Category Archives: закони и право

Отново за прилагането на санкциите на ЕС по отношение на пропагандните медии на Кремъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Този въпрос не е в дневния ред на българските медии, не е в дневния ред и на българските граждани, които да упражняват граждански контрол за спазване на правото на ЕС.

По изключение има публикация в Свободна Европа за прилагането на санкциите на ЕС в България – във всички сектори. Радан Кънев участва с мнение.

Тази именно публикация е повод отново да се напомнят фактите за ограничителните мерки на ЕС по-специално в медийния сектор.

След анексирането на Крим от Русия Европейският съюз прие регламент (Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна), допълван през 2022 с нови регламенти по повод войната на Руската федерация. Регламентът е правен акт, който е задължителен в своята цялост и е пряко приложим, обвързва физическите и юридическите лица в държавите от ЕС.

До края на 2022 ЕС е приел девет пакета ограничителни мерки.

Ако говорим само за ограничителните мерки в медийния сектор:

  • Трети, шести и девети пакет съдържат ограничителни мерки по отношение на конкретно посочени пропагандни медии, определени в  постоянно допълваното Приложение XV на Регламент 833/2014.

  • Паралелно с това има ограничителни мерки към категория медии, които не са изрично и поименно посочени, но държавите трябва да ги установят – това са медии, финансирани от лица от ограничителния списък – компании, банки и др.

  • Паралелно с това има ограничителни мерки към разпространителите по какъвто и да е начин в каквато и да е среда на това съдържание
  • и накрая – към лицата, занимаващи се с реклама  на медиите, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки.

Прилагат ли се в България санкциите по отношение на пропагандните медии на Кремъл? Поне два фактора заслужават внимание:

Първо, един голям общ (хоризонтален) законодателен дефицит – няма закон, който да дава правната основа на прилагането на санкциите. В нестабилната политическа обстановка няма и да има, затова е регистриран опит за постановление на МС – но и такова не е прието. Не че постановлението (доколкото се вижда от проекта) създава ред – но поне предвижда създаване на координационен орган, който да създава ред и да изясни за кого какви задължения възникват.

Второ, регулаторна съпротива. Председателката на СЕМ гласува “въздържала се” за прилагане на третия пакет,  за шестия  пакет СЕМ само слага връзка към регламента на сайта на регулатора, а  деветият пакет дори не е влизал в дневния ред.  В свои публични изяви председателката  квалифицира прилагането на санкциите на ЕС като противоконституционна цензура. 

Гледната точка на  законодателите  в ЕС е друга:  че  санкциите са легитимно и законно средство  срещу агресор.  Нещо повече:  на 28 ноември 2022 Съветът на ЕС  решава единодушно да добави нарушаването на ограничителните мерки в списъка на европрестъпленията, включен в Договора за функционирането на ЕС.

 

 

САЩ: споразумение по колективния иск срещу Meta по повод предоставяне на лични данни на трети страни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Собственикът на Facebook Мета се съгласи да плати 725 милиона долара за уреждане на съдебно дело за нарушение на данните, свързано с политическата консултантска компания Cambridge Analytica.

Предложената сума е най-голямата в колективен иск в САЩ за  достъп до личните данни на потребителите на Facebook. Жалбата е подадена от името на  клас потребители на Facebook, чиито лични данни в социалната мрежа са предоставени на трети страни без тяхното съгласие -„между 250-280 милиона“ души. Предложеното споразумение  подлежи на одобрение от федерален съдия в Сан Франциско.

Meta, която не признава  неправомерни действия, заяви, че вече е „преработила“ подхода си към поверителността през последните три години. Експерти смятат, че „Meta вероятно няма да бъде твърде недоволна от тази сделка, но това е предупреждение за социалните медийни компании, че грешките наистина могат да се окажат много скъпи.“

Това споразумение на стойност 725 милиона долара не покрива потребителите в Обединеното кралство, но по-рано тази година  в ОК е подаден иск срещу Meta за няколко милиарда по повод  Cambridge Analytica. Очаква се движение по това дело през 2023. 

Контекстът:

Събирането на лична информация на потребителите на Facebook от приложения на трети страни беше в центъра на скандала за поверителност на Cambridge Analytica, разкрит през 2018 г. Консултантската фирма, вече несъществуваща, е работила за успешната президентска кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. и използва лична информация от милиони американски акаунти във Facebook за целите на профилиране и насочване към избиратели. Фирмата е получила тази информация без съгласието на потребителите от изследовател, на когото е било разрешено от Facebook да разположи приложение на платформата, което събира данни от милиони потребители. Facebook смята , че данните на до 87 милиона души са били неправомерно споделени с политическия консултант.

Отново за ограничителните мерки за медиите, попадащи в обхвата на санкциите на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В предходното включване в този блог писах за известие до медиите, допълнително включени в Приложение XV към Регламент 833/2014 – известието е публикувано на 19 декември 2022 в Официален вестник на ЕС и е насочено към новите четири телевизии в ограничителния списък.

В Официален вестник на ЕС от днес, 22 декември, е публикувано ново известие със следното съдържание:

Известие на вниманието на някои образувания, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) No 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (2022/C 487/02)

Следната информация се предоставя на вниманието на образуванията, посочени в приложения VIII и IX към Решение 2014/512/ОВППС (1) и в приложения XIV и XV към Регламент (ЕС) No 833/2014 (2), както и на Руския фонд за преки инвестиции – образувание, посочено в член 4б от Решение 2014/512/ОВППС и член 2д от Регламент (ЕС) No 833/2014.

Съветът обмисля да продължи да прилага ограничителните мерки спрямо тези образувания.

Засегнатите образувания се уведомяват, че до 3 януари 2023 г. могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с продължаването на ограничителните мерки, на следния адрес: Council of the European Union, General Secretariat.

Накратко, вече сме информирани : броят на прокремълските медии в обхвата на санкциите се увеличава (засега под условие, че Съветът вземе такова решение) и при това Съветът обмисля продължаване на срока на санкциите.

Аргументацията се предоставя на засегнатите образувания при поискване.

Девети санкционен пакет: още ограничителни мерки за прокремълски медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С дата 16 декември 2022 в Официален вестник на ЕС се  публикуват решение и регламент за изменение на Регламент 833/2014.

Регламент  2022/2474 НА СЪВЕТА от 16 декември 2022 година
за изменение на Регламент (ЕС) No 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

Между мерките има и мерки по отношение на нови четири телевизии, които се добавят в съответното Приложение XV на Регламент 833 -NTV/NTV Mir, Rossiya 1, REN TV, Pervyi Kanal.

(6)  С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

С дата 19 декември 2022 в Официален вестник на ЕС  е публикувано следното известие до тях:

Известие на вниманието на NTV/NTV Mir, Rossiya 1, REN TV, Pervyi Kanal във връзка с включването им в Решение 2014/512/ОВППС на Съвета и Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

(2022/C 481 I/04)

Съветът включи посочените по-горе образувания в приложение IX към Решение 2014/512/ОВППС на Съвета (1) и в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета (2) относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с цел тези мерки да бъдат приложени, считано от 1 февруари 2023 г., при условие че Съветът вземе такова решение след като разгледа съответните факти.

Засегнатите образувания се уведомяват, че могат да подадат искане до Съвета за получаване на информацията, свързана с включването им, на следния адрес:  Съвет на Европейския съюз, Генерален секретариат, RELEX.1,  Rue de la Loi/Wetstraat 175, 1048 Bruxelles/Brussel, BELGIQUE/BELGIË.  Имейл: sanctions@consilium.europa.eu

(1)  ОВ L 229, 31.7.2014 г., стр. 13.

(2)  ОВ L 229, 31.7.2014 г., стр. 1.


От това известие става ясно, че (1) мерките са с начална дата 1 февруари 2023 и (2) са под условие – както мерките от шестия пакет, за които Съветът взе предвиденото решение впоследствие.

Новите четири програми са просто добавени в Приложение XV – от което следва, че обхватът на ограниченията е същият, както при програмите, които в момента са в приложението.

За отбелязване е, че обосновката не е публична, а се предоставя след изрично искане до Съвета.

Когато излезе шестият пакет, в България нямаше правен акт за координация на прилагането на санкциите. Сега има поне проект, чийто срок за обществено обсъждане трябва да е изтекъл на 17 декември и МС ще приеме Проект на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз.

По отношение на самите телевизионни програми СЕМ проверява има ли издадени разрешения, но все някой трябва да даде отговор на въпроса кой прилага санкционния механизъм срещу прокремълската пропаганда

  1. по отношение на посредниците;
  2. по отношение на рекламата;
  3. по отношение на лицата от ограничителния списък, които финансират медии с разпространение у нас.

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/2474 от 16 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 16 декември 2022 в Официален вестник на ЕС е публикуван* деветият санкционен пакет.

Както в третия и шестия пакет, и в деветия пакет има ограничителни мерки срещу прокремълски пропагандни медии.

Прессъобщението на ЕК: “добавихме NTV, Pervyi Kanal, Rossiya 1 и  REN TV.”

Досега  RТ , Sputnik,  RTR Planeta, Rossiya 24 и TVCI бяха обект на ограничителни мерки.

Знаем какво следва  – засегнати са три категории лица:

1. телевизиите;

2. посредниците – осъществяващи предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения на съдържанието по т. 1 (член 2е от Регламент 350);

3. производители или разпространители на реклама с всякакво съдържание на продукти или услуги, произведени или разпространени от лицата по Приложението (телевизиите) –  член 2е, параграф 3.

Третият и шестият пакет бяха приложени  по различен начин от медийния регулатор в България:

  • СЕМ с председател Бетина Жотева изпревари третия пакет и приложи ограничителни мерки на основание на Конвенцията за трансгранична телевизия (по която Русия не е страна), а
  • СЕМ с председател Соня Момчилова не прие прилагащ акт, а с прессъобщение уведоми за приетия регламент, който според този състав на регулатора не се нуждаел от от регулаторен акт, защото действал директно.

Крайно интересно е как ще бъде приложен деветият пакет  – или само ще ни съобщят, че такъв съществува.

Вън от това не е ясно дали е проверено кои са медиите, финансирани от лица от ограничителния списък, които са разпространявани на територията на България.

*в процес на публикуване

Абсолютистът Мъск спира, пуска, блокира

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейски политици са зяявили, че са обезпокоени от спирането на акаунти  на американски журналисти в Twitter, но този ход показва ограниченията на планираните от тях нови правила за онлайн съдържание и медийна свобода онлайн, съобщава Политико.

Министърът по цифровите въпроси на Франция Жан-Ноел Баро казва, че е „ужасен“ от посоката, която Twitter поема при Илон Мъск, след като платформата прекратява акаунтите на девет американски журналисти в изглеждащо произволно решение. „Свободата на печата е самата основа на демокрацията”, казва Баро в Twitter .

Забраната в Twitter за журналисти с ресор технологии от медии като New York Times, Washington Post и CNN изглежда е по причина, че те критикуваха технологичния милиардер и самопровъзгласил се защитник (“абсолютист”) на свободата на словото и писаха за спирането на повече от 20 акаунта, които споделят информация за местоположението на частния самолет на Мъск.

Нито един от забранените журналисти не е получил обяснение за решението на социалната медийна платформа. Не е ясно дали и кога ще бъдат допуснати обратно на платформата.

Vera Jourová от ЕК е предупредила Twitter за възможността от бъдещи санкции по DSA – до 6 процента от глобалните приходи на компанията, ако ограничават базирани в ЕС потребители и съдържание по произволен и дискриминационен начин. 

https://platform.twitter.com/widgets.js

Twitter може да бъде глобен и ако не каже на потребителите защо са били санкционирани. Големите онлайн платформи с над 45 милиона потребители в ЕС трябва да оценят и ограничат потенциалните вреди за свободата на изразяване и информация, както и свободата и плурализма на медиите.

В неочакван обрат Мъск възстанови акаунтите на журналистите, като се позова на проведена от него нова анкета в платформата.

Mike Masnick с пространно проследяване на фактите в тази история

….не става дума за „равно третиране“ на журналистите. Става въпрос за измислянето на глупави произволни правила, които забраняват на журналистите да отразяват всички глупости, които Илон прави…

А също така ce отбелязва блокирането на всякакви връзки към сървъри на Mastodon…

Допълнителен бюджетен трансфер към БНТ и БТА, виждал ли е някой обосновка?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дневен ред на заседанието на МС за 14 декември 2022 г.

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ПО БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКАТА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ ЗА 2022 Г.

Внася: заместник министър-председателят по социалните политики и министър на труда и социалната политика

  1. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ПО БЮДЖЕТА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ЗА 2022 Г.

Внася: заместник министър-председателят по социалните политики и министър на труда и социалната политика

  1. РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ № 884 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2022 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ПРОГРАМА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ И МЕДИИ ИЗВЪН СТРАНАТА ЗА 2022 – 2023 Г.

Внася: министърът на външните работи

Решенията накратко от сайта на МС:

11. Правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на БТА за 2022 г.

Министерският съвет одобри допълнителен трансфер в размер на 3 000 000 (три милиона) лева по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2022 г. за закупуване на електромобили, хибридни автомобили и микробуси. Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 г.

Със закупуването на електромобили и хибридни автомобили изпълнението на стратегическите цели на БТА да се развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи ще бъде значително облекчено, ще бъде предоставена възможност на кореспондентите на БТА да бъдат своевременно на мястото на събитията и да отразяват важните за обществеността теми и въпроси.

Разширяването на дейността на БТА във връзка с учредяването на Асоциацията на балканските новинарски агенции – Югоизточна Европа (АБНА-ЮЕ) със седалище в Република България и поетият ангажимент от страна на генералния директор на БТА да бъде генерален секретар на организацията, също налага необходимостта от осигуряване на допълнителни средства по бюджета на БТА за 2022 г.

45. Правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2022 г.

Министерският съвет одобри допълнителен трансфер в размер на 2 000 000 лева по бюджета на Българската национална телевизия за 2022 г. Допълнителните средства се осигуряват за надграждане на техническите и технологични мерки, с цел осигуряване на многослойна защита за постигане на високо ниво на защита на информационната и комуникационната инфраструктура на обществената медия, което ще гарантира запазване на достъпността, целостта, наличността и конфиденциалността на информационните масиви, както и ще се осигури прозрачност и предвидимост на състоянието и поведението на информационно-комуникационната среда, проактивно наблюдение, откриване, реакция и одит. Средствата се осигуряват за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2022 година.

 

56.  Правителството одобри изменения в Програмата за подпомагане на българските организации и медии извън страната

Министерският съвет прие Решение за изменение на Програмата за подпомагане на българските организации и медии извън страната за периода 2022-2023 г. С изменението се внасят уточнения в сроковете за изпълнение на дейностите, с цел пълноценно и ефективно изпълнение на Програмата.

Приемането на проекта на Решение на Министерския съвет ще осигури възможност за реализация на по-широк кръг дейности и ще спомогне за постигането на целите на Програмата – подобрена среда и устойчиви стимули за развитие на българските общности, организации и медии зад граница.

*

Не намирам обосновка за трансфера към БНТ на сайта на БНТ и към БТА на сайта на БТА.

Не съм чула СЕМ да се заинтересува от обосновката на допълнителните трансфери специално към БНТ – или пък, ако на СЕМ е известна причината, не съм чула комуникиране по тази тема.

Възможно е  тези средства да трябват на БНТ за информационна сигурност, както може да се разчете доста неясното съобщение на МС. Но на същото основание от допълнителен трансфер очевидно се нуждае и БНР, предвид кризата от последните дни.*

Не знам необходими ли са на БТА електромобили, но ако за ежегодните  срещи на българските медии се казва, че не се ангажират държавни средства, то тук очевидно се ангажират – “поетият ангажимент от страна на генералния директор на БТА да бъде генерален секретар на организацията [на новинарските агенции от ЮИ Европа]  също налага необходимостта от осигуряване на допълнителни средства по бюджета на БТА за 2022 г.” Налага ли?

А в парламента е внесен законопроект, който освен другото цели да сложи край на допълнителните трансфери за БНТ и БНР.   Тошко Йорданов не го придвижи, дали Иван Ченчев ще прояви интерес – предстои да видим.


*Министерският съвет одобри допълнителен трансфер в размер на 1 660 000 лева по бюджета на Българското национално радио (БНР) за 2022 г. Допълнителните средства се осигуряват за  дейности за постигане на високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи и повишаване нивото на киберсигурност за подсигуряване непрекъсваемостта на програмата в БНР.  Основната цел на предлагания проект на постановление е придобиване на дълготрайни активи и осигуряване на високо ниво на защита на информационната и комуникационната инфраструктура.

Съобщението е публикувано на сайта на БНР на 21 декември 2022.

Изборите за 48 НС: 6 милиона лв за медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда е подготвил анализ на приходите и разходите за  парламентарните избори през октомври 2022.

Отчетите от изборите на 2-и октомври, 2022 г. показват, че участниците са похарчили общо 8 060 866 лв. И в тази кампания средствата за медийно отразяване заемат най-голям дял от общите разходи – 72.7% или 5 866 081 лв. В тази сума са включени и средствата от медийни пакети, които възлизат на 714 740 лв.

В кампанията за изборите на 2-ри октомври 2022 г. средствата за медии са насочени основно към онлайн платформи (2 240 131 лв. или 39%) и частни телевизии (2 016 338 лв. 35%). Най-малко пък са разходите за БНР – 82 224 лв. (1.3%) и частни радиостанции – 276 675 лв. (4.8%).

Отделна публикация е посветена на медийните пакети.  

Изменение на Закона за ДДС: 9 на сто ДДС за книгите и периодичните издания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Временната мярка от 9 на сто ДДС за книгите, периодичните издания и бебешките храни и пелени става постоянна, реши парламентът с приемането на второ четене на промени в Закона за данък върху добавената стойност (ДДС).

Намалената ставка трябваше да се прилага до края на 2022 г., а с тези изменения ще продължи и в бъдеще. Мярката за книгите, печатните издания и бебешките храни и пелени да стане постоянна подкрепиха 178 народни представители, двама бяха “против” и двама се въздържаха.

Отхвърлено беше предложението на Мартин Димитров (“Демократична България”) от обхвата на намаления данък да отпаднат периодичните печатни произведения. Костадин Костадинов (“Възраждане”) коментира, че ДДС за книгите и издателствата трябва да бъде 0 процента. Петър Кънев (“БСП за България”) го подкрепи и посочи, че в половин Европа е 0 процента.

Ставката на данъка от 9 на сто важи за доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения – вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама и изцяло или основно съставени от видео съдържание или аудио-музикално съдържание.

Френският медиен регулатор призова Eutelsat да спре разпространението на три руски тв програми

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както Reuters съобщи преди дни, Държавният съвет (върховният орган на Франция за административно правосъдие)   е разпоредил на медийния регулатор да преразгледа решението си относно разпространението на три руски телевизионни програми от сателитния оператор Eutelsat по жалба, подадена от Репортери без граници (RSF).

Базираната в Париж група за защита на пресата поиска от съда да отмени решението на Arcom, според което органът се обяви за некомпетентен, когато от него се очакваше да наложи на Eutelsat да спре излъчването на Русия1, Първи канал и НТВ. Трите  телевизионни програми  “нарушават човешкото достойнство” и “подбуждат към омраза и насилие срещу определени групи от населението и малцинства”, твърди RSF в жалбата си. Тези телевизионни програми  легитимират „незаконната намеса на руската армия в Украйна“, като същевременно не успяват да предложат плурализъм на гледните точки, твърди RSF.

В ново решение на регулатора  Arcom се призовава Eutelsat да спре разпространението на трите руски  програми на своята платформа.

Признавайки, че има сериозно съмнение относно законността на отказа на регулатора да действа, Държавният съвет на практика го принуждава   да нареди на френския сателитен оператор да спре да улеснява предоставянето на руска военна пропаганда на не по-малко от 15 милиона абонати на сателитна телевизия , които представляват приблизително една трета от руските домакинства, абонирани за телевизионни канали, или 25% от всички домакинства в Руската федерация.

„Тази победа е много важна първа стъпка“, каза адвокатът на RSF. „Вече е отворен пътят за забрана на френските сателитни оператори като Eutelsat да допринасят – извън границите на Европейския съюз или в територии, незаконно окупирани от руската армия – за разпространението на политическа пропаганда и материали, които подбуждат към омраза, насилие и военни престъпления .”

В решението на Държавния съвет се отбелязва, че „нито регулаторът, нито Eutelsat оспорват сериозно вредните последици, които е вероятно да възникнат от излъчването на въпросните програми.

Eutelsat заяви още преди време, че ще  се съобрази незабавно с всяко ново решение, което може да бъде взето от Arcom. Днес говорител на Eutelsat каза, че френската компания ще се съобрази и ще спре излъчването на трите канала.