Докладът показва, че БиБиСи е в центъра на националния живот и е най-популярната медийна марка в Обединеното кралство, като 95% от възрастните във Великобритания следят услугите на БиБиСи.
Докладът показва изпълнение по отношение на трите поставени цели на медията:
Истината
75% от възрастните в Обединеното кралство използват BBC News средно на седмиц;а
1,3 милиона 12-15 годишни в Обединеното кралство следят новините с БиБиСи – повече от всяка друга организация;
Новините за Обединеното кралство достигат седмично до аудитория от 450 милиона души по целия свят;
Най-високо доверие за международен доставчик на новини в света.
Производство на оригинално съдържание
Почти £5 милиарда за икономиката на Обединеното кралство миналата година. За вложен £1 £2,63 се генерират в икономиката на Обединеното кралство.
Половината от дейностите са извън Лондон.
99% от оригинално съдържание е направено в Обединеното кралство.
14 телевизионни награди BAFTA през 2024 г.
Социализиране
БиБиСи достигна 25,2 милиона души в Обединеното кралство в деня на коронацията на HM The King и HM The Queen Consort
Рекордни 8,1 милиарда заявки за стрийминг на BBC iPlayer – с 10% повече спрямо предходната година.
От 10-те най-гледани програми в Обединеното кралство през 2023 г. седем са на БиБиСи .
Хората прекарват средно 5 часа 44 минути в гледане на BBC TV/iPlayer на седмица.
Отново БиБиСи демонстрира прозрачност по отношение на разходите, включително по отношение на заплатите.
В този контекст призовавам Съвета за електронни медии да публикува лицензиите на БНТ и БНР, а обществените медии – да публикуват финансова информация за приходите и разходите така, че нивото на прозрачност да е сходно с нивото на прозрачност на БиБиСи.
В последните дни се поддържа специален дял за проверка на факти, свързани с Камала Харис поради големия интерес към нейната личност и биография след оттеглането на кандидата на демократите за президент.
Следете този fact focus на AP – Камала Харис: вярно ли е, че не е американска гражданка? верни ли са твърденията за етнос и раса, които се разпространяват? вярно ли е, че дължи издигането си на свои връзки? верни ли са цитатите, които се приписват на Харис?
На същата страница има и проверка на факти, свързани с твърдения на Тръмп за “откраднатите избори” през 2020, опита за убийство на Тръмп и др.
Тези дни чета внимателно и обсъждам с експерти няколко решения на Конституционния съд, във връзка с дебата за измененията в Конституцията и предстоящото решение по тях, и виждам един доста притеснителен момент във връзка с членството ни в ЕС.
Решение 3 от 2003 г. казва, че промяна в баланса между органи, уредени в конституция, вкл. отнемане на техни правомощия, представлява „промяна на формата на държавно управление“ и може да се прави единствено от Велико Народно събрание.
Решението, според доста юристи, е спорно тъй като разширява прекалено много значението на “форма на държавно управление”. То е целяло да гарантира, че и косъм няма да падне от правомощията на главния прокурор (тогава Филчев).
Ако Конституционният съд сега се увлече в прилагането на това Решение 3 и отмени промените в глава „съдебна власт“ в съществена степен, това ще създаде риск за конституционните текстове, с които България става член на Европейския съюз.
Чл. 85, ал. 1, т. 9, приета през 2005 г., казва, че НС може да отстъпи на ЕС правомощия на конституционни органи. Т.е. не както казва Решение 3 от 2003 – че присъединяването само добавя правомощия, а реално такива се прехвърлят към европейски институции.
Съдът на Европейският съюз може да обявява български закон за противоречащ на правото на ЕС, което обвързва нашия съд да не го прилага. Европейската прокуратура дублира част от правомощията на българската в определени случаи, като така демонополизира ролята на нашата. Има сфери на т.нар. „пълна хармонизация“ на европейското право, като на практика се отнема правомощието на нашия парламент да законодателства в тези сфери. Няколко европейски институции дублират външнополитически правомощия от Министерския съвет (напр. налагането на санкции). Като цяло, това са сериозни промени в правомощията и балансите.
Ако промяна във вътрешната организация на прокуратурата или отделянето на колегиите на ВСС като отделни съвети е „промяна на формата на държавно управление“, то отстъпеният суверенитет на европейските институции е много повече такова. И ако кажем, че да махнем свръхцентрализацията на прокуратурата изисква Велико Народно събрание, същото би се изисквало и за промените, позволяващи даването на правомощия към европейската прокуратура (макар ининдиректно, през регламенти и директиви).
Някой по-конспиративно настроен може да допусне, че това е част от замисъла в оспорването на текстовете от последните изменения пред Конституционния съд, напр. от Възраждане.
Има, разбира се, тълкувателно Решение 3 от 2004 г, с което КС потвърждава политическата воля тогава за влизане с ЕС и осигурява привидно спокойствие. То обаче не изследва в дълбочина реалните последици от отстъпения суверенитет в светлината на Решение 3 от 2003. И двете решения „бягат по тъча“ и анализират основно добавянето на правомощия, но не и фактическотото отнемане на такива. Което, по логиката на спорното Решение 3 от 2003, би изисквало ВНС. Всъщност, в едната си част, решението от 2004 казва, че прехвърлянето на правомощия от националния парламент към органи на ЕС не било такава съществена промяна, защото България участва в органите на ЕС – валидна логика, която обаче влиза в колизия с решението от 2003 г..
И ако Решение 8 от 2005 г. (което смекчава изводите на Решение 3 от 2003) не е достатъчна спирачка пред отмяната на сегашните изменения, то няма гаранция, че решението от 2004 (за бъдещото влизане в ЕС) ще е достатъчна спирачка.
Разбира се, прилагането на Конституцията е комбинация от внимателно търсене на баланс между основни конституционни принципи, съобразяване с предишни решения и вътрешните убеждения на съдиите. Но включва и отговорността за евентуалните последствия от дадено решение.
Нямам съмнения, че промените, свързани с членството в ЕС, са в компетенциите на обикновено Народно събрание, но притеснението ми е, че предароящото решение надхвърля темата „съдебна власт“ и ако се получи „пресоляване на манджата“ с отмяна на норми на база на Решение 3 (2003), после ще е трудно да се даде заден по отношение на прилагане на същата логика при евентуално последващо оспорване на текстовете за членството ни в ЕС.
На 10 юли 2024 Унгария е внесла жалба в Съда за отмяна на Европейския акт за свободата на медиите (чл.263 ДФЕС).
От мрежите – защото жалбата не е качена още на сайта на съда – разбираме, че като аргументи са посочени: правното основание (чл.114 ДФЕС), нарушение на принципа на субсидиарност и др.
Правните служби на Съвета и Комисията вече гледаха и потвърдиха правното основание. При това във финалната версия съображенията в регламент 2024/1083 са силно променени в сравнение със законодателното предложение на ЕК и една от причините за промените е именно засилването на аргументите за избора на инструмента.
При условията на евентуалност Унгария иска и отмяна на някои разпоредби от регламента.
Пореден опит да се препречи пътя на защитата на медийния плурализъм. Имаше проект за директива за медиен плурализъм, който не беше подкрепен. Не мина и гражданската инициатива за медиен плурализъм. Очевидно регламентът ще мине по възможно най-дългия път, дано с успех. Мобилизирани са всякакви средства срещу акта. И Орбан насред унгарското председателство на Съвета.
Миналата година писах как може да си изкарате Европейска здравна карта изцяло дистанционно през Системата за сигурно електронно връчване и да я получите през куриер. Този метод използвах и тази година и отново се запитах колко са се възползвали от него и как върви процесът въобще.
През октомври писах, че към онзи момент едва 0.78% от подадените заявления са подадени през интернет. През първите четири месеца на 2024-та процентът вече скача на 1.84% или 859 от 46576 заявления. Това все още е много малко в сравнение с двете посещения на банков клон, който остава по-удобен за доста хора.
Колко карти се издават годишно?
В получените данни от НЗОК забелязах нещо любопитно, което засегнах миналия път. Има доста повече издадени наново карти, отколкото подновени. Причината за това е изглежда е, че много хора се сещат да ги подновят едва след като са изтекли и тогава вече се броят за нова карта, а не за обновяване, тъй като няма активна през това време. Припомням, че според наредбата на НЗОК, карта може да се обнови само месец преди да изтече и това трябва да бъде направено изрично.
Все пак, ако сравним активните карти от началото на 2023-та до сега, ще видим, че техният брой е по-малко от 165 хиляди. В това изчисление приемам, че всички карти изтичат след една година, което не е така при картите за деца и пенсионери. Нямам данни за тях, но би било логично да приемем, че по-малко от 160 хиляди карти е нужно да бъдат обновени всяка година съдейки по данните в последните години.
Справката на НЗОК показа, че през 2022-ра са издадени малко над 136419 карти. През 2023-та обаче са издали 163102 карти. През първите месеци на 2024-та са издадени идентичен брой карти спрямо същия период на 2024-та. Това може да означава, че общия брой българи искащи европейска здравна карта расте и догодина ще са още повече желаещите да обновяват картата си.
Все пак плащаме и то на една конкретна фирма
Тук идва въпросът кой прави това. Когато исках справката от НЗОК забелязах, че са пуснали обществена поръчка през май за фирма, която да приема заявленията, да издава картата и да я изпраща. Също да поддържа разпространителна мрежа, която до сега е ставала в партньорство с банки. Припомням, че ЕЗОК е безплатна за нас като застраховани, но на практика пак плащаме през бюджета на здравната каса.
Въпросната поръчка от май ще намерите на портала и не е успешна. НЗОК иска някой да издаде 160 хиляди карти за една година при цена от 2.2 лв. на карта. В тази цена се включва всичко – обработване на заявления, мрежа за разпространяване, издаване и изпращане. Общата цена така излиза на 352 хиляди лева. Има една оферта и тя е с 220% по-скъпа – 4.8 лв. на карта.
Офертата е на единствената фирма, която е кандидатствала и печелила пръчките до сега. Макар банките, където се подават заявения, а и навярно куриерите фирми и печатницата на картите да са били сменяни, фирмата печелеща поръчката е същата в последните поне десет години. Тя изглежда би трябвало организира и координира издаването между НЗОК, печатницата и банките. Според публичната информация това е единствения тип обществени поръчки, които взима в този период. Пише, че се занимава със софтуер и други услуги според дружествения договор, но не открих друга информация, сайт или нещо подобно даващо сведения за друга дейност.
В запитването си до НЗОК поисках отговор какво ще правят при условие, че сегашният им договор изтича на 30-ти юни. Седмица след въпросът ми и ден преди да ми отговорят са публикували нова обществена поръчка. Този път е с оценка 2.3 млн. лв., срок от три години и цена за една карта от 4.8 лв. Така остава оценката, че на година ще се вадят средно по 160 хиляди карти. Т.е. това, което фирмата изпълнител до сега е искала, но заключвайки цената за една година. Срокът за подаване на оферти е днес в полунощ и няма публикувани такива.
Интересно е развитието до сега на цената на тези карти. През 2014-та цената е била 2.37 лв и срокът е бил за три години. При преподписването през 2017 цената става 2.4 лв. и срокът е отново три години. Същите условия се запазват и през 2020-та. През 2023-та обаче срокът се намалява на година и цената спада на 2.2 лв. на карта. През целият период бюджетът на поръчката се изчислява при индикативни 160 хиляди карти на година и се заплаща само това, което е издадено. Договорът се прекратява докато свърши срокът или бюджета.
Всъщност, ако отворим стария портал за обществени поръчки и прегледаме тези от влизането ни в ЕС до сега, виждаме поръчките от 2007-ма, 2008-ма, 2011-та прекратена и успешна и 2012-та. През 2011-та за година изпълнителя е друг. Преди това обаче същата фирма и още една подават оферти и са отстранени. Сегашният изпълнител е единственият приет, но НЗОК решава тогава, че ще прекрати поръчката поради липсата на конкурентни оферти. Това явно не е пречка в последните 10 години за новото ръководство на касата. Преди и след 2011-та година изпълнителят е един и същ.
Не знам с какви причини НЗОК са решили да увеличат разхода по това издаване над два пъти. Несъмнено изискванията не са просто, особено предвид сроковете за издаване и сверяването с НЗОК. От друга страната дори инфлацията не може да обоснове такъв скок в цената. Във всеки случай освен, ако няма допълнителни уговорки и анекси, за които не знаем, в последните две седмици в един от най-натоварените месеци не се издават карти. Факт е, че само една фирма е подавала винаги оферти и е избирана, което буди притеснение как се е провеждала процедурата до сега. Предполагам, че до края на седмицата ще разберем дали издаването на ЕЗОК ще продължи въобще или НЗОК ще бъдат длъжни да издават на всеки по пощата отделен документ-заместител на картата.
Италианският орган по комуникациите (AGCOM) е поискал сваляне на видеосъдържание (видеоклипове), разпространени в YouTube и X.
По доклад от италианското Министерство на външните работи, AGCOM е поискал от YouTube и X (бивш Twitter) да премахнат множество видеоклипове, свързани с документален филм, продуциран от RT, които са били достъпни от Италия. Въпросният документален филм представя украинското население като нацисти, които имат намерение да унищожат собствения си народ със съучастничеството на НАТО, САЩ и Европейския съюз. Съдържанието е идентифицирано като руска пропаганда, предназначена за дискредитиране на държави от ЕС и европейски институции.
Регламент (ЕС) № 833/2014 на Европейския съвет (член 2е, параграф 1) забранява на доставчиците „да излъчват или да позволяват, улесняват или по друг начин да допринасят за излъчването на всяко съдържание от изброените юридически лица, образувания или органи в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез всякакви средства като кабел, сателит, IP-TV, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видео в интернет, независимо дали са нови или предварително инсталирани.“ RT е в Приложение XV.
Разпространението на това съдържание е окачествено като особено сериозно предвид изборите за ЕП на 8-9 юни 2024 г. и риска от повлияване на общественото мнение чрез невярно представяне на текущите събития. Това налага AGCOM да защити гражданите, като започне процедури срещу Google Ireland Limited за услугата YouTube и Twitter International Unlimited Company за услугата X, и поиска от тях да ограничат разпространението на документалния филм, озаглавен „Донбас: вчера, днес и утре“, произведен от RT, заедно със свързани видеоклипове.
Google незабавно e премахнал съдържанието и свързаните видеоклипове в световен мащаб, като е блокирал канала. Twitter също се е съобразил с искането.
Евгения Беркович и Светлана Петрийчук са осъдени от московски съд на шест години лишаване от свобода по дело за оправдаване на тероризма (част 2 на член 205.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация). Беркович и Петрийчук вече са прекарали повече от година в следствения арест – от 5 май 2023 г., съобщава руската служба на БиБиСи. В допълнение съдът забранява на Беркович и Петрийчук за три години да „се занимават с дейности, свързани с администриране на уебсайтове на електронни и информационни и телекомуникационни мрежи, включително интернет“.
Беркович и Петрийчук са режисьор и автор на пиесата „Финист Ясний Сокол“, в която се разказва за момичета, които започват връзки онлайн с членове на терористични ислямски организации. Пиесата е получила наградата „Златна маска“ през 2022 г., наградена е и Светлана Петрийчук.
Срещу продукцията обаче е подаден сигнал, според който „терористите се показват като жертви, а руската държава и общество са посочени като виновни, защото именно те са тласнали момичетата да се присъединят към Ислямска държава“. Наказателните дела, образувани за антивоенни изявления, обикновено се основават на анализ на изказване или публикация в социална мрежа. В случая има позоваване на Роман Силантиев – човек, измислил псевдонаука, наречена деструктология. Силантиев сътрудничи на службите. Той твърди, че Финист едновременно оправдава ислямския тероризъм и насърчава радикалния феминизъм. Според екипа на спектакъла е точно обратното.
В тежко ударилата ни криза на авторитети да си спомним за професор Тончо Жечев. Литературен анализатор и критик, юрист по образование, член на медийния регулатор, неизчерпаем и колоритен разказвач, автор на Българският великден, добър човек, приятел. Роден на 6 юли.
Вече не се помни – но беше време, когато в медийния регулатор едновременно бяха Тончо Жечев и Ивайло Петров. С думите на трети от големите, Константин Павлов:
Аз вярвам, че отново пак! Но няма да е точно, както. […]
И няма да се възприеме като чудо – ще липсва памет за сравнение.
Всички гледаме отстрани извадили пуканки шоуто на привидното разпадане на ДПС. Някои си мислят, че е развръзката на края им. Проблемът е, че не е. Това е само страница от същото преразпределение на власт, на което сме свидетели в последните поне 35 години. Просто за това време куршумите вместо от месинг станаха не изцяло, но все повече под формата на заглавия в медиите, полицейски палки и прокурорски папки.
Преразпределението стана и все по-публично, срамно за страните и лесно проследимо. Това е заради множеството макар и малки стъпки за прозрачност, които не успяват да заобиколят. Също заради разбираемо омразната за голяма част от избирателите, но страшно неудобна за ключовите играчи на сцената вътрешна и външна политическа обстановка.
Покрай чистката в ДПС се изнасят добре известни факти за обръчи от фирми, купени магистрати, депутати-пионки, зекрепостени села и цели общини и дори външни политически и икономически зависимости и скрити ангажименти. Всичко е банално ясно и крайно показателно за липсата на реакция на служби и прокуратура, освен в помощ на една или друга фракция. До такава степен не сме учудени, че дори журналисти почти не го отбелязват къде от подценяване на и услужливост към мисловния процес на зрителя, къде за да не им изстине столчето.
На повечето хора поне привидно не им пука, защото отмятат с „керванът си върви“, нали? Не вярваме, че може да съществува съдебна система в България, която да пресече тази корпоративна партия заедно с други аналогични схеми и зависимости. Поне не без няколко надали глава прокурори и съдии да бъдат разстреляни по подобие на войните с италианската мафия.
Опасявам се обаче, че има и сериозна част от хората, които тръпнат следейки кой ще надделее, за да разберат дали тази част от схемата, в която те участват, ще е отгоре или ще трябва бързо да се преориентират към нов тартор. Такива са както баналните батки с диагоналки тичащи по ежедневни задания, така и висши магистрати и политици с досиета където не им се ще. Сред тях има и много хора, чиито цял живот е преминал в този паралелен свят и не виждат как нещо може да вирее на светло и как те самите биха оцелели без схеми, чадъри и черни капитали. Това са често иначе добри професионалисти и обикновени работници, които си гледат семейството и други със собствен бизнес, но зависещ изцяло от нечие благоволение и в голяма степен в сивия сектор.
Тези хора гледат с най-голям интерес случващото се и чакат да видят кой ще им плаща сметката в кафенето утре, защото сами не могат и никога не са могли, нищо че се снимат с мощни коли, по инста-почивки, със скъпи тениски и хиалуронови аксесоари. Някои пък дежурят в студия да правят анализи и прогнози в опит да насочат нещата, но без тази паралелна държава не биха оцелели. Трудно може да очакваме някой от тях да иска, гласува или работи за нещо различно, защото ги е страх от различното, не го познават и не могат да си представят себе си в него.
Хубавата новина е, че не са мнозинство. Останалите не че не ни пука – предимно ги търпим, защото и без това имаме достатъчно драма в живота си. Търпим като форсират двигатели прелитайки на метър от детските ни колички, като бият и убиват на пътя, по барове и паркове. Търпим като вардят изборни секции, кафета на прокурори, кресла на регулатори, комисии на висши съдилища и яхти на любими облагодетелствани. Търпим като ни сплашват през медиите с нещо дребно, което дори не ни засяга, въпреки добре да знаем, че зад цялата драма стои плетеница от интереси прокарани чрез закон, послушен кадър и съдия.
На този етап в историята много от търпящите ще кажат „айде закривай и последният да угаси лампата“. Истината е, че все това правим и ако продължим, все повече същата тази „сива държава“ ще изкупи всичко на безценица както става при фалит или направо ще го заграби при липсва на обществен, институционален или съдебен контрол. „Закривай“ води само до повече от същото, на което се възмущаваме вече 30 години на пресекулки. В кратките периоди, когато сме се обръщали срещу течението да направляваме в някаква желана посока, сме постигнали много. Доста хора жертваха себе си да се случат тези кратки моменти и неизменно ги почернихме в един тон със сивата държава.
Та не гледам на шумните събития в ДПС – както и по-малко публичните в ГЕРБ и БСП и другите комични в партията-пирамида – като на разпадане, а като прегрупиране и престрелка в мафиотската структура, която наричаме политико-икономически зависимости. Стрелят все още само служби, полиция и прокуратура по нареждане от който трябва. Те така са свикнали, така са правили десетилетия и надали някой сред тях ще очаква вие или аз да го защитим, ако нададе глава, нали? Дали?
Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.
Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.
Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.
