Tag Archives: Юрий Александров

Помпей на живо (8): Порта Ночера

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С Юрий продължваме с пътуването из Помпей на живо. Продължаваме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо храненеминахме през храма на Изида и Форума, стигнахме до Вилата на мистериите, посетихмш Стабианските терми и както и един бардак за сиромаси. Днес сме край гробницата Ночара.

Приятно четене:

Помпей на живо

осма част

Порта Ночера

С вече понатежали крака продължихме напред. Минавайки покрай Термополиума на Феникса не пропуснах да отдам внимание на прочутата змия. Стенописът се намира върху южната стена на тоалетната на заведението, и както може да се види, изобразява змия приближаваща се към кръгъл олтар.

Змия

Тук някъде Евгени и Валя, започнаха да мрънкат, че е крайно време вече да приключим с обиколката си и да седнем някъде отвън, да пием бира, а аз се чудех, как да ги залъжа с хитри приказки от сорта на „още малко остана“. Така в мечти за студена бира и кандърми продължихме към изхода, но нямаше как да не се спрем тук там. Пътьом 🙂
В „Домът на флоралния ларариум“ не видяхме нито ларариум нито цветя, но в една от стаите имаше интересни, съвсем наскоро реставрирани стенни декорации с изрисувани животни в средата на всеки панел.

Животни

И дракони?

Помпей на живо - Дракони
Дракони

С много малко изключения днешен Помпей е едноетажен и ние често забравяме, че

доста от домовете тук са били на поне два етажа,

но горните нива, както и покривите са унищожени от вулкана. Преди 2 хилядолетия тези стъпала са водели към горния етаж на къщата, навярно пълен с живот. Днес водят към нищото.

Стъпала

В друго помещение се намират два стенописа, великолепни примери за древното изобразително изкуство. На ловящата риба Венера:

и на отвлечената от преобразения в бик Зевс Европа.

Последното много ми прилича на една картина на Тициан. Но в това няма нищо учудващо. Митовете на Древния свят са просмукани в Ренесанса не само духовно, но и чисто схематично.
Минути след като излязохме от къщата стигнахме до Порта Ночера и завихме надясно. Изходът беше в противоположната посока, но аз държах да видя още едно място. За разлика от некропола при Херкулановата порта, тукашният е разположен от двете страни на пътя успореден на градските стени, тъй че успяхме да зърнем някои гробници. Точно срещу портата има събрани надгробни статуи на знайни и незнайни древни помпейци отдавна заминали в небитието, но все пак още напомнящи ни за себе си.

Помпей на живо - Статуи
Статуи

Други статуи се криеха от света на живите в убежището на своите гробници и сякаш надничаха навън, за да ни видят.

Сега, когато пиша тия редове неволно потръпвам, сякаш сме бродели сред декорите на някой филм на ужасите. Всъщност успоредния на стените път в тая част на разкопките е едно доста приятно местенце, изпълнено с пеещи птички, много зеленина и малко туристи.

След около 100-на метра пътят прави завой на дясно, изкачва стените и отгоре се открива прекрасна гледка към част от

Помпей с надвисналия вулкан

над него.

Помпей на живо – Везувий и Градината на бегълците
Везувий и Градината на бегълците

На преден план се вижда т.нар.

„Градина на бегълците“,

в която влязохме след 10-на минути, защото все пак тя беше причината, да се отбием от пътя си. Наречена е така, защото в нея са намерени останките на опитващи се да избягат от града хора.


Възможността да зърнем подобни останки, разпръснати из целия Помпей, дължим на италианския археолог и ръководител на разкопките в продължение на 12 години

Джузепе Фиорели

През 60-те години на 19 век той забелязал, че отдавна разложените тела на жертвите са образували пространства в застиналите слоеве пепел. Той наредил да се вкара гипс в тези пространства и така успял да създаде доста точни отливки на загиналите хора със запазени в тях единствено кости и черепи. От времето на този археолог започват да се използват научни методи по време на разкопките и районът окончателно се превръща от иманярско поле в научна територия, макар и на нивото на тогавашните познания и опит.


Това са гипсовите отливки на 13 души, които са се опитвали да напуснат града газейки върху вече натрупани от изригването 3 метра пепел и пемза. Най-вероятно са посрещнали смъртта си бързо, изгорени или задушени от пирокластичния състоящ се от свръхнагорещени скали и токсични газове. Човек неволно се замисля за нещастната съдба на тези хора, които са нямали късмета или възможността на повечето от своите съграждани, да напуснат навреме Помпей. И неволно се пита, как са се чувствали,

какви са били последните им мисли? Изпитвали ли са болка?

Може би донякъде отговор ни дава Плиний Млади, който по времето на изригването на вулкана е в Мизенум, от другата страна на Неаполския залив и описва години по-късно видяното в няколко писма до Тацит:

„В тъмнината може да чуеш плача на жените, крясъка на децата, проклятията на мъжете. Някои молеха за помощ с ръце, извисени към небесата, други желаеха смъртта си… Но повечето мислеха, че са изоставени от боговете. И че това е последната нощ на света, а вселената се е потопила във вечен мрак…“


Зловещо и поетично. Едва след такива думи осъзнаваме мащаба на това бедствие унищожило най-плодородната част на Кампания и как то е било възприемано от очевидците преди две хилядолетия. Дистанцията на времето като че ли омекотява за нас размера на трагедията и никак не кара съвременния посетител на града да плаче и тъжи за съдбата на тези нещастници, но когато застанеш пред стъклената витрина, отделяща ги от теб и се опиташ да ги видиш не просто като археологически артефакти, а като възрастни и деца от плът и кръв, нещо буквално те стисва за гърлото…


Е, продължихме по пътя си към изхода

и за около 10-на минути тъгата взе да ни преминава, изтиквана от прозаични неща като умора, жажда и глад. Излязохме от Разкопките след около 7 часа прекарани вътре точно оттам, откъдето бяхме влезли –

входът при Амфитеатъра

Погледнах назад и разбрах, че скоро ще се върна отново тук, за да видя нещата, които не успях да видя.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


Пред тоя вход се намира спирката на обществения транспорт за Везувий, но на нея щяхме да висим едва на другия ден. Също има и площадче, където спират разни частни туристически рейсове, а в неговата периферия по един разхвърлян неаполитански начин са наредени разни непретенциозни ресторантчета и кафенета. Избрахме напосоки едно от тях, пийнахме по няколко бири с пица, картофки и незнамсикво си и се понесохме към хотелчетата си, за да починем за около час-два, преди да излезем отново, този път на лов не за археологически чудеса, а за други градусови такива. Този път с нас дойде и Пешо. Естествено…


Вечерта намерихме едно кръчме на име Todisco,

което посещават главно местни хора, и където се оказа, че готвят доста вкусно, а пък и предлагаха прекрасно наливно червено вино на почти български цени.  Да не вкусиш вино в Кампания е все едно, да идеш в Троян и да не опиташ троянска сливова…  Мога спокойно да го препоръчам за хора, които не са претенциозни. За останалите, в Помпей има достатъчно префърцунени и дори хипстърски ресторанти, където могат да се пъчат съвсем спокойно пред околните.

През нощта, когато се прибирахме към хотелчетата си, пък разбрахме, че

нощният съвременен Помпей е едно тихо и кротко провинциално градче,

нямащо нищо общо с шумната полуистерична обстановка по главната улица през деня.

На снимката подредени от ляво на дясно са Гената, Валя и Пешо, които бродят по една странична уличка като същински крале на нощта 🙂

Днешен нощен Помпей

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Помпей на живо (8): Порта Ночера first appeared on Пътуване до....

Помпей на живо (7): Стабианските терми

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо храненеминахме през храма на Изида и Форума, стигнахме до Вилата на мистериите, а днес ще посетим Стабианските терми и както и един бардак за сиромаси.
Приятно четене:

Помпей на живо

седма част

Стабианските терми

Върнахме се по същия път, не защото сме любители на рутината, а защото нямахме друг избор. По едно време, след портата, се отклонихме вляво и след известно кратко ходене из помпейските улички стигнахме до

Дома на фавна,

кръстен така на малката статуя на танцуващ фавн (сатир) разположена в имплувиума на първия атриум вътре.

Помпей на живо (7): Стаианските бани
Фавн

Домът заема цяла инсула и за помпейските мерки е доста голям. Освен с танцуващия сатир е и известен и с

най-прочутата антична мозайка,

изобразяваща Александър Велики и персийския цар Дарий

по време на битката при Иса.

Мозайката е разположена на пода на екседрата между големия и малкия перистил на къщата. Снимките ми не излязоха много добри, предвид ъгъла под който снимах. А може и малко да съм се поразтреперил от вълнение, че се докоснах до нещо, за което отдавна мечтая.

Помпей на живо (7): Стаианските бани
Александър и Дарий – мозайка
Помпей на живо (7): Стаианските бани

Оригиналът се съхранява естествено в Археологическия музей в Неапол, а това което снимах беше само едно доста добре направено копие. Както впрочем и танцуващия фавн.

Полуразрушените стени пък откриваха изглед чак до другия край на къщата, където можеше да се мерне и реставрирания ларариум.

Помпей на живо (7): Стаианските бани
Дом на Фавн

По-нататък се спряхме до

пекарната на Попидий Приск

Помпей на живо (7): Стаианските бани
Мелници

Да, това, което се вижда на снимката са мелници. Дори и Гената го снимах тук в гръб, как се разхожда, като някакъв древен господар… Повечето от разкопаните пекарни в Помпей съчетавали в себе си три в едно – меленето на зърното, печенето на хляб и неговата продажба в помещение с излаз на улицата. В тази пекарна липсва магазинче и явно собственикът продавал хляба на едро на дребните търговци. Той навярно е бил член на старата и знатна фамилия на Попидиите, дала на града много магистрати и баровци.

Мелниците са просто устроени – състоят се от два камъка – долният неподвижен и върху него друг, който се върти.

Помпей на живо (7): Стаианските бани
Мелница

За привеждането на тежкия камък в движение обикновено били ползвани животни или, за по-малки такива, роби. Работата била монотонна и изнурителна, сред носещата се брашнена прах, горещината от непрекъснато работещата пещ, без достъп до слънчева светлина и свеж въздух.  Неслучайно в мелниците били изпращани провинили се роби, като един вид наказание. Каторга.

Апулей много точно описва обстановката в една такава пекарна: „О, богове! Що за хора! Цялата им кожа беше изпъстрена със синини от удари на бич и пребитият им гръб по-скоро се засенчваше, отколкото покриваше с по някоя дрипа, а някои дори бяха само с малка покривка около бедрата: всички изобщо бяха полуголи през дрипите, с клеймо на челото, полуостригани, с окови на краката, мъртвешки бледи, почернели в тъмнината на дигащия се като пара дим, с подпухнали клепачи и с лоши очи като на боксьори…“

Стряскащо, нали?

А това е пещта, където вече омесения хляб се е пекъл.

Помпей на живо (7): Стаианските бани
Пещ

След около 10 мин разглеждане си бихме камшиците и продължихме надолу по Vicolo Storto. После завихме наляво по Vicolo degli Augustali. И след двайсетина крачки стигнахме до

Дома на ранената мечка

Ето причината да бъде наречен така:

Помпей на живо: Стаианските бани
Дом на ранената мечка

Къде поради стъклото отпред, къде поради бедната ми фантазия аз не разпознах в изображението ранена мечка, а по-скоро неранено куче, но щом казват ранена мечка, ранена мечка да е. Мозайката се намира непосредствено след входа на къщата и в единият ѝ край е изписана латинската дума „HAVE“,  с която домакинът поздравявал гостите.

Мозайките в атриума

са наскоро реставрирани, както и прекрасния фонтан в малкия заден двор, на който е изобразена плуващата Венера.

Помпей на живо: Стабианските терми

Следващото място, където се спряхме, бяха

Стабианските терми

но преди това се шмугнахме в едно запуснато дворче по Via Stabiana, където в една от спалните (кубикула) видяхме убедителни доказателства, че съвременните варвари са минали и оттук. Азис?

Помпей на живо: Стабианските терми
Азис в Помпей

Минути след това влязохме в

Стабианските терми

Наречени са така, защото са разположени покрай улицата, която води към Стабианската порта, откъдето тръгвал пътя за съседния град Стабия. Нищо, че входът им днес е откъм Улицата на Благоденствието…

Веднага след входа човек влиза в голям двор с колонади от трите му страни. Т.е палестра. Вдясно са мъжките помещения, а по-натам, почти на ъгъла е входът за женската част.

Помпей на живо: Стабианските терми
Стабианските терми, двор

Въобще по ония времена обществените бани са били нещо доста разпространено в Римския свят и най-вече ползвано всекидневно. Древните римляни са обичали да се къпят за разлика от днешните балканци 🙂

Тогавашните бани обаче не са онова, за което един съвременен лаик би ги взел

Те съчетавали в себе си многобройни функции. Често към тях съществували библиотеки, паркове, гимнастически площадки, помещения за почивка, лекарски кабинети, картинни галерии. Баните били място за срещи, за бизнес, за отмора, за спорт или просто за сладки приказки…

Изчаках една голяма китайска група да се поразпръсне и влязох. Въпреки това през цялото време страдах от притискащи ме от всички страни човешки тела. Опитвах да забравя това, като упорствах в съсредоточаването си върху разкопките.

След предверието се влиза в т.нар. аподитериум, който играел ролята на съблекалня. В тези вградени в стената ниши помпейците оставяли дрехите и принадлежностите си. Знаем от древни извори, че по-заможните граждани от тях оставяли някой свой роб да пази пред тях имуществото им от крадци.

Помпей на живо: Стабианските терми
Аподитериум

Както в повечето терми, така и в Стабианските присъстват и останалите традиционни помещения:

  • тепидариум – топла зала с плитък топъл басейн,
  • калидариум – зала с басейн с горещата вода и
  • фригидариум – помещението със студената вода.

Първите две били затопляни посредством хипокауст – древното римско подово отопление. При него подовете се изграждали надигнати върху малки колонки, което позволявало свободната циркулация на затопления от намиращите се в подземието пещи въздух.

Помпей на живо: Стабианските терми
Хипокауст
Помпей на живо: Стабианските терми
Хипокауст

Архитектите оставяли кухини и в стените, за да бъдат затопляни и те по същия начин. Така в помещенията можело да бъдат поддържани от умерени до високи температури, според вида и предназначението им.

Помпей на живо: Стабианските терми

В женския калидариум

има един доста добре запазен басейн, който ни дава представа, как са изглеждали тия древни неща и в мъжката част, но в по-голям размер.

Помпей на живо: Стабианските терми
Басейн

Когато излязохме от баните, времето се оказа, че е доста напреднало и побързахме да продължим. Върнахме се малко назад за да посетим един

лупанар

– така древните римляни наричали публичните домове. Да, това е мястото, където, ако мога да използвам някои български съвременни латинизми,  се лупа. Името идва от латинското „лупа“ – вълчица. Така наричали древните жрици на любовта.

Преди това бяхме минали покрай сградата, но предвид безподобните тълпи пред вратата ѝ, се бяхме отказали.

Всъщност такава опашка, не зърнах нито преди, нито след това в Помпей. Ако е било така и преди две хилядолетия, собствениците са печелели доста добре 🙂 Сега отпред нямаше почти никой, освен двама служители и ние се забързахме към входа с Валя и Евгени пред мен.

Помпей на живо: Стабианските терми
Лупанар

Отвън сградата е чудесно реставрирана и е една от малкото с оцелял втори етаж в града. Вътре естествено беше пълно с хора и придвижването беше доста трудно по тесните коридорчета. Тесни бяха и стаичките, където били приемани клиентите, а бетонните леглата, където ставала работата, си бяха направо маломерни. Явно това е бил

бардак за долната класа

– работници, гладиатори, роби и т.н.

Помпей на живо: Стабианските терми
Бардак за долната класа

Накрая излязох от лупанара по-скоро с облекчение, отколкото със задоволство. Навярно така са се чувствали и древните му клиенти. Облекчени.

А ние най-сетне поехме на югоизток към изхода при Амфитеатъра, откъдето бяхме влезли.

Пътьом не пропуснахме да минем покрай

къщата на Менандър,

наречена така, не защото тук е живял прочутия атински драматург 🙂 а защото негов портрет е намерен в една ниша на прекрасния перистил.

Домът беше поредният затворен обект, на който се натъкнахме и успях да направя единствено снимка от входа, откъдето през атриума и таблинума се виждаше перистилния двор.

Помпей на живо: Стабианските терми
Къщата на Менандър

Тук е мястото да сложа край и на тази част, защото според съвременните изисквания тя отдавна надхвърли с дължината си средната способност на днешния читател за съсредоточаване над дълъг текст 🙂

В следващата част ще посетим място, където ще зърнем известните по цял свят тъжни гипсови отпечатъци на умиращи помпейци, после ще излезем от Археологическия парк най-сетне, за да се разходим и по други места наоколо.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com Booking.com The post Помпей на живо (7): Стабианските терми first appeared on Пътуване до....

Помпей на живо (6): Вилата на мистериите

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, минахме през храма на Изида и Форума. Днес ще стигнем до Вилата на мистериите
Приятно четене:

Помпей на живо

шеста част

Вилата на мистериите

Пътьом реших да вляза в

Мацелума

тъй като минавах на метри от входа му.

Мацелумът в древния свят е бил нещо като

закрит пазар за хранителни продукти,

най-вече на месо и риба и така било и тук. Най-малкото заради откритите от археолозите животински кости и рибени люспи. Както повечето сгради наоколо и той е строен и престрояван през годините, като по времето на изригването на Везувий, някои негови части все още били в ремонт, пострадали от земетресението през 62-а.


В средата на обширния перистилен двор стоят останките от 12 колони, които поддържали над себе си покрив. В средата на мястото са открити остатъци от басейн, където навярно са плували живи риби за продан. Под страничните покрити колони пък се намирали магазинчета.

Мацелум – Помпей, Италия
Мацелум

Йо и Аргус могат да се видят на една стена вляво от входа, като състоянието на фреските е доста тежко, а цветовете им доста поизбледнели през последните 200 години, когато били направени първите разкопки тук.

Фрески - мацелум – Помпей, Италия
Фрески

Покрай източната стена срещу входа са разположени 3 помещения средното от които навярно е служело за култови цели.

Храм - мацелум – Помпей, Италия
Храм

Мястото е изглеждало преди две хилядолетия така или почти така:

Побързах да изляза от Мацелума и да се огледам наоколо, но Валя и Гената все още липсваха от полезрението ми. Използвах момента да се щракна набързо, като един вид

доказателство, че съм бил в Помпей,

както всеки смахнат турист. Тук все още съм с дъждобрана, в очакване на големия порой, който така или иначе, слава богу, не се случи.

Авторът – Помпей, Италия
Авторът

След пет минути озъртане, махнах найлона от себе си, че беше започнал да ме запарява и започнах да телефонирам на спътниците си. Когато накрая успяхме да се съберем, Гената с тъжен поглед сподели:

– Да знаеш, че тук в Помпей, човек не може да остане насаме с Историята!

Да, тази мисъл вече беше започнала да се оформя и в моята глава.


Но трябваше да продължим някак си, опитвайки се да осъзнаем заобикалящото ни, без да мечтаем за луксове, като тишина и уединение 🙂


Минахме

покрай Баните на Форума,

които бяха затворени (пфу!) и излизайки на първата пряка след тях, побързахме да погледнем

Дома на трагическия поет


Зад преградения със стъкло вход зърнах известната

мозайка „Cave Canem“.

Т.е. най-прочутата от всички в Помпей с този надпис, който се превежда като „Пази се от кучето“. Подобни надписи били доста разпространени в древния римски свят, особено в по-големите къщи и имения, поставяйки началото на една традиция, жива и до днес.

Пази се от кучето – Помпей, Италия
Пази се от кучето

Малко след това кривнахме по Via Consolare, запътени към Херкулановата порта, като пътьом успях да щракна

домът на Салустий,

който беше… затворен естествено. Погледът е през термополиума на улицата към атриума и с телефон прекаран през решетките.

Малко след това бяхме при

Херкулановата порта

Оттук започвал пътят за Херкулан и част от този път щеше да ни заведе до Вилата на мистериите, която беше крайната ни дестинация в тази посока.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Преди това обаче трябваше да минем през

некропола,

или иначе казано гробището, лежащо от двете страни на пътя.
Така е било при всички древноримски градове.

Гробищата се образували около всяка пътна артерия,

излизаща от селищата и изпращали и посрещали всеки пътник. Това е странно за съвременните хора, но си е било съвсем в реда на нещата по онова време.


Някои от гробниците, построени явно за по-заможни граждани, са наистина забележителни и въздействащи, разкривайки ни, както вечния човешки стремеж към безсмъртие, така и ужасяващия страх от Нищото.

Не пропуснахме да влезем и вътре в една по-скромна гробница, но празните стени не успяха да възбудят фантазията ми.

Гробница – Помпей, Италия
Скучна гробница

Но стига с тия гробища.


Продължихме по пътя

и след около 5 минути завихме по една живописна пътека, която щеше да ни отведе там, закъдето бяхме тръгнали.

Пътека – Помпей, Италия
Пътека

След малко я зърнахме

Вилата на мистериите отгоре – Помпей, Италия
Вилата на мистериите отгоре

Вилата на мистериите

– може би най-известния римски дом в Помпей. Кръстен е така на фреските по стените в една от стаите, изобразяващи

Дионисиевите мистерии – религиозен ритуал от древността

посветен на бог Дионис (Бакхус). Те са и едни от най-запазените картини от Античността. Реставрацията разбира се също си е казала думата.

Комплексът се състои от над 60 помещения и е построен през 2 в. пр. Хр. като впоследствие е претърпявал много промени, последната от които някъде около 80 – 70 г. пр. Хр. Явно е, че е ползван като

извънградска вила от някой нотабил,

но след земетресението от 62 г. се преустройва във ферма, каквато остава до изригването на Везувий.


Тук с Евгени стояхме дълго време пред тази

дървена врата

разделяща две от помещенията и се чудехме, как дървото се е запазило толкова добре цели две хилядолетия.

Врата – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Врата

Впоследствие се оказа, че това е гипсова отливка, създадена по същия начин, както онези фигури на хора, които всеки е виждал и които се свързват неизменно с Помпей. Но за това, ще спомена по-нататък.
Ето и такава отливка на кепенец, която си стои съвсем естествено на мястото, сякаш е от дърво.

Кепенци – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Кепенци

Вилата има и два атриума. В единия огромния комплувиум се подържа от четири колони и въобще не се намира след тогавашния вход, както би трябвало да бъде според нашите учебникарски представи, а е забит в един ъгъл, близо до баните.

Атриум – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Атриум – Вила на мистериите

Другият заема по-централно място, но и той не в близост до оригиналния вход, а се намира едва след перистилния двор, който пък видях само под формата на съвременен фототапет, мъдрещ се точно насреща 🙂

Атриум – Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Атриум

Някои стаи са изрисувани в т. нар. Втори стил и фреските изобразяват различни архитектурни елементи, най-вече колонади и корнизи,

а обстановката към градината в северозападния ъгъл направо ме върна две хилядолетия назад. Дори и стърчащата в далечината улична лампа не можа да ме извади от това състояние 🙂

Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Вилата на мистериите

Въобще вилата има наистина ужасно много помещения и дори да зърнете всички, едва ли ще ги запомните, ако сте обикновени туристи като мен. Заради това ще прескоча известен времеви отрязък и ще стигна до момента, когато поехме по обратния път, за да се завърнем отново в Помпей и да… продължим с обиколката ни.

Чакаха ни още от археологическите чудеса на древния римски свят.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (5): Форумът

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а за последно минахме през храма на Изида. Днес ще посетим Форума
Приятно четене:

Помпей на живо

пета част

Форумът

Преди Форума – Помпей, Италия
Преди Форума

Тъкмо вече виждахме в далечината Форума с щръкналия над него вулкан и даже ускорихме крачка, когато не помня, кой точно реши, че трябва да влезем в

Къщата на Геометричните мозайки

Там естествено зърнахме много и най-различни… геометрични мозайки. Повечето, да си призная, не ми направиха, кой знае какво впечатление, но когато в един момент се замислих за хората, стъпвали по тях преди две хилядолетия успях някак да одухотворя гледката, сякаш зървайки сенките на отдавна живели люде.
Ето тук, в тази стая до атриума, пред домашния олтар, главата на дома е принасял своите дарове на боговете и предците си. До него навярно е стояла съпругата му, държейки чиния с храна, а зад тях са надничали любопитно и нетърпеливо децата им.

Ларариум

А, тук, от северната страна, може и да е била детската стая. Малчугани са притичвали насам натам върху мозаечния под, отдадени на игри или пакости. Едва ли тогавашните деца са били много по-различни от днешните. На пода може да се видят линиите определящи местата на двете легла.

Кубикула – Помпей, Италия
Кубикула

Ако случайно ви се вижда, че стаята е малка и тъмна, да, това е така, но е по-скоро правило в древния римския свят, в който спалните (или така наречените кубикули) обикновено са точно такива – малки, тесни, с липса на достатъчно дневна светлина. Явно древните не са се задържали много в тях.


По-нататък се загледахме в един басейн, от едната страна на който още могат да се видят керамичните тръби, през които навярно се е пълнел с вода. Предполагам, че е служел като резервоар, а не за плуване, но знае ли човек.

Басейн – Помпей, Италия
Басейн

Всъщност къщата е огромна и се състои от два съединени дома с над 60 помещения общо. И като се има предвид, че се опира почти във Форума, тук навярно е живял някой голям античен баровец. Двете тераси с изглед към долината на Сарно също подкрепят това предположение. За съжаление домът е пострадал много по време на земетресението през 62 г., много преди да потъне под пепелта на Везувий.


След известно време прекарано в разглеждане на мозайки, накрая изскочихме на улицата и след около 2 минути излязохме на

Форума,

който естествено беше пълен с туристи. Ужасно пълен. Повече от колкото обикновено мога да понеса! Но стиснах зъби и продължих след моите спътници.

Форум – Помпей, Италия
Форумът

Като за начало се спряхме при

базиликата,

която, както повечето базилики през Късната Република и Принципата, е била ползвана за нещо като Съдебна палата, както и за разни известни и неизвестни бизнес дела.

Базилика – Помпей, Италия
Базиликата

Централната ѝ част представлявала перистил, остатъците от тухлените колони на който могат да се видят и днес. Въобще цялата сграда е била изградена от тухли за да излезе строителството по-евтино, като после, за да ѝ придадат по-скъп вид, местните решили да я покрият със мазилка, имитираща големи блокове от мрамор. Това се случило преди Помпей да стане римска колония, а остатъците от тази мазилка могат да се видят по стените и до днес.


Преди да продължим из Форума се отбихме до

храма на Венера,

разположен на самия край на помпейското плато до пристанищната порта.

Храмът на Венера – Помпей, Италия
Храмът на Венера

От него не е останало много, тъй като е разрушен от земетресението през 62 г. и при изригването на Везувий все още не бил възстановен напълно. Построен е през 2 в. пр. Хр., но това, което виждаме днес са останките от построеното в началото на имперския период светилище. След окончателното падане под властта на Рим, Венера става богинята покровителка на града, понеже била възприемана за закрилник на диктатора Луций Корнелий Сула – завоевателя на Помпей. Това е и отразено в пълното ново име на селището, което включва имената и на богинята, и на диктатора: Colonia Cornelia Veneria Pompeianorum.


Скулптурата, която виждате в гръб не е някакъв древен артефакт, стърчащ над руините, а творба на полския скулптор Игор Миторай, произведения на когото са разхвърляни из целия Археологически парк, вписвайки се доста интересно в античната обстановка. Интересно, но не бих казал сполучливо.


Позяпахме, поснимахме, побутахме се с околните и накрая се върнахме обратно на Форума за да влезем в двора на

храма на Аполон,

разположен северно от базиликата.

Храмът на Аполон – Помпей, Италия
Храмът на Аполон

Храмът е построен през 2 в. пр. Хр. върху основите на по-стара сграда по римски образец. Това римско копиране става във време преди Помпей да попадне под директната власт на Рим и учудва доста хора. Но влиянието на римляните по тия места било голямо още от времената на Третата самнитска война, когато през 290 г, Помпей става зорлем римски съюзник.


Затова и след завоюването му, латинизирането протича с бързи темпове. За около век и половина, след края на Съюзническата война през 89 г. пр. Хр, виждаме, че латинският език вече е масово използван, а жителите са станали същински римляни. И то не само защото са получили римско гражданство.


Естествено изборът на Аполон, и въобще наличието на култ към този бог е свидетелство и за други, по-стари влияния над местните, като еструско и гръцко. В двора на храма не се изпълнявали само религиозни обреди, а били изнасяни театрални постановки и провеждани гладиаторски игри. Явно мястото е било многолюдно и доста посещавано, привличайки хората по най-различни начини, но и най-вече с притегателната мистика на

Аполон и сестра му Диана (Артемида)


Като стана дума за последната, ето я и нея, от западната част на портика. Статуята естествено е копие, чиито оригинал се съхранява в Националния археологически музей в Неапол.

Диана – Помпей, Италия
Диана

А храмът в ония години е изглеждал навярно така.

Храм на Аполон – Помпей, Италия
Храм на Аполон

Накрая излязохме и продължихме сред тълпата напред, за да се спрем за малко пред

Mensa Ponderaria

Това е маса с издълбани в нея мерки за вместимост, които били еталони в търговските дела.

Mensa Ponderaria – Помпей, Италия
Mensa Ponderaria

Веднага след това се озовахме пред

Форум Холиториум –

мястото, където древните помпейци идвали, за да си напазаруват плодове и зеленчуци.

Холиториум – Помпей, Италия
Холиториум

На мястото бяха дошли и доста наши съвременници, които се тълпяха пред решетките, но не с намерение да си купят зеле или праз, а за да снимат вътрешността. Днес мястото на древния пазар е превърнато в склад за хиляди артефакти, изкопавани по време на археологическите разкопки от края на 19 век до сега.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


Тук някъде всеки от нас тримата се пръсна накъдето му видят очите. Естествено в различни посоки. Аз постоях-постоях и се отказах да чакам реда си сред това вавилонско стълпотворение за някакви си снимки и

се мушнах в една ниша, където нямаше толкова хора


Още в мига, щом зърнах решетъчната врата отворена, с висящ катинар отстрани, без да се замисля дори за секунда, влязох през нея в и попаднах на доста приятно местенце, без туристи, но със натрупани камари от антични предмети. Чудесно място за такива антични главанаци като мен.

Складът на форума – Помпей, Италия
Складът на форума

След две-три минута обаче зад гърба ми изкочи един чичка (някъде на моя възраст), който ми крещеше нещо на неаполски диалект, но аз го разбрах много добре, какво иска да ми каже, капутът, предвид злостния му поглед, с който ме стрелкаше и ръцете му, които неизменно ми сочеха изхода. После, докато се отдалечавах, разсъдих, че съм имал късмет, че не ме е заключил вътре.


В северната част на площада се намират останките от

храма на Юпитер

Построен е през 2 в. пр. Хр. във времена, когато римските богове настъпвали, а гръцките отстъпвали в душите на помпейците. Точно и заради това той е построен в сърцето на града, на най-представителното място – Форумът.

След превръщането на Помпей в колония, светилището бива посветено освен на Юпитер и на Юнона и Минерва и така се превръща в помпейския вариант на Капитолия в Рим. Според някои изследователи, в храма се е помещавала и градската хазна.

Храмът на Юпитер – Помпей, Италия
Храмът на Юпитер

Така неусетно стигнах до северната част на Форума, а от Валя и Гената нямаше ни вест, ни кост. Също така неусетно стигнах до края и на тази част. Следващата –когато изпадна отново на помпейска вълна. И в нея май ще си останем още в Археологическия парк, преди да се понесем, към други, по-различни места.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (4): Храмът на Изида

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, а днес ще проследим влияните на гърците и египтяните върху живота в Римската империя.
Приятно четене:

Помпей на живо

четвърта част

Храмът на Изида

Е, послушаха ме Гената и Валя накрая, защото и те обичат древността, като мен, пък и знаеха, от къде е по-удачно да минем, за да зърнем повече неща.
Завихме наляво по

via Stabiana

Улицата е наречена така, понеже води до портата със същото име, от която пък започвал пътя към древен Стабии –град също толкова пострадал от изригването на вулкана, както Помпей и където ние щяхме да отидем след два дни.

Тове е

Domus Cornelia

отвън

Domus Cornelia, Помпей – Италия
Domus Cornelia

Тук започнахме да навлизаме постепенно в

най-старата част от града,

обитавана още от 7 в. пр. Хр. Според древните легенди селището е основано от Херакъл, но по-вероятно е това да са направили оските, предвид множеството надписи на техния език намерени наоколо. Предполага се, че първозаселниците харесали издигнатото над околността плато от застинала лава, защото било удобно за защита. Разбира се по онова време за градски уличен план едва ли е могло да става дума, за което ни говореха и разхвърляните неперпендикулярни улички, коренно различаващи се от по-новите части, по които бяхме вървели досега.


След 10-на минути завихме надясно, за да стигнем до

храма на Изида,

разположен на едноименната улица.

Храм на Изида – Помпей, Италия
Храм на Изида

Сградата датира от 2 в. пр. Хр. и е посветена на египетската богиня Изида, чиито култ по онова време е бил разпространен навред из Средиземноморието. Да, различните краища на древния свят са имали неподозирани духовни връзки помежду си, а в общи линии толерантните политеистични религии само допринасяли за това. Както и кипящата търговия, разбира се, улеснявана от напредъка в корабоплаването и все по-нарастващото население. Търговците прекарвали от Кадес до Аантиохия, от Тир до Масилия, от Александрия до Помпей не само стока, но и хора, които носели своите богове със себе си. Скоро към тази подкрепа щяла да се присъедини неволно и Римската държава, улеснявайки преплитането на религиозните култове, чрез пътища, администрация, закони и все по разширяващи се територии.


За това и в един храм на египетско божество отпреди 22 века можем да намерим статуя на едно италийско (гръцко) божество, като

Бакхус (Дионис)

Намира се в ниша на задната страна на постройката и е дарение от благодарен вярващ. Това е копие на оригинала, който пък е изложен в Националния археологически музей в Неапол. Можем да зърнем и „служебния вход“ на храма – стълбите, които водят директно към целата.

Бакхус в храма на Изида – Помпей, Италия
Бакхус в храма на Изида
Храм на Изида – Помпей, Италия
Храм на Изида – „служебният вход“

Когато през 60-те години на 18 век храмът бил открит, копаещите се натъкнали вътре на почти напълно запазени вещи, съдове, статуи и фрески, които впоследствие били пренесени в кралския двор в Неапол за кеф на краля, а по-късно били изложени в гореспоменатия музей, където днес заемат цели три стаи. За това и днес сградата не прави такова впечатление, каквото вдъхват някои други сгради във Помпей.

През 1770 г. обаче тя впечатлила толкова тинейджъра Моцарт, че след години той използва спомените си от това посещение при създаването на декорите за първото изпълнение на „Вълшебната флейта“ във Виена.


Тук на преден план може да се види олтарът, който е разположен малко вляво, пред стълбите.

Олтарът в храма на Изида – Помпей, Италия
Олтарът в храма на Изида

До него се намира една интересна малка сграда, която е играела ролята на

Пургаториум – място за ритуално пречистване

Под нея, казват, имало цистерна с вода от река Нил, която измивала греховете. На това място са се тълпяли мнозина хора вярващи в техните си богове, без да се интересуват, дали те са египетски, гръцки или римски. Но дори и днес, след толкова хиляди години, пред входа му има доста пенсионери, трупащи се пред малкия вход и желаещи да щракнат с телефона си вътрешността му. Но бутането ми в тълпата не си заслужаваше, както може да се види тук. Зад малката стена се намират стълбите водещи надолу към водата.

Към пургаториума в храма на Изида – Помпей, Италия
Към пургаториума

Побързах да се махна от ръгащите се дъртаци и от щастие съм забравил да щракна пургаториума отвън, но нищо, следващият път няма да пропусна 🙂


Понякога, когато фантазията ми вземе да обеднява, ползвам картини на разни реконструкции на антични сгради, които ми помагат да пробия някак завесата на времето и да видя древните постройки в цялото им величие и във вид, който, ако не 100 процентово, то поне се доближава в известна степен до древното им състояние. Ето как горе-долу е изглеждал

храмът в онези далечни времена:

Храм на Изида, реконструкция – Помпей, Италия
Храм на Изида, реконструкция

Някои читатели може да се учудят на кичарските цветове, но те са си били нещо съвсем в реда на нещата в древния средиземноморски свят, за разлика от все още царящото днес възприятие за класическото изкуство, като една, лишена от цветове даденост.


Продължихме по via Del tempio d’Iside, за да стигнем преди края ѝ до

Самнитската палестра,

наречена така на дългогодишните врагове на Рим – самнитите, които живеели в града по времето, когато тя е строена.

Самнитите

били нещо като братовчеди на основателите на града, оските и явно влиянието им било повсеместно. Според Страбон, в древни времена (древни за него, де!), населението на града се е състояло от оски, самнити, етруски и пеласги.

Самнитска палестра – Помпей, Италия
Самнитска палестра

Тази палестра от 2 в. пр. Хр. е доста по-малка от имперската при амфитеатъра и била ползвана за спортни и военни тренировки на момчетата и младите мъже. Дворът е ограден от колонада, в източния край на която има нещо като подиум, където може би са награждавали победителите в състезанията. Свързаността ѝ със спортни дейности се потвърждава и от факта, че в източната част има врата, която водела до пистата за бягане на

Триъгълния форум

Входът за последния се откри пред нас отляво, веднага след като отминахме Самнитската палестра. За съжаление, форумът беше затворен за посетители (за кой ли път) и можехме да го зърнем само отстрани. Наречен е така заради необичайната му триъгълна форма и е създаден върху края на вулканичен хълм до един прастар

дорийски храм,

стоящ в южната му част, руините от който може да се видят в дъното на снимката.

Триъгълния форум – Помпей, Италия
Триъгълния форум

Храмът е построен през 6 в. пр. Хр и от него навярно се е виждал целия Неаполски залив по онова време, както и пристанището на древен Помпей, който днес е доста по-навътре в сушата, не защото се е преместил, а защото морето се е оттеглило вследствие на вулканичната дейност. Тогава навярно е изглеждал така, погледнат откъм морето.

Дорийски храм – Помпей, Италия
Дорийски храм

Общо взето

предримски Помпей

е едно типично доказателство, за огромното културно и религиозно влияние на древните гърци сред местните италийски племена, осъществявано чрез многобройните им поселища из Кампания и особено на първия гръцки град там – Куме.

В онези почти предисторически времена местните наричали елините от Куме граи, от което произлиза и по късното италийско Graeci, запазено и до днес като гърци. Днес може и съвременните гърци да се наричат елини и дори да се сърдят, когато ги наричаш „гърци“, но масово използвано по света е името, с което са ги наричали древните помпейци 🙂


Храмът е посветен на Атина и Херакъл,

а по онова време местните постепенно възприемат елинския божествен пантеон за свой, както се случва обикновено, когато една по-високо развита цивилизация се срещне с друга. Първият случай на глобализация в историята, може би.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT


След тези краткотрайни размишления над приумиците на Историята поехме по една уличка на запад, където надникнахме от входа към поредния затворен за посетители дом –

Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени

Това е само атриума, а стърчащата колонка в средата ознаменува мястото, където и бил позициониран имплувия.

Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени – Помпей, Италия
Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени

Вдясно може да се види добре запазеният, и още по-добре реставриран,

ларариум, наричан още сакрариум или едикула –

домашният олтар, където древните римляни отдавали почит на домашните богове и прадедите си, а в последствие и на държавните богове въобще.

Ларариум в Casa delle Pareti rosse или Къщата на червените стени – Помпей, Италия
Ларариум

Често подобни култови светилища могат да се срещнат разположени и по улиците на древен Помпей, но играещи вече ролята на публични места. Вътре в нишата е имало статуя на съответния бог, пред която хората оставяли цветя и храна като един вид жертвоприношение.

Уличен ларариум – Помпей, Италия
Уличен ларариум

Явно традицията е толкова вкоренена сред местните, че дори и днес, 2000 години по-късно,

можем да видим подобни места в Неапол,

че и из цяла Италия. Само божествата вътре са сменени с други. Това обаче ни дава някаква подсказка, как може да са изглеждали те по времето, когато Помпей е изживявал последните си дни. Знам ли…

Уличен ларариум – Неапол, Италия

А ние продължихме уверено на запад, отправени към мястото, което никой турист не пропуска, колкото и за малко да е дошъл в Помпей –Форумът, центърът на всеки древен римски град.

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (3): Фаст фуд ресторантите термопилиум

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължавме с обиколката на Помпех заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, днес отиваме в древния МакДоналдс 😉
Приятно четене:

Помпей на живо

трета част

Фаст фуд ресторантите термопилиум

Отдъхнах си, след като пищящите гномчета ни отминаха и вече можех да обърна внимание на археологическите чудеса около нас.

Домът на Октавий Квартий

се оказа затворен, но през една решетка успях да щракна атриума му, който е пострадал доста при бомбардировките през втората световна война. Разбира се, преди 2 хилядолетия помещението е било с покрив, от който през един отвор, наречен комплувий се стичала дъждовна вода в имплувия долу (онова, което прилича на корито отсреща). Въобще атриумите били входното помещение на богатите римски домове, а настоящата сграда, казват, била като умалено копие на провинциалните аристократични вили, пръснати из околността.

Домът на Октавий Квартий – атриум, Помпей, Италия
Домът на Октавий Квартий – атриум

На следващата инсула, пак от южната страна на улицата, видях нещо, подобно на което щях да срещам из целия Помпей. Това е т. нар.

термополиум – макдоналдсът на древния римски свят,

фаст фууда на Античността.

Термопилиум (фаст фуд ресторант) – Помпей, Италия
Термопилиум

Да, по онова време

термополиумът е бил нещо като заведение за бързо хранене,

където всеки можел да се отбие, за да хапне топла храна и да пийне вино или пък да си вземе за вкъщи. Повече от заведенията били разположени на оживени улици в приземните етажи на къщите. Някои от тях били малки, подобни на днешните павилиончета за сандвичи, цигари, кафе и дреболии, а други били по-широки, с маси и столове, където човек можел да седне, предлагащи и по-голям асортимент от готвени ястия. Въобще в римския свят тези фаст фууди били доста популярни сред низшата класа, представителите, на която не винаги имали кухня в дома си, където да готвят.

За такъв малък град от около 10 – 20 000 души, бройката от 150 термополиуми си е направо внушителна, като тук естествено не влизат попините, каупоните, таверните и други питейни и хранителни заведения, които доста често са неразличими едни от други днес, особено при липсата на достатъчно исторически извори.


Някои от тях са запазени в доста добро състояние. В кръглите отвори, пълни с гореща вода слагали съдовете с гозбите, за да са винаги топли. От там идва и името термополиум, което може да се преведе от гръцки най-свободно като топлопродавалница. Тук в

термополиума на Vetutius Placidus

се вижда дори наличието на стенопис, внасящ известна доза уют и предполагащ някак лично отношение на собственика или наемателя. Доста смело, предвид думите на Ювенал, който споменава, че в подобни места се събирали основно бандити, измамници, избягали роби, палачи и гробари.

Термопилиум (фаст фуд ресторант) – Помпей, Италия
Термопилиум

Навярно заради това собствениците на някои по-големи заведения изграждали

масите си от тухли и бетон,

та да оцеляват по време на пиянските свади, а не само защото римляните обичали да строят здрави неща. Това е

таверната на Сотерикс,

където в дясно се вижда бар плотът, а насреща стои една такава неразрушима маса съградена преди две хилядолетия.

Таверната на Сотерикс – Помпей, Италия
Таверната на Сотерикс

В някои подобни заведения още стоят запазени съдове, в които стопаните съхранявали виното и зехтина, както може да се види тук, в

термополиума на Азелина:

Таверната на Азелина – Помпей, Италия
Таверната на Азелина

Но стига с тия кръчми…


Разхождайки се по улиците на Помпей, няма как да не срещнете подобни

камъни, тук там поставени на най-различни места върху настилката

Те играели роля на мост. Когато по време на проливни дъждове улиците се превръщали в пълноводни реки и единственият начин те да бъдат пресечени е бил, като хората подскачали по тях, за да минат от другата страна, над водата. За това и правели тротоарите високи – така оформяли коритото, по което щяла да тече водата.

Улица с мост от камъни и коловози – Помпей, Италия
Улица с мост от камъни и коловози

Тук съвсем ясно могат да се видят и

коловозите, издълбани в настилката

от преминаващите отгоре коли в продължение на стотици години. Тъй че и тогавашните помпейци са имали проблеми подобни на тия, които имат и днешните българи с дупките по улиците на своите градове, където можеш да пострадаш, докато се разсейваш и не гледаш в краката си.

Затова препоръчвам на бъдещите посетители на разкопките в Помпей, да стъпват внимателно и съсредоточено по улиците, а едва когато се качат на тротоарите, да зяпат археологическите останки.


Подобни съвети явно не е спазвал Марк Твен, когато в средата на 19 в. посещава Помпей и е ужасно възмутен от състоянието на заварените древни улици там: 

„…нима не съм видял със собствените си очи как по големите главни улици (Търговската и Улицата на Фортуна) настилката не е поправяна поне от двеста години и как коловози, дълбоки пет-десет инча, са издълбани в дебелите плочи от колелата на колесниците на поколения измамени данъкоплатци! И нима не познавам аз по тези признаци, че инспекторите по състоянието на улиците в Помпей никога не са си гледали работата и че освен дето никога не са поправяли настилката, но не са я и почиствали? Впрочем нима не е вродено в инспекторите по състоянието на улиците да пренебрегват задълженията си, стига да им се удаде удобен случай? Бих искал да знам името на последния, който е заемал този пост в Помпей, та да го прокълна. Тази тема живо ме интересува, защото кракът ми хлътна в един от коловозите, а тъгата, която ме обзе, когато видях първия жалък скелет с пепел и лава, полепени по него, беше смекчена от мисълта, че може би този индивид е бил инспектор по състоянието на улиците”.


Навярно големия писател нарича Street Commissioners (в българския превод „инспектори по състоянието на улиците“) едилите, които в древната римска държава отговаряли и за поддръжката на улиците. Че работата им в Рим е била мътна, го знаем от историческите извори, но явно и в малко градче като Помпей е било така.

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Продължихме по via Abbondanza

за да спрем след минути пред

дома на Paquius Proculus,

в който не влязахме, защото и той беше затворен. Въобще, късметът ни следваше навсякъде с тия затворени къщи…

Имотът е кръстен на името, което било написано в един от няколкото прeдизборни графити, които стояли от двете страни на входа. Най-хубавото на къщата е великолепната мозайка в атриума, реставрирана преди няколко години. Домът е малък, но пък за сметка на това има голям перистил, част от който се вижда в дъното на снимката, зад таблинума.

Домът на Paquius Proculus – Помпей, Италия
Домът на Paquius Proculus

Тук е мястото да споменем, че тази фреска:

Портрет на Теренций Нео и неговата съпруга  – Помпей, Италия
Портрет на Теренций Нео и неговата съпруга

понякога е определяна като портрет на Paquius Proculus, но това е просто грешно. Фреската е на пекаря Теренций Нео и неговата жена и е намерена в неговата къща в регион VII. Този портрет ни дава рядката възможност да се докоснем до обикновените хора на Помпей през потока на времето. Показва ни съпрузи от средната градска класа, които стоят малко недодялано пред четката на художника, опитвайки се да се представят като някакви интелектуалци – единият държащ ротулус, а другата – стило и восъчна табличка. Мъжът е в римска тога, което ни говори, че е римски гражданин –нещо от което сигурно много се е гордял. Друга съществена информация, която можем да почерпим от портрета, е че помпейките явно не са си скубали веждите между очите. Поне някои от тях.


Тук някъде свихме по едни стълбички вдясно и те ни изкачиха до едно хълмче на север от улицата, където имаше тоалетна, място за пушене и се откриваше хубава гледка.

Погледнат отгоре античният Помпей е малко тъжен с всичките тия зейнали отвори вместо покриви. И, понеже тълпите долу не се виждат, е дори малко зловещ.


Ние използвахме времето горе, за да изпушим по цигара и да се огледаме наоколо. Валя дори изпи една бира, но ние с Гената героично се въздържахме. В момента в който отново започна да пръска дъжд, аз не издържах и си намъкнах дъждобрана. Така бях спокоен, че ще продължа да обикалям хладнокръвно из руините, дори небесата да се продънят.


След около 20 минути слязохме и

продължихме по via Abbondanza


Аз се спрях прeд

дома на Епидий Руф,

а Гената и Валя продължиха напред.

Домът на Епидий Руф – Помпей, Италия
Домът на Епидий Руф

Къщата е интересна с това, че основата ѝ стои на около метър и нещо над нивото на улицата, а също така е с метър навътре от околните сгради. Построена е още през самнитстския период, около 70 – 80 години преди Помпей да стане римски и навярно заради това е доста различна от повечето домове в града. Големият имплувий е заобиколен от 16 дорийски колони, обособявайки пространство наречено от Виртувий, кой знае защо, „коринтски атриум“. Сякаш стандартният перистил на традиционния древноримски домус е взет от градината в задната част и е поставен отпред.


Трябваше обаче да побързам нататък, за да намеря моите спътници, които бяха се запилели някъде напред. След дълго взиране от терасата пред дома, накрая ги мернах в далечината, подминали ъгъла на via Abbondanza и via Stabiana.

Улица в Помпей, Италия
Улица в Помпей

Трябваше бързо да ги настигна и да им заявя, че маршрутът ни не е натам, надявайки се, че ще ме послушат…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей на живо (2): Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме с обиколката на Юрий из древния Помпей. Миналия път пристигнахме в градчето, а днес вече навлизаме в Архелогияческия парк, където се съхраняват останките на нещастния град. Приятно четене:

Помпей, на живо

втора част

Говеждия форум и имението на Юлия Феликс

През 62 г., силно земетресение, като един вид предупреждение за бъдещето, удря околностите на Везувий, нанасяйки тежки щети на сградите в Помпей. 17 години по-късно, когато вулканът изригва и покрива града под слой пепел и пемза, „запечатвайки“ го за бъдните поколения, той все още не е преодолял последиците от труса. През тия 17 години голяма част от сградите са ремонтирани, главно публичните, но много от тях си оставали увредени и видът, в който ги виждаме днес, едва ли може да бъде определен като най-славния им. Въпреки това те са достатъчно запазени под пепелта в продължение на хиляди години, а Помпей е най-съхранения град от римската епоха до наши дни.
Но да се върнем към обиколката ни. На югоизток от Амфитеатъра се намира

Голямата палестра,

наречена така, за да я отличаваме от Малката такава (Самнитска) при Триъгълния Форум. При древните гърци, а по-късно и при римляните палестрата е била нещо като гимназион с двор –място за гимнастически упражнения, тренировки, състезания или просто контакти.
Построена е някъде по времето на Август, най-вече за да отговори на нуждите на разрасналия се град, както навярно и заради това, че модата по онова време повелявала, синовете на богатите граждани да упражняват някакви физически упражнения, за сметка на все по-западащата военна подготовка.

Палестрата прилича на гигантски перистил, ограден обаче с колонади само от трите си страни, а от четвъртата, гледаща към Амфитеатъра, с обикновена стена. В средата на пространството имало басейн, а покрай колоните растели два реда дървета, даващи благодатна сянка в летните жеги. Въобще струва ми се, че по онова време палестрата е била доста приятно местенце. Както впрочем и днес. На снимката, отгоре наднича закачливо Везувий 🙂

Голямата палестра – Помпей, Италия
Голямата палестра

Червените щори покрай колонадите със стъкла пред тях, са сложени заради временната изложба

“Vanity: Stories of Jewels from the Cyclades to Pompeii“,

която беше открита само дни преди да пристигнем и ще продължи до 05.08.2019 г. Явно така съм се заплеснал по златните накити на възраст хиляди години, че съм забравил да снимам. Затова двете снимки по-долу са взети от тук:

Златни накити от Помпей, Италия
Златни накити от Помпей
Златни накити от Помпей, Италия

Когато излязохме навън, разбрахме, че дъжделивата прогноза за времето май ще излезе вярна. Тъмните облаци, надвиснали над амфитеатъра се примъкваха постепенно към нас. Ние обаче бяхме подготвени с дъждобрани и никакви природни стихии не можеха да ни накарат да напуснем стария Помпей, дори и потоп.

Амфитеатър – Помпей, Италия

На север-северозапад от Амфитеатъра пък се намира т. нар.

Говежди форум (Forum Boarium)

За съжаление беше затворен, но аз успях някак да промуша поглед и телефон през оградата, където не видях нищо приличащо на форум, а само едни лозя.

По време на първите разкопки в началото на 19 в. археолозите открили много говежди кости и помислили, че са се натъкнали на пазар за добитък и затова го кръстили Говежди форум. По-късно са открити остатъци от лозе, разположени почти из целия парцел и затова в днешни времена са насадени наново растения, които са култивирани с винарски древни техники.

Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium) – Помпей, Италия
Лозята в Говеждия форум (Forum Boarium)

В последствие на доста места из Разкопките видях подобни лозя, от които се прави прочутото помпейско вино, потвърждаващо славата на древна Кампания, като производител на най-хубавото вино в Древността, че и днес. Най-известно е

виното от Вилата на мистериите,

което се прави явно и от лозя растящи не само в тази вила 🙂 Поне надписът, закачен на вратата на една къща наблизо, твърди така.

Лозята във Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Вилата на мистериите
Лозята във Вилата на мистериите – Помпей, Италия
Лозята във Вилата на мистериите

Преди да продължа обаче, искам да поясня няколко неща относно районирането на Помпей. С цел по-добра ориентация за посетителите и най-вече за професионалистите,

археологическия парк е разделен да 9 района,

всеки от тях също разделен на номерирани инсули (от латински insula -остров). Това са каретата оградени отвсякъде с улици, както във всеки съвременен град. От своя страна инсулите са разделени на съставляващите ги постройки и обособени терени, съответно номерирани и те. Например мястото, където ще отидем в следващия абзац е с адрес „II, 4, 3-12“, където „II“ е районът, „4“ е инсулата а останалото терените, които обхваща имотът . Нататък няма да давам адресите на обектите, с цел да не предизвикам досада у читателя, но понякога ще се налага, за да разгранича някои сходни и приличащи си места.

Археологически парк – Помпей, Италия
Археологически парк
Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

На крачка от Говеждия форум се намира

имението на Юлия Феликс,

който заема цялата най-голяма инсула в града, което го прави и най-големия по площ. Влязохме случайно от южния му вход, за който не знаех, че съществува.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Имотът на Юлия Феликс

Мястото е разкопано още през средата на 18 век, но след поредица от щети нанесени от неаполитанските крале е погребано отново, за да може през 50-те години на 20 век да бъде разкопано, този път професионално.

От имота са застроени едва около една трета, а останалата земя била заета от голяма градина. След земетресението от 62 г. собственичката явно решава да отдава част от къщата си под наем, а баните си превръща в публични. За това говори един надпис, намерен при първите разкопки на лицевата страна на имението. Той бил нещо като обява, написана върху стената откъм улицата. Днес той се съхранява в Националния археологически музей в Неапол на сухо място, за да се запази и за бъдещите поколения.

„Дават се под наем...“ - Обявата за отдаване под наем на имота на Юлия Феликс – Помпей, Италия
„Дават се под наем…“ – Обявата за отдаване под наем на имота

Надписът в общи линии гласи: „Дават се под наем, в имението на Юлия Феликс, дъщеря на Спурий, елегантни бани за порядъчни хора, магазини с горни стаи и апартаменти. От 13-ти август до 13-ти август на шестата година, в продължение на пет непрекъснати години. Наемът ще изтече в края на петте години.
Подобни графити, пръснати из целия Помпей, ни карат да почувстваме някак близки хората живели тук преди две хилядолетия виждайки, че и те са се вълнували от същите неща, от които се вълнуваме и ние днес. Това е светът на онези, които не са влезли в аналите на Историята, но са съществували от плът и кръв, точно толкова, колкото и известните императори, философи, генерали и сенатори на римската държава.


Но да продължим. Безспорно просторната градина хваща окото, особено нейната централна част където е съществувал нещо като канал, по онова време пълен с течаща вода.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Каналът в градината

С изглед към градината е и портикът на запад от нея, покрай който има няколко помещения.

Портикът – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Портикът

Летният триклиний

е най-интересният от тях. Отворен към градината, в прохладните вечери в него навярно са се настанявали стопаните на сградата, за да вечерят. На задната му стена може да се види т.нар.нимфеум – това са ония стъпалца, вградени в стената отзад, по които всъщност се спускала вода. По принцип такова помещение е имало във всяка богата римска къща, особено в провинцията, където наличието на повече пространство развинтвало фантазията на богати собственици и способни архитекти.

Нимфеумът в летния триклиний – Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия
Нимфеумът в летния триклиний

На север и юг от триклиния се намират стаи, които навярно са служели за спални или сервизни помещения.

Имотът на Юлия Феликс – Помпей, Италия

Къщата има още много други помещения, заслужаващи да се видят от които са баните, но за жалост този ден коридорът към тях беше затворен и аз не знам поради каква точно причина. Обикновено подобни прекратявания на достъпа до дадени обекти се извършват от управата на парка, за провеждане на нови археологически разкопки, консервиране и реконструкция на сега съществуващи, или просто за поддръжка. По нататък, за мое съжаление, щяхме да се натъкнем на доста такива места.


Накрая, от централния вход на къщата, излязохме на

„Via dell’Abbondanza“ – главната улица на древното градче,

която е главна и днес, предвид броят туристи, които щъкат всекидневно по нея.
Следващият частен дом на тази улица бе „Венера в мидена черупка“, в който исках задължително да вляза, но за мое съжаление, беше затворен и ние продължихме хладнокръвно нататък.
Хладнокръвието ми обаче се стопи, когато пред дома на Октавий Квартий ни застигна една огромна група от крещящи 10-11 годишни вагабонти, водени от няколко учителки. Отгоре на всичко взе и да прокапва дъжд…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Помпей, на живо (1)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Започваме едно пътуване из Древността – Юрий ще ни води до Помпей. Приятно четене:

Помпей, на живо

първа част

Помпей, началото

След поредица от отлагания и дългогодишни назлъндисвания, в един късен следобед се озовах на летището в Неапол, заедно с…

Трудно ми е. Пиша тези редове и се чудя, как да започна този пътепис, защото напоследък не усещам онова опияняващо чувство от срещите си с Античния свят, или поне не го изживявам до степен на ентусиазма, с който го правех преди 10 или 20 години. Не знам, как се случи това? Дали е от възрастта или пък от вече завършения, криещ се в мен циник, който ме кара, да гледам на околния свят с известна доза отегчение. Отегчение, което е поизбутало настрани наивното ми възхищение от света.

За Помпей обаче не мога да пропусна

да напиша нещо, дори с риск текстът да се получи сух и отегчителен. Няма да съм аз, ако не го направя! А и съм чувал, че вдъхновението понякога идвало с писането 🙂 И така… Да видим…

В късния следобед на един слънчев майски ден аз, Гената, Пешо Гаргата и Валя се озовахме пред изхода на

летището в Неапол

На около стотина метра напред ни чакаше спирката на „Alibus“ –автобусите с този надпис сноват директно между летището и Централната жп гара – нашата временна цел, откъдето трябваше да вземем влак за Помпей. Качихме се на рейса, но докато дойде времето за тръгване, вътре настана страшна вавилонска гъчканица от потни тела, ръбати куфари и увиснали по гърбовете раници -съвсем неоправдана за цената от 5 евро на човек, която платихме. В този момент не знаех, че това е само една от поредица от случки, които щяха да предизвикват старата ми непоносимост към тълпите. Особено туристическите тълпи.

След около 15-на минути слязохме на площад „Гарибалди“ и изведнъж се потопихме в

шаренията на Неапол

Шарения в буквалния и преносен смисъл. Шарени хора, шарени (от боклуците) тротоари, шарени лющещи се сгради, какофония от автомобилни клаксони, подвикващи си неаполитанци, африканци, европейци, американци, азиатци… Навярно

всяка Централна гара по света е такава –

около нея можеш да видиш хора от различни раси и националности – местни, имигранти, туристи… Последните можеш да различиш лесно – нарамили сакове или влачещи куфари, въртящи главите си във всички посоки и снимащи нещо си от време на време.

Гарата в Непол, Италия
Гарата в Непол

Такива бяхме и ние, докато се озъртахме наоколо, преди да вляза в китайския магазин до спирката и да купя от там по една бира. Италианска, не китайска. После, вече спокойни, се упътихме към входа на гарата, където аз и Гаргата седнахме на едни бордюри да си изпием бирата, а Валя и Генчо се пръснаха наоколо. Чудех се, дали не изглеждаме подозрително на минаващите покрай нас полицаи –такива едни брадясали и пиещи алкохол на обществено място, но Пешо ме успокои сочейки към тъмните африкански субекти щъкащи наоколо. Да, ние си изглеждахме направо прилично. Накрая, след като успяхме да се съберем и четиримата на едно място, слязохме в подземното ниво, откъдето трябваше да потеглим към Помпей.

Докато чакахме, перонът се напълни с народ – туристи, като нас или просто местни, прибиращи се от работа. Влакът се състоеше от някакви стари, раздрънкани и покрити с графити вагони, които и отвътре не бяха по-добри, но на какво ли не е готов човек, за да спести от пари за такси. По късно разбрах, че това мое първоначално впечатление за състоянието на неаполския транспорт не е съвсем вярно, защото по-късно по същата линия се возихме в новички и удобни мотриси. Накрая, след около 50 мин. блъскане, 28 километра разстояние и 21 спирки, се изсипахме на

гарата в Помпей, по-точно „Pompei Scavi – Villa Dei Misteri“

Това последното го уточнявам, защото по-късно в градчето видях още 2 гари, които обслужват други маршрути.

Стигнахме за петнайсетина минути до хотелчетата, където щяхме да отседнем, отстоящи на около стотина метра едно от друго. По пътя, си изкривих врата от гледане наляво, към Археологическия парк, насилвайки се безуспешно да премахна усмивката от лицето си. Сигурно съм изглеждал доста глупаво.

Археологически парк, Помпей
Археологически парк, Помпей

Преди това пък Гаргата не пропусна да се изпикае на метри от входа на парка. Въобще Пешо Гаргата опика целия Помпей в последствие, но, слава богу, в настоящият пътепис повече няма да става дума за това.

Туристи в Помпей , Италия
Туристи в Помпей

След като се настанихме, се поразходихме по улиците на градчето, които не бяха особено натоварени, но когато след 10 мин наближихме Центъра, видяхме, че това не е точно така.

Главният поток от туристи е съсредочен по „Via Roma“ и площада

и понякога по тротоарите придвижването става трудно. Поседнахме на пейките пред забележителния храм „Св. Богородица на броеницата“, който си е направо чудо на архитектурата, особено за такова малко градче като Помпей. Изградена е в края на 19 век на мястото на стар параклис, когато общината е била доста по-бедна и ненаселена от днешната. И както често става в християнството, парите за строежа осигурил един покаял се грешник, бивш сатанист.

Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей
Храм „Св. Богородица на броеницата“
Храм „Св. Богородица на броеницата“, Помпей

След като се наситихме на гледката, скокнахме до Карфур, за да си напазаруваме ядене и пиене. После пийнахме по едно накрак и накрая се разделихме. Все пак денят ни беше наситен с много нови впечатления и като че ли бяхме малко уморени.

На сутринта с Гената забелязахме, че нашата стая наистина е с

гледка към Везувий,

както бяха обещали хазяите в Booking, но… само към горната му част, подаваща се едвам над стоящата на 3 метра от маломерното ни балконче сграда. Това не можа да ни развали настроението, защото все пак щяхме само да спим тук.

Гледка към Везувий - Помпей, Италия
Гледка към Везувий

Към осем и половина, всички се явихме пред входа на Разкопките, откъм Амфитеатъра, учудващо доста свежи, предвид изпитото по едно питие предишната вечер 🙂 Този вход отстои на около 100-на метра от хотелчетата ни и за това предпочетохме него, пък и предлагаше по-малка наситеност от туристи, в сравнение с западните два входа. Въпреки това пред касата му вече се бяха наредили 20-на ентусиасти, чакащи

Археологическия парк

да отвори, което щеше да стане в 9. Тук някъде Пешо се отказа да влиза и пое нанякъде, а останалите трима след 15 минутно чакане успяхме да си купим билети.

В началото човек не разбира, че е влязъл в археологически парк. Едва, когато погледне напред между дърветата и зърне помпейския амфитеатър осъзнава, че се намира на историческо място.

Специално историческо място!

Pompei Scavi, Campania, 80045, IT

Честно да си призная, амфитеатърът не ми направи някакво чудно впечатление, но причината се крие явно в мен, понеже през цялото време неволно го сравнявах с Амфитеатъра на Флавиите в Рим. А това състезание, помпейската сграда няма как де не загуби. Все пак, за времето си, той е бил едно архитектурно достижение, а в момента е най-стария запазен амфитеатър в Италия, изграден около 160 години преди Колизеума, малко след като градът става римска колония.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър
Амфитетър - Помпей, Италия

Дистанцията в годините между строителите на Колизеума и помпейския амфитеатър личи и при чисто архитектурните решения. Стълбищата, служещи за вход на зрителите, не са вградени в самата сграда, а са построени отвън, а входовете за гладиаторите излизат направо на улицата. Съоръжението побирало около 20 000 зрители, което го прави доста голямо за град като Помпей, който по различни оценки, във времето, когато вулканът изригва, е имал между 10 и 20 000 жители. Но фактът, че е ползвано и от жителите на околните градчета, все пак оправдава големината му.

Амфитетър - Помпей, Италия
Амфитетър - Помпей, Италия

 Наличието на хора от различни места обаче явно водело до проблеми по трибуните, така както става често и днес. Според Тацит, през 59 г., по време на гладиаторските игри, агитката на Помпей се сбива с тази от Нуцерия и гостите го отнасят жестоко. Заради случката, Римският Сенат забранява провеждането на гладиаторски игри в града за 10 години. По онова време това си е било твърде жестоко наказание, предвид това, че за основната маса от хората Игрите са били основен източник на забавления няколко пъти в годината. Забраната обаче е отменена още през 62 г. заради една друга трагедия, знанието, за която би ни дало една по-разширена гледна точка за онези трагични дни през 79 г., когато вулканът Везувий изригнал и затрил от лицето на земята няколко римски селища.

Следва.

В следващата част ще продължим с разходката си из Археологическия парк в Помпей. Ще влезем в частни домове, храмове, кръчми, бордеи, некрополи, базилики и обществени бани…

Очаквайте продължението

Автор: Юрий Александров

Снимки: авторът

Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Юрий Александров – на картата:

Другата Италия и Юрий Александров

Booking.com

Синеморец – между човешките и Божиите дела

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Лятото свърши, но това още не значи, че няма да ходим на море. Днес Юрий ще ни води до Синеморец.

Приятно четене:

 

Синеморец

между човешките и Божиите дела

Ни риба, ни рак

Помня, че някъде през 90-те, след отварянето на граничните зони, Синеморец се превърна в предпочитана лятната дестинация за мнозина българи, на които конвенционалните курорти по Черноморието ни, с цялата им гмеж, мърсотия и унифицираност отдавна бяха втръснали. Хората търсеха девствени плажове, тихи залези и колкото се може по-малко екземпляри от собствения им вид.

 

 

Е, макар че напоследък горните условия вече почти не съществуват, потокът от летовници към селцето продължава с все по-нарастващи от година на година темпове. Дори през септември, когато го посетихме със жена ми. Там може да се наблюдава съществуващата навсякъде по-света зависимост – колкото по-девствено е едно леснодостъпно място, толкова повече туристи привлича, а колкото повече туристи привлича толкова по-малко девствено става.И докато хората казват, че такова чудо, като малко бременна жена няма, то за Синеморец подобна полуконстатация може да бъде направена с чисто сърце. Непрекъснато увеличаващите туристи са оставили своя отпечатък върху външния вид на постройките му и вътрешния мир на населението му, по улиците и по дворовете му.

Мястото днес е полудевствено, полуневинно, полуселско, полукурортно.

Обременено с духа на Цивилизацията, но и все още пълно с незастроени терени в продажба. Ни риба, ни рак. Шестващата по света криза играе ролята на своего рода консерватор, но когато тя отмине рано или късно ще му трябват само няколко години „развитие“ и за да може успешно да кандидатства за титлата „Курорт“. Тогава, в този паметен ден, всички ние ще можем официално да отбележим края на дивото ни Черноморие, което вече ще търсим само по страниците на старите албуми, респективно файлове, забутани на дъното на някое чекмедже или на харддиска на някой неизползваем кашонест компютър с RAM около 64 МБ.

Селцето днес вади противоречиви чувства от душите на туристите. Малките спретнати къщи за гости и семейни хотелчета се конкурират с няколко хотелски мастодонта в покрайнините му и сякаш намекват, че за старите къщурки с кокошарници вече място няма. Туристите, които привличат са от съвсем различен тип и имат различни изисквания към добро прекарване на лятна ваканция. Така населеното място се развива в най-различни посоки, но като че ли накрая, както винаги става, победителят ще е бетона.

8279 Синеморец, България

В Синеморец липсва пешеходната улица,

така присъща за всеки наш морски курорт, и опасността някой софийски или бургаски тарикат да ви отнесе с 15 годишното си БМВ е реална. Особено осезаема става тя сутрин, когато всички тюфлеци, които не могат да понесат повече от 3 минути ходене пеша се накачурват по талигите си и се юрват към южния плаж Бутамята. Респективно обратната процедура се наблюдава от късния следобед до ранната вечер. Въобще спокойна разходка не можеш да направиш там. Под напрежение се чувстваш някак, при цялото това движение, подобно на средно натоварена софийска улица.

Синеморец

Спокойствие можеш да намериш по преките на главната,

където са и разположени повечето от малките кокетни хотелчета, вили и къщи за гости. По тях обаче е хубаво човек да си гледа в краката, защото повечето не са асфалтирани и са покрити с прах, дупки и камънаци. Ходенето с токчета за представителките на нежния пол по тях не е препоръчително, а дори забранително. Особено във вечерните и нощни часове, в които свети по една улична лампа на пряка.

 

Синеморец

Синеморец

 

Прекрасният северен плаж при устието на Велека

също не може да ви осигури някакво усамотение, защото е взел и той да се пълни все повече от година на година. Обграден от едната страна от морето, а от другата от реката, той със сигурност влиза в Топ 3 на българските плажове. Е, по-претенциозните, ще кажат, че едрият пясък боде изнежените им пети, че на два-метра от брега морето вече не е до колене и че водите на реката са студени, но те явно не познават Вселенския Закон за природната гадост, който гласи, че когато Природата ни дарява с красота, тя не е длъжна да осигурява удобствата. Кучка!

И тука се сещам за един виц, който чух наскоро:

Тръгнал един руски олигарх да почива на море и изпратил предварително секретаря си да организира ваканцията. Пристигнал секретаря и отишъл направо при управителя на курорта. Излезли на плажа и секретарят почнал да се дзвери:
– Бе т`ва `кво е?
– Как какво!!! Пясък. Жълт.
– Аааа, шефът не обича жълт пясък. Да се изрине целият и да се насипе бял фин пясък!
– Ама…
– Няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
На следващия ден целият плаж е посипан с бял фин пясък. Оглежда го секретарят доволно, но по едно време зяпва учудено.
– А това какво е? Каква е тая гадория?
– Как „гадория”!!?? Та това е морето.
– Виж, `кво е мръсно! И мирише! До утре да се прочисти! Да се прецеди, ако трябва, за да стане кристално. Камъните по дъното да се премахнат! На всеки 30 секунди да има вълна висока между 45 и 55 сантиметра…
– Ама…
– Няма ама!
Вади секретаря куфарче с пари и плаща.
След три дни всичко е на шест.
– Тва `кво е? Какви са тия бомбардировачи?!
– Ами… чайки.
– Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат бавно по плажа, но в никакъв случай да не излитат.
– Ама…
– Абе няма ама!
Вади куфарче с пари и плаща.
След една седмица пристига баровецът. Разходил се по белия пясък, усмихнал се на двете чайки, седнал в шезлонга, вперил поглед в кристално чистата вода, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал дълбокосмислено на секретяря си:
– А кажи сега, Серьожа, можеш ли тая красота да я купиш с пари?!

Но да продължа със Синеморец…

Духът на ранния балкански капитализъм не е подминал и местните жители, които живеят в мислите си някъде около средата на 90-те:

Цените по минимаркетчетата, зарзаватчийниците и ресторантите горе-долу колкото тези в „Константин и Елена”, където бях няма и два месеца преди това. Качеството на предлаганите услуги обаче отстъпва от това в големия северен курорт, да не говорим, че дори нощувките в Синеморец са по-скъпи. Нито един келнер, например, не се справи с елементарния ми тест, според който основното ми ястие трябваше да бъде сервирано половин час след ракията и салатата. Да не говорим, че някои от тях даже забравяха поръчките и ме питаха дали да слагат ястието да се прави, когато аз вече го чаках. Всеизвестно е, че професионалистите в келнерството се насочват по големите курорти.

Всъщност единственото заведение, което ми хареса бе бар „Корабът“ разположен северния край на улица „Устие“. В заведението си личеше, че е вложено огромно желание и хъс, съпътствани с усет за естетика, пространство и онова чувство за премереност, което е почти недостижимо по нашите ширини. Това е едно от малкото заведения в Синеморец, където няма да чуеш носталгични песни от времето на зрелия социализъм или германски дебилщини от 80-те. Това, че подкрепяха Протестите, въобще не го взимам предвид :)

 

На онези от вас, които не отиват до морето само за да печат всестранно всичките си части на плажа, мога да препоръчам да хвърлят поглед на

кокетната църквичка „Св. Георги”,

която се намира в североизточната част на селото, където някога е бил центърът на гръцкото селце. Хубаво е да уцелят момента, когато е отворена, както се случи с мен. Построена е в началото на 19 в., по всяка вероятност от гърци, които са обитавали нашето Черноморие почти 2 хилядолетия и половина, преди новоосвободената Българска държава да ги прогони през 19-20 век.

Свети Георги, Синеморец

 

Малко по-на север от църквата се намира тракийската могила, където през 2006 година бяха открити златни предмети. Всичко започнало, когато местният хотелиер Недялко взел да бута възвишението с багер, че му пречело на гледката към морето. След полицията и прокуратурата, накрая до могилата се добрали и археолози, които открили дребни златни и сребърни предмети от погребение на знатна тракийка. Човек може да се чуди, какво ли пък са открили преди това онези с багера. А пък преди петнайсетина години могилата била определена като безперспективна от археологическа гледна точка… Аз обаче не можах да идентифицирам точно могилата, поради липсата на всякакви упътващи надписи, признак на отвратителното отношение към историята, които имат почти всички местни власти в България.

 

Недалеч оттам, до местното гробище, се намират останките от „крепостта” на местен тракийски велможа, където миналата година екип от археолози откри гърне със сребърни монети от 3 в. пр. Хр. Съвсем приличащо на гърнето, което понякога сънувам, че е заровено от дядо ми в двора. Явно оттогава разкопките са замразени, като опитът им за консервация е явно е напълно неуспешен. Оградата е бутната, а найлоните покриващи стените изгнили. Кой знае защо към забранителният надпис за достъп е добавена и забрана за снимане. Слава Богу следи от иманярски набези поне видимо няма. Още по жалко е, че за 4-5000 лева може да се направи ламаринен навес, който да пази разкопките поне от капризите на времето.

Синеморец

 

 

Но стига с миналите и сегашни творенията на човека! Време е да се обърнем към забележителните чудеса на природата, с които околностите на Синеморец са препълнени…

Към следващата част

 

Автор: Юрий Александров

 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 

 

Черно море