Tag Archives: EU Law

Има ли злоупотреба на Фейсбук с господстващо положение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът в Дюселдорф ще подаде преюдициално запитване до Съда на ЕС, съобщава EurActiv.

Очаква се Съдът на ЕС  да изясни дали германският орган по конкуренция е бил прав да нареди на Facebook да прекрати практиките си за събиране на данни поради опасения относно предполагаемата злоупотреба с господстващото му пазарно положение и нарушенията на законодателството на ЕС за защита на данните.

През 2019 г. федералният конкурентен орган (Bundeskartellamt) налага ограничения върху споделянето на данни  между   Facebook, Instagram и WhatsApp,  с аргумента, че  Facebook събира данни без съгласието на потребителя  и ги споделя с други yслyги и приложения.

Решението на  органа за защита на конкуренцията е оспорено пред съда в Дюселдорф, който се е произнесъл в полза на   Facebook.  Решението е обжалвано и върнато за ново разглеждане от горната инстанция. На 24 март  2021 съдиите в Дюселдорф стигат до заключение, че въпросът дали  Facebook злоупотребява с господстващото си положение като доставчик на германския пазар на социални мрежи,  като събира и използва данните на своите потребители и доколко това е в нарушение на GDPR, не може да бъде решен  без участието на  Съда на ЕС.  

Съдът в Дюселдорф ще внесе преюдициалното запитване до  Съда на ЕС през следващите седмици.

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.

Зеленият цифров сертификат на ЕС и защитата на данните

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съвет за защита на данните  (European Data Protection Board, EDPB) и Европейският надзорен орган по защита на данните (European Data Protection Supervisor, EDPS) са приели съвместно становище относно предложенията за цифров зелен сертификат.

Цифровият зелен сертификат има за цел да улесни упражняването на правото на свободно движение в рамките на ЕС по време на пандемията на COVID-19 чрез установяване на обща рамка за издаване, проверка и приемане на оперативно съвместими сертификати за ваксинация, тестване и възстановяване на COVID-19.

 Европейските органи в областта на защита на данните призовават за обсъждане на идеята за цифров зелен сертификат  в съответствие със законодателството на ЕС за защита на личните данни. Комисарите по защита на данните от всички страни от ЕС и Европейското икономическо пространство подчертават необходимостта от намаляване на рисковете за основните права на гражданите и жителите на ЕС, които могат да произтекат от издаването на цифровия зелен сертификат, включително възможните непредвидени вторични употреби. Използването на цифровия зелен сертификат не трябва да води до пряка или непряка дискриминация на физически лица и трябва да бъде напълно в съответствие с основните принципи за необходимост, пропорционалност и ефективност.

Предвид естеството на мерките, предложени в предложението, EDPB и ЕНОЗД считат, че въвеждането на цифровия зелен сертификат следва да бъде придружено от всеобхватна правна рамка.

Стратегия на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие Стратегия на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

Хората с увреждания имат право да участват във всички области на живота, както всички останали. Въпреки че през последните десетилетия беше постигнат напредък по отношение на достъпа до здравеопазване, образование, заетост, дейности за отдих и участие в политическия живот, продължават да са налице многобройни пречки.

Новата стратегия се основава на своя предшественик — Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г., и допринася за прилагането на Европейския стълб на социалните права, за който тази седмица Комисията ще приеме план за действие, предназначен да служи като ориентир за политиките по заетостта и социалните политики в Европа. Стратегията подкрепя прилагането от ЕС и неговите държави членки на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Стратегия на ЕС за правата на детето  

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие   Стратегия на ЕС за правата на детето

Стратегията на ЕС обхваща шест тематични области и предложени действия:

  1. Децата като двигатели на промяната в демократичния живот
  2. Правото на децата да реализират пълния си потенциал независимо от социалния си произход
  3. Правото на децата да живеят без насилие
  4. Правото на децата на правосъдие, съобразено с интересите на детето
  5. Правото на децата безопасно да се ориентират в цифровата среда и да се възползват от нейните възможности
  6. Правата на децата по света

ЕК прие и предложение за препоръка на Съвета за създаване на европейска гаранция за децата, за да насърчи равните възможности за децата, изложени на риск от бедност или социално изключване. 

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД и ЦИК са изготвили указания  и са ги публикували на сайта на КЗЛД на 12 февруари 2021 г., като основа на указанията са   разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Насоките на Европейската комисия относно прилагането на правото на Съюза в областта на защитата на данните в контекста на избори от 12.09.2018 г., както и практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
 
Медиите обработват законосъобразно лични данни за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД).  Медиите   са администратори по смисъла на Общия регламент. Те обработват лични данни, вкл. чрез видеозаснемане при зачитане неприкосновеността на личния живот на физическите лица и при спазване тайната на вота.
 
Според чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация (ППН-01-360/2019 г.).
 
Обработването на лични данни от администратори на лични данни  е законосъобразно само ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:
• съгласие;
• сключване или изпълнение на договор;
• законово задължение за администратора;
• защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
• изпълнение на задача от обществен интерес или упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора;
• легитимни интереси на администратора или на трета страна, когато същите имат преимущество над интересите или основните права и свободи на субекта на данните (неприложимо за публични органи).
 
В контекста на изборите основното правно основание за обработване на чувствителни данни е наличието на важен обществен интерес, на основание правото на ЕС или законодателството на Република България (Конституцията, Изборния кодекс), който е пропорционален на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните. Други възможни основания са лицето да е дало изричното си съгласие или да е направило данните обществено достояние.
 
По отношение на медиите категорията “обществен интерес” е дефинирана в т.5.3 на Етичния кодекс на българските медии:   Една публикация е “в обществен интерес”, само когато (алтернативно):
(а) е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
(б) съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
(в) предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
 
Преимуществото над интересите и основните права и свободи на субекта на данните се установява във всеки конкретен случай.
 
Практиката на Съда на ЕС   е важен ориентир, в частност по въпросите на журналистическото изключение – вж решение по дело С-345/17  Buivids.
 
Практиката на Съда за правата на човека също подпомага тази преценка, например през 2020 г. ЕСПЧ приема решение по  делото Centre for Democracy and the Rule of Law v. Ukraine,  където спорът е относно достъп до информация за образованието и професионалните биографии на кандидатите за депутати.  Съдът приема, че обществеността има право да знае тези данни в светлината на  обществените дебати за   образованието и  квалификацията на висшите публични длъжности. “Информацията  отговаря на критерия за обществен интерес, тъй като това е релевантна информация за кандидатите за депутати като публични личности от особено значение“. Съдът приема, че обществеността се интересува основателно от техния произход и почтеност.
 
Заедно с това в решението се  подчертава, че трябва да се извърши и оценка на пропорционалността – дали  разкриването на личните данни не води  до публичното излагане на политиците в нежелана степен. В конкретния случай според ЕСПЧ няма доказателства, „че интересите на кандидатите за депутати са от такова естество и степен, че  да оправдаят прилагането на член 8 ЕКПЧ при балансиране на правото на изразяване и защитата на личния живот”.
 
 
 

Съд на ЕС: Телевизионната реклама и медийният плурализъм

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело 555/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия)  в рамките на производство по дело Fussl Modestraße Mayr GmbH срещу SevenOne Media GmbH и ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH.

Запитването е отправено във връзка със спор между Fussl Modestraße Mayr GmbH  и SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH и ProSiebenSat.1 Media SE, учредени по германското право дружества, относно отказа на SevenOne Media да изпълни договор, сключен с Fussl, за   реклама на модни стоки на Fussl само на територията на Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) с довода, че такава реклама — след като е предназначена да бъде включена в програма с национален обхват — противоречи на приложимото национално право.

 Медийната директива предвижда, че държавите запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза – чл. 4.  Такъв е случаят. Германия е приела следната разпоредба: Програма с национален обхват  може да излъчва реклами или друго съдържание само регионално, при условие че и доколкото правото на федералната провинция  допуска това.

Запитващата юрисдикция не е сигурна  дали това ограничение  на гарантираната с член 56 ДФЕС свобода на предоставяне на услуги  може да бъде обосновано с императивното съображение от общ интерес, което последната разпоредба преследва, а именно защитата на медийния плурализъм.

Както обяснява Генералният адвокат Szpunar в заключението си,  телевизиите се опитват да разширяват предлагането на реклама, но и да действат по-гъвкаво, подобно на рекламата в интернет. ProSiebenSat.1 е с национален обхват, но иска да привлече реклама, по начало насочена към населението в определена провинция, по този начин засягайки икономическите интереси на регионалните и на местните телевизии. Може ли “регионална реклама” да се излъчва в национална телевизия?

Първо, съдържащата се в член 7, параграф 11 от RStV забрана за регионализирана реклама по националните телевизионни канали представлява ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги. Фактът, че RStV оставя на федералните провинции възможността да разрешават регионализираната реклама на своята територия, не променя нищо в тази преценка, тъй като досега нито една от тях не е разрешила такава реклама, поради което тази възможност остава изцяло теоретична.

Второ, ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги може да бъде обосновано, доколкото отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да бъде в състояние да гарантира осъществяване на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Германското правителство обосновава ограничението със запазването на плурализма на мнения на регионално равнище, за който съществуването на регионални и местни телевизионни канали било от първостепенно значение. Според това правителство запазването чрез член 7, параграф 11 от RStV на пазара на регионалната реклама за регионалните и за местните телевизионни оператори е необходимо, за да се гарантира икономическото им оцеляване. Регионалните и местните телевизии разглеждат въпроси от местен интерес, които не са застъпени или са застъпени много бегло по националните телевизионни канали. Така тези телевизии допринасят за обществения дебат и следователно за плурализма на мнения по тези въпроси. Мярка, която има за цел да гарантира възможността за функциониране на регионалните и местните телевизии, като им запазва пазара на регионалната реклама и по този начин им осигурява източник на финансиране, може да бъде обоснована от императивно съображение от обществен интерес, свързано с културната политика.

Трето, мярката трябва да е подходяща. Твърдението, че навлизането на пазара на регионална реклама на толкова мощни оператори като националните телевизионни канали има опасност да засегне значително дяловете от този пазар, които в момента се държат от регионалните и местните телевизионни оператори, не   изглежда явно лишено от основание.

Четвърто, мярката трябва да е пропорционална. Въпросът е дали други мерки не биха могли да позволят постигането на същата цел, като същевременно водят до по-малко ограничения на свободното предоставяне на услуги. Това запитващата юрисдикция ще трябва да прецени.  Едно ограничение на основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде обосновано – и   не само (а) да отговаря на императивно съображение от общ интерес и (б) да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната   цел, но и (в) да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

Съдът в решението си приема доводите и постановява, че

  • член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 и член 11 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище,
  • член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната с нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, и
  • член 20 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

ЕС: ваксинационни паспорти, green digital pass

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК представи предложение за ваксинационни паспорти. Зелени цифрови сертификати, безплатни и електронни, като временна мярка – временна, по съображения за пропорционалност на ограничението, това е ясно. Целта на мярката е да помогне на държавите-членки да възстановят свободата на движение „по безопасен, отговорен и конфиденциален начин ”. В правната рамка се споменават GDPR и изискванията на Директивата   за улесняване на трансграничния обмен на данни с цел електронно здравеопазване.

Ограниченията на правото на личен живот е засегнато силно от мерките, свързани със защита на общественото здраве. Да припомним българският опит  – неуспешен – за безсрочно законово уреждане на възможността за достъп до трафични данни.

Опасения има най-различни, ето например някои опасения за технологичната инфраструктура, която ще поддържа тази система, и нейната сигурност.

  • „Дизайнът трябва да предотвратява събирането на идентификатори или други подобни данни, които могат да бъдат препратени към други данни и да бъдат използвани повторно за проследяване („ Невъзможност за свързване “).
  • Експерти говорят за призрака на евентуално разширяване, удължаване и многократно прилагане  на мярката –  цифровият сертификат ще бъде „временен“ инструмент (до когато СЗО обяви пандемията за прекратена), но  с възможност за повторно активиране на по-късен етап, ако е необходимо, например в случай на друга пандемия.

Засега имаме туитнатото обещание на Фон дер Лайен, че цифровият зелен сертификат на ЕС „ще зачита защитата на данните, сигурността и поверителността“, завършва цитираната статия.

 

Терористичното съдържание онлайн: проект за регламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 12 септември 2018 г. Комисията представи на Съвета и на Европейския парламент  предложение за регламент за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн. 

На 17 април 2019 г. Европейският парламент прие позицията си на първо четене по предложението на Комисията, като прие 155 изменения на предложението на Комисията с 308 гласа „за“, 204 „против“ и 70 „въздържал се“.

Съветът и Европейският парламент започнаха преговори  и постигнаха предварително споразумение  по компромисен текст. На сайта на Съвета са публикувани позицията на Съвета по компромисния текст, както и самият проект на регламент. Той има за цел да гарантира безпрепятственото функциониране на цифровия единен пазар в едно отворено и демократично общество, чрез справяне със злоупотребата с хостинг услуги за терористични цели.

Справянето с терористичното съдържание онлайн, което е част от по-широк проблем относно незаконно съдържание онлайн, изисква съчетаване на законодателни, незаконодателни и други мерки, основани на сътрудничеството между органите и доставчиците на хостинг услуги, по начин, който зачита изцяло основните права.

Регламентът съдържа определение за „терористично съдържание“, съответстващо на определенията за съответните престъпления съгласно Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. Като се има предвид необходимостта от справяне с най-вредната терористична пропаганда онлайн, това определение обхваща материали,които подбуждат или склоняват някого към извършване на терористични престъпления или към съучастие в тях или склоняват някого към участие в дейности на терористична група, или възхваляват терористични дейности, включително чрез разпространението на материали, изобразяващи терористично нападение. Определението  включва материали, които предоставя тинструкции за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия или вредни или опасни вещества, както и химични, биологични, радиологични и ядрени вещества, или за други специални методи илитехники, включително подбор на целите, за извършване или съучастие визвършване на терористични престъпления. Тези материали включват текст, изображения, звукозаписи и видеоматериали, както и излъчване на живо на терористични престъпления, коитосъздават опасност от извършването на други такива престъпления.

Материалите, които се разпространяват за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели или с цел повишаване на осведомеността срещу терористичната дейност, не следва да се смятат за терористично съдържание. Когато се определя дали материалите, предоставениот доставчик на съдържание, представляват„терористично съдържание“ по смисъла на настоящия регламент, следва да се вземат предвид по-специално свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализмът на медиите и свободата на изкуствата и науките. Особено в случаите, в които доставчикът на съдържание носи редакционна отговорност, при всяко решение за премахване на разпространяваните материали следва да се отчитат журналистическите стандарти за печата или медиите, установени   в съответствие с правото на Съюза, включително Хартата. Освен това изразяването на радикални, полемични или противоречиви гледни точки в обществения дебат по чувствителни политически въпроси не следва да се счита за терористично съдържание.

Съдбата на този проект не е лека, има опасения за риск от контрол и ограничения на свободаma на изразяване. 

Съд на ЕС: държавна помощ за футболни клубове

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑362/19 P Европейска комисия срещу Fútbol Club Barcelona, жалбоподател в първоинстанционното производство.Европейската комисия иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 26 февруари 2019 г., Fútbol Club Barcelona/Комисия (T‑865/16, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2019:113), с което той е отменил Решение (ЕС) 2016/2391 на Комисията от 4 юли 2016 година относно държавна помощ SA.29769 (2013/C) (ex 2013/NN), приведена в действие от Испания за някои футболни клубове.

Испания задължава със закон футболните клубове да се преобразуват в акционерни дружества, но позволява изключения и четири клуба остават във формата на нестопански организации. Те се ползват със специална данъчна ставка за облагане на приходите им, по-ниска от ставката, приложима за АД. Със спорното решение Комисията установява, че със Закон 10/1990 Кралство Испания неправомерно е въвело помощ под формата на данъчно предимство в областта на корпоративния данък в полза на някои футболни клубове, по-конкретно в полза на FC Barcelona, на Club Atlético Osasuna, на Athletic Club и на Real Madrid, в нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС. Общият съд отменя спорното решение. Комисията иска отмяна на решението на Общия съд.

Кралство Испания изтъква, че е неправилно да се приеме, че самото наличие на различна данъчна ставка предполага наличието на държавна помощ. Макар данъчната ставка да е основен елемент на всяка данъчна мярка, не било достатъчно наличието на държавна помощ да се основава на констатацията, че разгледан ex ante, въпросният данъчен режим е в състояние да предостави годишно предимство само поради наличието на по-ниска данъчна ставка.

Съдът

Съгласно постоянната практика на Съда квалифицирането на национална мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС изисква да са изпълнени всички посочени по-долу условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или посредством ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава конкуренцията или да заплашва да наруши конкуренцията.

За държавна помощ се счита всяка намеса чрез държавни ресурси, която под каквато и да е форма може да постави пряко или непряко в по-благоприятно положение определени предприятия или която трябва да се счита за икономическо предимство, което предприятието получател не би получило при нормални пазарни условия.

Понятието „държавна помощ“ е по-широко от понятието „субсидия“, при положение че то включва не само позитивни престации като субсидии, заеми или капиталово участие в предприятия, но и други видове намеса, облекчаващи под различна форма тежестите, които обичайно натоварват бюджета на едно предприятие и които, без да са субсидии в строгия смисъл на думата, имат същото естество и последици.

Понятието „предимство“, неразделно свързано с квалифицирането на една мярка като държавна помощ, придобива обективен характер, независимо от мотивите на авторите на разглежданата мярка – естеството на преследваните от държавните мерки цели и тяхната обосновка са без значение за квалифицирането им като държавна помощ.

В случай на схема на помощи се прави разлика между, от една страна, приемането на тази схема и от друга страна, предоставянето на помощи въз основа на посочената схема.

Разглежданата схема за помощ е осигурявала, още от датата на нейното приемане, предимство на ползващите се от нея лица (97). За да докаже в достатъчна степен, че разглежданата схема за помощ осигурява на получателите си предимство, попадащо в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията не е била длъжна да разглежда в спорното решение допълнителни обстоятелства – както неправилно приема Общият съд.