Monthly Archives: March 2024

Как се пише: бизнес среща, бизнес-среща или бизнессреща?

от Павлина Върбанова

Правилно е да се пише разделно – бизнес среща, мн.ч. бизнес срещи, или слято – бизнессреща, мн.ч. бизнессрещи. Когато първата съставна част на сложно съществително име пояснява втората, има чужд произход и се употребява като самостоятелна дума, съществителното се пише или слято, или разделно. Подготовката за бизнес срещата/бизнессрещата всъщност е от голяма важност. Нашият хотел […]

Акт на ЕС за солидарност в кибернетичното пространство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Европейската комисия приветства постигнатото политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Актa на ЕС за солидарност в кибернетичното пространствo, предложен от Комисията през април 2023 г.

Актът ще спомогне за по-ефективно разкриване и реагиране при киберзаплахи и инциденти и подобряване на киберсигурността в ЕС. Актът предвижда създаването на Европейска система за предупреждение в областта на киберсигурността, състояща се от мрежа от национални и трансгранични киберцентрове, която ще използва съвременни инструменти и инфраструктури за навременно откриване на киберзаплахи и инциденти.

С акта се създава и Механизъм за действие при извънредни ситуации в областта на киберсигурността, който ще подобри готовността и способностите за реагиране при значителни и мащабни киберинциденти. С предложението се създава също така Европейски механизъм за преглед на киберинциденти с цел мониторинг и оценка на мащабни инциденти и предоставяне на препоръки за по-добра киберсигурност.

Законодателният акт ще увеличи финансирането за действия в областта на киберсигурността по програмата „Цифрова Европа“ за периода 2025—2027 г.

Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие и по изменението на Акта за киберсигурността, което дава възможност за приемане на европейски схеми за сертифициране на управляваните услуги за сигурност. Това ще спомогне за осигуряването на рамка за създаване на доверени доставчици на услуги в областта на киберсигурността.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Актуализиран Наръчник по киберсигурност за изборите за ЕП 2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прессъобщение на Комисията:

Актуализиран наръчник за това как да се опази честността на изборите от гледна точка на киберсигурността бе публикуван днес с подкрепата на Европейската комисия и на Агенцията на ЕС за киберсигурност (ENISA).

Сборникът за киберсигурността и изборите чието първо издание бе през 2018 г., представя потенциалните киберзаплахи на всеки етап от изборния цикъл. Той е изготвен от Групата за сътрудничество в областта на сигурността на мрежите и информационните системи.

В сравнение с предишните избори за Европейски парламент през 2019 година, положението с киберзаплахите е усложнено: умножават се действията, извършени от хактивисти-наемници, а използваните методи стават все по-сложни. В същото време изборните процеси претърпяха сериозен технологичен напредък.

Ето защо актуализираното издание на наръчника включва теми като: актуализирана карта на изборните киберзаплахи, анализ на нови случаи, добри практики, както и проучване на потенциалните заплахи, произтичащи от нововъзникващи технологии, които биха могли да засегнат устойчивостта на изборния процес, а именно: чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, дезинформацията в социалните медии, изкуствения интелект и дийп-фейка.

Новият сборник представя препоръки към държавите членки и полезни съвети за справяне с потенциални киберинциденти по време на изборите. Предложените мерки включват: добри практики в обмена на информация, повишаване на осведомеността и обучението, управление на риска, подкрепа за киберсигурността за кампании, партии и кандидати, както и технологии за електронно гласуване.

Повече информация е налична в съобщението за медиите.

Какви да са партидите в Имотния регистър?

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа.

Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър.

Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот.

В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които са виртуалната реализация на папките в кашоните – подреждане по определен ред, за да може да бъде търсено по-бързо. („Сделка“, разбира се, е опростено, защото има много хипотези за придобиване – наследство, делба, давност…). Именно така е реализирана информационната система ИКАР, в която след 2009 г. се вписват извършените имотни прехвърляния.

Представете си три групи кашони. В единия са номерата на актовете, а в другите два – ЕГН-та и идентификатори/адреси на имоти, като във вторите два, в папката на всеки човек и на всеки имот се вписват само номерата на актовете от първата група кашони. Това заема доста място и е сложно за водене в хартиения свят. Но в електронните е най-елементарното нещо.

Действащият Закон за кадастъра и имотния регистър предвижда имотни партиди: „чл. 3. (1) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти“. За мен това трябва да се преосмили – имотният регистър е съвкпуността от актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Логическата организация на тези актове по партиди – имотни и персонални – е подробност. Чрез информационната система на имотния регистър могат да бъдат постигнати целите на партидите без да ги уреждаме нормативно като такива.

Сигурен съм, че това е непопулярно и дори еретично мнение и че „не може ИТ-та да определят как ще работи един толкова важен регистър“. Но смятам, че следва технологичните възможности да бъдат отчетени при избор на концептуалния модел на регистрите – нещо, което е било невъзможно или непрактично преди, сега вече е тривиално. А от позицията на нотариалната камара е видно, че електронен имотен регистър, след толкова години действащ Закон за кадстъра и имотния регистър, официално няма.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се предвижда дигитализация на хартиените архиви на Имотния регистър и според мен трябва да обсъдим задълбочено концептуалните положения в закона, за да не се окажем и след това с половин имотен регистър. Защото по ПВУ ще се сканират документи, но тяхната правна стойност ще остане под въпрос. Запазването на настоящия концептуален модел само по себе си не е пречка пред реализирането на истински имотен регистър, но според мен е пречка пред цялостното осмисляне на начина, по който данните се съхраняват и търсят в електронен вид.

Материалът Какви да са партидите в Имотния регистър? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Прекратява се специалният раздел за новини Facebook News за САЩ и Австралия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Facebook обявява на сайта си, че от началото на април 2024 г. прекратява Facebook News – специален раздел за новини – в САЩ и Австралия. От септември 2023 г. Facebook News не се предоставя в Обединеното кралство, Франция и Германия.

Като причини се посочват “продължаващите усилия за по-добро съгласуване на инвестициите с продукти и услуги, които хората ценят най-много”. Компанията насочва ресурсите си “към неща, които хората казват, че искат да виждат повече на платформата, включително видеоклипове в кратка форма.” Хората не идват във Facebook за новини и политическо съдържание, се казва в съобщението, те идват, за да се свържат. Новините съставляват по-малко от 3% от това, което хората по света виждат в своя канал във Facebook, и са малка част от изживяването във Facebook за огромното мнозинство от хората.

Издателите на новини ще продължат да имат достъп до своите Facebook акаунти и страници, където могат да публикуват връзки към своите истории и да насочват хората към своите уебсайтове, по същия начин, по който всяко друго лице или организация може.

Това съобщение не засяга споразуменията с издатели в Австралия, Франция и Германия. Тези сделки вече са изтекли в САЩ и Обединеното кралство.

Съд на ЕС: Достъп до документи и права на интелектуална собственост

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Обжалване — Достъп до документи на институциите на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2 — Изключения — Отказан достъп до документ, чието оповестяване би засегнало търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително по отношение на интелектуалната собственост — По-висш обществен интерес, диктуващ оповестяването — Хармонизирани стандарти, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN) — Авторскоправна закрила — Принцип на правовата държава — Принцип на прозрачност — Принцип на добро управление

Стана известно решението на Съда от 5 март 2024 г. по дело C‑588/21 P с предмет жалба, подадена от Public.Resource.Org Inc., установено в Себастопол, Калифорния (Съединени щати) и Right to Know CLG, установено в Дъблин (Ирландия), срещу Комисията и Eвропейския комитет по стандартизация (CEN).

Става въпрос за отказан достъп на граждански организации до документи на институциите на ЕС по съображения за защита на интелектуална собственост. Обсъжда се дали има по-висш интерес, който да доведе до оповестяване на информацията.

Public.Resource.Org Inc. и Right to Know CLG искат отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 14 юли 2021 г., Public.Resource.Org и Right to Know/Комисия (T‑185/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:445), с което Общият съд отхвърля жалбата им за отмяна на Решение C(2019) 639 final на Комисията от 22 януари 2019 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което Европейската комисия отказва да уважи заявлението им за достъп до четири хармонизирани стандарта, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN).

Регламент на ЕС съдържа следната разпоредба относно употребата на никел:

„1. Забранява се употребата му:

а) във всички изделия или аксесоари, които се поставят в продупчени уши или в други продупчени части на човешкото тяло, с изключение на случаите когато нивото на отделяне на никел от тези изделия е по-малко от 0,2 [микрограм (μg)]/cm2/седмица (граница на миграция).

б) в изделия, предназначени да влязат в директен и продължителен контакт с кожата, като:

– обици,

– огърлици, гривни и верижки, верижки за глезен, пръстени,

– капаци за ръчни часовници, каишки за часовници и части за затягане,

– занитени копчета, катарами, нитове, ципове и метални знаци, които се използват за дрехи,

ако нивото на отделяне на никел от частите на тези изделия, които влизат в директен и продължителен контакт с кожата, е по-голямо от 0,5 μg/cm2/седмица.

в) в изделията, изброени в буква б), в случаите когато те са с покритие, което не съдържа никел, с изключение на случаите когато то е достатъчно, за да се гарантира, че отделяното количество никел от изделията, влизащи в директен и продължителен контакт с кожата, не надвишава 0,5 μg/cm2/седмица най-малко за период от две години при нормална употреба на изделието.

2. Забранява се пускането на пазара на изделията, посочени в параграф 1, освен ако те отговарят на условията, посочени в същия параграф.

3. Стандартите, приети от [CEN] се използват като методи за изпитване за демонстриране на съответствие на изделията с параграфи 1 и 2“.

При това положение се отказва достъп до стандартите по точка 3! Първо ЕК, после Общият съд – защото липсвал по-висш обществен интерес по смисъла на този член 4, параграф 2 Регламент 1049/2001, налагащ свободен достъп до законодателството.

Жалбоподателите: Тези стандарти са част от правото на Съюза. По силата на принципа на правовата държава, налагащ свободен достъп до правото на Съюза, е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ достъпа до документи на институциите на ЕС за всички физически или юридически лица, които пребивават или имат седалище в държава членка.

Съдът:

Съдът вече е постановил, че хармонизиран стандарт, който е приет въз основа на дадена директива и данните за който са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, е част от правото на Съюза поради правните си последици (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction, C‑613/14, EU:C:2016:821, EU:C:2016:821, т. 40).

Член 2 ДЕС предвижда, че Съюзът се основава на принципа на правовата държава, който изисква свободен достъп до правото на Съюза за всички физически или юридически лица от Съюза, както и възможност за правните субекти да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения (решение от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др., C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 41 и цитираната съдебна практика). Този свободен достъп трябва по-специално да позволява на защитаваните с даден закон лица да проверяват в допустимите съгласно правото граници дали адресатите на правилата, предвидени в този закон, действително се съобразяват с тях.

При това положение следва да се констатира, че по-висш обществен интерес (по смисъла на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001) диктува оповестяването на исканите хармонизирани стандарти.

Новинарски пустини в ЕС: проучване на местни и общностнии медии в държавите от ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Проучването на т.нар. новинарски пустини е по методология на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) за оценка на рисковете въз основа на 55 въпроса, които се отнасят до условията на местния медиен пазар; безопасност и условия на работа на местните журналисти, редакционна независимост и социална насоченост на местните медии. Установена е значителната липса на данни не само за географското разпределение на местните медии, но и за тяхното финансиране, приходи и измервания на местната аудитория в целия ЕС.

Проучването показва намаляващи приходи и тенденциозно разпределение на държавната реклама и субсидиите за местните медии . Друг спешен проблем е политическият контрол, упражняван чрез пряка и/или косвена собственост върху местни медии.

Намаляването на броя на местните журналисти – широко разпространено в целия ЕС – до голяма степен произтича от нарастващата тенденция за централизиране на редакциите в големите градове и преобладаването на настолната журналистика. Съобщава се за незадоволителни условия на труд за местни журналисти, особено за журналисти на свободна практика и самостоятелно заети журналисти, а онлайн атаките срещу тях нарастват.

Проектът е в помощ на LM4D Схема за независими местни и общностни медии, разположени в новинарски пустини.

Докладът за държавите от ЕС, интерактивни карти и картината за България