Tag Archives: електронно управление

Десет електронни законопроекта

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

От началото на 48-мото Народното събрание от Демократична България внесохме няколко законопроекта, които са свързани с електронното управление и информационните технологии. Тук ще направя кратък списък с описание на проектите (ЗИД значи Закона за изменение и допълнение, а ЗД е закон за допълнение):

  1. ЗИД на Закона за електронното управление – този закон го писахме с екипа ми в Министерство на електронното управление. Той урежда мерки по Плана за възстановяване и устойчивост, отпадането на удостоверенията (на които гражданите са куриери в момента) и на задължението за ползване на квалифициран електронен подпис. Предвижда отпадане на удостоверенията, с които гражданите са превърнати в куриери на администрацията. Въвежда и пълна електронизация на регистрите, електронно връчване на актове и фишове, напомняне за изтичащи документи и др.
  2. ЗИД на Закона за движението по пътищата. Първата цел на проекта е да направим стъпки към ограничаване на рецидивистите на пътя. С пълното разбиране, че е нужна пълна реформа на административното наказване, предлагаме две неща: от една страна, задължение за МВР да спира на пътя всички автомобили, чиито собственици имат пет или повече невръчени фиша, а от друга страна задължение за публикуване на индивидуални анонимизирани данни за всички нарушения (което бях поискал от МВР като министър). Така обществото ще следи дали МВР изпълнява задължението си. Втората цел е намаляване на административната тежест и улесняване на добросъвестните водачи. Премахване на всички стикери от предното стъкло, премахване на синия талон и въвеждане на възможност за електронно плащане на фишове, без да ходим до КАТ да ни ги връчат. Затрудняваме редовните нарушители и улесняваме мнозинството добросъвестни. И повишаваме прозрачността на работата на МВР.
  3. ЗД на Закона за обществените поръчки – целта е да се постигне максимална прозрачност и с който да се прекратят схемите с т.нар. „инженеринг“. Въвежда се задължение за публикуване на отворени данни по международен стандарт (Open contracting data standard), публикуване на договорите, които са сключени без проведени процедури (защото са изключения по закон), публикуване на заявки по рамкови договори, както и разкриване на принадлежност към ДС на членове на органите на фирми, които печелят над половин милион от обществени поръчки.
  4. ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане – въвеждане на електронни ваучери за храна. Нещо толкова просто (на пръв поглед), което се „точи“ като тема от 2015 г, най-накрая намира законодателно изражение
  5. ЗД на Изборния кодекс – предвиждаме достъп до кода без ограничение във времето, публичен план за провеждане на изборите, извадкови проверки и задължително публикуване на криптографска информация. Така ще се елиминират опорките за ‘пипане’ на машини, а процесът ще е по-добре планиран, предвидим и вдъхващ повече доверие.
  6. ЗИД на Гражданския процесуален кодекс – въвежда се електронно заповедно производство, като това е инструмент за облекчаване работата на свръхнатоварените съдилища, за сметка на ненатоварените.
  7. ЗИД на Търговския закон – освен създаване на изцяло нов вид дружество с променлив капитал, подходящ за стартиращи компании, набиращи инвестиции, предвиждаме и отпадане на спесимена на подписа при регистрация на дружество за български граждани (вместо това той да се извлича от МВР).
  8. Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения – законопроектът предвижда цялостна уредба на защитата на лицата, подаващи сигнали (whistleblowers), но в конкретния случай на сигнали за корупция, предвиждаме полу-анонимни сигнали – предлагаме сигналите да се анонимизират в момента на подаване по електронен път, с криптографски средства, като антикорупционната комисия да не може да вижда кой е подател, но данните да могат да се деанонимизират от съда, ако е нужно завеждане на дело за вреди.
  9. ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел – предвижда нещо дребно, но улесняващо голям брой неправителствени организации – провеждане на заседания по електронен път на управителните им органи.
  10. ЗД на Закона за електронната търговия – въвеждаме мерки, с които големите онлайн платформи (напр. Фейсбук) да ограничат ефектна на троловете (фалшивите акаунти, които се използват с пропагандна цел), да са по-прозрачни с това кой извършва модерацията и да позволят обжалване на некоректно блокиране на профили. Т.е. на практика увеличаваме защитата на свободата на словото с процес по извънсъдебно обжалване, като същевременно не позволяваме удавянето на свободното слово в море от пропаганда.

Има още много закони, които имат нужда от осъвременяване. Съвесем скоро ще внесем изменения в Кодекса на труда за въвеждане на електронна трудова книжка, например. Но смятам, че с тази законодателна програма, облекчаваме гражданите и бизнеса, модернизираме администрацията и правим разходването на публични средства по-прозрачно.

Материалът Десет електронни законопроекта е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Електронно управление срещу корупцията

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

„Корупцията“ звучи абстрактно. И предвид, че на практика няма осъдени за корупция, можем да си вадим заключенията от слухове и от журналистически разследвания.

Много пъти съм казвал, че електронното управление е силен инструмент срещу корупцията. Но как?

Като не могат да се подменят документи (напр. страници в договори или букви в тефтерчета), защото електронният подпис защитава от промени.

Като не могат да се създават документи със задна дата, защото квалифицираните времеви печати защитават от антидатиране.

Като не могат да изчезват документи, защото ги има в деловодна система, която не позволява „хвърляне в кошчето“.

Като всяко плащане е регистрирано (в СЕБРА) и публично, за да има проследимост къде отиват парите ни.

Като човешкият фактор в много задачи е автоматизиран, за да премахнем възможността за корумпиране.

Като не може плик с оферта за поръчка или търг да бъде отворен преди крайния срок, за да няма предимство подставен кандидат.

Като връзките между фирми, поръчки, имоти и публични личности са в електронен вид, за да може разследващите органи и журналисти да откриват корупционни практики.

Като има проследимост и случайно разпределение за всяка проверка, за да не може контролните органи да рекетират бизнеса.

Електронното управление пречи на корупцията. И затова трябва да продължим с бързото му въвеждане навсякъде, за да имаме институции, чисти от корупция.

Материалът Електронно управление срещу корупцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Отчет за свършената работа като министър на електронното управление

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

За мен беше чест да бъда първият министър на електронното управление. В 99-тото правителство на България.

Важно е тази политика да продължи да бъде представена на най-високо ниво и смятам, че ще има приемственост в служебния кабинет. Усилието за дигитализация на държавата продължава и смятам, че поставихме добри основи и добро темпо.

Тук е публикуван отчет на свършеното (и започнатото) през последните 7 месеца: https://otchet.egov.bg/.

Секция „киберсигурност“ неслучайно е толкова дълга. Както войната, така и изоставането на държавата в тази сфера, наложи спешно да се действа с ограничен капацитет, за да осигурим защитата на институциите и данните на гражданите, които те обработват.

Можеше да свършим и повече. В организации от мащаба на държавата нещата стават бавно, за да има предвидимост и устойчивост. И така трябва да бъде. Но от друга страна имаме години изоставане да наваксваме и съответно е нужно баланс между скорост и устойчивост. Смятам, че такъв баланс имаше и ще има.

Електронната идентификация трябва да заработи в началото на следващата година и това ще отключи достъпа на много граждани до лесно използване на електронни услуги. Дори без нея, в рамките на мандата, използването на е-услуги се е качило двойно. Не че сме пуснали много нови електронни услуги, но самото наличие на министерство и видимостта, която този статут дава, е довел до повече търсене. А с търсенето ще идва и търсене за удобство и там трябва да се намесим.

Предстоят избори, на които ще бъде отново кандидат. Със заявка да продължим нещата оттам, докъдето сме ги оставили и да отидем много по-далеч.

Материалът Отчет за свършената работа като министър на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Предлагаме изменение на Закона за електронното управление

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Публикувахме проект на изменение на Закона за електронното управление. С него се решават ключови въпроси, които в момента пречат на въвеждането на реално електронно управление. Ето основните:

  • електронни услуги ще могат да се заявяват без квалифициран електронен подпис от физически лица – за да ги заявим ще е нужно само да влезем със средство за електронна идентификация с подходящо ниво на сигурност, след което ще подаваме заявлението просто попълвайки онлайн форма, без нужда от флашка, джава, драйвери и др. проблемни неща. Квалифицираните електронни подписи остават и ще работят, но отпадат като стриктно изискване за заявяване.
  • отпадане на удостоверенията, с чието пренасяне гражданите са куриери на администрацията – това и до момента по общите разпоредби на закона е така, но на практика не се случва по много причини. Въвеждаме правно уеднаквяване на служебно събраната информация с удостоверение, което се изисква по закон, така че администрациите да са спокойни, че са спазили изискванията на специалните закони, по които работят. Паралелно с това осигуряваме гаранции на общините, че приходите от отпадналите удостоверения ще им бъдат възстановени пропорционално от централния бюджет.
  • електронно връчване на актове, фишове и наказателни постановления – ще можем да посочим в системата за сигурно електронно връчване, че сме съгласни всичко да ни се връчва по електронен път. Това ще спести разходки до администрации, само за да ни бъде връчен акт или фиш.
  • обща забрана за въвеждане с подзаконов акт на стикери и други физически носители на данни за обекти, които са вписани в регистър. С тази промяна, например, стикерът за годишен технически преглед ще стане незаконен, тъй като е въведен с наредба.
  • намаляване на таксите за административни услуги, когато те се предоставят по електронен път. Това изменение има два аспекта – първият е, че има допълнителен стимул за използване на електронни услуги, а вторият е, че моделът с посредници при заявяване на услуги ще бъде по-устойчив, тъй като посредникът ще може да приспада разликата в таксата на гише и по електронен път. Посредници могат да бъдат Български пощи, библиотеките и всеки, който има офиси в близост до гражданите, включително в отдалечени населени места. Така дори тези, които не използват информационните технологии ще бъдат улеснени, защото няма да се налага да пътуват до областен град или до другия край на страната, за да заявят административна услуга.
  • задължение за служебно предоставяне на информация за лица извън администрацията, които участват в административното обслужване. За да може администрацията служебно да проверява наличие на партида за вода или ток, нотариално пълномощно и други документи, които в момента се налага да разнасяме.
  • задължение за водене на регистри в електронен вид, вкл. чрез система за централизирано управление на регистри – нормата влиза в сила след година и половина, като в този срок системата трябва да е готова, а всички тетрадки, ексели и стари системи да бъдат мигрирани към нея.

С проекта изпълняваме и ангажиментите си по Плана за възстановяване и устойчивост.

Смятам, че измененията са важни, отключващи електронното управление, намаляващи бюрокрацията и помагащи в ежедневието ни, и като такива ще намерят парламентарна подкрепа дори в сложната политическа ситуация.

Материалът Предлагаме изменение на Закона за електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Проект за мобилна електронна идентификация

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Електронната идентификация е ключът към електронното управление. Без нея, използването на електронни услуги е ограничено и трудно. Именно затова, паралелно с устройствената работа (законови изменения и устройствени правилници), в Министерство на електронното управление подготвихме техническа спецификация за мобилна електронна идентификация и я качихме за обществено обсъждане.

Не е практика за технически спецификации да се търси широко обществено обсъждане, но тъй като тази система е много важна, смятам, че е редно да дадем пример за прозрачност от първия ден. Още при номинирането ми за министър на електронното управление дадох това обещание и ще направя каквото е необходимо този екип продължава да дава този пример. Разчитам на професионалистите във всички области да дадат своята експертна и конструктивна обратна връзка и препоръки. Тази прозрачност ще продължи и на етапа на изпълнение (вкл. с изискването за отворен код на разработката).

Резултатът от проекта ще бъде мобилно приложение (за Android и iOS), с което да се идентифицираме за ползването на всички електронни услуги, т.е. държавата да знае кой стои отсреща, когато ползва услугите. До момента това се извършва с електронен подпис, с ПИК, с ПИН и др. Тези средства няма да отпаднат веднага, но малко по малко ще бъдат замествани с електронната идентификация.

След първоначалната регистрация, от гледна точка на потребителя, процесът ще бъде следния:

  1. отваря портал за електронни услуги
  2. избира „вход с eID“ и потвърждава с мобилния си телефон (или друго мобилно устройство)
  3. подава заявления за услуги, които са с предварително попълнени данни (тъй като системата вече знае кой стои отсреща)
  4. подписване на заявлението чрез повторно потвърждение с мобилния телефон

Проектът предвижда първа фаза за проекетиране, тъй като трябва да бъдат взети специфични технологични решения. Например дали потвърждението с телефона да стане с т.нар. push-нотификация или чрез сканиране на QR код от екрана (съответно с deep link, в случай, че потребителят използва мобилния телефон и за заявяване на услугата, вместо компютър). Трябва да бъде избран и методът за подписване, като целта е криптографските ключове да се разделят на няколко части, като една се съхранява в мобилния телефон, а друга – на сървъра (така че да се минимизират рискове от изтичане от едното от двете места).

Първоначалната регистрация е много важна за да може максимален брой хора да използват приложението. Затова предвиждаме първоначална регистрация по следните начини:

  • Квалифициран електронен подпис, в т.ч. облачен КЕП (чрез системата за електронна автентикация)
  • ПИК на НАП (отново през еАвт)
  • ПИК на НОИ (отново през еАвт)
  • международен паспорт, който разполага с чип, благодарение на който може да бъде идентифицирано лицето (чипът може да бъде прочетен с мобилен телефон)
  • снимане на лична карта

Към тези методи могат да бъдат добавени два компонента за повишаване на сигурността:

  • Отговор на въпроси, които държавата има, но не са публично достъпна информация (напр. във връзка с имена на роднини или данни за предходни постоянни адреси)
  • Т.нар. liveness detection, т.е. проверка чрез камерата на телефона дали отсреща действително стои лицето, което твърди, че стои (без да може да се използва негова снимка, за да „излъже“ системата). Това е стандартна практика в много приложения за онлайн идентификация

Всеки един от изброените механизми ще има съответното ниво на осигуреност („средно“ или „високо“), което ще дава достъп до различни услуги. Напр. само със сканирана лична карта (плюс отговори на въпроси/liveness detection), лицата няма да имат достъп до чувствителни данни, като здравното си досие. За да преминат от ниво на осигуреност „средно“ към „високо“ се предвижда опция за еднократно посещение на администрация или пощенски клон. Но дори с ниво „средно“ ще могат да се използват всички масови услуги. В бъдеще, когато чип се появи и в личната карта, той ще може да бъде използван за първоначална регистрация и то с ниво на осигуреност „високо“.

Ако човек няма мобилно устройство, той едва ли би ползвал електронни услуги. Има изключения от това твърдение, но те са твърде малко. В други държави се допуска идентификация с SMS код, но нивото на сигурност при този метод не е задоволително и преценихме, че няма нужда от такъв риск.

Докато се изгражда системата (в следващите няколко месеца), ще подготвим и нормативни изменения, за да може да функционира системата в съответствие със закона.

Освен самото приложение, в рамките на проекта ще бъдат пилотно надградени и системите на НАП, НОИ, МВР, както и портала за електронни услуги на Министерството на електронното управление, така че да има богат избор от услуги, които да бъдат използвани с новото средство за идентификация и подписване (подписването формално ще бъде чрез т.нар. „усъвършенстван електронен подпис“, което е допустимо за заявяване на услуги съгласно действащия Закон за електронното управление).

Смятам, че правилно се фокусирахме върху подготовката на този проект, за да можем да го стартираме в рамките на първите 100 дни от управлението.

Материалът Проект за мобилна електронна идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Представителна история за една шофьорска книжка

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Миналата година на мой близък човек му изтече шофьорската книжка. И решихме да пробваме да бъде заявена новата онлайн. Тогава още я нямаше обновената система на МВР за е-услуги, така че свалихме бланката, попълнихме я и я изпратихме през системата за сигурно електронно връчване, подписана с КЕП, вкл. с прикачено необходимото медицинско.

Влизането с КЕП също не беше тривиално, защото инсталирането на софтуера за подписване имаше някои неочевидни настройки.

Последва дежурното обаждане (от пътна полиция към СДВР) „то не може“, предадено към мен – настоях за правно основание за отказа, тъй като Законът за електронно управление ги задължава да приемат заявлението и да изпълнят услугата. Казаха, че пак ще звъннат. Не звъннаха. Потърсихме ги отново, като в отговор потвърдиха, че не – няма да издадат така книжката.

Подадохме сигнал до Държавна агенция „Електронно управление“, аргументирайки се, че мълчаливият (към онзи момент) отказ противоречи на Закона за електронното управление.

Отговорът на ДАЕУ беше да се съгласят мотивите от изричния отказ на МВР, получен няколко дни след това. А той е абсурден. Според Закона за българските лични документи, МВР предоставя електронни услуги за лични документи през централизирана система за услуги. В правилния за прилагане на закона се изреждат услугите, включени в портала. Но издаване на шофьорска книжка липсва (тъй като към онзи момент не се поддържа). Да, Законът за електронното управление казва следното:

(2) Административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове.

Обаче МВР казва „нашият подзаконов акт дерогира (отменя) закона, защото нашият специален закон делегира детайлите на нашия подзаконов акт, а той не казва нищо за тая конкретна услуга“. Абсурдна теза, граничеща с тази на РИК Стара Загора при отказа за вписване на листата на Демократична България, но останал несанкциониран.

Е, месец-два след това се появиха електронните услуги в системата, така че този казус вече не съществува. Но той илюстрира три проблема, за чието решаване ще работя:

  • Неудобно е – след като се оправиш с неудобния и „чуплив“ квалифициран електронен подпис, трябва да търсиш бланки (които ги няма там, където трябва – в административния регистър)
  • „Не може по електронен път“ – администрацията си търси всякакви абсурдни оправдания за да „им дойдеш“ на гише, както са си свиканли
  • Няма контрол – ДАЕУ като че ли беше уплашено, че няма политическата подкрепа да напише акт на МВР и да им издаде задължително предписание да спазват закона, макар че има такива правомощия

Само първият от тези проблеми е технически. Останалите са организационни и политически. И ще трябва да бъдат решени.

Материалът Представителна история за една шофьорска книжка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.