Category Archives: пътуване

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)

Залези над гръцките острови (4 – 1): Закинтос: Занте и Лаганас

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Отново се качваме на лодката на Димитър, за да можем отново да се загубим из гръцките острови. Четвъртата серия от поредицата е кръстена Залези над гръцките острови, а в първата й част ще се отправим към остров Закинтос в Йонийско море. Приятно четене:

Залези над гръцките острови

четвърта серия

Закинтос

първа част

Занте и Лаганас

Влажната и студена зима се проточи прекалено дълго, гонейки свирепо облаците из навъсеното сиво и тежко небе. В несполучлив опит да ускорим настъпването на така жадуваното лято, отскочихме до Гърция за Нова година, но резултатът беше плачевен и напомняше на германски пехотен батальон под Сталинград –

Закинтос, Йонийски острови

Най-накрая бате Райко си проправи с мъка път през облачната пелена и грейна в цялото си великолепие, давайки надежда за нови хоризонти. Стрелката на компаса ни посочи този път остров Закинтос – най-южния от обитаемите острови на Йонийско море, отстоящ западно от полуостров Пелопонес на около десетина морски мили. По пътя към него

спряхме за по фрапе в гр.Патра –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

до пристанището, откъдето тръгват фериботите в най-различни посоки.

Мостът над Коринтския залив

е внушителен – дълъг малко под три киломерта, представлява доста колоритна гледка както отблизо, така и отдалеч: [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Мостът над Коринтския залив, Гърция Мостът над Коринтския залив[/caption] Всъщност в тази авантюра решихме да участват две лодки – моята и на един стар приятел, с който започнахме всички тези пътешествия още преди три години – Момчил с неговата „Хонда” с петнайска „Меркюри” –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

с което практически сформирахме микрофлотилия, в която условно кръстих моя Quicksilver „Бисмарк”, а Хондата на Момчил – „Тирпиц”. Конфигурацията беше такава – в моята лодка бяхме със Стоян, а при Момчил беше другия ми приятел Дидо, с който атакувахме миналата година Итака и Кефалония. Пристигнали първи в градчето Килини, откъдето тръгват

фериботите за столицата Закинтос (Занте),

ние ги изчакахме, като през това време намерихме рампата за спускане във вода. Ето ги и тях - пристигат тържествено малко след нас –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Малко по-късно пуснахме корабите на вода:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Морето позволяваше да се развие добра скорост и стигнахме бързо до покрайнините на

Занте – столицата на острова Закинтос:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където се спуснахме по дългия крайбрежен булевард –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Дидо и Момчил

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

който ни изведе на основния площад на града –

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Крайбрежната основна улица силно напомня тази на град Егина от едноименния остров – кипи живот, минават туристи, хвърчат коли, тичат сервитьори, и всичко това на фона на лазурното море:

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Църквата Свети Дионисиос

на булевард Страта Марина (Strata Marina) в Закинтос е разположен впечатляващият храм на Свети Дионисиос - покровителят на острова. Църквата е построена през 1708 г. и обновена през 1764 г. В нея можете да видите много ценни икони, дело на известни гръцки иконописци. Църквата пази и ковчега с останките на светеца, които били пренесени в Закинтос през 1717 г. от манастира Строфадес, където Дионисиос бил погребан - [caption id="" align="aligncenter" width="582"]остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция Църквата Свети Дионисиос[/caption]

остров Закинтос – Йонийски острови, Гърцияостров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Въобще един подреден, уютен град със собствена атмосфера, чар и егейски стил, озвучен от ритъма на гръцката музика и разноезичния многогласен хор на туристите..... След като се наситихме на оживените улици, се метнахме на лодките

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и подкарахме към втория известен град на остров Закинтос –

Лаганас

Ето малко инфо за него: Островът, който е една от най-привлекателните туристически дестинации, е известен със своите костенурки от вида Карета карета (Caretta caretta). Островът е мястото, където тези ценни за природата на планетата ни костенурки се събират, за да снасят своите яйца. Костенурките се събират в залива Лаганас (Laganas), който е най-предпочитаното за тях място за създаване на потомство. Заливът Лаганас на остров Закинтос, известен още като Заливът на костенурките, през 1999 година е превърнат в Национален морски парк, за да се опази този ценен за природата вид. В парка освен костенурки живеят делфини, тюлени-монаси и различни видове водолюбиви птици и гущери. В началото на лятото костенурките се събират по красивите плажове на залива, където заравят яйцата си. Смъртността сред новоизлюпилите се костенурки е много висока, оцелява едно на хиляда костенурчета. Те стават жертви на различни местни хищници и птици, които се събират на ята, когато малките се опитват да стигнат до морето веднага след излюпването си.

На влизане в залива на Лаганас

до нас на метър-два от лодката мина една от тези костенурки, виртуозно размахвайки плавници на около метър дълбочина в обратна на нас посока. Ето и плажът на Лаганас – наистина многолюден, шумен, разноезичен :

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

и където екипажите на микрофлотилията се черпават с биричка:

плажът на Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В залива на Лаганас има едно

островче – Агиос Состиос,

до което има дълъг около стотина метра дървен мост, две-три миниатюрни плажчета и някоколко заведения. Ето как изглежда от бреговата ивица на Лаганас:

Лаганас – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настана време за разквартируване, тръгнахме към южната част на острова

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и минахме покрай тези красоти –

Островът на костенурките Caretta Caretta - Маратониси:

островът на костенурките Маратониси – Йонийски острови, Гърция

и покрай суровите, дивни скали на Занте:

 Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

където намерихме това екзотично, шармантно плажче за домуване:

Занте – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

В единия край „Тирпиц” е изваден на сух док –

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

а в другия край „Бисмарк” се е приютил като в норвежки фиорд:

Лодка – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Настъпи спокойната вечер :

Вечер – остров Закинтос – Йонийски острови, Гърция

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата : За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе! :)

През Иран с Опел (3): От Джолфа през Тебриз до Ардебил

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил

Приятно четене: 

 

През Иран с Опел

част трета

От Джолфа през Тебриз до Ардебил

Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

Във Въведението (първите две части) на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.

Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра. Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.   Влизане от Армения в

Иран

  След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република.

Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща

поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила. След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар. [caption id="" align="aligncenter" width="440"]Карнет дьо пасаж за Иран За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час[/caption]   Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно.  Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила. После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“.  Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, ...“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.

С облекчение му дадох 10 долара,

а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил. След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна

обиколката на Ислямска република Иран

С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце.  ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Път, Иран Между Армения и Табриз[/caption]   Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна

азербайджанския анклав Нахичеван*,

разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език. След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.  

Джолфа

  15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града. Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво.  За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут.  28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.   Пътят на юг към Тебриз минава покрай хълмове с розов цвят и близо до така наречения Каньон на червените скали. ▼ [caption id="" align="aligncenter" width="618"]Каньон на червените скали, Иран Каньон на червените скали[/caption]  

Кандован

  Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства. Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали. Поредицата от ерозионни скали прилича на множество конуси от фунийки със сладолед, подредени една до друга. [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Кандован, Иран Скалното село Кандован[/caption]

Кандован, Иран

 

Кандован, Иран

    Скалите са достатъчно здрави, за да служат като стени и подове на къщите. Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода. Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.

Кандован, Иран

Кандован, Иран

В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките. [caption id="" align="aligncenter" width="567"]Скалното село Кандован, Иран Сувенири[/caption]

Скалното село Кандован, Иран

Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява 

Скалното село Кандован, Иран

 

Оску

  Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно. [caption id="" align="aligncenter" width="645"]Оску, Иран Оску[/caption]

Оску, Иран

  Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.  

Тебриз

  Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан.

Градът е бил столица на няколко династии владетели,

започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция 1905 – 1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Благодарение на многото държавни и чуждестранни инвестиции, градът се утвърждава като

втория по значимост икономически център на страната

след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост(особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“). [caption id="" align="aligncenter" width="660"]Тебриз, Иран В парка[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="620"]Кметство – Тебриз, Иран Сградата на общината[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="626"]Парк – Тебриз, Иран Парк Хакани[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="615"]Тебриз, Иран Пешеходната зона[/caption]

Тебриз, Иран

[caption id="" align="aligncenter" width="531"]Тебриз, Иран Експонати в Азербайджанския музей[/caption]

Тебриз, Иран

Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.

Тебриз, Иран

Тебриз, Иран

Тебриз, Иран

  

Една от основните забележителности на Тебриз е

градският покрит пазар,

за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Пазар – Тебриз, Иран Градският покрит пазар[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Пазар – Тебриз, Иран Пазарът[/caption]  

Ардебил

  Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция. През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град.  Ардебилският шейх Сафи ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран. Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти–17-ти век, включващ и

мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин

[caption id="" align="aligncenter" width="647"]Ардебил, Иран Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]

Ардебил, Иран

  [caption id="" align="aligncenter" width="645"]Ардебил, Иран Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]   Очаквайте продължението Август ÷ Септември  2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg  Снимки: авторът *Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там. Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст. **Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид :) – бел.Ст.   Други разкази свързани с Иран – на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!

Малките градчета на Тоскана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)   Приятно четене:  

Малките градчета на Тоскана

Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава  очарован. Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)

Кортона

Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като  едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Кортона, Тоскана Кортона[/caption]   И какво да прави там? О, нищо изискващо специални усилия  -  разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция  ;) После какво? Ами, няколко снимки,  с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D   А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?   [caption id="" align="aligncenter" width="480"]Кортона, Тоскана Из уличките на Кортона[/caption] А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Кортона, Тоскана Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]   За разлика от повечето други градчета Кортона си има

Театър и Музео Диочезано

 Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -

Музео дел Академия Етруска,

който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!

Колоди

На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди. Навява ли ви някаква асоциация това име? :D  Да? Ето го и него!  :D [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Колоди, Тоскана В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]   Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му). Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият

Парк Пинокио

И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции... Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;) А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди,  защото тук има и една чудесна ренесансова вила

Палацо Гарцони

с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки... [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Палацо Гарцони, Колоди Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]   Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption] Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен). А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto  (Работилницата на Джепето)  :) Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/ Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;) Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]

Сансеполкро

Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption] Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града. Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение". Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из уличките на Чентро сторико[/caption] Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и

Музеят Авока

Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана В музея Авока[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]   Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература. Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - 6 евро [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption]   Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски. Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл)  ;) И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето  тук   Автор и снимки: Вили     Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани с Тоскана – на картата: За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Малките градчета на Тоскана

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)   Приятно четене:  

Малките градчета на Тоскана

Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава  очарован. Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)

Кортона

Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като  едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него. [caption id="" align="aligncenter" width="576"]Кортона, Тоскана Кортона[/caption]   И какво да прави там? О, нищо изискващо специални усилия  -  разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция  ;) После какво? Ами, няколко снимки,  с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D   А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?   [caption id="" align="aligncenter" width="480"]Кортона, Тоскана Из уличките на Кортона[/caption] А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Кортона, Тоскана Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]   За разлика от повечето други градчета Кортона си има

Театър и Музео Диочезано

 Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -

Музео дел Академия Етруска,

който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!

Колоди

На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди. Навява ли ви някаква асоциация това име? :D  Да? Ето го и него!  :D [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Колоди, Тоскана В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]   Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му). Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият

Парк Пинокио

И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции... Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;) А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :) [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди,  защото тук има и една чудесна ренесансова вила

Палацо Гарцони

с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки... [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Палацо Гарцони, Колоди Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]   Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption] Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен). А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto  (Работилницата на Джепето)  :) Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/ Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;) Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)   [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Колоди, Тоскана Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]

Сансеполкро

Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption] Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града. Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение". Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк. [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из уличките на Чентро сторико[/caption] Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и

Музеят Авока

Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид. [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана В музея Авока[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"]Сансеполкро, Тоскана Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]   Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература. Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - 6 евро [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600"]Сансеполкро, Тоскана Из Сансеполкро[/caption]   Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски. Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл)  ;) И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето  тук   Автор и снимки: Вили     Автор: Вили Снимки: авторът и Анжело Други разкази свързани с Тоскана – на картата: За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!

Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)   Приятно четене:    

Скиатос и Скопелос  

почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова 

Северни Споради

Гърция не е само Халкидики ;)

 ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка

Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.  

Скопелос

  До там и обратно

До Волос пътят е лесен и хубав–

хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.

От Волос до двата острова пътуват

  Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови. На

Скопелос

има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко. Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.

Разходка с лодка около о. Скиатос

След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на

Скиатос! Continue reading →

Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)   Приятно четене:    

Скиатос и Скопелос  

почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова 

Северни Споради

Гърция не е само Халкидики ;)

 ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка

Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.  

Скопелос

  До там и обратно

До Волос пътят е лесен и хубав–

хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.

От Волос до двата острова пътуват

  Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови. На

Скопелос

има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко. Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.

Разходка с лодка около о. Скиатос

След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на

Скиатос! Continue reading →

Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан. Днес по прословутия сред мотористите Каменен път ще прекосим каньони и планини, за да стигнем Кайсери Приятно четене:

Турция на мотор

част трета

По Каменния път през Дивриги до Кайсери

    Сутринта, докато зареждахме на бензиностанцията, гледах със задоволство планините срещу нас... Е...натам отивахме! Днешният ден се очертаваше с най-затънтения планински маршрут от цялото ни пътуване - за да избегнем скуката на "стандартния" път, си бяхме набелязали някакво пътче, което се виеше през чукарите в посока Кемах, Илич, Кемалие, където трябваше да търсим някъде си някакъв си Каменен път и оттам да излезем на Дивриги и лека полека към цивилизацията, демек Кападокия. Нямах особени надежди, че днес ще стигнем до Юргюп, че си бяха към 800 км планински пътища, ама и за никъде не бързахме... Беше понеделник, или пък вторник...а дали не беше сряда... Нямаше особено значение! Неделята, в която трябваше да се приберем в Софето беше далеч...  

Бензиностанция – Турция на мотор

  Отново емблематичните за турските пътища претоварени с всевъзможни чували и чувалчета камиони

Камион – Турция на мотор

  Занавлизахме в планините. Пътят беше що-годе приличен и отчайващо пуст. Чукарите околовръст бяха наистина сериозни!

Планини – Турция на мотор

 

Река Ефрат

Река Ефрат – Турция на мотор

  Има хора, които обичат да карат по магистрали, има хора, които обичат да карат по морския бряг, има хора, които обичат да карат в гората... Има хора и които въобще не обичат да карат, а предпочитат да си седят в удобния фотьойл пред телевизора.

Аз обичам да карам сред огромни планини!

Вярно предпочитам да е по асфалт, но да е сред планини! Естествено тук се чувствах в свои води

 Планини – Турция на мотор

Нек'ъв ориент експрес цепи мрака...

Влак – Турция на мотор

    Тук таме имаше и рехаво движение, колкото да е изключение от правилото, че по тези земи беше адски пусто! Все едно карахме някъде през планините на Централна Азия! Не, че някога съм бил в Централна Азия, ама в съзнанието ми точно така би изглеждало там! Е, сигурно с по-малко асфалт и никакви мантинели, ама айде сега... подробности

 Планини – Турция на мотор

 

Планини – Турция на мотор

  Стигнахме благополучно в

Кемах - малко и леко мизерно градче

в подножието на някаква крепост, дето ни се видя твърде далеч, за да бъхтаме пеш дотам в жегата

Кемах – Турция на мотор

    Повъртяхме се по мегдана, позяпахме, поседяхме, позаредихме батериите на фотото и продължихме напред... Път ни чакаше! И то какъв! Тепърва трябваше да минаваме по Каменният път Доста се чудех дали да не кривнем по това пътче  и да утрепем няколко часа в каране по дивото (то не, че сега бяхме в "питомното", ама...), но не бяхме с подходящия мотор... Притесняваха ме пластмасите, както и хипотетичния вариант някой от коловете пак да "хвърли маслото"... То затова и съкратихме всички офроуд участъци, както и Грузия, та сега да се забивам тук по черно... Айде друг път, когато съм с друг мотор и по-малко багаж

Планини – Турция на мотор

    Отново доближихме планините и взехме да се врем по тях. Това беше знак, че наближавахме

Каменния път

Той все пак беше  прокопан в каньон, а каньон насред полето нямаше как да има естествено.. Ама голяма красота е по тези места, ей! Сурово, но красиво!

Планини – Турция на мотор

По тези места срещахме доста ето такива селца... Какъв точно беше битът на тези хорица, само можех да гадая...

Планинско село – Турция на мотор

  Какво правя тука ли?

Пред картата – Турция на мотор

Е как какво правя? Зверя се в картата разбира се... Бяхме спрели на един безлюден кръстопът и естествено се чудехме накъде сме! Уж бяхме към Дивриги, ама интуицията ми показваше, че не бяхме точно в посоката, в която сочеше табелата! От друга страна пък

пътят за Дивриги го нямаше на моята карта!

Нито този, по който ни упътваше табелата, нито пък другия... Въобще според моята карта ние бяхме насред нищото и не можехме да ходим никъде другаде освен обратно към Кемах! От трета страна пък беше кански пек и нямаше кьорава кола или човек в околовръст, та да питаме! Тъкмо вече бяхме готови да поемем по който и да е път само и само да се движим нанякъде, когато от трепкащият от жегата въздух буквално изплува един бус! Аз естествено изкочих на шосето и му махнах да спре! Бусът естествено спря. В него се возеха двама ухилени образи... Сговорчиви при това.... Аз очаквах някакви ядни нотки, ама нейсе - такива нямаше. Пичовете естествено не говореха никакъв английски, пък за български да не говориме, но успяхме да разберем, че пътят за Дивриги е натам, накъдето сочеше табелата, но за сметка на това пък Каменният път (дето пак е за Дивриги) бил на онам... Пичовете полюбопитстваха защо точно оттам искаме да минем, щото нещо им се виждаше нелогично, предупредиха ни, че преминаването на Ташйолу-то било към бир сат и отпрашиха в лятната мараня.... Поехме в правилната посока... На хоризонта бяха само планини, та така и не можех да отгатна къде ли ще да е пустият му каньон

Планини – Турция на мотор

    Отново срещахме странни къщурки пръснати по баирите. И така докато долу в ниското не стигнахме този тунел

Тунел – Турция на мотор

  И след тунела не ни се разкри тази гледка

Каньон – Турция на мотор

   
На отсрещния бряг беше

прословутия Каменен път от Кемалие за Дивриги

Пътят е прокопан в отвесните скали на Черния каньон на река Ефрат. Тук беше някакъв сложен пътен възел. Срещу нас имаше черен път с наклон сигурно над 30 градуса и разни табели за селища на 30, 45, 54 км, забити кой знае къде в чукарите. Зад нас беше тунелът, от който изкочихме преди малко, а след моста над реката имаше тунел наляво за Кемалие и тунел надясно за Дивриги

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  След първият тунел пътят изглеждаше така - чакълест, тесен и без видимост по завоите, без мантинели, а отдясно в дерето течеше кротко и напоително реката

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

    В интерес на истината, докато минавахме въпросния пътен участък срещнахме само трима колоездачи и едни хорица с някакъв голф, които явно се бяха заблудили, защото не бяха с местен номер и изглеждаха доста изтормозени. Съответно и поне десет пъти питаха това ли е пътят за Кемалие, та да не би да не сме ги разбрали от раз... Ето тук вече се навлиза в тунелите (пътят върви няколко километра в ръчно прокопани тунели) и отсреща се виждат прозорчетата им

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  Височко си е... Дълбочко е вероятно... Пък ние с тоя луноход дето само като видеше "черно" и почваше да суче задницата Няколко километра покарахме на хлад в тунелите... Тук определено се чувствах по-комфортно отколкото навън по ръба на скалата. Възползвахме се и от нулевия трафик та се поразхвърляхме и поотморихме до едно от прозорчетата. Какво повече от хубава гледка и прохладна сянка можехме да искаме в момента?  

Тунел – Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  На изхода естествено не пропуснахме да се снимаме

Тунел – Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  ...и поехме по не кой знае колко по-лесния или читав път извън каньона

в посока Дивриги...

Хванахме тясното усукано пътче виещо се през безлюдните чукари. Нямаше начин - трябваше да увеличим малко темпото. Не, че бързахме за някъде, но нямаше опция да замръкнем по чукарите! Все ми се щеше да се придвижим максимално близо до Кападокия, а и по небето нещо взеха да се събират облаци, в унисон с дъждовната прогноза, която гледахме сутринта

Планини – Турция на мотор

  Минахме покрай някакви селца и една гара буквално насред нищото и точно, когато вече беше започнало да ни писва от завои, заврънтулки и каране от типа първа, втора, трета, втора, излязохме на главния път за Дивриги (тоя дето целенасочено бяхме зарязали, за да се врем по чукарите Според мен Дивриги трябваше да е ей там зад баира и направо ми призля като мернах някаква табела за 50-60 км... Нещо беше взело да ми писва от въртене по завоите и ми се щеше по-сериозна почивка сякаш.... Бяхме 5 ден по пътищата и си навъртахме сериозен километраж! Нямаше начин това да не ни се отразява... Пейзажът беше леко лунен и единствените признаци на цивилизацията бяха пътчето, по което се движехме и чат пат някоята кола, с която се разминавахме Но пък какъв кеф е да се кара по подобни безлюдни пътища с добра настилка... Най-накрая стигнахме заветното

Дивриги...

Направо ми се видя на края на света! Тук решихме, че освен нас си ще поглезим и Брус Лий с едно миене, да му смъкнем прахоляка. Естествено аз трябваше да нагазя в калта, за да измъкна моторетката от импровизираната автомивка, та после се възползвах от пароструйката да си измия ботушите Както се казва за две лири толкоз! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Опитахме се да поговорим с някакъв човек, който очевидно живееше в един фургон на бензиностанцията-автомивка и който непременно държеше да си говорим нещо, но ние нищо не вдявахме разбира се, освен "гезме тур" и неодобрителното му поклащане на глава като разбра, че не сме чували за някаква джамия дето хора чак от Америка идвали да я гледат... Засрамихме се и решихме да видим каква ще да е тая джамия! Тъкмо щяхме да се поразтъпчем, пък и да хапнем някъде (естествено), да пием по чай...

Дивриги

Дивриги – Турция на мотор

В Дивриги спряхме в една дюнерджийница. Хората ми се видяха леко странни и леко начумерени... Дали пък нямаше да ни сложат стрихнин в храната например... Поседяхме, хапнахме, позяпахме... Другите клиенти се изпариха всеки по собствените си задачи и ние останахме само с персонала - трима мъже. Тогава ледовете се поразчупиха и започнахме с "говоренето"... Те си говореха на турски, ние се усмихвахме и кимахме, те си говореха, ние се усмихвахме... Когато по интонацията долавях, че ни питаха нещо, се сепвах и отговарях на чист български, след което те започваха да се усмихват и кимат... Въобще разговорът вървеше по вода... Схванах, че и те ни препоръват непременно да видим джамията дето чак американците идвали да я видят. Къде от кумова срама, къде от пробуден интерес, обещахме тържествено, че ей сега отиваме точно там, когато видях, че майсторът (апропо в сферата на услугите по тези земи йерархията на персонала е много явно изразена и се спазва на 100%! Нямаше как някой да разговаря с нас, ако това правеше в момента онбашията!) започна да прави някакви странни намигвания и да говори шепнешком нещо... Викам си "Айдееееее и тоя ще да е педераст!"... Човекът видимо се стараеше да ни каже нещо, но ние така и не вдявахме пък и не го чувахме честно казано. Tогава той се огледа внимателно някой да не влезе, стана, доближи се до масата ни и заговорнически започна да чертае нещо с пръст по масата! И за миг не си помислих, че ще ни рисува картинка с къщичка и дърво например, но първоначално не схванах точно какво се случваше... Човекът без да промълви и дума упорито чертаеше по масата три букви - ПКК! Ясно - ПКК - кюрдската съпротива! След като видя, че вдянахме, вече къде с жестове, къде на глас ни показа двусмислено, че АК вар и пуф, пуф, пуф, пара йок... Викам „къде бре? Тук?!“,  „Йок, йок, йок, бурда проблем йок“, веднага побърза да ни успокои и човекът! „Кемалие - проблем! Бурда йок!“ Еееее, ние вече бяхме там! Няма да ходим! Споко, не се коси! Сбогувахме се със загрижения за парите ни майстор и поехме към джамията, а навън времето бешееее.....сиво черни облаци надвиснали ниско над града и вятър, ама вятър ти казвам... Запътихме се към джамията, но по средата на пътя се върнахме щото ме хвана шубе вятърът да не катурне натоварения мотор, пък и дъждът се очертаваше страшен и силен! Ако имаше някакъв шанс да го избегнем - аз бях с двете ръце "ЗА"... От тук нататък

до пристигането ни вечерта в Кайсери, пътят ни беше една непрестанна гонитба с летните бури

(които по тези места са си уаааауууу) и борба с ураганните ветрове, които на моменти ни мяткаха като есенно листо насам натам...

Буря – Турция на мотор

Ето от това бягахме! Сега разбрахте ли защо бързахме?

Буря – Турция на мотор

Продължихме с най-бързото си възможно темпо напред и лека полека се поизмъкнахме и от планините и от черните надвиснали облаци.... Само вятърът остана да ни съпровожда, но аз стисках здраво кормилото с едно наум, че някой силен порив да не ни изстреля да берем гъби по ливадите. В далечината се виждаха някакви много особени хълмове, които така и не можахме да разгадаем от какво са се получили. Всичките хълмове околовръст бяха отрязани като с нож на една и съща височина и върховете им бяха абсолютно плоски Започнахме да поотхвърляме километри! Е то с такъв път как да не отхвърляш

Път – Турция на мотор

  Малко преди да достигнем до

градчето Кангал

(на кучелюбителите може би това име говори нещо), снимахме и този облак, който явно беше някакъв облак-националист, защото беше приел формата на Турция от географските карти

Облак – Турция на мотор

        След Кангал естествено объркахме пътя. Нали си бяхме такива някакви назадничави типове дето даже и ГПС нямат, пък камо ли някакви други модерни благинки на цивилизацията, освен една стара хартиена карта, дето беше толкова стара, че половината пътища дето минавахме направо си ги нямаше. Подкарахме смело напред в грешната посока, което мен хич не ми хареса от самото начало, защото посоката беше баш обратно към облаците, от които така старателно бяхме избягали и след 10-15 погрешни километра, богът на навигацията ни подшушна, че сме се май май малко пообъркали. Спряхме насред пътя баш до два закъсали тира (или по-скоро един закъсал и един съпортващ), попитахме накъде води този хубав път и хората казаха "Малатия" Не, знаех дали туй "Малатия" е хубаво място, само ми се въртеше в главата, че не е в нашата посока! Попитахме за Гюрюн, хората помахаха в посоката, от която идвахме и...обратен завой и пак към Кангал Точно на пътя между Кангал и Гюрюн беше единственият път през тези осем дни, когато ни валя... Вярно за кратко-има няма десетина минути, но за сметка на това порой! Нищо не се виждаше, но пък аз уверено шпорех през потопа със 140... Слязохме в

Гюрюн

Градчето не беше нищо особено, пък и още беше светло, за да оставаме да спим тук... Ясно-продължавахме напред по пътя за Кайсери. Отворих картата, на която се мъдреха два превала от по около 2000 метра и някакво градче Пинарбаши след има няма 100 километра... Продължавахме напред! Ще доживеем ли някога да има такива пътища и у нас?... Естествено, че не! Ние сме в ЕС и сме над тея неща...

Път – Турция на мотор

  Пристинахме в

Пинарбаши

почти по мръкнало, а Пинарбаши се оказа най-мизерното място, на което съм попадал някога (изключвам някои затънтени места в Мароко и две трети от селата в България, разбира се). Особено на смрачаване си беше зловещо! Без преувеличаване... Попитахме плахо на Най-мизерната-бензиностанция-на-света за хотел. Оказа се, че има някакъв мотел на няколко километра по-надолу. Покарахме, покарахме надолу, но мотел не видяхме. Спряхме при един полицай да го питаме , но човека си каза, че и той е "Бен ябанджи" като нас, демек не познаваше градчето, но ни насочи към центъра. След като направихме една панорамна обиколка на най-мизерния център и решихме дружно, че дори да има хотел, тук не бихме останали да нощуваме, не ни оставаше нищо друго освен

да пришпорим коня към Кайсери - "Големият град" в района

Дотам трябваше да минем към 80-90 км по тъмно и супер уморени... На всичкото отгоре и тук именно се оказа, че Поли се е разболяла - втрисаше я и имаше температура... Мдаааа......нещата отиваха на зле! Подгонихме пътя за Кайзери- Пътят позволяваше бързо каране, но си беше бая натоварен, естествено на места с ремонти от типа мини в това платно, мини в другото, оп извинете, тук сме махнали асфалта... На влизане в

Кайсери

понечиха да ни спрат полицаи (единственият път за толкова километри в Турция!) и аз от умора ли от какво не знам, но се сепнах и стиснах рязко предната спирачка. Моторът естествено поднесе и едвам го удържах! Полицаите дружно завикаха нещо от рода на "Аман, заман, селям алекум, дур бре багабонтино!" и взеха да ни махат да изчезваме преди да сме се претрепали... Доволни бяхме от това, че най-после стигнахме крайната точка за днес, нооо... ами Кайсери е град с мащабите на Софето, в който влизахме по тъмно, без никаква идея кое накъде му се намира, пък и къде точно бихме могли да търсим хотел! Иначе

градът е уникален! Особено по тъмно! Ако имате път натам - не го пропускайте!

Хванахме някаква посока тип "Цариградско шосе", ама пусто все не стигахме центъра! На всичкото отгоре карахме и бавно, щото се озъртахме за хотел... Накрая спряхме при едни полицаи (шестима), които дружно и съсредоточено чоплеха семки и плюеха в захлас по земята и те ни казаха, че напред на два-три километра имало хотел! Е да де, ама добре, че не ги послушахме, щото се оказа, че са ни пратили право в Шератон! Е то хубаво ама... като му видях после цените.... По пътя на логиката хванахме по една табела, на която пишеше "отогар". Имаше ли автогара, не можеше да няма места за преспиване около нея! Така се и настанихме в чуден (и скъп естествено) хотел, но в 22.30 с болен пасажер, не беше времето да обикаляме и се пазарим! Платихме и,

естествено, с най-голям кеф разходих смрадливите си дрипи из целия тузарски хотел

Наместих си возилото на челното място на паркинга, купих две бири от един продавач, който знаеше "добър вечер" какво е, но нищо повече на български, с което и приключихме този така изморителен и дълъг ден.... С всичкото това исках простичко да кажа, че с две думи, снимки от Кайсери нямаме нито от вечерта, нито от следващия ден, защото фотографът едвам се крепеше на краката си, пък камо ли да има сили да снима.... Сори и отидете и вижте - Кайсери си заслужава Очаквайте продължението   Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Турция– на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО :) :)

Турция на мотор, 2013 (3): По Каменния път през Дивриги до Кайсери

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан. Днес по прословутия сред мотористите Каменен път ще прекосим каньони и планини, за да стигнем Кайсери Приятно четене:

Турция на мотор

част трета

По Каменния път през Дивриги до Кайсери

    Сутринта, докато зареждахме на бензиностанцията, гледах със задоволство планините срещу нас... Е...натам отивахме! Днешният ден се очертаваше с най-затънтения планински маршрут от цялото ни пътуване - за да избегнем скуката на "стандартния" път, си бяхме набелязали някакво пътче, което се виеше през чукарите в посока Кемах, Илич, Кемалие, където трябваше да търсим някъде си някакъв си Каменен път и оттам да излезем на Дивриги и лека полека към цивилизацията, демек Кападокия. Нямах особени надежди, че днес ще стигнем до Юргюп, че си бяха към 800 км планински пътища, ама и за никъде не бързахме... Беше понеделник, или пък вторник...а дали не беше сряда... Нямаше особено значение! Неделята, в която трябваше да се приберем в Софето беше далеч...  

Бензиностанция – Турция на мотор

  Отново емблематичните за турските пътища претоварени с всевъзможни чували и чувалчета камиони

Камион – Турция на мотор

  Занавлизахме в планините. Пътят беше що-годе приличен и отчайващо пуст. Чукарите околовръст бяха наистина сериозни!

Планини – Турция на мотор

 

Река Ефрат

Река Ефрат – Турция на мотор

  Има хора, които обичат да карат по магистрали, има хора, които обичат да карат по морския бряг, има хора, които обичат да карат в гората... Има хора и които въобще не обичат да карат, а предпочитат да си седят в удобния фотьойл пред телевизора.

Аз обичам да карам сред огромни планини!

Вярно предпочитам да е по асфалт, но да е сред планини! Естествено тук се чувствах в свои води

 Планини – Турция на мотор

Нек'ъв ориент експрес цепи мрака...

Влак – Турция на мотор

    Тук таме имаше и рехаво движение, колкото да е изключение от правилото, че по тези земи беше адски пусто! Все едно карахме някъде през планините на Централна Азия! Не, че някога съм бил в Централна Азия, ама в съзнанието ми точно така би изглеждало там! Е, сигурно с по-малко асфалт и никакви мантинели, ама айде сега... подробности

 Планини – Турция на мотор

 

Планини – Турция на мотор

  Стигнахме благополучно в

Кемах - малко и леко мизерно градче

в подножието на някаква крепост, дето ни се видя твърде далеч, за да бъхтаме пеш дотам в жегата

Кемах – Турция на мотор

    Повъртяхме се по мегдана, позяпахме, поседяхме, позаредихме батериите на фотото и продължихме напред... Път ни чакаше! И то какъв! Тепърва трябваше да минаваме по Каменният път Доста се чудех дали да не кривнем по това пътче  и да утрепем няколко часа в каране по дивото (то не, че сега бяхме в "питомното", ама...), но не бяхме с подходящия мотор... Притесняваха ме пластмасите, както и хипотетичния вариант някой от коловете пак да "хвърли маслото"... То затова и съкратихме всички офроуд участъци, както и Грузия, та сега да се забивам тук по черно... Айде друг път, когато съм с друг мотор и по-малко багаж

Планини – Турция на мотор

    Отново доближихме планините и взехме да се врем по тях. Това беше знак, че наближавахме

Каменния път

Той все пак беше  прокопан в каньон, а каньон насред полето нямаше как да има естествено.. Ама голяма красота е по тези места, ей! Сурово, но красиво!

Планини – Турция на мотор

По тези места срещахме доста ето такива селца... Какъв точно беше битът на тези хорица, само можех да гадая...

Планинско село – Турция на мотор

  Какво правя тука ли?

Пред картата – Турция на мотор

Е как какво правя? Зверя се в картата разбира се... Бяхме спрели на един безлюден кръстопът и естествено се чудехме накъде сме! Уж бяхме към Дивриги, ама интуицията ми показваше, че не бяхме точно в посоката, в която сочеше табелата! От друга страна пък

пътят за Дивриги го нямаше на моята карта!

Нито този, по който ни упътваше табелата, нито пък другия... Въобще според моята карта ние бяхме насред нищото и не можехме да ходим никъде другаде освен обратно към Кемах! От трета страна пък беше кански пек и нямаше кьорава кола или човек в околовръст, та да питаме! Тъкмо вече бяхме готови да поемем по който и да е път само и само да се движим нанякъде, когато от трепкащият от жегата въздух буквално изплува един бус! Аз естествено изкочих на шосето и му махнах да спре! Бусът естествено спря. В него се возеха двама ухилени образи... Сговорчиви при това.... Аз очаквах някакви ядни нотки, ама нейсе - такива нямаше. Пичовете естествено не говореха никакъв английски, пък за български да не говориме, но успяхме да разберем, че пътят за Дивриги е натам, накъдето сочеше табелата, но за сметка на това пък Каменният път (дето пак е за Дивриги) бил на онам... Пичовете полюбопитстваха защо точно оттам искаме да минем, щото нещо им се виждаше нелогично, предупредиха ни, че преминаването на Ташйолу-то било към бир сат и отпрашиха в лятната мараня.... Поехме в правилната посока... На хоризонта бяха само планини, та така и не можех да отгатна къде ли ще да е пустият му каньон

Планини – Турция на мотор

    Отново срещахме странни къщурки пръснати по баирите. И така докато долу в ниското не стигнахме този тунел

Тунел – Турция на мотор

  И след тунела не ни се разкри тази гледка

Каньон – Турция на мотор

   
На отсрещния бряг беше

прословутия Каменен път от Кемалие за Дивриги

Пътят е прокопан в отвесните скали на Черния каньон на река Ефрат. Тук беше някакъв сложен пътен възел. Срещу нас имаше черен път с наклон сигурно над 30 градуса и разни табели за селища на 30, 45, 54 км, забити кой знае къде в чукарите. Зад нас беше тунелът, от който изкочихме преди малко, а след моста над реката имаше тунел наляво за Кемалие и тунел надясно за Дивриги

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  След първият тунел пътят изглеждаше така - чакълест, тесен и без видимост по завоите, без мантинели, а отдясно в дерето течеше кротко и напоително реката

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

    В интерес на истината, докато минавахме въпросния пътен участък срещнахме само трима колоездачи и едни хорица с някакъв голф, които явно се бяха заблудили, защото не бяха с местен номер и изглеждаха доста изтормозени. Съответно и поне десет пъти питаха това ли е пътят за Кемалие, та да не би да не сме ги разбрали от раз... Ето тук вече се навлиза в тунелите (пътят върви няколко километра в ръчно прокопани тунели) и отсреща се виждат прозорчетата им

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  Височко си е... Дълбочко е вероятно... Пък ние с тоя луноход дето само като видеше "черно" и почваше да суче задницата Няколко километра покарахме на хлад в тунелите... Тук определено се чувствах по-комфортно отколкото навън по ръба на скалата. Възползвахме се и от нулевия трафик та се поразхвърляхме и поотморихме до едно от прозорчетата. Какво повече от хубава гледка и прохладна сянка можехме да искаме в момента?  

Тунел – Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  На изхода естествено не пропуснахме да се снимаме

Тунел – Каменен път от Кемалие за Дивриги – Турция на мотор

  ...и поехме по не кой знае колко по-лесния или читав път извън каньона

в посока Дивриги...

Хванахме тясното усукано пътче виещо се през безлюдните чукари. Нямаше начин - трябваше да увеличим малко темпото. Не, че бързахме за някъде, но нямаше опция да замръкнем по чукарите! Все ми се щеше да се придвижим максимално близо до Кападокия, а и по небето нещо взеха да се събират облаци, в унисон с дъждовната прогноза, която гледахме сутринта

Планини – Турция на мотор

  Минахме покрай някакви селца и една гара буквално насред нищото и точно, когато вече беше започнало да ни писва от завои, заврънтулки и каране от типа първа, втора, трета, втора, излязохме на главния път за Дивриги (тоя дето целенасочено бяхме зарязали, за да се врем по чукарите Според мен Дивриги трябваше да е ей там зад баира и направо ми призля като мернах някаква табела за 50-60 км... Нещо беше взело да ми писва от въртене по завоите и ми се щеше по-сериозна почивка сякаш.... Бяхме 5 ден по пътищата и си навъртахме сериозен километраж! Нямаше начин това да не ни се отразява... Пейзажът беше леко лунен и единствените признаци на цивилизацията бяха пътчето, по което се движехме и чат пат някоята кола, с която се разминавахме Но пък какъв кеф е да се кара по подобни безлюдни пътища с добра настилка... Най-накрая стигнахме заветното

Дивриги...

Направо ми се видя на края на света! Тук решихме, че освен нас си ще поглезим и Брус Лий с едно миене, да му смъкнем прахоляка. Естествено аз трябваше да нагазя в калта, за да измъкна моторетката от импровизираната автомивка, та после се възползвах от пароструйката да си измия ботушите Както се казва за две лири толкоз! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Опитахме се да поговорим с някакъв човек, който очевидно живееше в един фургон на бензиностанцията-автомивка и който непременно държеше да си говорим нещо, но ние нищо не вдявахме разбира се, освен "гезме тур" и неодобрителното му поклащане на глава като разбра, че не сме чували за някаква джамия дето хора чак от Америка идвали да я гледат... Засрамихме се и решихме да видим каква ще да е тая джамия! Тъкмо щяхме да се поразтъпчем, пък и да хапнем някъде (естествено), да пием по чай...

Дивриги

Дивриги – Турция на мотор

В Дивриги спряхме в една дюнерджийница. Хората ми се видяха леко странни и леко начумерени... Дали пък нямаше да ни сложат стрихнин в храната например... Поседяхме, хапнахме, позяпахме... Другите клиенти се изпариха всеки по собствените си задачи и ние останахме само с персонала - трима мъже. Тогава ледовете се поразчупиха и започнахме с "говоренето"... Те си говореха на турски, ние се усмихвахме и кимахме, те си говореха, ние се усмихвахме... Когато по интонацията долавях, че ни питаха нещо, се сепвах и отговарях на чист български, след което те започваха да се усмихват и кимат... Въобще разговорът вървеше по вода... Схванах, че и те ни препоръват непременно да видим джамията дето чак американците идвали да я видят. Къде от кумова срама, къде от пробуден интерес, обещахме тържествено, че ей сега отиваме точно там, когато видях, че майсторът (апропо в сферата на услугите по тези земи йерархията на персонала е много явно изразена и се спазва на 100%! Нямаше как някой да разговаря с нас, ако това правеше в момента онбашията!) започна да прави някакви странни намигвания и да говори шепнешком нещо... Викам си "Айдееееее и тоя ще да е педераст!"... Човекът видимо се стараеше да ни каже нещо, но ние така и не вдявахме пък и не го чувахме честно казано. Tогава той се огледа внимателно някой да не влезе, стана, доближи се до масата ни и заговорнически започна да чертае нещо с пръст по масата! И за миг не си помислих, че ще ни рисува картинка с къщичка и дърво например, но първоначално не схванах точно какво се случваше... Човекът без да промълви и дума упорито чертаеше по масата три букви - ПКК! Ясно - ПКК - кюрдската съпротива! След като видя, че вдянахме, вече къде с жестове, къде на глас ни показа двусмислено, че АК вар и пуф, пуф, пуф, пара йок... Викам „къде бре? Тук?!“,  „Йок, йок, йок, бурда проблем йок“, веднага побърза да ни успокои и човекът! „Кемалие - проблем! Бурда йок!“ Еееее, ние вече бяхме там! Няма да ходим! Споко, не се коси! Сбогувахме се със загрижения за парите ни майстор и поехме към джамията, а навън времето бешееее.....сиво черни облаци надвиснали ниско над града и вятър, ама вятър ти казвам... Запътихме се към джамията, но по средата на пътя се върнахме щото ме хвана шубе вятърът да не катурне натоварения мотор, пък и дъждът се очертаваше страшен и силен! Ако имаше някакъв шанс да го избегнем - аз бях с двете ръце "ЗА"... От тук нататък

до пристигането ни вечерта в Кайсери, пътят ни беше една непрестанна гонитба с летните бури

(които по тези места са си уаааауууу) и борба с ураганните ветрове, които на моменти ни мяткаха като есенно листо насам натам...

Буря – Турция на мотор

Ето от това бягахме! Сега разбрахте ли защо бързахме?

Буря – Турция на мотор

Продължихме с най-бързото си възможно темпо напред и лека полека се поизмъкнахме и от планините и от черните надвиснали облаци.... Само вятърът остана да ни съпровожда, но аз стисках здраво кормилото с едно наум, че някой силен порив да не ни изстреля да берем гъби по ливадите. В далечината се виждаха някакви много особени хълмове, които така и не можахме да разгадаем от какво са се получили. Всичките хълмове околовръст бяха отрязани като с нож на една и съща височина и върховете им бяха абсолютно плоски Започнахме да поотхвърляме километри! Е то с такъв път как да не отхвърляш

Път – Турция на мотор

  Малко преди да достигнем до

градчето Кангал

(на кучелюбителите може би това име говори нещо), снимахме и този облак, който явно беше някакъв облак-националист, защото беше приел формата на Турция от географските карти

Облак – Турция на мотор

        След Кангал естествено объркахме пътя. Нали си бяхме такива някакви назадничави типове дето даже и ГПС нямат, пък камо ли някакви други модерни благинки на цивилизацията, освен една стара хартиена карта, дето беше толкова стара, че половината пътища дето минавахме направо си ги нямаше. Подкарахме смело напред в грешната посока, което мен хич не ми хареса от самото начало, защото посоката беше баш обратно към облаците, от които така старателно бяхме избягали и след 10-15 погрешни километра, богът на навигацията ни подшушна, че сме се май май малко пообъркали. Спряхме насред пътя баш до два закъсали тира (или по-скоро един закъсал и един съпортващ), попитахме накъде води този хубав път и хората казаха "Малатия" Не, знаех дали туй "Малатия" е хубаво място, само ми се въртеше в главата, че не е в нашата посока! Попитахме за Гюрюн, хората помахаха в посоката, от която идвахме и...обратен завой и пак към Кангал Точно на пътя между Кангал и Гюрюн беше единственият път през тези осем дни, когато ни валя... Вярно за кратко-има няма десетина минути, но за сметка на това порой! Нищо не се виждаше, но пък аз уверено шпорех през потопа със 140... Слязохме в

Гюрюн

Градчето не беше нищо особено, пък и още беше светло, за да оставаме да спим тук... Ясно-продължавахме напред по пътя за Кайсери. Отворих картата, на която се мъдреха два превала от по около 2000 метра и някакво градче Пинарбаши след има няма 100 километра... Продължавахме напред! Ще доживеем ли някога да има такива пътища и у нас?... Естествено, че не! Ние сме в ЕС и сме над тея неща...

Път – Турция на мотор

  Пристинахме в

Пинарбаши

почти по мръкнало, а Пинарбаши се оказа най-мизерното място, на което съм попадал някога (изключвам някои затънтени места в Мароко и две трети от селата в България, разбира се). Особено на смрачаване си беше зловещо! Без преувеличаване... Попитахме плахо на Най-мизерната-бензиностанция-на-света за хотел. Оказа се, че има някакъв мотел на няколко километра по-надолу. Покарахме, покарахме надолу, но мотел не видяхме. Спряхме при един полицай да го питаме , но човека си каза, че и той е "Бен ябанджи" като нас, демек не познаваше градчето, но ни насочи към центъра. След като направихме една панорамна обиколка на най-мизерния център и решихме дружно, че дори да има хотел, тук не бихме останали да нощуваме, не ни оставаше нищо друго освен

да пришпорим коня към Кайсери - "Големият град" в района

Дотам трябваше да минем към 80-90 км по тъмно и супер уморени... На всичкото отгоре и тук именно се оказа, че Поли се е разболяла - втрисаше я и имаше температура... Мдаааа......нещата отиваха на зле! Подгонихме пътя за Кайзери- Пътят позволяваше бързо каране, но си беше бая натоварен, естествено на места с ремонти от типа мини в това платно, мини в другото, оп извинете, тук сме махнали асфалта... На влизане в

Кайсери

понечиха да ни спрат полицаи (единственият път за толкова километри в Турция!) и аз от умора ли от какво не знам, но се сепнах и стиснах рязко предната спирачка. Моторът естествено поднесе и едвам го удържах! Полицаите дружно завикаха нещо от рода на "Аман, заман, селям алекум, дур бре багабонтино!" и взеха да ни махат да изчезваме преди да сме се претрепали... Доволни бяхме от това, че най-после стигнахме крайната точка за днес, нооо... ами Кайсери е град с мащабите на Софето, в който влизахме по тъмно, без никаква идея кое накъде му се намира, пък и къде точно бихме могли да търсим хотел! Иначе

градът е уникален! Особено по тъмно! Ако имате път натам - не го пропускайте!

Хванахме някаква посока тип "Цариградско шосе", ама пусто все не стигахме центъра! На всичкото отгоре карахме и бавно, щото се озъртахме за хотел... Накрая спряхме при едни полицаи (шестима), които дружно и съсредоточено чоплеха семки и плюеха в захлас по земята и те ни казаха, че напред на два-три километра имало хотел! Е да де, ама добре, че не ги послушахме, щото се оказа, че са ни пратили право в Шератон! Е то хубаво ама... като му видях после цените.... По пътя на логиката хванахме по една табела, на която пишеше "отогар". Имаше ли автогара, не можеше да няма места за преспиване около нея! Така се и настанихме в чуден (и скъп естествено) хотел, но в 22.30 с болен пасажер, не беше времето да обикаляме и се пазарим! Платихме и,

естествено, с най-голям кеф разходих смрадливите си дрипи из целия тузарски хотел

Наместих си возилото на челното място на паркинга, купих две бири от един продавач, който знаеше "добър вечер" какво е, но нищо повече на български, с което и приключихме този така изморителен и дълъг ден.... С всичкото това исках простичко да кажа, че с две думи, снимки от Кайсери нямаме нито от вечерта, нито от следващия ден, защото фотографът едвам се крепеше на краката си, пък камо ли да има сили да снима.... Сори и отидете и вижте - Кайсери си заслужава Очаквайте продължението   Автор: Златомир Попов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Турция– на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО :) :)

В Берлин за кратко – къде, какво, как? (1): От гарата през Александерплац до Берлинер дом

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Малко ще разнообразим посоките, още повече, че от днешното ни място зависят, за щастие :P , доста неща и в китната ни родина. Петър и Биляна ще ни водят до един от любимите градове на редакцията – столицата на Прусия, Германската империя, Третия райх, на Германската демократична (ти да видиш!) република и на днеш Германия – Берлин.Приятно четене:(Послепис към въведението: ей, берлинчаните, дето четете тука редовно – да почна ли да ви критикувам, че още нищо не сте написали за града? )

В Берлин за кратко – къде, какво, как?

част първа

От гарата през Александерплац до Берлинер дом

 

Берлин

Берлин бе началната и крайната точка на нашата екскурзия. А както ще се убедите сами по-надолу, посещението в Берлин трябва да се планира добре и някои от основните туристически обекти да се резервират предварително. Освен екскурзията ни Берлин-Дрезден-Прага, стана така, че Петър пътува до Берлин още два пъти през изминалите няколко месеца. Ето защо решихме да комбинираме събраните от посещенията впечатления и да направим бърз пътеводител за немската столица. Затова не се учудвайте, ако на снимките по-долу денят и нощта рязко се сменят :) За пълнота дори добавихме някои места, които не успяхме да посетим, но пък със сигурност ще го направим при следващото ни посещение… А такова, вярвайте ни, ще има!

Бърза география и история на Берлин

 

Курщрасе, Берлин

  И така, бърза география на централната част на Берлин. На пръв поглед Берлин може и да не ви се стори най-туристическият град на света (особено ако го сравните с Лондон, Париж или Барселона). По европейските стандарти Берлин е млад град, но той е бил
  • столица на Кралство Прусия (1701–1918 г.),
  • Германската империя (1871–1918 г.),
  • Ваймарската република (1919–1933 г.) и
  • Третия Райх (1933–1945 г.),
  • а днес е вторият по населеност град в Европейския съюз (след Лондон) и една от най-зелените столици в Европа: водните площи, горите, парковете и градините са около 1/3 Курщрасе, Берлинот територията му.
През града минава река Шпрее и се промушва под 960 моста – повече, отколкото във Венеция! Както всички знаете, от 1961 до 1990 г. градът е разделен и от Берлинската стена, но за това малко по-нататък…

Летище Берлин

При четири самолетни компании (две от тях – low cost), които летят директно от София, най-вероятно ще пристигнете в Берлин със самолет. Има две летища – Tegel и Schönefeld. И двете са гадни (нищо общо с Франкфуртнапример), така че единственото, което трябва да знаете е как най-бързо да се махнете от тях.

За това и за транспорта ви в Берлин препоръчваме да посетите сайта http://www.bvg.de/, откъдето лесно ще намерите цени на билети, връзки, карти и тем подобни. Само ще споменем, че за малка група до пет души може да си вземете еднодневна групова карта (важи от валидирането до 03:00 ч. след полунощ) и да си решите изцяло проблемите с транспорта за 16 EUR. Има и специална карта за туристи - Berlin WelcomeCard, която е в шест различни варианта и позволява до 5 дни неограничено пътуване в Берлин и Потсдам, както и допълнителни отстъпки в туристически обекти, ресторанти и други места.

Цените са различни, но добър пример е 18,50 EUR/човек за 48 часа. Бързаме да споменем, че VisitBerlin.de съдържа над 10 000 страници информация за Берлин, на 12 езика, така че е добре да го попрегледате преди пътуването си. Още нещо важно за транспорта – картите и билетите се валидират еднократнопреди качването на превозното средство. Валидатори има на всички спирки, перони и станции. Ако не сте сигурни, питайте, почти всички в Берлин говорят и английски, тъй като немската столица е и най-мултинационалният германски град, с над 470 000 постоянно пребиваващи чужденци от 180 различни нации.

Централна ЖП гара Берлин Continue reading →