Category Archives: закони и право

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС – публикуван е новият доклад #MPM2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните години  Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Доклад 2023 представя състоянието през 2022 година. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови (главно законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък, среден или висок риск (зелена-жълта-червена). Това е поредната шеста оценка. България участва от началото (пилотното изследване за 2014).

Докладът за България

Оценки на риска:

1. Основна защита (46% – Среден риск)
2. Пазарен плурализъм (76% – Висок риск)
3. Политическа независимост (60% – Среден риск)
4. Социално включване (73% – Висок риск)

Заключение и препоръки:

Резултатите от ММП2023 показват значителни рискове за медийния плурализъм в България. Две от четирите области се открояват с висок риск: „Пазарен плурализъм“ и „Социално включване“. Областта „Политическа независимост“, която беше с висок риск в ММП2022, сега е в зоната на средния риск заедно с областта „Основна защита“. Въпреки регистрираното общо подобрение в областта „Политическа независимост“, ключови показатели в нея, като например независимостта на
обществените медии и редакционната автономност, остават силно проблематични. Като се имат
предвид тези забележки, може да се заключи, че в сравнение с ММП2021 и ММП2022 общото ниво
на риск за медийния плурализъм не очертава значителни промени. Политическата нестабилност в
страната през последните две години не позволява прилагането на по-целенасочени мерки за
подобряване на медийното законодателство и на цялостното състояние на медийната среда.
Най-високите индивидуални нива на риск са идентифицирани по отношение на независимостта на
обществените медии (94%), редакционната независимост от търговско влияние и влияние на
собствениците (92%) и плурализма на цифровите пазари (92%). Тези изключително високи нива на
риск са тясно свързани с проблеми в няколко други области: плурализъм на доставчиците на
медийни услуги (88%), защита срещу дезинформация и език на омраза (88%) и медийна
жизнеспособност (79%). Както ясно се вижда от данните, установените нива на риск засягат много от най-важните области на функциониране на медиите: тяхната независимост, способността им да се справят с дезинформацията, устойчивостта им и т.н. Важно е също така да се отбележи, че високите нива на риск се отнасят както за традиционните медии, така и за цифровата медийна среда.
На този фон ограничаването на рисковете за медийния плурализъм в много сфери продължава да
бъде неотложен въпрос за страната. Нужни са комплексни подходи за едновременно справяне с
проблемите в различни области. Необходимо е да се търси и широк политически консенсус, за да се наложат устойчиви мерки. Подобни мерки следва да отчитат както националните особености, така и общата рамка на инициативите и политиките на ЕС в областта на медиите.
В областта на основната защита насърчаването на положително развитие може да се постигне
чрез политически мерки като:
Насърчаване на правни и институционални мерки за по-добра професионална защита
(включително физическа и онлайн сигурност) и условия на труд на журналистите (от страна на
НПО, професионални организации, медии).
Подобряване на законодателството относно състава, функциите и ефективността на Съвета за
електронни медии, националния медиен регулатор, чрез въвеждане на ефективни мерки за неговата независимост.
Стартиране на информационна кампания в подкрепа на приемането на Директивата срещу
стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) и подготовка за незабавното
ѝ прилагане.
Повишаване на обществената осведоменост относно Европейския законодателен акт за
свободата на медиите.
Ефективно прилагане на новоприетия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или
публично оповестяващи информация за нарушения.
По-ефективно прилагане на практика на съществуващото национално и европейско медийно
законодателство.
В областта на пазарния плурализъм:
Въвеждане на критерии за медиен плурализъм и специфични за сектора прагове на
концентрация в случаите на сливане на медии (в закона и в компетенциите на регулаторните
органи) с цел насърчаване на по-широко разнообразие на медийната собственост.
Постоянен и устойчив мониторинг на влиянието на рекламодателите и собствениците на медии
върху редакционното съдържание, както офлайн, така и онлайн, за да се предотврати
търговската намеса в медиите (извършван от граждански организации и чрез въвеждане на
мерки за саморегулация).
В областта на политическата независимост:
По-нататъшна преоценка на Закона за радиото и телевизията по отношение на независимостта,
правомощията, финансирането и управлението на обществените медии в съответствие с
изискванията на Съобщение на Комисията относно прилагане на правилата за държавните
помощи по отношение на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение, прието
на 2 юли 2009 г., ОВ C 257 от 27 октомври 2009 г.
Ефективна подкрепа за мерки и механизми за повишаване на редакционната независимост
(чрез сътрудничество между неправителствени организации и професионални журналистически
организации).
В областта на социалното включване:
Преоценка на обществената мисия на всички обществени медийни услуги с цел по-добро
отразяване на културното и общественото многообразие в страната в съответствие с
предложенията, изложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и
телевизията 102-01-16 (внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 23 февруари
2021 г.).
Допълнителни стъпки за по-ефективно прилагане на достъпа до медийно съдържание за хора с
увреждания (субтитриране, жестов език и аудиоописания) в съответствие със съответните
изменения на Закона за радиото и телевизията.
Въвеждане на политики за подкрепа на регионалните и местните медии по отношение на
тяхната финансова устойчивост, разпространение, политическа и икономическа независимост
(реализирани от страна на правителството, местните власти, неправителствени организации).

По-нататъшни стъпки за ефективно включване на обучението по медийна грамотност в
училищната програма на национално ниво и насърчаване на обучението по медийна грамотност
през целия живот.
В заключение подчертаваме първостепенната необходимост от актуални, надеждни и достъпни данни за медийния пазар (пазарни дялове на собствениците във всички медийни сектори, данни за тиражите и разпространението, данни за потреблението и концентрацията на онлайн медиите и др.). Такива данни биха могли да бъдат предоставяни от прозрачни и безпристрастни държавни, частни или неправителствени институции, за да се гарантира
възможно най-прецизен мониторинг и оценка на медийния плурализъм в България.

ЕСПЧ: Жаблянов срещу България. Предели на свободата на изразяване.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още едно решение по темата незащитено слово.

Сякаш в отговор на медийните изявления на председателката на СЕМ, която – като чула, че свободата на словото има граници, това малко я напрегнало (вж Контракоментар) – Европейският съд за правата на човека прие решение по български казус и още един път констатира наличие на граници на свободата на изразяване, точно както е указано в чл. 10.2 ЕКПЧ.

Незащитено слово.

Решението е Жаблянов срещу България, обявено във вторник, 27 юни 2023.

Твърдението на Жаблянов е “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. За тоав твърдение той е отстранен от поста заместник – председател на Народното събрание. БСП се обръща към Конституционния съд, който отхвърля искането. Жаблянов се обръща към ЕСПЧ и пледира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Първо, установява намеса в свободата на изразяване. Намесата в правото на свобода на изразяване е съвместима с член 10 от Конвенцията, ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени във втория параграф, и е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тази или тези цели.

Второ, отстраняването на жалбоподателя от поста му е “предписано от закона” – има такива правила в Правилника на НС.

Трето, Конвенцията изисква намесата да има легитимна цел: “Но Съдът може да приеме, че отстраняването на жалбоподателя от поста му е целяло да защити морала.” [104]

Четвърто, съдът преценява дали намесата е необходима в едно демократично общество.

123.  Изявлението – направено от името на политическа партия, […] представлява категорично и цялостно оправдание на този съд, без да се признава, че той е бил създаден и е действал в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти (вж. параграф 67 по-горе), много от които са довели до незабавни екзекуции. […]

Все пак тази свобода, тъй като носи със себе си “задължения и отговорности”, не е абсолютна (вж. Karácsony and Others, § 139, и Selahattin Demirtaş, § 245, и двете цитирани по-горе). По-специално, изявленията на парламентаристите, които са в противоречие с демократичните ценности на системата на Конвенцията, заслужават малка, ако изобщо има такава, защита (вж. цитираното по-горе Pastörs, § 47; Будинова и Чапразов срещу България, бр. 12567/13, § 90 in fine, 16 февруари 2021 г.; и Бехар и Гутман срещу България, No 29335/13, § 101 in fine, 16 февруари 2021 г.). Въпреки че тези “задължения и отговорности”, разбира се, не изключват обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е от решаващо значение политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантността, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи. Поради статута и позицията на политик в обществото, той или тя е по-вероятно да повлияе на избирателите или дори да ги подтикне, пряко или косвено, да заемат позиции и поведение, които могат да се окажат незаконни (виж Sanchez v. France [GC], no. 45581/15, §§ 150-51 и 187, 15 май 2023 г.).[…]

136.  В светлината на анализираните по-горе фактори – естеството на въпросните изявления, контекстът, в който българските власти са реагирали на тях, и естеството на мярката, която са предприели в отговор – твърдяната намеса в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя може да се разглежда като “необходима в едно демократично общество”.

137.  Следователно не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Пример за незащитено слово по логиката на принципа “демокрация, способна да се защитава” – отразен в член 17 от Конвенцията

ВС на САЩ: незащитено слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, държавата трябва да докаже, че ответникът е имал субективно разбиране за заплахата в изявленията. Това е решението (7 на 2) в решението на ВС на САЩ по делото 22-138 Counterman v. Colorado (06/27/2023)

Решението се отнася до незащитеното слово.

Били Реймънд Каунтерман многократно се свързва с потребителка на Facebook през 2014 г., като й изпраща заплашителни съобщения от множество различни акаунти, дори след като тя многократно го блокира. Според съобщенията Каунтерман я наблюдава и иска тя да умре. Тя докладва, той е арестуван и обвинен в тормоз. Пред съда защитата твърди, че той има право на свобода на изразяване съгласно Първата поправка, тъй като това не били „истински заплахи“. На две инстанции присъдата е потвърдена. Въпросът към ВС е: За да се установи, че дадено изявление е „истинска заплаха“, незащитена от Първата поправка, трябва ли да се докаже, че говорещият субективно осъзнава заплашителния характер на изявлението.

Това решение е интересно, освен другото, заради връзката с New York Times v. Sullivan, ключово решение за свободата на изразяване. Съдия Томас в особено мнение изразява отново неприязънта си към решението, наричайки го „погрешно, водено от политика“ решение, „маскирано като конституционен закон“. Никой от ВС не се присъединява към него.

Стандартите на New York Times v. Sullivan засега оцеляват.

ВС на САЩ: уебдизайнер има право да откаже да проектира сватбени уебсайтове за еднополови двойки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ в решението по делото 21-476 303 Creative LLC v. Elenis (06/30/2023) застана на страната на Лори Смит, уебдизайнер, която казва, че Първата поправка на Конституцията й дава право да откаже да проектира сватбени уебсайтове за еднополови двойки.

Случаят е сблъсък между свободата на словото и правото на сексуална ориентация като част от правото на личен живот. Мнозинството разглежда решението като победа, която защитава правото на артистично изразяване според Първата поправка. Либералните съдии разглеждат решението като отстъпление от обществената защита на правата на гей хората. Президентът Байдън нарече решението на съда „разочароващо“: “Днешното решение отслабва дългогодишните закони, които защитават всички американци срещу дискриминация – включително цветнокожи, хора с увреждания, вярващи и жени.“

Съдът „потвърди днес, че Колорадо не може да принуди мен или някой друг да каже нещо, в което не вярваме“, казва след решението Лори Смит. Съдия Горсуч от своя страна казва, че съдиите са разглеждали един и същи случай, но са виждали напълно различни проблеми. Консервативните съдии виждат въпроса Може ли държава да принуди някого да говори противно на убежденията си. Той добави, цитирайки Оруел от „Свободата на печата“, есе, което той пише през 1945 г.: Ако свободата изобщо означава нещо, тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуят.

Върховният съд вече разгледа подобен спор през 2018 г., след като пекар от Колорадо отказа да създаде сватбена торта по поръчка за еднополов брак. Но този случай, Masterpiece Cakeshop срещу Комисията за граждански права в Колорадо , не успя да доведе до окончателно решение.

Оттогава съставът на съда се промени с пенсионирането на съдия Кенеди и смъртта на съдия Рут Бадер Гинсбърг. Техните наследници, съдиите Брет М. Кавано и Ейми Кони Барет, изместиха съда надясно.

Медийната саморегулация в Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нов сайт с информация за медийното саморегулиране в Европа :

органи за медийно саморегулиране – структура, финансиране, правомощия, администрация, сравнителна база данни

етични кодекси

новини

България

Евробарометър: Цифровото десетилетие и европейските граждани

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нови данни в Евробарометър

Две трети от европейските граждани (67%) призовават за повече образование и обучение, за да развият своите цифрови умения.

Само половината европейци смятат, че цифровите права и принципи са добре защитени в Европа. Над една трета от гражданите (36%) смятат, че трябва да се направи повече, и по различни аспекти по-малко от половината намират, че прилагането на цифровите права и принципи в тяхната страна е задоволително. Гражданите са особено загрижени, когато става въпрос за осигуряване на безопасна цифрова среда и съдържание за деца и млади хора или за получаване на контрол върху собствените данни или цифрово наследство.

Повече от половината (57%) от европейците са наясно, че правата, които се прилагат офлайн, трябва да се зачитат и онлайн.

Директно възлагане на онлайн реклама/ изменение на Закона за туризма

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано изменение на Закона за туризма.

  УКАЗ № 105
На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ: Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за допълнение на Закона за туризма, приет от 49-ото Народно събрание на 22 юни 2023 г.

ЗАКОН за допълнение на Закона за туризма

Параграф единствен. Създава се чл. 6а:
„Чл. 6а. (1) За изпълнението на годишната програма за национална туристическа реклама министърът на туризма не прилага разпоредбите на Закона за обществените поръчки в случаите, в които рекламата се изпълнява чрез директно възлагане към дружества от актуалния списък на определените много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки, публикувани в „Официален вестник“ на Европейския съюз съгласно Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/1 от 27 октомври 2022 г.).

(2) Алинея 1 не се прилага за никакви други дейности по подготовка, управление и отчитане на годишната програма за национална туристическа реклама.

(3) Министърът на туризма публикува ежемесечно на интернет страницата на министерството справка с информация за изразходваните средства, както и за ефективността на рекламата съгласно данните за ефективност, предоставени от платформите или търсачките по ал. 1. Справката се публикува и в отворен, машинночетим формат на портала за отворени данни по смисъла на Закона за достъп до обществена информация.“

Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 22 юни 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Росен Желязков

Мотивите

отново не са в необходимия по закон формат и затова не мога да ги копирам. Твърди се, че няма проблем рекламата към VLOPs или много големите онлайн търсачки да се предоставя чрез директно възлагане.

Надявам се, но не вярвам, че няма да сме свидетели на преориентация на публични следства от режима по ЗОП към тази врата.

Регламентът за свободата на медиите съдържа разпоредба в точно обратната посока.

В обратната посока са и препоръките към мониторинга на ЕК за върховенството на правото.

Услуги за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми през 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От решението на КЗК по проекта за годишен доклад на КРС стават ясни някои данни – и тъй като докладът на КРС още не е публикуван, ето таза част:

На пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми се наблюдава увеличение на приходите с 4,6% спрямо предходната година, като обемът на пазара достига 473,996 млн. лв. Този ръст се дължи на увеличението на приходите от две услуги, включени в сегмента – IPTV (със 17%) и кабелна телевизия (с 1,9%). Приходите от останалите услуги в сегмента намаляват спрямо предходната година. През 2022 г. най-голям дял в общия обем на сегмента продължават да заемат приходите от предоставяне на услуги на дребно за разпространение на радио- и телевизионни програми – 93%. Броят на абонатите на платена телевизия на дребно бележи спад от 2,1% спрямо предходната година и възлиза на 2,03 млн. абонати.

Броят на предприятията, предоставящи услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно, намалява с 2% (или 5 предприятия) до 244. През 2022 г. се наблюдава преразпределяне на пазарните дялове между трите най-големи предприятия, предоставящи платена телевизия. Делът на Булсатком продължава да намалява съответно с 4,5 процентни пункта на база брой абонати и с 4,9 процентни пункта на база приходи, обхващайки 26,7% от общия брой абонати на платена телевизия и 29,3% от приходите от услугата през 2022 г. Пазарният лидер на този сегмент вече е Виваком, който измества дългогодишния лидер Булсатком. Делът на Виваком бележи ръст от 2,7 процентни пункта на база брой абонати и от 3,3 процентни пункта на база приходи, заемайки дялове по отношение на двата показателя съответно от 32,9% и от 27,6%. А1 остава третото по големина предприятие на този пазарен сегмент на база брой абонати на платена телевизия и първо – на база приходи от предоставянето на услугата. През 2022 г. делът на предприятието както на база абонати, така и на база приходи нараства – съответно с 1,1% и 1,3%, обхващайки 26,4% от абонатите на платена телевизия и 29,8% от реализираните приходи.

По отношение на платформите, ръст в броя на абонатите и в относителния им дял в общия брой абонати на платена телевизия реализира единствено IPTV. През 2022 г. броят на абонатите на IPTV продължава да нараства спрямо предходния отчетен период с 15% спрямо предходната година, като делът му достига 38,8%, което е увеличение с 5,8 процентни пункта. Това нарастване е в резултат както на наличието на 16 нови за сектора предприятия, така и на регистриран ръст в броя на абонатите на почти 70% от всички останали предприятия, предоставящи IPTV. Делът на абонатите на сателитна телевизия отбелязва спад за поредна година, който за едногодишния период възлиза на 4,3 процентни пункта. През 2022 г. абонатите на сателитна телевизия вече заемат втория по големина дял, като обхващат 37,6% от общия брой абонати на платена телевизия. Продължава тенденцията на спад на броя на абонатите на кабелна телевизия, като през 2022 г. спадът е в размер на 7,7%, а делът им в общия брой абонати на платена телевизия намалява с 1,4 процентни пункта до 23,6%.

През 2022 г. 7 предприятия предоставят услуги за пренос на радио- и телевизионни програми, като техният брой нараства с 3 спрямо 2021 г. Броят на предприятията, предоставящи услуги за разпространение на радио- и телевизионни програми остава без изменение, а телевизионните услуги на едро чрез IPTV и/или DVB-C способ през 2022 г. вече се предоставят от 5 предприятия.

Приходите от предоставяне на услуги на едро за пренос и разпространение на радио- и телевизионни програми възлизат на 32,480 млн. лв., като намаляват с 9,9% спрямо предходната година.

КЗК счита, че на пазарите на услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми е налице конкуренция между много участници на пазара, за което свидетелства продължаващото преразпределение на пазарни дялове между предприятията и между отделните видове платформи.

КЗК разрешава концентрация на БТК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение на КЗК № АКТ-633-29.06.2023 Комисията за защита на конкуренцията разрешава концентрацията (Придобиване на контрол от страна на “Виваком България” ЕАД върху „Телнет“ ООД, „Телнет Секюрити“ ООД и „С.Т.В.“ ЕООД, както и върху „Нетуоркс-България“ ЕООД, „Онлайн Директ“ ЕООД, „ТВН Дистрибуция ) – “БТК” ЕАД – “БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД.

С Решение №690/2021 г. Комисията за защита на конкуренцията е разрешила концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК 831642181 (с предишно наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД) на пряк едноличен контрол върху „Нетуоркс-България“ ЕООД (ЕИК 117619271), „ТВН Дистрибуция България“ ЕООД (ЕИК 204258417), „Телко Инфраструктури“ ЕООД (203470007) и непряк контрол върху „Онлайн Директ“ ЕООД (ЕИК 131162001). Съгласно чл. 66, ал. 2 е постановено незабавно изпълнение на решението.
Решението на КЗК е обжалвано пред Административен съд София Област от „Теленор България“ ЕАД (с ново наименование „Йеттел България“ ЕАД).

С Решение №318/28.03.2022 г. на Административен съд София Област (АССО), постановено по адм. дело №691/2021 г., се отменя Решение №690/2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК/420/2021 г. Съдът връща делото във вид на преписка на Комисията за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, съобразно мотивите на съдебното решение.  АССО приема, че Комисията при постановяване на своето решение е допуснала съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели до постановяване на незаконосъобразно  решение.

Решението на АССО е обжалвано от Комисия за защита на конкуренцията и от „Виваком България“ ЕАД пред Върховен административен съд (ВАС). С решение №11725 от 16.12.2022 г. ВАС, Четвърто отделение, оставя в сила решение №318 от 28.03.2022г., постановено по адм. дело №691 по описа за 2021 година на Административен съд София област. Решението не подлежи на обжалване.

Указанията на съда, дадени с мотивите на решение №11725/16.12.2022 г. на ВАС и решение №318/2022г. на АССО, имат задължителен характер за административния орган. В  изпълнение на задължителните за Комисията указания по тълкуване и прилагане на закона, за да достигне до обосновани и правилни изводи за ефекта на нотифицираната концентрация върху засегнатите съответни пазари, КЗК следва да извърши задълбочено проучване по смисъла на чл. 83 и сл. от ЗЗК. През януари 2023 КЗК започва това проучване.

С циитраното решение на КЗК от 29 юни 2023 Комисията отново стига до извода, че “може обосновано да се приеме, че нотифицираните сделки следва да бъдат безусловно разрешени.” 

 

Пазар на електронните съобщения за 2022 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е съобщение на Комисията за електронните съобщения, в което се казва, че на 29.06.2023 г. членовете на Комисията за регулиране на съобщенията са приели годишните доклади за развитието на пазара на електронните съобщения и анализа на пазара на пощенските услуги за 2022 година.

В тях е представен преглед на състоянието и оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, както и  информация, свързана  с обема и структурата на пощенския пазар. Очертани са тенденциите и перспективите на развитие в двата сектора и са набелязани основните насоки, цели и приоритети в бъдещата дейност на Комисията.

В областта на електронните съобщения за поредна година (2022 г.), общият обем на пазара на електронни съобщения в България отчита нарастване – със 7,1% спрямо  2021 г., а общия обема на вложените инвестиции е с 15% повече, спрямо вложените през 2021 г. Вложените през 2022 г. инвестиции в мобилни мрежи (247,895 млн. лв.) представляват 37,9% от общите инвестиции на предприятията.

В пазарно отношение най-голям относителен дял на база приходи в общия обем на пазара имат услугите за пренос на данни и достъп до интернет с 49,6%, следвани от гласови услуги с 31,6%, и преноса и/или разпространение на радио- и телевизионни програми с 14%.

През 2022 г., продължава да нараства потреблението на пакетни услуги и приходите от тях, като услугата „мобилен глас и мобилен достъп до интернет”, продължава да е най-предпочитаната пакетна услуга от ползвателите с дял от 83,4% от предлаганите пакетни услуги. След нея се ползвателите на „Телевизия и фиксиран интернет“ с 11,1%  и „Фиксиран и мобилен глас“ с 4,7%.

Данните в Годишния доклад  на Комисията по Закона за електронните съобщения показват, че конкуренцията между участниците в пазара на електронни съобщения се засилва, каквото е и заключението на Комисията за защита на конкуренцията изразено с нейно Решение № 567/15.06.2023 година.

Решение на КЗК № АКТ-567-15.06.2023

Двата доклада на КРС ще бъдат публикувани на интернет страницата на Комисията (www.crc.bg), рубрика „За нас“, раздел „Годишни доклади на КРС“.

Още информация от Капитал