Върховният съд на САЩ изненадващо реши да разгледа спешната жалба на TikTok за предстоящата му забрана в Съединените щати. Това е ключов казус относно отношението между Първата поправка на Конституцията и националната сигурност.
След решение на апелативен съд по-рано този месец, собственикът на TikTok, ByteDance, има срок до 19 януари 2025 г. или да продаде популярното приложение за споделяне на видео, или да бъде забранен. Решението произтича от приемането на закон от Конгреса (Protecting Americans from Foreign Adversary Controlled Applications Act), според който правителството има право на преценка дали чуждестранна платформа застрашава националната сигурност, и в такъв случай може да изисква нейната продажба или да я забрани.
Основният аргумент на САЩ е, че ByteDance може да предава потребителски данни на китайското правителство. Правозащитни организации обръщат внимание, че ако институциите на САЩ наистина се интересуват от неприкосновеността на личния живот на американците, могат да забранят на компаниите (със закон – Not For Sale Act) да продават данни на потребителите по принцип, дори на правителството на САЩ без съдебен акт.
В едно от най-известните дела по Първата поправка на 20-ти век (Pentagon Papers), Върховният съд постанови по делото с документите на Пентагона, че администрацията на Никсън не може да цензурира New York Times да публикува изтекли документи само защото правителството твърди, че националната сигурност може да бъде засегната.
Освен това Върховният съд e приемал вече – но в аналоговото време – че американците имат право да консумират пропаганда, ако решат. ВС обявява, че Законът за пощенската служба от 1962 г., който изисква от пощите да задържат до поискване незапечатани чуждестранни пратки с „комунистическа политическа пропаганда“, противоречи на Първата поправка. ВС се позовава на предходно решение, според което “използването на пощите е почти толкова част от свободата на словото, колкото и правото да използваме езика си…Всеки адресат вероятно ще почувства известна задръжка при изпращането на литература, която федералните служители са осъдили като “комунистическа политическа пропаганда”. Режимът на този закон е в конфликт с „безпрепятствения, силен и широко отворен“ дебат и дискусия, които се предвиждат от Първата поправка, вж New York Times Co. срещу Sullivan“.
Но сега? Променя ли се преценката по същество във времето на платформите?