Category Archives: закони и право

Украйна: критика срещу новия медиен закон

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Международната и Европейската федерации на журналистите (IFJ-EFJ) призовават Европейската комисия и Съвета на Европа да убедят украинските власти да преразгледат новоприетия медиен закон, като се консултират с журналистически организации и медии. Журналистите възразяват срещу множество проблемни разпоредби, от политическата зависимост на държавния регулатор до разширяването на спектъра от извънсъдебни санкции срещу медиите.

Новият закон позволява на държавния медиен регулатор, Националния съвет за телевизия и радиоразпръскване (NTRBC), да регулира печатните и онлайн медиите, както и интернет, телевизията, радиото и онлайн платформите като YouTube и социалните мрежи. Той също така предоставя на държавния медиен регулатор правото да глобява медии, да отнема лицензите им и временно да блокира определени публикации без съдебно решение (държавният регулатор има право да блокира достъпа до нерегистрирано издание без съдебно решение за срок до две седмици).

Половината от членовете на регулатора се назначават от президента, а половината от парламента, който (към момента) се контролира от пропрезидентското мнозинство. Държавният медиен регулатор очевидно попада под тоталния контрол на украинските власти. „Ние приветстваме прилагането на аудиовизуалната директива на ЕС, която е включена в новия закон“, каза президентът на NUJU Сергей Томиленко. „Ние също приветстваме модернизацията на украинското медийно законодателство. Но в същото време това е закон, който има за цел да засили държавното регулиране на медиите.“

Президентът на IFJ Доминик Прадалие заяви: „Медийната свобода и плурализмът са застрашени в Украйна според новия медиен закон, който може да създаде системни проблеми за демокрацията в страната, тъй като разширява държавния контрол върху медиите. Много е важно за украинците, които страдат от ужасна война, да могат да разчитат на достоверна информация”.

Възраженията са срещу законодателни решения, възприети и тук, и другаде в ЕС – изглежда нашият регулатор не е въодушевяващ пример.

EСПЧ: Правото на отговор не нарушава свободата на изразяване на медията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В решение на ЕСПЧ по делото Axel Springer SE срещу Германия (жалба № 8964/18) Европейският съд по правата на човека постановява единодушно, че няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до съдебно решение, с което се дава указание на компанията Axel Springer да публикува корекция (право на отговор) на вестникарска статия от октомври 2013 г.

Както добре се знае, съдилищата в САЩ поддържат, че правото на отговор е намеса в свободата на изразяване. Ето – европейската практика е в обратен смисъл.

Жалбоподателят Axel Springer SE, е издателство, регистрирано в Берлин. Това е издателят на ежедневник Die Welt. Там е публикувана статия, в която се посочва, че К. е била агент на службите. К иска право на отговор, но не получава. Съдът, позовавайки се на Закона за пресата, нарежда на компанията Axel Springer да публикува отговор. В последна сметка такъв е публикуван, но издателството се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Намесата в свободата на изразяване на компанията Axel Springer е имала е имало правно основание, произтичащо от раздел 10 от Берлинския закон за печата, то е необходимо – служи за защита на доброто име на лицето.

Остава да се анализира дали намесата е „необходима в една демократична общество”, т.е. дали отговаря на належаща социална нужда, при това пропорционално, уместно и оправдано.

Съдът посочва, че основната цел на правото на отговор е да се даде възможност на лицата да оспорят невярна информация, публикувана за тях в пресата. В случаи като този, които изискват правото на зачитане на личния живот да бъде балансирано спрямо правото на свобода на изразяване, член 8 от Конвенцията и член 10 заслужават еднакво уважение и еднаква свобода на действие. При оценката на съдържанието на статията Апелативният съд е дал дълга и добре обоснована оценка на съдържанието на статията и няма признаци на произвол в нейното тълкуване.

Съдът отбелязва, че медиите са длъжни да докладват добросъвестно, за да предоставят надеждна и точна информация в съответствие с етиката на журналистиката, и трябва да дадат на засегнатото лице възможност да се защити.

Като се имат предвид всички обстоятелства, Съдът установява, че германският съд е отчел надлежно принципите и критериите, установени от практиката на ЕСПЧ за балансиране на правото на зачитане на личния живот живота и правото на свобода на изразяване и не вижда причина да оспорва или не се съгласява с оценката на германския съд. Съответно не е имало нарушение на член 10 от Конвенцията.

EMFA: позиция на Германия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Държавите от ЕС дават гласност на позициите си по проекта на Европейски законодателен акт за свободата на медиите EMFA. Независимо от тях обаче работата върху текста продължава.

Все пак – по съображения за прозрачност – позицията на Германия – акцентира се върху

правното основание и отношението национална/ наднационална компетентност;
плурализъм и съображения за укрепване на вътрешния пазар;
концентрация на правомощията и отношение национални регулатори/ Комисията.

1. Комисията за радио и телевизия на провинциите взема под внимание предложението за Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA), представено от Европейската комисия на 16 септември 2022 г.

2. Съгласно член 167 от ДФЕС, културният суверенитет и съответно компетентността за регулиране на медиите принадлежи на държавите-членки. Европейската комисия не е взела това предвид в достатъчна степен с предложения правен акт. Ако предложението бъде прието по този начин, би имало намеса в национална компетентност, която надхвърля компетентността, така както е определена в Договорите, особено Протокола от Амстердам [за обществените радио и телевизия].

3. Комисията споделя загрижеността на Европейската комисия за медиен плурализъм и гарантиране на независимите медии в Европа. Акцентът върху конкуренцията не е достатъчен за осигуряване на разнообразие и достъпност на медиите. Чисто икономическите съображения биха довели до засилване на тенденциите за концентрация в медийния сектор. Предложеното законодателство в настоящия си вид застрашава многообразието на национално, регионално и местно ниво.

4. Съществува риск от екстензивна централизация на европейско ниво с твърде голямо влияние от Европейската комисия. От гледна точка на германската децентрализирана система с независим надзор това трябва да се разглежда критично.

5. Провинциите гледат много критично на предложения регламент и, ако е необходимо, ще използват пълноценно всички правни възможности на национално и европейско ниво, за да работят за гарантиране на многообразието.

При все това Германия прави конкретни предложения по текста, например за конституирането на предложения Европейски съвет за медийни услуги – според проекта от представители на регулаторите по член 30 от медийната директива. Държавите предлагат промени в начина на конституиране, всяка – по свои съображения. Това изглежда положителна нагласа и гледано откъм държава, в която регулаторът по чл. 30 (СЕМ) трудно формира обща воля, така че е неясно с какъв мандат ще представлява държавата в орган с толкова важни правомощия.

Напредък по изпълнението на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През юли 2020 г. Комисията прие всеобхватната Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност. Оттогава видовете заплахи претърпяха значително развитие. Кризата с COVID-19 задълбочи някои уязвимости, особено с преминаването към онлайн форми на дейност. Въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна се усети върху вътрешната сигурност на ЕС. Това доведе и до чуждестранно манипулиране на информация и намеса.

Публикуван е пети доклад за напредъка на Съюза на сигурност COM(2022) 745 final.

По-специално за реакцията срещу хибридните заплахи в доклада се казва:

Пандемията от COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна показаха как манипулирането на информационната среда може да повлияе на ЕС и партньорите му по целия свят. Насочено към разклащане на доверието в ЕС и в основания на правила международен ред, чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство е все по-значим компонент в хибридните атаки. Въз основа на Плана за действие за европейска демокрация Комисията въведе набор от осезаеми мерки и структури, включително преразгледания Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Акта за цифровите услуги и предложението за прозрачност на политическата реклама, което понастоящем е обект на междуинституционални преговори, за справяне с манипулирането на информацията и дезинформацията. Това ще доведе до нови задължения по платформите и за първи път до правно обвързваща рамка за надзор. Освен това, както бе обявено в Стратегическия компас, в тясно сътрудничество с Комисията и държавите членки ЕСВД допълнително разработва инструментариума на ЕС срещу чуждестранното манипулиране на информация и намеса, за да стимулира координираната реакция на манипулативното поведение от страна на чуждестранните участници.

EMFA: позиция на Европейската федерация на журналистите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) публикува позицията си относно проектопредложението за Европейския закон за свободата на медиите (EMFA), прието от нейния Управителен комитет в Брюксел на 13 януари.

Като приветства инициативата на Европейската комисия за укрепване на свободната и плуралистична медийна система и ангажимента за защита на журналистите и редакционната независимост в рамките на Европейския съюз, ЕFJ предлага спешни изменения, които е изключително важно да бъдат включени от съзаконодателите – Европейския парламент и Съвета — тъй като само един засилен правен акт може да изпълни прокламираните обещания, се казва в позицията.

Най-важните акценти са:

Необходимостта от приемане на ориентирана към бъдещето всеобхватна дефиниция за медии и доставчици на медийни услуги в съответствие с международните стандарти;
Подобряването по отношение на защитата на източниците на журналисти и разполагането на всякакъв шпионски софтуер да бъде в съответствие с международните стандарти;
Необходимостта от обвързващи общи и ясни правила за прозрачност на медийната собственост, за да се гарантира смислена прозрачност, толкова важна за доверието в журналистиката;
Укрепване на гаранциите за независимост на националните регулаторни органи;
Необходимостта да се гарантира пълна независимост на Европейския съвет за медийни услуги от Европейската комисия;
Оценката на тестовете за обществен интерес на медийни сливания с участието на гражданското общество и журналистическите организации.- за борбата срещу завладяването на медиите от медийни магнати и олигарси, които следват собствения си дневен ред, но не и журналистиката в обществен интерес;
Необходимостта от по-добро прилагане на съществуващите и новосъздадените медийни правила.

Само преработен текст, който взема предвид горепосочените точки, може ефективно да допринесе за защитата на журналистиката.

Позиция на EFJ

Съобщения за подготовката на десети санкционен пакет на ЕС по повод войната в Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Финансови санкции при производства за установяване на нарушение на правото на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз („Съда“) за неизпълнение на задължение по Договорите, тя може да предложи на Съда да наложи финансови санкции на тази държава членка в два случая:

— когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на Съюза (член 260, параграф 2 от ДФЕС ),

— когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС).

И в двата случая наложената от Съда санкция може да се състои от:

— еднократно платима сума, като последица от продължаването на нарушението до постановяване на решението или до пълното му изпълнение, ако е постигнато по-рано, и

— периодична имуществена санкция, за да се насърчи съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-скоро след обявяване на съдебното решение.

Комисията предлага на Съда размера на финансовите санкции, но Съдът, при упражняване на правото си на преценка, определя сумите, които счита за подходящи според обстоятелствата и пропорционални както на установеното нарушение, така и на платежоспособността на съответната държава членка.

Възможността Съдът да налага финансови санкции на държавите членки и Комисията да изисква налагането на такива санкции датира от Договора от Маастрихт от 1992 г. С цел да осигури прозрачност и равно третиране, от 1996 г. насам Комисията е публикувала редица съобщения и бележки, в които излага своята политика и методологията, която прилага при изчисляването на финансовите санкции.

В настоящото съобщение се прави преглед на всички съобщения на Комисията относно финансовите санкции, приети от 1996 г. до 2021 г. (вж. списъка в приложение II). То заменя и включва тяхното съдържание, като при необходимост ги актуализира с оглед на най-новата съдебна практика на Съда. Такъв е случаят най-вече с премахването на всякакво позоваване на институционалната тежест на съответната държава членка при изчисляването на финансовите санкции, предлагани от Комисията на Съда (вж. раздел 3.4.).

Комисията счита, че наложените финансови санкции следва да се основават на три основни критерия : тежестта на нарушението, неговата продължителност, необходимостта да се гарантира, че финансовата санкция сама по себе си има възпиращо действие по отношение на бъдещи нарушения.

Съобщението на ЕК, обн. 4 януари 2023

Журналистическото изключение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2021 ВАС е приел важно решение за журналистическото изключение (85 GDPR) – Решение 11 636 / 16 ноември 2021 година.

Повод е публикация в ПИК, достъпна за неограничен брой лица, в която неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на жалбоподателя (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от А. Оскар против решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което е отменено по жалба на “Пик Нюз” ЕООД, решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), втората жалба е на КЗЛД.

AССГ е посочил, че данните, които са публикувани на сайта ПИК са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, като на основание чл. 93, ал. 1 ЗКИР всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство. По тези причини съдът е счел, че “Пик Нюз” ЕООД не е осъществил вмененото му от КЗЛД нарушение.

ВАС:

Правилни са принципните разсъждения на АССГ относно двете конкуриращи се в случая права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни, характера на същите, както и че е необходимо да бъде преценен баланса между тях, доколкото и двете не са абсолютни, в това число и в контекста на изискванията на чл. 5, §1 б. “в” от ОРЗД. Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г., постановено по конституционно дело № 4/2019 г., по отношение аргументите, обосноваващи необходимостта от конкретна преценка на баланса на споменатите конкуриращи се права.

Именно по отношение преценката на баланса на двете права, съдът е извел изводи, които не са съобразени с изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Не може да бъде споделен изводът на АССГ, че при постановяване на решението си КЗЛД е нарушила материалния закон, приемайки, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права. Необходимостта от информиране на обществото, относно фактите, предмет на статията в електронната медия, могат да бъдат удовлетворени и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Според ВАС в решението на Конституционния съд правилно са обобщени критериите за оценка на баланса между конкуриращите се права – правото на свобода на изразяване и информация и правото на защита на личните данни: оценка на приноса към дебат от обществен интерес, преценка на известността на засегнатото лице, обсъждане на предмета на журналистическия материал, досегашното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, обстоятелствата относно получаването на публикацията.

Естествено, че правилно са обобщени – КС тук цитира критериите на ЕСПЧ, нали точно в това е същността на решението на КС: да се следва алгоритъма на ЕСПЧ и да не се импровизира с национални критерии в отклонение от посочените.

Тези именно критерии са взети предвид от КЗЛД – поради това АССГ е трябвало да отхвърли жалбата на ПИК срещу решението на КЗЛД.

Изслушване на Христо Грозев в парламентарната комисия за контрол над службите и СРС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 5 януари 2023 г. парламентарната комисия за контрол над службите и специалните разузнавателни средства изслуша чрез онлайн връзка Христо Грозев, изпълнителен директор на разследващата журналистическа група “Белингкат”, който наскоро беше обявен за издирване от руското правителство – видео

Христо Грозев посочи, че няма информация на какво основание е издирван. Според държавната новинарска РИА “Новости” причината е разпространяване на неверни твърдения за руската армия.

“Ако е така и се издирват граждани на ЕС, това е голяма заплаха към всички журналисти и хора по света”, каза Грозев по време на изслушването.

Проект за решение, внесено от ПП

Светлин Михайлов vs Борис Митов: според САС клеветническо е твърдението за близост на съдията до ДПС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Борис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа, е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС.

Съдия Михайлов съди Борис Михайлов за засягане на доброто име и печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул ООД – вж Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален. Първоинстанционното решение е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.

Стана известно решението на втората инстанция.

Тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца Светлин Михайлов обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите.

Изводът за необходимост от обезщетение се базира на следния абзац:

“Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение. Няма съмнение, че ДПС е част от политическия живот повече от
30 години, но съдията според законовите и етичните норми не би следвало да се радва на благоразположението на който и да е участник в политическия живот. В статията информацията е поднесена така: „в съдийската гилдия неофициално се говореше“. След като не е посочен авторът на изявлението, а същото е представено като слух, в тежест на
ответниците е да докажат верността на твърдението, което те не са сторили по делото. Ето защо, за това твърдение следва да се носи отговорност от автора.”

Ако благоразположението на ДПС е факт, отговорност за твърдение за факт не се носи. По делото е приложено доказателство, че тогавашният шеф на градския съд Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет и съдът не е коментирал доказателството. Твърдението е обявено в решението за клеветническо, тоест за съда не е доказана верността на твърдението. ЕСПЧ в такива случаи анализира дали е налице достатъчна фактическа основа. В случая твърдението за благоразположение на ДПС има фактическа основа и това се коментира в статията на Медиапул по темата.

САС се отклонява от изводите на СГС по отношение на квалификацията “скандален” и “позор за съдебната система” и ги квалифицира като допустими оценки в рамките на правото на изразяване на мнение:

“Съдът намира, че думата „скандален“, използвана многократно по повод времето, през което ищецът е бил председател на СГС, представлява оценъчно съждение. Тази оценка следва да се прецени като негативна, но в рамките на свободата на словото, доколкото не се засяга личната чест и достойнство. Позоваването на думите на А. Х. А. (обвинение в подкуп) и на К. П. („позор за съдебната система“) без съмнение не е противоправно, както се посочва и във въззивната жалба, тъй като е цитиран авторът на изявленията. Самият ищец не търси вреди от точно тези изрази, поради което и преценката за противоправност в случая е без значение. Назоваването на ищеца „милионер“ и посочването, че притежава шест
недвижими имота, не представлява клевета, тъй като не е за позорящо обстоятелство или престъпление, нито пък е обида, защото не е унизително за честта и достойнството.”

Има основание за известно удовлетворение от отпадането на обезщетението по първоинстанционното решение и от позоваването на баланса между правата по чл. 10 и чл.8 от ЕКПЧ, каквото абсолютно липсва в решението на СГС, но остават въпроси, свързани с мотивите. Не изглежда обосновано заключението, че твърдението за благоразположение на ДПС, съответно за близост до ДПС, е клеветническо, доколкото то има фактическа основа – а именно това е характерно за отговорната журналистика.

Не е известно дали решението е обжалвано, надявам се да е така.

Продължавам да смятам, че в това дело има елементи, присъщи на SLAPP делата: дълго време вниманието на журналиста, а и времето на съдилищата, ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .