Припомниха ми, че не съм обновявал данните, които публикувах през годините за българите в Германия. Най-вече картата с разпределението им по общини. По-долу ще я намерите, а тук са последните публикувани от 2020-та.

Тук има няколко ключови момента, на които си струва да се обърне внимание. Според това кои данни на статистическата агенция на Германия гледаме, има три числа за българите там в края на 2023-та:

• 436860 души само с българско гражданство според имиграционните власти
• 410623 души само с българско гражданство според преброяването и адресните регистрации
• 397830 души, за които е известно, че самите те са родени в България и сега живеят в Германия според имиграционните
• 376000 души, за които е известно, че или те, или поне един от родителите им са родени в България според преброяването и адресните регистрации

От къде идва разминаването между първите две числа обясних вече. Последното е интересно, защото подсказва, че има голяма част от хората с българско гражданство в Германия всъщност не са родени в България. Това може да са както деца на насилствено изселени български турци, така и натурализирани българи от Молдова, Украйна, Македония, Албания и прочие.

Да се оцени колко са точно е трудно, защото данните в Германия за „хората в българско гражданство“ не включват онези с двойно гражданство. Също така не включват децата на българи, които имат само немско такова. Знаем, че за последните 24 години 31759 българи са взели немско гражданство, така че може да ги добавим към този брой. Отделно средно около 3000 до 3500 деца се раждат в Германия в последните 10 години на които поне един родител е българин и на база това им изваждат българско гражданство. Колко от тях имат само това гражданство, т.е. са в броя на destatis не знаем. Според едни данни към този момент има 38980 души родени в Германия с поне един родител българин, но не е известно гражданството им и как се съпоставят с останалите данни. Така грубо казано може да кажем, че в зависимост кои категории включваме между 60 и 100 хиляди от хората в Германия с български паспорт не са родени в Германия. Така реалната миграция – т.е. хора родени в България и напуснали я и в някакъв момент установили се в Германия – намалява на между 210 до 250 хиляди. Пак са доста, но дава съвсем различна картинка.

Друг интересен аспект е, че продължава да спада процентът на хората взимащи немски паспорт. Писах за това преди години, когато предупредих, че заради пика на мигранти от България на този етап ще се удвои броят на хората с достатъчен престой и право да получат немско гражданство. Това означава, че са имали поне 7-8 години престой. Така се очакваше и сериозен пик във взелите такъв паспорт. Макар увеличение наистина да има, то е съвсем скромно – от 2260 през 2021-ва на 2315 през 2023-та. Тогава малкото увеличение през 2021-ва и намалението през 2022-ра може да се обясни с мерките срещу корона и ужасната организация на имиграционните, то през 2023-та го няма това извинение. Докато през 2014-та 4.42% от българите имащи право на германско гражданство са се възползвали от тази възможност, то през 2018-та този процент намалява на 2.35%, а миналата година са били едва 1.21%. С други думи, макар да има огромен брой български граждани в Германия, практически всички не виждат смисъл да взимат немско гражданство.

Интересно наблюдение е също, че всъщност броят на българите живеещи в Германия от няколко години намалява. Тези живеещи от под година са били в пика си през 2015-та – 46 хиляди, а сега са под 26 хиляди. Тези живеещи между 1 и 4 години са били с пик през 2017-та със 124 хиляди, а сега са под 90 хиляди. Отмина пикът в последните години живели там до 8 години. Гледайки общата структура на диаспората ни може да каже, че определено има отлив на българи под 35 годишна възраст от Германия, т.е. напускащи страната. Дали се връщат в България или отиват другаде може само да спекулираме. На тези между 35 и 50 има увеличение, но е стопяващо се спрямо предходни години. Над това миграцията е минимална. Сведение за това е общото увеличение от едва 3085 души на диаспората ни между 2022 и 2023-та според адресните регистрации и преброяването им. За сравнение преди пандемията увеличението е било от 22940.

Според имиграционните им обаче числата са други. Техните данни за миграцията са по-стари – за 2022-ра, но показват постоянност през годините. Те казват, че 76596 българи са се нанесли в Германия и 60467 са я напуснали само през 2022-та. От нанеслите се 4761 не са дошли от България, т.е. са се нанесли от други страни, а 1796 са напуснали Германия за трета страна. Така получават, че 16129 българи са се нанесли в Германия в повече, от които 13164 са дошли в Германия. Бих взел тези данни обаче с голямо съмнение по няколко причини. Според тях 30% от българската диаспора е в постоянно движение навън-навътре. Всяка година общо взето 10-15% пристига и 15-17% напуска. Това най-малкото е съмнително и сочи, че навярно броят сезонните работници в това число. Отделно самите Destatis признаха, че имиграционните не са ревизирали данните си от много години, така че подлежат на сериозни корекции и съпоставяне с реалните данни за населението. Не на последно място, когато аз напуснах Германия никой никъде не вписа към коя държава заминавам. Не дадох адрес или дори посока, накъдето тръгвам. Аналогично доста познати, които са се върнали в страната или не са давали адрес, или не са се отрегистрирали въобще от Германия. Така все още се водят към онези 400 хиляди плюс живеещи в страната. Всичко това поставя под сериозно съмнение методологията на имиграционните специално за страни в ЕС и числата, които цитирам от тях.

С тези условности обаче, именно имиграционните имат единствени данни с разбивка по общини. Част от тези данни са базирани на адресни регистрации, но след това се основават на механично движение между общините и чужбина. На тази карта може да видите промените в населението по места. В градове като Франкфурт, например, се забелязва намаление на диаспората ни

Източник: DeStatis

The post Данни за българите в Германия за 2023 first appeared on Блогът на Юруков.

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

The post Доза реализъм към добрите новини за имиграцията first appeared on Блогът на Юруков.

Реших да обновя картата, която изготвих през юли. Тогава тя даваше представа за пътя на над 9400 души. Сега с последните заявления виждаме този на над 12 хиляди.

Наскоро отново стана дума дали съдържанието ѝ отговоря на GDPR и въобще дали се обработват някакви лични данни. Описал съм подробно алгоритъма в оригиналната статия от преди 5 години, когато картата имаше едва 1268 записа. В последната отбелязах отново важното.

В случая става дума за информация, която се публикува от ЦИК в рамките на специален закон. Доколко това е правилно съм оспорвал вече – едно е да разлепяш списъци пред секции, друго е да ги публикувал в електронен формат, както много общини правят. Има много по-добър начин ЦИК да осигури проверката на заявилите гласуване в чужбина спазвайки изискването за проверимост заложено в закона. Но са се спрели на чисто чиновническо решение. Отделно собственото им чиновническо мислене довежда до там да не спазват собствените си процедури и системи за сигурност и се стига до теч на лични данни, както този с ЕГН-тата на членовете на комисии зад граница. При заявленията за гласуване не говорим за теч на данни обаче, а нарочно публикуване.

Въпросът дали и как може да се обработват не е приложим при тази карта или инициативата Glasuvam.org като цяло, тъй като тук се борави със статистика върху публикуваната информация. Не се записват имената на хората, а анонимизирана информация с цел потвърждение на броя заявили желание по секции, потвърждение на собствените данни на ЦИК, както и промените и прехвърляне на заявления, които често правят в рамките на кампанията. В този смисъл анонимизираната информация не съдържа лични данни и не може да се използва за идентифициране на даден човек.

Всъщност, макар картата да не „проследява“ отделни активни българи в чужбина, подобно на картата за българчетата родени зад граница и статистиката, която извадих след това за тях, тя дава представа за общото движение на групи от хора. Така има повече естетическа стойност и „поглед отвисоко“, а не е инструмент за проследяване, както навярно би могло да се приеме буквално заглавието на първата ми статия.

В същото време, в интервюта и предишни текстове съм предупреждавал, че подобна обработка на големи масиви от данни без анонимизиране и всички мерки, които взимам години преди да се въведе GDPR, би могло да се проследяват по подобен начин хора. Разбира се, това е далеч по-трудно, непрактично и неточно, в сравнение с редовните течове на информация, особено такива включващи българите в чужбина. Такива са не само скорошния на ЦИК, но и този на НАП преди две години и този на Външно преди доста повече, когато изтекоха адресите в България и чужбина на подали заявление да гласуват зад граница. Истината е, че има прекалено много идентифицираща информация в частни и обществени структури, от които може да се сглоби притеснително точна картинка кои сме и какво правим. Това отдавна се използва като основа на бизнес модела на редица компании, някои за които дори не сме чували. Докато обръщаме много внимание на действията и проблемите в администрацията, истината е, че подобни „течове“ са редовна практика и всъщност същността на най-големите бизнеси, от които вече неизменно зависим.

The post Движение на активните българи в чужбина – ноември 2021 first appeared on Блогът на Юруков.