Конфликтът Израел – Хамас напомня за едно решение на Европейския съд за правата на човека, което се отнася до Хамас и до свободата на изразяване и показва, че свободата на изразяване не е абсолютна. Както става ясно и от решението, Европейската конвенция за правата на човека предвижда различни степени в отнасянето на Съда към незащитеното слово:
а) по член 17 ЕКПЧ, когато словото противоречи на ценностите на Конвенцията (словото е “деструктивно за правата и свободите, предвидени в тази Конвенция”) – тогава жалбите пред Съда са изобщо недопустими. Например по Ivanov v Russia ЕСПЧ се произнася, че антисемитизмът е срещу основните ценности на Конвенцията, по-специално толерантност, социален мир и недискриминация. Следователно на основание на член 17 от Конвенцията, жалбоподателят не може да се възползва от защитата, предоставена от член 10 ЕСПЧ: incompatible ratione materiae.
б) по член 10, ал.2 ЕКПЧ, когато жалбите са допустими, но словото подлежи на ограничения, подробно предвидени в Конвенцията. Тогава Съдът извършва преценка има ли намеса в свободата на изразяване, намесата има ли правно основание и легитимна цел и ако е така, необходима ли е намесата в едно демократично общество. В тази хипотеза словото не може да бъде защитено по силата на Конвенцията, когато намесата отговаря на критериите в теста за пропорционалност, прилаган от ЕКПЧ.
Делото Leroy v France
Френски карикатурист е наказан за подкрепа на тероризма заради карикатура, публикувана в баски вестник, на която са нарисувани двете кули в Манхатън, обект на терористичната атака през 2001 година. Към карикатурата има текст: „Всички мечтаехме за това, Хамас го извърши“, по много известен тогава рекламен слоган ( “We have all dreamt of it… Hamas did it” – срв. “Sony did it”). След наложената санкция във Франция карикатуристът се обръща за защита към ЕСПЧ.
Жалбата е обявена от Съда за допустима. Предварителното възражение на държавата – ответник за недопустимост по член 17 ЕКПЧ (твърди се недопустимост, понеже Конвенцията не се прилага за оправдание на тероризма) в този случай е отхвърлено. Според ЕСПЧ, в случая няма пряко оправдаване на терористичните актове. Дали е налице обида към паметта на жертвите на терористичното нападение в този случай е въпрос на преценка на Съда – поради което жалбата се допуска.
Според Съда „Публикацията твърди ефективността на терористичния акт чрез идеализиране на атаките, извършени на 11 септември 2001. Апелативният съд във Франция постановява, че „като приписва тези събития на прословутата терористична организация Хамас и като идеализира този катастрофален проект чрез използването на глагола мечтая, жалбоподателят оправдава използването на тероризма, като използва първо лице в множествено число („ние“) за акт на унищожение, представен като мечта и в крайна сметка косвено насърчава потенциалния читател да оцени положително успеха на едно престъпление. ”
Жалбоподателят се оплаква, че не е зачетен сатиричният израз на неговия антиамериканизъм. Съдът не приема този аргумент и стига до извода, че изображението заедно с текста не е критика на Америка, американските ценности и начин на живот, а вид подкрепа и възвеличаване за извършителите на нападението, одобрително произнасяне за насилието срещу хиляди граждани, включително деца, което не взема предвид правото на живот и достойнство на жертвите. Защитата на автора твърди, че става дума за сатира, но съдилищата приемат, че става дума за израз на солидарност с извършителите на терористичен акт. При това трябва да се вземе предвид, че ефектът от това слово е в особено чувствителен район и в особено чувствителен момент – на 13 септември 2001 година, в пика на скръбта от трагичното събитие.
По повод дискусиите за незащитеното слово и “другата гледна точка”, които се водят и в нашето общество.
