В началото на 2022 съм представила новия френски конвергентен регулатор, но година по-късно неговите широки правомощия са по-добре очертани и заслужават внимание отново.
Регулаторният орган за аудиовизуални и цифрови комуникации ( Aurité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique ; ARCOM ) е френската независима административна агенция , произтичаща от сливането на 1 януари 2022 г. на Висшия аудиовизуален съвет (CSA) и Върховния орган за разпространение на произведения и защита на правата в интернет (Hadopi). ARCOM отговаря както за аудиовизуалните, така и за цифровите комуникации (Аз не харесвам тази дихотомия, но така пише на сайта им. Аудиовизуалните вече са цифрови. Имат правомощия и за радио, аналогово и цифрово, DAB+. Вероятно казват, че добавят и онлайн съдържанието към обхвата на дейността си. Но това си е тяхна работа, ще се наричат, както искат.) Агенцията има около 350 служители и бюджет 46 милиона евро годишно. Рош-Оливие Местр е председател на регулатора.
Паралелно действа Autorité de Régulation des Communications Electroniques, des Postes et de la Distribution de la Presse (ARCEP) – независима френска агенция, която отговаря за регулирането на телекомуникациите, пощенските услуги и разпространението на печатни медии във Франция. Регулирането на радиочестотния спектър попада в компетенцията на Националната честотна агенция (ANFR), а регулирането на аудиовизуалните и цифровите комуникации попада в регулацията на ARCOM.
Правомощията на ARCOM са регламентирани по нов начин чрез най-малко девет последователни законодателни акта. Регулаторът действа в широк периметър:разпространение на радио и телевизия защитата на свободата на комуникация, защита на интелектуалната собственост, уважението към хората и обществото, техническото и икономическо регулиране на сектора, така и действия от общ интерес и социално сближаване.
- Регулаторът наблюдава средствата, прилагани от основните онлайн платформи за борба с онлайн дезинформацията и омразата.
- Издава разрешения за разпространение на радио и телевизия, като гарантира плурализма и икономическия баланс на сектора.
- Има за цел програмите да са в съответствие с разпоредбите относно защитата на непълнолетните, обработката на информация, организирането на предизборни кампании, рекламата и представянето на обществото в неговото многообразие.
- Регулаторът има функции, свързани с обществените медии и посочва директорите им.
- Регулаторът провежда кампании и предприема инициативи за медийно и информационно осведомяване и образование, насочени към семействата, училището и професионалистите, във връзка с основните доставчици на медийно съдържание и платформите.
- Регулаторът извършва проучванията и анализите, необходими за работата, засягаща аудиовизуалната и онлайн комуникацията, включително нейното международно измерение.
- Регулаторът гарантира уважение към плуралистичното изразяване на мненията в обществото.
- Регулаторът работи за целите на социалното сближаване като представяне на многообразието на френското общество, правата на жените, борбата срещу дискриминацията от всякакъв вид, общественото здраве, устойчивото развитие, достъпността на програмите за хората с увреждания.
- От регулатора се изисква да се намеси по въпроси, свързани с дейността на онлайн платформите, особено по отношение на борбата срещу манипулирането на информация или срещу онлайн омразата. Гарантира, че платформите изпълняват правилно, по прозрачен и балансиран начин, своите задължения за докладване или модериране.
Ако трябва да се посочи в кои области френският регулатор има повече правомощия и задължения в сравнение с българския, такива области са най-малко: техническо и икономическо регулиране, медийно образование, анализи и прогнози, авторски права в аудиовизията и киното, дезинформация, плурализъм, платформи, издаване на разрешения за наземно разпространение на програми.
Трябва ли да се мисли в тази посока – трябва. Но французите са оставили електронните съобщения, пощата и пресата в компетентността на втори регулатор ARCEP. Малко е особено, особено в светлината на Законодателния акт за свободата на медиите, където се очаква медийните регулатори да поемат и печатните издания, защото били най-близо по компетентност до печата, обясняваше някъде Комисията.