Tag Archives: BG Law Making

МФ: становище по ЗИД ЗРТ, внесен от БСП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Точно преди два месеца се очерта необичайна активност на терена на медийното регулиране. Създадоха се работни и експертни групи, БНТ направи конференция за финансирането на медиите, където Бетина Жотева се обяви за финансиране чрез процент от БВП, депутати от БСП внесоха законопроект със същата идея, а НС прие да пише План за развитие на медийната среда – ако някой е забравил.

Два месеца по-късно стана известно Становище на Министерството на финансите относно внесения от Антон Кутев, Крум Зарков, Нона Йотова и др. на 5 декември 2019  законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (законопроект 954-01-85) .

В Становището  се казва, че направените предложения са вътрешно противоречиви, не водят до съгласуване със Закона за публичните финанси и са в противоречие с правилата за държавните помощи.

МФ стои на позицията си за закриване на Фонд  Радио и телевизия.

МФ се присъединява към тезата, че процент от БВП не съответства на Съобщението на ЕК за държавните помощи.

Становището описва какво очаква МФ да се направи за привеждане на ЗРТ със Закона за публичните финанси и Съобщението от 2009 за държавна помощ в електронните медии:  помощта е под формата на компенсация за изпълнение на мисията – следователно трябва да се започне от мисията и да се работи  нататък по алторитъма, очертан в Съобщението на ЕК.

Точно така е. Но  срокът на работната група към МК за ЗИД ЗРТ е нищожен за изпълнение на тази задача.  Ако идеята е била тази работна група само да закрие фонда – тогава един месец стига,     и законопроект  си имат написан –  от 2015 г.

 

 

Мирослав Янев, Cambridge Analytica и отново за Би Ай Ти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Би Ай Ти, BIT  съществуваше, докато собствениците не решиха да   продадат телевизията. Имат право.

Купи я Мирослав Янев. Капитал предаде какво казва новият собственик преди две години, в началото на 2018:

сваля от ефир всички предавания, защото предстои телевизията да има нов облик. Журналистката Полина Паунова, която води предаването “Хайд парк” по BIT заедно с колежката си, журналистката от БНР Силвия Великова, сподели, че и тяхното предаване е свалено.

В началото на 2020 всеки може да види новия облик на Би Ай Ти. Няма такава. Няма и архив. Няма история, няма география,  няма следи от  огромния талант  на Нери и на децата край нея.  С решение от 15 май 2019 СГС я обявява в несъстоятелност  и скоро след това тя окончателно е заличена от регистъра.

И понеже  Мирослав Янев  се е наел да изпълни тази операция, ето две публикации, може и да помогнат да си отговорим на въпроса кой имаше интерес от изчезването на тази светла телевизия:

Казвам се Миро Янев и представлявам Optimax Digital Ltd., сравнително млада компания, специализирана в областта на дигиталния маркетинг. Нейният авторитетен екип има богат опит в създаването и управлението на значими медийни и IT компании в Централна и Източна Европа. Optimax започна с много положителен опит, подкрепяйки непопулярен кандидат, който изненада всички с висок резултат на последните президентски избори в България. Сега работим върху предстоящите парламентарни избори в България, представлявайки една от основните партии. Много съм заинтересован от сътрудничеството с Cambridge Analytica за настоящия ни проект, както и от проучването на възможно представителство на СА за България и региона на Балканите. Изборите в България ще се проведат на 26 март, така че ще бъда благодарен, ако можем да обсъдим възможностите за сътрудничество възможно най-скоро.

Изборите са на 26 март 2017 г.

Приблизително по това време силиконът се качва високо в дневния ред на телевизията.

A Cambridge Analytica  се върна в новините в последните часове  – Малайзия, Кения, Бразилия…

Вежди Рашидов: Пустата свободата на словото. НС, 6 декември 2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вежди  Рашидов е председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Той е предводителят на законодателните инициативи в областта на медиите – поради което възгледите му за свободата на изразяване имат ключово значение. Основните моменти от участието на Вежди Рашидов според  стенограмата от дискусията за свободата на изразяване в НС, 6 декември:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 
Затова аз съм човекът, който с Виктор Пасков, светла му памет, сме правили пред българския парламент по времето на управлението на господин Костов два митинга именно за свободата на словото. Всички имаме страшно много необходимост от тази свобода, най-много ние. Най-много ние гражданите.
Няма да отговарям на това, че ми задават въпроса: защо Великова е върната? Ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би Вие или някой друг? Върнаха я, да, защото не бива така агресивно да бъде наказан или освободен един журналист. Ами слушайте ѝ предаванията, може пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше да бъдат все пак балансирани, да има и едното, и другото мнение? Както и да е, Вие сте разумен човек, слушайте медиите. Няма да влизам в това.
Но аз питам: може ли да ми посочите един човек тук в тази зала, който е забранил свободата на словото, или един български гражданин, който ходи по улиците, да я е забранил? Не може да говорим в залата за свобода на словото, когато те са корпоративни и те си имат своя политика. Благодаря.

Смятам, че края на март е един добър срок, за да искаме Министерският съвет да внесе вече някакъв готов проект, който да седнем и да обсъдим, защото всички си давате сметка, че е много деликатна темата, много е тънка темата и сме длъжни да обсъдим този законопроект. Той е много остарял, разбира се, и тук сте прав, че българските медии в XX век трябва да бъдат в тон с времето. Нали за това говорим?!
Има куп неща. Заедно с този закон трябва да дадем възможност на обществените медии за по-дълги мандати, да имат възможността да правят реформи, защото сега не можем дори да им дадем повече средства. Вие споменахте за малкото средства, защото не са реформирани структурите, а след като се реформират, сигурно всички ще бъдем съгласни да получат повече средства. Да, разбира се, не достигат, и не само на медиите.
Имаме много работа  и Ви предлагам да се обединим около някакъв срок, да възложим на Министерския съвет да излезе с решение и да направим един сериозен обществен дебат с всички медии, всички заинтересовани от пустата свобода на словото. Казвам Ви, че все повече имаме нужда от тази свобода – всички ние. Продължавам да мисля, че не е привилегия на медиите, никой не е свещена крава пред законите.
И последно, сигурно повече няма да се изказвам, демокрацията все пак е низ от правила и трябва ние да си ги направим, в нашите ръце е всичко. Мерси.

Аз ви казах какъв е проблемът. Проблемът е, че трябва да намерим правилните решения как това да стане, а не тук да казваме какво трябва да правят медиите. Да имат обективни новини, но защо нямат? Защото сме позволили това да е духовната храна на публиката. Явно това се продава. Защо? Защото е разграден двор от 1990 г. и не сме сложили никакви човешки правила, по които всички заедно да се движим.

Благодарение на някои медии доста млади хора напуснаха държавата. В момента Вие не забелязвате ли, че има война срещу политиците, че никакъв авторитет няма българският политик? Преди малко Ви питах: кажете ми един от залата, който е забранил тази свобода?

Дори и моите деца заради едни учиндолски шоу програми заминаха за чужбина. Трябва да вземем някакви мерки. Има примери много за това. Има примери.
Затова Ви предлагаме да направим работни групи, да седнем и да изработим най-накрая едни правила. Това е всичко.

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай.

Именно, точно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

Подчертаването е от мен.

Цялата дискусия заслужава внимание, но поради институционалната роля на Вежди Рашидов включванията му в обсъждането са предадени почти изцяло.

План за развитие на медийната среда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

  • Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
  • Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения – не по-малко от 10 на сто от последните пет години. Да се насърчава българската продукция  не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.

§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (тук актуализираният вариант). Помогна ли този план на медийния плурализъм и допринесе ли за медийната свобода? Успя ли този план да предотврати или, напротив, да улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев?  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

 

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.

Финансиране на БНТ и БНР 2020: нормативи и трансфери

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.

Например за 2016 г. размерът е бил определен така:

Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.

За 2020 намираме проект на решение и доклад на сайта на Министерството на финансите.

1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.

Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.

Според  проекта на Закона за държавния бюджет 2020:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

Показатели Сума
(хил. лв.)
1 2
1. Българско национално радио 47 044,9
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0
2. Българска национална телевизия 70 907,1
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0
3. Българска телеграфна агенция 5 811,4

И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.

Отново за финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Темата за финансирането на обществените медии постоянно присъства в този блог, включително с дела пред Съда на ЕС и пред ЕСПЧ. Те засягат различни аспекти на финансирането – самите модели, източниците на финансиране, финансирането чрез реклама, финансирането от гледна точка на режима на държавната помощ.

Въпросът за финансирането е свързан с въпроса за контрола върху БНТ и БНР. А контролът винаги е занимавал законодателя: традиционно управляващите придават голямо значение на обществените медии за укрепване на властта и влиянието си. Така че зад всички разговори за финансирането стои несъмнено желанието на управляващите да запазят обществените медии като свои, правителствени инструменти.

Свои интереси имат и рекламодателите, които преди време поставиха въпроса през КЗК и получиха уклончив отговор.

Медиите  също държат въпроса в центъра на общественото внимание – например когато правителството   отпуска на обществените медии допълнителни средства освен определените със законите за държавния бюджет, или когато кандидатите за генерален директор поемат ангажименти да управляват в съществуващата финансова рамка – или, напротив, ангажименти да я променят. Ето и декларация на журналистите и продуцентите от БНТ, които призовават финансирането да не зависи от финансовия министър или от председателя на някоя парламентарна комисия, а да се определи в закона като финансово отношение с обществото.

Отново е парламентарна есен, отново финансирането на обществените медии е поставено на вниманието на законодателя и отново откъм парламента се чуват планове за ревизия на нормативната уредба по въпроса:

Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по “Култура и медии” Тома Биков, за да се промени ситуацията, “трябва да се тръгне от законодателни промени, и то много сериозни, които да наложат контрол върху ръководството на телевизията, най-вече във финансово отношение”. По думите му, когато телевизията бъде изправена пред такава голяма финансова криза, “тя автоматично става зависима от управляващите, независимо кои са те. Защото тези, които трябва да покрият дълг, са именно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на телевизията. “Това е нещо, което според мен по закон не бива да се допуска”, допълва Тома Биков. Депутатът смята, че на спасението през нов медиен закон не трябва да се гледа като на дългосрочен проект. Работата по него трябва да започне най-късно в началото на следващата година, защото може да стане късно, твърди той.

Назад в годините Народното събрание е имало и други инициативи – например по времето на Полина Карастоянова, когато на кръгла маса в парламента Мартин Захариев формулира три въпроса, между които:  да се слеят ли БНТ и БНР и да се слеят ли СЕМ и КРС. Жалко, че видеото е свалено от сайта на БНТ.

Медиите следят темата, Капитал има много публикации в годините за финансирането на обществените медии. Съгласна съм с много от тезите, професионално защитени в публикациите, понякога се случва да имам и несъгласия, например по въпроса за таксите –  Капитал отдели място и за моята гледна точка.  Накратко, аз смятам, че връщането към такси от аудиторията не само не е добро, а и е неизпълнимо решение и няма защо да се включва в списъка опции за обсъждане.

Сега и Свободна Европа се включва в дискусиите, като интересът на публикацията е  към приложимите национални модели за финансиране. Както съм писала и по-рано,   държавите са в процес на отказване от финансирането чрез такси поради трудностите, възникващи при идентификацията кой ползва услугите на обществените медии, поради проблеми със събираемостта и т.н. И Дания, и Швейцария, и Германия, и Обединеното кралство не събират такси, а финансирането от аудиторията – независимо дали го наричат данък, вноска или по друг начин – се извършва без оглед дали в домакинството се гледа/слуша обществената медия.

Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване от Германия, че това не противоречи на правото на ЕС.  А ЕСПЧ още през далечната 2009 е казал, че това е данъчно задължение в обществен интерес. Някои примери –

Но изборът на механизъм за финансиране е повече от това да определиш начина на публично финансиране. Втори голям въпрос например е определянето на размера на задължението (Швейцария с референдум увеличи размера до над 400 евро годишно).   Друг въпрос е определянето на задължените и освободените лица – вж дискусиите дали освободените досега лица над 75 г. да плащат (Обединено кралство).

И естествено друг въпрос е за какво точно плащаме.  Не за цензурирано съдържание, това е сигурно. И лев няма да дадат хората, ако някой им спира радиото, когато си реши, нито за среден пръст насред публицистично предаване.

Кошлуков, Рашидов, кое не му е свободно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

„Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?“.

Това заяви в ефира на БНТ председателят на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов по повод скандалите, които през седмицата се разразиха в БНР. Водещ Георги Любенов.

Предаването

Рашидов е склонен да даде няколко десетки милиона на БНТ, стана ясно още от предаването. Кошлуков пък се обърнал директно към Рашидов “да поеме патронажа над поредица дискусии за промяна на медийния закон.” “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.”, каза на свой ред любезно Рашидов.

Повече: Свободна Европа

БНТ ще готви “оздравителен план, може и промени в закона.”

 

За конституционното право на достъп до информация, микрофоните и техните дръжки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Премиерът обича да казва, че има свобода на медиите, че никой не им пречи, че свободата на словото е проблем на собствениците на медии и на журналистите, “това е ваш проблем на журналистите, решавайте си го сами” и също:

Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.

Така ли е?

В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития.  А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.

Пресконференция без медии и демонтаж на микрофони са само прояви на тази опасна негативна тенденция.

I

Симптоматиката на ограничения достъп:

(1) червените въженца   на официални събития – символ на физическите ограничения за   достъпа на журналисти;

(2) избирателното отношение към  медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;

(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и  изключенияЗа Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве)  или  стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);

(4)  пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът  по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой   да попита защо;

(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:

„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България

(6) демонтаж на журналисти – самата фраза трябва да предизвика тръпки, особено когато авторство върху нея  има   журналист, принуден да напусне Нова телевизия – а списъкът расте (* допълвам с публикация на Свободна Европа за питащите журналисти, които изчезнаха от ефира), на дневен ред е казусът Камен Алипиев, но да изчакаме развитието в БНТ;

(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти?  Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози, но  – надявам се – обществените медии са твърде важни  и обществото не е безразлично към съдбата им;

(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари  – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;

(9) в последно време сме свидетели на  закони,  законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:

  • ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а  делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
  • ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се  удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
  • ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
  • и за финал: от една среща  на Вежди Рашидов и министъра на правосъдието произлезе съобщение, че прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието ще готвят европейски стандарти и   ще   криминализират фалшивите новини.

Обзорът може да продължи, но важното е темата да остава в дневния ред на медиите, за да разчитаме на позитивни промени.

II

Не засягам тук другата страна, другия проблем  –    дръжките на микрофоните“Г-н Борисов, да си ходим ли или ще ни говорите нещо отвън?” 

Както бихте могли да се сетите, преди 15 години и  Кьосев описа озадачаващата политика на някои медии  в Момиченца:

Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал – дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

Да завърша пак с Генка Шикерова – демонтажът на микрофони не е непреодолима пречка:

Нормалното питане се превърна в събитие. Ако някой наистина има въпрос, той може и да го извика.

 

Ето и  разговорът с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Нови генерални директори на БНТ и БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия  като български политик.

Емил_Кошлуков_–_Уикипедия_-_2019-07-13_12.13.41

Обществената телевизия  трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите  в Уикипедия започват да се променят   – и Кошлуков вече е представен като  журналист и медиен мениджър:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.13.47

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.11.08

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че  той вече е бил  на подобна позиция –  изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7.  “Краун медия” е  в списъка на дружествата,  финансирани от КТБ, към доклада  на временната парламентарна комисия от 2015 г.   Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек,   към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и  като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява,  е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето  “България без цензура” –  така че компанията  има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор  в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът –   изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура   – да оглави независимата по закон БНТ.

 

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

Консултационен документ за въвеждане на ревизията на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в ЗРТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 5 юни Министерството на културата публикува на интернет страницата си Консултационен документ за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС (трета ревизия на медийната директива) в Закона за радиото и телевизията.

Отговори на въпросите в консултационния документ се приемат до 5 юли  2019 г. на адрес: Министерство на културата, 1040 София,  бул. „Ал. Стамболийски” № 17, Работна група за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС, или на електронен адрес:   AVMSD2019@mc.government.bg.