1

Слави Трифонов, председател на ПП Има такъв народ, води дело срещу Кирил Петков, депутат, бевш министър-председател – за 50 000 лв. като обезщетение (чл. 45 от ЗЗД) за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обидни квалификации и клеветнически твърдения по време на брифинг на политическа партия „Продължаваме промяната”, излъчен по БНТ 1 в рамките на телевизионното предаване „Още от деня”. С Решение № 165 от 10.01.2024 г., постановено по гр. д. № 6718/2022 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, присъжда обезщетението.

Решението е обжалвано на следните основания:

твърденията за факт не се отнасят до личността на ищеца;

не съдържат невярна информация;

изявленията, които нямат характер на фактически твърдения (т.е., не могат да представляват клевета, а евентуално само обида), не са адресирани до личността на ищеца, и второ, не са унизителни за неговата чест или достойнство;

ако се отнасят до ищеца, са “изказване на собствено мнение и оценъчно съждение от страна на ищеца за поведението на ответника (като политически лидер), т.е., ответникът е упражнил правото си, предоставено от чл. 39, ал. 1 от Конституцията, да изкаже своето мнение по актуални въпроси и процеси в политиката към процесния период; изявлението няма позорящ характер, защото не се твърди конкретно поведение на ищеца, нито му се приписва престъпление или друго позорящо обстоятелство; твърдението е и вярно, като верността му се доказва по несъмнен начин от
показанията на св. И. А.

за процесните изявления, които според ищеца имат обиден характер: „задкулисието“, „мафията“, „завзетата държава“ и „задкулисните играчи“ липсва ясна адресираност, поради което същите в никакъв случай не могат да бъдат свързани с ищеца и възприети като обида към личността му.

Апелативен съд – София приема следното:

Свободата на изразяване има предели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свободно изразяване на мнение, КРБ посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те могат да са обект на посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното разгласяване на неистински, позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление).

Обида е налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на друго лице и то възприеме непосредствено думите или действията. Следователно, обидата представлява оценъчни твърдения, които засягат чувството на лично достойнство и самооценката на лицето. Обидата се осъществява чрез изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия, и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни. Обидата е лично унизително отношение към определено лице.

Клевета е налице, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише извършване на престъпление, които факти не отговарят на обективната действителност. Предмет на клеветнически твърдения могат да бъдат единствено факти с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. Позорният факт обосновава отрицателни изводи в обществото за пострадалия, защото води обективно до засягане на неговото достойнство, неговия авторитет пред обществото (обществената оценка на околните за него). Следователно, за да е налице клевета, средството на клеветата трябва да е факт, а не да е оценка,
мнение, критика на факт. Клеветата представлява съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства з а дадено лице или приписване на престъпление. (чл. 147, ал. 1 от НК). Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

Мненията не могат да бъдат достоверни или не, тъй като представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност (в този смисъл е Решение № 369/26.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2015 г., IV г.о., ГК). Правно значение оценките имат само ако са обидни, т. е. ако накърняват честта, самооценката за обществената ценност на личността като съвкупност от физически и духовни качества. В този смисъл, оценките, направени при спазване на ограниченията по чл.39 ал.2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава.

Изявлението следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му деяние или престъпление. Увреденото
(обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност.

Думата „мафия“ се използва за означаване на организирана престъпна мрежа, свързана с различни държавни структури, вкл. и спадащи към третата власт. Окачествявайки един субект като принадлежащ към мафията, за него се отправя внушение за участие в престъпна дейност, характерна за гореописаните характеристики.

„Задкулисието“ – в буквален смисъл е термин, използван в театралната и филмовата терминология, за да опише пространството зад сцената, където се намират декорите, реквизитът и актьорите, когато не участват в сцената. В по-широк социално-политически смисъл задкулисието може да се отнася и до всички дейности, които не са директно видими от публиката/аудиторията, към
която са насочени, но са важни за реализицията им.

Според съда става въпрос за лични оценки.

При това те са общи и неконкретни, “изпълнени с типичния политически патос и търсене на политическо одобрение и подкрепа от обществото”.

Заедно с това Слави Трифонов е публична фигура. Изявленията, които го засягат, представляват допустима критика за дейността му на публична длъжност или негативна оценка за същата и тъй като не съдържат клеветнически твърдения или обидни думи и изрази, не съставляват противоправно поведение. Критиката, насочена към публична фигура, особено към политик, е по-широка и свободна, с оглед възприетото от тях положение в обществото. Политиците са публични фигури и тяхната дейност следва да се контролира в интерес на обществото, което предполага към тях критериите за поведение да са по- безкомпромисни. Ето защо от тях се очаква да са по-толерантни към критика, отколкото частните лица. В действителност и в този случай се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име, но границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура, са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат.

Предвид всичко изложено въззивният съд намира, че подадената въззивна жалба е основателна, а постановеното съдебно решение, като неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено със законните последици от това. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 Решението на САС от 17 март 2025 по делото Слави Трифонов – Кирил Петков

2

Приблизително по същото време друг състав на САС се произнася по жалбата срещу решение на първоинстанционния съд, с което се отхвърля иск на Слави Трифонов, председател на ПП Има такъв народ, срещу Радостин Василев, бивш депутат от Има такъв народ, сега – от МЕЧ, за сумата от 50 000 лв. частичен иск от общ претендиран размер от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изявления на ответника , съдържащи обидни и клеветнически изказвания в две интервюта по БНТ 1 и в сутрешния блок на БТВ.

Тук още с решение №2566 от 26.04.2024 г. по гр. дело № 7823/2022 г. на Софийски градски съд, 1-28 св, е отхвърлен искът на Слави Трифонов. САС потвърждава решението.

Привеждат се отново аргументи за пределите на свободата на изразяване и нужния баланс, за оценъчните твърдения, които не подлежат на проверка за достоверност; за ниския праг на защита на публичните фигури; за високата степен на защита на политическото слово – “допустимо средство в политическата реторика, когато се критикува поведение на друг политик”.

Интересна е аргументацията по въпроса кои твърдения са позорящи, например позорящо ли е използването на думата мафия (“Аз започнах безпардонно чегъртане на мафията навсякъде и преди няколко дни в моя кабинет, и във връзка с мои проверки, които правя на ресторант „101“ на С. Т. Й. дойде при мен, в кабинета ми, в министерството и ми каза: Пич, Дългият ме праща да ти кажа да не закачаш С.“).

„Мафия“ като дума от използван израз има значение на мащабна група за организирана престъпност, която извършва престъпления, наказуеми от закона, като е способна да се намесва в нормалното функциониране на държавата. В разговорната реч обаче тя има и преносно значение на образувание от група лица, която посредством непозволенидействия извършва нередности или има неморално поведение, недопустимо от гледна точка на обществено приетото такова. В политическото говорене у нас тя най- често се изпалзва в преносния й смисъл. И в настоящия случай думата е използвана именно в преносен смисъл, без да се цели да се припише конкретно престъпление на ПП „ИТН“ и в частност на Т., като едно изразно средство, с което да се подчертаят негативните процеси. По скоро изразът неколкократно употребен от ответника е употребен в смисъл, че с тяхното управление се е целяло да се преодолее едно старо политическо управление и
поведение, но се е стигнало до неговото подкрепяне и затвърждаване. Това буди силното разочарование на Василев, който се принуждава по морални съображения да напусне партията, въпреки че е вложил огромно време и множество лични усилия да не стори това. Изявленията нито са клеветнически, нито обективно съставляват състава на деянието „обида“.

Решението на САС от 13 март 2025 по делото Слави Трифонов – Радостин Василев_