 60-та секунда вече бяхме на 124-ия етаж. Слизаме.

Излизаме на площадката

Тя е остъклена отпред и открита отгоре. Подухва силен вятър. Но се разкрива зашеметяваща панорама – нощен Дубай, осветени небостъргачи и цялата равнина до хоризонта, магистралите, потока коли. Горе-долу видях почти същото, каквото видях от самолета на идване.

Поглед от 124 ия етаж на Бурж Халифа, Дубай

По средата има един монитор, който може да се насочва на всички страни и показва в близък план къде какво се вижда и кой небостъргач кой е и как се казва. Тълпи народ. Защото всеки може да стои тук кой колкото си иска. Погледнах от високо и занемях.

От тук се вижда половината Дубай, защото панорамната тераса не е на 360 градуса. Как ли е построено всичко това.

Поглед от 124 ия етаж на Бурж Халифа, Дубай

Поглед от 124 ия етаж на Бурж Халифа

Аз попаднах на 124-ия етаж, но се качих и до следващия. И там има панорама, но е изцяло остъклена. Дойде ми идеята да остана още малко, за да видя фонтаните в 21:30 ч, пък оттам. Е, видях ги, но музиката към тях не чух. Съвсем слаб фон от нея се чуваше вътре по едни малки тонколони.

Реших да побързам да сляза, за да мога да ги видя в 22:00 ч. Да, ама не – наложи се да чакам цели 35 минути, докато ми дойде реда да се добера до асансьорите. През това време разгледах щанда със сувенирите и лакомствата и си купих шоколад с камилско мляко. И си го изядох докато чаках да слезя.

Бурж ал Араб, Дубай

След като слязох отидох да си потърся запалката – не толкова че ми трябва, колкото да видя дали ще си я намеря. И когато си я поисках (I want my fire – с моя развален английски) и човека ми извади една вана (голям сандък само със запалки) и аз бях изумен, когато видях моята най-отгоре. И си я вземах.. Аз на летището си я опазих, че там да я загубя.

После се помотах малко из мола, но не се отдалечих много. Имах желание да остана още малко и да се прибера с метрото, но нямах сили вече да ходя.

Пак гледах фонтаните в 22:30 ч. Е, стига толкова за днес.

Поседнах около мястото за срещата, което беше в средата на мола откъм изхода от Бурж Кхалифа – там където има един голям кръг от който се виждат всички нива едновременно и отгоре на тавана има една звезда. За ориентация. В 23 ч – среща там.

Кафе и фреш на сука, Дубай

Кафе и фреш на сука

И си похапнах един ягодов чийзкейк за 22 дирхама на една маса, около един кръгъл бар като не изпусках вече събиращата се група от поглед. И когато започнаха да ни броят, вече бях там. Готови да ни върнат в хотела.

Минахме пак през мола, през входа , където има направен макет за следващата по височина кула, която се очаква да бъде построена тук. Казват ни, че височината ѝ за сега се пази в тайна, за да не би някъде другаде по света да построят нещо по-високо. И оттам, през паркинга , по един павиран път към автобуса. И обратно към хотела.

Оризът – храната на туриста, Дубай

Оризът – храната на туриста

И оттам в арабския ресторант – да похапна още малко – този път си вземах само ориз – една голяма купа бял ориз – за 10,50 дирхама, но понеже ми беше много сухо, поисках и малко сос. Донесоха ми някакъв пикантен червен сос. И всяка вечер там – само ориз – то ми стига 🙂

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ



Booking.com

До Дубай като на шега (2): Музеят на Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Влади продължаваме из Дубай. Първия ден успешно кацнахме и разгледахме близката околност, а днес вече сме на първата обиколка.

Приятно четене:

Музеят на Дубай, Мадинат Джумейра и Дубай Мол

част втора на

До Дубай като на шега

Ден Втори.

  1. 01. 2018 г. – четвъртък

Събуждам се към седем и поглеждам през прозореца. Кристално чисто небе, обещаващо прекрасен слънчев ден. Обличам се и бързам за закуската. Добре да си похапна, защото ни чака дълъг ден. За днес имаме да гледаме доста интересни неща. Ще се разходим до съседното

емирство Шаржа

– третото по големина емирство, което е с най-богатата и интересна история. Площта му е 2 600 кв. км между Дубай и Ажман и е управлявано от фамилията Ал Касими.

Заведоха ни до Синята джамия

Още на първата спирка докато чаках да се събере групата видях онези червени открити автобуси, които правят панорамни обиколки на забележителностите. И може да се снима от откритата част:

Big Bus Dubai:

WWW.BIGBUSTOURS.COM

Но нямах време да се возя на тях.

Там някъде имаше едно голямо кръгово кръстовище с много красиви цветни градини. В средата му на един постамент беше направен като паметник на една дебела разтворена книга – Kорана.

Дубай музей отвън

Дубай музей отвън

После ходихме да гледаме

Дубай музеум – Музея на Дубай,

поместен във внушителната крепост Ал – Фахиди (Al – Fahidi), построена през 1787 г. за да пази от морски набези тогавашното селце.

Там беше много интересно

На видеомонитори в отделни части на помещенията имаше клипчета, които разказват за живота такъв, какъвто е бил преди откриването на нефта и преди Емирствата да станат символ на технически бум и място от бъдещето. Фигури с реални размери създаваха впечатление за реалност.

Дубай музей отвън

В началото имаше много интересна

инсталация за охлаждане на въздуха – без ток и климатици.

Подобие на комин, изграден от зебло и преграден на четири от зеблото, така че по някакъв естествен начин да се разделя горещия (по-лек) от студения (по-тежък) въздух, които естествено да циркулират.

Мединат Джумейра – сук, Дубай

Мединат Джумейра – сук

След това направихме една обиколка покрай небостъргачите и спряхме за почивка, пазар и храна на

Мадинат Джумейра (Madinat Jumeirah), или както го наричат – Арабската Венеция

От тук се виждаше

седемзвездния хотел Бурж ал Араб



Booking.com

Горе на върха му има една площадка, приличаща на протегната чиния на длан – това е площадката за хеликоптери.

Разходихме се из Мадинат Джумейра

Много интересни канали и мостчета, пресъздаващи реалната Венеция. Пазара тук е много пъстър, но аз не съм тръгнал да пазарувам, а само да гледам. Така че по-набързо минах през него. А и внимавах да не се загубя, защото имаше много коридори, тунели и разклонения, които по нищо не се различаваха едно от друго, а и нямахме много време да се губим.

Каналите около Мединат Джумейра, Дубай

Каналите около Мединат Джумейра

Изморен и впечатлен от всичко това седнах на едно място по средата на пазара да пия кока кола. Сладолед ще ям по-късно на следващата спирка за почивка.

Разходката продължава към

Палм Джумейра – Палмата,

както я наричат. Построена като палма в морето върху изкуствен остров. Всяко листо от палмата е оформено като улица, на която са построени много скъпи къщи, предварително продадени за милиони. За построяването на всичко това тук били излети 7 милиона тона бетон (не вярвам, но така ни казаха) в морето.

Хотел

Хотел „Атлантис“ на Палмата – изкуствения остров в морето

На върха на палмата най-навътре в морето е

хотел „Атлантис“ –

най-луксозен и скъп.



Booking.com

Там спирахме да гледаме и снимаме. Та се питам кой ли може да си позволи да спи там. Сигурно от последния му етаж се вижда цялата палма, така си мисля.

Хотел

Тук някъде минава и монорейла (еднорелсово влакче – трамвай), от който се виждало много добре всичко това. Но на него не съм се возил.

Небостъргачите на Дубай

То от молове , небостъргачи и фонтани не ми остана време даже и за Миракъл гарден (после разбрах, че това били огромни градини километри дълги с милиони цветя). Само

фонтаните пред Бурж Кхалифа

ги гледах 12 пъти – и всеки път с различна мелодия. Всяка вечер завършваше там.

Небостъргачите на Дубай

Небостъргачите на Дубай

Обиколката за деня е вече към края си. Остава да видим и новия квартал Дубай Марина и да спрем за снимки при забележителния

спираловиден небостъргач с 90 градусово усукване – КайЕн Тауър

Тук бях наистина впечатлен от този небостъргач и всички останали около него. Можех да остана тук и да се прибера с метрото сам, но още не бях разбрал къде ми е станцията при хотела. Но пък разбрах коя е станцията тук на метрото. И ако ми остане време през следващите дни ще мога да дойда пак.

Прибираме се в хотела и ни оставят. Вече ми казаха къде ми е метрото тук – спирка Дейра Сити център – само на 200 метра от хотела. Оставям си нещата и

отивам да се возя на метро

Вземах си билет и отивам да гледам фонтаните за първи път. Слизам в метрото и се качвам в последния вагон. Защото знам, че там ми е мястото. Вагоните са пет и всеки е за определена категория хора. Първия е за хора със златни карти, има вагон за Вип и т. н. Но един ден нещата се объркаха и

изпаднах в ситуация, която никога няма да забравя

Е, добре, ще я спомена сега – в една от последните вечери след фонтаните бързах да се прибирам, за да не затвори метрото и излизайки от ескалатора виждам, че метрото е там, няма никой да се качва и всеки момент ще тръгне. Вземам останалите стъпала от ескалатора на бегом и се бутам в метрото, заобикаляйки някаква странна преграда от колчета и лентички, мислейки си, че се качвам в последния вагон. И когато вратите се затвориха

виждам на тях символа – силует за жени и майки с деца

Поглеждам с периферно зрение наляво, поглеждам надясно –

само забулени жени и майки с деца

Изтръпнах. Викам си край, убиха ме.. Със затаен дъх и вцепенен поглед, чакам да спре на следващата спирка, за да се преместя, където ми е мястото. То аз съм се бил качил в последната врата на четвъртия вагон. А някои влакове са цели – от край до край няма прегради между вагоните. Но този имаше.

Та да продължим.

Отивам на фонтаните. Слизам на Дубай Мол

и тръгвам да излизам. Смаях се – то няма излизане. Знам, че трябва да отида някъде пред Бурж Кхалифа. Но не знам как.

Дубай мол, Дубай

Следвам тълпата, която слезе от метрото тук. По едни стъпала надолу за излизане от метрото, после по едни тунели, коридори, движещи се пътеки, тунели, коридори, наляво, надясно. 15 минути.

През това време гледам как отминавам небостъргача, а пътеката няма край. Чак докато стигна до Мола. И през мола още 15 минути, като се оглеждам на всички страни за информационните табели там за това кое накъде е, докато стигна до фонтаните. И то на бърз ход.

Сигурно имаше 2 километра през тунелите и коридорите от метрото до мола. И в мола вече има табели – за аквариума накъде, за фонтаните накъде, за ледената пързалка, за водопада и т. н. Та,

влизам в мола

Започва се с банкомати, след това са местата за получаване на пари по други начини – Уестър юнион, следват чейнч бюрата за обмяна на валута – всичко е подредено. Само направо през мола до края на този коридор, стигам до една голяма табела с надпис „Добре дошли“, която ще ми е ориентир накъде да завия на връщане. Защото

молът е голям – колкото 50 футболни игрища

После надясно пак до края, после пак на дясно, после три нива надолу и през една врата навън и съм пред фонтаните. Има и открита тераса едно ниво по-нагоре, но там имаше голяма опашка, защото мястото отвън е малко и има охрана, която контролира потока от желаещи да гледат отвисоко. (За любопитните, ето интересен клип от интернет – с музиката, която най-много ми хареса за фонтаните:

От метрото до фонтаните на бърз ход през мола, през тълпата ми е 35 минути. И вече чакам фонтаните – изморен, изпотен стигнах.

Тази вечер

гледам фонтаните пет пъти –

в 18:30, в 19, после в 19:30, след това в 20:00 и накрая в 22:00 ч. След второто гледане седнах да похапна малко и докато хапвах разни скъпи, пикантни и малки като количество неща, фонтаните минаха още два пъти.

След 20:00 ч, минах да направя една обиколка вътре в мола.

Бях много впечатлен. Това се казва Мол,

не като нашите махленски шопинг центрове. Мол – един милион кв.м. площ, 1 200 магазина (поне 150 са за обувки), паркинг за 10 000 коли, на девет нива. Подът излъскан до блясък. Загубих представа за време , пространство и пари – защото тук всичко е блясък и лукс.

И така в края на цялата тази обиколка за деня се прибирам до хотела и

отивам до Арабския ресторант,

който ми е точно пред хотела и сядам да пия капучино на една маса отпред (нарекох си я моята маса, защото всяка вечер сядах на нея). А и за днес вече съм ял и преял – из мола – ресторанти, сладоледи, фрешове, десерти.

Пред мен е пътя, гледам трафика и минувачите, които се разхождат по къси ръкави и къси панталонки.

През пътя ми е също един друг мол – Дейра сити център.

Всички молове тук работят до към полунощ,

а този арабски ресторант до към три през нощта. Капучиното тук е около 19 дирхама. Но отгоре е много интересно изрисувано като листо.

През другите вечери тук ям ориз, защото не е много скъпо. Общо взето тук каквото и да ям, все е пикантно и ми изгаря езика и гърлото , но се свиква.

Полунощ отдавна е минала. Ден, изпълнен с много приключения.

На другия ден обиколките продължават.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ето още места за престой в Дубай:



Booking.com

Други разкази свързани със Дубай – на картата:

Дубай

Емирствата не са само Дубай – ето къде можете да отседнете из ОАЕ



Booking.com