Този въпрос не е в дневния ред на българските медии, не е в дневния ред и на българските граждани, които да упражняват граждански контрол за спазване на правото на ЕС.
По изключение има публикация в Свободна Европа за прилагането на санкциите на ЕС в България – във всички сектори. Радан Кънев участва с мнение.
Тази именно публикация е повод отново да се напомнят фактите за ограничителните мерки на ЕС по-специално в медийния сектор.
След анексирането на Крим от Русия Европейският съюз прие регламент (Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна), допълван през 2022 с нови регламенти по повод войната на Руската федерация. Регламентът е правен акт, който е задължителен в своята цялост и е пряко приложим, обвързва физическите и юридическите лица в държавите от ЕС.
До края на 2022 ЕС е приел девет пакета ограничителни мерки.
Ако говорим само за ограничителните мерки в медийния сектор:
- Трети, шести и девети пакет съдържат ограничителни мерки по отношение на конкретно посочени пропагандни медии, определени в постоянно допълваното Приложение XV на Регламент 833/2014.
- Паралелно с това има ограничителни мерки към категория медии, които не са изрично и поименно посочени, но държавите трябва да ги установят – това са медии, финансирани от лица от ограничителния списък – компании, банки и др.
- Паралелно с това има ограничителни мерки към разпространителите по какъвто и да е начин в каквато и да е среда на това съдържание
- и накрая – към лицата, занимаващи се с реклама на медиите, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки.
Прилагат ли се в България санкциите по отношение на пропагандните медии на Кремъл? Поне два фактора заслужават внимание:
Първо, един голям общ (хоризонтален) законодателен дефицит – няма закон, който да дава правната основа на прилагането на санкциите. В нестабилната политическа обстановка няма и да има, затова е регистриран опит за постановление на МС – но и такова не е прието. Не че постановлението (доколкото се вижда от проекта) създава ред – но поне предвижда създаване на координационен орган, който да създава ред и да изясни за кого какви задължения възникват.
Второ, регулаторна съпротива. Председателката на СЕМ гласува “въздържала се” за прилагане на третия пакет, за шестия пакет СЕМ само слага връзка към регламента на сайта на регулатора, а деветият пакет дори не е влизал в дневния ред. В свои публични изяви председателката квалифицира прилагането на санкциите на ЕС като противоконституционна цензура.
Гледната точка на законодателите в ЕС е друга: че санкциите са легитимно и законно средство срещу агресор. Нещо повече: на 28 ноември 2022 Съветът на ЕС решава единодушно да добави нарушаването на ограничителните мерки в списъка на европрестъпленията, включен в Договора за функционирането на ЕС.