В следващия парламент ще предложим отново единната входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място, максимално автоматизирано.

Това се чака от бизнеса от повече 10 години, за да се подават отчетите само на едно място – в НСИ, и оттам част от данните да отиват автоматично в структуриран вид в Търговския регистър (и в НАП). Така се постигат три неща:

1. облекчение за бизнеса (вкл. ще може данните да се екапортират от счетоводен софтуер и да се качват директно),

2. наличност на данните във вид, удобен за анализ и визуализация, а не криво сканираните замазани отчети, които се качваха досега,

3. без повече ръчна обработка в Агенция по вписванията и съответно спестяване на такси за бизнеса.

Работихме по законопроекта с работодателските и с професионалните организации, както и с НСИ, които имат готовност и желание да го изпълнят.

Материалът Единна входна точка за финансови отчети е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера беше денят на архитектурата. На откриването на „улица 26“ снощи при мен дойде български архитект, който цял живот е живял в Швеция и разказа как е там и защо не е работил в България.

Подходящ контекст за т.5 от приоритетите: „Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и печати, които се изискват за всяка построена сграда.“

В 49-тия парламент подготвихме и внесохме изменения в Закона за устройство на територията, с който целият процес, необходим за получаване на разрешение за строеж, за одобрение на промени в подробните устройствени планове и т.н. стават електронни.

Навсякъде премахваме думите „хартиен носител“ и „печат“, като се облекчават всички участници, намалява се административната тежест и се ограничават корупционни практики. И няма нужда да гледаме към Швеция – в Сърбия и Северна Македония отдавна това е електронно.

МРРБ трябва вече да изгражда единния регистър по устройство на територията, за който осигурихме финансиране по плана за възстановяване преди над 2 години и с който ще може да бъде реализиран в пълнота закона.

Материалът Дигитализация на строителния процес е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.“

Почти всеки клиент на банка е бил викан да си даде актуални данни. Искат се всякакви документи – и фирмени, и лични. И всичко това, за да се изпълнят криворазбраните изисквания за превенция на пране на пари. Защо криворазбрани – защото при цялата бюрокрация, България има сериозен проблем с прането на пари, влезе в сивия списък на рискови държави, а напр.
Божков изтегли необезпокояван 67 милиона в кеш.

Междувременно, Европейският съюз прие шестия пакет мерки срещу изпирането на пари, което значи още промени в близко бъдеще. България спазва „буквата“ на закона, но често ѝ убягва духа, което значи прекомерна тежест без нужния ефект.

В 49-ото Народно събрание свърших две неща по темата: 1) събрах (с помощта на бранша) конкретни справки в публични регистри, които, ако бъдат приложени, могат да спестят разнасяне на документи, свързани с изпирането на пари, и 2) прокарах облекчения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, така че да не отпадне задължението за представяне на документи, които могат да бъдат свалени от Търговския регистър. С моя редакция беше уредено и съхранението и достъпа до електронен архив (когато оригиналните документи са електронни).

В следващия парламент ще опитам да придвижа отпадането на максимално голямо количество излишни документи, които могат да бъдат заменени със справки; което пък ще спести фразата „обикалям за едни документи“ и периодичното разхождане до клон на финансови институции.

Смятам също така, че финансовото разузнаване, което е основен орган за превенцията на пране на пари, трябва да бъде в структурата на Министерство на финансите, защото в ДАНС няма добра среда за съвременни методи за превенция.

С по-малко бюрокрация и повече ефективност и дигитализация можем едновременно да облекчим финансовите институции, гражданите и бизнеса, и да постигнем по-добри резултати в борбата с прането на пари.

Материалът Намаляване на бюрокрацията във връзка с превенцията на пране на пари е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Т. 10 от приоритетите ми за следващия парламент:

„10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.“

Електронните фактури в България са PDF-и, на които до миналата година трябваше да пише „копие“ и „оригинал“ (поне това махнахме с мое предложение). Това спестява изпращане по куриер, но пропуска много ползи.

Ако електронните фактури бяха структурирани данни в стандартизиран формат, можеше да се импортират автоматично в счетоводния софтуер (не като „картинки“, а като числа), да се обменят „система към система“, вкл. да се изпращат в реално време към НАП, където софтуерът да извлича данните, а не да се разчита човек да преписва числа. Това би спестило много работа на всички, вкл. при данъчни ревизии и проверки.

За щастие такъв формат има дефиниран в ЕС – EN 16931. Той ще позволи и трансгранично електронно фактуриране в структуриран вид. Въвеждането му би било първо доброволно, а след известно време – задължително за всички фактури. (По идея това е формат за фактури за обществени поръчки, където трябва да е задължително максимално скоро).

Особеният момент е, че паралелно с това НАП въвежда стандарт за счетоводно отчитане SAF-T, който е сериозно усилие и двете трябва да се синхронизират както времево, така и технологично. Румънският НАП вече е въвел и двете, а ние традиционно изоставаме.

Това изглеждат технически въпроси – формати, структури, системи. Но тяхното въвеждане може да е голям плюс и за бизнеса, и за данъчната администрация, ако бъде направено правилно. Спестяване на ръчна работа, автомтизация, анализ на данни, оценка на риска и др.

Материалът Електронни фактури е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Следващата точка от моите приоритети е:

„11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.“

През 2021 г. като министър поставих началото на изграждането на централизираната електронна платформа за разрешения за работа. Тъй като процесите включват множество институции (МВР, ДАНС, МВнР, Агенция по заетостта), решихме МЕУ да координира и води процеса.

През 2024 г. системата вече е готова, но не се ползва, защото МВР настояват да бъде уредена в закон. Затова внесохме изготвения от МВР и МЕУ текст на закона, но два месеца вътрешната комисив не намери мотивация да го разгледа и това блокира приемането му в 50-ото НС.

Системата предоставя електронно заявяване на разрешения за работа, вкл. за висококеалифицирани експерти (синя карта), но не само. Позволява проследяване на процесите, едновременното изпълнение на проверки от няколко институции, случайно разпределение на преписки между служители и др. Това ще бъде сериозно облекчение от сегашното положение, при което се чака на тротоара пред дирекция „Миграция“ на МВР докато ти дойде редът.

Системата е важна за много сектори, в които не достига работна ръка и чрез нея се оптимизират процесите в администрацията за получаване на разрешения. Иначе казано, държавата ще изпълнява адекватно своите функции.

#26 #107

Материалът Електронна система за разрешения за работа е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В първия ден на кампанията ето накратко моите 12 приоритета за следващия парламент, като ще развия всяка една от точките в рамките на кампанията.

1. Национален цифров портфейл (мобилно приложение), чрез който всеки гражданин да може да се идентифицира и заявява онлайн услуги, както и да проверява всички данни, с които държавата разполага за него, да получава напомняния за изтичащи документи и предстоящи задължения, в която да има тематични секции (напр. „родителски портал“, „движение по пътищата“, „работа“ и др.).

2. Изцяло нов закон за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за да може всички дигитални инициативи да бъдат успешни и държавата да може да си управлява информационните технологии адекватно, вкл. по отношение на киберсигурността и ограничаването на чуждестранни цифрови влияния.

3. Пълна дигитализация на болничните листове, за да не се налага работниците и служителите да разнасят хартии, а работодателите да ги съхраняват.

4. Единна входна точка за подаване на отчети с финансова информация – за да могат фирмите да подават финансовите данни на едно място и максимално автоматизирано.

5. Пълна дигитализация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране – край на папките в кашони и шарени печати, които се изискват за всяка построена сграда.

6. Изменения в Закона за движението по пътищата за въвеждане на множество административни облекчения, вкл. отпадане на стикери, онлайн заявяване на регистрация на автомобил, уведомяване за изтичащи документи и др.

7. Превенция на измами с недвижими имоти: ограничаване на прането на пари чрез имоти (напр. чрез комплексна проверка при аномалии), превенция на кражби на имоти чрез автоматизирана оценка на риска (напр. при прехвърляне на единствен имот на възрастен човек) и изпращане на уведомления на всеки собственик.

8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.

9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.

10. Въвеждане на електронни фактури, които да се обменят между търговците и НАП, което ще облекчи значително отчитането.

11. Облекчаване на привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни (напр. в ИТ сектора) чрез въвеждане на платформата за дигитализация на издаването на сини карти и премахване на бюрократични пречки.

12. Въвеждане на електронно досъдебно производство, защото към момента досъдебните производства са папки с документи, които подлежат на подмяна, изтичане и нерегламентиран достъп и водят до неефективност.

#26 #107

Материалът Моите 12 приоритета за следващия парламент е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

С електронно управление се занимавам отдавна, като по тази причина ще си позволява да направя един обзор на миналото, настоящето и бъдещето му.

Електронното управление има няколко компонента – „хардуер и мрежи“, „политики и процеси“, “информационни системи, регистри и данни”. В миналото, политиката и процесите са били част от Министерството на държавната администрация и административната реформа, а впоследствие – дирекция в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), мрежите са били последователно в Държавна агенция за информационни технологии и съобщения и в Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ към МТИТС, а “информационните системи, регистрите и данните” – разпръснати по отделните министерства, без много обща политика, като изключим неща като оперативна съвместимост и администриране на някои централизирани информационни системи (в МТИТС и ИА ЕСМИС).

През 2008 г. е приет Закона за електронното управление, който се сблъсква с това, че никоя администрация не го прилага, защото “не работи по него” и остава една декларация за това как трябва да бъдат нещата, както и основание да бъдат изградени няколко централизирани системи и регистри, които също не заработват на практика. В този период, като софтуерен инженер, работих по един от малките под-проекти за електронни услуги и добих първите представи “защо няма електронно управление” и “как може да има”.

Реформата от 2016 г.

В този момент започна моето официално участие в процеса, когато през 2015 г. станах съветник на вицепремиера с ресор „административна реформа“ Румяна Бъчварова.

Тогава подготвихме мащабно изменение в Закона за електронното управление и няколко свързани с него закони, като събрахме „парчетата“ в една нова Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), на която дадохме значителни правомощия (в т.ч. задължителни разпореждания, административни санкции на държавни служители за неспазване на закона, проектен контрол, в т.ч. за информационните системи и регистрите, бюджетен контрол на разходите за информационни и комуникационни технологии (ИКТ), отворени данни и др.)

Със законовите и подзаконовите промени, която подготвихме и прокарахме тогава, създадохме реална възможност за т.нар. „еднократно събиране на данни“, която, в комбинация с правомощията на агенцията, да доведе до едно от най-важните неща в електронното управление – администрацията да събира служебно данни, вместо да изисква тяхното доказване с удостоверения, които гражданите да разнасят. До 2021 г. това даде само частичен резултат, като само някои удостоверения бяха заменени от справки, и се очерта един друг проблем – че специалните закони, по които работят администрациите, продължават да изискват удостоверения и има спор дали те могат да отпаднат. Този проблем го решихме с измененията, които подготвихме, докато аз бях министър и приехме през 2023 г., така че вече няма оправдания за отказ от отпадане на удостоверения.

Създадохме и концепцията за “държавен облак”, където да се консолидира необходимия хардуер (със съответните системи за неговото управление), вместо всяка администрация сама да си прави “мини-центърчета за данни” (или по-често – “сървъри в килера”), които не отговарят на нужните стандарти и не могат да постигнат икономии от мащаба.

Единен системен оператор и преминаване към „системна интеграция“

Другата важна част от измененията през 2016 г. беше и създаването на Държавно предприятие „Единен системен оператор“ (ДП ЕСО), като в закона бяха разписани детайлно услугите, които то ще предоставя на администрациите – всички свързани с подпомагане на развитието на електронното управление и използването на ИКТ. Идеята беше Информационно обслужване АД да бъде трансформирано в такова държавно предприятие (напр. чрез апорт на активи и преназначаване на служители), като така да се реши проблема с директното възлагане по каталог на услуги (чрез вменяване на публични функции) не свързания с това проблем с малкия процент частни акционери в дружеството. До 2019 г. това не се случи и ДП ЕСО не беше създадено. В този период, в рамките на малко повече от година, стана пробивът в НАП и сривът в Търговския регистър, и правителството на ГЕРБ „на пожар“ прокара една поправка в закона, без тя да е минала обществено обсъждане, и малко отвъд ръба на съгласувателните правила на Министерския съвет – цялата глава от закона за ДП ЕСО беше изтрита и беше заменена с един член 7с и един параграф 45, според които Информационно обслужване извършва системна интеграция за администрации, определени с решение на Министерски съвет. Тогава, нарочно или не, бяха изтрити разпоредбите за прозрачност както на държавното предприятие, така и на самата държавна агенция (ДАЕУ). Отпаднала беше и концепцията за публичен каталог на услугите, приет от Министерски съвет, с ясна стойност, както и други гаранции, които бяхме заложили за да предотвратим свръхконцентрацията на неформална власт в ДП ЕСО чрез системите, които оперира.

Така възлагането на Информационно обслужване става не по реда на Закона за обществените поръчки, а е изключение от него. Спорно е дали това изключение е в съответствие с директивата за обществените поръчки (т.е. дали минава за „изключително право“) или е скрито допълнително изключение, но така или иначе, то дава гъвкавост да се възлагат дейности на Информационно обслужване директно, от определен кръг администрации. От една страна, тези администрации са малко на брой (варират през годините, но са около 20), но пък в тях е концентрирана голяма част от ключовите системи (в което има логика) и голяма част от разходите за ИКТ – това са НАП, Митници, Агенция по вписванията, ГРАО, Кадастъра, Министерство на здравеопазването, НЗОК. Възлагането става по реда на едно малко известно решение на Министерския съвет – 481 от 2020 г.

И тогава, и след това, съм критикувал тази промяна не защото целите, които тя опитва да постигне не са разумни – държавата да има вътрешен капацитет за управление на информационните технологии в най-ключовите си структури, а защото законовата уредба е много постна и отваря вратата както за злоупотреби, така и за спекулации за такива злоупотреби (когато тях ги няма). През 2021 г. (преди да стана министър) написах публикация, според която „Все пак Информационно обслужване е важен инструмент за държавата“. И поради това, за краткия период, в който бях министър, възложих анализ на практиките в други европейски държави и на база на него започнахме подготовка на законови промени, които да адресират дефицитите и да максимизират ползите от наличието на дружество като Информационно обслужване.

В първите години на новия режим, свързан със „системната интеграция“ се наблюдаваха добри резултати – напр. беше изградена, след години забавяне, Националната здравноинформационна система, сигурността в НАП се повиши, а в Търговския регистър имаше стабилизация, което не беше неочаквано, тъй като в Информационно обслужване работят много добри експерти (и това е експертната ми оценка, а не политически коментар). Започнаха обаче да се усещат и някои дефицити – много от възложителите се оплакват от бавно и не особено приятелско обслужване, от невъзможност да постигнат своите цели, защото ИО мисли друго, вкл. от откази за предоставяне на определени услуги в последния момент.

Информационно обслужване често превъзлага възложеното му (все пак – по реда на Закона за обществените поръчки в повечето случаи), като това има както позитивни ефекти (по линия на „ефективно управление на проекти“ и по линия на ограничаване на дребната корупция по отделните структури) така и негативни (превръщайки ИО в „гара разпределителна“ и повишавайки корупционния риск). Един от индикаторите за последното е големият процент (пре)възложени поръчки, за които има само един кандидат.

Министерство на електронното управление

През 2021 г. (на практика през февруари 2022 г.) създадохме Министерство на електронното управление, като целта беше то да надгради Държавна агенция „Електронно управление“, като качи профила на тези политики – те вече имаха място на масата на Министерския съвет, в пряк и преносен смисъл. Министерството на електронното управление, със структурите към него, трябва да води дигитализацията в цялата администрация, да осигурява споделени ресурси (облак, мрежи, защитен интернет възел), споделени услуги и хоризонтални системи за цялото електронно управление (сигурно връчване, електронна идентификация, междурегистров обмен и др.)

Смятам, че създаването на министерството беше важна стъпка за електронното управление – то вече е централен политически въпрос, а не поредната итерация на разместване на дирекции и агенции. А това дава устойчивост и тежест. И макар и за кратко, мисля, че поне по време на моя мандат постигнахме немалко резултати.

Инфраструктурната част („мрежи и хардуер“) преместихме в изпълнителна агенция към министерството, като след първата стъпка (механично преливане на хора от ДАЕУ) трябваше да последва стора стъпка – кадрова реформа, защото с наличните човешки ресурси там не може да се обслужва ефективно държавния облак, мрежа и другите споделени ресурси. Такава не се случи нито в служебния кабинет, нито след това при министър Йоловски, макар че имаше ясна концепция за нея. Недостатъчният капацитет в изпълнителната агенция създава аргументи за прехвърляне на дейности към Информационно обслужване, но има аргументи и срещу това – че и капацитет на Информационно обслужване не е достатъчен (според техните настоящи възложители), че се създава свръхцентрализация, от която няма нужда, но носи рискове; че се възлагат твърде много основни функции на търговско дружество; че (поне до скоро) нямаше необходимото ниво на достъп до класифицирана информация.

Тук следва да се отбележи, че в периода 2017-2020 г, ДАЕУ изгражда държавната облачна инфраструктура (държавния облак), като решава това да бъде с класифицирани процедури, вероятно защото по исторически причини тези структури са имали и функции свързани с отбраната и националната сигурност, и съответно в тях работят много военни. Това обаче води след себе си доста особености и усложнения за бъдещи проекти и нужда от поетапно декласифициране на елементи от него – нещо, което бях поискал като министър както за облака, така и за държавната мрежа, но след като завършихме първия етап от трансформацията през май 2022 г., нямах време да довърша и тази задача (гласуваха ни оставките през юни 2022 г.).

Не на последно място, в министерството преместихме и дирекция “Информационни технологии” (от Министерството на транспорта и съобщенията), която се занимава с широк спектър от политки, като развитие на информационното общество, дигитални умения, нови технологии, координиране на европейските политики в сферата на информационните технологии и др. Този компонент дава цялостния облик на министерството като “електронно министерство”.

Киберсигурност

Паралелно на въпросите с електронното управление и инфраструктурата за него, все по-важна тема е киберсигурността. Със Закона за киберсигурност, приет през 2019 г, тя е споделена между ДАЕУ, впоследствие МЕУ и ДАНС, по начин, който е извън обхвата на тази публикация. Информационно обслужване пък е доставчик на услуги по киберсигурност на своите възложители. В МЕУ и изпълнителната агенция към него има редица оперативни и координационни звена, които на теория имат важна роля за киберсигурността, но поради липсата на достатъчно хора, често само препращат имейли. С това не омаловажавам усилията на няколкото колеги, които опитват да създадат работещ център за оперативно наблюдение, но поради неслучилата се цялостна реформа в агенцията, те не са успешни.

Тласък на развитието на киберсигурноста трябваше да дадат мерките, приети на секретно заседание на съвета по киберсигурност, което свиках два месеца след началото на войната. Те дадоха частичен резултат, но поради политическата нестабилност и липсата на реформи в изпълнителната агенция, не постигнаха всички заложени цели. Поради тази причина, дейности, свързани с киберсигурността, през 2023 г. изглеждаха възможни за възлагане на Информационно обслужване (което в очите на някои хора е като автобус от градския транспорт – „винаги има място за обслужване на още една администрация, с още услуги“), но това отново се сблъсква с дилемата „свръхцентрализация срещу икономии от мащаба“, както и с наличния капацитет. Според кореспонденция с ДАНС, която получих (некласифицирана), ДАНС са дали уклончиво мнение за прехвърлянето на функции към ИО – именно защото няма прост и кратък отговор.

Предстоящите въпроси пред киберсигурността са как тя да бъде структурирана ефективно, дали националният SOC (security operations center) да бъде част от администрацията или да бъде възложен на ИО, как да се намерят достатъчно експерти и да им се създаде достатъчно добра среда за работа, как най-ефективно да взаимодействат различните звена (CERT, НЕРИКС, НКЦ и др.), дали да се създаде агенция за киберсигурност и какви функции да има тя (вкл. за гореспоменатия национален SOC).

Електронна идентификация

Електронната идентификация е средството, с което всеки ще може да заявява електронни услуги. В Естония това започва като „чип в личната карта“, но вече по-популярен носител на идентификацията е мобилният телефон. През 2016 г. това беше друга ключова реформа – приемане на Закон за електронната идентификация и подготовка на техническата спецификация за нея (и в двете имат основно участие). За съжаление, МВР направи почти всички възможни грешки по пътя (писал съм за това), поради което при закон, приет през 2016 г, към май 2024 г все още резултат няма.

В началото на 2022 г. все още работата по проекта на МВР не беше стартирала, защото се чакаше решение на съда в Люксембург дали МВР правилно прилага духа на директивата за обществените поръчки, така че, съобразявайки се с технологичния напредък и повишената сигурност на мобилните устройства, след обществено обсъждане, възложих на Информационно обслужване изграждането на мобилно приложение за електронна идентификация. Защо на Информационно обслужване – по две причини. Бързина на възлагане и изпълнение (имахме огромно забавяне за наваксване) и наличния експертен капацитет (ИО е доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и има нужната експертиза).

За съжаление, с известен саботаж от страна на МВР, и с липсата на активна подкрепа за проекта в служебния кабинет, работата по него спря, като в края на същата година МВР подписа договора за своя проект. Няма тук да влизам в детайли защо двата проекта не си противоречат, а се допълват, но в последната година и половина опитах да убедя МВР да използва разработеното по проекта за мобилно приложение – те отказаха. Тогава споделих публично притесненията си, че със спецификация от 2016 г. може и да не получим адекватен на 2024 г. резултат. МВР вече закъснява както с личните карти, така и със системата за електронна идентификация. Надявам се резултатът да може да адаптиран към настоящите реалности, включително към последните изменения в Закона за електронното управление, с които направихме възможно услуги да се заявяват без квалифициран електронен подпис, а само с електронна идентификация. МВР впоследствие възрази и срещу предложени от мен изменения в закона, с които да даде на МЕУ да оперира националната схема за електронна идентификация.

Докато МВР се „натутка“, Европейският съюз прие втори регламент за електронната идентификация и въведе „европейски портфейл за цифрова самоличност“. Разписал съм проект на изменение на Закона за електронната идентификация, с който да се създаде българския цифров портфейл, с който не просто да може да се идентифицираме онлайн, но и през който да правим всякакви справки и да заявяваме услуги.

Нов Закона за управление на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор

Всичко описано по-горе подчертава основните проблеми – липса на достатъчно капацитет, липса на адекватна структура, неефективност на харченето, бавно и неадекватно възлагане и др. Смятам, че това може да се поправи с нов закон, чиято подготовка стартирах през 2022 г. и вече е в доста напреднал стадий – Закон за управление на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор. Целта е с него да се уреди повече ефективност, предвидимост, фокус и прозрачност на възлагането, както на системния интегратор (ИО), така и на свободния пазар, вкл. чрез рамкови споразумения и отчитане на общата стойност на притежаване (т.нар. TCO), както правят много европейски държави; по-висока отчетност и контрол на дейността на системния интегратор; намиране на баланса между ефективност чрез „икономии от мащаба“ и ограничаване на рисковете от свръхцентрализация на управлението на ИКТ; по-добра вътрешна организация на работата в администрацията; използването на споделени услуги по утвърден каталог, вместо „всеки да се оправя поединично“; повече яснота по предоставянето на споделени ресурси (облак, мрежа и др.) от МЕУ; по-малко зависимости от един или друг доставчик; обособяване на отделна агенция за киберсигурност, която освен услуги по мониторинг и отговор на инциденти, да подпомага ГДБОП в разследването на киберпрестъпления; на разкачане на структурата и заплащането на ИТ експертите в двете агенции (инфраструктурата агенция и кибер агенцията) от общата структура в администрацията, за да има по-привлекателни условия за специалистите; организиране на централен орган за покупки на стандартен хардуер и софтуер, така че да се спестят както време, така и средства за най-стандартните неща.

Без такъв закон и без такива реформи, електронното управление ще продължи да се развива много бавно (и много скъпо), защото успехите ще се дължат не на работата на добре смазана машина, а на инцидентни политически проблясъци, кризисни мерки, без които не може, базово спазване на европейски задължения и на персонални постижения.

Знам, че в горните наблюдения и предложения всеки участник ще намери за какво да е недоволен – и системният интегратор, и частният сектор, и администрацията, и политическите ръководства на министерствата, и страничните наблюдатели, които имат силно мнение по някой въпрос. Но това е неизбежно – всяка една реформа оставя всички по малко недоволни днес, за да имаме по-добър резултат за всички след години.

Заключение

Електронното управление в частност, и цифровата трансформация в по-общ план, не са самоцел, а важен инструмент за ефективно управление, за удобство на гражданите, за прозрачност, за правене на политики на база на данни, за намаляване на корупцията. Те трябва да спрат да бъда нишова тема, от която разбират в дълбочина една шепа хора, и да се превърнат в добре осмислени процеси, системи, взаимовръзки, правила, подкрепени с политическо разбиране.

В последните парламенти приехме много изменения, с които дигитализираме различни процеси и регистри в администрацията, така че да отпада излишната хартия, а дигитализацията ѝ да стане по правилния начин. Но този подход не е достатъчно бърз и координиран – нужен е институционален “upgrade”.

Законът за електронното управление вече е уредил достатъчно добре „какво“ трябва да се случи, особено след последното му изменение миналата година. Предстои да отговорим на въпроса „как“. Един нов закон няма да реши всичко, но ще постави ясна рамка, в която да се вдигнат и оборотите, и качеството.

Материалът Минало и бъдеще на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Онзи ден Борисов каза, че преговорният екип на ГЕРБ се е борил за това министър на електронното управление да остане Йоловски. Мисля, че е важно да маркирам този факт, защото поне вече е ясно кой носи отговорност за щетите, нанесени там в последните месеци.

В министерството има общо 9 дирекции, главен секретар и една изпълнителна агенция. За последните 9 месеца са уволнени, помолени да напуснат, принудени да напуснат или преместени: главния секретар, изпълнителния директор на агенцията и директорите на 8 от 9-те дирекции.

И тази своеобразна чистка е само една от многото причини за липсата на резултати. Още в края на есента писах, че нямам очаквания, че политическото ръководство на МЕУ ще се справи със задачите, а напредъкът по управленската програма беше основно заради това, което свършихме в парламента. И това е разбираемо – при това разбиване на министерството, няма как там да се работи продуктивно.

Политиката за електронно управление е изключително важна за цялостното развитие на страната – за намаляване на административната тежест, за повече проследимост и прозрачност, за киберсигурността. И има нужда да бъдат придвижвани напред компетентно и систематично – нещо, което в последните 9 месеца се случваше в парламента, но далеч не толкова в МЕУ.

Материалът Отговорност за щетите в Министерството на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Имотен регистър в България има на теория, но на практика няма. Или обратното – на практика има, но не е спазен закона. Това е и становището на Нотариалната камара. Миналата зима бях внесъл текстове в Закона за кадастъра и имотния регистър, които да позволят по-бързо преминаване към истински, пълен имотен регистър, но тогава не намериха подкрепа.

Какво е имотен регистър – по закон това е съвкупността от партидите, свързани с недвижимите имоти. И тук идва въпросът какво е „партида“. Има две „школи“ – едната смята, че партидите трябва да са персонални – т.е. имотите да се описват на база на техния собственик (и да преминават от един към друг собственик), а другата – че трябва да са имотни партиди – т.е. водещото е имотът, а собствениците са атрибути, които се сменят. Всичко до 2009 г. е именно в такива папки в кашони. Към момента електронни имотни партиди по смисъла на закона няма, а правилника за вписванията предвижда персонални партиди в електронния регистър.

Тази дилема – персонални срещу имотни – е напълно валидна в хартиения свят – регистърът представлява документи в папки в кашони и е важно как ще подредиш папките и кашоните, за да може да търсиш в тях. Ако ги подредиш по ЕГН на собственика, ще можеш да търси лесно по собственик. Ако ги подредиш по идентификатор или адрес на имота, ще можеш да търсиш по имот.

В електронния свят, обаче, регистърът се реализира не чрез папки в кашони, а чрез т.нар. система за управление на релационни бази данни. Там може да има таблица с имотни сделки, като за всяка сделка да има една колона „идентификатор на имот“ и една колона „идентификатор на собственик“ и така може да се търси и по двата критерия. Т.е. партидата не е нито персонална, нито имотна. Това се постига чрез т.нар. индекси, които са виртуалната реализация на папките в кашоните – подреждане по определен ред, за да може да бъде търсено по-бързо. („Сделка“, разбира се, е опростено, защото има много хипотези за придобиване – наследство, делба, давност…). Именно така е реализирана информационната система ИКАР, в която след 2009 г. се вписват извършените имотни прехвърляния.

Представете си три групи кашони. В единия са номерата на актовете, а в другите два – ЕГН-та и идентификатори/адреси на имоти, като във вторите два, в папката на всеки човек и на всеки имот се вписват само номерата на актовете от първата група кашони. Това заема доста място и е сложно за водене в хартиения свят. Но в електронните е най-елементарното нещо.

Действащият Закон за кадастъра и имотния регистър предвижда имотни партиди: „чл. 3. (1) Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти“. За мен това трябва да се преосмили – имотният регистър е съвкпуността от актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Логическата организация на тези актове по партиди – имотни и персонални – е подробност. Чрез информационната система на имотния регистър могат да бъдат постигнати целите на партидите без да ги уреждаме нормативно като такива.

Сигурен съм, че това е непопулярно и дори еретично мнение и че „не може ИТ-та да определят как ще работи един толкова важен регистър“. Но смятам, че следва технологичните възможности да бъдат отчетени при избор на концептуалния модел на регистрите – нещо, което е било невъзможно или непрактично преди, сега вече е тривиално. А от позицията на нотариалната камара е видно, че електронен имотен регистър, след толкова години действащ Закон за кадстъра и имотния регистър, официално няма.

По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се предвижда дигитализация на хартиените архиви на Имотния регистър и според мен трябва да обсъдим задълбочено концептуалните положения в закона, за да не се окажем и след това с половин имотен регистър. Защото по ПВУ ще се сканират документи, но тяхната правна стойност ще остане под въпрос. Запазването на настоящия концептуален модел само по себе си не е пречка пред реализирането на истински имотен регистър, но според мен е пречка пред цялостното осмисляне на начина, по който данните се съхраняват и търсят в електронен вид.

Материалът Какви да са партидите в Имотния регистър? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна – са разделени с цел взаимен контрол и предотвратяване на концентрация на власт. Традиционно към тях се добавя и т.нар. „четвъртна власт“ – медиите, които осигуряват допълнителен контрол върху трите власти чрез прозрачността, която осигуряват. Затова между властите има различни механизми – законоустановени или имплицитни – за проверки и баланси (checks and balances).

Поради все по-активното навлизане на технологиите в държавното управление, моята теза е, че те плавно се превръщат в „пета власт“. Във времето много елементи на обществения живот са били обявявани за „пета власт“, така че не твърдя, че това е единственият допълнителен механизъм за проверки и баланси, отвъд утвърдените 3+1 власти, но смятам, че ще става все по-централен и трябва да му обърнем специално внимание.

Общоприета теза е, че „властта корумпира“. Макар това да е опростена теза, както е разгледано в литературата, в сърцевината си тя е вярна – позициите на власт, върху които няма достатъчно външен контрол, създават корупционни практики – не само свързани със злоупотреби със средства, но и по-общо със злоупотреби с власт. Механизмите за възпиране на корупцията са много – съдебен контрол на актове, наказателна отговорност, публичност, парламентарен контрол и др.

Технологиите са много силен механизъм за възпиране на корупционните практики. В малко по-техническа публикация съм изредил множество начини, по които технологиите могат да бъдат използвани за превенция на корупцията. Това включва:

• проследимост на действията и техните автори, и то по начин, който не позволява да бъдат подменяни;
• невъзможност за промяна и антидатиране на документи
• защита на данните от неоторизиран достъп (т.е. без „само да погледна тука една папка“)
• прозрачност и публичност на данни и докименти, с което да се подхранят разследванията на четвъртата власт
• истинско случайно разпределени на преписки, проверки, дела – много експерименти показват, че използването на принципа на случайност намалява корупционния риск
• автоматична валидация на данните, което премахва човешкия фактор и възможността за „затваряне на очите“ за някои пропуски
• автоматизиране на максимално много дейности, което намалява дискрецията на овластените лица
• автоматизиран анализ на риска на база на натрупаните данни, така че да бъдат откривани злоупотреби проактивно

Но преди да бъда обвинен в техно-утопизъм – че виждам технологично решение на всеки проблем – ще отбележка и негативната страна. Както всяка власт, и петата може да е неефективна, корумпирана и да работи в нечий интерес. Както изпълнителната може да се корумпира, както съдебната може да решава дела не само в съответствие със закона, както законодателната може да е прокарва частни интереси и както медиите могат да бъдат необективни и дори „бухалки“, така и технологиите могат да бъдат инструмент за корупция.

И трябва сериозно усилие, за да не бъде така. Институционално и технологично усилие, за да бъде проследимостта реална, а не „наши хора“ да могат да си зачистват следите, за да има реално случайно разпределени, а не едни административни ръководители да могат с тайни клавишни комбинации да предопределят избора, за да се публикуват максимално много данни, а не да се спестяват с оправдания „тя системата няма да издържи“.

Технологиите сами по себе си не са власт, но всички дейности около тях, са именно такава. Петата власт в момента е в ръцете на едни не особено видими хора – ИТ директори, системни администратори, администратори на бази данни, програмисти – в частни компании, в администрацията и в държавната компания Информационно обслужване. Това не е обвинение към тях и не е презумпция за злоупотреба – в мнозинството си това са честни експерти, които си вършат съвестно работата. Но отговорността е далеч по малка спрямо колективната тежест, която все повече ще имат (или „имаме“ – защото и аз продължавам да се причислявам към ИТ експертите).

Допълнителен проблем е и това, че технологиите трудно се разбира и от широката публика, и от политическата класа – както стана болезнено ясно от измислените скандали с машинното гласуване. Но те са само един пример.

Именно заради тези проблеми – че петатат власт се упражнява „между другото“, понякога неосъзнато и без политическа отчетност, трябва технологиите, използвани в държавното управление, да бъдат балансирани от останалите четири власти. Например в законите да е уредено, че не могат да се подменят данни; че има технически-гарантирано случайно разпределение; че кодът на системите е публичен, актуален и одитиран; че за достъп до определени данни не се разчита само на един човек; че чувствителни данни се съхраняват логически разделени; че се използват актуални криптографски методи за защита на конфиденциалността и целостта на данните. Нужно е в съдебната власт (и съдът, и органите на досъдебното производство) да разполага с по-широк набор от експерти по технологични теми. Нужно е изпълнителната власт да разработи механизми за повече прозрачност и проследимост в управлението на информационните и комуникационни технологии.

Петата власт – технологиите в държавното управление – е все още недостатъчно видима, но сме длъжни да говорим за нея, за да бъде използвана за предотвратяване на злоупотреби в другите власти, а не за скрито и трудно-разбираемо вмешателство в тях.

.

Материалът Технологиите като „пета власт“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.