Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Banaszczyk v Poland.

Жалбоподателят е бил главен редактор на вестник с регионално разпространение в Полша. Медията публикува  поредица от статии за тревожната ситуация в районната болница, в които се твърди, че неблагополучията се дължат   на промени в ръководния екип на болницата под  натиск на  синдикалните организации.  Жалбоподателят обвинява новите болнични мениджъри в непотизъм, некомпетентност и неправилно управление и призовава за   щателно и задълбочено изследване на болницата и нейното функциониране.

Съдът приема, че посоченото от жалбоподателя намерение, което е било да разтърси общественото мнение, за да доведе до промяна в положението на болницата, не е достатъчно, за да го освободи от отговорност за клевета. Като припомня, че критиките  са допустими само  при  законен обществен интерес, съдът приема, че границите на свобода на изразяване са превишени,  и осъжда главния редактор.  Той обжалва първоинстанционното решение, губи и се обръща към ЕСПЧ.

Съдът:

• Присъдата на жалбоподателя представлява намеса в правото му на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 на Конвенцията. Намесата е била  предвидена от закона. Преследва законна цел, предвидена в член 10, параграф 2 от Конвенцията, а именно защитата на доброот име  на други лица.  Дали тази намеса е била  необходима в едно демократично общество?
• Основните принципи по отношение на  необходимия в демократичното общество  характер на дадена намеса са добре установени в практиката на Съда,  а ако е необходима, трябва да се провери  дали е  пропорционална на преследваната законна цел  и дали мотивите, на които се позовават националните органи, за да обосноват намесата, изглеждат  релевантни и достатъчни.
• Съдът е определил  редица критерии за  балансиране на  правата по чл.8 и чл. 10 ЕКПЧ. (63) Съдът припомня още,  че  резултатът от делото  не може да варира според това дали жалбата е по член 10 от Конвенцията, от лицето, публикувало спорните изявления, или по член 8 от Конвенцията — от лицето, което е било предмет на този доклад. Наистина, тези права заслужават a priori равно уважение. Следователно по принцип правото на преценка следва да бъде еднакво и в двата случая. (64)
• В случая Съдът отбелязва, че статията  се отнася до предмет, който без съмнение е бил важен за дадена общност. Член 10 параграф 2 от Конвенцията оставя малко място за ограничения на свободата на изразяване в областта на политическата реч или въпросите от обществен интерес. (65-66)
• Съдът отбелязва, че критиката е срещу лица  с официални ръководни функции в обществена болница. В това отношение тя припомня, че границите на допустимата критика са по-широки спрямо лицата, на които са възложени официални функции, по-специално по отношение на начина им на упражняване на тези функции, отколкото към частни лица (69).
• Тъй като  жалбоподателят участва в разисквания по важен въпрос от обществен интерес, той не може да бъде длъжен да отговаря на по-строги изисквания от тези на “надлежната проверка”. При такива обстоятелства, изискващи от кандидата да докаже истинността на изявленията си, може да доведе до лишаването  му от закрилата на член 10 ( 71)
• Съдът приема още, за разлика от тази юрисдикция, че тези изявления не са били лишени от фактическа основа. (73)
• Съдът приема, че това несъмнено е въпрос, по който жалбоподателят е имал право да информира читателите за своя вестник. Той отбелязва също, че разглежданите изявления не се отнасят до личния живот на засегнатото лице, а до действията му като ръководител на обществената болница. Той  в качеството си на публична личност  е трябвало да очаква действията му да бъдат подложени на контрол от страна на местната преса (79).
• Използваният език не бил нито вулгарен, нито обиден.
• Съдът припомня, че естеството и тежестта на наложените санкции са фактори, които трябва да се вземат предвид при преценката на пропорционалността на нарушението на правото на свобода на изразяване, гарантирано  от член 10 от Конвенцията. Въпреки че присъдата, наложена на жалбоподателя, е значително намалена при обжалването,  жалбоподателят е претърпял санкция, която може да има потискащо  действие върху човек като него,   участвал в дебати   от общ интерес на местно равнище.

Предвид изложеното по-горе Съдът счита, че мотивите, предоставени от националните юрисдикции за обосноваване на присъдата на жалбоподателя, не  са  релевантни и достатъчни.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Shortall and Others v. Ireland. 

Конституцията на Ирландия изисква президентът да встъпи в длъжност, като направи декларация, включваща следните думи: „В присъствието на Всемогъщия Бог… Нека Бог ме насочва и поддържа.” Същото се изисква от членовете на Държавния съвет.

Жалбоподателите са ирландски политици. Позовавайки се на член 9 ЕКПЧ  (свобода на мисълта, съвестта и религията)  те  твърдят, че биха могли да се стремят да бъдат избрани за президент или да бъдат поканени да участват в Държавния съвет, но че религиозна клетвена декларация   е в противоречие с техните вярвания и  би им попречила да заемат позицията.

Съдът:

Според информацията, с която разполага Съдът, по-голямата част от  държавите-членки на Съвета на Европа не използват религиозен език в декларациите при заемане на висши държавни длъжности като държавен глава, правителствени ръководители или членове на парламента. Ако се използва такъв език, включването му е или дискреционно, или е предвидена и нерелигиозна клетва. Единствените изключения са Конституцията на Румъния, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжностите на президент, министър-председател и членове на правителството; Конституцията на Грузия, която изисква клетва с религиозни елементи за длъжността на президента, Конституцията на Лихтенщайн, която изисква клетва с религиозни елементи за членовете на парламента и правителството, и Конституцията на Сан Марино, която изисква религиозна клетва за кабинета.

Комитетът на ООН по правата на човека (UNHRC) вече е изразил загриженост относно липсата на напредък в изменението на изискването  за религиозни декларации и е препоръчал на Ирландия да предприеме  конкретни стъпки  за изменение на Конституцията.

Същевременно, съгласно член 34 от Конвенцията,  жалбоподателят трябва да бъде пряко засегнат  от оспорената мярка. Конвенцията не  позволява  жалба само защото едно лице смята, без да бъде пряко засегнато,   че може мярката да противоречи на Конвенцията.

Наистина Съдът е приел, че жалбоподателите могат да бъдат потенциални жертви в някои случаи,  но изисква  да се представят убедителни доказателства за вероятността от нарушение, засягащо лично тях.

Никой от жалбоподателите не е  предоставил разумни и убедителни доказателства за вероятността да бъде пряко засегнат  от изискванията на Конституцията във връзка с полагането на клетвата.

Недопустимост.  

На 30 ноември 2021 г. Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Генов и Сърбинска срещу България. След решението по делото Ханджийски срещу България   това е второто подобно решение, в което България е осъдена за нарушение на чл.10 във връзка с мерки срещу политическото слово, които не са необходими в едно демократично общество.

В предходното решение ЕСПЧ напомня известната си позиция, че   свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които са приети благосклонно или неутрално, но и за онези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или определена общност.  „Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е нанесъл вреда на някои от хората, които са го били пряко свидетели или са научили за това от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или се считат за обидни или за безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или който и да е сектор от населението.“ [58]

Факти

Двамата кандидати, популярен блогър и политически активист, са признати за виновни за хулиганството и глобени за посегателство върху  паметник на  партизаните, разположен пред централата на БСП на Позитано,    в контекста на общонационалните протести срещу правителство,   подкрепяно от Българската социалистическа (бивша комунистическа) партия, доминиращата политическа сила по време на комунистическия режим в България. Жалбоподателите са обвинени в хулиганство. На първа инстанция са оправдани от съдия Мирослава Тодорова. Според решението, извършеното е в рамките на свободата на политическото слово. СГС осъжда жалбоподателите за хулиганство. Те подават иск за нарушение на чл.10 ЕКПЧ – делото се отнася до въпроса дали извършеното е  съвместимо с правата им по   чл. 10.

EСПЧ

Съдът прилага   теста за пропорционалност:

• има намеса;
• предвидена в закон;
• преследва цели като запазване на културното наследство [69], но не и напр. защита на обществената безопасност, която не е била заплашена [71];
• и се поставя въпросът дали изобщо е било  необходимо в едно демократично общество  да се санкционира актът на жалбоподателите.
• Следва да се отбележи и в тази връзка, че паметникът е бил поставен по време на комунистическия режим в България  и е бил ясно свързан с ценностите и идеите, зад които е заставал този режим.  Първоинстанционният съд, разглеждащ делото срещу жалбоподателите, специално подчерта интензивните обществени дебати за наследството на режима и по-специално за съдбата на  паметниците. Не може да се пренебрегва факта, че законодателят на България е осъдил този режим като  престъпен  и официално е брандирал Българската комунистическата партия, която доминира  в страната през този режим, като  престъпна организация … за потискане на правата на човека и демократичната система. [83]
• Намесата в правото на свобода на изразяване на жалбоподателите — констатацията, че са виновни за хулиганство, заедно с наложените  глоби в резултат — не е доказано “необходима в демократично общество” по смисъла на член 10 от Конвенцията.
• Следователно е налице нарушение на чл. 10. [84]

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото SIC – Sociedade Independente de Comunicação v. Portugal   за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Жалбоподателят, телевизионна компания, излъчва телевизионни репортажи за мрежа от сексуални насилници, погрешно намеквайки за участието на Р. Р., известен политик. Източникът на новината е разследващ доклад, публикуван на предишната дата в Expresso, водещ седмичник в Португалия. Р. Р. подава оставка, като телевизията погрешно съобщава, че е бил арестуван и разпитан от полицията,  няколко часа по-късно се поправя.  

Телевизията е осъдена за неимуществени вреди по гражданското законодателство. С добавяне на законни лихви сумата възлиза на 145 988,28 евро.Телевизията обжалва, губи делото и се обръща към Съда за правата на човека, като пледира   намеса в свободата на изразяване в нарушение на Конвенцията.

Основният въпрос, който възниква, е дали намесата в свободата на изразяване е необходима в едно демократично общество, а по-конкретно: 

(a) Дали новинарските репортажи са допринесли за дебати от обществен интерес и дали лицето е публична личност

Предмет са продължаващите разследвания на мрежа, замесена в сексуалната злоупотреба с непълнолетни на Азорските острови. Това е  информация от обществен интерес. Р. Р. е бил публична личност,  политическо назначение на високо ниво.

(b) Какви са методите  за получаване на информация, формата и последиците от оспорените изявления

Новинарските репортажи се позовават на   журналистическо разследване, проведено от компанията-жалбоподател и Expresso, и двете  се считат от обществеността като надеждни медии. Независимо от това според Съда  компанията жалбоподател не е действала по отговорен начин, особено като е знаела за широкото разпространение на новините на телевизията  и в страната, така и в чужбина. Наистина, телевизията е ограничила вредата, като е  поправила  грешката си  няколко часа след излъчването на невярната новина.

(c) Тежест на санкцията – Вземайки предвид баланса между свободата на изразяване, обществения интерес от информацията  и, от друга страна,  защитата на доброто име, Съдът намира за трудно да се приеме, че увреждането на репутацията на политика  е от такава степен на сериозност, че да е оправдан размерът на обезщетението за вреди в сравнение с други подобни дела в Португалия. Заедно с това решението на португалския съд е в състояние да обезкуражи участието на медиите  в дебати по въпроси от законен обществен интерес и има  смразяващ ефект върху свободата на изразяване и на пресата.  

С оглед на гореизложените съображения Съдът заключава, че намесата в правото на дружеството жалбоподател на свобода на изразяване е непропорционална и не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 ЕКПЧ. 

Съдия Йонко Грозев е председател на състава, постановил решението.

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella and Radicali Italiani v. Italy. Жалбоподателите, Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella и Radicali Italiani, са  политически асоциации.  Те твърдят, че   е нарушено правото им да споделят свободно своето мнения и идеи по телевизията.

По първото дело жалбата е срещу това, че парламентарната комисия е определяла ред за достъп до обществената телевизия, а сега  е спряла да се занимава с този въпрос и е предоставила на самите доставчици на медийни услуги да определят реда и условията на участие.  Съдът установява, че това е станало   във връзка с общата еволюция на държавните радио и телевизия в Италия. Парламентът е дал на RAI по -голяма редакционна свобода. Няма нарушение на чл.10 от Конвенцията.

Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella води и второ дело – Associazione Politica Nazionale Lista Marco Pannella  v. Italy –  този път за нарушаване на принципа на плурализма при представянето им в три от предаванията на обществената телевизия по време на предизборна кампания.  Тук задължение на регулатора е да следи за медиен плурализъм в предаванията.

Решението по това дело констатира нарушение на член 10 от Конвенцията, тъй като асоциацията неправомерно е изключена от въпросните  формати. Съдът припомня  общите принципи, произтичащи от съдебната му практика относно  упражняването на свободата на изразяване и плурализма в аудиовизуалните медии (Animal Defenders International срещу Обединеното кралство),   и по -специално принципа, че няма демокрация без плурализъм (Centro Europa 7 Srl и Di Stefano срещу Италия, Маноле и други срещу Молдова).

Държавата има задължението да гарантира  достъп на обществеността чрез телевизия и радио до безпристрастна, точна и плуралистична информация,  отразяваща по -специално многообразието на политическите мнения, особено в предизборен период  (Bowman срещу Обединеното кралство).

Стана известно решението на  ЕСПЧ (Голяма камара) по делото Z.B. v France.

Жалбоподателят е френски гражданин, подарил на тригодишния си племеник тениска, на която отпред пише “I am a bomb”, а отзад –    “Jihad, born on 11 September”.  Изглежда, че сам е измислил надписите и е поръчал тениската, макар това да не е решаващо. Детето отива с тениската в детската градина, директорът и още един  възрастен забелязват надписите, заведено е наказателно производство срещу чичото и той получава   двумесечна присъда условно и глоба в размер на 4000 евро.  Делото стига до ЕСПЧ.

Съдът отбелязва, че жалбоподателят съзнателно е измислил лозунгите, “разчитайки на  естеството на думата „бомба“, която също може да се отнася, в разговорен френски, към физически характеристики на привлекателен човек, като същевременно свързва това описание с идентичността на племенника си”. Пред националния съд и пред Съда жалбоподателят твърди, че това е хумор.

Съдът напомня, че хумористичната реч или формите на изразяване, използвани за хумористичен ефект, са защитени от член 10 от Конвенцията. Въпреки че такава реч не може да бъде  цензурирана единствено въз основа на   отрицателни или възмутени реакции,  все пак и по отношение на нея важат пределите  в член 10 от Конвенцията.

Правото на хумор не е неограничено и всеки, който разчита на свобода на изразяване по чл.10, има „задължения и отговорности“.  Апелативният съд в Ним е приел, че спорните лозунги не са обикновена шега, а напротив, отразяват умишлено намерение за прослава на  престъпни деяния, като ги представят в положителна светлина. Прокурорът е направил връзка между фактите по този случай и последните терористични атаки във Франция.

Според ЕСПЧ такъв контекст, колкото и сериозен да е, сам по себе си не би могъл да оправдае разглежданата намеса в настоящия случай.  Но все пак скорошни терористични атаки са довели до смъртта на три деца в училище. Фактът, че жалбоподателят няма връзки с нито една терористична група и не подкрепя терористичната идеология,   не намалява значението на контекста.

Тениската не е била видима,  съобщението е прочетено само от двама възрастни. Съдът  подчертава значението на липсата на публичност при разглеждането пропорционалността на намеса в упражняването на свободата на изразяване.

Не са известни намеренията на жалбоподателя,  но той казва, че за него това е  хумористичен жест. 

Съдът отново потвърди, че националните органи  поради своите преки и непрекъснати контакти с реалностите в своите страни, са в по -добра позиция да преценят „необходимостта“ от „ограничение“ или „наказание“, предназначени за изпълнение на легитимните цели на чл.10,  да разберат и оценят специфични обществени проблеми в конкретни общности и контексти. 

Съдът няма сериозна причина да  замени със собствена преценка  преценката на националните съдилища.

Санкцията не е непропорционална на преследваната легитимна цел.  Няма нарушение на чл.10.

Стана известно решението на Съда за правата на човека, Голяма камара, по делото Sanchez v. France ( 45581/15).

Кмет на френски град има публично достъпен профил във фейсбук и пише на различни теми. Под един от неговите статуси се появява несъмнено враждебна реч. Кметът не се намесва и скоро получава призовка за  подбуждане към омраза и  насилие, след което е осъден да плати глоба 4000 евро, защото не се е намесил незабавно, за да спре разпространението на враждебната реч онлайн. Кметът обжалва и губи делото. Обръща се към ЕСПЧ.

Съдът установява, че   коментарите са били  видими около шест седмици след публикуването им, без да предприемат бързи действия, за да бъдат спрени от разпространение. Апелативният съд в Ним, потвърждаващ първоинстанционното решение, посочва, че с публичните профили се поема отговорност  съдържанието на публикуваните от трети лица изявления. Жалбоподателят не е действал незабавно, за да спре разпространението на коментарите, но също така   е обосновал позицията си, като е казал, че според него  такива коментари са съвместими със свободата на изразяване и затова преднамерено ги е оставил в профила си.

Засегнатите хора са тези с мюсюлманска вяра,  те са приравнени   с „наркодилъри и проститутки“,  „измет, който продава наркотици през целия ден“  – и това предизвиква   враждебност към  тях.

Съдът посочва  особената отговорност на политиците в борбата с враждебната реч и констатира, че заключенията, направени от националните съдилища, са напълно оправдани. Използваният език има за цел да провокира омраза и насилие. Според Съда личните атаки чрез обиди, подигравки или клевета, насочена към определени групи, или подбуждане към омраза и насилие срещу лице поради принадлежност към определена религия, са   безотговорно използване на свобода на изразяване, която подкопава достойнството или дори безопасността на групи хора.

По отношение на отговорността на жалбоподателя за изявления, публикувани от трети страни, Съдът отбелязва, че коментарите трябва да се разглеждат по -специално в контекста на местните политически дебати във връзка с предизборната кампания за парламент. Въпреки високата степен на защита на свободата на изразяване в контекста на политически дебати,  и че са  необходими много сериозни причини, за да се оправдаят ограниченията на политическата реч, и и че  трябва да се позволи свободно разпространение на  мнения и информация от всякакъв вид  – въпреки всичко това  коментарите, направени в настоящия случай, са очевидно незаконосъобразни.  

Жалбоподателят съзнателно е направил стената си във Facebook обществено достъпна, като по този начин позволява  да се публикуват коментари  – поради което е задължен да следи съдържанието на публикуваните изявления. Той  не би могъл да не знае, че е вероятно да има коментари от политическо естество, които по дефиниция са полемични и следователно трябва са  наблюдавани още по -внимателно.

Като политическа фигура  той дължи  още по -голяма бдителност – а коментарите   в настоящия случай са очевидно незаконни и в нарушение на условията за използване на Facebook.

Намесата в  правото на свобода на изразяване не е непропорционална.  Съдът установи, че решението на националните съдилища да   осъдят жалбоподателя поради това, че не е предприел бързи действия за заличаване на незаконните коментари, публикувани от други лица на стената на профила му във Facebook, който е бил използван във връзка с предизборната му кампания,  се основава на подходящи и достатъчни причини. Намесата е  „необходима в едно демократично общество“.

Няма нарушение на Член 10 от Конвенцията. 

Накратко:

1. носи се отговорност за коментари на трети лица в социалните мрежи, в частност когато режимът на споделяне е за всички, публичен;
2. публичните фигури имат висока степен на защита по отношение на собствените си особено политически изказвания, но и съответно към тях има високи изисквания за бдителност по отношение на враждебната реч.

Има едно особено мнение – с тезата  за смразяващ ефект: Съдът налага много тежки задължения на титуляра на профила, тъй като рискът е от  наказателно производство срещу него.    Когато се сблъска със съмнение относно спорния характер на изявление, на което той не е автор, титулярът   очевидно ще бъде склонен да изтрие коментара от  предпазливост. Сдържащият ефект е налице и свободата на изразяване е силно застрашена. 

Решението на ЕСПЧ по делото Benitez Moriana and Iñigo Fernandez v. Spain ( 9 март 2021) се отнася до двама  испански граждани, публикували  отворено писмо в регионален вестник, в което те  критикуват решение  на административния съд и твърдят, че съдията е показал „пристрастност и липса на компетентност“, липса на интерес към техническите въпроси и  непознаване на съдебната практика.

В отговор срещу тях започва наказателно производство и те са осъдени  за „тежка обида, извършена публично“.  При обжалване решението е потвърдено,   като съдът се позовава на ограничението, породено от необходимостта от защита на честта на другите. Жалбоподателите подават жалба до ЕСПЧ, твърдейки, че тези решения в испанските съдилища представляват неоправдана намеса в правото им на свобода на изразяване съгласно член 10 от Конвенцията за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност и установява, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в  закона и има цел в обществен интерес. Но необходима ли е намесата в едно демократично общество? Съдът намира, че намесата е непропорционална по следните причини:

• Обхватът на приемливата критика на съда е   по-широк за официалните действия. Тъй като жалбоподателите са коментирали текущи съдебни производства относно екологичен интерес на местното население, коментарите се ползват от по-висока степен на защита. Неправителствените организации, които са водени от такива обществени интереси, получават защита, подобна на тази, дадена на медиите. [50]
• Съдиите трябва да бъдат защитени от неоснователни  атаки, тъй като за обществото са важни авторитетът и   доверието  в съдебната власт. Но  не би трябвало да се забранява на хората да изразяват  мнения и ценностни преценки по въпроси от обществен интерес, когато имат достатъчно фактически основания.  [57]
• Съдът отбелязва необходимостта да се разграничат   твърдения за факт от оценки.  Отвореното писмо съдържа ценностни оценки.   Пропорционалността на ограничението на такива ценностни преценки зависи от съществуването на „фактическа” основа за твърдението. Съдът установява, че  съществува достатъчна фактическа основа, тъй като писмото има „достатъчно тясна връзка с фактите по делото“ и  не е подвеждащо. Освен това  свободата на изразяване също защитава информация и идеи, които са склонни да „обиждат, шокират или смущават“. [55]
• Съдът   отбелязва, че естеството и тежестта на наказанията са от значение за преценката за пропорционалност. Санкциите  имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване. Наложеното наказание    е непропорционално и ненужно.

Нарушение на чл.10.