Category Archives: закони и право

RSF INDEX 2025 | 70 (-11)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен годишният доклад 2025 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024)  и сега 70 (за 2025) – това е мястото на България  в подреждането (индекса) на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Естония (най-високо от ЕС) и скандинавските страни.

България е класирана с 11 позиции надолу след три години ръст и вече заема 70-то място. В рамките на ЕС България е назад, но новите последни в ЕС са Кипър и Гърция, дори Унгария – този образец за новия авторитаризъм в медиите – е пред България, макар и само с две места.

Оценката на Репортери без граници   за 2024 започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

За 2025 разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.

Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.

Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели е обичайна практика в България.

Общата законодателна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP процедури.

Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Раздаването на национални и евросредства на медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството.

Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България – особено по време на предизборни периоди – са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се влошава от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития е системен въпрос.

Комитетът в защита на журналистите: Стоте дни на Тръмп засилват страха за медиите и демокрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът в защита на журналистите СPJ е американска независима организация с нестопанска цел, която се бори за свобода на словото и защитава правата на журналистите по целия свят. На 30 април 2025 CPJ публикува доклад, озаглавен “Първите 100 дни на Тръмп засилват страха за медиите и демокрацията”. В доклада се потвърждават известни вече от новините факти, като например:

  • Промените в процедурите, които управляват достъпа до Белия дом, имат потенциала да създадат прецедент, при който президентите избират медиите, които ги отразяват.
  • Хилядите абонати, които разчитат предимно на AP за тяхното отразяване във Вашингтон, са лишени от този достъп до базирани на факти, непартийни новини в реално време от Белия дом, поради ограниченията, наложени към АР.
  • Федералната комисия по комуникациите и други регулаторни агенции стават все по-политизирани в работата си.
  • Белия дом лишава обществените радио и телевизия NPR и PBS от федерално финансиране и открива перспектива милиони американци, които разчитат на тези станции, особено в нарастващите “новинарски пустини” в страната, да загубят достъп до новини и информационни програми.
  • Възобновяването на разследванията на FCC в CBS, ABC и NBC създава тревога поради засиления контрол и възможността за негативни мерки.
  • Застрашени са Voice of America и Radio Free Europe / Radio Liberty, които в продължение на десетилетия осигуряват друга перспектива на милиони, включително в авторитарни страни.

Докладът идентифицира три начина, по които администрацията на Тръмп ограничава свободата на медиите в САЩ: чрез ограничаване на достъпа до информация, чрез въвеждане на нови правила и чрез натиск, съдебни дела и разследвания.

Ако въпросът се постави по-общо – не за свободата на медиите, а за възможността на американците да бъдат информирани – към изложените факти трябва да се добави отказът от борбата с дезинформацията и преднамереното съдействие на платформите за проправителствена пропаганда и заглушаване на гласове, дефинирани от новата администрация като леви.

Тръмп спира федералното финансиране на обществените радио и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 май президентът на САЩ е издал изпълнителен акт (executive order), с  който прекратява прякото и непряко федерално финансиране на обществените мрежи за радио и телевизия NPR u PBS. Тръмп възлага на Корпорацията за публично радиоразпръскване, която финансира обществените радио- и телевизионни оператори в САЩ, да спре федералното финансиране за NPR и PBS.

Като основание Белият дом публикува също  документ, придружаващ изпълнителния акт, в който се коментира отразяването в обществените медии  на теми като пандемията от Ковид-19 и сина на бившия президент Хънтър Байдън. В текста се говори  за предубедени медии и лява пропаганда. Като втори основен аргумент се изтъква наличието на други източници – “За разлика от 1967 г., когато Корпорацията е създадена, днес медийният пейзаж е изпълнен с изобилни, разнообразни и иновативни новинарски възможности, което прави правителственото финансиране на новинарските медии остаряло, ненужно и разяждащо за журналистическа независимост.”

В скоби, същият аргумент за изобилието на новините е взет на въоръжение и в ЕС.  Това е довело  до  записването на задължение за държавите да поддържат системата на обществените медии в Амстердамския протокол (протокол №29) към  ДЕС.

Интересен е абзацът, в който президентът се произнася по съдържанието на обществените медии. Изглежда, че въпреки наличието на регулатори той си е запазил върховното право да се произнася по истинността и безпристрастността:

Кои гледни точки NPR и PBS насърчават няма значение. Това, което има значение, е, че нито NPR,  нито PBS предоставят справедливо, точно или безпристрастно представяне на текущите събития на данъкоплатците.  Ето защо възлагам на Съвета на директорите на CPB (CPB Board) и всички изпълнителни отдели и агенции (агенции) да прекратят федералното финансиране за NPR и PBS.

Белият дом иска Конгресът да си върне над 1 млрд. долара за две години, които вече са отпуснати за Корпорацията за публичното радиоразпръскване.

Отделно, Корпорацията за публично радиоразпръскване е завела дело срещу администрацията на Тръмп , тъй като незаконно е  уволнила трима членове на борда й. Администрацията не е предложила никакво основание за уволненията.

Критичната функция на независимата журналистика: Ню Йорк Таймс с редакционна статия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация в Ню Йорк Таймс от 1 май 2025 г.

Като автор е посочен редакционният борд, the editorial board. Пояснява се, че това са група от журналисти от изданието, лидери на мнение, чиито възгледи са формирани от експертни знания, изследвания, дебати и определени ценности, за да достигнат до споделено виждане по важни въпроси. Бордът насърчава честното управление, гражданските права, равенството на възможностите, здравата планета и добрия живот на уязвимите членове на обществото. От основаването си през 1896 г. бордът споделя виждането, че безстрашният обмен на информация и идеи е най-сигурното средство за съпротива срещу тиранията и реализирането на човешкия потенциал.

Публикацията идва в момент, когато администрацията на Тръмп ограничава и оказва натиск върху независимата журналистика, както сочи специалният доклад на CPJ от 30 април 2025 г. Не много често редакционният борд заема позиция, вж и There Oughta Be a Law – но сега го прави. Очевидно правилата за независимост и безпристрастност не включват безкритичност към застрашаването на върховенството на правото. Изнасянето на такива факти не е политически активизъм, а реализация на критичната функция на журналистиката. Тезата е в заглавието – Има път напред: как да се преборим със заграбването на властта от Тръмп.

В публикацията се посочва, че Тръмп атакува основите на американската демокрация – разделението на властите, правото на справедлив процес, независимостта на съдебната система, свободата на изразяване, управление в името на общото благо и без лично облагодетелстване чрез властта.

Модерният план за подкопаване на демокрацията не включва задължително преврат. Путин, Орбан, Ердоган печелят избори и след това концентрират властта – потискат несъгласието, задушават словото, създават атмосфера на страх, превземат медиите, променят изборните правила в своя полза. И Тръмп действа по същия начин: консолидира властта в себе си.

Най-добрият начин да се подкрепи американската демокрация е да се изгради възможно най-голямата коалиция, която да я защитава. Да се посочват конституционните нарушения на Тръмп без да се обединяват консервативните политики с противоконституционните действия.

Хаотичните мита, улесняването на Китай и Русия да шпионират САЩ, отслабването на долара и независимостта на Федералния резерв, ударите по критично важни медицински изследвания – решения, незачитащи общественото мнение по тези въпроси – са основание за двупартийна опозиция.

Свободата на пресата не е идеал за демократи или републиканци, а общ демократичен идеал – защото е бариера срещу злоупотреби с властта, без значение кой е на власт. А и доказано е, че потискането на медиите е бумеранг, когато политическият прилив се обърне.

BBC World Service ще премине от сателитна към IP-базирана доставка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BBC World Service преминава от сателитна към IP-базирана доставка, съобщава broadbandtvnews.

В края на март е завършил преходът към IP-разпространение в цяла Европа. Следващият етап е преход в способа на разпространение за Америка, Тихия океан, Африка и Азия.

От ръководството са казали, че изпълняват ангажимента си да модернизират начина, по който обслужват пазарите по целия свят и доставят проверени новини и информация на аудиторията, където и да се намира, с по-голям обхват и сигурност от всякога. Ще се предоставя непрекъснато обслужване в региони, където сателитното покритие е ненадеждно или рентабилно.

Преминаването към IP също така позволява целенасочено предоставяне на съдържание, което позволява на БиБиСи да реагира по-ефективно на пазарните предизвикателства и да променя нуждите на аудиторията. Според ръководството модернизирането на инфраструктурата позволява по-голяма гъвкавост, ефективност на разходите и подобрена сигурност. Това “позволява на Световната служба на БиБиСи да разшири обхвата си и да запази репутацията си за високи постижения в глобалното разпространение”. IP дистрибуцията на съдържание се превръща в златен стандарт за ефективност и иновации.

В законопроекта за изменение на ЗРТ, който чака за обсъждане в парламента, промяна и в условията на разпространение в чл.44, ал.3, предвиждащ спътниково разпространение на програми на БНТ до териториите на Европа и други континенти е предвиден за отмяна още през 2021 г. Става дума за BNT World.

Във всички случаи за специалистите ще е интересен изборът на техническо решение от страна на БиБиСи (платформата Altitude Connect на Encompass – интегрира се технологията за IP доставка на Zixi с Altitude Media Cloud, глобалната облачна платформа на Encompass).

Научни изследвания: Европа, отворена за Америка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейските правителства се опитват да подкрепят усилията на университетите си за набиране на международни изследователи на фона на признаците, че се очаква търсене на възможности от базирани в САЩ учени.

На 23 април министерството на образованието на Норвегия обяви създаването на инициатива на стойност 9,6 милиона долара, проектирана от Изследователския съвет на Норвегия, за да “направи по-лесно набирането на опитни изследователи от други страни”. Министърът на научните изследвания и висшето образование Зигрун Аасланд заявява, че набирането на учени, базирани в САЩ, е от особен интерес. Първата покана за представяне на предложения ще бъде открита през май, за области като “климат, здраве, енергетика и изкуствен интелект”.

Френското министерство на висшето образование и научните изследвания стартира платформата “Избери Франция за наука”, управлявана от Френската национална агенция за научни изследвания. Платформата ще даде възможност на университетите и изследователските институти да представят “проекти за приемане на международни изследователи, готови да дойдат в Европа” и да кандидатстват за държавно съфинансиране. Изследователските проекти по теми, включително здравеопазване, климат и изкуствен интелект, могат да получат държавно финансиране в размер на “до 50 процента от общия размер на проекта”, заявява министерството. Инициативата следва усилията на отделни френски университети за набиране от САЩ: Университетът в Тулуза се надява да привлече учени, работещи в областта на “живите организми и здравето, изменението на климата или транспорта и енергетиката”, докато Париж възнамерява да финансира престой с различна продължителност за американските изследователи. Aix-Marseille University планира да приеме американски учени чрез програма Safe Place for Science, като обяви миналата седмица, че почти 300 са кандидатствали.

Междувременно в Испания министърът на науката Диана Морант обяви третия кръг от международната програма за набиране на изследователи ATRAE, с бюджет от 153 млн. долара, който ще продължи от 2025 до 2027 г. Планът, предназначен да “привлече водещи учени в Испания в области на изследвания като изменението на климата, изкуствения интелект и космическите технологии”, предлага на учените средно 11,13 милиона долара за провеждане на изследвания в испанска институция. Успешните кандидати, които в момента са базирани в САЩ, междувременно ще получат допълнителни 226 000 долара на проект. “Ние сме добра страна за елитни изследователи, които търсят продуктивната научна екосистема, която имаме в Испания”, каза Морант.

Емили Диксън за Times Higher Education

Поредното решение в полза на Радио Свободна Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В поредното съдебно решение срещу опита на Тръмп да прекрати финансираното от САЩ RFE/RE окръжният съдия Ройс Ламбърт нареди на администрацията да възстанови 12 милиона долара, които Конгресът е гласувал за Радио Свободна Европа , съобщава АП.

Решението от 22 страници тук.

CNN казва, че заключението (стр. 18-21) е урок по гражданско образование, който големите медии трябва да четат в ефир.

Достъпът до интернет в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus

БНР е част от мрежата. По публикацията работи: Николай Иробалиев

По данни на Евростат през 2024 година 94% от всички анкетирани домакинства в ЕС имат достъп до интернет. Този показател бележи значителен напредък спрямо предходното десетилетие. Най-високи нива на свързаност през 2024 година са отчетени в Нидерландия (99,04%) и Люксембург (98,84%), следвани от Финландия (97,35%), Дания (96,92%) и Испания (96,83%).

Въпреки тези постижения, съществуват различия между страните членки. Най-ниски нива на достъп през 2024 година са регистрирани в Гърция (86,89%), Хърватия (88,37%), Литва (90,38%), Словакия (90,54%) и Португалия (90,60%).

Данните показват значителен напредък за България. През 2015 година по-малко от 60% от домакинствата са имали достъп до интернет в нашата страна, докато през 2024 година този процент е 92,12%. Всъщност, България бележи най-висок ръст от близо 33 пункта сред страните членки на ЕС през последното десетилетие.

Въпреки, че повечето държави от ЕС демонстрират високи нива на интернет свързаност, предизвикателствата остават. Наличието на стабилна и високоскоростна интернет връзка, особено в отдалечените и селските райони, е основен приоритет. Политиките на ЕС трябва да продължат да гарантират, че никой няма да бъде изключен от цифровата трансформация поради социални или географски бариери.

Европейски “заговор” за отнемане на спестяванията на хората – или как България се оказа в центъра на буря от дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Мария Петрова.

Фалшивата информация, че Европейската комисия търси начини да конфискува до 10 трилиона евро, които са лични спестявания на граждани, може да бъде открита в плаформите Екс, ТикТок, Фейсбук и Ютюб. Достоверност на грешните твърдения се опитва да даде публикация на руската държавнa информационна агенция ТАСС, в която се посочва, че Европейската комисия иска да създаде нова схема за мобилизация на спестяванията на частните вложители, така че да бъдат инвестирани в отбранителната промишленост.

Фалшивата теза обаче получи най-голяма популярност благодарение на евродепутата Рада Лайкова. На 3-ти април тя заяви, че в Европейската комисия и Европейския парламент се обсъжда как заплатата на гражданите на Европейския съюз да им бъде вземана, ако не бъде използвана до 6 месеца.

Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Ангелина Пискова

Има няколко случая, при които има силни исторически връзки между Русия и приемащата страна, но дезинформацията беше успешно преборена.  Говоря за Балтийските държави, Грузия, а и Украйна. Тези страни инвестираха в образованието на хората по информационна грамотност – да мислят откъде идва информацията, кой стои зад нея, каква е неговата цел.

В Балтийските страни се инвестира много сериозно в обществените медии. Изключително е важно да се оборудват хората с факти. Ако погледнете Обединеното кралство, ще видите, че те имат до голяма степен същите проблеми като в Съединените щати. Но когато ги попиташ кой е източникът им на информация при кризи, всички казват БиБиСи. Същото е и при финландците, които са малко по-недоверчиви към руснаците от някои други страни и инвестираха около 200 долара на човек във финландските обществени радио и телевизия. Обществените медии са толкова важни, защото учат хората как да плуват в тази изключително объркана информационна среда. А извършителите трябва да се назовават бързо и активно, така че хората да са наясно с информационните кампании и тяхната цел.