Tag Archives: EU Law

Независимост на регулаторите в сектора на електронните съобщения: Полша

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията реши  да сезира   Съда на Европейския съюз за нарушаване на законодателството на ЕС, гарантиращо независимостта на националния регулаторен орган  на Полша в областта на електронните съобщения –  Службата за електронни съобщения (UKE).

През май 2020 г. Полша изменя някои разпоредби от полския закон за телекомуникациите относно назначаването и освобождаването на ръководителите на полския национален регулаторен орган, Службата за електронни съобщения. Тогава полското правителство предсрочно освобождава   ръководителя на регулатора от май 2020 г., при условие, че  неговият мандат изтича през септември 2021 г.

Съгласно правилата на ЕС, условията, които могат да доведат до предсрочно освобождаване на ръководител на национален регулаторен орган, трябва да бъдат определени преди началото на мандата. Това е важна гаранция за гарантиране на независимостта на националния регулаторен орган от политически натиск.

Независимостта на националния регулаторен орган  има за цел да гарантира, че органът може да взема обективни решения и да действа безпристрастно, включително както от регулирания бизнес, така и от политически натиск. По-конкретно за сектора на електронните съобщения принципът  е защитен в тогава приложимата Рамкова директива и наскоро е възпроизведен в Кодекса за електронни съобщения.

Решението на Комисията да сезира Полша пред Съда на Европейския съюз е след размяна на мнения между Комисията и полските власти. Комисията изпрати официално уведомително писмо до Полша през юли 2020 г. и след отговор от полските органи Комисията изпрати мотивирано становище през февруари 2021 г., на което Полша също отговори. Размяната на мнения не разреши въпроса. Комисията установи, че обясненията, предоставени от Полша, са незадоволителни и несъвместими с изискванията на Европейския кодекс за електронни съобщения, поради което Европейската комисия реши да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз.

Транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията обяви, че е изпратила мотивирано становище до Естония, Испания, Хърватия, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция за липсата на уведоми Комисията за пълното транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения (EECC).

Това е втората стъпка в процедурата за нарушение, започната през февруари 2021 г., когато Комисията изпрати официални уведомителни писма до 24 държави-членки, тъй като не са уведомили за пълно транспониране. Държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Европейският кодекс за електронни съобщения, който актуализира регулаторната рамка на европейския телекомуникационен сектор, влезе в сила през декември 2018 г. и държавите разполагаха с две години, за да приложат правилата му.  Органът на европейските регулатори на електронните съобщения (BEREC) разработи и публикува насоки за работа за успешно прилагане на новите правила.

В съответствие с Кодекса, през декември 2020 г. Комисията прие  законодателство, за да засили конкуренцията, хармонизацията на регулациите и равнопоставеността на всички участници на пазара, както и да защити потребителите и да позволи справедливи цени и разнообразни оферти за интернет и телефонни услуги:

  •   делегиран регламент, определящ единни максимални тарифи за терминиране на глас в целия Съюз, които операторите могат да си таксуват взаимно за доставяне на фиксирани и мобилни повиквания между техните мрежи.;
  •  актуализирана препоръка за съответните пазари, актуализираща списъка с предварително определени пазари, които европейските национални регулаторни органи трябва редовно да следят.

Factsheet on the European Electronic Communications Code

European Electronic Communication Code

Connectivity for a European Gigabit society

New EU telecom rules: latest actions in time for transposition deadline – Press release

Транспониране на Директива (ЕС) 2018/1808: ЕК изпрати мотивирано становище до девет държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 23 ноември 2020 г. Европейската комисия откри процедура за липса на уведомление за транспониране на третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги  – Директива (ЕС) 2018/1808  за 23 държави, между които и България. Това беше изненадващо, защото самата Комисия с огромно закъснение изпълни ангажиментите си по директива към държавите.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Само Дания, Унгария, Холандия и Швеция бяха нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

На 23 септември 2021 г. Европейската комисия изпрати   мотивирано становище до Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Словения и Словакия, които все още   не са предоставили информация относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС (AVMSD) в националните си закони. Това е втората стъпка от процедурата за нарушение, като държавите  имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да реши да отнесе делата им до Съда на Европейския съюз.

Заключения на Европейския съвет 21-22 октомври 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейският съвет публикува Заключения от заседанието си на 21-22 октомври 2021 г. Наред с кризата с COVID19, енергийната политика, оттеглянето на Меркел и миграцията, централно място в заседанието заемат въпросите на цифровата трансформация на ЕС – ето съответната част  от Заключенията:

 ЦИФРОВА СФЕРА


6. Европейският съвет припомня целта на ЕС да се гарантира цифровата
трансформация на Европа, която ще стимулира нашия икономически растеж,
създаването на работни места и конкурентоспособността и ще укрепи цифровия
ни суверенитет по открит и утвърждаващ собствените позиции начин. Това ще
засили нашата устойчивост и ще улесни екологичния преход. За тази цел
Европейският съвет подчертава необходимостта от приобщаващи и устойчиви
политики в областта на цифровите технологии, и поспециално от
съсредоточаване върху цифровите умения и цифровото образование.

7. Европейският съвет призовава за бързо разглеждане на предложението на
Комисията за решение за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към
цифровото десетилетие“, с която се изпълнява Цифровият компас.

8. Европейският съвет направи преглед на напредъка по програмата в областта на
цифровите технологии и по ключови законодателни досиета. Той насърчава
съзаконодателите да постигнат споразумение по Регламента за роуминга до края
на годината и ги приканва да продължат да работят по предложенията за
законодателен акт за цифровите услуги и законодателен акт за цифровите пазари с
оглед на постигането на амбициозно споразумение във възможно найкратък срок.
Наред с това Европейският съвет изтъква, че е важно да се постигне бърз
напредък по други съществуващи и бъдещи инициативи, поспециално:

извличане на ползи от данните в Европа, поспециално чрез всеобхватна
регулаторна рамка, която благоприятства иновациите и улеснява подобрата
преносимост на данните и справедливия достъп до тях и гарантира
оперативна съвместимост;

прилагане на оставащите мерки, необходими за създаването на специфични
секторни пространства на данни, както е посочено в Европейската стратегия
за данните от февруари 2020 г., и изготвяне на пътна карта за този процес;

създаване на благоприятна за иновациите регулаторна рамка за изкуствения
интелект, за да се ускори внедряването на тази технология както от частния,
така и от публичния сектор, като същевременно се гарантират безопасността
и пълното зачитане на основните права;

определяне на общи стандарти и постигане на съгласие относно
координиран подход за Европейска рамка за цифрова самоличност; и

насърчаване на създаването на авангардна европейска екосистема за
микрочипове по цялата верига за създаване на стойност и изграждане на
допълнителна устойчивост, включително по отношение на суровините, тъй
като това е от решаващо значение за избягването на недостиг, който
възпрепятства цифровата ни трансформация. Във връзка с това
Европейският съвет очаква предстоящото предложение за европейски
законодателен акт за чиповете.

9. Европейският съвет разгледа проблема за значителното увеличаване на
злонамерените действия в киберпространството, целящи подкопаване на нашите
демократични ценности и сигурността на основните функции на нашите
общества. Той отново заявява непоколебимия си ангажимент за следване на
демократичните ценности както онлайн, така и офлайн. В този контекст
Европейският съвет потвърждава отново ангажимента на ЕС за отворено,
свободно, стабилно и сигурно киберпространство и настойчиво приканва
държавите по целия свят да се придържат към тези норми и да ги прилагат. Той
призовава за постигане на напредък в работата по предложението за преработена
директива за мрежовата и информационна сигурност, предложението за
директива относно устойчивостта на критичните субекти и инструментариума за
кибердипломация. Европейският съвет подчертава, че е необходима ефективна
координация и готовност с оглед на заплахите за киберсигурността. Във връзка с
това той подчертава колко е важно понататъшното разработване на рамката на
ЕС за управление на кризи в областта на киберсигурността и на ефективна
реакция на равнище ЕС на мащабни инциденти и кризи в областта на
киберсигурността, включително чрез провеждане на учения и чрез проучване на
потенциала на инициативата за съвместно киберзвено. Европейският съвет
подчертава необходимостта от засилване на действията в борбата с
киберпрестъпността, поспециално атаките със софтуер за изнудване, и от
укрепване на сътрудничеството с държавите партньори, включително в рамките
на многостранни форуми. Европейският съвет очаква резултатите от текущия
преглед на политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана.

10. Европейският съвет изтъква значението на цифровата свързаност, включително
чрез оценка на целесъобразността на понататъшното разработване на сигурна
свързаност, базирана в космоса. Следва да се разработи и насърчава модел на
европейска надеждна свързаност, основан на ценностите на ЕС, на доверие,
прозрачност и отчетност. Партньорствата с единомислещи държави играят
централна роля за утвърждаване на нашите интереси и ценности на световната
сцена. Съветът по търговия и технологии бележи важен етап в засилването на
трансатлантическото сътрудничество в цифровата сфера.

Правната сила на квалифицирания електронен подпис: решението на Старозагорския административен съд за регистрацията на листата на ДБ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

РИК Стара Загора отказа вписването на листата с кандидати на Демократична България за предстоящите парламентарни избори. Отказът беше обжалван пред съда. Политическият контекст може да се види в медиите.

Старозагорският административен съд в Решение 369/19 октомври 2021  по доклад на съдия Райна Тодорова взема предвид, че: 

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). По дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ по своята същност представлява правна фикция, че когато действащ нормативен акт поставя като изискване за валидност или доказване на правно релевантни изявления /волеизявления/, то тази форма се счита за спазена и всички правни последици, установени в нормативната разпоредба, настъпват ако е съставен електронен документ. Съответно съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. т.е квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги/. В чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. е определено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в Регламента изрично е предвидено, че правната сила на електронните подписи се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. В тази връзка разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ /на която се позовава ЦИК в потвърждаващото Решение № 742-НС от 14.10.2021г./, предвиждаща необходимост от уговорка между страните за признаване правната сила на електронния подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис, е приложима в хипотезата на подписване на електронното изявление  с електронен подпис или с усъвършенстван електронен подпис, но при прилагането на чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 нормата не е относима за случаите на подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис.

Въз основа на посочената, приложима и относима правна регламентация, следва извода, че при съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, писмената форма на документа са счита за спазена, при равностойна правна сила на квалифицирания електронен подпис с тази на саморъчния. Съотнесено към конкретния случай това означава, че с представените в РИК – Стара Загора на технически носител електронни документи по см. на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ – съставени в електронна форма Предложение по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение №73-НС) и пълномощно по чл.255, ал.1, т.6 от ИК, съдържащи електронни изявления по см. на чл.2 от ЗЕДЕУУ, подписани с валидни квалифицирани подписи на представляващите Коалиция  „Демократична България – Обединение“ лица – А.П.А.и Х.Л.И., е изпълнено /спазено/ законовото изискване за писмена форма на документите по чл.255, ал.1 от ИК /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/, при задължение на изборната администрация при прилагането на чл. 25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. във вр. с чл.288, ал.2 от ДФЕС, да зачете правната сила на квалифицирания електронен подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис.

[…] Съдът не намира за необходимо да обсъжда вписаната в Регистъра на кандидатските листи за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. към вх. № 27/ 12.10.2021г. забележка за дадени указания на приносителя А. С. да завери „хартиените носители на електронните документи“, както и указанията за повторно представяне на РИК по електронна поща на електронните документи, които вече са били представени в РИК на технически носител. Очевидно тези указания са дадени при несъобразяване на съдържащата се в ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. правна регламентация; на правната същност на съдържащия електронно изявление електронен документ и съотв. на правната сила на КЕП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че фактически, правно и доказателствено необоснован е направеният от РИК – Стара Загора извод, че „липсват валидно подписани“ [съответните документи]. […]

ОТМЕНЯ по жалба на Коалиция „Демократична България – Обединение“, представлявана от А.П.А.и Х.Л.И., Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия – Стара Загора, с което е отказано регистрирането на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г., като незаконосъобразно.

 ИЗПРАЩА преписката на Районна избирателна комисия – Стара Загора, за разглеждане и ново произнасяне по подаденото с рег. № 27/ 12.10.2021г. Предложение по чл.255, ал.1 от ИК от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“, за регистрация на листа с кандидати за народни представители от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г., при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

Решение 369/2021  на Старозагорския АС

ЕК: Втора покана за представяне на предложения относно наблюдението на собствеността на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия отправи втора покана за представяне на предложения за съфинансираната от ЕС система за наблюдение на собствеността на медиите. Тази покана ще допълни текущия първи пилотен проект (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция). и ще осигури база данни за собствеността на медиите в останалите 12 държави членки (България, Полша, Словакия, Естония, Латвия, Малта, Кипър, Ирландия, Франция, Румъния, Хърватия, Люксембург).

Обзорът на собствеността на медиите систематично ще оценява съответните правни рамки, както и рисковете за прозрачността при собствеността на медиите. Той също така ще показва потенциални рискове за медийния плурализъм и ще предоставя ценна информация за по-добро разбиране на новинарския медиен пазар. Този инструмент ще направи информацията достъпна за всички чрез интерактивна онлайн платформа, показваща резултатите във формати, адаптирани към нуждите на различните потребители.

Заинтересованите консорциуми, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите на европейско, регионално и местно равнище, могат да кандидатстват по тази покана до 15 декември. Максималният размер на подкрепата от ЕС по проекта е 500 000 евро. Продължителността е 12 месеца, очаква се началото да е през есента на 2022 г.

Тази инициатива е част от по-широките усилия в областта на свободата и плурализма на медиите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация.

Повече информация за тази и други покани в областта на медиите, както текущи, така и в процес на подготовка, ще намерите тук.

По първия пилотен проект за мониторинг на собствеността на медиите ще се предостави   база данни, съдържаща информация за собствеността на медиите и системна оценка както на съответните правни рамки, така и на рисковете за прозрачността на собствеността на медиите. Проектът EUROMO започна  през септември 2021 г. и се управлява от консорциум, ръководен от Университета Париж-Лодрон в Залцбург (PLUS).

Подкрепа на ЕС: до 1 000 000 евро

ЕК: Създадена е експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според прессъобщение на ЕК от днес, в изпълнение на мерките, заложени в Плана за действие в областта на цифровото образование,  е  създадена  експертна група за насърчаване на цифровата грамотност и справяне с дезинформацията чрез образование и обучение.

25 експерти с богат опит в областта на образованието, социалните медии, технологиите и журналистиката от 17 различни държави членки ще имат важната задача да определят обхвата на проблема и направят преглед на най-добрите практики. Те ще разработят конкретни насоки за учителите и преподавателите за борбата с дезинформацията и за развитие на цифровата грамотност на учащите. България е представена от Вени Марковски.

Неотдавнашно проучване на Евробарометър  показва, че  37% от отговорилите европейци ежедневно срещат новини, за които смятат, че представят погрешно действителността или дори са неверни.

Групата ще проведе четири заседания.

Съд на ЕС: Декомпилиране на компютърни програми за отстраняване на грешки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело  C‑13/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) (Белгия)  в рамките на производство по дело Top System SA срещу État belge (белгийската държава).

Авторско право и сродни права — Правна закрила на компютърните програми — Директива 91/250/ЕИО — Член 5 — Изключения от ограничените действия — Действия, необходими за отстраняване на грешки от легитимния приобретател — Понятие — Член 6 — Декомпилация — Условия

Top System е учредено по белгийското право дружество, което разработва компютърни програми и предоставя услуги в областта на информационните технологии. Selor е публичният орган, отговарящ в Белгия за подбора на служители за  администрацията. По искане на Selor Top System разработва няколко приложения за специфичните нужди на Selor на базата на своя рамков софтуер.  Selor притежава лиценз за приложенията. В процеса на работа възникват проблеми и компанията се обръща към съда с искане на установи, че  Selor е извършил  декомпилацията на неговия рамков софтуер (TSF)  в нарушение на изключителните права на Top System върху този софтуер.

Selor признава, че е извършил  декомпилация на част от TSF, за да деактивира дефектна функция, но твърди, че има право, за да се отстранят някои грешки в проектирането, засягащи TSF, които правят невъзможно използването на приложенията.  Selor се позовава и на своето право по член 6, параграф 3 от LPO да наблюдава, изучава или изпитва функционирането на съответната програма, за да определи идеите и принципите, заложени в съответните функции на TSF, с цел да намери начин да предотврати спънките, предизвикани от тези грешки.

При тези обстоятелства cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 5, параграф 1 от [Директива 91/250] да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?

2)       При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?“.

Съдът  реши:

1)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма има право да декомпилира изцяло или отчасти същата, за да отстрани грешки, засягащи функционирането на тази програма, включително когато отстраняването на грешки се състои в деактивиране на функция, която засяга правилното функциониране на приложението, включващо посочената програма.

2)      Член 5, параграф 1 от Директива 91/250 трябва да се тълкува в смисъл, че легитимният приобретател на компютърна програма, който иска да извърши декомпилацията на тази програма с цел отстраняване на грешки, засягащи функционирането ѝ, не е длъжен да изпълни изискванията, предвидени в член 6 от тази директива. Посоченият приобретател обаче има право да извърши такова декомпилиране само в необходимата за споменатото отстраняване на грешки степен и при спазване, евентуално, на условията, предвидени в договора с носителя на авторското право върху посочената програма.

Съд на ЕС: Предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Заключението на Генералния адвокат Бобек  по дело 245/20 X, Z срещу Autoriteit Persoonsgegevens, образувано по преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) относно:  защита на физическите лица при обработването на лични данни, Регламент (ЕС) 2016/679 — компетентност на надзорния орган, дейности по обработване на данни, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции, разкриване от  журналист на материали по дело.

Едно много обстоятелствено заключение, което засяга  принципни въпроси и вероятно ще предизвика много широк, възможно и противоречив, отзвук.

По време на съдебно заседание по административен спор между   гражданина Z и кмета на Утрехт Z е заговорен от  журналист,   който разполагал с няколко документа от преписката по делото.  Същия ден адвокат X  започва проучване дали  и от кого   е  предоставен достъп до преписката и  дали са били изготвени копия със знанието или съгласието на служители  на Съвета. Става ясно, че понякога се предоставя на журналистите информация във връзка със съдебните заседания –  копия на жалбата  и на писмената защита, при въззивно производство – и до решението на първоинстанционния съд. В започналия съдебен спор съдът решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:

„Трябва ли член 55, параграф 3 от GDPR  [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че изразът „дейностите по обработване, извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции“ може да означава предоставяне от съдебен орган на достъп до документи по дела, съдържащи лични данни, като достъпът се осъществява чрез предоставяне на журналист на копия от тези документи по дела?

a)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали надзорът върху този вид дейност по обработване на лични данни, осъществяван от компетентния за това национален орган, засяга независимото вземане на съдебни решения по отношение на отделни дела?

б)      От значение ли е за отговора на този въпрос това, че видът и целта на обработването на данни от съдебния орган се състоят в информирането на журналисти, за да им се даде възможност по този начин да отразяват по-добре откритите съдебни заседания, което е в съответствие с принципа за публичност и прозрачност на съдебните производства?

в)      От значение ли е за отговора на този въпрос дали обработването на данните се основава на изрична национална правна уредба?“.

Генералният адвокат:

55.      Предоставянето на журналист на три документа по дело, за да може той по-добре да разбере устната фаза на производството, отразявано от него, представлява обработване на лични данни съгласно ОРЗД. Този извод в еднаква степен предоставя отговор и сам по себе си формулира проблем. Хората са социални създания. По-голямата част от нашите взаимодействия предполагат споделяне на някакъв вид информация, най-често с други хора. Трябва ли всеки обмен на такава информация да бъде предмет на ОРЗД?

56.      Ако една вечер отида на бар и споделя с четирима мои приятели на обществено място някоя доста неприятна забележка за моя съсед, съдържаща личните му данни, които съм получил по електронната поща (т.е. чрез автоматични средства и/или като част от моя регистър с лични данни), превръщам ли се в администратор на тези данни и стават ли изведнъж приложими спрямо мен всички (доста тежки) задължения по ОРЗД? Доколкото съседът ми не е дал съгласие за това обработване (разгласяване чрез предаване) и доколкото споделянето на клюки едва ли някога ще попадне сред законните основания, изброени в член 6 от ОРЗД, непременно ще наруша редица разпоредби на ОРЗД чрез това разкриване, включително по-голямата част от съдържащите се в глава III права на съответното лице.

57.      В съдебното заседание, изправена пред такива наистина странни въпроси, зададени от генералния адвокат, Комисията настояваше, че приложното поле на ОРЗД има граници. Тя обаче не бе в състояние да обясни къде точно се намират тези граници. Всъщност тя приема, че дори инцидентното „обработване“ на лични данни води до прилагането на този регламент, а следователно и на произтичащите от него права и задължения.

58.      Точно това е въпросът, който настоящото дело за пореден път поставя на преден план: не трябва ли на приложното поле на ОРЗД да бъдат поставени материалноправни граници? Трябва ли всяка форма на взаимодействие между хората, при която се разкрива информация за други хора, независимо от начина, по който тя се разкрива, да бъде предмет на неговите доста обременителни норми?

59.      В тази нова ера, характеризираща се с непрекъснат стремеж към все повече автоматизация, изглежда, че почти всеки аспект от всяка дейност може рано или късно да бъде свързан с машина, която все по-често разполага със собствени възможности за обработка на данни. В повечето хипотези използването на такива данни ще бъде от второстепенно значение или „de minimis“, така че в много случаи няма да се извършва „реална“ дейност по обработване. При все това нито естеството на дейността (просто предаване на данни в сравнение с ефективна работа върху и с данни), нито методът на евентуалното предаване (писмено, ръчно или електронно, от една страна, или устно, от друга страна), нито обемът на личните данни (без да е налице правило de minimis, нито разлика в разгласяването на индивидуализирани данни, отнасящи се до конкретно лицев сравнение с работа със или върху набор от данни) са от значение за приложимостта на ОРЗД.

63.      Независимо от това, отчитам факта, че не толкова отдавна Съдът, заседаващ в голям състав, вече отхвърли възприемането на подобен критерий в решение Комисия/Bavarian Lager(38). По подобен начин оттогава насам Съдът продължи да следва един по-скоро експанзионистичен курс при тълкуването на приложното поле на Директива 95/46 и съответно на ОРЗД(39).

64.      Поради тази причина съм длъжен да заключа, че и по настоящото дело е извършено обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 от ОРЗД и следователно и по смисъла на член 55, параграф 3 от този регламент.

65.      Подозирам обаче, че или Съдът, или законодателят на Съюза може един ден да трябва да преразгледа приложното поле на ОРЗД. Настоящият подход постепенно превръща ОРЗД в де факто една от най-незачитаните законодателни рамки в правото на Съюза. Това фактическо положение не е непременно умишлено. То е по-скоро естествена последица от прекомерно широкото приложно поле на ОРЗД, което от своя страна води до това, че много хора просто са в блажено неведение на факта, че ОРЗД се прилага и спрямо техните дейности. Макар несъмнено да е възможно подобна защита на личните данни все още да може да „служи на човечеството“, съм напълно убеден, че незачитането ѝ поради нейния неразумен характер на практика не служи добре, дори изобщо не допринася за авторитета или легитимността на който и да е закон, включително на ОРЗД.

[…]

136. … според мен ОРЗД не съдържа никакво право на „анонимен съдебен процес“. С оглед на всичко изложено по-горе изглежда странно и опасно да се смята, че за разрешаване на спора си ищците, отиващи в публичния форум, където съдиите говорят от името на общността и действат под зоркия поглед на своите съграждани, следва да имат право самоличността им да се пази в тайна, а делото им да бъде анонимизирано по подразбиране, включително от самия съд, който решава делото, без да е налице някаква конкретна и сериозна причина, налагаща такава анонимност.

137. Разбира се, публичността на правосъдието не е абсолютна. Съществуват основателни и необходими изключения.  Това, което следва да се има предвид тук, е: кое е правилото и кое е изключението. Публичността и прозрачността трябва да останат правилото, от което естествено изключенията са възможни и понякога необходими. Въпреки това, освен ако ОРЗД не следва да се тълкува като налагащ възраждане на най-добрите практики на Parlement de Paris от 14-и век или други елементи на Ancien Régime или на Star Chamber(s), е доста трудно да се обясни защо в името на защитата на личните данни това съотношение сега трябва да се обърне, а именно тайната и анонимността трябва да станат правилото, от което прозрачността понякога може понякога да стане желаното изключение.

138. В заключение и като цяло не може да не се зададе отново въпросът, що се отнася до цялостния законодателен замисъл на прилагането на ОРЗД по отношение на съдебната дейност на съдилищата, защо системата би била проектирана така, че (първоначално) да включва всичко, а след това (на по-късен етап) на практика да изключва последиците от този широк обхват чрез отделните материалноправни разпоредби или евентуално изцяло посредством член 23, параграф 1, буква е) от ОРЗД. Не би ли следвало тогава националните съдилища, които действат „при изпълнение на съдените им функции“, просто да бъдат изключени изцяло от приложното поле на ОРЗД?

[…]

Заключение

156. Предлагам на Съда да отговори на поставените от Rechtbank Midden‑Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин:

„По въпрос 1

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че дейността по разкриване на документи по дела на журналисти с цел по-добро медийно отразяване на открито съдебно заседание се извършва от съдилищата „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква а)

Член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679 не изисква да се установява дали дадена дейност по обработване, извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“, засяга независимото вземане на съдебно решение по всяко отделно дело.

По въпрос 1, буква б)

Определянето на естеството и целта на конкретна дейност по обработване не е сред критериите, които трябва да се вземат предвид съгласно член 55, параграф 3 от Регламент 2016/679, за да се установи дали националните съдилища са действали „при изпълнение на съдебните им функции“.

По въпрос 1, буква в)

За да се установи дали дадена дейност по обработване е извършвана от националните съдилища „при изпълнение на съдебните им функции“ по смисъла на член 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, е без значение дали тези съдилища са действали въз основа на изрично правно основание, предвидено в националното право“.

ЕС Кодекс на поведение срещу речта на омразата онлайн: шести доклад за прилагането

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Шестата оценка на Кодекса за поведение за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн показва, че  средната стойност на уведомленията, прегледани в рамките на 24 часа, остава висока (81%), но е по-ниска в сравнение с 2020 г. (90,4%). Средният процент на премахване на незаконно съдържание  (62,5%) също е по -нисък в сравнение с 2019 и 2020 г. Въпреки това, нивото остава  забележително. TikTok  е включен в оценката за първи път и се представя добре (80.1% премахвания).

2021_10_07_Factsheet_Code_of_Conduct_SPP.pdf.pdf_-_2021-10-09_16.07.19Както и при противодействието срещу дезинформацията, очакваният законодателен акт за цифровите услуги (DSA) ще предостави паралелен втори стълб (правен) на противодействието срещу речта на омразата.

Резултатите, постигнати от компаниите, са неравномерни, поради което ЕК разчита на правото да  предостави силни регулаторни инструменти за борба с незаконната реч на омразата онлайн.