След обсъждането на предложението за Законодателен акт за свободата на медиите с участието на комисиите IMCO и LIBE, предложението беше обсъдено и във водещата комисия – Комисията по култура и образование (CULT).
Отново имаше и силно критични гласове по отделни теми – правното основание, възможността за злоупотреба по член 17 и др. – и категорична защита от Елда Броги/Център за медиен плурализъм и медийна свобода и EDMO.
Поради много големия интерес, по-точно апетити, към Аудиовидео Орфей ЕАД всяка поява на дружеството в новините трябва да е знак за внимание. Контекст отпреди десетина години.
Изборът ще стане по времето на служебния министър Найден Тодоров. Остава само да възлагаме надежди на Найден Тодоров, че ще прилага прозрачни и недискриминационни критерии и ще избере членове, които ще работят независимо, разсъдливо и информирано за общото благо.
В конкретния случай на сайта на Министерството на културата се е появила обява, заглавието е с червени букви –
| Конкурс за избор на ДВАМА НЕЗАВИСИМИ ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ НА „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ” ЕАД, гр. София, ЕИК 130419375 с мандат от 3(три) години, които да отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 3 от Закона за публичните предприятия. |
Срокът е 1 март, а в Приложение 5 можем да се запознаем с краткото описание на актуалното състояние, което се предоставя по конкурса:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Съгласно чл.42, т.1 от ППЗПП
„АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД, ЕИК 130419375 е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. Едноличен собственик на капитала на дружеството е министъра на културата. (Министерство на културата БУЛСТАТ 000695160).
Дружеството е със седалище в гр. София и с адрес на управление: гр.София, 1113, район Изгрев, бул. Самоков №60. Записаният капитал на дружеството е в размер на 113 144 хил. лева. Дружеството няма дъщерни предприятия и клонове.
Предметът на дейност на „Аудиовидео Орфей“ЕАД е: проектиране , производство, търговия и разпространение на всички видове аудиовизуални продукти, извършване на всички видове кино, видео услугии други вторични дейности, по заявка на български и чуждестранни клиенти, внос, износ на филмови и видеоматериали, кино и видеофилми, технологично кино и видео оборудване, художествено-пространствено оформление на галерии, панаири, културни, търговски и други обекти създаване на аудиовизуален архив, издателска, образователна, маркетингова, инженерингова, импресарска, продуцентска, рекламна дейност и други.
Дружеството попада в обхвата на чл.19, ал.2 от Закона за счетоводството и не подлежи на проверка и заверка от независим финансов одит.
Към настоящия момент дружеството е в недобро финансово състояние. Дружеството има стари непогасени задължения, възлизащи над 364 408 лв. Липсата на собствен финансов ресурс не дава възможност за инвестиции в съвременна техника, необходима за развитието на дружеството. Това налага да се търсят други пазарни възможности за осигуряване на приходи и стабилизиране състоянието на „Аудиовидео Орфей“ЕАД. Дружеството притежава значителни като площ недвижими имоти, част от които са с неуреден статут. Планирани са приблизителни приходи от услуги в размер на 20 000.00 лв. месечно и от наем на имоти в размер на 18 000.00 лв. Планирани са разходи за заплати и осигуровки. Към настоящия момент са планирани консумативни разходи и амортизация на материалните активи на дружеството в размер на 10 000 лв. месечно.
Краткосрочни цели и намерения
В областта на филмопроизводствената и продуценска дейност дружеството планира привличане на колектив от талантливи млади автори, сценаристи, драматурзи и режисьори. С техни творчески проекти и успешен мениджмънт от наша страна да участваме в конкурси за финансиране производството на телевизионни сериали и единични игрални и документални филми. Предимство е, че дружеството притежава студиа, снимачна и монтажна техника, с която може да се покрива разликата от 20% между бюджета на конкретен аудиовизуален продукт и размера на получаваното държавно финансово подпомагане.
Дългосрочни цели на дружеството
Дружеството очаква съдебните спорове относно притежаваните от него имоти да бъдат нормативно уредени по начин отговарящ на интересите на страните в спора, като това ще доведе до увеличение на приходната част в бюджета на дружеството. Дружеството ще бъде в стабилно финансово състояние и успешно ще може да следва и да развива досегашната си практика – участие в различни национални и регионални обществено-културни мероприятия, като подпомага прояви на културни институти, СБФД, списание „Кино“, фестивали, конкурси, тематични издания.
*
Не съм виждала подобен сайт на българско ведомство – сайтът на Министерството на културата е безотговорен към гражданите. Безкрайно непрофесионално организиран, той по-скоро препятства достъпа до информация, отколкото да го предоставя.
Призовавам на когото му е работа, да си я свърши.
След приемането и влизането в сила на DSA (Законодателния акт за цифровите услуги) доставчиците започнаха подготовка за прилагането на DSA. В този контекст бяха повдигнати практически въпроси във връзка с разпоредбите на DSA за публикуване на информация за средния месечен брой активни потребители на услугата в Съюза, което е от значение за обозначаването на VLOP и VLOSE – и съответно за задълженията на платформите. Това се отнася по-специално до член 24, параграф 2 и съображение 77 от DSA, както и до член 3 и 33 от DSA.
Срокът в член 24, параграф 2 от DSA, за първото публикуване на информация върху броя на средномесечните активни потребители на услугата е 17 февруари.
Във връзка с това задължение са публикувани Въпроси и отговори относно идентифицирането и преброяването на активните потребители съгласно Закона за цифровите услуги (DSA)
Прилагане на DSA:
LIBE, комисията на Европейския парламент по граждански свободи, към която се присъединиха експерти и заинтересовани страни в публично изслушване, съвместно с комисиите по култура и по вътрешния пазар, обсъди предложените правила в Европейския акт за свободата на медиите EMFA, насочени към укрепване на медийния плурализъм и свобода в ЕС.
Членовете на ЕП, които взеха думата, подчертаха необходимостта от спешно приключване на законодателния процес, като се вземат предвид множеството външни и вътрешни заплахи, пред които са изправени медийната свобода и плурализмът. Те също така се изказаха по редица опасения, например свързани с разпоредбите относно политическото завладяване на обществените медии и прозрачността на структурите на собственост, прозрачността на финансирането на медиите, силата на предложените правила в контекста на сериозното отстъпление в някои държави от ЕС и необходимостта от наличие на строги разпоредби против SLAPP и против наблюдение на журналистите.
Връзка към видеозапис на изслушването – от сайта на ЕП.
След одобрението в IMCO, Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, и пленумът на Европейския парламент одобри множество промени в предложените правила за политическото рламиране, за да направят изборите и референдумите по-прозрачни и устойчиви.
С 433 гласа „за“, 61 „против“ и 110 „въздържали се“ ЕП гласува подкрепата си за преговорната позиция, предложена от IMCO. Сега докладчикът Сандро Гози (Renew, FR) би могъл да започне разговори с представители на държавите-членки за съгласуване на текст навреме за европейските избори през 2024 г.
Резюме от съобщението на ЕП за новите моменти:
Ограничаване на стратегиите за таргетиране и де факто забрана на микротаргетирането. Според промените, направени от евродепутатите в предложението на Комисията, само лични данни, изрично предоставени за онлайн политическа реклама, могат да се използват от доставчиците на реклами. Следователно микронасочване – стратегия, която използва потребителски данни и демографски данни за идентифициране на интересите на конкретни лица – няма да бъде възможно. Парламентът въведе други разпоредби за допълнително регулиране на по-широката дейност по насочване, като пълна забрана за използване на данни на непълнолетни.
Забрана за намесата от чужбина. Евродепутатите предлагат на организации извън ЕС да бъде забранено да финансират политически реклами в ЕС. За да определят къде е установен такъв субект, съответните органи трябва да вземат предвид къде се намира крайният администратор на този субект.
По-голяма прозрачност. Членовете на ЕП също направиха значителни промени, за да гарантират, че гражданите, властите и журналистите имат лесен достъп до информация за политическата реклама. Сред другите предложения те се застъпват за създаването на онлайн хранилище за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.
Би трябвало по-лесно да се получава информация за това кой финансира дадена реклама, за нейната цена и произхода на използваните пари. Друга информация, която също трябва да бъде публикувана, включва дали дадена реклама е била спряна поради нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и мненията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите имат за цел да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.
Нови санкции при нарушение. Евродепутатите въвеждат възможността за периодични санкции при повторно нарушение и задължение на големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията ще може да въведе минимални санкции за целия ЕС.
След 2014 ЕС въвежда ограничителни мерки с оглед действията на Русия в Украйна. Мерките стават известни като “санкционни пакети” на ЕС по повод Украйна. Приети са девет санкционни пакета, четем и за изготвяне на десети пакет.
Мерките засягат различни области, включително медии. Съветът на ЕС (Съветът) взема решение с единодушие за приемането, подновяването или отмяната на ограничителните мерки (санкции) въз основа на законодателни предложения на върховния представител на ЕС. След като държавите — членки на ЕС, постигнат политическо споразумение, върховният представител/заместник-председател и Комисията изготвят необходимите правни актове под формата на решение на Съвета и придружаващ го регламент на Съвета, и ги представят на Съвета за приемане.
Прилагането на санкциите на ЕС е основна отговорност на държавите, които трябва да ги въведат в съответните си юрисдикции. Европейската комисия има надзорна функция за гарантиране на еднаквото прилагане на санкциите и може да издава становища до компетентните органи на държавите относно прилагането на конкретни разпоредби на съответните правни актове или насоки за тяхното изпълнение. Съгласно член 258 от ДФЕС Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу държавите при неспазване на задълженията им съгласно правото на ЕС. Досега Комисията не е започвала производство за установяване на нарушение срещу държава от ЕС за неправилно изпълнение на санкции на ЕС. Но през миналата седмица откри производство срещу България за неправилно прилагане на Регламента за терористично съдържание онлайн.
Повече за същността на ограничителните мерки – на сайта на ЕК.
Мерките към пропагандните медии, свързани с Кремъл, са в следната разпоредба:
Към това член 12 от регламента ( в редакцията от 1 март 2022) изрично обявява заобикалянето на забраните за нарушение:
Забранява се съзнателното и умишлено участие в дейности, които имат за цел или резултат заобикалянето на забраните, установени с настоящия регламент, включително като се действа вместо физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в член 2е[…], или като се действа в тяхна полза […] .“
Извън това, член 5н (в редакцията от 16 декември 2022) въвежда ограничение и за рекламни услуги, предоставяни на правителството на РФ и на установените в РФ юридически лица, образувания и органи. „Рекламни услуги“ обхваща продажбата или отдаването под наем на рекламно пространство или време и услугите по планиране, създаване и позициониране на реклами, както и други рекламни услуги (рецитал 26).
Първо за деветия, последен пакет: на 16 декември 2022 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/2474, с който беше изменен за пореден път Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и – освен множество други мерки в различни отрасли – в отделно приложение бяха въведени ограничителни мерки за преустановяване на дейността по разпространение в Съюза или на разпространение, насочено към Съюза, на медии по приложение V:
“Приложение V
В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:
Общият списък на медиите в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, вече включва:
Освен медиите по Приложение XV, на ограничителни мерки подлежат и образувания (предприятия, компании – вкл. медии), които не са посочени поименно в Приложение XV, но са финансирани от лица в ограничителния списък.
Актуално:
По т. 4: има съобщения, че RT France прекратява дейността си.
По т.3 също – има съобщения, че и RT DE прекратява дейността си.
Според Съвета на ЕС “тези медии са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информацията и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави, ЕС и неговите държави членки.”
В рециталите на Регламент (ЕС) 2022/2474 по-конкретно се казва следното:
“С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.
Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на избори, както и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.
С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни действия, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, чрез сериозно изопачаване и манипулиране на фактите.
Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурност на Съюза. Тези медии имат ключова роля за пропагандирането на агресията срещу Украйна и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.
С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално в посоченото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за прекратяване на излъчването в Съюза от страна на такива медии, както и на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят, докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.
В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея съответно право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива и право на собственост, тези мерки не пречат на тези медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението да се зачитат правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”
Последният регламент от декември 2022, съдържащ мерки към медии по повод агресията в Украйна, предвижда Съветът на ЕС да упражни изпълнителни правомощия с цел да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали ограничителните мерки да започнат да се прилагат. Съгласно член 1, точка 19 от Регламент (ЕС) 2022/2474 приложимостта на тези мерки по отношение на една или няколко от тези медии зависи от приемането на актове за изпълнение от страна на Съвета. Без да съм запозната с конкретната аргументация за тези изпълнителни регламенти, мисля, че с тях се цели изпълнение на изискването за пропорционалност – защото Съветът е разгледал междувременно всеки т.нар. “съответен случай”.
На 30 януари 2023 в Официален вестник на ЕС е публикуван Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/180 от 27 януари 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2474 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
“След като разгледа съответните случаи, Съветът приема, че съответните мерки, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 1 февруари 2023 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474, и
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, се прилагат, считано от 1 февруари 2023 г., по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474.
Член 2
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.”
Регламентите се прилагат пряко, но това не означава, че всеки знае какво да прилага, как да го прилага, кой е компетентният орган за една или друга хипотеза, какви права и задължения възникват и какви санкции да се налагат в какви хипотези – и че не се изисква нормотворческа дейност на национално равнище.
Ако беше така, нямаше да има цял списък закони, с които се приемат мерки за прилагане на регламенти, да дам пример само с GDPR и Закона за защита на личните данни: § 1а. Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
Съобщението на КРС (добре ще е да се добави и липсващия параграф 3 към цитирания в съобщението член 2е)
Върховният съд на Канада (ВКС) гледа делото Andrei Bykovets v. His Majesty the King (40269).
Според юристи изходът от делото е от голямо значение за защитата на личния живот и прилагането на раздел 8 от Канадската харта за правата и свободите (Харта), защитаваща хората от неоправдана намеса от страна на правителството. Данни за кредитни карти са използвани неправомерно (без разрешение) за покупки онлайн и компанията, която обработва данните, разкрива на полицията двата IP адреса, свързани с транзакциите. На тази база лицата са намерени и осъдени. Те се обръщат към съда за нарушаване на правото им на личен живот и лична неприкосновеност.
Първоинстанционният съд прилага теста за “оправдано очакване за поверителност” и стига до извода, че няма нарушение на Хартата.
Пред Апелативния съд жалбоподателят обръща внимание, че няма съдебен акт, на базата на който полицията да получи IP-адресите. Позовава се на предходно решение на съда по делото R v Spencer , 2014 SCC 43, според което полицията трябва да получи съдебно разрешение, преди да поиска от доставчик на интернет услуги (ISP) да идентифицира конкретен потребител, свързан с конкретен IP адрес.
Но в случая R срещу Spencer полицията е получила IP адрес и неговите данни без съдебно разрешение, докато в този случай полицията е получила само IP адреси . Според някои съдии делото е неразличимо от R v Spencer предвид потенциала на IP адрес да идентифицира едно лице. Ако един IP адрес сам по себе си не разкрива нищо, освен ако не е комбиниран с данни за лицето, защо полицията се нуждае от заповед за достъп до него?
Централната задача е балансирането на полицейско разследване със защита на личния живот. Може ли полицията да изисква информация за IP адрес без съдебен акт? Върховният съд ще даде отговор.
За европейски контекст вж решение на Съда на ЕС по дело C‑582/14 и GDPR, рецитал 30
За български контекст вж Становище на КЗЛД
С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на Съюза в интерес на гражданите и предприятията.
През изминалата седмица, освен другото, беше обявено откриване на процедура по повод прилагането на Регламента за терористичното съдържание онлайн:
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на Белгия (INFR(2022)2112), България (INFR(2022)2113), Чехия (INFR(2022)2115), Дания (INFR(2022)2116), Естония (INFR(2022)2117), Ирландия (INFR(2022)2121), Гърция (INFR(2022)2118), Испания (INFR(2022)2119), Италия (INFR(2022)2122), Кипър (INFR(2022)2114), Латвия (INFR(2022)2125), Литва (INFR(2022)2123), Люксембург (INFR(2022)2124), Малта (INFR(2022)2126), Нидерландия (INFR(2022)2127), Австрия (INFR(2022)2111), Полша (INFR(2022)2128), Португалия (INFR(2022)2129), Румъния (INFR(2022)2130), Словения (INFR(2022)2132), Финландия (INFR(2022)2120) и Швеция (INFR(2022)2131) за неправилно прилагане на Регламента на ЕС относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784).
Гарантирането на пълното прилагане на регламента е от основно значение, за да се предотврати злоупотребата на терористите с интернет с цел разпространение на тяхната идеология, сплашване, радикализиране и вербуване на граждани онлайн. С регламента се предоставя правна рамка за гарантиране на премахването на терористично съдържание онлайн в рамките на един час след получаването на заповед за премахване, издадена от национален компетентен орган, и се задължават дружествата да предприемат специални мерки, когато техните платформи са изложени на такова съдържание.
След влизането в сила на регламента на 7 юни 2022 г. не всички държави членки са приели в националното си законодателство всички мерки, както са посочени в регламента. Комисията счита, че държави, между които България, не са изпълнили изцяло задълженията си съгласно регламента и сега те разполагат с два месеца, за да отговорят на Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.
Няма по-конкретна информация за неправилното прилагане от страна на България, в публикуваното онлайн по темата съобщение за медиите се пояснява по принцип, че Регламентът изисква от държавите членки да определят отговорен орган, на който са предоставени подходящи правомощия и ресурси, включително точка за контакт. Държавите членки трябва да гарантират, че са въведени санкции за нарушения от страна на доставчиците на хостинг услуги на техните задължения съгласно Регламента. Финансовите санкции могат да достигнат до 4 % от глобалния оборот на доставчика на хостинг услуги. Държавите членки трябва да съобщят на Комисията приетите мерки за изпълнение на тези задължения за определяне на отговорни органи и за предвиждане на правила относно санкциите. При липсата на стабилна рамка за правоприлагане би била подкопана целта на Регламента. Днешното решение има за цел да гарантира, че съответните държави членки възможно най-бързо ще адаптират националните си правила към законодателството на ЕС.
Според чл.21 държавите събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги под тяхна юрисдикция информация за действията, които те са предприели в съответствие с настоящия регламент през предходната календарна година, и я изпращат на Комисията до 31 март всяка година. А до 7 юни 2023 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на регламента. Докладът включва информацията относно мониторинга съгласно член 21 и информацията, произтичаща от задълженията за прозрачност съгласно член 8. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.
По повод съобщението на ЕК изводи могат да се правят и за ситуацията с прилагането на други регламенти – например по отношение на ограничителните мерки към прокремълската пропаганда, приети с третия, шестия и деветия санкционни пакети на ЕС – съответно с Регламент 2022/350, Регламент 2022/879 и Регламент 2022/2474.
Общото е, че става въпрос за прилагане на право на ЕС, изискващо координирани усилия на национални компетентни органи с точно определени функции.
Същевременно Регламент 2021/784 е само за съдържание онлайн, докато санкционните пакети (вж член 2е Регламент 2022/350) важат за “каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет”.
В условията на липса на национален закон за прилагането на санкциите на ЕС по повод дестабилизацията на положението в Украйна, прилагането на санкционните пакети на ЕС не е в дневния ред на СЕМ, защото според регулатора – и това се повтаря в различни формати – “въпросът не е в компетенциите на СЕМ и не предполага дискреция от страна на СЕМ по него” (вж протокол 16 на СЕМ от 8 юни 2022, стр.2).
Стана известно решение на Съда на ЕС от 26 януари 2023 по дело C‑205/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България) в рамките на наказателно производство срещу В.С., при участието на Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция за борба с организираната престъпност.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, букви а) и в), член 6, буква а) и членове 8 и 10 от Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и чл. 3, 8, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу В.С., която след привличането ѝ като обвиняема отказва на полицията събирането на биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им.
Запитващата юрисдикция посочва, че полицейската регистрация в България се прилага задължително за всички обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер – фотозаснемане, дактилоскопиране и взимане на ДНК образец. В националното законодателство няма изискване за установяване на конкретна нужда, за да се пристъпи към събиране на биометрични и генетични данни, и за преценка дали всички тези данни са необходими или и част от тях биха били достатъчни. ЗМВР предвижда съдът да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението.
Въпросите са дали това съответства на посочената директива и на Хартата.
Според Съда, член 10 от Директива 2016/680 изисква обработването на такива данни да е разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“. Директивата определя по-строги условия за законосъобразност на обработката на чувствителни данни от произтичащите от член 4, параграф 1, букви б) и в) и член 8, параграф 1 от тази директива условия, в които се говори само за „необходимост“ от обработване на данни. Освен това изискването за „абсолютна необходимост“ от обработката на чувствителни данни предполага особено стриктен контрол в този контекст върху спазването на принципа за свеждане на данните до минимум.
Съдът (пети състав) реши:
1) Член 10 от Директива (ЕС) 2016/680 във връзка с член 52 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че
обработването на биометрични и генетични данни от полицейските органи във връзка тяхната информационна дейност за целите на борбата с престъпността и поддържането на обществения ред е разрешено съгласно правото на държава членка по смисъла на член 10, буква а) от тази директива, когато правото на тази държава членка съдържа достатъчно ясно и точно правно основание за разрешаване на посоченото обработване. Обстоятелството, че освен това националният законодателен акт, в който се съдържа такова правно основание, се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а не на Директива 2016/680, само по себе си не може да постави под въпрос наличието на такова разрешаване, щом от тълкуването на всички приложими разпоредби на националното право достатъчно ясно, точно и недвусмислено следва, че разглежданото обработване на биометрични и генетични данни попада в приложното поле на Директивата, а не на Регламента.
2) Член 6, буква а) от Директива 2016/680 във вр. с чл. 47 и 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.
3) Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице.
В Калифорния е приет закон, който позволява да се наказват лекари, които дават на пациентите невярна информация относно ваксинациите и лечението на Covid-19. Законът, подписан от губернатор Гавин Нюсъм миналата година, има за цел да се справи с вълните от дезинформация в хода на пандемията.
В днешна публикация на Ню Йорк Таймс се съобщава, че федерален съдия временно блокира прилагането на закона. Според него дефинициите за дезинформация създават несигурност относно тяхното прилагане и са „противоконституционни и неясни“. Той смята още, че дефиницията за дезинформация — „фалшива информация, която е в противоречие със съвременния научен консенсус“ — може да има смразяващ ефект върху взаимодействието на лекарите с техните пациенти.
Съдия Шуб, назначен от президента Джордж Х. У. Буш през 1990 г., пише в решението си, че не разглежда въпроса дали законът нарушава защитата на свободата на словото от Първата поправка. Според него разпоредбите на закона нарушават правата на ищците на справедлив процес съгласно 14-та поправка.
Това е второ подобно дело.