Tag Archives: BG Law Making

GDPR: една година по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още в началото на 2019 на сайта на Европейския парламент се появи малък доклад с данни за резултатите от първите месеци на действието на общия регламент за защита на данните, влязъл в сила през май 2018 г.

По повод изтичането на първата година има повече  публикации, вкл. специално прессъобщение на ЕК и  инфографика Регламентът в числа.

  •     67% от европейците са чували за регламента;
  •     57% от европейците знаят, че в тяхната страна има  орган, отговорен за защитата на техните права относно личните данни;
  •     20% знаят кой държавен орган е отговорен;
  •     144,376 е общият брой на запитванията и жалбите до съответния орган;
  •     най-много оплаквания има в областите телемаркетинг, промоционални имейли и видеонаблюдение;
  •     89,271 е броят на уведомленията за нарушаване на данните;
  •     446 трансгранични дела;
  •     25 държави членки на ЕС са приели необходимото национално законодателство, но три са все още в процес  (Гърция, Словения и Португалия).

У нас

Регламентът беше въведен в законодателството. Президентът наложи вето, което беше преодоляно. Въвеждането на журналистическото изключение се оспорва пред Конституционния съд.

Комисията за защита на личните данни е приела Стратегията за развитие в областта на защитата на личните данни.

ЦИК и КЗЛД приеха съвместни указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД относно защитата на личните данни в контекста на прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП)

КЗЛД   относно правото „да бъдеш забравен” в контекста на обработване на лични данни за журналистически цели

КЗЛД  относно сроковете за съхранение на лични данни на участници в процедури по набиране и подбор на персонал

Мнение, основано на факти: Мавродиев срещу журналиста Росен Босев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има издадена присъда от СГС, състав с председател Петя Крънчева,  по внчхд 4869/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и клеветата е разпространена публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН.

Какво е отношението на Мавродиев към схемата – според публикациите от този период, той се е занимавал  с регистриране на офшорни фирми,  името му   се появява в документи, свързани с две офшорни компании (“Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз”), през които са минавали придобити от трафик на кокаин пари. Когато го викат като свидетел за изясняване на обстоятелствата, не се явява.

Росен Босев е писал и за Мавродиев, и за Брендо, и за Петя Крънчева, такава му е работата.

Мавродиев като шеф на КФН подлага “Икономедия” на натиск чрез  проверки, административни актове и глоби. Отделно завежда дела като физическо лице.

Крънчева е оставена да взема решение в дело на Мавродиев срещу Босев, в което трудно може да се очаква да е безпристрастна.

Ако припомним стандартите на ЕСПЧ, има намеса в свободата на изразяване, намесата е предвидена в закона, но дали тази намеса е необходима в едно демократично общество? ЕСПЧ взема предвид  в такива случаи:   дали публикацията представлява принос   към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъжданият казус; методът за получаване на информацията и нейната проверка, има ли достоверни факти в основата на  изнесеното; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

Защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства, но зависи и от това дали журналистите  действат добросъвестно  и в съответствие с журналистическата етика.

Именно такъв е и обсъжданият случай. Има факти, които са основа на изразеното мнение.

Впрочем неотговорността, когато мнението се основава на факти,  е известна  и от америкaнската съдебна практика

Остава да видим дали Росен Босев ще се обърне към съда в Страсбург и как съдът ще приложи в този случай собствените си критерии за отговорна журналистика.

Отново за проекта на Национална стратегия за развитие на българската култура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

5 април 2019

Парламентарен контрол (стенограма)

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура, която е публикувана вече в рамките на месец.
Уважаеми господин Министър, през годините нееднократно е повдигана темата за изработване на един основен стратегически документ, насочен към начертаване на визията за развитие на българската култура. Важна е необходимостта, осезателна е, видима е, от формулиране на дългосрочна програма и управленски цели, които да водят до конкретни политики, които да донесат резултатите, които всички ние очакваме. В същото време е важно да се определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени за изпълнението на тези стратегически задачи.
Във връзка с това е и моят въпрос: на какъв етап е Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Заповядайте, господин Министър, да вземете отношение по този въпрос – за финализиране на Националната стратегия за развитието на българската култура. Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, изработването на Стратегия за развитие на българската култура е сложен и продължителен процес. Той включва в себе си както анализ на съществуващата среда, така и набелязване на конкретни цели и приоритети за постигане на крайната цел, която е свързана с разработването на дългосрочна политика за подкрепа на културата като национален приоритет.
През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от десет години занапред, ще бъде един от основните ни приоритети. Бе създадена широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различни организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области.
В резултат от това, на базата и на изготвен ситуационен анализ, се изработи проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и стратегически цели, по които да се работи в период от следващите 10 години. Този подход предполага изработване впоследствие на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор поотделно. Посочена е и визията за развитие на културата в периода 2019 – 2029 г.
Приоритетно се поставя виждането за развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат анализ на културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането на подобно състояние на културата изисква подкрепа на стратегически значими инициативи, като опазване и насърчаване на културното многообразие, творческа мобилност и защита на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на опазването на културното наследство, съвременните форми на културно изразяване, културните и творчески индустрии и качествено образование в областта на изкуството и културата.
Към настоящия момент Проектът за Стратегия за развитие на българската култура е в етап на обществено обсъждане. С цел това обсъждане да бъде максимално ефективно Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят прецизиране на документа и неговото финализиране. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април, зала 3 на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов, уважаеми колеги! Искам да изразя моята удовлетвореност от отговора, който дадохте, и смятам, че е изключително важно, че Министерството на културата във Ваше лице успя най-накрая да създаде този стратегически документ, което е изключително важно за развитието на целия културен сектор.
Това, че предприемате стъпки за широко обсъждане, е изключително ценно, тъй като колегите от различните гилдии, от целия спектър на културния ни живот, както и представители на обществени, държавни и, разбира се, неправителствения сектор, който участва в създаването на българската култура, ще има възможност още един път да изкаже своето мнение и становище, защото всички сме наясно, че такъв сложен документ не може да се осъществи единствено и само с усилията на една от страните – говорим за разбиране от страна на всички и партньорство между различните представители в културния сектор.
Благодаря още веднъж и с удоволствие ще бъдем на 17 април в зала 3 на НДК, за да участваме в този дебат.

*

Въпросът идва от ГЕРБ,  отговорът  на министъра е приет с  въодушевление,  накратко: изглежда, че на този текст ще се даде ход. Въпросът е в това,  че никакво обществено обсъждане не може да изправи самия подход, който е възприет – стратегия за министерството, а не стратегия за културата – при това без адекватна финансова рамка.

 

Обществените медии: Радиоасамблeя на EBU в София

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В София се провежда Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Това е значимо събитие в живота на европейските обществени медии. Домакин е Българското национално радио. В София  са първите фигури на организацията на обществените медии в Европа – президентът на Европейския съюз за радио и телевизия и генерален директор на Би Би Си лорд Тони Хол и   генералният директор на EBU Ноел Къран.

Двамата са посетили Народното събрание и са били приети от председателката на НС. Според прессъобщението на НС  тя е казала следното:

ние като законодатели сме поели ангажимента да ги подкрепяме, за да останат независими – такива, каквито трябва да бъдат.

Това изказване рязко контрастира с вчерашните разговори в парламента за бъдещето на медиите, отразени широко  – и разнообразно  – в днешните медии. След одобряването на отчета на СЕМ в парламентарната комисия за култура и медии, отчетът е гледан вчера в пленарна зала и там – противно на казаното от председателката на НС – депутатите от управляващото мнозинство са говорили, че   медиите осъществяват линч  върху политиците  и за необходимост от реален контрол.

Специално по повод уверенията на председателката как независимостта на медиите била важна за законодателя – априлската реч на комисаря Тимерманс:

Между основните ценности, които споделяме, е  независимостта на медиите и свободната преса. Обикновено когато виждате проблеми с върховенството на правото в държавите-членки, ще видите и проблеми с независимостта на медиите и свободната преса.

Факт.

 

Медиите и медийната собственост в България: доклад на ECPMF

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад от мисията на Европейския център за  свобода на печата и медиите (ECPMF)

Из заключението:

Когато имаме липса на правова държава и липса на функциониращи институции като съдебната система, свободата на медиите е изложена на риск. Високото ниво на концентрация на медиите, съответно ниското ниво на медиен плурализъм, допринася  за проблемната ситуация със свободата на медиите.

Според доклада на CMPF 2018, четирите основни пречки пред медийния плурализъм в България се отнасят до разпределението на държавната реклама, концентрацията на собствеността, намесата в редакционното съдържание и състоянието на медийната грамотност.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на Народното събрание научаваме, че е постъпил законопроект за изменение на ЗРТ. Той е внесен от трима депутати – Тома Биков и Евгени Будинов от ГЕРБ и Велислава Кръстева от ДПС.

Конфигурацията на вносителите може  да се разчете  като наличие на политическа воля за промяна на закона – и, поради съдържанието на самото изменение – като  политическа подкрепа за сегашните ръководства на БНТ и БНР.

Исканото изменение:

  • удължаване на срока на мандата на генералните директори, съответно на членовете на управителните съвети,  на БНТ и БНР от 3 на 5 години и
  • преходна разпоредба, с която новото правило ще се отнася и до заварените генерални директори и управителни съвети.

Вън от конкретните обстоятелства: знае се, а и от  приложената справка се вижда, че в България мандатите са кратки. Отделен въпрос е защо в края на мандата на Вяра Анкова ги направиха практически безсрочни – и това  не е променено.

Законопроект  954-01-18

Изглежда законопроектът е бил на дневен ред за рекордно кратко време – има медийна публикация, според която е оттеглен. Вносителят Тома Биков е посочил две причини – за да няма спекулации около текста и  за да се прецизира, защото съдържал неточности. Няма повече обяснения.

 

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

Домусчиеви са на пазара на спортните права, Келнер не беше – Келнер не получи разрешение, Домусчиеви получиха. Келнер просто обърна гръб и не се занимава да обжалва – така и няма да видим по време на съдебен контрол каква е разликата според КЗК.

Иначе можем да се сетим каква е разликата.

Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта за обществени обсъждания се е появил проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Дата на откриване: 05.3.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 05.4.2019 г.

Мотивите: 

Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура (Стратегия) е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. По този начин, създаването на подобен тип стратегически документ позволява да се:

  • Формулират дългосрочни програмни и управленски цели, както и цели на конкретни политики, заедно с желаните резултати;
  • Определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени;
  • Определят планови показатели, чрез които ще се измерва напредъкът по постигане на общите и конкретни цели за определен период от време;
  • Даде възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси, което ще обедини вижданията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересованите страни в съвместна работа за постигане на обща визия на основата на споделени ценности.

Настоящият документ, който се базира на направен анализ на средата за предходните десет години, си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. Това може да бъде осъществено посредством:

  • реализирането на конкретни политики и програми, които насърчават всички културни процеси и субектите, свързани с тях;
  • подкрепа на творчеството и създаване на условия за иновации;
  • прилагане на авторско-правните норми;
  • осигуряване на възможно най-широк достъп до съвременните и наследени от миналото културни постижения и в тази връзка условия за развитие на хората и извеждане на преден план на общи ценности.

Кратка оценка:

Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата:

“Министерска лакърдия. В рамките на тригодишната прогноза до 2020 г. бюджетът за култура пада на 0.4 процента.”

Текстът  заслужава  пространнна рецензия другаде.

Сега целта е да се привлече вниманието към проекта за национална културна стратегия – текстът има проблематични характеристики, които наистина трябва да бъдат обсъдени.

Обхват. Културна стратегия би трябвало да означава стратегия за културата,  за отделните елементи, които в системно единство съставляват културата на едно общество. Проектът предлага идея за култура, обхващаща следните десет области:

  1. Културно наследство
  2. Визуални изкуства и архитектура
  3. Изпълнителски /сценични/ изкуства
  4. Книга, четене, библиотеки
  5. Читалища и любителско изкуство
  6. Аудиовизия и медии
  7. Авторско-правна политика
  8. Международно културно сътрудничество. Популяризиране на българската култура извън страната
  9. Култура и образование
  10. Национален фонд „Култура“

Културата по обхват е сведена до това, с което се занимава Министерството на културата.  За сравнение – алтернативен възглед за обхвата на стратегията. Културните и творчески индустрии  присъстват в настоящия проект  в една точка (3.11), в която няма нещо стратегическо за тях, а има трудно достъпен текст с влияние на Валтер Бенямин, уверете се:

форми на изразяване, доколкото те са резултат от определена творческа активност (респ. дейност) и имат отношение не само към творчеството и иновациите, но и към начина на (въз)производство на културните и творческите индустрии. В тази връзка техническата възпроизводимост на резултата (респ. формата на изразяване) е критерий за класификация на творческата дейност като творческа индустрия или субсидирана култура и т.н.

Финансово осигуряване. Смисълът на една стратегия е да очертае посоки на развитие, за които има финансово осигуряване – или, при най-минималистичен подход – да очертае откъде ще дойде финансирането зад предвидените мерки. Какво от това, че е предвидено популяризиране на българската култура зад страната или цифровизация на архиви и фондове – ако няма финансиране? Без сериозно разработена и защитена финансова част така наречената стратегия е  множество от думи, зад които не стои никаква воля. 

Така си обяснявам защо Диана Андреева е коментирала този проект накратко с едно число –  0.4.

Цели и приоритети. Културната стратегия е оставена без цел Достъп до култура. Има различни цели и приоритети,  но достъп до култура при целите няма. При положение, че според НСИ това е основен проблем.

Какво предвижда  стратегията за областта Аудиовизия и медии:  

Аудиовизия и медии
Основен приоритет

Подпомагане на културния и творческия сектор да се възползват от възможностите, свързани с глобализацията и цифровата ера

 

Стратегически цели
1. Подпомагане на културните и медийните индустрии с цел допринасяне за устойчивия растеж, заетостта и социалното сближаване;
2. Повишаване нивото на медийна грамотност;
3. Подкрепа на цифровото разпространение на аудиовизуални произведения;
4. Осигуряване на достъп до нови възможности, в т.ч. и международни, пазари и публика;
5. Активно участие в диалога свързан с развитието на аудиовизията и медийния пазар.

Дейности:
– Разработване на нови модели за цифрово разпространение и дигитализация ва създадения културен продукт.
– Прилагане на възможностите, предлагани от цифровите технологии, особено за разпространение на аудиовизуални произведения.
– Разработването на политики, научните изследвания и отчитането на медийната грамотност и дигиталното разпространение.

За сравнение – проект  за същата област,  изготвен в рамките на подготовката на стратегия за културните и творчески индустрии  преди години с активното участие на Обсерваторията по икономика на културата.

Прочетете какво се предвижда за областите, които ви интересуват, в
проекта на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г. и дайте мнението си до 5 април 2019.

Съд на ЕС: Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС?

Съдилищата в Германия се занимават с този въпрос, има решение за съвместимост , има и преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори

I

Германският казус

Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

Член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) :

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

Законът на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската гласи, че в частния сектор  за всяко жилище се събира вноска, която се дължи от лицето — държател на жилището. Съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска.

Според запитващата юрисдикция тази вноска не е съвместима с правото на ЕС, защото:

1 вноската представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

 2.  с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори.  Заместването на  такса   с   вноска води до това, че цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право – и е неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

3. обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство.

4. ограничава свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ и съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

5. вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване, нарушава принципа на равно третиране и дискриминира жените, защото самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

И при това положение се задават седем въпроса за съвместимостта на вноската с правото на ЕС. Почти пет от тях Съдът обявява за недопустими и отговаря на останалите.

II

Заключението на Генералния адвокат

Законът на федерална провинция Баден-Вюртемберг от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., с който се променя правопораждащият факт за възникване на задължението за вноската за радио- и телевизионно разпространение, като притежаването на приемник се замества с държането на жилище:

–        не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС];

–        следователно не създава нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС или която е трябвало да бъде одобрена от посочената институция.

2)      Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС допускат национална правна уредба като съдържащата се в Закона на федерална провинция Баден-Вюртемберг, която дава право на обществените радио- и телевизионни оператори, които се финансират от вноска за радио- и телевизионно разпространение, да издават собствени изпълнителни основания за събирането на тази вноска и да ги привеждат в изпълнение в случай на неплащане, без да е необходимо да прибягват до редовните съдебни способи“.

III

Решението на Съда на ЕС по дело C‑492/17 

Заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

Целта на  изменението по същество е да се опростят условията за събиране на вноската   в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

Изменението на закона не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Допуска се общественият доставчик сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски.

IV

Коментар: решението и България

По предмет спорът има връзка с българското законодателно решение за принципа на таксата – на домакинство/индикирано чрез електромер, въведено преди 20 години със Закона за радиото и телевизията.

Преди всичко, за термина:  Германия е напуснала системата на таксите.   В българската версия на решението на Съда на ЕС  се говори за вноска  за радио- и телевизионно разпространение, broadcasting contributions в английската версия, Beitrags an die öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten в немската,  redevance aux radiodiffuseurs publics във френската. Не е такса, която е цена  за  услуга.

Така постъпи и Швейцария през 2015.

Използваният от българския законодател термин такса  – а не вноска – блокира едно законодателно решение, предвиждащо по същество задължение “на домакинство”, както днес е в Германия.

По повод превода на решението  – ако трябва да сме точни – вноската не е за разпространение (разпространението не е работа на обществените доставчици), а за създаване и предоставяне за разпространение на аудио- и аудиовизуални медийни услуги. 

Моделите на финансиране на обществените медии са постоянна тема в този блог, например тук

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще