Tag Archives: EU Law

Нидерландия: Съдът позволява на правителството да работи за 5G мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съдът в Хага е гледал дело по искане на активисти срещу 5G. 
Stop5GNL е фондация, която има за цел да защитава здравето на жителите на Нидерландия.  Тя се стреми да забрани на Нидерландия да  позволи въвеждането на 5G поне до доклад на правителството  за възможните рискове за здравето във връзка с 5G.

Според активистите въвеждането  на 5G технология е безотговорно, неприемливо и незаконосъобразно.  

Правителството твърди, че привежда политиката си в съответствие с  оценки на експерти, които  не изискват блокиране  на въвеждането на 5G. Правителството  заявява, че  ще се намеси на всеки етап, ако в бъдещи измервания от Агенцията за телекомуникации,  която регулира радиочестотите в страната, покаже, че  има риск за здравето.

Не е спорно, че общото излагане на електромагнитно излъчване (сумата от използването на множество приложения) на всяко място, където са хората, трябва да остане под границите, които   гарантират общественото здраве.

Stop5GNL правилно твърди, че в момента не е ясно как точно ще се развият 5G системите. Поради тази причина Агенцията за телекомуникации ще продължи да наблюдава ефектите на 5G по различни начини. Въпреки че  държавата има основание да смята, че нивата на експозиция няма да бъдат надвишени след въвеждането на 5G, държавата изрично е заявила, че може и ще се намеси, ако в бъдещи измервания  покажат, че нивата са или ще бъдат надвишени. Освен това държавата е посочила, че ще се намеси и ако новите проучвания покажат, че трябва да бъдат коригирани границите на експозиция; ако следователно се окаже, че рисковете за здравето все още съществуват  под границите, които в момента се считат за безопасни. Внедряването на 5G не е необратимо.  При тези обстоятелства съдът приема, че няма причина   за намеса.

Германският Конституционен съд обяви, че решение на ЕЦБ нарушава Конституцията на Германия. Съдът на ЕС отговори.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комуникация в три хода, която се обсъжда в последните дни:

(1) Преюдициалното запитване на Федералния Конституционен съд на Германия до Съда на ЕС относно  валидността на Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари получи отговор, че решението на ЕЦБ е валидно – Решение на Съда на ЕС по дело C‑493/17.

(2) Германският Конституционен съд реши на 5 май 2020, че  закупуването на активи за стабилизиране на еврозоната частично нарушава германската конституция и че няма достатъчно политически надзор от страна на Германия върху тези действия. 

Коментари в медиите: “От гледна точка на европейската интеграция решението е бедствие.” ” Днешното решение на BVerfG бележи връщането на правния национализъм.”

(3) В отговор пресслужбата на Съда на ЕС разпространu следното прессъобщение:

Коментар в Капитал, 10 май 2020

Дипломатическо изявление за принципите на правовата държава по време на криза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изявление на Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция

Дипломатическо изявление | 01/04/2020

В тази безпрецедентна ситуация  държавите-членки приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Дълбоко загрижени сме за риска от нарушаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки.

Спешните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да се спазват гореспоменатите принципи и задълженията на международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на печата.

Трябва да преодолеем заедно тази криза и заедно да поддържаме европейските си принципи и ценности по този път. Следователно ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия за наблюдение на спешните мерки и тяхното прилагане, за да се гарантират основните ценности на Съюза, и приканваме Съвета по общи въпроси да се заеме с въпроса, когато е уместно.

Това изявление беше първоначално прието от девет държави, България се присъедини със закъснение, но все пак  – дори предвид факта, че не всички държави от ЕС са се присъединили – Вишеградската група, Австрия не са тук – това следва да се признава като позитивна стъпка.

А и е хубаво да знаем какво е декларирала дължавата ни.

ЕС: Насоки за стандартите при разработване на приложения за борба с COVID 19

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоки за разработването на нови приложения, които подкрепят борбата с коронавируса във връзка със защитата на данните. Важно е да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и могат да ги приемат без страх.

Правилата на ЕС предоставят най-силните гаранции за надеждност,   за да работят такива приложения и да изпълняват функциите си без непропорционално да навлизат в личния живот.

Информация

Guidance to ensure full data protection standards of apps fighting the pandemic

EU toolbox for mobile contact tracing and warning apps

Commission Recommendation on a Common Union Toolbox for the use of technology and data to combat and exit from the COVID-19 crisis

Commission coronavirus response page

Digital technologies in response to coronavirus

General Data Protection Regulation

ePrivacy Directive

 

Европейската комисия одобри продажбата на БТК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От новините, които остават на втори план по време на пандемия – източник  Капитал

Европейската комисия обяви, че е одобрила продажбата на най-големия български телеком БТК на регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners.

United е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 20%. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. BC Partners влезе в нея през миналата година, като придоби мажоритарен дял от малко над 50%. Продавачът тогава запази миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.

Шести пореден собственик

Досегашният собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване – от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за “Делта кепитъл инвестмънтс” (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката – 240 млн. евро.

Мобилните технологии и проследяването на пътя на заразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

I

Първо картината,  така както е представена в един проект на Privacy International:

В целия свят се тестват безпрецедентни нива на наблюдение и използване на данни, както и на дезинформация.  Много от тези мерки се основават на извънредни правомощия, които се използват временно само при извънредни ситуации. Други използват изключения в законите за защита на данните за споделяне на данни.  Някои може да са ефективни и да се основават на съвети от епидемиолози, други няма да бъдат.

Но всички те трябва да бъдат временни, необходими и пропорционални.

От съществено значение е да ги следите. Когато пандемията приключи, такива извънредни мерки трябва да бъдат прекратени и действието им да бъде отчетено и анализирано.

Тази страница ще бъде актуализирана с отчитане на мерките.

Tracking

II

България е при по-лошите примери: параграф  41 от Закона за мерките по време на извънредно положение  предвижда, че

  • Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.
  • Право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
  • В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ

Незабавен достъп. Не се говори за съдебно решение. Свободна Европа установява, че  се предвижда „последващ съдебен контрол“, както е в случаите за предотвратяване на терористични нападения. Т.е. едва след като МВР получи информацията, районните съдилища могат да преценят, че искането е било неоснователно.

Формално за подлежащите на карантиниране,  фактически за всекиго – не е ясно как може да се установи кой подлежи и кой – не.

III

Нормално ли е проследяването на телефоните   – за целите на защита на здравето, в обществен интерес ?

Възможно е при определени предпоставки, не е нормално. Демократичните  държави използват данни, получени от мобилните устройства, за решаване на определени задачи, но задължително  балансират необходимостта от противодействие на пандемията с необходимостта от максимална защита на личната сфера, при това ограниченията се въвеждат като временни  Това става по различни начини, например:

  • Гражданите с позитивен резултат се призовават доброволно да предоставят достъп до данните си за определен срок (14 дни) преди установяване на инфекцията, за да се проследят контактите им;
  • Интернет компании предоставят обобщени анонимизирани данни за целите на мониторинга и математическото моделиране на разпространението;
  • Установените лица с позитивен резултат получават съобщение за висок риск и указание да се самоизолират, но идентичността им не се оповестява публично и данните им са под строга защита – за да се избегне стигма или злоупотреба с данни.

Избраният от българския законодател модел цели прилагане на цифровите технологии при отсъствие на необходимите гаранции  и за засегнатите от проследяването, и за останалите.  Въпросът е колко дълго ще трае това.

Междувременно: има вече обвиняем за заблуждаваща информация в социалните мрежи. Причината (в така изнесената причина не е докрай  ясно каква е заблуждаващата информация в мрежите):

чрез социалната мрежа той целенасочено е предприел действия, за да направи публично достояние начина, по който е напуснал столицата, грубо пренебрегвайки установените правила за предотвратяване разпространението на новия коронавирус COVID-19

Правата на човека и пандемията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докато тук министърът на финансите Горанов ни обяснява, че не е време за демокрация, в Обединеното кралство парламентарната комисия за правата на човека открива проучване дали мерките, предприети срещу пандемията,  са в  съответствие с изискванията/ демократичните стандарти за правата на човека:

„Времената на национална криза изискват силно и решително лидерство. Въпреки това  е жизненоважно да се  гарантира, че правата на човека   се спазват и хората остават изцяло защитени съгласно закона.

Комисията внимателно ще разгледа предприетите мерки и всяко предложено законодателство. Правителството трябва да защити правото на живот и в същото време да има предвид въздействието върху правата на човека, тъй като стремежът е да се защити страната в  безпрецедентно време. “

Тоав за лидерството е категорично вярно.

 

Дерогация на ЕКПЧ – няма нотификация. Вето върху Закона за мерките по време на извънредно положение – прието.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В продължение на темата от последните дни – развитията от днес:

Министър  Екатерина Захариева обясни пред  бТВ, че е получила писмо от министъра на правосъдието, но ще подпише нотификационно писмо след направен анализ – какъвто още няма. Голяма част от държавите са заявили, че наложените от тях мерки не изискват дерогация, вкл Италия, Испания и най-засегнатите държави. Докато не излезе окончателно Закона за мерките по време на извънредното положение, няма да се вземе решение  – ако се вземе, ще е за срока на извънредното положение.

В някакъв смисъл това е отговор на казаното от министър Горанов, че не било   момент да се говори за демокрация: момент е, част от анализа налага ли се да се подаде нотификация

И второто развитие – парламентът прие ветото на президента. Оспорваните текстове отпадат от закона за извънредното положение, препратката е към новините на бТВ и много хубавата снимка е от бТВ на Ладислав Цветков

Правната_комисия_в_парламента_подкрепи_ветото_на_президента_-_bTV_Новините_-_2020-03-23_21.07.05

update:

Петиция, изчерпателно аргументираща  позицията срещу дерогация на чл.15

 

 

Съд на ЕС: Марката „Fack Ju Göhte“ и добрите нрави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑240/18 P с предмет жалба на  Constantin Film Produktion GmbH, установено в Мюнхен (Германия) срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)  за отмяна  на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2018 г. по делото Constantin Film Produktion/EUIPO (Fack Ju Göhte) (T‑69/17, непубликувано.

Правна уредба на марката в ЕС: Регламент (ЕО) № 207/2009, след измененията му с Регламент 2015/2424, е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., от Регламент (ЕС) 2017/1001  относно марката на Европейския съюз. Във всеки етап между абсолютните основания за отказ по искане за регистрация  е марките да противоречат на обществения ред и на добрите нрави.

Марката, чиято регистрация е поискана, е словния знак „Fack Ju Göhte“, който впрочем е и заглавие на германска кинокомедия, продуцирана от Constantin Film, която е един от най-големите кинематографични успехи за 2013 г. в Германия. Две продължения на тази кинокомедия са излезли в кинозалите под заглавие „Fack Ju Göhte 2“ и „Fack Ju Göhte 3“ съответно през 2015 г. и 2017 г.

EUIPO отказва регистрация и отхвърля жалбата на основание противоречие с добрите нрави.

Жалбоподателят твърди, че изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общ отказ да се регистрират като марки изрази, съдържащи тези думи, което било видно от регистрацията като марки на Европейския съюз на знаци като „Fucking Hell“ и „MACAFUCKER“.

Според него Общият съд неправилно е приел, че не е установено, че съответните потребители, които говорят немски език, няма да бъдат шокирани от заявената марка. По-конкретно големият успех на едноименния филм, както и използването на този филм от Goethe-Institut (Германия) за педагогически цели обаче доказвали, че широката говореща немски език общественост, която в случая съставява съответният кръг потребители, разбира хумористичния характер на заявената марка и изобщо не я счита за шокираща или вулгарна.

EUIPO изтъква, че Общият съд в е взел предвид промяната в смисъла на израза „Fuck you“, обяснявайки, че той можел да се използва и за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого.

EUIPO подчертава още, че целта на изключителното право, предоставено от търговската марка, била да се гарантира ненарушената конкуренция, а не свободата на изразяване  –  докато заглавието на филм служи, за да отличи едно художествено произведение от друго и да опише неговото съдържание, като същевременно е проявление на свободата на изразяване и на художествената свобода. Средният потребител съзнавал тази разлика и следователно нямало непременно да възприеме марките и заглавията на филми по един и същ начин. Поради това дори за потребителите, които познават разглеждания филм, нямало да е възможно да се презюмира, че заявената марка се възприема като „шега“. По-нататък, съответните потребители в настоящия случай били доста по-многобройни от тези, които познават разглеждания филм и които са запознати с „жаргона на младите“.

Има спор и по тежестта на доказване – дали продуцентът трябва да докаже, че марката се възприема акто шега – или EUIPO да докаже, че не е така.

Съдът

39      Що се отнася до посоченото основание за отказ, следва да се отбележи, че тъй като понятието „добри нрави“ не е определено в Регламент № 207/2009, то трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл, както и за контекста, в който по принцип се използва. Както отбелязва генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, в обичайния си смисъл това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми, които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително при необходимост, културните, религиозни или философски различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което посоченото общество счита в този момент за морално приемливо.

40      Впрочем при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 проверката дали знак, чиято регистрация като марка на Европейския съюз е поискана, е в противоречие с добрите нрави, изисква анализ на всички специфични за конкретния случай обстоятелства, за да се определи начинът, по който съответните потребители биха възприели такъв знак в случай на използването му като марка за заявените стоки или услуги.

41      В това отношение, за да попадне съответният знак в приложното поле на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, не е достатъчно същият да се счита за проява на лош вкус. Той трябва към момента на разглеждането да се възприема от съответните потребители като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към този момент.

42      За да се установи дали това е така, за основа следва да се ползва възприятието на разумна личност със среден праг на чувствителност и толерантност, като се вземат предвид контекстът, в който марката би могла да бъде срещната, както и при необходимост особените обстоятелства, характерни за съответната част от Съюза. Релевантни обстоятелства за тази цел са например законодателните текстове и административните практики, общественото мнение и съответно начинът, по който съответните потребители са реагирали в миналото на този знак или на други сходни знаци, както и всеки друг елемент, който би могъл да позволи да се оцени възприятието на тези потребители.

43      Проверката, която следва да се извърши по този начин, не може да се ограничи до абстрактна преценка на заявената марка или дори на някои нейни компоненти, а трябва да се установи особено когато заявителят се е позовал на обстоятелства, които могат да поставят под съмнение факта, че марката се възприема от съответните потребители като противоречаща на добрите нрави, че използването на посочената марка в конкретния и актуален социален контекст действително би било възприето от тези потребители като противоречащо на ценностите и на основните морални норми на обществото.

44      Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледа по същество първото основание, изведено от неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

45      В настоящия случай е безспорно, както констатира Общият съд в точки 14 и 17 от обжалваното съдебно решение, потвърждавайки в това отношение преценката на апелативния състав, че съответният кръг потребители е съставен от широката общественост немскоговорящи потребители в Европейския съюз, а именно в частност тези в Германия и Австрия.

46      Що се отнася до възприемането на заявената марка от тези потребители, Общият съд отбелязва в точка 18 от обжалваното съдебно решение, че посочените потребители ще оприличат тази марка на английския израз „Fuck you“, към който е добавено фамилното име Goethe, всичко това написано с различен правопис, произтичащ от фонетичното препредаване на тези думи на немски език. Макар в първото си значение английският израз „Fuck you“ да притежавал сексуална конотация и да носел отпечатък на вулгарност, той се използвал и в различен контекст за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого. Същевременно дори в тази хипотеза този израз оставал не по-малко вулгарен по естеството си и фактът, че е добавен елементът „Göhte“ в края на разглеждания знак, въпреки че не позволявал да се идентифицира до кого са „адресирани“ думите, от които се състои началото на посочения знак, не можел да смекчи тяхната вулгарност.

47      В точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че филмът Fack Ju Göhte е бил гледан от няколко милиона души при излизането му в кинозалите, не означава, че съответният кръг потребители няма да бъде шокиран от заявената марка.

48      От това той прави извода, в точка 20 от обжалваното съдебно решение, че при тези условия трябва да се приеме, че апелативният състав правилно е преценил, че английския израз „Fuck you“ и оттам — заявената марка в нейната цялост са вулгарни по естеството си и че могат да шокират съответните потребители. При това положение той правилно бил заключил, че на заявената марка е трябвало да бъде отказана регистрация на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

49      В това отношение трябва да се констатира, че осъщественият от Общия съд контрол не отговаря на стандартите по член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, изложени в точки 39—43 от настоящото решение.

50      Всъщност предвид социалния контекст и елементите, на които се позовава в това отношение жалбоподателят, и в частност на факта, че словният знак „Fack Ju Göhte“ съответства, както отбелязва Общият съд в точки 2 и 19 от обжалваното съдебно решение, на заглавието на германска кинокомедия, продуцирана от жалбоподателя, която е била един от най-големите кинематографични успехи на 2013 г. в Германия и е била гледана от няколко милиона души при излизането ѝ по кината, Общият съд, за да установи в достатъчна степен, че заявената марка се възприема от широката общественост, говореща немски език, като противоречаща на добрите нрави, не е можело да се ограничава до абстрактна преценка на тази марка и на английския израз, на който се оприличава от тази общественост първата част от същия.

51      Така обстоятелството, че самата марка е трябвало да бъде разгледана, не означава, че при това разглеждане е могло да не се вземат предвид елементите от контекста, които биха могли да хвърлят светлина върху начина, по който съответните потребители възприемат посочената марка.

52      Както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, сред тези елементи са например големият успех на посочената едноименна комедия сред широката общественост, говореща немски език, и обстоятелството, че нейното заглавие, изглежда, не е породило разногласия, както и фактът, че достъпът на младата публика до него е бил разрешен и че Goethe-Institut — културният институт на Федерална република Германия, развиващ дейност в световен мащаб — една от задачите на който е да насърчава изучаването на немски език, си служи с него за педагогически цели.

53      Доколкото тези елементи могат a priori да представляват индиция, че въпреки оприличаването на първата част от заявената марка на английския израз „Fuck you“ широката общественост, говореща немски език, не възприема словния знак „Fack Ju Göhte“ като морално неприемлив, Общият съд, за да направи извод за несъвместимостта на този знак с добрите нрави, не е следвало да се основава само на вътрешноприсъщата вулгарност на този английски израз, без да разглежда посочените елементи и без да излага по категоричен начин причините, поради които приема, въпреки тях, че широката общественост, говореща немски език, възприема посочения знак като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото, когато същият се използва като марка.

54      Не са достатъчни в частност за тези изисквания за контрол и мотивиране прости твърдения като това, фигуриращо в точка 19 от обжалваното съдебно решение, възпроизведено в точка 47 от настоящото решение, или това, фигуриращо в точка 30 от обжалваното съдебно решение, според което не било установено, че по повод на дейностите, по време на които съответните потребители биха могли да се сблъскат със заявената марка, тези потребители разпознават в тази марка заглавието на успешен филм и възприемат посочената марка като „шега“.

55      Що се отнася по-специално до последното твърдение, важно е да се отбележи, от една страна, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да се увери, че EUIPO не е нарушила член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, който в рамките на процедура във връзка с абсолютни основания за отказ налага на последния да разгледа служебно фактите и да установи в достатъчна степен наличието на такива основания. От друга страна, необходимостта да се разгледат елементи от контекста като тези, описани в точка 52 от настоящото решение, за целите на конкретното оценяване на начина, по който съответните потребители възприемат заявената марка, изобщо не е обусловена от установяването на факта, че тези потребители разпознават в тази марка заглавието на едноименната комедия или че възприемат посочената марка като „шега“, като липсата на тези две обстоятелства освен това не позволява да се установи накърняване на добрите нрави.

56      Накрая, следва да се добави още, че противно на констатираното от Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, според която „в областта на изкуството, културата и литературата съществува постоянна загриженост за запазване на свободата на изразяване, която не съществува в областта на марките“, свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се вземе предвид, както EUIPO признава в съдебното заседание и както посочва генералният адвокат в точки 47—57 от заключението си, при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. В подкрепа на този извод впрочем е както съображение 21 от Регламент 2015/2424, с който е изменен Регламент № 207/2009, така и съображение 21 от Регламент 2017/1001, които подчертават изрично необходимостта от прилагане на тези регламенти по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване.

57      От всички изложени по-горе съображения следва, че тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, са опорочени от грешки при прилагане на правото, които сами по себе си са достатъчни, за да се уважи първото основание за обжалване, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на това основание.

58      Следователно обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание за обжалване.

 

Google и GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както всички, д-р Джими Раян използва търсачката Google. Но за разлика от всички д-р Раян е подел кампания срещу Google за нарушаване на чл.5 GDPR – личните данни се събират само за определени в закон цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели.

Д-р Раян смята, че  Google има лични данни за всички,  събирани от YouTube и Gmail и много други продукти,  но това не означава, че  може да използва тези данни в целия си бизнес, за каквито и да е цели.

В продължение на шест месеца д-р Раян задава на Google  въпросa: „Какво правите с моите данни?“ Въпреки че има право на тази информация съгласно член 15 от GDPR,  не получава отговор.  Според д-р Раян “Google е черна кутия. Какво става вътре се управлява от  разнообразни документи, написани за бизнес клиенти на Google, технологични партньори, разработчици, законодатели и потребители на Google.  Google събира лични данни от интеграции с уебсайтове, приложения и операционни системи за стотици неясно определени цели за обработка –   толкова неясно определени, че нямат смисъл или ограничение.  Поради което се нарушават принципите на GDPR.”

Жалбата на д-р Раян до органа за защита на личните данни

При успех

  • Google вече няма да може автоматично да включва потребителите на всички свои продукти и събиране на данни;
  •     няма да може да групира няколко заявки за съгласие заедно, за да свърже различни цели за обработка;
  •    ще загуби незаконното си предимство поради комбиниране и кръстосано използване на личните данни на потребителите; и
  •     хората, които използват продукт на Google, ще имат право да  оттеглят съгласието си за отделни продукти – или ще се стигне до функционално отделяне на продуктите  на Google, като  потребителите ще решават за какво конкретно дават съгласие да се ползват данните им.