Tag Archives: EU Law

КЗК: решението за продажбата на Нова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 19 февруари 2018 г.  от сайта на Нова телевизия научихме следното:

MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.

Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар  и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.

Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.

Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.

На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.

Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия  стана известно днес.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.
При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.
Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.
Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.
По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.
С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
.
Още две обстоятелства за контекста на забраната:
  • тя става известна заедно със забраната за придобиването на ЧЕЗ и
  • тя става известна малко преди ЕК да оповести решението си за придобиването на Теленор-България  от същия кандидат-купувач.

MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.

 

Нарушения на задължения, произтичащи от правото на ЕС: България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите от ЕС, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Решенията спрямо България към месец юли 2018 г.  са в следните области:

  • Цифров единен пазар

Комисията реши днес да изпрати официални уведомителни писма до България и още 16 държави членки с цел осигуряване на пълното транспониране в националното право на първият законодателен акт на равнище ЕС в областта на киберсигурността. С Директивата за мрежова и информационна сигурност (Директива за МИС; Директива 2016/1148/ЕС) се цели да се постигне еднакво високо равнище на сигурност на мрежите и информационните системи в целия ЕС. Държавите членки трябваше да транспонират Директивата за МИС в националното си право до 9 май 2018 г.

  • Околна среда

Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо на България във връзка със системни пропуски на страната при прилагането на законодателството на ЕС за опазване на природата. С Директивата на ЕС за птиците (Директива 2009/147/ЕО) и Директивата на ЕС за местообитанията (Директива 92/43/ЕИО на Съвета) се установява мрежа на равнище ЕС от защитени зони „Натура 2000“. В България кумулативното въздействие от съществуващите и одобрените планове и проекти върху зоните по „Натура 2000“ систематично не е било вземано предвид и извършването на много промени, представляващи сериозна заплаха за постигането на природозащитните цели, е били разрешено независимо от наличието на такава заплаха.

  • Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Комисията реши да изпрати официални уведомителни писма на 27 държави членки, сред които и България, във връзка със съответствието на националното им законодателство и практики с правилата на ЕС относно признаването на професионалните квалификации (Директива 2005/36/ЕО, изменена с Директива 2013/55/ЕС).

  • Миграция, вътрешни работи и гражданство

Комисията реши да изпрати официални уведомителни писма на България и още 13 държави членки за това, че не са съобщили за приемането на национално законодателство за цялостното транспониране на Директивата за резервационните данни на пътниците (Директива 2016/681), която държавите членки трябваше да транспонират в националното си законодателство до 25 май 2018 г.

  • Мобилност и транспорт

Комисията призова България и Полша да транспонират изцяло европейските правила относно инфраструктурата за алтернативни горива (Директива 2014/94/ЕС). Тези две държави членки трябваше да са транспонирали тази директива най-късно до 18 ноември 2016 г., но според службите на Комисията не са транспонирали някои от оперативните разпоредби преди посочената дата.

Съд на ЕС: флагрантен отказ от правосъдие и изпълнение на европейска заповед за арест

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат Евгени Танчев по дело C216/18 по преюдициално запитване от Висш съд – Ирландия в рамките на дело PPU  Мinister for Justice and Equality срещу LM.

1.        Настоящото преюдициално запитване се вписва в контекста на развитието и реформите в полската съдебна система, които водят до приемането на 20 декември 2017 г. на мотивирано предложение от страна на Европейската комисия, с което тя приканва Съвета на Европейския съюз да констатира на основание на член 7, параграф 1 ДЕС наличието на очевиден риск от тежко нарушение от страна на Република Полша на една от общите ценности на държавите членки, посочени в член 2 ДЕС, а именно: на принципа на правовата държава(3) (наричано по-нататък „Мотивираното предложение на Комисията“).

2.        Ако предвидената в член 7 ДЕС процедура приключи, т.е. на Европейският съвет констатира тежко и продължаващо нарушение от страна на държава членка на ценностите, посочени в член 2 ДЕС, тази процедура позволява спирането на някои права, които съответната държава членка черпи от Договорите. Подобна процедура никога не е била започвана, а още по-малко приключвана. Мотивираното предложение на Комисията съставлява първият опит в този смисъл, но до настоящия момент Съветът не е приел решението, за което е бил приканен с това предложение.

3.        В рамките на настоящото дело по отношение на ответника в главното производство L. M. са издадени три заповеди за арест от страна на полските съдилища. Ответникът твърди, че   съществува риск да не бъде проведен справедлив съдебен процес в Полша, и поддържа, че този риск не допуска предаването му на полските съдебни органи.

4.        По силата на принципа на взаимно признаване обаче държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест.

5.        Въпреки това, в решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 98), Съдът приема, че когато изпълняващият съдебен орган установи, че по отношение на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, е налице реален риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), изпълнението на европейската заповед за арест се отлага.

9.        В рамките на настоящото дело основното право, на чието нарушение издирваното лице твърди, че е жертва в издаващата държава членка, не е забраната за нечовешко или унизително отношение, която се разглежда в посоченото решение Aranyosi и Căldăraru, а както видяхме по-горе: правото на справедлив съдебен процес.

До Съда е отправен въпросът дали за да може да възникне задължение за изпълняващия съдебен орган да отложи изпълнението на европейска заповед за арест, той трябва да установи, от една страна, че са налице недостатъци на полската съдебна система, съставляващи реален риск да бъде нарушено правото на справедлив съдебен процес, и от друга страна, че заинтересованото лице е изложено на подобен риск, или е достатъчно изпълняващият съдебен орган да установи съществуването на недостатъци на полската съдебна система, без да е нужно да проверява дали те могат да засегнат заинтересованото лице.

Заключението

По причини, изложени в текста, между които и фактът, че Европейският съд по правата на човека забранява на договарящите страни да експулсират дадено лице, когато в страната, в която се изпраща лицето, то ще бъде изложено на реален риск да бъде изложено не само на противоречащо на член 3 от ЕКПЧ третиране  или на смъртна присъда в нарушение на член 2 от ЕКПЧ и на член 1 от Протокол № 13 към ЕКПЧ, но също така и на флагрантен отказ от правосъдие в нарушение на член 6 от ЕКПЧ  – ГА приема, че  е възможно риск от нарушение на член 47, втора алинея от Хартата да породи задължение за отлагане на изпълнението на европейска заповед за арест.

 Трябва ли всяко нарушение на член 47, втора алинея от Хартата, независимо от неговата тежест да доведе до отлагане на изпълнението на европейската заповед за арест?

85.      Предлагам да се възприеме установеният от Европейския съд по правата на човека критерий и да се счита, че изпълнението на европейска заповед за арест се отлага единствено при наличие на реален риск от флагрантен отказ от правосъдие в издаващата държава членка.

Как се квалифицира липсата на независимост и безпристрастност?

93.      Все пак ще подчертая, че липсата на независимост и безпристрастност на даден съд може да се разглежда като съставляваща флагрантен отказ от правосъдие само ако е толкова съществена, че заличава изцяло справедливия характер на съдебния процес.

133. Предвид изложените съображения предлагам на поставените от High Court (Висш съд, Ирландия) въпроси Съдът да отговори следното:

1)      Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган е длъжен да отложи изпълнението на европейска заповед за арест, когато установи не само че е налице реален риск от флагрантен отказ от правосъдие поради недостатъци на съдебната система на издаващата държава членка, но и че лицето, по отношение на което е издадена тази заповед, е изложено на подобен риск. За да може нарушение на правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47, втора алинея от Хартата, да съставлява флагрантен отказ от правосъдие, е необходимо това нарушение да бъде толкова сериозно, че да заличава основното съдържание на правото, което тази разпоредба защитава. За да определи дали заинтересованото лице е изложено на разглеждания риск от флагрантен отказ от правосъдие, изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства, които се отнасят както до това лице, така и до престъплението, във връзка с което се провежда наказателно преследване срещу него или за извършването на което лицето е осъдено.

2)      Когато изпълняващият съдебен орган установи наличието на реален риск от флагрантен отказ от правосъдие в издаващата държава членка, той е длъжен да поиска от издаващия съдебен орган на основание член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, необходимата допълнителна информация, що се отнася евентуално, от една страна, до законодателните промени, осъществени след датата на издаване на документите, с които изпълняващият съдебен орган разполага, за да установи съществуването на реален риск от флагрантен отказ от правосъдие, и от друга страна — до особеностите, свързани с лицето, по отношение на което е издадена европейската заповед за арест, или до естеството на престъплението, във връзка с което се провежда наказателно преследване срещу него или за извършването на което лицето е осъдено.


 

Подготовката за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Из Съобщение на Европейската комисия за медиите от 19 юли 2018 г.:

Днес Европейската комисия прие съобщение, в което се представя текущата работа по подготовката за всички последици от оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.

На 30 март 2019 г. Обединеното кралство ще напусне ЕС и ще се превърне в трета държава. Това ще има отрицателни последици за гражданите, предприятията и администрациите както в Обединеното кралство, така и в ЕС. Такива последици са въвеждането на нови проверки на външната граница на ЕС с Обединеното кралство, промяна във валидността на издаваните от Обединеното кралство лицензи, сертификати и разрешения, както и различни правила за прехвърлянето на данни.

С приетия днес текст се призовават държавите членки и частните субекти да ускорят подготовката. Текстът е съставен в отговор на отправеното миналия месец искане от страна на Европейския съвет (член 50) да се засили готовността на всички равнища и за всички последици.

Текст на съобщението

Списък със законодателните инициативи в процес на разглеждане относно „готовността“

Уебсайт на Европейската комисия за подготовка за Брексит (включително известията за готовност за Брексит)

Европейски съвет (член 50) — заключения от 29 юни 2018 г.

Европейски съвет (член 50) — Насоки относно рамката на бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство (23 март 2018 г.)

 

Измененията на Закона за защита на личните данни по GDPR – внесени в парламента

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на парламента –

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Както ще установите,  с пар. 25 и следващите се предлагат изменения в десетки други закони.  В голяма част от тях препратката към Закона за защита на личните данни се заменя с  „изискванията за тяхната защита“, но в някои закони има и по-обстойни промени.

Мотивите започват необичайно, с теоретична рамка – четвъртата индустриална революция

Всеобхватната дигитализация на света около нас, известна още като „4-та индустриална революция“, налага цялостно преосмисляне на подходите към защитата на личните данни и личната неприкосновеност.

Целите на проекта са описани така:

Целите на законопроекта са насочени към осигуряването на ефективното прилагане на Общия регламент относно защитата на данните и изпълнение на задълженията на Република България като държава – членка на ЕС, във връзка с въвеждане в националното законодателство на законодателен акт (директива) на ЕС, с който се определят особените правила във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

Какво съдържа проектът:

С проекта на закон се регламентират както въпросите, по които е оставена свобода на държавите членки, така и въпросите, които изискват изрично въвеждане на законодателни мерки на национално ниво с цел осигуряване изпълнението на новия законодателен пакет в областта на защитата на личните данни.

и в частност:

Актуализиран понятиен апарат: Регламентът значително разширява досегашния понятиен апарат в областта на защитата на личните данни. С предлаганите законодателни промени използваната терминология се актуализира в съответствие с Регламент 2016/679 и Директива 2016/680.

Регистрация на администратори: от 25 май 2018 г. отпада задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. Това обстоятелство е отчетено в проекта на законови изменения и допълнения, като е предложено отменяне на досегашните текстове, уреждащи задължителната регистрация като администратор на лични данни.

Особени ситуации на обработване на лични данни: законопроектът предлага по-детайлно регламентиране на отделни групи обществени отношения, като упражняването на правото на свобода на изразяване и информация, включително за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване; обработване на лични данни в контекста на трудови/служебни правоотношения; законово регламентиране в специални закони на публичния достъп до ЕГН; изключване на данните на починали лица от кръга на личните данни.

Административни санкции на публични органи: не се предвижда разграничаване в санкционния режим при нарушение на правилата за защита на личните данни между публични и частни администратори.

Подзаконова уредба: с оглед на голямото разнообразие на материята, уредена с Общия регламент, съответно със ЗЗЛД, в предложените промени е предвидена законодателна делегация за приемане на подзаконови актове, като наредба в областта на сертифицирането, както и ненормативни документи, като например минималните изисквания при систематично мащабно видеонаблюдение на публично достъпни зони, както и по отношение на автоматизираното вземане на индивидуални решения, включително профилиране.

Обединено кралство: OFCOM: доклад за състоянието на медиите Media Nations 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на регулатора за електронни съобщения и медии в Обединеното кралство е публикуван първи годишен доклад на OFCOM за медиите – Media Nations 2018.

Не че досега най-хубавите количествени анализи за състоянието на медиите не бяха отново на OFCOM, но това е нов формат, вече може да се разглежда и интерактивно.

В доклада се разглеждат основните тенденции в  сектора радио и телевизия, включително VOD и стрийминг.

 

Интелектуална свобода срещу интелектуална собственост: спор в съда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Спор между Moët Hennessey Champagne Services (MHCS) – собственик на известната марка “Champ Champagne Dom Pérignon” –  и белгийски художник стигна до съда в Белгия. Съдът трябва да отсъди относно баланса между правото на   интелектуалната собственост и  свободата на художествено изразяване.

Както интелектуалната собственост, така и  свободата на изразяване са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

В произведенията на белгийския художник,  представител на поп-арта, има редица луксозни марки, предимно френски и италиански луксозни марки за потребителски или дизайнерски стоки, вкл.  Dom Pérignon като символ на начин на живот.

Dom Per01

Освен това художникът е пуснал колекция от пуловери и тениски със стилизиран и опростен образ на тези картини. Дрехите са предназначени да функционират като промоционален инструмент за картините.

С решение от 12 април 2018 г. търговският съд в Брюксел се произнася в полза на търговското дружество MCHS. Той счита, че използването на фигуративния знак и на думата “Damn Pérignon” върху дрехите представлява вид използване на търговска марка; налице е извличане на  несправедливо предимство от авторитета на търговска марка “Dom Pérignon” и  освен това се засяга доброто име на носителя на права поради лежерния характер на произведенията. Правото на MHCS да защитава марката е с предимство пред   правото на  свобода на изразяване.

Но при развитието на производството съдът има въпроси относно  единното тълкуване на правото на Бенелюкс, които  се подават пред Съда на Бенелюкс (когато са извън хармонизацията на ЕС, вж C-23/01).  Отправени са следните въпроси до Съда на Бенелюкс:

Може ли правото на свобода на словото и на свободата на художествено изразяване  – изкуството в частност – гарантирани от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 11 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат “дължими причина “по смисъла на член 2.20, параграф 1, буква г) от Конвенцията на Бенелюкс относно интелектуалната собственост?

При положителен отговор какви са критериите, които националната юрисдикция трябва да вземе предвид при установяването на баланс между тези основни права и значението, което трябва да се придаде на всеки от тези критерии?

По-специално, ако националният съд вземе предвид:

  • степента, до която изразяването има търговски характер или цел;
  • степента, до която изразяването  е от общ интерес,  социално значимо или за нуждите на обществени дебати;
  • връзката между тези два критерия;
  • степента на репутация на запазената марка;
  • степента на използване, неговата интензивност и систематичен характер, както и   територия, време и обем;
  • степента, в която изразяването и обстоятелствата, придружаващи го, като   име, наименование или начин на популяризиране, засягат отличителния характер, репутацията и имиджа на упоменатата търговска марка (“рекламна функция”),
  • степента, до която изразяването съдържа творчески принос и степента, в която се опитва да предотврати объркването или асоциацията с упоменатата търговска марка, или впечатлението, че има търговска или друга връзка между израз и собственик на запазената марка (” функция за обозначаване на произхода “).

До този момент има единични решения на ЕСПЧ относно баланса, но не и по така поставените въпроси.

Съд на ЕС: Свидетели на Йехова и лични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑25/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия).

Комисията за защита на данните във Финландия постановява решение, с което забранява на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ да събира или да обработва лични данни при извършваната от членовете ѝ проповедническа дейност „от врата на врата“, доколкото не са изпълнени законовите изисквания за обработването на такива данни. Освен това  Комисията за защита на данните задължава тази общност да направи в шестмесечен срок необходимото, за да гарантира, че за нейните цели лични данни няма да се събират в нарушение на тези изисквания.

Според констатациите на запитващата юрисдикция при проповедническата си дейност „от врата на врата“ членовете на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ водят записки за направените посещения на лица, които самите те или посочената общност не познават. Събраните данни съдържали, евентуално и наред с другото, името и адреса на посетените лица, както и сведения за техните религиозни убеждения и семейни отношения. Тези данни били събирани като напомнителни бележки, за да може информацията да бъде намерена и използвана при следващи посещения, като съответните лица нито са давали съгласие, нито са били уведомявани за това.

Религиозната организация обжалва.  Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата? Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?

2)      Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),

a)      не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];

б)      представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?

3)      Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?

4)      Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?

Решението

1 Както следва от член 1, параграф 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66 и от 5 юни 2018 г., Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, C‑210/16, EU:C:2018:388, т. 26).

Макар извършваната от членове на религиозна общност проповедническа дейност „от врата на врата“ да е по този начин защитена с член 10, параграф 1 от Хартата като израз на вярата на проповедника или проповедниците, това обстоятелство не придава на тази дейност характер на изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Проповедническата дейност излиза извън личната сфера на проповядващите членове на дадена религиозна общност.

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че събирането на лични данни, извършвано от членове на религиозна общност при проповедническата им дейност „от врата на врата“, и по-нататъшното обработване на тези данни не представляват нито обработване на лични данни при извършване на дейности, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от тази директива, нито обработване на лични данни, извършвано от физически лица в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от същата директива. [51]

2 Относно понятието файл – директивата определя широко понятието „файл“, по-специално визирайки „всеки“ структуриран набор от лични данни.

Въпросът точно по какъв критерий и под каква форма на практика е структурирана съвкупността от лични данни, събирани от всеки от проповедниците, е без значение, стига тази съвкупност да позволява лесно да се откриват данните на съответното посетено лице — нещо, което  запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства в случая в главното производство.

3 Религиозна общност, съвместно с проповядващите нейни членове, може да бъде квалифицирана като администратор на личните данни, обработвани от последните в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“, организирана, съгласувана и насърчавана от тази общност, без да е необходимо въпросната общност да има достъп до данните или да е установено, че тя е дала на членовете си писмени указания или нареждания във връзка с обработването.

Fake news is…

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

img_0546.jpg

Зукърбърг отказа изслушване  в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.

КЗЛД: лични данни, обвиняеми, журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
КЗЛД прие становище в отговор на постъпило запитване от Главния прокурор на Република България, относно приложението на Регламент (ЕС) 2016/679 при публикуване на прессъобщения и предоставяне на информация за журналистически цели от Прокуратурата на Република България.
В своето становище КЗЛД прави анализ на поставените въпроси при прилагане  на новите европейски правила за защита на данните, дефинирани в Регламент (ЕС)2016/679 (Общ регламент за защита на данните) и Директива (ЕС) 2016/680 за защита на личните данни в полицейската и наказателната дейност.
В отговор на поставените въпроси, КЗЛД изразява следното становище:
„1. Публикуването на лични данни на обвиняеми лица в досъдебното производство на интернет страниците на прокуратурите, както и предоставянето им на медиите за журналистически цели е законосъобразно, когато има законово задължение или е налице надделяващ обществен интерес. В случаите, когато с оглед на общественополезната цел е невъзможно или нецелесъобразно информацията да бъде публикувана в анонимизиран или псевдонимизиран вид, тогава посочването на името, длъжността или местоработата на обвиняемия биха били достатъчни за постигане на обществена осведоменост, докато публикуването на ЕГН, адрес, връзки с трети лица извън процеса и пр. би било прекомерно.
2. По правило не бива да се публикуват или разкриват по друг начин лични данни на други участници в досъдебното производство, като свидетели, вещи лица или свързани с тези категории трети лица и др., доколкото по отношение на тях не е налице законово задължение или надделяващ обществен интерес. Изключение би могло да има по отношение на лица, заемащи висши публични длъжности по смисъла на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество или друго лице, което поради естеството на своята дейност има влияние върху обществото, или когато публикуването на информацията защитава жизненоважни интереси на субекта на данните.
3. Във всички случаи на публикуване на лични данни на участници в досъдебното производство или предоставянето им на медиите следва да се спазват принципите за обработване на лични данни в чл. 5 на Регламент (ЕС) 2016/679, по-специално принципите на свеждане на данните до минимум с оглед постигане на целта, точност на данните и ограничение на времето на съхранение.”