Monthly Archives: October 2024

ЕСПЧ: Законодателството за чуждестранните агенти в Русия противоречи на Конвенцията за правата на човека

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Делото Kobaliya and Others v. Русия се отнася до законодателство в Русия, изискващо неправителствени организации, медии и физически лица да се регистрират като чуждестранни агенти – със сериозни последици от това върху тяхната дейност и личен живот.

През седмицата ЕСПЧ постанови единодушно, че законодателството за чуждестранните агенти е в нарушение на член 10 (свобода на изразяване), член 11 (свобода на сдружаване) и на чл.8 (право на зачитане на личния и семейния живот -само по отношение на физическите лица) от Конвенцията за правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа.

Съдът установи, че законодателството е стигматизиращо и използвано по прекалено широк и непредсказуем начин. Целта на законодателството е да наказва и сплашва, а не да отговаря на предполагаемата необходимост от прозрачност или законност или защита на националната сигурност.

През 2017-19 г. обхватът на понятието чуждестранен агент е разширен и за медии, както и за отделни журналисти, блогъри, създатели на съдържание и обществени личности. През 2020 г. той е допълнително разширен, за да включи всяко лице, участващо в широко дефинирани “политически дейности”. В крайна сметка Законът за чуждестранните агенти от 2022 г. кодифицира и разширява предишния закон, като в обхвата вече попада практически всяко лице „под чуждо влияние“.

В решението се споменава по-специално задължението на физически и юридически лица да поставят етикети на всичко, което публикуват, както и изключването им от всички изборни процеси, ограничения на учителските професии, отказ на достъп на младите хора до аудиториите и лишаване от приходи на частни рекламодатели. Законът създава атмосфера на подозрение и недоверие към независимите гласове и подкопава самите основи на демократичното общество. Нарушение на чл. 10 и 11.

Законът освен това има сериозни последици за социалния и професионалния живот и репутация на хората, което се равнява на намеса в тяхното право на зачитане на личния живот. Съдът не може да види как публикуването на личните данни на жалбоподателите и задължението да представят чести и подробни отчети за своите приходи и разходислужат на друга цел освен сплашване. Ограниченията не са необходими в едно демократично общество. Нарушение на член 8.

Решението на Съда идва навреме предвид енергичното предлагане на подобен проект по модела на въпросния руски закон и у нас, вж и решението на ЕСПЧ от 2022 г.

Съд на ЕС: Свобода на медиите и признаване на съдебни решения в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 4 октомври 2024 г. по делото Real Madrid vs Le Monde (CJEU C-633/2022). Решението засяга баланса между обезщетенията за клевета, свободата на медиите и признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Съдът на ЕС постанови, че признаването и изпълнението на испанско решение, получено от испанския футболен отбор Реал Мадрид в Испания, срещу френския вестник Le Monde във Франция, съдържащо прекомерни обезщетения за клевета, може да наруши свободата на печата и основните свободи и следователно може да бъде отказано от френските съдилища , чрез позоваване на изключение за „ обществен ред “ съгласно Регламент Брюксел I (сега заменен от Преработен текст Брюксел I – Регламент (ЕС) № 1215/2012). Решението очертава границите на принципа на „взаимно доверие“ между държавите-членки в полза на „съществени“ изключения, които могат да бъдат използвани от държавите-членки на ЕС при определени обстоятелства.

Фактите: испанският футболен клуб Реал Мадрид и неговият медицински екип съдят Le Monde за клевета след статии, свързани с допинг скандал (твърдението е, че и Реал Мадрид, и ФК Барселона са използвали услугите на лекар, свързан с допинг мрежа в света на колоезденето). Съдът в Мадрид отсъжда в полза на Реал Мадрид, присъждайки 330 000 евро обезщетение. Парижкият апелативен съд отменя изпълняемостта на това решение във Франция.

Реал Мадрид обжалва пред френския Касационен съд , който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС.

След анализа на отправените въпроси Съдът на ЕС заключава, че признаването и изпълнението на испанското съдебно решение може да бъде отказано от френските съдилища, ако щетите са непропорционални и биха могли да възпрат свободата на печата, което води до „ явно нарушение на обществения ред “ в съответната държава членка. Според решението (60) всяко неоправдано ограничение на свободата на изразяване на мнение крие опасност от възпрепятстване или парализиране на бъдещото медийно отразяване на подобни въпроси. От значение е самият факт на постановяване на съдебно решение срещу заинтересованото лице, дори когато такова решение е чисто гражданскоправно по своя характер и наложената санкция е незначителна.

Според експерти решението на Съда признава възможността национален съд да преразгледа и евентуално да коригира санкция, ако се установи, че първоначално присъдената сума е явно непропорционална с оглед на нейните последици за основните права (тук свободата на печата). Действително обхватът за отказ да се изпълни решението на испанските съдилища е, както е посочено в параграф 73, строго ограничен до частта от наказанието, която се счита за явно непропорционална.

Реакциите срещу филма на Любомир Жечев “Исторически парк”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Любомир Жечев е влогър, автор на филм за „Исторически парк“ край село Неофит Рилски, основан от Ивелин Михайлов – основател и на партия „Величие“. Поводът е налична вече информация за парка и основателя му, за финансирането на парка и за военни обучения, провеждани на територията му.

Филмът е достъпен в страницата на Любомир Жечев във Facebook и в платформата Vimeo.

Свободна Европа следва реакциите срещу филма:

Жечев е заплашен със съдебен иск от адвокат на „Исторически парк“.
Част от хората, които е интервюирал, му пращат писма, че вече не са съгласни да бъдат показвани.
Жечев публикува филма в канала си, филмът е достъпен в YouTube за около ден, но платформата го сваля след жалба от друг влогър Кирил Кирилов – Киро Брейка, който подкрепя създателя на „Исторически парк“. Твърди се нарушение на авторско право – заради включване на кратък откъс от клип на Кирилов във филма. Жечев оспорва.
Жечев е извикан в полицията да отговаря на въпроси за филма. Проверката е за възможна измама и е по жалба от акционери в „Исторически парк“, казва Районната прокуратура във Варна пред Свободна Европа. Те твърдят, че филмът заблуждаващо е представен като творба в подкрепа на атракциона. Жечев е разпитван дали Ивелин Михайлов му е разрешавал да прави филм за „Исторически парк“ (заглавието било защитено като марка), а зрители са разпитвани знаят ли за какъв филм са купили билет.

Междувременно партията на Ивелин Михайлов два пъти през 2024 г. получава около 4 процента от гласовете на парламентарни избори.

Още не е окончачателно ясно дали партията влиза в 51-я парламент, но е ясно, че активните по отношение на Жечев институции не са така активни по отношение на парка. Според МВР има 28 сигнала, предоставени на съответната компетентна прокуратура. Голяма част от тях са с отказ за образуване на досъдебно производство, по други няма произнасяне. Подробности в публикациите на Свободна Европа

Това неясно положение на проверките позволява във всеки момент при необходимост да бъде оказван натиск върху Ивелин Михайлов и Величие. Към картината се добавят и съмненията за разговори по странния въпрос удобно или неудобно е партията да бъде парламентарно представена.

Да не пренебрегваме журналистическата етика при отразяване на смъртни случаи на знаменитости

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Певец намира смъртта си при падане от третия етаж на хотел в Буенос Айрес, докато е бил под въздействието на наркотици или алкохол, съобщава местната полиция. Базиран в Лос Анджелис новинарски сайт съобщава историята заедно с графични изображения на тялото на изпълнителя. След ответна реакция сайтът премахва снимките, но с обяснението, че сайтът се опитва да информира почитателите на певеца преди официалното съобщение на полицията. Аржентински вестник публикува снимки на хотелската стая.

Става дума за неетичното отразяване на смъртни случаи на знаменитости. Когато баскетболната легенда Коби Брайънт загива в катастрофа с хеликоптер през януари 2020 г., TMZ споделя новината преди полицията да уведоми семейството му. По-късно вдовицата на Брайънт споделя, че е научила за смъртта на съпруга и дъщеря си от социалните мрежи.

Отвъд точността и уважението към жертвата на трагедия и нейните близки, има по-широки опасения, които журналистите трябва да вземат предвид. Според Световната здравна организация безотговорното медийно отразяване на смъртни случаи на знаменитости може да увеличи процента на самоубийствата.

По темата: Да не пренебрегваме журналистическата етика, когато знаменитостите си отиват

Научете децата да бъдат внимателни: рисковете в Телеграм

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Наскоро Франция арестува основателя и главен изпълнителен директор на “Телеграм” Павел Дуров и му повдигна обвинение за публикуване на незаконно съдържание в приложението, предаде Франс прес. Дуров се позова на неотговорността на посредниците – но така ли е и за какво става дума?

Информация с помощта на експерти в две български медии:

Чудовището Телеграм : Никола Тулечки по Българското национално радио, интервю

Медиапул: Първа част Порночатове в социалната мрежа Телеграм

Медиапул: Втора част Кошмарът на голите снимки

И материал отпреди дни как действат престъпните групи онлайн.

Обединено кралство: подкрепа за заплащане при използване на журналистическо съдъържание за целите на AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Британският министър-председател Стармър е обявил подкрепа за заплащането на съдържание, използвано от AI платформи. Стармър е направил изявлението си в писмо в подкрепа на акцията Journalism matters.

За редакционната политика и т.нар. одобрения по време на предизборна кампания: случаят WP

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В публикация на уебсайта на The Washington Post издателят и главен изпълнителен директор Уилям Луис съобщи, че изданието няма да публикува одобрение за единия от кандидатите за президент – Камала Харис, макар че такова е подготвено от редакцията, и описа решението като връщане към традициите.

The Post започна редовно да подкрепя кандидати за президент през 1976 г., когато вестникът подкрепи Джими Картър „по разбираеми причини за онова време“, пише Луис. Луис описва решението като „изявление в подкрепа на способността на нашите читатели да вземат решение“.

Няколко часа по-късно група колумнисти на Washington Post, включително носителят на наградата Пулицър Юджийн Робинсън и бившият заместник-редактор Рут Маркъс, нарекоха решението „ужасна грешка“, като написаха: „Това е момент за институцията да изясни своите ангажимент към демократичните ценности, върховенството на закона и международните съюзи и заплахата, която Доналд Тръмп представлява за тях – точните акценти, които The Post направи в подкрепа на опонентите на Тръмп през 2016 и 2020 г.

Легендите на Washington Post Боб Удуърд и Карл Бърнстейн излязоха с изявление, в което се казва: „Ние уважаваме традиционната независимост на редакцията, но това решение 12 дни преди президентските избори през 2024 г. игнорира собствените огромни репортерски доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Под собствеността на Джеф Безос, Washington Post използва изобилните си ресурси, за да проучи стриктно опасността и щетите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решение още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап изборен процес.”

Решението е второ за тази седмица, след години на одобрения. По-рано през седмицата Патрик Сун-Шионг, милиардерът собственик на Los Angeles Times, блокира планирано одобрение на Харис, което предизвика оставки в медията.

В социалните медии споделянето на екранни снимки от заявления за анулиране на абонамент на Post беше масово – като политическо изявление, идващо предимно от американската левица, но все пак редакцията на изданието поема ангажимент да не го напуска, докато може спокойно да говори истината в публикациите си.

Допълнение:

Изявление на Безос The hard truth: Americans don’t trust the news media. A note from our owner.

Изявлението в защита на решението, наречено принципно, идва след като почти една трета от 10-членния редакционен съвет на The Post се оттеглиха след решението на Безос. Той не споменава оставките в изявлението си. Но споменава, че директорът на една от неговите компании се е срещал в същия ден с Тръмп – което обаче нямало никаква връзка.

В редакционен материал се цитират оттеглилите се журналисти, включително носител на две гради Пулицър, според които “Тръмп е заплаха” и “императивът да се подкрепи Камала Харис пред Доналд Тръмп е толкова морално ясен, колкото е възможно“.

Интересна география и история на одобренията

ЦИК налага санкция за нарушение на ИК – добри нрави

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЦИК е наложила санкция за нарушение на добрите нрави в предизборната кампания.

РЕШЕНИЕ
№ 3958-НС
София, 26 октомври 2024 г.

ОТНОСНО: сигнал от Съвета за електронни медии за допуснато нарушение на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс

В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № ЦИК-НС-18-1978/25.10.2024 г. от Съвета за електронни медии, ведно със запис на програма ЕВРОКОМ, създавана и предоставяна за разпространение на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД, на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. за преценка по компетентност относно спазване на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс. В предаването участва кандидатът за народен представител Боян Боянов Станков Расате.

На ЦИК е служебно известно, че Боян Боянов Станков Расате е регистриран като кандидат за народен представител от листата на партия „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ „НОВА ДЕМОКРАЦИЯ“ в РИК 14 – Перник и в РИК 25 – София, в изборите на 27 октомври 2024 г.

В програмата на ЕВРОКОМ на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД, на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. От същия запис се установява, че кандидатът за народен представител Боян Боянов Станков Расате използва дискриминационни думи и изрази като „само ние можем да осигурим съществуването на нашите хора и едно бъдеще за белите деца“.От горното се извежда изводът, че са нарушени законовите правила за водене на предизборна кампания, обективирани в разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

От събраните данни по административната преписка се установява, че от обективна страна деянието е съставомерно по чл. 183, ал. 4 ИК, а именно:

От съдържанието на материала и с използваните в него изрази от страна на Боян Боянов Станков Расате се накърняват добрите нрави, което е нарушение на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

Предвид изложеното, на основание чл. 57, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 183, ал. 4 и чл. 480, ал. 2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК, извършено от кандидата за народен представител от партия „БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ „НОВА ДЕМОКРАЦИЯ“ Боян Боянов Станков Расате, изразяващо се в нарушение на добрите нрави в участието си на 23.10.2024 г. от 20:27:55 до 20:28:25 ч. в програма на ЕВРОКОМ на доставчика на медийни услуги Телевизия Евроком ООД.

Агресия и заплахи срещу журналисти в изборния ден и след него

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободна Европа съобщава за проявена агресия и заплахи срещу журналисти в различни населени места в деня на парламентарните избори 27 октомври 2024, неделя. Сайтът има препратка и към обобщение в изданието “Сега”. Посочените случаи:

Екип на бТВ е нападнат в Хасково.

Съобщава се и за агресия срещу податели на сигнал за купуване на гласове в Лом.

Кметът на община Никола Козлево Исмаил Ибрям заплашва репортерката от сайта “За истината” Дияна Желязкова.

Журналистката от Свободна Европа Дамяна Велева също е била обект на вербална агресия, но в село Долно Осеново в община Симитли.

Deutsche Welle описва работата на журналисти в изборния ден – “Казаха ни да се махаме” – и публикува следния Призив на българската редакция на DW:

“Лидер на политическа партия изпраща “целувки” на журналист. Друг обижда водещ на сутрешен блок в ефир. Трети призовава за бойкот на същия водещ. Четвърти казва, че 12 журналисти “тормозят цялото общество”.

Нападки, обиди и внушения

Това не е антиутопия, а са съвсем реални сюжети от последните дни на поредната предизборна кампания в България. Кампания, в която отново не се проведе нито един лидерски дебат между основните политически партии. И в която част от лидерите на парламентарно представените партии отказваха да отговарят на всякакви въпроси на журналисти.

Вместо да приеме поканите за интервю на журналистката Полина Паунова, Делян Пеевски ѝ изпраща иронични поздрави.

Вместо да отговаря по същество на въпросите на журналистката Мария Цънцарова, Костадин Костадинов я обижда в ефир.

Вместо да се включи в конструктивен предизборен дебат, Слави Трифонов отправя към същата журналистка обидни нападки.

Вместо да изрази възмущението си, лидерът на най-голямата партия Бойко Борисов настройва обществото срещу представители на журналистическата гилдия, а нито една друга от водещите партии не реагира с официална позиция.

Вместо да се обявят в защита на свободата на словото, редица политици саботират медиите в изпълнението на обществената им функция да ги държат отговорни за действията им.

Когато политици се разправят с журналисти, които задават критични въпроси, това създава съвсем реална заплаха за демокрацията в България. Защото в една демократична среда медиите действат като коригиращ механизъм на политическата класа и като защитна стена срещу способите на тоталитаризма. Затова е толкова важно те да са независими, а обществото да реагира на всеки опит за натиск върху тях – независимо дали симпатизира на конкретен журналист или не. Както казва Албер Камю: “Свободните медии могат, разбира се, да бъдат добри или лоши, но със сигурност без свобода никога няма да бъдат нещо друго освен лоши”.

Затова Българската редакция на Дойче Веле декларира солидарност с гореспоменатите колеги, както и с всички журналисти в България, които срещат отпор при опитите си да задават важните за обществото въпроси към силните на деня. Призоваваме за пълно противопоставяне срещу всеки опит за натиск, заглушаване или оклеветяване на журналисти, защото това руши доверието в медиите и отслабва защитните механизми на обществото. И се застъпваме за отказ от порочната практика на еднопосочна комуникация от дивани, екрани и превозни средства.”

Списъкът може да бъде продължен и с изяви след изборния ден – Дневник публикува анализ от Велислава Попова “Автокрацията е в детайлите: “Възраждане” не допуска “Дневник”, БСП не харесва въпроси за Пеевски“.

За финал – да си спомним отново за Нери. Ето какво беше написала по същия повод преди време.

Как се пише: каросерийна, каросерийно, каросерийни или каросериина, каросериино, каросериини ?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише каросерийна, каросерийно, каросерийни, каросерийният, каросерийния. В Bentley обсъждат създаването на ново каросерийно ателие за индивидуални поръчки на състоятелни клиенти. Каросерийните ремонти са важна част от работата в автосервизите.