Tag Archives: ЧРД

Подир хвърчилките…

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_R0000436_dtbw


Да са пълни шепите ти – когато всичко в тях дариш
Да са бодри крачките ти – като вярваш, че летиш!

02_R0000441_dtbw


Да носят слънце мислите ти – като в хвърчилките живот
С топлота да срещат думите ти – като дърво наляло плод

R0000438_dtbw


Да оставиш да отлитат дните – като вятър бурите в степта
Човек с добро и обич сит е – и пътят му намира все целта.

Честит да си, Ний! :*
Здраве, радост, топлота, хармония, спокойствие, късмет и всички останали хвърчилки да кръжат около теб неспирно!
(в гонитбата е трикът и радостта от живота ;) :* )

Every Day is a New Life

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

DSC04160_dt


Обещавам си…
Да си го казвам всеки ден по три пъти
Поне по три пъти, до обяд!
И още толкова, и пак…
По пътя, осеян с паднали цветчета

DSC04158_dt


Да пусна дъжда!
Да изглади сенките
Да влезе в съня ми
Да ме отнесе и да разтвори
Устните ми в усмивка…

DSC04159_dt


Обещавам (си)
Да поискам пак
Да съм Пролет!
Отново, всеки път!
Както онзи – първият път!
Когато съм поела дъх
Орисана за Щастие…

15

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

c. 2009

Много отдавна беше. Хем отдавна, хем – все едно вчера! Важното е, че винаги ми е светло и весело като си спомня оная паметна вечер – 1 април 2008 г. Ах, вие… организирани заговорници! Много ви обичам – Дачи, Ники, Ему! Целувки и прегръдки от сърце!

Може да нямам много време, може да се задъхвам – и емоционално, от прекалено много дини, които вече и на главата си нося, понеже няма място по подразбиране. Но знам, че си имам местенцето, където мога уютно да си се свия под някоя палма и да си прелиствам архивите. Или да си излея болката от някой офисен планктон, който се е опитал да ме удави и е бил наритан (така де, имидж трябва да се поддържа). Или пък да лисна светлина и радост, защото знам, че ще е споделена.

Ами.. наздраве – за поодъртялата тийнейджърка на 15! Да ни има, да създаваме, да споделяме…

П.П. Като казах споделяне, при рутинното ежегодно ровичкане из нета точно на тази дата, ми попадна препис на “Къщата на вещиците” в един много забавен … просветителски блог за ученици до 4-ти клас! Ма много отрано почват тва децата да се учат на вещеризми, бе! Но пък друго си е да знаеш, че писанията ти са част от “Материали за всички, които са любопитни към всичко”. ;)

Вяра

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC6786_rt


Всеки път се обръща сърцето
Когато поглеждам назад
Все още си търся детето
Превърнато в порасналото “аз”

02_DSC6745_rt


И с всеки удар моля се да имам
Сили да посрещам пролетта
Вятъра, дъжда да снимам
В жилите и мислите да я вплета

03_DSC6756_rt


Щастлива съм, че в пролет съм родена
В едно съм сняг и полет на скорец
Дори да чувам ставите да стенат
Жадувам Лято, слънце и синчец…

/Flo, 03.2023/

Преди 31 години…

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

Насимо "Прегръдката"

… на този ден, точно по това време, лежах на носилка в един от коридорите на Майчин дом. Защо в коридора?… Обясниха ми, че трябвало да следят за кръвоизливи. Болеше ме всичко. И ликуваше всичко. Всяка частица, всяка вена, мускул и кост, ги чувствах като разтърсени. Но по-разтърсена бях отвътре. Там, откъдето се беше родил новия живот. Бяха ми го показали! Видях го – съвсем, съвсем истински! Силен, голям и гръмогласен :) И цяла нощ, докато не смеех и не можех да помръдна, пред очите ми беше тая черна четинка и малките точици по чипото носле! Какво друго изобщо може да има значение в тоя момент. Щастието просто те изпълва и дори болката ти е някаква такава… далечна, като че някой ти е отнесъл студената кушетка изпод теб. А ти си останал с едничката мисъл – имаш дете!…

Спомням си, че някак успях да се докопам до чантата си. Това беше най-вкусния, най-животоспасяващия портокал, който съм яла някога. Трябваха ми сили. От онази нощ насетне смисълът на животът ти е вече друг… Да си здрав и щастлив, сине! Мечтая да дочакам и твоята такава нощ.