Tag Archives: BG Law Making

ЗРТ в ремонт: парламентарна комисия, заседание на 13 февруари 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тоя блог няма друга работа, освен да информира какво се случва в областта на медийното право. Активна дейност кипи в началото на 2020 г. Паралелно по пет линии се предлагат или обсъждат промени:

  1. Законопроект на Антон Кутев и др. законопроект 954-01-85 – 2019 година
  2. Законопроект на Валери Симеонов и др.  законопроект 054-01-17 – 2020 година
  3. ЗИД ЗРТ – от РГ по въвеждане на ревизията на медийната директива
  4. ЗИД на ЗРТ – от РГ по въвеждане на Съобщението за държавната помощ за обществените медии в   уредбата на БНР и БНТ
  5. Експертна група –  група на Вежди Рашидов – за която се знае това. Жалко, че няма запис на проведената дискусия в БНТ  –  от нея тръгна въпросната група. Но пък  в  БНТ се водят разговори с експерти   под заглавие “Каква обществена телевизия искаме”  – записите  са достъпни, вижте за какво става дума.

Има да се появява и План за развитие на медийната среда.

Документи:  на сайта на Народното събрание вече е качена  стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 13 февруари, която е обсъдила проекта на Антон Кутев, а в следваща точка е изслушала обобщен доклад за работата на групата на Вежди Рашидов.

Стенограма (13_02_2020)

Обобщен доклад на експертната група  не се забелязва на сайта на НС, когато се появи –  ще го кача ТУК. В медиите има публикации за доклада, споменати са идеи по всякакви въпроси, някои от които вече са опитвали да стигнат до законодателство – напр. идеята за задължително разпространение на частни програми, на които при това ще се плаща – ясно е на кого може да бъде тази идея – а също идеята за 5-годишни мандати и др.

Разпространението на печатните издания: първо ЛАФКА, сега Български пощи с подизпълнител

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не трябва да има монопол не само върху производството, но и върху разпространението на медиите – това се отнася за всеки вид медии,   в частност за печатните.

Сама по себе си идеята не е добра, а у нас контролът върху разпространението на печатни издания се придружаваше и от вертикална интеграция между издателска дейност и разпространение, за Пеевски и майка му говоря.

I

От създаването на ЛАФКА беше ясно какво предстои – погром за малките на пазара на разпространението. “Цигари и вестници на всеки ъгъл.” Така и стана – ЛАФКА разчисти дребната конкуренция – да напомним благодарение на кого:

1) на КЗК, която разреши –   нямало данни, но да стартирала дискусия, но операцията нямало “да доведе  до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.”  – е, видя се;

2) на общините – ЛАФКА навлезе там, където й разрешиха общините.  Така е в София, така е в Стара Загора, така е в Пловдив:

Фирмaтa „Eлизa 1999“ кoнцecиoнирa 314 cпирки нa грaдcкия трaнcпoрт. Прeз 2012 г. фирмaтa „Eлизa 1999″ бeшe купeнa oт „Лaфкa Мaркeт“. Веднага след това е пoдпиcaн aнeкc c Oбщинa Плoвдив, кoйтo удължи дoгoвoрa зa 20 гoдини. Кoнцecиoнeрът ce зaдължaвaшe дa мoнтирa 314 зacлoнa и дa ги пoддържa, кaтo cрeщу тoвa oт кoмпaниятa щe плaщa 71 000 ЕUR гoдишнo и щe имaт прaвo дa cлoжaт дo 90 пaвилиoнa.

Но – както с  мултиплексите, така и с разпространението на печатните издания сметката започна да не излиза.  Факторът Национална лотария също си каза думата – ако се търси по термини “ЛАФКА + Национална лотария”  излизат най-неочаквани връзки. Какво става сега с тези връзки, взаимодействия и сътрудничества е интересен въпрос.

II

А какво става с разпространението на печата?  ЛАФКА фалира и започва да затваря обектите си – по сведения от медиите 1000 собствени и към 800 чужди.

  • Премиерът Борисов тези дни заявява, че държавата ще спасява разпространението.
  • Това е нова формулировка, след среща с Репортери без граници, после през есента на 2019  Борисов каза, че държавата поема разпространението в подкрепа на свободата  на словото.
  • Борисов е казал и друго:  че  “всяко едно печатно издание ще стига до сергията без посредник”
  • Има и четвърти  вариант, напомнен от Клуб Зет – държавата ще разсейва “усещането за монопол”:

Цитираното решение е на база на доклад на министъра на транспорта Росен Желязков, който е принципал на “Български пощи”. Самият доклад обаче не е е публикуван от правителството или министерството.

Освен това не е първият – още в края на октомври правителството взе протоколно решение – въз основа на друг доклад, бе взето решение пощите да влязат на разпространителския пазар, като се очакваше това да стане още през януари. Мотивът тогава бе, че държавата ще разсейва “усещане за монопол” и участието й ще е на пазарен принцип.

“Усещане за монопол”? Държавата ще разсейва? Докладите по темата не са публични.

Решението “Български пощи” да разпространява вестници и списания е взето с  протоколно решение  на правителството на 23 октомври 2019 по разпореждане на премиера Бойко Борисов, а на  27 февруари 2020 е решено, че от 1 март БП замества досегашния монополист.

III

Български пощи не искали да стават монополист. Но стават,  казва министърът на транспорта и съобщенията Росен Желязков:

“Считано от 1 март, “Български пощи” се оказа единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика. Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това”

Държавата ще обяви държавна поръчка за търсене на подизпълнители на “Български пощи”, които да подпомогнат транспортната дейност, обявил още миинстърът.

Позиция на Капитал:

За да се “спаси” вестникарската дистрибуция, държавата спешно реши да поеме този бизнес (вижте подробности тук).

Благодарим за вниманието, но, честно казано, това не е добър ход. Замяната на квази частен монопол с държавен не е точно подобряване на положението. Скритата държавна субсидия (под формата на покриване на загубите на “Български пощи”) само ще изкриви още повече и без това доста слабия пазар. Ако държавата не се беше намесила, пазарът щеше да намери друго решение.

Засилването на държавата обаче не е само в тази област. През последните месеци се наблюдават серия от действия на правителството, които ритат през глезените частния бизнес, за да пуснат на негово място да тича все по-силен държавен капитализъм (вижте тук). Тенденция, която в дългосрочен план няма как да е особено устойчива, но през идващите вероятно години ще продължи да изкривява цялата среда за правене на бизнес.

И тази публикация преди това.

А за  случката от гледна точка на държавните помощи трябва да се пише отделно. Значи все пак държавата няма да диверсифицира, а ще изземе.  Държавната помощ можела да бъде до 15 мил. без нотификация, казва министър Желязков пред БНТ (за услуга от общ икономически интерес до 15 млн евро –чл.2 т.1 б.а  от Решението на ЕК за УОИИ от 2011 г.). Не е ясно как определиха размера на компенсацията по прозрачен и недискриминационен начин,  но е ясно, че има един спасен бивш монополист.

Открит въпрос е кой ще компенсира издателите за изминалите дни с разстроено разпространение.

вж и Свободна Европа

ЗИД ЗРТ, внесен от Валери Симеонов и др.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Валери Симеонов и група народни представители от ПГ Обединени патриоти са внесле законопорект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

В него има разпоредби относно т.нар. българска квота – най-малко една трета от съдържанието на българските радио- и тв програми да е българска музика.

законопроект 054-01-17 – 2020 година

Разпоредби  за българска квота се съдържаха и в законопроекта на Антон Кутев и група народни представители от ПГ БСП за България.  Този проект беше обсъден на 13 февруари в медийна комисия.  Когато стенограмата от заседанието е готова, ще бъде публикувана тук

законопроект 954-01-85 – 2019 година

За разликата между качествената и корумпираната журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Валери Симеонов е герой от годишния доклад на държавния департамент на САЩ за правата на човека 2017 – заради Вие нямате ли роднини, те не работят ли някъде, утре, ако съм злонамерен, ще разработя един Викторгейт –  в национален ефир.

Пак тогава Валери Симеонов от сайта на Министерския съвет информира населението, че ще съди четири национални медии, според които е заплашвал журналистите –

Настоявам незабавно да получа извинения от Нова телевизия, bTV, БНТ и БНР. В противен случай ще защитя правата си по съдебен път.

Точно тези събития са намерили място в доклада на Държавния департамент на САЩ:

On October 6, National Assembly member Anton Todorov told Nova Television morning talk show host Viktor Nikolaev that he “would have fired him” for a question referring to Todorov’s past strong criticism of the party he represented in the National Assembly. Nikolaev’s next guest, Deputy Prime Minister Valeri Simeonov, accused the journalist of “shaking the government,” and when Nikolaev responded that “the government is shaking itself,” Simeonov suggested that Nikolaev could easily lose his job.

Both politicians subsequently asserted that their words had been taken out of context and misinterpreted as threats. On October 9, Todorov tendered his resignation from the National Assembly, citing his desire to save the reputation of his party, while Simeonov called for an apology from the four electronic media outlets that he believed misinterpreted him and threatened to sue them.

 

После Симеонов внесе законопроект за забрана на хазарта. Щеше да е добре да мине, не мина.

После Сидеров го обяви за човек на Сорос.

После заяви, че   бТВ и Нова получават европейски средства, въртят “едни доста милиони” и по този начин”се явяват до голяма степен спонсорирани от държавата” –   “да се прецени дали това трябва да продължава”.

Сюжетът има продължение – днес Валери Симеонов, вече не вицепремиер, гостува в сутрешния блок на БНТ.

„Зная за корумпирани телевизионни водещи. Ето ви го един Антон Хекимян, ето ви го един Венелин Петков. Какви са тези, на които им е казано на 15 декември цялата история на Найденови и за престъпната схема на Божков с ощетяване на държавата със стотици милиони, и те са мълчали!? Аз бих пратил прокуратурата при тях, да ги разпита”, заяви той.

Преди всичко интересен е изборът:  защо Найденови не са се обърнали към обществените медии, които получават държавен ресурс, за да работят за общо благо – а са се обърнали към бТВ, Капитал  и Дневник.  Предлолагаме – това е признание, че  са медии, които работят по стандартите на журналистиката.

Иначе Валери Симеонов се изказва по тема, която се изучава в университетите от бъдещите журналисти –  каква е разликата между медията и пощенската кутия. Всяка уважаваща себе си медия  не служи за пощенска кутия, а изследва получената информация от гледна точка на обществения интерес. Дневник вече пространно обясни на аудиторията и на Найденови тези принципи:

Сред основните принципи на журналистиката е репортерите да питат и да сглобяват картината, в процеса могат да говорят часове с различни хора и не са длъжни като  пощенска кутия  (по израза на колегата Хекимян от Би Ти Ви в петък) да пускат към публиката всичко, което някой някъде им е казал. Обратното – длъжни са да проверят твърденията, да могат да ги докажат (дори с документи) и когато имат свързан разказ, да го поднесат на читателите.

Качествената журналистика е обявена от Валери Симеонов за  корумпирана журналистика. Всъщност обратното е, пощенските кутии са не-медии и обслужват корпоративни или политически интереси. Но Валери Симеонов намери вината в качествените медии    – не в законодателя  с вратичките в законите за хазарта и не в правоприлагащите органи.

Преди две години жанрът беше “ако съм злонамерен,  ще разработя един Викторгейт“, сега  – “бих пратил прокуратурата при тях да ги разпита” – и ако кажете, че това е сплашване, Валери Симеонов ще ви съди.

БТВ  реагира на сайта си.

Развитието от деня – в Капитал:

  Пред “Клуб Z” директорът на новините Венелин Петков уточни, че ще съди Валери Симеонов за клевета. “За протокола: документите, които Цветомир Найденов учтиво ни предостави, са жалбите му до прокуратурата. Те са надлежно заведени там поне две седмици преди той да започне да търси изява в bTV. Позор, господин заместник-председател на Народното събрание Валери Симеонов. Ще се видим в съда”, написа Петков и във фейсбук.

Второ действие:

Позиция на журналистите от Дирекция “Информация” на БНТ

По повод участието на зам.-председателя на НС Валери Симеонов в Сутрешния блок на БНТ, журналистите от Дирекция “Информация” на БНТ категорично осъждат използването на ефира на обществената медия за отправяне на недоказани обвинения от Валери Симеонов срещу журналисти от bTV. Ефирът на обществената медия не може да се употребява за груби и недоказани нападки. Свободното слово и право на изразяване са основна ценност на демократичното общество и всяко посегателство срещу тях ще срещне съпротивата на журналистите от БНТ.

Искане на Валери Симеонов за упражняване на право на отговор  

И законното право на отговор:

По повод мое участие в сутрешния блок на БНТ на 11 февруари журналистите от дирекция Информация на БНТ направиха изявление в нарушение на закона и моралните правила на журналистиката. В него те категорично осъждат използването на ефира на БНТ за отправяне на недоказани обвинения срещу журналисти от БТВ и определят думите ми като груби и недоказани нападки. Считам, че е недопустимо БНТ да дава оценки и присъди, влизайки в ролята на съд и определяйки кое е доказано и кое не. Напротив – БНТ е обществена медия, длъжна да отразява различните гледни точки, без да взима страна, особено по важни за нацията въпроси. В позицията се твърди, че всяко посегателство върху свободното слово ще срещне съпротивата на журналистите от БНТ. Означава ли това, че посягам върху свободното слово като изказвам мнение за финансово зависимата от хазарта БТВ? Означава ли това, че истината ще бъде жертвана, заради криворазбрана телевизионна солидарност? И че Петков и Хекимян имат безплатен телевизионен адвокат в лицето на журналисти от БНТ. Ако някой се чувства засегнат, да потърси правата си в съда. Така, както аз съм завел 4 дела срещу БТВ за лъжи, обиди и клевети по мой адрес.

 

 

МФ: становище по ЗИД ЗРТ, внесен от БСП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Точно преди два месеца се очерта необичайна активност на терена на медийното регулиране. Създадоха се работни и експертни групи, БНТ направи конференция за финансирането на медиите, където Бетина Жотева се обяви за финансиране чрез процент от БВП, депутати от БСП внесоха законопроект със същата идея, а НС прие да пише План за развитие на медийната среда – ако някой е забравил.

Два месеца по-късно стана известно Становище на Министерството на финансите относно внесения от Антон Кутев, Крум Зарков, Нона Йотова и др. на 5 декември 2019  законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията (законопроект 954-01-85) .

В Становището  се казва, че направените предложения са вътрешно противоречиви, не водят до съгласуване със Закона за публичните финанси и са в противоречие с правилата за държавните помощи.

МФ стои на позицията си за закриване на Фонд  Радио и телевизия.

МФ се присъединява към тезата, че процент от БВП не съответства на Съобщението на ЕК за държавните помощи.

Становището описва какво очаква МФ да се направи за привеждане на ЗРТ със Закона за публичните финанси и Съобщението от 2009 за държавна помощ в електронните медии:  помощта е под формата на компенсация за изпълнение на мисията – следователно трябва да се започне от мисията и да се работи  нататък по алторитъма, очертан в Съобщението на ЕК.

Точно така е. Но  срокът на работната група към МК за ЗИД ЗРТ е нищожен за изпълнение на тази задача.  Ако идеята е била тази работна група само да закрие фонда – тогава един месец стига,     и законопроект  си имат написан –  от 2015 г.

 

 

Мирослав Янев, Cambridge Analytica и отново за Би Ай Ти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Би Ай Ти, BIT  съществуваше, докато собствениците не решиха да   продадат телевизията. Имат право.

Купи я Мирослав Янев. Капитал предаде какво казва новият собственик преди две години, в началото на 2018:

сваля от ефир всички предавания, защото предстои телевизията да има нов облик. Журналистката Полина Паунова, която води предаването “Хайд парк” по BIT заедно с колежката си, журналистката от БНР Силвия Великова, сподели, че и тяхното предаване е свалено.

В началото на 2020 всеки може да види новия облик на Би Ай Ти. Няма такава. Няма и архив. Няма история, няма география,  няма следи от  огромния талант  на Нери и на децата край нея.  С решение от 15 май 2019 СГС я обявява в несъстоятелност  и скоро след това тя окончателно е заличена от регистъра.

И понеже  Мирослав Янев  се е наел да изпълни тази операция, ето две публикации, може и да помогнат да си отговорим на въпроса кой имаше интерес от изчезването на тази светла телевизия:

Казвам се Миро Янев и представлявам Optimax Digital Ltd., сравнително млада компания, специализирана в областта на дигиталния маркетинг. Нейният авторитетен екип има богат опит в създаването и управлението на значими медийни и IT компании в Централна и Източна Европа. Optimax започна с много положителен опит, подкрепяйки непопулярен кандидат, който изненада всички с висок резултат на последните президентски избори в България. Сега работим върху предстоящите парламентарни избори в България, представлявайки една от основните партии. Много съм заинтересован от сътрудничеството с Cambridge Analytica за настоящия ни проект, както и от проучването на възможно представителство на СА за България и региона на Балканите. Изборите в България ще се проведат на 26 март, така че ще бъда благодарен, ако можем да обсъдим възможностите за сътрудничество възможно най-скоро.

Изборите са на 26 март 2017 г.

Приблизително по това време силиконът се качва високо в дневния ред на телевизията.

A Cambridge Analytica  се върна в новините в последните часове  – Малайзия, Кения, Бразилия…

Вежди Рашидов: Пустата свободата на словото. НС, 6 декември 2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вежди  Рашидов е председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Той е предводителят на законодателните инициативи в областта на медиите – поради което възгледите му за свободата на изразяване имат ключово значение. Основните моменти от участието на Вежди Рашидов според  стенограмата от дискусията за свободата на изразяване в НС, 6 декември:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 
Затова аз съм човекът, който с Виктор Пасков, светла му памет, сме правили пред българския парламент по времето на управлението на господин Костов два митинга именно за свободата на словото. Всички имаме страшно много необходимост от тази свобода, най-много ние. Най-много ние гражданите.
Няма да отговарям на това, че ми задават въпроса: защо Великова е върната? Ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би Вие или някой друг? Върнаха я, да, защото не бива така агресивно да бъде наказан или освободен един журналист. Ами слушайте ѝ предаванията, може пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше да бъдат все пак балансирани, да има и едното, и другото мнение? Както и да е, Вие сте разумен човек, слушайте медиите. Няма да влизам в това.
Но аз питам: може ли да ми посочите един човек тук в тази зала, който е забранил свободата на словото, или един български гражданин, който ходи по улиците, да я е забранил? Не може да говорим в залата за свобода на словото, когато те са корпоративни и те си имат своя политика. Благодаря.

Смятам, че края на март е един добър срок, за да искаме Министерският съвет да внесе вече някакъв готов проект, който да седнем и да обсъдим, защото всички си давате сметка, че е много деликатна темата, много е тънка темата и сме длъжни да обсъдим този законопроект. Той е много остарял, разбира се, и тук сте прав, че българските медии в XX век трябва да бъдат в тон с времето. Нали за това говорим?!
Има куп неща. Заедно с този закон трябва да дадем възможност на обществените медии за по-дълги мандати, да имат възможността да правят реформи, защото сега не можем дори да им дадем повече средства. Вие споменахте за малкото средства, защото не са реформирани структурите, а след като се реформират, сигурно всички ще бъдем съгласни да получат повече средства. Да, разбира се, не достигат, и не само на медиите.
Имаме много работа  и Ви предлагам да се обединим около някакъв срок, да възложим на Министерския съвет да излезе с решение и да направим един сериозен обществен дебат с всички медии, всички заинтересовани от пустата свобода на словото. Казвам Ви, че все повече имаме нужда от тази свобода – всички ние. Продължавам да мисля, че не е привилегия на медиите, никой не е свещена крава пред законите.
И последно, сигурно повече няма да се изказвам, демокрацията все пак е низ от правила и трябва ние да си ги направим, в нашите ръце е всичко. Мерси.

Аз ви казах какъв е проблемът. Проблемът е, че трябва да намерим правилните решения как това да стане, а не тук да казваме какво трябва да правят медиите. Да имат обективни новини, но защо нямат? Защото сме позволили това да е духовната храна на публиката. Явно това се продава. Защо? Защото е разграден двор от 1990 г. и не сме сложили никакви човешки правила, по които всички заедно да се движим.

Благодарение на някои медии доста млади хора напуснаха държавата. В момента Вие не забелязвате ли, че има война срещу политиците, че никакъв авторитет няма българският политик? Преди малко Ви питах: кажете ми един от залата, който е забранил тази свобода?

Дори и моите деца заради едни учиндолски шоу програми заминаха за чужбина. Трябва да вземем някакви мерки. Има примери много за това. Има примери.
Затова Ви предлагаме да направим работни групи, да седнем и да изработим най-накрая едни правила. Това е всичко.

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай.

Именно, точно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

Подчертаването е от мен.

Цялата дискусия заслужава внимание, но поради институционалната роля на Вежди Рашидов включванията му в обсъждането са предадени почти изцяло.

План за развитие на медийната среда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

  • Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
  • Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения – не по-малко от 10 на сто от последните пет години. Да се насърчава българската продукция  не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.

§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България (тук актуализираният вариант). Помогна ли този план на медийния плурализъм и допринесе ли за медийната свобода? Успя ли този план да предотврати или, напротив, да улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев?  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

 

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.

Финансиране на БНТ и БНР 2020: нормативи и трансфери

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.

Например за 2016 г. размерът е бил определен така:

Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.

За 2020 намираме проект на решение и доклад на сайта на Министерството на финансите.

1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.

Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.

Според  проекта на Закона за държавния бюджет 2020:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

Показатели Сума
(хил. лв.)
1 2
1. Българско национално радио 47 044,9
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 3 900,0
2. Българска национална телевизия 70 907,1
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията 6 100,0
3. Българска телеграфна агенция 5 811,4

И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.

Отново за финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Темата за финансирането на обществените медии постоянно присъства в този блог, включително с дела пред Съда на ЕС и пред ЕСПЧ. Те засягат различни аспекти на финансирането – самите модели, източниците на финансиране, финансирането чрез реклама, финансирането от гледна точка на режима на държавната помощ.

Въпросът за финансирането е свързан с въпроса за контрола върху БНТ и БНР. А контролът винаги е занимавал законодателя: традиционно управляващите придават голямо значение на обществените медии за укрепване на властта и влиянието си. Така че зад всички разговори за финансирането стои несъмнено желанието на управляващите да запазят обществените медии като свои, правителствени инструменти.

Свои интереси имат и рекламодателите, които преди време поставиха въпроса през КЗК и получиха уклончив отговор.

Медиите  също държат въпроса в центъра на общественото внимание – например когато правителството   отпуска на обществените медии допълнителни средства освен определените със законите за държавния бюджет, или когато кандидатите за генерален директор поемат ангажименти да управляват в съществуващата финансова рамка – или, напротив, ангажименти да я променят. Ето и декларация на журналистите и продуцентите от БНТ, които призовават финансирането да не зависи от финансовия министър или от председателя на някоя парламентарна комисия, а да се определи в закона като финансово отношение с обществото.

Отново е парламентарна есен, отново финансирането на обществените медии е поставено на вниманието на законодателя и отново откъм парламента се чуват планове за ревизия на нормативната уредба по въпроса:

Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по “Култура и медии” Тома Биков, за да се промени ситуацията, “трябва да се тръгне от законодателни промени, и то много сериозни, които да наложат контрол върху ръководството на телевизията, най-вече във финансово отношение”. По думите му, когато телевизията бъде изправена пред такава голяма финансова криза, “тя автоматично става зависима от управляващите, независимо кои са те. Защото тези, които трябва да покрият дълг, са именно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на телевизията. “Това е нещо, което според мен по закон не бива да се допуска”, допълва Тома Биков. Депутатът смята, че на спасението през нов медиен закон не трябва да се гледа като на дългосрочен проект. Работата по него трябва да започне най-късно в началото на следващата година, защото може да стане късно, твърди той.

Назад в годините Народното събрание е имало и други инициативи – например по времето на Полина Карастоянова, когато на кръгла маса в парламента Мартин Захариев формулира три въпроса, между които:  да се слеят ли БНТ и БНР и да се слеят ли СЕМ и КРС. Жалко, че видеото е свалено от сайта на БНТ.

Медиите следят темата, Капитал има много публикации в годините за финансирането на обществените медии. Съгласна съм с много от тезите, професионално защитени в публикациите, понякога се случва да имам и несъгласия, например по въпроса за таксите –  Капитал отдели място и за моята гледна точка.  Накратко, аз смятам, че връщането към такси от аудиторията не само не е добро, а и е неизпълнимо решение и няма защо да се включва в списъка опции за обсъждане.

Сега и Свободна Европа се включва в дискусиите, като интересът на публикацията е  към приложимите национални модели за финансиране. Както съм писала и по-рано,   държавите са в процес на отказване от финансирането чрез такси поради трудностите, възникващи при идентификацията кой ползва услугите на обществените медии, поради проблеми със събираемостта и т.н. И Дания, и Швейцария, и Германия, и Обединеното кралство не събират такси, а финансирането от аудиторията – независимо дали го наричат данък, вноска или по друг начин – се извършва без оглед дали в домакинството се гледа/слуша обществената медия.

Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване от Германия, че това не противоречи на правото на ЕС.  А ЕСПЧ още през далечната 2009 е казал, че това е данъчно задължение в обществен интерес. Някои примери –

Но изборът на механизъм за финансиране е повече от това да определиш начина на публично финансиране. Втори голям въпрос например е определянето на размера на задължението (Швейцария с референдум увеличи размера до над 400 евро годишно).   Друг въпрос е определянето на задължените и освободените лица – вж дискусиите дали освободените досега лица над 75 г. да плащат (Обединено кралство).

И естествено друг въпрос е за какво точно плащаме.  Не за цензурирано съдържание, това е сигурно. И лев няма да дадат хората, ако някой им спира радиото, когато си реши, нито за среден пръст насред публицистично предаване.