AFP Fact Check е отдел в рамките на Agence France-Presse (AFP). През 2017 г. AFP създава специален екип за проверка на факти и разследвания в цифрова среда, работи се на 26 езика, един от тях е български език. Проверката на факти е по утвърдени международни стандарти.
Резултатите от собствени проверки, както и от работата на други екипи, когато представлява интерес за българската общественост, са на сайта AFP Провери.
Една публикация на български език от Росен Босев относно собствеността на Нова телевизия и бТВ. Проверява се твърдението, че двете телевизии имат един и същ собственик.
Стана известно решението на Софийския градски съд от 11 ноември 2024 г. по дело, водено от братя Магърдич и Джуди Халваджиян срещу Николай Бареков и Евроком.
Първоинстанционният съд е приел, че в предаване по Евроком и във фейсбук Николай Бареков не е разпространил клеветнически твърдения за продуцентите, а оценки за тях. Въззивният съд приема, че “изводът на първоинстанционния съд, че част от процесните изявления представляват коментар и негативни оценки за предаването и за други предавания, продуцирани от ищците, за личността на самите ищци, които не подлежат на проверка за вярност, нито съдържат обиди”, е неправилен. Според СГС “въпросните твърдения по отношение на създателите на телевизионни продукции, когато са неверни, се явяват и позорящи предвид професионалната дейност на ищците като продуценти на телевизионни предавания, които следва да спазват посочените принципи. В изявленията на ответника Бареков се прави внушение, че дейността на ищците като продуценти на телевизионни предавания се определя от определени политически партии и техните лидери, че ищците имат финансова зависимост от политически партии и изпълняват политически поръчки при осъществяване на дейността си, както и че разпространяват фалшиви новини. […] Разпространяване на това твърдение чрез предаване на живо към неограничен кръг от лица обективно способства за уронване на авторитета им в обществен и професионален аспект.”
Също така СГС се произнася по отговорността на медията, като осъжда Евроком да заплати солидарно част от общо определеното обезщетение “в качеството си на доставчик на медийна услуга, в ефира на която са направени част от изявленията на първия ответник, довели до подлежащи на обезщетяване вреди на ищците.” Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете спрямо ТВ Евроком.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Пълен текст на решението на СГС по делото Халваджиян срещу Бареков и Евроком
Де факто пише и за друго спечелено дело – срещу Пик Нюз и Недялко Недялков като автор на статии в Пик и Ретро.
Изготвен е и в края на 2023 г. беше публикуван за обществено обсъждане (15 декември 2023- 15 януари 2024) проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС), който има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.).
Няма данни на сайта на Народното събрание за движение на законопроекта.
На 17 ноември 2022 стана известно решението на Съда на ЕС по С-350/21:
Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:
– национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,
– национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел;
– национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.
Впрочем в това решение Съдът напомня, че не за пръв път се произнася по темата:
42 На първо място, безспорно е, че още преди отправянето на настоящото преюдициално запитване Съдът вече е постановил, по-специално в решение от 6 октомври 2020 г., La Quadrature du Net и др. (C‑511/18, C‑512/18 и C‑520/18, EU:C:2020:791, т. 141 и 168), че правото на Съюза, и по-специално член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) не допуска законодателни мерки, които предвиждат превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение.
43 След подробен преглед на различните разглеждани законни интереси и права тази съдебна практика е потвърдена с решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258). По-специално в точки 68—101 от посоченото решение Съдът разглежда и отхвърля довода, че само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение би позволило ефективна борба с тежката престъпност.
44 Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос от доводите, изтъкнати в настоящото производство пред Съда, че от една страна, по силата на Регламент 2016/679 общото запазване било допустимо и разрешено в няколко сектора, като например наблюдението с камери, и от друга страна, възможността за целево запазване, каквото се препоръчва в практиката на Съда, налагала да е възможно да се извърши подбор сред потенциалните престъпници или сред потенциалните жертви, с което да се засегне презумпцията за невиновност, а по отношение на потенциалните жертви — принципа на равно третиране.
45 Всъщност фактът, че запазването на лични данни чрез видеонаблюдение може да бъде в съответствие с правото на Съюза, не влияе върху констатацията, че общото и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение не е в съответствие с това право, като се имат предвид различията в естеството и обхвата на тези две форми на наблюдение.
46 Освен това следва да се припомни, че в точки 78 и 101 от решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др. (C‑140/20, EU:C:2022:258), Съдът е подчертал, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, целевото запазване в зависимост от категориите лица трябва да се основава на „обективни и недискриминационни критерии“, така че по естеството си то не може да има дискриминационен характер по отношение на лицата, до които се отнася. Освен това целенасоченото запазване не може да накърни презумпцията за невиновност, като се има предвид, че то е само едно средство за разследване, с което разполагат компетентните органи, за да установят дали наказателното право е нарушено.
47 Съдът вече е постановил, че когато данни за трафик и данни за местонахождение по изключение са били предмет на общо и неизбирателно запазване за целите на опазването на националната сигурност от действителна и настояща или предвидима заплаха, националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, не биха могли да получат достъп до посочените данни в рамките на наказателно преследване, тъй като в противен случай би се лишила от всякакво полезно действие забраната за такова запазване за целите на борбата с тежката престъпност (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C‑140/20, EU:C:2022:258, т. 100).
*
На 28 февруари 2024 г. Божидар Божанов и др. народни представители от ПП-ДБ внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗЕС, с които според мотивите се цели баланс между защитата на лицата от незаконно следене и профилиране и възможността за предотвратяване и разкриване на престъпления.
На сайта на НС няма данни за движение по този законопроект.
Експлоатация, стрес, онлайн тормоз, депресия, загуба на обществен престиж, ниско заплащане – такива са наблюденията върху журналистите в поредния доклад на д-р Илия Вълков за Асоциацията на българските журналисти. Индивидуална професионална помощ за журналиста или обществена реакция, синдикална защита и мерки за защита на журналистическия труд?
Данните са събрани чрез онлайн анкета, проведена в периода 29 април – 10 юни, попълвана доброволно и анонимно от 206 представители на медиите в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа Рисърч“.
„Журналистика под стрес“ – годишно изследване за свободата на словото в България (2024)
Илон Мъск е с поглед към ръководен пост в американската администрация в Министерството на правителствената ефективност (DOGE). Преди още да встъпи в очакваната позиция, Мъск е започнал кампания в притежаваната от него мрежа Х срещу определени държавни служители, посочвани от него като емблематични за раздуването на администрацията, като публикува негативни съобщения за тях, достигащи до стотици милиони потребители в X.
По-рано тази седмица, както беше съобщено за първи път от The Wall Street Journal, Мъск пише по повод експерт, занимаващ се с климатичните промени: „Аз не мисля, че американският данъкоплатец трябва да плаща за тази позиция”. Мъск публикува повторно съобщението в Х, като добавя коментара „Толкова много фалшиви работни места!“ в публикация с повече от 33 милиона гледания. Както отбелязва WSJ, следва поток от мемета и тормоз. Евърет Кели, президент на Американската федерация на държавните служители, казва пред WSJ, че постовете „целят да всеят терор и страх сред федералните служители“.
Мъск е прилагал подобна тактика в миналото, включително като е твърдял, че определени бизнесмени от конкуренцията или държавни служители са съчувствали на педофилията – разбира се, под прикритието на „свободата на словото“, се казва в The Verge. Последвалият тормоз, разбира се, е точно в целта: Мъск систематично използва X като мегафон за своите възгледи и за черни кампании.
Този модел ни е крайно познат и изглежда наблюдаваме неговото разпространение в демократичния свят в многократно по-големи мащаби. Черните кампании, за които медийните олигарси използват медийните си империи, вече се извършват с помощта на социални мрежи със стотици милиони потребители. Методите са сходни, и в България сме имали черни капании с напълно произволни твърдения като съчувства на педофилията.
Покривът пак тече, асансьорът постоянно е в ремонт, мазите са в мухъл, стълбището още вони от пожара на втория етаж, несъмнено няколко в блока крадат ток и парно, а този дето все се избира за касиер прибира събраните пари, за да се напива и спи със съседката.
Драми големи в хипотетичния блок и на повечето естествено ама хич не ни се занимава. Не само си имаме друга работа и главоболия, но предимно защото е трудно да седнеш на маса и да се разбереш с някой, с когото те делят светоглед, характер, маниери, два вагона книги или бъчви ракия. Успокоението е, че все някой се хваща и бута нещата напред. Поне един има във всеки блок, нали? Лошото е, че винаги има още няколко, които правят мазало, блокират всичко или просто всяват хаос.
Познато?
Ако държавата беше блок, всички проблеми щяха да са далеч по-ясни и близки. Аналогично, на повечето не им се занимава по същите причини. В тази ситуация, независимо дали ни харесва или някои искат да си го признаят, всички очакват Да, България да излезе и да даде решенията. При това не само да ги изпише, но и да ги направи неоспорими и неизбежни и да уреди без компромиси подкрепа дори от пияндето от втория етаж, побойника от последния и схемаджията дето спи със съседката и е кофти човек ама се има с всички щото е готин на чашка.
И ако не се случи това или решението не е угодно на всички, не пияндето, побойникът или схемаджията са виновни, защото „ма тях си ги знаем„, а тоя дето всички очакваме да каже какво следва. Дали успява е друга работа, но трудно може да се определи сегашното положение по друг начин. Обаче каквото и да стане, пак ще му спуснем гумите и ще го замерваме от балкона. Защото ние знаем най-добре, ама все пак той да каже, че трети път плащаме за покрива и пак тече.
The post Остави, ония от третия етаж ще се занимава пак first appeared on Блогът на Юруков.
Баварският орган за нови медии – BLM) е приел насоки относно използването на изкуствен интелект (AI) в журналистиката. С оглед на бързото развитие на AI обаче, те ще трябва непрекъснато да се актуализират.
Авторите приемат, че използването на AI в журналистиката има някои предимства. Например, той може да облекчи тежестта на повтарящи се задачи и изследователски дейности, да търси в архиви и документи или да филтрира предварително съдържание, за да осигури първоначална защита срещу съобщения на омраза в социалните медии. Те обаче също така предупреждават, че AI системите носят определени рискове, като липса на прозрачност около процесите на вземане на решения или риск от дезинформация. При липсата на универсална дефиниция на AI, указанията на BLM го определят като „технологии, които позволяват на компютрите и машините да имитират човешки когнитивни умения като логическо мислене, учене или креативност. Използвайки алгоритми, тези технологии анализират данни и разпознават модели, така че да могат да изпълняват задачи, да решават проблеми и да вземат решения независимо.”
Насоките:
Първата насока е: дори когато се използва AI, изследванията и репортажите трябва да отговарят на стандартите за качество на журналистите като безпристрастност, внимателно представяне и проучване и проверка на фактите преди публикуване.
Втората насока е „Редакционната отговорност остава на хората“: на резултатите от AI не трябва да се вярва безусловно. Отговорното използване на AI трябва да включва възможността хората да правят корекции. Процесите на одобрение на редакционно ниво също трябва да бъдат ясно регламентирани и да бъде създаден орган за жалби.
Третата насока е „Прозрачно етикетиране“: използването на AI трябва да бъде подходящо етикетирано, когато се създава публикувано съдържание и когато се използва за модериране на съдържание. Например трябва да бъдат идентифицирани използваната технология, събраните данни и лицето, отговорно за публикуваното съдържание.
Четвъртата насока е „Сертифицирайте AI доброволно“: ако е възможно, трябва да се използва сертифициран AI, който отговаря на определени стандарти за сигурност и качество.
Петата насока е „Наблюдавайте авторските права“: журналистите трябва да не нарушават авторските права. В същото време правата на възнаграждение на медийните професионалисти също трябва да се зачитат, дори ако произведенията, които са създали, са изготвени с помощта на AI.
Шестата насока е „Спазвайте съответните закони за защита на данните“: когато данните се събират, подготвят или обработват с помощта на AI, законите за защита на данните трябва да се спазват, особено когато става дума за лични данни.
Седмата насока е : дори когато се използва AI, докладването трябва да бъде балансирано, разнообразно и неутрално. Източниците на данни за AI трябва да се проверяват редовно.
Осмата насока е „Бъдете критични“: журналистите трябва да останат критични по отношение на резултатите от генеративния AI и източниците на данни, използвани, за да не допуснат съществуващите предразсъдъци да се изострят и да предотвратяват прекаленото доверие в резултатите от AI, въпреки липсата на качествен контрол, например.
Деветата насока е „Освободете от рутинни дейности, но не заменяйте напълно хората”. Целта на използването на AI в ежедневната редакционна работа трябва да бъде създаването на „балансирана връзка“ между машинната и човешката дейност.