Лекцията на Цветан Узунов от Олимекс (за които писахме наскоро) на тема “Свободен хардуер и има ли място за бизнеса в него”
Ето и презентацията от лекцията. Вижте и споменаването на OLinuXino в InitLab в началото на март 2012г. Тия дни ядрото Линукс стана на 21г. – може би донякъде двете споменавания си приличат.
Лекцията на Симеон Янчев от robotev.com на тема “Платформата Ардуино – хардуер с отворен код”
Лекциите са от миналогодишния OpenFest 2011. Припомням, че тази година OpenFest 2012 ще се проведе на 3 и 4 ноември в Интерпред в София. Входът е свободен, а програмата се очертава да е интересна, както всеки път – засега бяха казали за лектори от GitHub. За крайната програма ще трябва всеки да следи сайта – не го казвам с лошо чувство, но OpenFest от самото начало е бавен в публичността. Но пък събитието си заслужава.
За десерт ето още неща за Arduino на български, представени пак от Симеон Янчев – урок “Вградени системи и Ардуино” от Telerik Academy.
Накратко не защото не заслужават много повече, а единствено защото ги открих съвсем скоро и все още чета всичко по темата. Когато пък се реша да взема една платка и да започна с проекти, тогава ще има много за разказване. Предварително мога само да кажа, че е страхотно и ентусиазиращо.
OLinuXino Maxi
Разбрах за OLinuXino от коментар на Радо Колев към скорошната ми статия за Raspberry Pi. OLinuXino, за разлика от Raspberry Pi е свободен хардуер (CC BY-SA 3.0 за хардуера и GPL за софтуера) и това, заедно със стремителното развитие на проекта (започнал е наскоро, преди няколко месеца, а вече има достъпни за купуване повече от една платки (плюс още цял куп Arduino-ориентирани неща) – всичко това потвърждава още веднъж тезата, че най-доброто предстои и идва с все по-големите възможности за хакване на физическото в бита ни.
Стига въведения, ето малко сурови препратки:
сайтът на Olimex, по-точно разделът с въпросните платки. Вляво “olinuxino” ще ви даде страница с 4 модела – Maxi, Mini (все още в разработка), Micro и А13 (платка в nano-ITX формат)
Ето и малко OLinuXino Maxi + ArchlinuxARM в действие.
Все още като че ли няма проекти с OLinuXino, но като гледам, всичко е започнало през месец май тази година. По-точно работата по OLinuXino, иначе Arduino платките може би фирмата ги прави по-отдавна. Цената е малко по-висока от тази на RPi, но 1) е налично, за разлика от “малинката” и 2) е свободен проект. Освен това се развива много бързо, а и не на последно място е българско. Ще следя темата с интерес. Благодаря на Радо за информацията!
Diaspora е свободен проект за разпределена социална мрежа. Казано с други думи – нещо като Google+ във всеки дом. Поне така трябваше да бъде по идеята си. Вече доста време проектът буксува откъм нови функционалности и технологично “догонване” на големите, да не говорим за “изпреварването” им с всичките неща, свързани с концепцията за разпределеност. Може би причината е загубата на един от екипа преди време, може би всичко си е било така предпоставено, но е факт, че две години след набирането на средства през Kickstarter, платформата не изпълни най-смелите си обещания. Заради които, всъщност, много хора се преселиха в “шушулките” (pods) на Диаспора. Макар разпределена по замисъла си, платформата предлага много малко в тази насока, а връзките на различни нива (споделяне, отговори) между сървърите често са проблемни. Няма все още чат, интерфейсът за публикуване за нула време беше изпреварен от G+ по удобност, а като цяло проектът е търпял няколко пъти в началото си остри критики от сродни проекти за недобрата сигурност.
На този фон тези дни от екипа обявиха, че пускат нов сайт, Makr, който е всичко друго, но не и логично допълнение към Diaspora (както се опитват да ни убедят разработчиците). Свободен софтуер? Май е AGPL, но странно тогава защо на сайта няма препратка към кода. Става дума за сайт за споделяне на съвместно редактирани снимки с надписи (някакъв вид графичен meme генератор). Произнася се “мейкър”, като “maker” – “maker I owe”, makr.io. Казват ни, че е наследник на Cubbi.es, но освен че и двете са за картинки, нямат друго общо помежду си.
Неприятно е свободен софтуер, към който има голям интерес, да се оставя “на самотек” и практически да се убива. Да, Diaspora няма да изчезне и сигурно ще става и по-добра с времето, но без вътрешен стимул да се развива постоянно е обречена да стане като Identica, например – там е, работи си, но някак го няма ентусиазмът вече и основателят си е направил леко страничен бизнес – я комерсиална поддръжка, я като в случая с Diaspora отделен проект, защото предишният не им е толкова интересен вече…
Дано греша, иска ми се да греша, защото има добри идеи в пространството около гигантите Facebook и Google+, но всички са някак вътрешно спънати. StatusNet с вкарването на Identica в круизна скорост, за което казах, Friendika с агресивното си послание към другите свободни мрежи, свързаността им с несвободните и фактът, че са на PHP (макар че аз имам доводи “за” това, де), Appleseed, за които вече нищо не се чува, няколко разклонения на Diaspora, които макар и по-ентусиастични, няма как да не носят проблемите на Diaspora, самата Diaspora с проблема, който виждаме…
А тези мрежи, тези проекти започнаха преди Google+ (1, 2). Сега регистрациите в мрежата на D* са около 400 хил., от тях малко над 100 хил. активни, а в G+ числата са съответно 250 млн. и 150 млн. Вярно – статистиката не е всичко, особено когато става дума за свободен софтуер и ценности, но къде са новите функционалности, къде е развитието и ентусиазмът?
Има заявен един нов играч в отбора – Libertree, но за него не се знае много, защото е съвсем, съвсем новичък и е в затворена бета.
А Makr – както мернах в коментар някъде по темата – да, интересно нещо е и може би донякъде полезно, но… детска му работа. И на заглавната се мъдри едно “Login with Facebook”… WTF?
Признайте си – когато за първи път прочетохте или чухте за Raspberry Pi, не се впечатлихте извънредно, нали? Е, може би не сте като някои хора около мен, от които чувах “а, чудо голямо, виж Apple какво се очаква да пуснат”. Но все пак, колкото и очарователно да е да имаш малко компютърче за почти без пари, за колко толкова пък употреби се сещахме?…
Добре, аз съм първи – признавам си, че основната полза в моите очи даже не беше подобряване на образованието и доближаване на децата към компютрите. Там все още смятам, че голямото чудо се казва Arduino. Макар че, ако сме честни докрай… за какво образование говорим в днешна България? Но това е друга тема. Та с ръка на сърцето – основното приложение мислех че ще е за плъг-сървъри, малки и полуавтономни, преносими домашни сървърчета, на които си се скатават данните ни – от текстове, през филми и музика, до профил в разпределена социална мрежа.
Но грешах. Raspberry Pi, също както и Adruino, все повече ще навлиза в нови области, ще прави нови неща и ще ни изненадва всеки път. Ще ни кара да казваме “абе искам и аз, хайде най-накрая да се стегна и да си поръчам и аз няколко, за да осъществявам лудите си идеи”.
Някои примери:
В космоса – миниспътници (cubesats) и балони с Raspberry Pi
В морето – малък корабен модел, който ще пресича сам океана, с Raspberry Pi
Да, тези двата сигурно сте ги срещали в ИТ-новините, а и са все още само проекти. Но ето нещо, което си е направено и работи:
Сигурно има вече десетки подобни примери, но фотографът в мен се впечатли и реших да разкажа именно за този.
photos: davidhunt.ie
Raspberry Pi в батерийния грип на dSLR, със захранване от резервна батерия за апарата, USB към апарата и WiFi към външни устройства. Красота! Само да знаете колко много такива неща липсват на любителите фотографи… Само защото компанията Х е решила да има, да речем, безжична връзка или gps само в най-скъпите й модели Y, масово хората се примиряват и използват dSLR-ите си само по начина, описан в книжката. А проекти като този отварят вратите към доработки на поостарелите, но налични апарати и спестяване на пари, вместо излишно купуване на прескъпия последен модел (който така и така след две години ще е прекалено остарял)…
Което ни дава извода от цялата история – който сам по себе си е страхотен – предстои време на все по-достъпно и по-масово хардуерно хакване. Чували сме за понятието “open hardware“, знаем за Arduino и за RepRap… но това не са просто новини, това е промяна в бита ни на физическо ниво. За разлика от свободния софтуер, който направи и продължава да прави огромни промени – няма спор – но неговите промени са по-незабележими, някак фонови.
В Университета си говорехме с някои колеги за особеностите на свободния софтуер и как за да съществува, трябва да има несвободен, но с времето ограничената употреба, “островите” ще станат не както тогава на свободния софтуер, а на несвободния. Аз казвах, че истинската промяна ще е, ако свободният софтуер намери път към не-софтуерното и макар всички да се съгласяваха, общото мнение беше, че дори и интересно и очарователно, е крайно нереалистично. Пък и някак трудно за възприемане.
Ето го, тук е – нещата започват бавно и полека с проекти като Arduino, Raspberry Pi, RepRap, MakerBot, после след няколко години минава в неорганизираната общност на GeekDad и MakerMom в заниманията с децата… Не зная къде ще отведе – дали към качествено по-добро образование, към по-ниско потребление и разпределение на производството или ще се забележи чак след години в променена обща нагласа… каквато Пърсиг търсеше в обществото на неприемащи техниката ползватели на техника. Кой знае. Но ще е интересно.
Ето нещо, пък е чак от 2003г. Отпреди цели 9 години. Да, определено ще е интересно.
Прокрадват се съмнения в обещаната от Oracle политика към MySQL, когато ги напазаруваха със Sun. Съмненията не са от вчера и дано всичко накрая свърши като кратка буря в чаша вода.
А дано, ама надали, както биха казали някои…
MySQL AB, компанията, която развиваше MySQL, беше купена през 2008г. от Sun Microsystems и след това, две години по-късно, премина в лакомите ръце на Oracle, когато погълнаха Sun. Положението е много интересно, защото самите Oracle имат за основен бизнес една от най-мащабните комерсиални системи за управление на бази от данни. MySQL на практика им се явява нещо като вътрешна конкуренция, защото от своя страна е най-разпространената свободна система за бази от данни.
MySQL AB пък винаги е работела на принципа на двойното лицензиране – продуктът се предлага и като свободен софтуер, но основните приходи идват не от поддръжка, а от продажби на комерсиални лицензи. Нерядко са се чували притеснения от този модел – например Qt на Trolltech и др. – най-вече заради лесният механизъм на еволюция към затворен код, ако компанията промени приоритетите си за бъдещите версии. Между другото, наскоро за пореден път такива притеснения се появиха за въпросното Qt, след като от ръцете на Nokia сега премина в тези на Digia – и двете (едната повече, другата по-малко) заподозрени от общността в близки отношения с Microsoft. Може би сравнението на Digia с Oracle не е много коректно, но бъдещето ще покаже кой как си спазва обещанията.
Разбира се, нито Qt, нито MySQL ще престанат да бъдат свободен софтуер. Най-малкото съществуват или фондации и управление от общността, или разклонения на кода, готови при нужда да поемат основната част разработчици.
При MySQL може би е реалистичен вторият вариант. От доста време бивши разработчици на MySQL, заедно с основателя на проекта Monty правят продукта MariaDB, който е двоично съвместим и заменим с MySQL. В повечето случаи разликата е само в имената на програмите и съответно имената на инсталационните пакети. Затова в дистрибуциите се повдига въпроса за премахване на твърдото изискване за “mysql” в зависимостите на пакетите, за да може да се използва която и да е от тези системи, без функционална разлика.
Притеснението на хората от MariaDB в случая е заради скриването в последната версия на MySQL (с която те периодично се синхронизират в името на съвместимостта) на списъка с промените и на тестовите скриптове. Така не се разбира какви грешки всъщност са отстранени в тази версия и никой външен разработчик не може да е сигурен защо нещо е поправено, какво е било то, нито може да провери дали наистина е поправено. Така с един “удар” се отсича достъпа на външни на компанията разработчици – да, кодът е там и е под свободен лиценз, но я иди да четеш хиляди и хиляди редове код и да не знаеш кое как и защо е променено…
Ако се стигне до масова миграция към MariaDB, затруднението ще е в зависимостите на дистрибуциите и в свикването с името от потребителите. Първото е лесно и бързо решимо – и по-големи промени са се правили в дистрибуциите, а тук става дума почти само за промяна в име. Второто ще е големият проблем, защото днес всеки знае за MySQL и почти никой – за MariaDB. Имам предвид особено мениджърите на средно ниво из фирмите, на които им трябваха години, за да запомнят MySQL, а сега не се знае колко биха им трябвали, за да го сменят. Ще кажете – няма проблем, те във фирмите ще си ползват комерсиални лицензи за MySQL, независимо колко отворен или затворен е кодът. Да, така е, от гледна точка на бизнеса няма голям проблем. Но от гледна точка на софтуерната свобода години усилия отиват на вятъра.
Може всичко да се окаже техническа грешка и нещата да се оправят. Ако не – още един грях на Oracle към свободния софтуер.
Няма как да се пропусне споменаването – макар да се случва всяка година, рожденият ден на Дебиан си е повод ако не за хакерско празненство с торта с лого, то поне за усмивка и едно “благодаря” наум.
Проектът Debian навърши 19 години. Ако беше от Алабама или Южна Корея, примерно, щеше да навършва пълнолетие. Но за всички, които ползваме Debian GNU/Linux си е отдавна зрял. Думите са или малко, или ненужно помпозни, или така и така вече казани на предните годишнини, затова е достатъчно само едно:
Честит празник на всички!
Софтуерната свобода е за всички потребители, а Дебиан продължава да прави много за разпространението на тази свобода. Дотолкова, че приносът често не се разпознава и е станал част от пейзажа, част от бита ни – както и трябва да бъде.
Нов ден и нова добра новина – след като прекалено дълго време HotaruCMS нямаше никакви обновления и никакво раздвижване около кода и след като преди време Nick Ramsey, авторът на Хотару, обяви, че изоставя проекта, сега кодът започва нов живот под името BeakerCMS и ръководството на Stuart Duff.
Всички препратки от стария сайт сочат към новия, има тема във форума на стария, обявяваща разклонението… което всъщност е по-скоро миграция, отколкото класически форк.
Нова версия се очаква скоро, кодът ще е и в github (core, plugins) и се обещава плавна миграция на старите инсталации. Новият шеф си личи, че има опит освен с всичко друго и с уебдизайн и наръчници за лъскавини за WordPress, така че може да се очаква освен по-стабилно, и по-красиво бъдеще.
BeakerCMS е система за управление на съдържание, ориентирана основно (но не само) към споделяне на препратки и новини. Близко до първоначалната идея на Digg и на свободни проекти като Pligg, но с олекотен интерфейс и с възможност за управление на всякакъв вид съдържание – от статични малки сайтове до каталози с мултимедия – не само на новини и гласове за новини. В Lindeas ползваме леко променена инсталация на Hotaru за сайта Ново 20.
Проектът Calligra обяви, че започва работа по нова програма от групата “офисни” приложения, което ще е насочено изцяло към авторите на текстове – писателите и съставителите на техническа документация.
Интересното в новината е акцентът върху писателите. “Офисни” е в кавички, защото от много време (може би за България от времето на Микротекст) програмите за текстообработка се използват ако не по-често, то поне не по-рядко вкъщи и за лични цели, отколкото в офис за служебни документи.
Къде пишем личните си текстове, и по-точно с какви програми ги пишем? Почти винаги отговорът на неизкушените от софтуерната свобода ще е “в Word”. Сред хората, които ползват свободен софтуер, но идват от тази уърд-нагласа, много ще кажат “в OpenOffice” или “в LibreOffice”. Някои с право ще възразят, че текст с малка или никаква нужда от специално форматиране е безсмислено да се пише в офисна програма и ще пишат текстове в обикновен текстов редактор, запазени в текстови файлове. Уеб-осъзнатите сред нас ще предпочетат онлайн редакторите на блоговете си. Тук-там ще се чуят гласове за GNote, Tomboy или подобни. Но всеки ще се съгласи, че няма инструмент, който да се доближава достатъчно до удобството на писането върху хартиени листове. С възможността във всеки момент да се отгърне нещо от написаното вчера или пък да се обхващат с един поглед два различни пасажа. Да, офисната текстообработка има такъв преглед, но той е преглед за печат, а не за проследяване на текста.
Като отидем пък към проблема за съвместимостта между форматите и факта, че нещо написано на офисна програма най-често остава в нейния си формат (пак заради трудното, несигурно и сложно преобразуване), може би най-”правилният” избор е да пишем на LaTeX… Страхотно, ще кажат програмистите, най-накрая правилен отговор. Но нека вдигнат ръце тези, които без капка притеснение отварят Emacs и пишат LaTeX начисто! Или тези, които инсталират Eclipse с всичко нужно, само за да напишат кратък разказ. Или които започват да ровят за TeX-редактори в дистрибуцията си, когато им дойде идеята за разказа. Да, със сигурност има много такива хора. Е, Calligra Author може би не е за тях. Но аз лично се радвам, че след вече десетилетия мислене за писането на текст като за “писане в уърда” се появява проект, насочен изцяло и специално към пишещите.
Не ме разбирайте погрешно – страхотни редактори има и днес. Но винаги работата по текста – изписване, редактиране, оформяне, дописване и пак редактиране и коригиране – се накъсва. Особено, когато става дума за съвместна работа на няколко души – автор, редактор, коректор… И винаги се намесва проблемът с преобразуването на форматите или друга подобна несъвместимост.
Концепцията на Author не е изчистена докрай и от Calligra ще търсят мнението на самите автори – кое им е нужно, в какъв формат, в кой момент… Целта е да се направи инструмент, с който да се създават електронни книги (от всякакъв вид) без излишни технически претрупвания. Очаква се първата версия да се появи в края на 2012г.
Ако не знаете нищо за DNSChanger, можете да се информирате на сайта на ФБР. С две думи:
шест лоши момчета от Естония намерили начин да манипулират D(omain)N(ame)S(ystem)
настройките на милиони интернет устройства. DNS е Голямата Адресна Книга на Интернет -
когато напишете в браузъра си www.google.com, браузърът ви не знае нищо за този сайт, няма
никаква идея как да го намери. Браузърът отправя запитване до специален сървър, който "знае"
IP адресите на всеки сайт в Интернет, получава от него адреса на www.google.com и отваря
връзка с него. Обикновено вашия Интернет доставчик има свои DNS сървъри и техните адреси са
част от настройките, които компютъра ви получава автоматично. Лошите естонци са намерили
начин да променят тези настройки - да подменят адресите, предоставяни от доставчика ви, с
такива, които те контролират. По този начин те контролират вашия достъп до Интернет изцяло и
са в състояние да ви "водят" на там, на където те искат. Така са успели да пренасочват
трафик от нищо неподозиращи интернет потребители към определени рекламни сайтове и
определени продукти - от което и са правили пари.
След като ФБР ги спипали, успели да вземат заповед от съд в САЩ, която задължава Internet
System Consortium да "вдигне" чисти DNS сървъри на мястото на "лошите" сървъри. Сървърите на
ICS се държат като нормални DNS сървъри и не манипулират достъпа до Интернет, като по този
начин дават време на засегнатите да изчистят системите си, без да губят достъпа си до
Мрежата. Срокът на тази заповед е до 9 юли 2012. На тази дата ICS ще изключи
"заместителите". Ако сте били засегнат от DNSChanger и до този момент все още не сте
оправили комютъра си, на 9 юли най-вероятно ще бъдете неприятно изненадани - няма да ви се
отварят повечето сайтове... Няма фейсбук, няма твитер... Лоша работа.
Най-добре хвърлете едно око на сайта на DNSChanger Working Group - там има инструкции
как да проверите дали сте от засегнатите и как да оправите настройките си ако сте. Това, че
не използвате Уиндоус на компютъра си нека не ви успокоява. Компютърът ви най-често получава
мрежовите си настройки от рутер/сървър на доставчика ви. DNSChanger може да манипулира тези
устройства и да "отрови" информацията, която те предават на компютрите под тях, като по този
начин лошите DNS настройки се записват и от машини с Линукс или МакОС.
Ако пък вие самите използвате рутер, за да свържете домашната си мрежа с тази на Интернет
доставчик, имате добра възможност да се предпазите от подобни лошотии чрез него. Стига
рутерът ви да е с инсталирана една от многото свободно разработвани и свободно достъпни
операционни системи за рутер, базирани на Линукс. Като DD-WRT или Tomato - за
безбройните Linksys, Buffalo и подобни устройства. Или IPCop, Smoothwall или подобни
- които превръщат PC с две мрежови карти в домашен рутер. Всички те изпълянват NAT (network
address translation) използвайки iptables. Добавяйки следните две правила в iptables на
рутера:
рутерът ще прихваща и "пренасочва" абсолютно всички DNS запитвания от компютрите, които
обслужва, към DNS сървър на OpenDNS. По този начин, дори някой от тях да е инфектиран с
DNSChanger, заявките му ще бъдат прихващани и пренасочвани към "правилен" сървър.
Специално за DD-WRT можете да използвате тази инструкция.
Разбира се, това решение не отменя и не замества "почистването" на компютъра ви от заразата,
ако е инфектиран. Според данните на DCWG към 4 юли все още има 341 IP адреса от България,
от които идват заявки към "лошите" DNS сървъри - 341 заразени устройства, едно от тях може
да е вашето.
Ако не ви е ясно как да инсталирате и конфигурирате DD-WRT или Tomato на домашния
си рутер, и така да си осигурите по-добър контрол над него и по-голяма безопасност - изобщо
не се притеснявайте да ме потърсите за съдействие - ще ви помогна срещу минимално
възнаграждение
:)
Прихващането и пренасочването на DNS заявките от компютрите в домашната (офисната) мрежа, в
комбинация с филтрите, които предлага OpenDNS, дава много добра възможност за
управляване на достъпа на децата (служителите) в къщи (офиса) до Интернет - предпазването им
от сайтове с "неподходящо" съдържание, като същевременно ограниченията не влияят на
използването на Интернет от родителското тяло (шефа). Но това е друга тема - ако имате
непълнолетни вкъщи (подопечни в офиса) и ви интересува - насреща съм да я обсъдим.
И все пак една солидна част от това което съставлява една съвременна личност е присъствието
ѝ в Интернет - нейния живот онлайн в социални мрежи, форуми и прочие. Образа на тази онлайн
самоличност, с който тя осъществя първоначален контакт с останалите виртуални самоличности,
е малка картинка, често наричана аватар (понятието е в обръщение дълги години преди Холивуд
да започне да го експлоатира). Ако в офлайн пространството посрещат по дрехите, в онлайн
пространството посрещат по аватара. С него имате шанс да манипулирате първото впечатление за
вас у непознатите и да предпоставите тяхното отношение към вас в подходяща за вас
емоционална гама. Така че не подценявайте малката картинка. (Въййй... като като един Максим
Бехар го докарах!)
Бидейки едно от първите неща, които другите "виждат" от вас в Интернет, аватара е добър
начин да направите изявление, което да привлече вниманието им. Неговата площ по определение
е ограничена, но една-две думи биха се събрали. От вас зависи да измислите кратко, но ярко и
запомянащо се нещо. А Линукс ще ви помогне да го изпишете върху картинката, която сте
избрали да представлява вашата ярка индивидуалност пред света.
Инструментите за целта са част от пакета imagemagick. Ако се интересувате от всички детайли
и инструменти в него - www.imagemagick.org е добро начало. Тук няма да изпадам в
подробности. Командите, които използвам и опциите са скрити в прост скрипт на bash - каква
изненада - който взима от вас името на файла с картинката и текста, който искате да изпишете
върху нея. Какъв контрол имате върху скрипта? Отваряте го с любимия си редактор (както пишат
в посредствените сайтове за Линукс, кхъкхъ), и:
-background : тук можете да зададете цвета на фона ЗАД текста. ако искате да е прозрачен -
използвайте transparent.
-gravity : този параметър определя къде върху картинката да се позиционира текста.
Вариантите са northwest, north, northeast, west, center, east, southwest, south,
southeast. Мисля, че е очевидно кой къде позиционира текста - горната част на картинката е
north, дясната east, долната south, лявата west.
-font : Очевидно това е шрифта с който ще се изпише текста. Зависи от това какви шрифтове
имате на системата си.
-fill : Цвета на текста.
-pointsize : Размера на шрифта, с който ще се изпише текста.
Променяйки тези параметри, можете да постигнете различни комбинации на текст и картинка.
"Прочети ми аватара!" е онлайн еквивалента на култовата реплика "Read my lips!", не се
притеснявайте да импровизирате и да сменяте често statement-а върху аватара си. С този прост
скрипт това не е трудно. А можете и да го използвате в по-сложни сетъпи, които примерно на
определен период от време автоматично четат statements от предварително подготвен файл,
изписват ги върху аватар и ъпдейтват с него вашия профил в съответната социална мрежа,
използвайки API функциите й. Пример за аватар "избродиран" с този скрипт e моя twitter:
@yradunchev
На този фон тези дни от екипа 
А Makr – както мернах в коментар някъде по темата – да, интересно нещо е и може би донякъде полезно, но… детска му работа. И на заглавната се мъдри едно “Login with Facebook”… WTF?
Признайте си – когато за първи път прочетохте или чухте за 
Добре, аз съм първи – признавам си, че основната полза в моите очи даже не беше подобряване на образованието и доближаване на децата към компютрите. Там все още смятам, че голямото чудо се казва 
photos: davidhunt.ie
Което ни дава извода от цялата история – който сам по себе си е страхотен – предстои време на все по-достъпно и по-масово хардуерно хакване. Чували сме за понятието “
