След завръщането си от лечение в Германия Алексей Навални беше задържан.

Според прессъобщение на Съда за правата на човека от 17 февруари 2021 г.,   през януари  Навални е отправил   искане до Съда за правата на човека   за освобождаването му. На 21 януари 2021 г. Съдът изисква информация от правителството на Русия дали   съществува   риск  за живота на жалбоподателя и  какви мерки се предприемат от руските власти за опазване на неговия живот, а също дали   условията на задържане и лечението на жалбоподателя са били обект на редовен независим мониторинг в съответствие с европейските стандарти. На 26 януари 2021 г. правителството отговаря, че има достатъчно гаранции,  на 3 февруари 2021 г. жалбоподателят  оспорва отговора.

На 16 февруари 2021 г. Съдът решава да посочи на правителството на Русия, съгласно правило 39 от Правилника на Съда, да освободи жалбоподателя. Тази мярка се прилага с незабавно действие. Мерките по тази разпоредба се вземат във връзка с производства пред Съда – в случая има подадена жалба от август 2020 г.

Министерството на правосъдието смята, че освобождаването на Навални е невъзможно.

По информация от руски правозащитни сайтове Русия нееднократно не се е съобразявала с наложените от ЕСПЧ обезпечителни мерки и по този начин е била в нарушение на чл.34 от Конвенцията.

Бехар и Гутман срещу България (№ 29335/13)

Габриела Арон Бехар и Катрин Борисова Гутман са български граждани, родени съответно през 1972 и 1968 г. и живеещи в Пловдив (България). Те са от еврейски етнически произход. Волен Сидеров,  журналист и политик, е направил антисемитски изказвания и поддържа антисемитски тези в книгите си. След като не са получили съдебна защита срещу тези прояви на   антисемитизъм в България, Бехар и Гутман  искат от Съда за правата на човека да установи нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от Европейската конвенция за правата на човека.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Бехар и Гутман срещу България 

Будинова и Чапразов срещу България (№ 12567/13)

Жалбоподателите  Кремена Гошова Будинова и Васил Стоянов Чапразов  са български граждани, родени съответно през 1970 и 1945 г. и живеещи в София. Те са от ромски етнически произход. Случаят се отнася до отхвърляне на иск по антидискриминационното законодателство срещу Волен Сидеров, журналист и политик. Позовавайки се по-специално на член 8 (право на зачитане на личния и семеен живот) и член 14 (забрана на дискриминацията) от ЕКПЧ, жалбоподателите се оплакват, че отхвърлянето на възгледите на политика като „факти“ е легитимирало расизма.

Нарушение на член 8 във връзка с член 14.

Решението по делото Будинова и Чапразов срещу България

Борис Митов разказва историята на тези хора, които сега си печелят делата. Историята е над 15-годишна, започва с публикации и изказвания на Волен Сидеров в началото на века, дискриминационни във всички посоки – антисемитски, антиромски, хомофобски и т.н., срещу които засегнатите лица не са получили защита  у нас.

 

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото AsDAV v Republic of Moldova.

Това е едно от редките дела, в които Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) засяга въпроси, свързани с нарушаване на права на интелектуална собственост.  В случая ЕСПЧ установява   нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ ).

AsDAV е организация за колективно управление на права в Молдова, която упражнява правата на две физически лица. Те участват в конкурс за дизайн на четири възпоменателни сребърни монети, печелят конкурса и   AsDAV има изключителното право да  разрешава използване и  да събира лицензионни възнаграждения.   Монетите са отсечени и в оборот, без банката MNB да има разрешение за използване на произведенията и без да е платила възнаграждение.  В съдебно дело банката не оспорва авторството, но заявява, че  произведенията, отпечатани или изсечени в законно платежно средство, не са защитени с авторски права, следователно съгласието  не е необходимо.  Върховния съд постановява отказ да се предостави обезщетение. AsDAV се обръща към съда в Страсбург.

ЕСПЧ установява, че и според закона в Молдова правата на авторите произтичат автоматично от създаването на произведението.  Условията на конкурса не посочват, че изпратените произведения ще бъдат изключени от защита на авторските права. Фактът, че авторите са представили своите творби на конкурса не може да се тълкува като съгласие за безвъзмездно  използване. 

Съдът констатира намеса в правата, предмет на защита от Протокол №1.  Съгласно постоянната съдебна практика на Съда всяка намеса в право, защитено от член 1 от Протокол № 1, трябва да   обслужва  легитимен обществен (или общ) интерес и да е разумно пропорционална на  съответната цел.

В Молдова действа закон, според който не се защитават авторски произведения върху парични средства.  Въпреки че не е имало формално отчуждаване, Съдът приема, че изключването на спорните произведения от закрилата на авторското право  има  толкова тежки последици, че може да бъде приравнено на лишаване от собственост.

Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът припомня, че без да се предвиди разумна сума по отношение на стойността на имота, лишаването от собственост   представлява прекомерна намеса и пълната липса на обезщетение може да бъде оправдана само с изключителни обстоятелства, каквито не са налице.

В заключение ЕСПЧ приема, че  намесата в правата на интелектуална собственост е  непропорционална и прекомерна   и че ” правилният баланс  между правото на зачитане на собствеността и изискванията от общ интерес е нарушен.

Нарушение на член 1 от Протокол № 1.

Ако е така и според ЕСПЧ се дължи обезщетение, когато се създават произведения за целите на паричната политика, интересно е дали има принципна разлика с хипотезата, когато се създават законопроекти или проекти на документи по чл.4 т.1 ЗАПСП по възлагане.

На 28 юли 2020 Съдът за правата на човека се произнесе по делото Monica Macovei v. Romania.

Факти

Моника Маковей, тогава румънски депутат в Европейския парламент, говори пред лятно училище за съвместяване на статуса на народен представител с адвокатска правоспособност, по-специално, че да имаш договори с държавна компания от избирателния си район, като двама депутати от левицата, е злоупотреба с влияние и акт на корупция.

Макар да не са посочени поименно, разпозналите се започват дела за клевета. Съдът отхвърля иска – става въпрос за мнение по въпроси от обществен интерес. Но апелативният съд и ВКС решават, че е надхвърлено нивото на приемлива критика и че става дума за неистинен факт, за който нямало нито доказателства, нито влязла в сила присъда.

Съдът за правата на човека

Маковей се обръща към ЕСПЧ, който прилага теста за пропорционалност и се съсредоточава върху баланса на правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име. Критериите за баланс, наложени в практиката на Съда, включват например: а) принос към дебати от общ интерес; б) колко известен е този, който говори, и какъв е бил предметът на изказването; в) контекст , предварителни обстоятелства за това лице; г) как е получена информацията и нейната достоверност; д) съдържание, форма и последици от изказването; и е) тежестта на наложената санкция.

Съдът приема, че критиките в коментарите на Macovei се отнасят не до личния живот, а до „поведение в политическо качество като избран народен представител“. Румънските власти имат „особено ограничена свобода на преценка“ при намеса в свободата на изразяване в този случай, защото това са въпроси от обществен интерес и съгласно член 10 ЕКПЧ държавата има силно ограничена възможност за намеса. Свободата на изразяване е особено важна за лица на изборни длъжности, а намесата трябва да се подлага на най-стриктен контрол съгласно член 10 ЕКПЧ.

Съдът обсъжда дали съществува „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ на коментарите на Маковей и приема, че в някои случаи може да се установи „липса на достатъчно фактическа основа“, но изявленията и обвиненията „са от колективен характер“* и не представляват „злонамерена лична атака“ срещу сенатора, по-специално предвид общия контекст в Румъния.

Съдът (5:2) решава, че намесата в правото на Macovei на свободно изразяване не е била „необходима в демократичното общество“ и констатира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Коментарите на експертите

Експертите посочват в първи коментари, че решението е важна стъпка в практиката на Съда относно политическото изразяване, а също и относно прилагането на критериите за балансирането на правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот и доброто име. Утвърждава се принципът, че политическото слово е особено силно защитено и възможността за намеса е особено ограничена:

 Съдът констатира, че разграничението между фактически твърдения и ценностни преценки „има по-малко значение в случаите, когато оспорваното изявление е направено в хода на оживени политически дебати“.

Съдът също така обсъжда значението на „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ – или поне твърдението да „не е лишено от фактическа основа“. По начало когато липсва фактическа основа на едно твърдение, намеса е допустима. Но Съдът се е произнасял, че прекалено строгото прилагане на тежестта на доказване за ответника и преобладаващата презумпция за неистинност на неговото твърдение биха били неприемливи предвид необходимостта от информиране на гражданите по въпроси от обществен интерес. Съдът отбелязва още, че „разграничаването между фактическите и ценностните преценки е от по-малко значение“, когато оспорваното изявление е направено в хода на дебати по въпрос от обществен интерес и когато представители на гражданското общество и журналисти следва да се радват на широка свобода да критикуват действията на публичен орган, „дори когато направените изявления в действителност могат да нямат ясна основа“.

Съдът подчертава, че лица на изборна длъжност трябва да се ползват с широка свобода да критикуват правителствените действия, „дори ако направените изявления в действителност не могат да имат ясна фактическа основа“. Твърденията на жалбоподателя и по-специално използваните изрази, „макар и може би неподходящо силни, могат да бъдат разглеждани като полемични, включващи известна степен на преувеличение“ и че „на хората, които участват в публични дебати по въпрос от общ интерес, е позволено да прибягват до известна степен на преувеличение или дори провокация “.

Има и две особени мнения, в които се твърди, че Съдът действа „като четвърта инстанция“ и се дебатира връзката между размера на санкцията и смразяващия ефект. Голямата камара вече е приемала, че „сравнително умереният характер на глобите не е достатъчен, за да отмени риска от смразяващ ефект“.

* collective nature of the statements and allegations – това понятие има нужда допълнително да се изясни в контекста на практиката на ЕСПЧ.

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото ATV ZRT v. Hungary по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

 Фактите

Жалбоподател е собственикът на телевизионния канал ATV със седалище в Будапеща. Депутатът от партия   Jobbik   заявява в парламента:  „време е … за оценка колко души от  еврейски произход, особено членове на парламента и правителството,  представляват риск за националната сигурност … ”. ATV заявява, че предстои демонстрация срещу твърденията на крайната десница в парламента.

Медийният регулатор констатира нарушение на медийния закон заради израза “крайната десница”.   Според  регулатора това е оценка, а оценката по време на новини   е   забранена от закона, за да се гарантира, че обществеността получава безпристрастни новини и политическа информация.
Спорът с ATV стига до Конституционния съд, според който правото е на страната на регулатора –

Раздел 12 от Закона за медиите регламентира връзката между медиите и новините, мненията и оценъчните обяснения, които излъчват, с цел балансирано  отразяване на събитията. Съгласно тази разпоредба  в новини и политически информационни програми  журналистите не могат да добавят мнение или оценъчно обяснение към политическите новини. Всяко мнение или оценъчно обяснение, добавено към новините, предоставени в програмата, трябва да бъде направено във форма, която я отличава от самата новина, посочва нейната същност като такава и идентифицира нейния автор.

Следователно  изразяването на мнения е възможно, но обществеността трябва да бъде информирана, че изразът е мнение и за неговия автор и трябва да се разграничава от самите новини.

Решението

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) осъществена е намеса в свободата на изразяване,

б)  намесата преследва законна цел –  безпристрастно отразяване на събитията.

б) дали намесата е необходима в демократичното общество?

Медиите имат задължение да разпространяват информация и идеи по теми от обществен интерес и обществеността  има право да ги получава (38). В центъра на обсъждането е преценката дали   терминът „крайна десница“ е констатация на факти или е оценка/мнение. С оглед на липсата на определение в законодателството  от националните съдилища се изисква  да гарантират, че става дума за изрази, които биха могли да разстроят балансираното отразяване по въпроси от обществен интерес. (46) Конституционният съд констатира, че общественото мнение може да бъде повлияно от използването на термина крайна десница, без да каже обаче дали   в конкретния случай  това използване  е в състояние да наруши балансираното представяне на въпрос от обществен интерес.

Според Конституционния съд  твърдението може да бъде класифицирано като изявление за факт, ако то се приема без съмнение в обществото.  Крайна десница не е такъв термин, следователно е оценка.

Същевременно във финансовата декларация на  Jobbik партията се самоопределя  като радикална дясна партия. 

ЕСПЧ приема, че  при наличие на разнопосочни  подходи за разграничаване на факти от мнения дружеството ATV не е могло да предвиди, че  „крайна десница“ е оценка. Нито е могло да  предвиди, че забраната за използването на понятието в новини   ще е необходима, за да се защити безпристрастното отразяване на политическите събития. Следователно налице е непропорционална намеса в  свободата на изразяване на телевизията. Намесата не е „необходима в демократичното общество“ по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Анализатори посочват, че ЕСПЧ е пропуснал възможността да се произнесе  по-генерално по унгарския медиен закон – стъпка в тази посока е мнението на съдията De Albuquerque (вж и мнението му в Baka v Hungary:

Законът следва да бъде преформулиран. Необходимо е  доверие в редакционния избор и автономията на журналистите,  съответно да се ограничи  държавата да диктува  параметрите на новините. Постигането на безпристрастност в  новините  е въпрос на качество, което трябва да се предостави  на журналистите в рамките на редакционната им независимост .

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение. 

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Tête v. France.

Жалбоподателят Etienne Tête е френски гражданин,   адвокат и общински съветник в Лион.  OL Group  иска разрешение за изграждането на нов футболен стадион в предградията на Лион, известен като “OL Land”. Г-н Tête  се противопоставя  на проекта и пише писмо относно проекта до френския орган за финансовите пазари (AMF) . AMF не предприема  никакви административни или съдебни действия в отговор на писмото, но директорът на OL Group  успява да осъди адвоката за засягане на доброто име.

ЕСПЧ:   Санкцията на г-н Tête   заради откритото писмо  до президента на AMF представлява намеса в упражняването на неговата свобода на изразяване. Намесата е била предписана от закона (НК),  има законна  цел за защита на доброто име. Но дали е необходима и пропорционална?

Според ЕСПЧ френските съдилища не са извършили балансиране между правото на г-н Tête на свобода на изразяване и правото на изпълнителния директор на OL Group на личен живот и добро име.   Писмото е написано в контекст, в който член 10 от Конвенцията изисква  високо ниво на защита на правото на свобода на изразяване:

• въпрос от обществен интерес, политическо слово – засяга голям инфраструктурен проект,  свързан с  публични  разходи със  значително въздействие върху околната среда, обект на широко обсъждане на местно ниво. 
•  в откритото писмо на г-н Tête е използван въпрос, а не твърдение за факт.

Наложената санкция от 3000 евро и разходите от 10 000 евро имат смразяващ ефект.

Съдът не е убеден, че намесата в упражняването на  свободата на изразяване е била пропорционална на преследваната легитимна цел.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

На 26 март 2020 стана известно решението по делото Пендов срещу България.

 През 2010 г. издателство се оплаква в полицията, че книга е  публикувана онлайн в нарушение на авторското право – за което се твърди, че е престъпление по член 172а от Наказателния кодекс.  След заявление на полицията е издадена заповед за обиск и претърсването на помещенията, където се съхранява сървърът на жалбоподателя.  Служителите изземат сървъра. 

Жалбоподателят подава в Софийската районна прокуратура искане за връщане на  сървъра – и така се стига до Страсбург Събитията са от 2010 г.

Протокол 1, чл.1

Сървърът частично е хоствал уебсайт, заподозрян в нарушение на авторски права, липсват подробности в тази посока. След изземването сървърът е задържан за повече от седем месеца. “Горните съображения – фактът, че сървърът на жалбоподателя никога не е проверяван за целите на наказателното разследване, което не е насочено срещу жалбоподателя, а срещу трети лица, възможността за копиране на необходимата информация, значението на сървъра за професионалната дейност на жалбоподателя, както и частичното бездействие на районната прокуратура в София – означават, че задържането на сървъра на жалбоподателя между 21 юни 2010 г. и 8 февруари 2011 г. е било непропорционално. Така националните органи не  постигат необходимия справедлив баланс между легитимната цел, преследвана по делото, и правата на жалбоподателя” (50)  –  нарушение на член 1 от Протокол № 1.

 Член 10 от Конвенцията

Има ли намеса  в свободата на изразяване?

52. Съдът прие, че „[i] с оглед на неговата достъпност и способността му да съхранява и комуникира огромно количество информация, Интернет играе важна роля за подобряване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информация като цяло. ”(Вж. Times Newspapers Ltd срещу Обединеното кралство (№ 1 и 2), № 3002/03 и 23676/03, § 27, ЕСПЧ 2009, и Ahmet Yıldırım срещу Турция, № 3111/10, § 48 , ЕСПЧ 2012).

53. Съдът прие, че член 10 гарантира свободата на изразяване на „всеки“.  […] Освен това   се прилага не само за съдържанието на информация, но и за средствата за разпространение, тъй като всяко ограничение, наложено върху средствата, препятства  правото на получаване и разпространение на информация (вж. Ahmet Yıldırım, цитиран по-горе, § 50 с допълнителни позовавания).

54. Уебсайтът на жалбоподателя, посветен на японската аниме култура, представлява средство за упражняване на свободата на изразяване.

58. […] Ограничената функционалност на уебсайта на жалбоподателя […]   се дължи на действията на органите на прокуратурата, които задържат за дълго време сървъра, хостващ този уебсайт. Въпреки че тези мерки не са насочени срещу спорния уебсайт, който не е  обект на разследване, нито има  твърдения, че е нарушил закона, мерките на властите водят до действителни  ограничения.

Следователно   е имало намеса от страна на публичен орган в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване

Пропорционална ли е намесата?

66. […] задържането на сървъра на жалбоподателя в наказателното производство е  ненужно за целите на разследването и   за определен период от време прокуратурата не полага усилия да коригира последиците от своите действия върху свободата  на изразяване .

67. Горното означава, че намесата в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, както е дефинирано по-горе, не е мярка, пропорционална на легитимните цели. Следователно тя не е „необходима в демократичното общество“, както се изисква съгласно член 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

В делото и в решението не се обсъжда Читанка, но това са действия на полицията срещу Читанка. Бегло се споменава за легитимна цел на претърсването на помещението.

 

Стана известно решението по делото   Studio Monitori and Others v. Georgia.

Жалбоподатели са неправителствена организация, адвокат  и журналист.  От името на организацията журналистът иска достъп до  наказателно дело, в което се съдържа класифицирана информация. Пред  национален съд   журналистът заявява, че иска да създаде правен прецедент, който да признае правото на неограничен достъп до информация от обществен интерес.   Според съда това не е възможно. По подобен начин не се удовлетворява искане на адвоката за достъп до наказателни дела.

Решението на ЕСПЧ

Според ЕСПЧ член 10 от ЕКПЧ „не предоставя на физическото лице право на достъп до информация, държана от публичен орган, нито задължава правителството да предоставя такава информация на физическото лице. Такова право или задължение обаче може да възникне  при обстоятелства, при които достъпът до информация е от съществено значение за упражняването на правото на свобода на изразяване на индивида “.

В случая търсеният достъп от НПО и журналист до съответните материали по наказателното дело „не е от съществено значение за ефективното упражняване на правото на свобода на изразяване“.

Съдът припомня и   изискването търсената информация да отговаря на тест за обществен интерес, за да  има необходимост  от разкриване – когато информацията е поверителна.

Няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Решението  подчертава  значението на връзката между достъпа до информация и свободата на изразяване – съответно възможността да се информира обществеността. Ако няма достъп – не може и да се информира, помним това от ситуацията около КТБ, когато медиите бяха лишени от достъп до каквато и да е информация.

Експерти намират за странно обсъждането от страна на ЕСПЧ на  мотивите на лицата за достъп – тъй като според законодателството за достъп лицата  не са задължени да мотивират искането си за достъп, нито личен интерес.