Monthly Archives: February 2024

Как се пише: превес или превест?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише превес. Кой има превес в мачовете между Джокович и Надал? Партийните пристрастия отново взеха превес над рационалните аргументи.

БиБиСи в числа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Таксата на домакинство, което осигурява по-голямата част от финансирането на БиБиСи, ще се повиши до £169,50 ($213) от £159, считано от април 2024 г., съобщава британското Министерство на културата, медиите и спорта. Това е по-малко от очаквания ръст.

През 2022 правителството обяви, че лицензионната такса ще бъде напълно премахната през 2027 г., като следват две години на замразяване на таксата от £159 за гледане на телевизия на живо и достъп до услугите на iPlayer, преди леко да се покачи през следващите три години – което именно се наблюдава сега. Това ще бъде краят на сегашния модел на финансиране от лицензионни такси. “БиБиСи ще трябва да преговаря с правителството за изцяло нов модел на финансиране, когато окончателната сделка за финансиране на лицензионни такси изтече през 2027 г. – с опции за абонамент, частична приватизация или директно правителствено финансиране.”, писа Тhe Guardian. Медията вече се подготвя за края на лицензионната такса с предложения, включващи финансиране от общото данъчно облагане – въпреки че това може да подкопае неговата редакционна независимост. Признава се, че е трудно превръщането на обществената медия в платена абонаментна услуга, подобна на Netflix.

В БиБиСИ работят повече от 17 000 души, като обществената медия разполага с 5 244 журналисти, 186 наети със специалност връзки с обществеността и 433 водещи различни предавания, според информация, получена по Закона за достъп до информация  The Sunday Times.

 

ЕС: Проект на насоки за VLOP/VLOSE за защита на демократичния изборен процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение за консултация с едномесечен срок – от 8 февруари до 7 март 2024 – за Насоки съгласно член 35 DSA, които  да представят на много големите онлайн платформи и търсачки най-добри практики и възможни мерки за смекчаване на системните рискове на техните платформи, които могат да застрашат демократичните изборни процеси. Към съобщението е приложен и проект за Насоки/DSA Election Guidelines.

Съгласно член 35 DSA Комисията заедно с координаторите на цифровите услуги на държавите може да издаде Насоки във връзка със специфични рискове,  да представи най-добрите практики и да препоръча възможни мерки за смекчаване на рисковете, в случая – в навечерието на изборите за ЕП.

Технологиите като „пета власт“

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – са разделени с цел взаимен контрол и предотвратяване на концентрация на власт. Традиционно към тях се добавя и т.нар. „четвъртна власт“ – медиите, които осигуряват допълнителен контрол върху трите власти чрез прозрачността, която осигуряват. Затова между властите има различни механизми – законоустановени или имплицитни – за проверки и баланси (checks and balances).

Поради все по-активното навлизане на технологиите в държавното управление, моята теза е, че те плавно се превръщат в „пета власт“. Във времето много елементи на обществения живот са били обявявани за „пета власт“, така че не твърдя, че това е единственият допълнителен механизъм за проверки и баланси, отвъд утвърдените 3+1 власти, но смятам, че ще става все по-централен и трябва да му обърнем специално внимание.

Общоприета теза е, че „властта корумпира“. Макар това да е опростена теза, както е разгледано в литературата, в сърцевината си тя е вярна – позициите на власт, върху които няма достатъчно външен контрол, създават корупционни практики – не само свързани със злоупотреби със средства, но и по-общо със злоупотреби с власт. Механизмите за възпиране на корупцията са много – съдебен контрол на актове, наказателна отговорност, публичност, парламентарен контрол и др.

Технологиите са много силен механизъм за възпиране на корупционните практики. В малко по-техническа публикация съм изредил множество начини, по които технологиите могат да бъдат използвани за превенция на корупцията. Това включва:

  • проследимост на действията и техните автори, и то по начин, който не позволява да бъдат подменяни;
  • невъзможност за промяна и антидатиране на документи
  • защита на данните от неоторизиран достъп (т.е. без „само да погледна тука една папка“)
  • прозрачност и публичност на данни и докименти, с което да се подхранят разследванията на четвъртата власт
  • истинско случайно разпределени на преписки, проверки, дела – много експерименти показват, че използването на принципа на случайност намалява корупционния риск
  • автоматична валидация на данните, което премахва човешкия фактор и възможността за „затваряне на очите“ за някои пропуски
  • автоматизиране на максимално много дейности, което намалява дискрецията на овластените лица
  • автоматизиран анализ на риска на база на натрупаните данни, така че да бъдат откривани злоупотреби проактивно

Но преди да бъда обвинен в техно-утопизъм – че виждам технологично решение на всеки проблем – ще отбележка и негативната страна. Както всяка власт, и петата може да е неефективна, корумпирана и да работи в нечий интерес. Както изпълнителната може да се корумпира, както съдебната може да решава дела не само в съответствие със закона, както законодателната може да е прокарва частни интереси и както медиите могат да бъдат необективни и дори „бухалки“, така и технологиите могат да бъдат инструмент за корупция.

И трябва сериозно усилие, за да не бъде така. Институционално и технологично усилие, за да бъде проследимостта реална, а не „наши хора“ да могат да си зачистват следите, за да има реално случайно разпределени, а не едни административни ръководители да могат с тайни клавишни комбинации да предопределят избора, за да се публикуват максимално много данни, а не да се спестяват с оправдания „тя системата няма да издържи“.

Технологиите сами по себе си не са власт, но всички дейности около тях, са именно такава. Петата власт в момента е в ръцете на едни не особено видими хора – ИТ директори, системни администратори, администратори на бази данни, програмисти – в частни компании, в администрацията и в държавната компания Информационно обслужване. Това не е обвинение към тях и не е презумпция за злоупотреба – в мнозинството си това са честни експерти, които си вършат съвестно работата. Но отговорността е далеч по малка спрямо колективната тежест, която все повече ще имат (или „имаме“ – защото и аз продължавам да се причислявам към ИТ експертите).

Допълнителен проблем е и това, че технологиите трудно се разбира и от широката публика, и от политическата класа – както стана болезнено ясно от измислените скандали с машинното гласуване. Но те са само един пример.

Именно заради тези проблеми – че петатат власт се упражнява „между другото“, понякога неосъзнато и без политическа отчетност, трябва технологиите, използвани в държавното управление, да бъдат балансирани от останалите четири власти. Например в законите да е уредено, че не могат да се подменят данни; че има технически-гарантирано случайно разпределение; че кодът на системите е публичен, актуален и одитиран; че за достъп до определени данни не се разчита само на един човек; че чувствителни данни се съхраняват логически разделени; че се използват актуални криптографски методи за защита на конфиденциалността и целостта на данните. Нужно е в съдебната власт (и съдът, и органите на досъдебното производство) да разполага с по-широк набор от експерти по технологични теми. Нужно е изпълнителната власт да разработи механизми за повече прозрачност и проследимост в управлението на информационните и комуникационни технологии.

Петата власт – технологиите в държавното управление – е все още недостатъчно видима, но сме длъжни да говорим за нея, за да бъде използвана за предотвратяване на злоупотреби в другите власти, а не за скрито и трудно-разбираемо вмешателство в тях.

.

Материалът Технологиите като „пета власт“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Как се пише: бъбречносъдов, бъбречно-съдов или бъбречно съдов?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – бъбречносъдов, също и бъбречносъдова, бъбречносъдово, бъбречносъдови, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – бъбречен съд. В лабораторията се изследва бъбречната функция: бъбречен кръвоток, гломерулна филтрация, бъбречносъдово съпротивление и др. Призивът на специалистите е всеки българин да контролира кръвното си налягане, за да се […]

Как се пише: катехизис или катихизис?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише катехизис, мн.ч. катехизиси. Думата е заета чрез руски (катехизис) от гръцки (κατήχησις). Катехизисът съдържа основните положения на дадено вероучение, често изложени под формата на въпроси и отговори. В православните катехизиси бракът неизменно се определя като църковно тайнство.

Качествена журналистика: анотирано съдебно решение в Ню Йорк Таймс

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс е лидер в много отношения, включително в мултимедийния и трансмедийния разказ на събитията и в журналистиката на данните.

Един пример за техниките, които се използват. Съобщавайки за особено важни за избирателите (в изборната 2024 -та) съдебни решения, колегията не тръгва по двата известни пътя – да преразкаже решението или да публикува решението (за по-изкушените от правото читатели). Изданието предлага анотирано съдебно решение – техника, която заслужава отбелязване, доколкото съчетава достоверност и пълнота (самото решение, самият източник) с подпомагане на по-широк кръг читатели да направят изводи от това, което четат.

Няма посочено име на известен конституционалист, дори да е използвана помощ, анотацията е посочена като собствено на редакцията дело – “The New York Times annotated the ruling.”

Why Facebook’s Lack of Customer Support Is a Problem

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Facebook is arguably the biggest social network. The network effect makes it hard for people to leave Facebook, and so many businesses, celebrities, institutions, politicians rely on it for reaching out to their customers/fans/citizens/voters.

Yet, at least in my part of the world, the customer support of Facebook is practically non-existent. Because I’m a member of parliament and former minister that had handled disinformation and relations with Meta, many people turn to me for their Facebook woes. And they are almost never resolved.

A few examples: a deep fake of the Bulgarian prime minister was circulating on Facebook for several days, after two institutions submitted official take-down notices. Profiles of fellow members of parliament were blocked/hacked. None of their support requests succeeded and their profiles remained blocked for months. A fellow member of parliament with paid subscription could not change his cover photo during an election campaign for mayor, and Facebook’s support stopped answering. Facebook bulk-deleted our candidate pages after one election campaign (after it has been taking ad money), and its support did not respond adequately (pages remained deleted). One colleague’s ad account was hacked and a malicious actor used his credit card to promote ads. He was unable to remove the intruder and Facebook’s support didn’t manage to do it either, so my colleagues had to remove the credit card. When I became a minister, my request for a blue checkmark was initially rejected and the official support channel didn’t answer. And in all of those cases support was requested in English, so it’s not about language-specific limitations.

I’m sure anyone using Facebook for business has similar experiences. In a nutshell, support is useless, even if you are paying customer or advertiser. And clearly there is no market pressure to change that.

The European Union recently introduced the Digital Services Act which at least pushes forward a long-time proposal of mine for appeals and independent arbitration for decisions that block access. I don’t know if that’s working already, but at least it’s a step.

So why is that a problem? Facebook argues it is not a ‘natural monopoly’, and I’ll agree with that to an extent – it faces competition from different types of social networks. But its scale and the network effect means it is not just a regular market player – it is (as the digital services act puts it) – a very large online platform that has gained a broad influence and therefore needs to be required to bear extra responsibility. The ability for some entity with 4 million users in a country of 7 million to arbitrarily ban members of parliament or candidates for mayors, or to choose (because of inefficiency) to leave a deep fake of a prime minister up for days, is a systemic risk. It’s a systemic risk to leave a business to be reliant on the whims and inefficiencies of the nearly non-existent customer support.

If a company can’t get customer support sorted, market forces usually push it out of the market. But because of the network effect (and its policy of acquiring some potential competitors), this hasn’t been the case. And if one of the most highly-valued companies on earth can’t have a decent support process, regulators should step up and set standards.

The post Why Facebook’s Lack of Customer Support Is a Problem appeared first on Bozho's tech blog.

Имотният пазар не е пазарен, а балонът е всъщност пералня

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Капитал цитира данни, че пазарът на имоти намалява вече година и половина. В същото време 3-4 строителни инвеститори са пред фалит, а няколко сгради в София, които дефилират по награди за „сгради на годината“ и реклами из фейса за „ей сега тука супер луксозен апартамент“ са замразени от половин година, защото явно не могат да се продадат. Включително няколко от онези, за които съм писал тук.

Отделно, според НСИ цитирани от злополучния анализ на UniCredit, само в София в следващите 2-3 години се очаква да се пуснат още 2-3 милиона кв.м. площ в жилища и офиси. Одобреното строителство от главния архитект Здравков в последната година е за още толкова.

Балонът не се е спукал до сега и всякакви прогнози от ефира се провалят, защото у нас строителството не се развива на пазарен принцип. Иначе най-малкото нямаше да има 50 до 100% надценка в новите сгради. Растежът от поне десетилетие е основно на база пране на пари. Както от страна на инвеститорите, така и на база на хора с асансьори, къщи за тъщи, едни пари от пътища, наркотици, за които не знаели, повсеместната корупция та до най-тривиалното укриване на данъци и сивата икономика. И всичко това е възможно с активното прикриване от страна на банки финансиращи тези проекти, което е неразделна и ужасно лесна за проследяване част от най-базовата схема за изпиране. Вече виждаме същото и в Пловдив, Бургас и Варна.

Балонът ще се спука, когато БНБ, ДАНС и прокуратурата направят нещо реално срещу прането на пари. До сега единствено му опъваха чадър и активно пречат да се покаже какъв проблем има всъщност.

Много хора ще ги заболи доста. Не само купилите имот сега. Покрай всичко описано се е създала цяла обслужваща индустрия от финансисти, проектанти, архитекти, строителни компании и обикновени схемаджии. Много от тях са с напълно законни доходи, но изцяло зависещи от онези мръсни пари, които се въртят в тази клика. Някои ги виждаме редовно от екрана. Други – в криминалните хроники. Трети – от протоколите на общински съвети и комисии в НС.

The post Имотният пазар не е пазарен, а балонът е всъщност пералня first appeared on Блогът на Юруков.

AI и право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдебната система, подобно на правната система като цяло, се счита за една от най-големите „индустрии за обработка на текст“. Езикът, документите и текстовете са суровината в правната сфера. 

Правната система претърпява голяма трансформация благодарение на възприемането на технологиите. AI също може да допринесе за организирането, търсенето и обобщаването на правни текстове.

В ЕС цифровизацията се въвежда за всички граждански, административни, трудови и наказателни производства. Когато текстовете са в електронен вид, данните могат да се използват по нови начини. AI, със способността си да разбира естествения език, позволява на основната работа на съдебната система напълно да преосмисли производствените процеси на анализиране, създаване и архивиране на текстове.

В някои провинции на Германия се препоръчва използването на AI с разбиране на естествен език (NLU) и други възможности, за да помогне за по-бързо решаване на делата. Съдиите са освободени от много повтарящи се задачи и могат да се съсредоточат върху сложните въпроси, а съдилищата съобщават, че предвиждат времето за обработка на делата да бъде намалено с над 50%.

В същото време има широк консенсус относно ограниченията за използването на AI в съдебната система. Например когато адвокати използват генеративен AI, това не трябва да води до разкриване на поверителна  клиентска информация. За да се демонстрира, че генеративният AI се използва по отговорен начин, е необходимо да се предложи възможност за проследяване на стъпките, които системата предприема при категоризиране, обобщаване и сравняване на документи.

Източник: Блог на IBM