Tag Archives: BG Law Making

Вежди Рашидов от първо лице

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Г-н Вежди Рашидов ръководи  законодателния процес в областта на културата и медиите. Досегашните изказвания на Рашидов  многократно са ставали предмет на обществено обсъждане, но в последните дни има нов принос.

След произнасянето по делото EVN от името на Рашидов излезе публикация в Труд, към която няма  да сложа връзка:

  • За чистотата на духа и търговията с медийни услуги.

Токсичната роля в обществото на „Икономедия“.  Няколко дни сме свидетели на поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос в „защита“ на свободното слово. […] Дълбоко се надявах, че българското правосъдие има достойнството да върне отново надеждата на хората за справедливост.

Тоиз опус следва поредица от предходни изказвания по различни теми:

  • По БНТ за “прекаляването със свободата на словото”

Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.

  • В парламента  – как се решават кадрови въпроси в обществените медии

Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг?

  • По БНТ – за генералните директори на БНТ и БНР:

Парламентът, смятам, че би било добре парламентът да ги избира.

  • За “грантаджиите, които влияят на обществените  медии”

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин [Йордан] Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай. Tочно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

  • За Пеевски

Траекторията на убежденията на Рашидов за Пеевски вече многократно е описвана. Рашидов е “изкарвал Пеевски най-черния ангел”,   когато ГЕРБ беше в сложни отношения с ДПС. Вече не е така.  Рашидов се автореферира, за да се отрече –  ако това е възможно:

Чест прави на господин Пеевски. Изкарваха го най-черния ангел, а се оказа най-големият дарител.

 

Ако на клетката на слона прочетеш бивол, не вярвай на очите си.

Прочетох проф. Николчина да казва – и не му влизайте в дискурса.  Права е,  не му влизайте в дискурса. Но имайте предвид какъв му е дискурсът – като дойде ред да вземате решения.

Спецсъдът с 14-часово заседание в събота и дневният ред на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2016 г.  срещу Иво Прокопиев  е повдигнато обвинение за това, че със свое изказване през 2011 г. по време на Съвета за тристранно сътрудничество е подпомогнал вицепремиера Симеон Дянков да извърши престъпление по служба. Става дума за продажбата на остатъчния държавен дял в EVN.

Може ли да има обвинение за мнение и разяснение?, коментар на Иво Прокопиев за   Дневник.

БНР съобщава от съдебната зала, че след седмица ще са ясни присъдите по делото за приватизацията на 33% в електроразпределителното дружество EVN. Това обяви съдията от Специализирания наказателен съд Вилислава Ангелова след рекордното 14-часово съдебно заседание  в събота, на 20 юни. По делото има шестима подсъдими, между които Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Спецсъдът форсира края на делото, изнася в заглавие Свободна Европа.

Защо? Каквато и да е причината, тези събития се отразяват върху  дневния ред на медиите. Вниманието, сега ангажирано със събития на самия връх на властта,  се пренасочва към други фигури и събития.

Главният прокурор Гешев  вече свърза изтеклите записки и снимки от последните дни   с  името на Иво Прокопиев в едно по същество политическо изказване,  което беше излъчвано и в централните новини на обществената телевизия – без  аргументация и преди произнасянето на съд:

“Дестабилизиране на държавата, избори, политическа конфигурация, която устройва обвиняемия Божков, подсъдимия Цветан Василев, подсъдимия Прокопиев, подсъдимия Огнян Донев и един куп други подсъдими. Която да им върши работа за съответни законодателни промени и за унищожаване на българската прокуратура.”

Паралелно с това преди месец  КПКОНПИ поиска запор на имущество на семейство Прокопиеви за 500 хил.лв.

Прокопиев е коментирал кратко:

Репресията срещу мен продължава вече с години, затова водя дело срещу държавата в съда в Страсбург.

 

Хомосексуален: обида, клевета или не е ваша работа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересна публикация за интересен случай в lex.bg

Става дума за двама братя. Единият пише жалба срещу другия с основно обвинение, че брат му – впрочем полицай –  е гей. Полицаят завежда дело за обида и клевета.

СРС назначава експертиза за сексуалната му ориентация,  не открива доказателства и осъжда първия брат и съпругата му за клевета. СРС  квалифицира като клеветнически твърдения, които според присъдата  са неверни и позорящи –   – “че той има предпочитания към мъже, живее с интимния си партньор, в дома му многократно идвали момчета и мъже на гости, двойки от мъжки пол, дори и с преспиване, вихрели се купони, разхождали се по бельо, слагали си перуки на главите и се обличали с женски дрехи.” (мотивите на СРС).

Софийския градски съд (СГС) с председател Христинка Колева и докладчик Мирослава Тодорова отменя присъдата за клевета. Според СГС   съдебното производство изобщо не е трябвало да бъде провеждано, а делото е трябвало да бъде прекратено ( решението на СГС).

„В процесния случай неоснователното изясняване, включително чрез експертиза, каква е сексуалната ориентация на тъжителя, представлява недопустима намеса в упражняването на правото на неприкосновен интимен живот. Поради това дискриминационните предразсъдъци на подсъдимите не могат да превърнат определена сексуална ориентация и нейната външна изява в позорни, доколкото противното би представлявало нарушаване на основното човешко право на неприкосновен личен живот, изграден на основата на суверенна преценка, избор, вкусове и приоритети. Тъкмо на това основание е без правно значение дали тъжителят е хомосексуален и в какви забавления участва, ако те не нарушават правилата на обществения ред. Напротив, навлизането в суверенната лична зона е противоправно, защото накърнява конституционно и конвенционално защитени права“.

Не спорим дали хомосексуален е обида или не, а не допускаме това да става предмет на дело  – това е предлаганият принос към и без това разнообразната практика на съдилищата по повод хомосексуалните и обвиненията за обида и клевета.

Мрежа от пропагандни машини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Васил Божков влиза в историята на българските медии. И досега е заслужавал да бъде в историята, но – както обикновено става – развалянето на отношенията води до разкриване на факти, за които  предполагаме, но трудно се доказват. Финансирането на Нова телевизия  се основава на рекламен  договор за  10 години по 20 милиона лева без ДДС.  Срещу пълен съпорт на хазартната дейност на Божков.

Държавата на Борисов присъства в картинката два пъти:

  • първо, при придобиването на медийната група от Домусчиеви – а не от кандидата Келнер;
  • второ, при осигуряването на финансиране.

Борисов казва, че няма медии, но държавата на Борисов превръща медиите в пропагандни машини. Какво се вижда от сагата с Божков: държавата на Борисов  иска от едрия бизнес да издържа пропагандата и футбола, а срещу това осигурява чадър.

Не случайно Васил Божков казва за футболния  Левски – “от когото съм го взел, на него го връщам”. Е, може да има някакви други имена отпред. Същото е с медиите. Може да има някакви други имена отпред.

Кипи дейност, изменят се закони, закон на Пеевски осигурява прозрачност на собствеността, създават се регистри  –  в които    ще се описват назначените медийни бизнесмени – но  става ли по-ясно какви са механизмите на контрол?

В България има   мрежа от пропагандни машини. Как да се различава ТВ7 от Канал3 от Нова – все Мая Костадинова е отсреща.  За съжаление и БНТ отразява събитията като елемент от мрежата.

Малкото останали реални медии се нуждаят от  подкрепа – и ето защо: медиите формират обществените дебати  за важните неща:

 

Кой ще определя кои новини са фалшиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю за Дойче веле

Говоря за новия законопроект на ВМРО за фалшивите новини,  този път опакован като закон за защита на личните данни – но не съвсем

Кой ще определя кои новини са фалшиви

Политиците обичайно предлагат институция да определя кое твърдение е вярно. Например президентът Тръмп предлага министърът на правосъдието да оцени определени платформи като източник на дезинформация, а средствата за реклама от държавните агенции да зависят от тази оценка. Работа ли е на изпълнителната власт да прави подобна оценка? Това очевидно ще е предмет на дебати, които предстоят в САЩ. Ако се върнем към България – работа ли е на Комисията за лични данни да прави подобна оценка? Отговорът изглежда очевиден.

Законопроекти на ВМРО: един отхвърлен, друг постъпва

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вчера в парламентарната медийна комисия е отхвърлен на първо четене законопроектът на Сиди и др. за фалшивите новини.  Разбира се, това не е окончателно препятстване на този текст, но е индикативно. Протоколът ще бъде качен ТУК, когато бъде публикуван.  Това е  проектът срещу шарлатаните и мародерите в интернет средата (според мотивите).

На сайта на НС може да се прочете

В същия ден според сайта на НС е постъпил друг законопроект от същия екип  – Сиди и др., този път ЗИД на Закона за защита на личните данни.

За съжаление текстът е качен във вид, в който не може да се копира, а да се преписва точно този текст не е оправдано усилие. Не може ли Народното събрание да въведе  изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим)?

В мотивите на законопроекта се обсъжда съдбата на законопроекта за фалшивите новини и се казва, че

 Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация.

Поради това  според новия ЗИД всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социални мрежи, онлайн блогове оповестяват на видно място информация за себе си като администратор на лични данни(физическо или юридическо лице).

 

Нов председател на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.

За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива

Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията

Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно

Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.

Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да  е цензор

COVID 19 и задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Без спекулация за дистопия – само допълнение към въпроса за цифровите права.

В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение има §41, с който изменят Закона за електронните съобщения.

§ 41. В Закона за електронните съобщения   се правят следните допълнения:
1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.
4. В чл. 251г1:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;
б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;
в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.
Какво има да се каже тук – §41 предвижда:
  • ново основание за задържане на трафични данни;
  • широк кръг лица с право на достъп;
  • задължение за незабавен достъп без предварителен съдебен контрол;
  • висока вероятност за произвол поради липса на регистър за карантинираните.

Никак не е ясно дали мярката е строго необходима и пропорционална – особено  без предварителен съдебен контрол.

На тези опасения се противопоставяше аргумент –  “но  това е само за времето на извънредното положение, вижте §52  от Закона за извънредното положение” –

§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Съмнително беше, че мярка в ЗЕС ще се прилага само до отмяна на извънредното положение – когато това не е отразено в  самия ЗЕС – но с приемането на ЗИД на Закона за здравето  съмненията  отпадат:
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
………………………
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Задържането на трафични данни по измененията на ЗЕС от март 2020 е без срок (действието на нормата е без срок, иначе самото задържане е със срока по ЗЕС), с незабавен достъп  от  широк кръг лица и без предварителен съдебен контрол.
*
По съображения  за  пълнота трябва да се добави, че 63 народни представители искат обявяване на противоконституционност на измененията в ЗЕС (чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. ) и КС е образувал дело 4/2020 с докладчик Таня Райковска.
В искането  се твърдят и процедурни нарушения.

 

Не е време за…

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министърът на финансите каза, че не е време за демокрация.

Министърът на правосъдието се опита да каже, че бил длъжен и затова поискал дерогация на Конвенцията за правата на човека и всички правели така.

Серията “не е време за” продължава с участието на депутата Йордан Цонев пред Панорама на БНТ.

Може за известно време да се лишим и от свобода на словото.

Може – ако е във връзка със защитата от пандемията. Да не се окаже, че е  по отношение на критиците на властта заради едната критика.

Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Това е положението: прокуратурата харесва чл.326 НК и се е въоръжила с него. За пръв път писах през 2015,  че става модно свободата на словото да се ограничава не през медийния закон, а през други закони   – и не от медийния регулатор, който винаги е подозиран в цензура, а от съвсем други органи-  като прокуратурата и  като тогавашната “комисия на Мавродиев”.

И по-късно някой се сещаше за чл. 326 НК, после го   включиха за изменение  в Закона за извънредното положение, ветото на президента върху изменението на чл.326 ал.1 беше прието, но не защото ГЕРБ са променили намерението си за слово да има предвидено наказание лишаване от свобода и да действа  прокуратурата, а защото бързали  да приемат закона – министър-председателят Борисов  ни изясни това.

Все пак в чл. 326 ал.2 НК са вдигнали санкциите.

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
През март говорихме с Асен Генов в Контракоментар.
И ето – чл.326 НК  –  е отново в действие. По отношение на една жена, която едва ли може да бъде обвинена в некомпетентност – бившата председателка на Агенцията за лекарствените средства и сегашна председателка на Съюза на фармацевтите.  Професор Асена Стоименова.
Обвинението според медиите е по чл.326  НК . Наложена е гаранция от 20 000 лева.
  • За какво? За изказване по въпроси, от които проф. Стоименова  разбира и които са й работа – лекарствата.  Доколкото става ясно – за “неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти”.
  • Къде? В обществените медии БНТ и БНР. Ето какво е говорила по БНР.

Тепърва ще става ясно колко не е добре чл. 326 НК да се вади от кобура срещу всяка критика.

.

Update:  11 април

Изявление на проф. Стоименова

Уточнява се, че обвинението е по чл.326.1, не по чл.326.2:

Днес, 10 април 2020 г., получих обвинение от българската прокуратура по чл. 326, ал.1 от Наказателния Кодекс (НК), във връзка с мои интервюта за Българското национално радио и Българската национална телевизия по повод на лекарствоснабдяването в страната в условията на пандемията с COVID-19.

Проф. Стоименова възразява срещу  приравняването на

даването на обективна информация относно възможни ситуации в лекарствоснабдяването, които са предотвратими и решими, поднесена по безспорно балансиран начин, основано на анализи, препоръки от Световната здравна организация, ЕК, Европейска агенция по лекарствата и др. източници  – и  неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога

 

Категорично заявявам, че всяко едно послание, твърдение и предположение в медиийните ми изяви почива на 25-годишния ми опит във фармацевтичния сектор (придобит в призводството, търговията и маркетинга на лекарства, лекарствената безопасност и държавната администрация) и на публикувани анализи и информация и нямат характеристиките, които прокуратурата им приписва.

.

Update: 13 април

Фармацевти протестират в защита на проф. Стоименова

На входа на аптеките ще бъдат сложени плакати, с които ще покажем, че както тя не се страхува да говори, така и ние не сме страхуваме. Ние не намираме тя да е казала нещо страшно, лошо, опасно.