Преди почти 10 години си зададох въпрос – къде в България се сече законно и в какви количества. Агенцията по горите нямаше отворени данни за това. Имат обаче регистър на позволителните за сеч, който макар не в достъпен формат, поне е достатъчно структуриран, за да се изведе нещо. На база тези числа тогава успях да покажа данните за сеч с точност до землище на населено място, а след това направих анализ и предложения.
Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.
Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.
Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.
Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.
Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.
Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)
Събудихме се доста рано – още нямаше 8. Поизлежавахме се малко и станахме да проснем, все още мокрите от дъжда, дрехи и обувки на слънце.
Докато при нас печеше приятно…
…отсреща и в ниското мъглата командваше положението. Докато „украсявахме“ дървото и столовете чух гласът на Максуел над мен…
…тъкмо бяха пристигнали. Оставих обувките да съхнат, обух дебелите чорапи и се качих при тях да пия кафе. Мароканците ме гледаха като гръмнати как си шляпам по чорапи. За съжаление заедно с тях пристигна и мъглата при което доста позахладня.
За късмет се задържа само около половин час.
Като си изпихме кафетата слязохме на площадката пред стаите и се отпуснахме под слънчевите лъчи. Не бързахме изобщо,
до Маракеш оставаха някакви си 70 км,
а смятахме да спрем на поне 20 – 30 км преди това, да нощуваме на палатки и на следващият ден да влезем още сутринта.
Максуел и Марк се възползваха от банята да се изкъпят. Разказаха как се върнали до селото, предната вечер, оказало се, че няма хотел и отново потеглили след нас. На едно разширение край пътя имало някакви магазинчета, тип барачка /ние също ги видяхме, бяха затворени/ и на едното била открехната вратата, явно собственика излязъл до тоалетна и те го питали за хотел. Той пък им казал да влизат да спят при него. Магазинчето било натъпкано, та трудно се събрали, но били на сухо, което си е достатъчно при тези условия.
Още непрехвърлили изцяло планината и
пустините изчезнаха, изместени от красиви, зелени гори
Наслаждавахме се на гледката и слънцето поне 2 часа, ако не и повече.
Все пак, малко по малко, посъбрахме багажа и натоварихме колелата. Докато товарех тези две хлапета ме крънкаха постоянно за при. Продавачът на магазина, седящ от другата страна на пътя, ги видя, развика им се и ги замери с камък, за да ме оставят на мира /и даже не дойде да се опита да ми продаде нещо/.
Появи се и някакъв автобус с туристи. Япончета някакви. Направиха по една снимка на пейзажа и се юрваха като луди да правят десетки снимки на цъфналото дръвче.
Следваше леко изкачване и после само спускане. Гледките бяха просто великолепни, особено за зажаднелите ни за зеленина очи. Малко преди да започне спускането, на един завой, подминах младо момче, около 14 – 15 години, което ми поиска пари. Аз пък го напсувах на български, дотегнало ми беше от такива. В последствие Уилям, който беше на опашката доста зад нас, ми разказа как видял хлапето да се навежда, да взима камък и да го крие зад гърба си. Стигнал до него и преди да го пита нещо той го почнал „И какво, чакаш да мина и да хвърлиш камък по мен ли? А?“ и му се изхрачил в лицето. Хлапакът бил толкова шашнат, че изпуснал камъка и замръзнал.
Спускането, от своя страна, беше великолепно
Движехме се с 55 – 60км/ч, като Уилям с лекота ни задмина – лягаше на завоите като че беше с пистов мотор, спирачки все едно нямаше. Прелитахме през малки селца и си спомням как излизам един завой и до пътя застанал полицай и ни ръкопляска и вика окуражително. Забавно беше.
Продължи около 15 км и се наложи да спрем, защото вятъра беше създал проблем с лещите на Уилям, та трябваше да ги свали и сложи очилата.
От тук продължихме с нормално темпо, терена беше хълмист, но беше приятно да се кара. Към обяд спряхме в една горичка да си сготвим.
Точно отсреща една мароканка чакаше превоз. Май се усети, че я снимам, но не реагира.
Местенцето наистина беше приятно. Легнахме на тревата и се наслаждавахме на гледката поне в продължение на половин час, преди да изкараме „кухнята“.
Максуел /42г./
Марк /45г./
Уилям /39г./
Така де, това че сме на колела не значи, че само сухоежбина ще ядем…
Магазинче за килими край пътя.
На около 40 км от Маракеш
минахме край едно градче
и се отбихме за да пазарим за вечеря.
Попаднахме лесно на покритият пазар. Много готини са,
тук може да се види истинското Мароко
в покритите пазари на местните, в страни от туристическите маршрути.
Питка хляб за 1 дирхам, прясно изпържена риба за 2…
Няколко километра по-късно намерихме място за бивакуване в една маслинова градинка.
Тук поне сух клонак имаше в изобилие и, след вкусна вечеря, не беше никакъв проблем да поддържме огъня
Някъде наблизо имаше селца, до късно се чуваше силна музика и смях. През нощите се събудих от напевите на мюфтиите. По звука съдя, че около нас имаше поне 7 – 8 минарета и поне от едно от тях звучеше жив мюфтия, не просто запис.
На следващият ден се събудих много рано, заедно с Уилям, и си приготвих кафе, докато се събудят останалите.
Уилям беше премръзнал. Обикновено опъваше само долния, мрежестия слой, на палатката. Обаче през нощта всичко беше подгизнало от роса. Каза, че се събудил още към 3 – 4 подгизнал от вода, но вече било късно, та се облякъл дебело и продължил да спи. Наложи се за изливаме вода от палатката, а спалният чувал и дрехи се проснаха по дърветата да съхнат.
И така 2 часа по- късно стигнахме Маракеш. Ама за това следващият път.
Днес Тони няма да ни вози на мотор, а ще ни юрне да катерим връх Ботев. Я да ви видя!
Приятно четене:
Към връх Ботев за един ден
част първа
Който го е страх от мечки, не ходи в гората
ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА,
ДО НЕЙ ДУНАВА СИНЕЙ,
СЛЪНЦЕ ТРАКИЯ ОГРЯВА,
НАД ПИРИНА ПЛАМЕНЕЙ.
МИЛА РОДИНО,
ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ,
ТВОЙТА ХУБОСТ,
ТВОЙТА ПРЕЛЕСТ
АХ, ТЕ НЯМАТ КРАЙ !
Искам да ви разкажа на кратко за едно невероятно усещане из родните планини. Снимковия материал който ще ви представя е доста богат но не може да се сравни със истинското усещане на място, с уханието на билки, вятъра в ушите и невероятната картина която се разкрива пред вас със всеки изминат метър.
От известно време с жена ми събираме печати в книжките със 100-те туристически обекта и понеже са ни останали 4 – 5 печата само до края като от по екстремните последно ни остана връх Ботев, решихме да се организираме и да се поразходим из планината. Прочетохме тук там как точно стоят нещата, поинтересувахме се от приятели които вече са ходили и почнахме да спретваме организация. Избрахме изкачване от към южната страна тоест Калофер. Тъй като през лятото уйкендите са ни доста натоварени единствения възможен вариант беше 27-28.08.2013 г. Стандартното изкачване на върха включва в повечето случай преспиване преди или след на хижа Рай. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Rai
Звъннах една седмица по рано да се опитам да запазя две места в хижата но уви ми се скараха и казаха много късно се обаждате, викам си брей сигурно 2 месеца трябваше по рано да се обадя , явно този вариант отпадаше.
В курорт Паниците на около 4 км след Калофер се оказа, че има прилично хотелче в което не е нужно два месеца по рано да резервираш места. http://www.raiskikat.com В него резервирахме 2 нощувки едната петък вечер без закуска срещу 48 лв и другата събота вечер със закуска 58 лв. След тази резервация се оказа, че има само един вариант да се качим и да слезем за един ден.
Тръгнахме петък след работа от София по подбалканския път към Клофер, като спряхме да вечеряме на пъстървата.
От там пуснах GPS-а като предварително бях задал координатите на хотела и се оказа , че е на 10 км от пъстървата. Пристигнахме в хотелчето и прибрахме колата в двора му на сигурно, тъй като бяхме проучили и се оказа, че не е добре колата да седи без надзор, тъй като ѝ източват бензина. След като се настанихме излезнахме да се поразходим и да проучим на бързо района и пътеката за в. Ботев.
Беше се по смрачило вече но тръгнахме леко по един сипей който се оказа, че е въпросното начало на пътеката.
Върнахме се на зад, като минахме през една голяма поляна където имаше някакъв събор този уикенд.
Прибрахме се в хотела поразгледахме картата която бяхме предварително купили срещу 4 лв и решихме, че ще караме по синия маршрут посока х. Рай като след това ще се отделим по зеления маршрут към в. Ботев, легнахме рано за да може да сме свежарки за другия ден, път ни чакаше.
На другата сутрин станахме 5:30 ч. като предварително бяхме си направили сандвичи от София в хладилната чанта, бяхме се запасили с вода, бисквити и праскови и подредихме раниците.
В 6:06 ч. стартирахме от хотела.
Още беше мрачно на вън, слънцето не се беше показало и потеглихме по първата част от пътя ни, а именно сипея:
След не дълго но кофти изкачване стигнахме входа на Национален Парк Централен Балкан.
Национален парк „Централен Балкан", България
От там тръгнахме по една пътека доста широка между дърветата.
Слънцето започна да се прокрадва между дърветата.
След гората следваше открит път.
Облаците които се извиваха над планината бяха много красиви.
Там нейде горе в облаците е в. Ботев.
Ето на това казвам да посрещнеш изгрева.
Стигнахме до един разклон на който пишеш в. Ботев на ляво и като погледнеш на ляво един баир ама край няма и стръмен хаха викам не сме от тука, х. Рай направо и си продължихме направо. Оказа се, че този разклон е зимния маршрут отбелязан със жълто картата.
Пътеката стана ето такава.
Не след дълго по въпросната пътека стигнахме до входа на гората което се оказа и входа на резерват Джендема, където има указателна табела какво да правите ако срещнете мечка в гората . Хубаво е да се информирате за да избегнете инциденти. Тука важи правилото,
, явно този вариант отпадаше.
