В днешния Официален вестник на ЕС е публикувана Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) или т.нар. анти – SLAPP директива.
Както е изрично посочено в нея,
В своята резолюция от 11 ноември 2021 г. относно укрепването на демокрацията и свободата и плурализма на медиите в Съюза Европейският парламент призова Комисията да предложи пакет от актове, както с незадължителен характер, така и със задължителна сила, за справяне с нарастващия брой стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие (‘SLAPPs’), по отношение на журналисти, неправителствени организации (НПО), представители на академичните среди и гражданското общество в Съюза. Парламентът изрази необходимостта от законодателни мерки в областта на гражданскопроцесуалното и наказателнопроцесуалното право, като например механизъм за прекратяване на иска на ранен етап при съдебни производства, с които се злоупотребява, правото на присъждане в пълен размер на разноските, направени от ответника, и правото на обезщетение за вреди. Резолюцията от 11 ноември 2021 г. включва също така призив за подходящо обучение на съдиите и практикуващите юристи относно стратегическите SLAPPs, специален фонд за предоставяне на финансова подкрепа за жертвите на такива производства и публичен регистър на съдебните решения по дела, свързани със SLAPPs.
Освен това Парламентът призова за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета с цел предотвратяване на „туризъм с цел дело за клевета“ или „търсене на най-благоприятната юрисдикция“.
Целта на директивата е да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства, като същевременно се предостави защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, НПО, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие.
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, най-късно до 7 май 2026 г.
AFP съобщава, че близки до унгарския премиер Виктор Орбан са участвали тайно в купуването на канала Euronews според съвместно разследване на унгарски, френски и португалски медии.
Базираният в Португалия инвестиционен фонд Alpac Capital купува мажоритарен дял в Euronews през 2022 г., но поне една трета от средствата идват от източници, свързани с Орбан, разкриват унгарският разследващ уебсайт Direkt36, френският всекидневник Le Monde и португалското седмично списание Expresso. Унгарският инвестиционен фонд Szechenyi Funds е внесъл 45 милиона евро, се казва в доклада, позоваващ се на вътрешни документи.
Предполагат се политически причини. Хората, които правят инвестицията, са били инструктирани нищо да не се оповестява публично. Основният комуникационен партньор на унгарското правителство New Land Media също е предоставил дългосрочен заем от 12,5 милиона евро на местно дъщерно дружество на Alpac Capital, участващо в придобиването. Но в мейл до AFP шефът на пресата на Орбан Берталан Хаваси каза, че унгарското правителство “не знае нищо” за сделката.
Ръководителят на купувача Alpac Capital Педро Варгас Давид е син на бивш член на Европейския парламент Марио Давид, бивш съветник и личен приятел на Орбан.
Стартиран през 1993 г. от около 20 европейски канала, Euronews първоначално излъчва от Лион на 15 езика с редакционен екип от 400 журналисти. Сега седалището е преместено в Брюксел, а екипът е съществено редуциран. Синдикатите посочват рекламни договори, подписани със страни като Азербайджан или Саудитска Арабия, като казват, че те влияят върху съдържанието. Има и реакции срещу начина, по който се отразява войната в Украйна.
Точно преди две години съм писала по въпроса за ролята на ТВ Европа, брандирана като Евронюз България и връзките на телевизията -майка с Орбан, а точно преди три години – за телевизионера Добрин Иванов.
Толкова по въпроса за Евронюз България.
Повече от 200 граждански организации призовават интернет компаниите да засилят мерките срещу основаната на изкуствен интелект дезинформация, съобщава WP.
Милиарди гласоподаватели се отправят към урните тази година на избори по целия свят. Коалицията от активисти писа до главните изпълнителни директори на Meta, Reddit, Google и X, както и до други големи компании, призовавайки ги да приемат по-агресивни политики, които биха могли да спрат вълната от опасна политическа пропаганда. Тези допълнителни стъпки са критични през 2024 г., като се има предвид, че повече от 60 държави провеждат национални избори – а платформите са един от най-важните начини, по които хората обикновено получават информация.
Технологични компании като Meta и Google съобщават, че работят върху системи за идентифициране на генерирано от AI съдържание с воден знак. Meta обяви, че ще разшири политиката си за етикетиране на AI.
Активистите призовават технологичните компании да бъдат по-прозрачни по отношение на данните в основата на AI, и ги критикуват за неефективните мерки срещу политическата дезинформация. X, например, промени някои от правилата си срещу дезинформация и позволи на крайнодесните екстремисти да се върнат към платформата. Meta предлага на потребителите опцията да се откажат от програмата за проверка на фактите на компанията, позволявайки на маркирани публикации все пак да бъдат приоритизирани в новинарските емисии. YouTube отмени политиката, забраняваща видеоклипове, фалшиво насърчаващи идеята, че изборите през 2020 г. са били откраднати, а Meta започна да разрешава подобни твърдения в политически реклами.
Междувременно масовите съкращения в X, бивш Twitter, и в други големи технологични компании драстично намали екипите, популяризиращи точна информация онлайн. Ако технологичните компании не се активизират, опасната пропаганда в социалните медии може да доведе до екстремизъм или политическо насилие, твърдят активистите.
Преди изборите за Европейски парламент 2024 Европейската федерация на журналистите представи програмен акт – Манифест, в който се призовава обществото да подкрепя журналистиката като общо благо и да работи в следните три направления:
Евробарометър публикува резултатите от проучване на удовлетвореността от състоянието на демокрацията в държавите от ЕС. Последна позиция за България.
Дезинформацията е посочена като най-съществена заплаха.
Днес Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, ПП – ДБ и ДПС отхвърли предложение за промени в Закона за хазарта за забрана на рекламата на хазартните игри.
Вносителите от Възраждане са предложили забрана и на пряката, и на непряката реклама, като в срок от две години се забрани непряката реклама на спортни мероприятия, което според вносителите ще освободи спортните клубове от грижата да осигуряват спонсорство от организатори на хазарт.
Тезата на опозицията е, че предложението за забрана е отхвърлено, защото мнозинството не иска да загуби благоприятното си медийно отразяване. А – наистина – защо забраната е отхвърлена? Не е ли ясно какво показва балансът между да има и да няма повсеместна реклама на хазарта?