Tag Archives: BG Media

Директорът Кошлуков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява на директора Кошлуков да стои безсрочно на поста си, е от 2016. Целта на изменението е (без да е обявявана някога официално) Вяра Анкова да стои отвъд мандата си, което и стана. В бързината в изменението на ЗРТ бяха забравени управителните съвети, поради което допълнително изменяха изменението.

В тези изменения няма срок, в който новите генерални директори да бъдат избрани. И веднага започват недоразуменията, още през 2016, както вече никой не помни, писала съм тук – ЗРТ: начин на употреба.

Желаното от властта (тогава) отлагане започна при Мария Стоянова, снегът и студът пречат на обявяването на конкурс, продължи при София Владимирова – и плавно навлезе във фазата Кошлуков.

Повод за това напомняне на фактите е информацията в Сега, че е насрочено следващо заседание на ВАС през юни 2024, когато директорът Кошлуков ще е преполовил извънмандатния си мандат. Можем да се обзалагаме дали ще направи пълен извънмандатен мандат в очакване на следващ конкурс.

Както се вижда, противно на заглавието изобщо не става въпрос за Кошлуков, а за шлейфа от последици, когато властта бърка в закона intuitu personae.

Какво е Евронюз България? ТВ Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какво знаехме досега от сайта на ТВ Европа, който започна да се вижда онлайн на адрес https://euronewsbulgaria.com/ :

“Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.”

Какво научаваме сега от съобщение на същия сайт под заглавие “Уточнения около отношенията между Euronews SA и ТВ Европа”:

“ТВ Европа и Euronews SA са две отделни независими компании, като ТВ Европа не е филиал на Euronews SA. Те са свързани с договор за лицензиране на марка от 29 април 2021 г. за експлоатация на марката „Euronews Bulgaria“. Що се отнася до редакционния периметър, договорът налага строги, взискателни и фундаментални условия и на двете страни за спазване на редакционната харта на Euronews.”

По-нататък в изявлението се появява термин “редакционно пилотиране”, което не се поставяло под въпрос от страните. Какво означава това, не е известно:

“Под ръководството на Euronews SA, Главният редактор на Euronews България отговаря за ежедневното отразяване на актуалните новини и за редакционния избор на Euronews България, в съответствие с редакционната линия. Това редакционно пилотиране, което включва политическите новини, по никакъв начин не се поставя под въпрос от страните.”

И още по-нататък има нещо като обещание в бъдеще да има оценка на събитията, свързващи назначаването на Ваня Бедрова като програмен директор и напускането на хора от екипа:

“С оглед на ускоряване на икономическия си растеж, ТВ Европа възнамерява да разшири своя мениджърски екип и добавя нова програмна дирекция, отговаряща за програмната схема и за различните излъчвани формати и тяхната продължителност, извън новините. Euronews SA приветства това желание за развитие, което не би могло да накърни редакционните прерогативи на Главния редактор.

За да гарантира качеството и независимостта на информацията, договорът между ТВ Европа и Euronews SA въвежда различни механизми, които са доказали своята ефективност в развитието на международната мрежа на Euronews. Един от тях е Редакционният съвет, контролиран на 2/3 от Euronews SA, председателстван от Euronews SA и в който участва член, посочен от ръководството на ТВ Европа.

Този Съвет ще заседава съвсем скоро и ще разгледа въпросите, повдигнати напоследък в редакцията в София, както и тези, изнесени през последните дни в някои български медии. Евронюз и ТВ Европа потвърждават волята си да продължат и задълбочат съвместната си работа в професионална атмосфера, за да гарантират успеха на Евронюз България в рамките на препотвърдените тук общи ценности.”

Костадин Костадинов осъден за клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сега, а след това и други медии, изнасят информация, че лидерът на Възраждане Костадин Костадинов е осъден да плати 5000 лева на журналиста Васил Иванов за клеветнически твърдения.

Според решението на Софийски градски съд :

“С изявленията, „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“;  „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“;  направени от  ответника К., се внушава, че ищецът И.  се поддава в професионалната си работа на поръчки на управляващите,  а репортажите му са поръчкови, нералистични и подвеждащи. Внушението е, че в репортажите си ищецът не представя точна, вярна и проверена информация, а преднамерено изкривена, като срещу заплащане изготвя подвеждащи материали. Според речника на синонимите в българския език, синоними на глагола „навеждам“ са: прегъвам, свивам, прекланям, привеждам, превивам, всички със съдържание, което е смислово противоположно на принципа на журналистическа и редакционна независимост, залегнал в Етичния кодекс на българските медии.

Въпросните изявления са обидни – унизителни за честта и достойнството на ищеца като разследващ журналист, награждаван за професионални достижения от колегите си /Награда на СБЖ- 2006г., номинация за награда за журналистика „Валя Крушкина“ 2016г./, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за  ищеца, внушават че рпортажите му са в услуга на управляващите и по тяхна поръчка. Последното твърдение   не е истина, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.”, в този смисъл – решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. № 2098/2015 г„ ВКС, ГК, 4 г.о.

Решаващият състав  намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“;  „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“ представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.”     

Според решението, “в процесната статия водещ въпрос не е личността на ищеца, а състоянието на медийната среда у нас, през процесния период. Публикацията адресира всъщност коментира обществения проблем за свободата на словото в Република България, и съдържа оценъчни съждения.“

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Медийните пакети | 2 април 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда анализира финансирането на изборните кампании.

Две публикации за кампанията, предхождаща парламентарните избори на 2 април 2023:

Приходите и разходите

Медийните пакети и към кои медии са насочени

Непропорционални изисквания на МФ, които затрудняват и ограничават достъпа на журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преди дни МФ въведе изисквания за акредитация.

В открито писмо журналисти отказват да се акредитират при тези условия.

И.д. Главен прокурор: в държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали до определени медии с цел да се удрят определени хора

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към палитрата от средства за натиск на главния прокурор върху “дадени хора” се добавят и нови инструменти, разкрити на заседание на ВСС, за които пишат днешните медии:

В Дирекция “Публична комуникация” на ВКП се пишеха сигнали от името на несъществуващи лища, те се входираха и по тях се извършваше проверка. Това съобщи Борислав Сарафов пред ВСС. По времето на Иван Гешев в дирекцията работили 18 човека. 

По този начин започвали проверки срещу опоненти на бившия главен прокурор.

Другият начин бил да се пишат статии от служителите на “Публична комуникация”, те се изпращали до две медии, после прокуратурата се самосезирала и започвала проверка. 

24 часа, 6 юли 2023

Не по-малко скандални разкрития направи Борислав Сарафов, който бе привикан специално във ВСС. Той каза, че проверките с цел натиск особено са “избуяли” в последния един месец от властта на Гешев.

Той разкри, че в дирекция “Публична комуникация” на държавната прокуратура се изготвят фалшиви сигнали с цел да се удрят определени хора.

Втората пракика е, че се пишат готови статии, които се пращат до ясно кои “медии”. И като излязат като статия, прокуратурата се сезира срещу дадения човек.

“За мен е стресиращо като човек и като дългогодишен магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани собственоръно от несъществуващи лица, второ – по “статии”, които се пишат (в прокуратурата), пращат се в определени медии и после се самосезира прокуратурата.”

Атанас Славов каза, че това, което се изнася е – меко казано – стряскащо.

Клуб Зет, 6 юли 2023

“За мен е стресиращо, ще го кажа като човек и като магистрат, проверки да се образуват по такъв начин – по сигнали, написани от несъществуващи лица, или по статии, изпратени до определени медии, които след това се проверяват”, коментира Сарафов. Той потвърди, че администрацията на главния прокурор Иван Гешев са писали статии, които са били изпращани до две определени медии. Те бяха писани от служители на публична комуникация, бяха качвани на сайтовете и след това ставаха повод за образуване на предварителни проверки”, обясни механизмът Сарафов.

Дневник, 6 юли 2023

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Доклад 2023 представя състоянието през 2022 година. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена). Това е поредната шеста оценка. България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

Докладът за България

Оценки на риска:

1. Основна защита (46% – Среден риск)
2. Пазарен плурализъм (76% – Висок риск)
3. Политическа независимост (60% – Среден риск)
4. Социално включване (73% – Висок риск)

Заключение и препоръки:

Резултатите от ММП2023 показват значителни рискове за медийния плурализъм в България. Две от четирите области се открояват с висок риск: „Пазарен плурализъм“ и „Социално включване“. Областта „Политическа независимост“, която беше с висок риск в ММП2022, сега е в зоната на средния риск заедно с областта „Основна защита“. Въпреки регистрираното общо подобрение в областта „Политическа независимост“, ключови показатели в нея, като например независимостта на
обществените медии и редакционната автономност, остават силно проблематични. Като се имат
предвид тези забележки, може да се заключи, че в сравнение с ММП2021 и ММП2022 общото ниво
на риск за медийния плурализъм не очертава значителни промени. Политическата нестабилност в
страната през последните две години не позволява прилагането на по-целенасочени мерки за
подобряване на медийното законодателство и на цялостното състояние на медийната среда.
Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на независимостта на
обществените медии (94%), редакционната независимост от търговско влияние и влияние на
собствениците (92%) и плурализма на цифровите пазари (92%). Тези изключително високи нива на
риск са тясно свързани с проблеми в няколко други области: плурализъм на доставчиците на
медийни услуги (88%), защита срещу дезинформация и език на омраза (88%) и медийна
жизнеспособност (79%). Както ясно се вижда от данните, установените нива на риск засягат много от най-важните области на функциониране на медиите: тяхната независимост, способността им да се справят с дезинформацията, устойчивостта им и т.н. Важно е също така да се отбележи, че високите нива на риск се отнасят както за традиционните медии, така и за цифровата медийна среда.
На този фон ограничаването на рисковете за медийния плурализъм в много сфери продължава да
бъде неотложен въпрос за страната. Нужни са комплексни подходи за едновременно справяне с
проблемите в различни области. Необходимо е да се търси и широк политически консенсус, за да се наложат устойчиви мерки. Подобни мерки следва да отчитат както националните особености, така и общата рамка на инициативите и политиките на ЕС в областта на медиите.
В областта на основната защита насърчаването на положително развитие може да се постигне
чрез политически мерки като:
Насърчаване на правни и институционални мерки за по-добра професионална защита
(включително физическа и онлайн сигурност) и условия на труд на журналистите (от страна на
НПО, професионални организации, медии).
Подобряване на законодателството относно състава, функциите и ефективността на Съвета за
електронни медии, националния медиен регулатор, чрез въвеждане на ефективни мерки за неговата независимост.
Стартиране на информационна кампания в подкрепа на приемането на Директивата срещу
стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) и подготовка за незабавното
ѝ прилагане.
Повишаване на обществената осведоменост относно Европейския законодателен акт за
свободата на медиите.
Ефективно прилагане на новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения.
По-ефективно прилагане на практика на съществуващото национално и европейско медийно
законодателство.
В областта на пазарния плурализъм:
Въвеждане на критерии за медиен плурализъм и специфични за сектора прагове на
концентрация в случаите на сливане на медии (в закона и в компетенциите на регулаторните
органи) с цел насърчаване на по-широко разнообразие на медийната собственост.
Постоянен и устойчив мониторинг на влиянието на рекламодателите и собствениците на медии
върху редакционното съдържание, както офлайн, така и онлайн, за да се предотврати
търговската намеса в медиите (извършван от граждански организации и чрез въвеждане на
мерки за саморегулация).
В областта на политическата независимост:
По-нататъшна преоценка на Закона за радиото и телевизията по отношение на независимостта,
правомощията, финансирането и управлението на обществените медии в съответствие с
изискванията на Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните
помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието
на 2 юли 2009 г., ОВ C 257 от 27 октомври 2009 г.
Ефективна подкрепа за мерки и механизми за повишаване на редакционната независимост
(чрез сътрудничество между неправителствени организации и професионални журналистически
организации).
В областта на социалното включване:
Преоценка на обществената мисия на всички обществени медийни услуги с цел по-добро
отразяване на културното и общественото многообразие в страната в съответствие с
предложенията, изложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и
телевизията 102-01-16 (внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 23 февруари
2021 г.).
Допълнителни стъпки за по-ефективно прилагане на достъпа до медийно съдържание за хора с
увреждания (субтитриране, жестов език и аудиоописания) в съответствие със съответните
изменения на Закона за радиото и телевизията.
Въвеждане на политики за подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на
тяхната финансова устойчивост, разпространение, политическа и икономическа независимост
(реализирани от страна на правителството, местните власти, неправителствени организации).

По-нататъшни стъпки за ефективно включване на обучението по медийна грамотност в
училищната програма на национално ниво и насърчаване на обучението по медийна грамотност
през целия живот.
В заключение подчертаваме първостепенната необходимост от актуални, надеждни и достъпни данни за медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, данни за потреблението и концентрацията на онлайн медиите и др.). Такива данни биха могли да бъдат предоставяни от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени институции, за да се гарантира
възможно най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в България.

Медийната саморегулация в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов сайт с информация за медийното саморегулиране в Европа :

органи за медийно саморегулиране – структура, финансиране, правомощия, администрация, сравнителна база данни

етични кодекси

новини

България

Директно възлагане на онлайн реклама/ изменение на Закона за туризма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано изменение на Закона за туризма.

  УКАЗ № 105
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за допълнение на Закона за туризма, приет от 49-ото Народно събрание на 22 юни 2023 г.

ЗАКОН за допълнение на Закона за туризма

Параграф единствен. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. (1) За изпълнението на годишната програма за национална туристическа реклама министърът на туризма не прилага разпоредбите на Закона за обществените поръчки в случаите, в които рекламата се изпълнява чрез директно възлагане към дружества от актуалния списък на определените много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/1 от 27 октомври 2022 г.).

(2) Алинея 1 не се прилага за никакви други дейности по подготовка, управление и отчитане на годишната програма за национална туристическа реклама.

(3) Министърът на туризма публикува ежемесечно на интернет страницата на министерството справка с информация за изразходваните средства, както и за ефективността на рекламата съгласно данните за ефективност, предоставени от платформите или търсачките по ал. 1. Справката се публикува и в отворен, машинночетим формат на портала за отворени данни по смисъла на Закона за достъп до обществена информация.“

Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 22 юни 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Росен Желязков

Мотивите

отново не са в необходимия по закон формат и затова не мога да ги копирам. Твърди се, че няма проблем рекламата към VLOPs или много големите онлайн търсачки да се предоставя чрез директно възлагане.

Надявам се, но не вярвам, че няма да сме свидетели на преориентация на публични следства от режима по ЗОП към тази врата.

Регламентът за свободата на медиите съдържа разпоредба в точно обратната посока.

В обратната посока са и препоръките към мониторинга на ЕК за върховенството на правото.

Услуги за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми през 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От решението на КЗК по проекта за годишен доклад на КРС стават ясни някои данни – и тъй като докладът на КРС още не е публикуван, ето таза част:

На пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми се наблюдава увеличение на приходите с 4,6% спрямо предходната година, като обемът на пазара достига 473,996 млн. лв. Този ръст се дължи на увеличението на приходите от две услуги, включени в сегмента – IPTV (със 17%) и кабелна телевизия (с 1,9%). Приходите от останалите услуги в сегмента намаляват спрямо предходната година. През 2022 г. най-голям дял в общия обем на сегмента продължават да заемат приходите от предоставяне на услуги на дребно за разпространение на радио- и телевизионни програми – 93%. Броят на абонатите на платена телевизия на дребно бележи спад от 2,1% спрямо предходната година и възлиза на 2,03 млн. абонати.

Броят на предприятията, предоставящи услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно, намалява с 2% (или 5 предприятия) до 244. През 2022 г. се наблюдава преразпределяне на пазарните дялове между трите най-големи предприятия, предоставящи платена телевизия. Делът на Булсатком продължава да намалява съответно с 4,5 процентни пункта на база брой абонати и с 4,9 процентни пункта на база приходи, обхващайки 26,7% от общия брой абонати на платена телевизия и 29,3% от приходите от услугата през 2022 г. Пазарният лидер на този сегмент вече е Виваком, който измества дългогодишния лидер Булсатком. Делът на Виваком бележи ръст от 2,7 процентни пункта на база брой абонати и от 3,3 процентни пункта на база приходи, заемайки дялове по отношение на двата показателя съответно от 32,9% и от 27,6%. А1 остава третото по големина предприятие на този пазарен сегмент на база брой абонати на платена телевизия и първо – на база приходи от предоставянето на услугата. През 2022 г. делът на предприятието както на база абонати, така и на база приходи нараства – съответно с 1,1% и 1,3%, обхващайки 26,4% от абонатите на платена телевизия и 29,8% от реализираните приходи.

По отношение на платформите, ръст в броя на абонатите и в относителния им дял в общия брой абонати на платена телевизия реализира единствено IPTV. През 2022 г. броят на абонатите на IPTV продължава да нараства спрямо предходния отчетен период с 15% спрямо предходната година, като делът му достига 38,8%, което е увеличение с 5,8 процентни пункта. Това нарастване е в резултат както на наличието на 16 нови за сектора предприятия, така и на регистриран ръст в броя на абонатите на почти 70% от всички останали предприятия, предоставящи IPTV. Делът на абонатите на сателитна телевизия отбелязва спад за поредна година, който за едногодишния период възлиза на 4,3 процентни пункта. През 2022 г. абонатите на сателитна телевизия вече заемат втория по големина дял, като обхващат 37,6% от общия брой абонати на платена телевизия. Продължава тенденцията на спад на броя на абонатите на кабелна телевизия, като през 2022 г. спадът е в размер на 7,7%, а делът им в общия брой абонати на платена телевизия намалява с 1,4 процентни пункта до 23,6%.

През 2022 г. 7 предприятия предоставят услуги за пренос на радио- и телевизионни програми, като техният брой нараства с 3 спрямо 2021 г. Броят на предприятията, предоставящи услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми остава без изменение, а телевизионните услуги на едро чрез IPTV и/или DVB-C способ през 2022 г. вече се предоставят от 5 предприятия.

Приходите от предоставяне на услуги на едро за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми възлизат на 32,480 млн. лв., като намаляват с 9,9% спрямо предходната година.

КЗК счита, че на пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми е налице конкуренция между много участници на пазара, за което свидетелства продължаващото преразпределение на пазарни дялове между предприятията и между отделните видове платформи.