Доклад на Комитета за защита на журналистите (CPJ) беше представен днес. Докладът е посветен на текущото състояние на свободата на медиите през последните години. Включени са и препоръки на CPJ към институциите на ЕС и държавите от ЕС относно защитата на свободата на медиите и гарантирането на безопасността на журналистите.
На заседание в края на март 2023 г. Съветът за електронни медии е приел отчета си за предходната година.
На сайта на СЕМ може да се прочете и протокола от заседанието, на което е приет отчетът (протокол 30 март пдф)
За председателката работата през годината е удовлетворяваща. Както се вижда от протокола, Пролет Велкова е обърнала внимание върху проблематични зони (избор на генерален директор на БНТ; посланията, които регулаторът излъчва по изключително важни и ключови теми, свързани с дезинформацията и кремълската пропаганда; необходимостта от активизиране в областта на медийната грамотност). Също от протокола се вижда, че критичното отношение на Пролет Велкова към някои аспекти от дейността на регулатора е посрещнато критично.
През изминалата седмица председателката Соня Момчилова е преизбрана за още една година с гласовете на Галина Георгиева, Габриела Наплатанова и собствения на председателката глас (от четвърто гласуване, тъй като по начало се изисква квалифицирано мнозинство). Протоколът от това заседание още не е на сайта на СЕМ.
Fox Corporation, която стои зад телевизията Fox News, се съгласи да сключи най-голямото извънсъдебно споразумение по дело за клевета в САЩ.
Компанията ще плати на дружеството за изборни технологии Dominion Voting Systems 787,5 милиона долара, предотвратявайки в последния момент съдебен процес.
Въпреки че е за около половината от иска за обезщетение от $1,6 милиарда, поискани от Dominion, споразумението е доста над размера на обезщетенията за клевета.
Единственото по-голямо обезщетение за клевета е присъденото на Алекс Джоунс към семействата Санди Хук, макар че адвокатът на Джоунс се стреми да намали присъдената от съда сума от 1,4 милиарда долара.
Адвокатите на Fox ще продължат да се занимават с правните последици от отразяването на изборите през 2020 г. на мрежата с потенциално много по-голям иск от технологичната компания Smartmatic, както и с отделно, но свързано дело от наскоро уволнен продуцент.
Fox News все още е изправена пред съдебно дело за 2,7 милиарда долара от друга компания за технологии за гласуване, Smartmatic USA. Smartmatic твърди в делото си във Върховния съд на окръг Ню Йорк, че ответниците съзнателно са разпространявали неверни твърдения, че техният софтуер е бил използван за манипулиране на вота.
В допълнение Аби Гросберг, доскоро продуцент в телевизията, твърди, че е несправедливо уволнена, след като се е противопоставила на опити за натиск да даде подвеждащи показания по делото Dominion. Fox казва, че “енергично” ще се защитава срещу всички твърдения на Гросберг.
БиБиСи е голяма обществено финансирана медийна организация. При изпълнение на мисията си БиБиСи оказва влияние върху конкуренцията в медийната индустрия.
Това въздействие може да бъде положително – да стимулира търсенето и да насърчава иновациите. Но може и да ограничи конкуренцията. Ако обществените услуги се променят по начин, който привлече към БиБиСи публиката на търговските медии и приходите на търговските медии намалеят, това може да доведе до по-малко инвестиции в медийния сектор, намаляване на общия избор, качеството и разнообразието на съдържанието, достъпно в Обединеното кралство.
По тази причина регулаторът Ofcom е длъжен да прегледа и одобри всички съществени промени в услугите на БиБиСи, преди да бъдат приложени. Регулаторът може да поиска от БиБиСи да извърши тест дали въздействието върху конкуренцията е оправдано от обществения интерес (тест за обществен интерес, PIT).
На 18 април 2023 регулаторът публикува “Как Ofcom регулира въздействието на БиБиСи върху конкуренцията: промени в насоките и изискванията”
Служебният кабинет на днешното си заседание е одобрил ЗИД НК. Според прессъобщението, това е отговор на искането в Специалния доклад 301 от 2022 година:
Създаването на условия за онлайн пиратство става престъпление
Създаването на условия за онлайн пиратство да стане престъпление, предлага Министерският съвет. На заседанието си днес МС одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). С него се цели наказателно преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн размяна на пиратско съдържание и др. дейности. Не се предвижда наказателно преследване на отделните потребители на пиратски произведения.
Законопроектът отговаря на отправените към държавата критики по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на интелектуалната собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството.
Създава се нов престъпен състав в чл.172а, ал. 2 от НК, който включва: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния трябва да е със специална цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право. Предлаганото наказание е от 1 до 6 г. лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева.
Законопроектът цели още да се преодолеят затрудненията при разследването и разкриването на престъпни посегателства спрямо множество защитени обекти на авторско или сродно на него право заради необходимостта от индивидуализиране на всеки обект или материален носител поотделно, преди внасянето на обвинителен акт. Предлагат се два алтернативни количествени критерия, при които престъплението ще се счита за довършено и ще е възможно внасянето на обвинение в съда – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Редакцията на чл. 172а, ал. 2 (става чл. 172а, ал.З) заменя досегашната постановка за „големи размери“.
Променя се и режимът на отнемане на предмета на престъплението – той ще се отнема в полза на държавата само ако принадлежи на извършителя. В момента предметът на престъплението се конфискува независимо от това чия собственост е, което може да засегне трети добросъвестни лица.
Със заключителни разпоредби се предлагат допълнения в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства, които позволяват използване на СРС при престъпления срещу интелектуалната собственост по чл. 172а и чл. 172 б. НК.
Съпътстващи изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) разширяват предметната компетентност на следователите от Национална следствена служба.
Самите законопроекти ще се появят на сайта на НС – и ще препратя към тях.
Днес медиите цитират съобщения от Евронюз България и от досегашния им прокурист Георги Харизанов във фейсбук – общото е във факта, че Харизанов напуска телевизията. Няма как да знаем дали Харизанов е подал молба за напускане, както твърди той, и по какъв нов професионален път е решил да тръгне, както твърди телевизията. Склонна съм да се присъединя към тезата на Сега, изведена в заглавие, според която телевизията се освобождава от Харизанов.
Преди две години писах Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов.
Бивол зададе пет въпроса към Евронюз за селекцията на български партньор за бранда Евронюз България, включително за ролята на Харизанов, а също публикува информация за връзка към собственика Добрин Иванов в материалите по Магнитски. Не съм срещала коментар в отговор.
Случвало се е да гледам новини на Евронюз България със следи от Добрин Иванов, например отразяват се позиции на АИКБ (с изпълнителен директор Добрин Иванов). Интересно е дали ще се измени редакционната линия без Харизанов номинално да е там. И къде ще се позиционира Харизанов.
От декември 2022 година Иван Иванов е изпълнителен директор на Евронюз България, се казва в съобщенията, но още не е изяснено кой е Иван Иванов и с какво се отличава.
Снимки на хартиени копия на секретни документи на военното разузнаване на САЩ са се появили онлайн в няколко руски канала в приложението за съобщения Телеграм.
Има документи с гриф “строго секретно”. Засягат войната в Украйна. Според Свободна Европа в един от документите се твърди, че България е изразила готовност да дари на Украйна изтребителите си МиГ-29, което “би оставило България без изтребители, които да охраняват въздушното пространство, докато не бъдат доставени произведените в САЩ F-16, което ще стане поне след година”. От българското Министерство на отбраната (МО) са отрекли да са провеждани разговори за безвъзмездно предоставяне на български изтребители МиГ-29 на Украйна.
Според Washington Post темите далеч надхвърлят Украйна. Изключително чувствителните документи били споделени “от млад харизматичен човек с група познати, търсещи компания на сървър на Discord, според членове на групата. Човекът, който някои наричат “OG”, казва, че е прекарал часове в транскрибиране на класифицирани документи от работата си във “военна база”, за да ги сподели с групата, каза член на групата Discord пред The Washington Post.” Твърди се, че “все още има още много документи, за които все още не е съобщено, с още разкрития”.
“Фактът, че изтичането на информация изглежда не е злонамерен чуждестранен акт, а акт на човек, който просто иска да я сподели с приятелите си за забавление, сочи към по-фундаментален проблем с класифицираното събиране на разузнавателна информация на нацията: Съединените щати просто събират твърде много информация и я споделят с твърде много хора, за да остане всичко това в тайна“, заключава изданието.
БНР публикува информация от кореспондента си в Москва, че според Кремъл “изтичането на секретните документи на Пентагона може да е целенасочена фалшификация, чиято цел е да заблуди Москва. Съединените щати са страна в конфликта и водят хибридна война срещу Русия.”
Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑34/21, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) в рамките на производство по дело Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium срещу Minister des Hessischen Kultusministeriums. Председател на първи състав е Ал. Арабаджиев.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR).
Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptpersonalrat der Lehrerinnen und Lehrer beim Hessischen Kultusministerium (Главен комитет на учителския състав към Министерството на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) и Minister des Hessischen Kultusministeriums (министър на образованието и културата на провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на система за пряко излъчване на учебни занятия чрез видеоконферентна връзка, която е въведена в училищата в провинция Хесен (Германия), без да се предвижда предварителното съгласие на съответните преподаватели.
Член 88, който се отнася до „[о]бработване в контекста на трудово или служебно правоотношение“ и гласи:
„1. Държавите членки могат със закон или с колективни споразумения да предвидят по-конкретни правила, за да гарантират защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово [и]ли служебно правоотношение, по-специално за целите на набирането на персонал, изпълнението на трудовия договор, включително изпълнението на задълженията, установени със закон или с колективни споразумения, управлението, планирането и организацията на работата, равенството и многообразието на работното място, здравословните и безопасни условия на труд, защитата на имуществото на работодателя или на клиента, както и за целите на упражняване и ползване на индивидуална или колективна основа на правата и облагите от заетостта, а също и за целите на прекратяване на трудовото или служебното правоотношение.
2. Тези правила включват подходящи и конкретни мерки за защита на човешкото достойнство, законните интереси и основните права на субекта на данните, по-специално по отношение на прозрачността на обработването, предаването на лични данни в рамките на група предприятия или група дружества, участващи в съвместна стопанска дейност и системите за наблюдение на работното място.
3. Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за тези разпоредби в своето право, които приема съгласно параграф 1 до 25 май 2018 г., и я уведомява незабавно за всяко последващо, свързано с тях изменение“.
Преюдициалните въпроси:
„1) Трябва ли член 88, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да представлява по-конкретно правило за гарантиране на защитата на правата и свободите по отношение на обработването на личните данни на наетите лица по трудово или служебно правоотношение, по смисъла на член 88, параграф 1 от [ОРЗД], дадена правна разпоредба трябва да отговаря на изискванията, предвидени в член 88, параграф 2 от [ОРЗД] за тези правила?
2) Може ли национална правна норма, дори когато очевидно не отговаря на изискванията по член 88, параграф 2 от [ОРЗД], все пак да продължи да бъде приложима?“.
Съдът:
1) Член 88 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)
трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба не може да представлява „по-конкретно правило“ по смисъла на параграф 1 от този член, в случай че не отговоря на условията, поставени в параграф 2 от посочения член.
2) Член 88, параграфи 1 и 2 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкува в смисъл, че:
национални разпоредби, приети, за да се гарантира защитата на правата и свободите на наетите лица по отношение на обработването на техните лични данни в контекста на трудово или служебно правоотношение, трябва да се оставят без приложение, когато тези разпоредби не зачитат условията и пределите, предвидени в посочения член 88, параграфи 1 и 2, освен ако въпросните разпоредби представляват правно основание, посочено в член 6, параграф 3 от Регламента, което отговаря на предвидените в него изисквания.
Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело 106/ 22 по преюдициално запитване на Градски съд – Будапеща.
Подобна национална правна уредба попада в обхвата на Регламента за скрининг на преки чуждестранни инвестиции и поради това трябва да гарантира, че индивидуалните скринингови решения са обосновани и съответстват на изискванията за пропорционалност, както се изисква от разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали и свободата на установяване.
Това заключение на Генералния адвокат е добре дошло, тъкмо ще напомни и на държавата България за този регламент, а също и по-конкретно за Насоки за държавите членки във връзка с преките чуждестранни инвестиции от Русия и Беларус с оглед на военната агресия срещу Украйна и ограничителните мерки, предвидени в приетите наскоро регламенти на Съвета относно санкциите
През 2021 г. унгарският министър на иновациите и технологиите блокира придобиването на унгарско дружество от друго унгарско дружество. Първото дружество е собственик на кариера за добив на пясък, глина и чакъл. В решението си министърът посочва, че би било в противоречие с унгарските национални интереси, включващи сигурността на доставката на тези суровини, да се позволи на дружество, чийто непряк собственик е дружество от трета държава (Бермуда) да придобие контрола върху такова „стратегическо“ дружество.
За да се произнесе относно валидността на решението на министъра да предотврати придобиването Fővárosi Törvényszék (Градски съд Будапеща, Унгария) по същество задава въпроса дали правото на Съюза позволява на Унгария да въведе правна уредба, която ограничава преките чуждестранни инвестиции в установени в Съюза дружества, ако такива инвестиции са направени чрез друго установено в Съюза дружество.
Генерален адвокат Tamara Ćapeta: Позволява.
Преките чуждестранни инвестиции с произход от трети държави попадат в обхвата на Регламента за скрининг на ПЧИ (Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 2019 г., стр. 1).)
Този регламент обхваща инвестиции от всякакъв вид, чрез които инвеститорът от трета държава придобива ефективно участие в или контрол върху дружество от Съюза. Това включва и инвестиция, чрез която инвеститор от трета държава непряко придобива контрол върху дружество от Съюза чрез придобиване на дружество от Съюза от страна на друго дружество от Съюза, което е собственост на това дружество от трета държава.
Такава инвестиция попада в обхвата на член 207 ДФЕС и така в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в областта на общата търговска политика. Ето защо Регламентът за скрининг на ПЧИ, който дава възможност на държавите членки да приемат механизми за скрининг, следва да се разглежда като „делегиращ“ обратно компетентност на държавите членки в област, в която те са овластили Съюза с влизането в сила на Договора от Лисабон
Осигуряването на доставките на някои суровини може в условията на криза да оправдае ограничаването на пряка чужда инвестиция по съображения, свързани с обществения ред (или обществената сигурност).
10 April 1710. The Statute of Anne, the first law regulating copyright, came into force in Britain. It was regulated by the British government and courts, rather than by private parties. The law originally prescribed a copyright term of 14 years. pic.twitter.com/tooPPIejrR
— Prof. Frank McDonough (@FXMC1957) April 10, 2023