Фалшиви кампании с образи или гласове на известни журналисти във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първо пример от Дания.

Датските медии информират, че фалшиви рекламни кампании, публикувани в Meta, са били с образи и гласове на датски журналисти от DR и TV2. Повечето от фалшивите статии не са премахнати от Meta, въпреки че са докладвани като измамни. Например радиоводещият на DR Андерс Лунд Мадсен се е появил в 501 фалшиви реклами във Facebook почти 670 000 пъти между 2 и 10 януари 2024 г. Телевизионната водеща Divya Das уж разкрива как е станала изключително богата, инвестирайки в специфична платформа, наречена „i3 Folex“.

Европейската федерация на журналистите (EFJ) призовава Meta да поеме отговорност за защитата на доверието и професионализма на журналистите и да премахне всички фалшификати от своите платформи. На 2 май 2024 г. DR и TV 2 стартират съвместна кампания с призив Meta да поеме отговорност. Във видео, споделено в социалните медии, известни датски журналисти, включително Андерс Лунд Мадсен и Дивия Дас, опровергават някои от неистините, разпространявани за тях в платформите Meta като част от измамата.

„Ние напълно подкрепяме решението Мета да бъде докладвана на датската полиция. Крайно време е Мета да поеме отговорността. Те печелят много от тези измамни реклами, които вредят както на хората, които им вярват, така и на авторитета на журналистите“, казва Алън Тулструп, вицепрезидент на Датския журналистически съюз и член на Управителния комитет на EFJ.

И пример от България.

Deepfake c Даниела Тренчева, водеща в Нова. От фалшив профил на д-р Велислав Георгиев във фейсбук Тренчева “участва” във фейк кампания за препарат за отслабване. В същото време самият истински д-р Велислав Георгиев многократно е писал във фейсбук, че не участва в кампании и името му се използва за измама.

Компанията Meta очевидно не е реагирала, защото видеото все още е активно.

Алгоритмична прозрачност и отчетност на цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Как европейското законодателство може да осигури прозрачност в неясното поле на алгоритмите? И как можем да регулираме тези механизми?

Влезе в сила на новия Закон за цифровите услуги (DSA) на ЕС. Докладът, наречен Алгоритмична прозрачност и отчетност на цифровите услуги, е предоставен от Европейската аудиовизуална обсерватория и е написан от редакторски екип от Института по европейско медийно право в Саарбрюкен. Докладът разглежда тази повратна точка в начина, по който алгоритмичните системи могат да бъдат направени по-прозрачни и отговорни към потребителя и следователно успешно регулирани.

Европейският парламент 2019-2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като единствената институция на Европейския съюз (ЕС), избирана пряко, Европейският парламент е в сърцето на представителната демокрация, основата, върху която е изграден ЕС.

С приключването на настоящия мандат – от 2019 г. до 2024 г. – този анализ се отнася до постиженията на Парламента през последните пет години в стремежа си да подобри Европейския съюз за неговите граждани.

Съюзът разработи силни отговори на тези изключителни предизвикателства – безпрецедентна пандемия, последвана отблизо от война на източната граница на ЕС след нахлуването на Русия в Украйна.

Властта и влиянието на парламента се развиха значително през годините и сега той е пълноправен законодателен орган, чието влияние се усеща в почти всички области на дейността на ЕС. Правомощията на парламента попадат общо в шест, често припокриващи се области: законотворчество, бюджет, контрол на изпълнителната власт, външни отношения и, в по-малка степен, конституционни въпроси и определяне на дневния ред. През последните месеци Европейският парламент се ангажира с процес на реформи, като се стреми да му позволи да използва тези различни правомощия по-ефективно и ефикасно.

И една хубава графика.

Защита, безопасност и овластяване на журналистите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През юни 2023 Европейската комисия – DG CNECT – определи Intellera Consulting, PwC и Open evidence да извършат проучване относно прилагането на практика от държавите на Препоръката относно защита, безопасност и овластяване на журналистите, приета през 2021 г.

След приемането на препоръката през 2021 г. повечето държави членки (19 от 27) или са приели специален план за действие (Дания, Литва, Швеция), или са създали специална структура или комисия (Гърция, Латвия, Италия). Мнозинството също имат или планират да въведат мерки, подкрепящи безопасността на журналистите. Като част от тези усилия, конкретни действия от страна на държавите-членки включват създаване на оперативни групи или подписване на меморандуми за разбирателство и протоколи относно, например, сътрудничеството между журналисти и полицейски сили.

Проучването също така установи, че няколко държави от ЕС имат въведени мерки за справяне с онлайн безопасността (9 държави) и за овластяване на жените журналисти, както и на журналистите, принадлежащи към малцинствени групи, и тези, които докладват по въпроси, свързани с равенството (14 държави), но има потенциал за по-нататъшно целенасочено действие.

Според проучването по-голямата част от държавите-членки изостават в създаването на система за мониторинг на Препоръката, въпреки че съществуват някои инструменти за наблюдение на безопасността на журналистите в почти половината от тях. Цитира се МРМ, мониторинговия доклад за медиен плурализъм 2023, според който в мнозинството държави от ЕС индикаторът безопасност на журналистите е със среден риск, но има девет държави с висок риск (България, Хърватия, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Полша, Словения).

За да се улесни докладването, извършвано от страните от ЕС, проучването предлага рамка за мониторинг, която те могат да прилагат.

Докладът от проучването ще бъде източник на информация за предстоящия доклад за върховенството на закона. Той ще се използва и за дискусии с държавите-членки относно изпълнението на препоръките.

За шарлатанските лечения и лишеите върху прогнилата каца на здравеопазването

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Виждате често кутии и кампании да събират пари за това или онова лечение. Често става въпрос за онкологични заболявания. Също нерядко обещаното изцерение от обикновено чуждестранна болница е чиста форма на шарлатанство. Убедиха ме наскоро да не се задълбавам вече в темата, но вчера нещо ми припомни за това и ме вбеси.

До мен стигна мейл, който видимо е от част от лобистка кампания за промяна на покритите от държавата процедури. При всичките проблеми в здравеопазването ни и особено в проследяването и лечението на онкологични заболявания, има натиск да стане не само приемливо, но и да се заплащат неща като „биоток“, „детокс“ на конкретни органи, свръхдози с витамин С и ред други без никакви доказателства за най-малкото благоприятен ефект.

Не, че ще доста от обещаните лечения в Турция Израел и т.н., за които се плащат баснословни суми срещу зрънце надежда за родители и роднини имат същата медицинска стойност. Нека гледаме обаче в своя си двор.

Лошото е, че подобни фалшиви лечения вече са много вървежни у нас – също както барокамерите дето уж „лекували“ аутизъм, хомеопатията срещу наследствени заболявания и стволови клетки за какво ли не. За всяко от тези съм виждал кутии, концерти, кампании и дарения от общински съвети и винаги се аргументират с вариация на твърдения за реакции от ваксини през лекарска немарливост или немощ на съществуващите методи за лечение.

Тези преуспяват във вакуума на управлението на здравната система, в който посредници на лекарства строят болници и диктуват закони и регулаторна политика, а шефове на болници мачкат почернени майки и си строят секс апартаменти с пари за лечение. Измамниците, за които говоря, са просто лишеите, които неизменно се развива върху една прогнила каца. Предупреждавам за тях и методите им от години, сега са просто по-видими.

Та затова се сетих вчера. А защо ме бяха убедили да не задълбавам? Заради другата важна част от уравнението – ние дарителите, които ни е грижа и искаме да помогнем в останалите случаи, когато не само има нужда, но и има реално лечение и шанс.

Но да видим дали министерството ще захвърли в коша ония лобизъм толкова бързо, колкото аз връчената ми завчера визитка на ортопед-хомеопат.

Иначе, писал съм преди доста за фонда за лечение на деца, данните за онкологичните заболявания в България и една от доказаните мерки за превенция на един от най-пагубните му форми у нас.

The post За шарлатанските лечения и лишеите върху прогнилата каца на здравеопазването first appeared on Блогът на Юруков.

Свободата на медиите в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад за свободата на медиите в Европа, изготвен от партньорските организации на Платформата за защита на журналистиката и безопасността на журналистите към Съвета на Европа.

България не се среща често, споменато е делото Лев Инс/Медиапул и промяната на НК за клеветата.

#RSF INDEX 2024 | 59 (+12)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 май 2024, на самия ден на свободата на медиите,  стана известен годишният доклад 2024 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023) и сега 59 (за 2024)  – това е мястото на България  в подреждането (индекса) на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Нидерландия, Финландия.

България е класирана с 12 позиции напред и вече заема 59 място. В рамките на ЕС България е назад, но новите последни в ЕС са Унгария, Малта, Гърция. Словакия и Италия са посочени заради отрицателна тенденция, макар че са по-напред.

Тръгнала от 112 място през 2021, България се изкачва видимо в последните години. Двете основни причини са:

  • нова методология, описана тук – напомня известните методологии по групи фактори (подобно на анализа за медиен плурализъм – политически, правен икономически, социокултурен аспект и една пета група фактори – безопасност на журналистите;
  • оптимистичните очаквания, свързани с промяната във властта след 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ – първо предвид правителството на Кирил Петков, а в последния анализ – предвид правителството на акад. Денков, говори се за политическа стабилност след юни 2023.

И двата фактора собствено са външни за медийния сектор. Така че изкачване в класацията реално не означава  съществено подобрение на свободата на медиите. Според мен и тази година има известен кредит.

Оценката на Репортери без граници   за пореден път започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

Руската пропаганда в българските медии онлайн през 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондацията за хуманитарни и социални изследвания публикува доклада си за руската пропаганда в българските медии онлайн за 2023 година.

В този доклад представяме обобщение на активността, наративите и говорителите
на руската пропаганда, разпространявана през 2023 г. в българските медии онлайн и в най-използваната социална мрежа у нас – Фейсбук. Представяме и основни акценти от представително национално проучване върху основни ценностни и геополитически ориентации на българските граждани, атакувани от пропагандните послания.

Пропагандната вълна в България се надига десетина дни преди нахлуването на
Русия в Украйна през февруари 2022 г., а през 2023 г. тя се усилва допълнително. Разпространението на руските наративи за последната година и половина се увеличава и това се дължи, първо, на нови технологични решения. Формирана е Мрежа от сайтове-гъби около Агенция Блиц – това са над 370 анонимни псевдо-новинарски сайта с идентичен дизайн и съдържание, които през 2023 г. всеки ден разпространяват до 9 експлицитно пропагандни проруски статии. Тези сайтове тиражират стотици пъти всяка единична статия и допълнително водят до проникването на посланията в социалните мрежи.

След началото на пълномащабната война е променен профилът на разпространение  на
руската пропаганда –  официалните говорители на Руската федерация  Путин, Лавров, Песков, Захарова, Митрофанова и др. буквално повтарят опорните точки чрез принадлежащия към тях речник. Като ефект се засилва рязко разпространението им, защото всички медии, български и световни, дори обективните, са длъжни да ги цитират.

В България, наред с преводите от руски, наративите на Кремъл се тиражират и от редица родни говорители, сред които и водещи политици. Българските проруски говорители на официални позиции използват само някои от елементите на руския пропаганден пакет и най-често се опитват да ги адаптират към локални събития и теми,  без да афишират произхода и пропагандния им наклон.
В настоящия доклад са обобщени пропагандната активност през 2023 г., промените в наративите, дейността на Машината от сайтове-гъби, основните послания на избрани местни проруски говорители (Радев, Нинова, Костадинов, Карбовски, Волгин), както и пропагандните публикации във Фейсбук.

Забраната на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на работата си 29-ят парламент забрани рекламата на хазарта с изменение на Закона за хазарта.

Последната голяма история, свързана с хазарта, е за пълния съпорт , обещан от страна на правителството на ГЕРБ за бизнеса на Васил Божков срещу задължения, между които в продължение на 10 години да дава по 20 милиона лева без ДДС по рекламен договор с Нова телевизия. Божков изпрати сигнал до прокуратурата за редовно отчитане пред министъра на финансите Владислав Горанов и приближената на Борисов Севдалина Арнаудова, но прокуратурата не откри данни за престъпление.

Сега в рамките на два-три дни мнозинството забрани рекламата на хазарта с подкрепа от всички парламентарни сили. Как законопроектът (Йордан Цонев, Теменужка Петкова) мина без задълбочена оценка на въздействието, основана на данни, не е известно, но не е и новост.

Някои от новите правила се отнасят до медиите и медийния регулатор, например тези (по доклада за второ четене, тъй като приетият закон още не е обнародван, както и стенограмите):

§ 3. чл. 10 се изменя и допълва така:
„чл. 10. (1) Пряката и непряката реклама на хазартни игри е забранена, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 4.
(2) Допустима е непряка реклама върху сгради или обособени части от сгради, в които са разположени игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Условията и редът за поставяне на такава реклама се определят с наредба на министъра на финансите.
(3) Допустима е пряка и непряка реклама в игралните зали и игралните казина.
(4) Допустимо е да се публикува, излъчва и разпространява информация по отношение на наименованията на игрите, регистрираните търговски марки на организатора, резултатите от игрите, тегленията на тиражите и спечелените печалби на игрите организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.”

Предложение на н.п. Божидар Божанов:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 след думите “хазартни игри” се добавя запетая и думите “както и на регистрирани търговски марка или наименования на организатори на хазартни игри”
  2. В ал. 1, т. 3 се изменя така: “3. в печатни издания и печатни материали”
  3. В ал. 1 се създава т. 4-5 със следния текст:
    “4. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения;”
  4. В ал. 2, т. 1 накрая се добавят думите “при спазване на ограничението по ал. 1, т. 4”.
  5. Създават се нови ал. 4 и 5:
    “(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и т. 2, както и по т.3 с изключение на спортна екипировка задължително минимум 10% от площта е заета от бял надпис на черен фон с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, както и от кръг с текст 18+ вътре в кръга.
    (5) Рекламите по ал. 3 не могат да съдържат графични изображения, освен на регистрирана търговска марка на организатора
  6. Алинеи 4,5,6 стават съответно 6,7,8.

Предложение на н.п. Кристина Петкова, Елисавета Белобрадова и Илина Мутафчиева:
Параграф 3 се изменя така:

  1. Предложеното изречение първо в чл.10, ал.2, т.1 се изменя така:
    “Върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 250 метра от ясли по смисъла на Закона за здравето, образователни институции по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, както и детски площадки, ученически и студентски общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца и младежи.
  2. В предложената чл. 10, ал. 2, т. 2 в края на изречението след думата “обект” се добавя запетая, както и следния израз: “като общата площ на реклами и обозначения не може да надвишава двадесет процента от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра”;
  3. В предложената чл. 10, ал. 4 след думите “социалното дело“ се добавя запетая, както и следният текст: “Както и свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограничения на ал. 1-3”.

Предложение на н.п. Йордан Цонев и Теменужка Петкова:
В § 3, в чл. 10 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1, т. 1, в края се добавя „с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране“.
2.Създава се нова ал. 7:
„(7) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай, че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административно наказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.“

§… В чл.17 се правят следните изменения и допълнения:

  1. […]
  2. разпорежда при условията на чл. 9 Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.) преустановяване достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
  3. Ал. 6 се изменя така:
    (6) Актовете по ал. 1, т. 9 и т. 10 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, съответно не спре достъпа до съответните интернет страници, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§ 6. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“

Предложение на н.п. Климент Шопов и Петър Петров:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които рекламират хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Имуществените санкции се налагат от Регионалната здравна инспекция по реда на Закона за здравето.
(2) Доставчици на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които в нарушение на чл. 10 излъчват реклама на хазартни игри, се наказват с имуществена санкция в размер 15 000 лв., а при повторно нарушение – 30 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за електронните съобщения.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби:

  1. Точка 23 се изменя така:
    „23. „Пряка реклама” е всяко възмездно или безвъзмездно материално, визуално или звуково съобщение за или във връзка с организацията на хазартни игри, което има за цел да насърчи участието в хазартни игри, включително организаторите на игрите, наименованията и условията на игрите, наградите, отстъпките, бонусите, коефициентите, безплатните залози, резултатите от игрите, тегленията на тиражи, и спечелените награди.”
  2. Създава се нова т. 24:
    „24. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.”

Създава се нов § … със следният текст:
§… . В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г. ) в чл. 2, ал. 5, т. 5 се отменя. (“Разпоредбите на този закон не се отнасят за игрите на късмета и пр.”)

Становища

25/04/2024 – Становище на Българска асоциация на хазартните дейности (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АБРО (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АТИ (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище на Алианс на технологичната индустрия

Някои бележки

За пръв път виждам СЕМ да има задължения в обхват, определен като “в медийното пространство”.

Ако разпоредбата не е променена в пленарна зала, следват въпроси, само някои от които са:

а) кой има компетентност по отношение на рекламата в не-медийното пространство;

б) какво включва медийното пространство – включва ли освен медийни услуги и услуги на платформи, коя дефиниция за медийни услуги се използва – тази от Изборния закон ли;

в) ако медийни услуги включват услуги извън Закона за радиото и телевизията (печатни издания, сайтове), трябва ли СЕМ да развива капацитет за мониторинг; а и заглавието на закона вече става неадекватно;

г) как се развива производството по отношение на услуги на платформи;

д) какви са ефектите от отмяната на чл.2 ал.5 т.5 ЗРТ и включването на хазарта в обхвата на ЗРT.

Отделен е въпросът за законодателната техника, която създава задължение на регулатора не в собствения му устройствен и функционален закон, а в секторни закони.

Някои разсъждения в медиите

Капитал: Рекламата на хазарта беше забранена: защо? Три версии за причините, едната е свързана със сделка за Нова телевизия

4 май 2024 Дневник: Как забраната на рекламата на хазарта ще повлияе върху собствеността на медиите

7 май Дарик радио: Доц. Лозанов: Решението за спиране на рекламата – наказателен удар срещу медиите


„Малките промени“, които отвоюват територия завладяната държава

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Чувам скептиците да казват „нищо позитивно не се случи в тези девет месеца за борбата с корупцията“. И макар това обективно да не е вярно твърдение, много промени не стигат до прайм-тайма, защото изглеждат малки.

Премахването на едно изречение за всевластието на главния прокурор и превръщането на колегиите в отделни съвети с „лека“ промяна в квотите (в Конституцията) не звучи грандиозно за неекспертите. Механизма за разследване на главния прокурор – също. Обжалваемостта на отказите на прокуратурата да разследва – също. Повишената прозрачност в Закона за обществените поръчки (вероятно заради която в момента се разследва една варненска болница за незаконни инхауси) – също.

И още: подобряването на закона за защита на подателите на сигнали (вкл. за корупция); разследващите функции на новата антикорупционна комисия; задължението за нова, прозрачна и централизирана система за случайно разпределение на дела; проекта за нов Закон за съдебната власт; електронизацията в много сектори, което ги прави по-проследими и отчетни.

А и добрите промени много лесно се омаловажават. Разследването на главния прокурор е в ход, но тъй като няма повдигнато обвинение, е лесно да се каже, че „не работи“. За промените в Конституцията някой черноглед анализатор казва „ами ето, има проблеми със служебното правителство, значи цалата реформа е таква“. Отказът на ГЕРБ да попълним антикорупционната комисия се представя като дефицит на закона.

Обаче именно малките промени в член едикойси на Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за обществените поръчки, Закона за противодействие на корупцията и др. са тези, които носят съществената промяна. Заедно с други, косвено-антикорупционни мерки като включването на общинските проекти в Закона за бюджета, законовите промени за премахването на руската корупционна зависимост на енергетиката ни, дигитализацията и др.

Обнародването в Държавен вестник не вкарва никого в затвора и не спира корупцията на другия ден. Но създава необходимите условия за това.

И тук е асиметрията – трябва избирателите да вярват, че правим правилните неща, докато прайм-таймът не само не дава обективна оценка за ефекта от тези промени, а и опитва да ги задраска, защото „не работят“.

Наша работа е да свържем тези победи в разказ за битката срещу завладяната държава, който да не може да бъде отписан с махване на ръка от някой в сутрешен блок. Защото те са именно това – всяка запетая, която е станала закон след дълги преговори, спорове и маневри, е парче територия, което е отнето от паралелната власт.

И вече случилите се промени, и бъдещите – в Закона за съдебната власт и в законите, които в момента позволяват схеми като „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“, са част от пътя, по който вървим, с подкрепата, която обществото ни дава.

Материалът „Малките промени“, които отвоюват територия завладяната държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.