Category Archives: закони и право

Свобода на изразяване: тайнствата на Устава на БФС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правото на свободно изразяване на мнение има конституционна основа: Всеки има право на свободно изразяване на мнение (член 39, ал.1).

Това право има своите ограничения и конституционни предели: Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (член 39, ал.2).

Пределите се уточняват в различни закони, но новина от днес осветява една възможност за ограничаване на свободата на изразяване (възможно е тя да е широко известна, но за мене не е била):

Дисциплинарната комисия (ДК) към Българския футболен съюз налага по-високи глоби за неценцузрни скандирания на феновете. Те вече са 2000 лева за еднократно и 3000 лева, ако се повторят повече от веднъж на мач. Това става ясно от решенията на ДК от началото на сезон 2023-2024 и се потвърждава от Дисциплинарния правилник. От 2017 г. футболният съюз въведе глоби за нецензурни скандирания, като до този сезон те бяха по 1000 лв. на мач, независимо колко пъти се повтаряха. (Дневник)

Дисциплинарната комисия е предвидена в Устава на БФС,  размерът на санкцията е записан в Дисциплинарния правилник по чл.71, ал.2 на Устава (извадката е на Сега):

Ще се наложи още да почета за правното основание на това ограничение, вярвам, че ограничения на правата  не се налагат с подзаконови актове.

ЕС подкрепя регионалните медии: обявени са първите 17 проекта, няма български

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

The LocalMedia4Democracy project подкрепя малки регионални медии в населени места и региони, където достъпът до информация е значително ограничен. Тази схема за безвъзмездни средства се управлява от Journalismfund Europe и International Media Support (IMS) и е съфинансирана от Европейската комисия. 

17-те медии са от Белгия (1), Хърватия (1), Франция (2), Унгария (2), Ирландия (1), Италия (1), Латвия (1), Литва (1), Полша (4) , Португалия (1), Румъния (1) и Испания (1). Общата сума, разпределена между 17-те предложения, беше 524 265 евро. 

Повече за финансираните проекти

ЕС инвестира 1,2 милиона евро в нов проект за по-добро разбиране на дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на ЕК

Европейската комисия отправя покана за представяне на предложения за проекти, които имат за цел да разкрият как се появяват и разпространяват посланията, свързани с дезинформация онлайн и офлайн. Конкретно проектите трябва да са насочени към анализ на дезинформацията по теми като войната на Русия срещу Украйна, изборите и ЛГБТК+ общността, както и да помогнат за справяне с ефекта от тези послания в обществото. Настоящата покана се основава на подобен пилотен проект, който вече е в ход след покана за представяне на предложения, публикувана през юли 2022 г.

Тази нова покана включва финансиране от ЕС в размер на почти 1,2 милиона евро, за да се помогне за по-доброто разбиране на начина, по който дезинформацията се създава и разпространява, как тя оформя съзнанието на хората, както и въздействието й в реалния живот. Това е особено важно в контекста на невярната и подвеждаща информация относно незаконната война на Русия срещу Украйна, която може да дестабилизира демокрациите, и вредата, която дезинформацията може да причини на интеграцията и равенството на ЛГБТК+ общността, както и въздействието на дезинформацията върху демократичните избори за Европейски парламент през 2024 г.

В допълнение към работата на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), избраният проект следва също така да предложи стратегии и мерки, бъдещи политически действия и нови практики в подкрепа на положителните послания, и противодействие на фалшивите и вредни послания, включително чрез разобличаване на очаквани бъдещи дезинформационни послания.

Крайният срок за кандидатстване е 22 септември 2023 г., а избраният проект се очаква да започне през септември 2024 г. Право да кандидатстват имат университетите, научноизследователските центрове, НПО, публичните органи и други.

Повече информация за поканата за представяне на предложения можете да намерите тук.

Тези проекти са част от по-широките усилия за борба с дезинформацията, включително Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и инициативата “EU vs Disinfo”. До края на август много големите онлайн платформи, определени съгласно Регламента за цифровите услуги, също ще трябва да извършват първата си редовна оценка на риска, включително по отношение на разпространението на дезинформация и нереалното използване на техните услуги.

*

Ако не сте обърнали внимание, говори се за един проект.

ЕК одобри „Българско кисело мляко“ като защитено наименование за произход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия одобри включването на „Българско кисело мляко“ като защитено наименование за произход (ЗНП) от България.

Това ново наименование ще бъде добавено към списъка от 1 641 вече защитени селскостопански продукти. Списъкът на всички защитени географски наименования може да бъде намерен в базата данни на правния регистър на наименованията на селскостопански продукти eAmbrosia.

 „Българско кисело мляко“ е млечен продукт, приготвен от сурово мляко от овце, крави, биволици, кози или смес от тях, произведени в България, и симбиотична закваска от бактериите Lactobacillicus delbrueckii ssp.bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които не са подложени на генетична модификация. Благоприятните природо-климатични условия в страната способстват за развитието на млечнокиселата бактерия Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus, която се използва при производството му. 

Повече информация можете да намерите онлайн на уебсайта „Схеми за качество“ и на портала за географските наименования в и извън ЕС GIView.

ЕК одобри „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дoбра вест от ЕК

Европейската комисия одобри включването на „Българско бяло саламурено сирене“ като защитено наименование за произход (ЗНП) от България. Това ново наименование ще бъде добавено към списъка от 1 648 вече защитени селскостопански продукта.

„Българско бяло саламурено сирене“ е ферментирал млечен продукт, който се произвежда от пълномаслено краве, овче, козе, биволско или смесено мляко, с добавка на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei, както и на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, чрез подсирване с мая за сирене, получило необходимата обработка, претърпяло процес на зреене в саламура и предназначено за консумация.

Производството на продукта се извършва на територията на цяла България по утвърдена технология. Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, от които бактерията Lactobacillus delbrueckii subsp. Bulgaricus се използва при производството на продукта и влияе на неговите специфични характеристики.

Списъкът на всички защитени географски наименования може да бъде намерен в базата данни на правния регистър на наименованията на селскостопански продукти eAmbrosia.

Повече информация можете да намерите онлайн на уебсайта „Схеми за качество“ и на портала за географските наименования в и извън ЕС GIView.

Франция: законопроект за обществените медии предвижда холдинг France Médias и край на таксите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във Франция започва реформа на обществените медии, внесен е законопроект.

В българските медии този факт отсъства, което е странно предвид обичайно големия интерес към обществените медии, многобройните идеи и непрестанното позоваване на чужд опит и “в Европа е така”.

След голямата промяна в медийната регулация и регулатор (от Аудиовизуален съвет към конвергентния ARCOM), сега на ред са обществените медии.

Предвижда се създаване на холдинг France Médias. Холдингът отговаря за определянето на стратегическите насоки на France Télévisions, Radio France, France Médias Monde и Националния аудиовизуален институт, в които пряко държи целия капитал, и за координиране на усилията им за изпълнение на обществените им мисии. Собственик на холдинга е държавата. Преди Франция подобен ход извърши Унгария – и беше подложена на силни критики.

Мотивите са патриотични, в заглавието на законопроекта фигурира аудиовизуалният суверенитет. Присъства и редовният за Франция аргумент за риска от „маргинализация“ на обществения сектор поради нарастващата мощ и присъствие на американския фактор – в случая стрийминг платформите. Обединения има и в частния сектор – подобна стъпка е предприета от TF1 и M6.

Холдингът ще се управлява от Съвет, състоящ се от председател, директор и 11 избрани по сложен начин съветници. Техният мандат за период от пет години може да бъде подновен.

Председателят и директорът ще се избират от регулатора (не от президента) по предложение на Съвета на директорите на компанията. Комисия по назначенията в рамките на борда на директорите гарантира прозрачността на критериите за подбор, почтеността и компетентността.

Предвижда се нов принцип на финансиране – край на таксите, преминава се към бюджет. Макрон казва, че е обещал на 23 милиона домакинства да не плащат повече такса 138 евро за радио и телевизия. По този случай вече е имало стачки на служителите “срещу идващата несигурност”.

Общественото радио не е щастливо, президентът на Radio France Сибил Вейл казва за Le Figaro , че не подкрепя такова сливане: „нито Radio France ще помогне на France Televisions да устои на Netflix, нито France Televisions ще ни помогнат по отношение на Spotify. ”

И преди тези дебати да са се разгорели тук, защото “в Европа е така”, да напомня колко по-лесно е да се овладее един холдинг вместо съставните му части.

Франция регулира инфлуенсърите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският парламент прие закон за регулиране на дейностите на влиятелните лица в социалните медии в опит да ограничи промотирането на опасни продукти и тенденции, пише Евронюз. Проектът е внесен от двама депутати, но е подкрепен от целия политически спектър.

Във Франция има около 150 000 инфлуенсъри, като действията на някои от тях са обект на критики.

Причините са различни – от насърчаването на потреблението на опасни продукти до измами.

В текста се предлага правно дефиниране на инфлуенсърите като „физически или юридически лица, които срещу заплащане ангажират известността си за популяризиране на стоки и услуги онлайн.

Забранява се популяризирането на определени практики – като козметична хирургия и терапевтично въздържание – и на медицински изделия, а също на продукти с никотин.

Ограничения има по отношение на спортни залагания и хазарт.

Инфлуенсърите са длъжни да разкриват дали изображенията в рекламата са подложени на обработка.

Наказанията за неспазване могат да достигнат до две години затвор и глоба от 300 000 евро.

Законът включва и мерки за търсене на отговорност от платформите.

Смята се, че за първи път в ЕС отделен закон урежда правното положение на инфлуенсърите и на техните агенти. Законът е приет, след като министърът на икономиката предупреди, че секторът “не може да бъде Дивият запад“.

Като се има предвид влиянието на Франция в глобалната модна и луксозна индустрия, е вероятно този закон да вдъхнови и други държави да последват примера, което ще доведе до по-отговорен и прозрачен маркетинг.

Още от 2021 г. във Франция органът за саморегулиране в рекламата Autorité de Régulation Professionnelle de la Publicité (ARPP) издава сертификати за отговорни инфленсъри след полагане на онлайн изпит за познаване на правилата, свързани с тяхната дейност.

Медийните пакети | 2 април 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда анализира финансирането на изборните кампании.

Две публикации за кампанията, предхождаща парламентарните избори на 2 април 2023:

Приходите и разходите

Медийните пакети и към кои медии са насочени

Тwitter стана част от популярната култура и културния речник, но Мъск сложи точка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Трансформациите на Twitter включват преименуване и ново лого.

Платформата ще бъде наследена от “X, the everything app” – а Bloomberg уточнява: в “one-stop shop for financial services”.

The Guardian за употребата на 24-тата буква от азбуката.

Лидерът на ПП Възраждане с възобновено дело по чл.326 НК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл.326 НК по начало е предвиден за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.

Практиката да се използва в широк смисъл тази разпоредба за всяване на паника – беше отбелязана в този блог през 2015 г., вж и АКФ, и стана по-интензивна във връзка с пандемията – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.

Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:

“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”

Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от Боец Костадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.

След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.