Стана известен годишният доклад 2025 на Репортери без граници.
Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023), 59 (за 2024) и сега 70 (за 2025) – това е мястото на България в подреждането (индекса) на Репортери без граници.
Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Естония (най-високо от ЕС) и скандинавските страни.
България е класирана с 11 позиции надолу след три години ръст и вече заема 70-то място. В рамките на ЕС България е назад, но новите последни в ЕС са Кипър и Гърция, дори Унгария – този образец за новия авторитаризъм в медиите – е пред България, макар и само с две места.
Оценката на Репортери без граници за 2024 започва със следното – станало традиционно – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.
За 2025 разликата е в словореда: Свободата на медиите е крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз. Малкото независими медии в България са подложени на натиск.
Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в други регулирани сектори.
Сплашването на журналисти от страна на политици и манипулирането на определени медии за политически цели е обичайна практика в България.
Общата законодателна рамка на страната предвижда минимални стандарти за защита на журналистите в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Съда в Страсбург. В същото време корупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти често са подложени на SLAPP процедури.
Медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, която до голяма степен се контролира от държавата. Раздаването на национални и евросредства на медиите от правителството липсва прозрачност, което улеснява партийното разпределение в полза на медиите, които подкрепят правителството.
Постоянните заплахи и физическите нападения срещу журналисти в България – особено по време на предизборни периоди – са основен проблем. Ефектът от това насилие, което засяга особено репортерите извън столицата, се влошава от нивото на безнаказаност за подобни престъпления. Непропорционалното използване на полицейска сила срещу журналисти на масови събития е системен въпрос.

