Вежди Рашидов е вносител на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Законопроект предвид случилото се със съставите и с оглед изготвянето на проектобюджета за 2019 г.

Не че досега имаше правна пречка музикалните състави да се разглеждат като елемент от обществената мисия на общественото радио.

Краткият проект предвижда, че

• Българското национално радио създава и поддържа музикални състави, които поддържат звукозаписна и концертна   дейност.
•  за съставите се отделя финансиране до 10 на сто от субсидията.

Генералният директор на БНР по темата

Преди девет години, когато на тъмно се готвеше т.нар. Закон за публичното радиоразпръскване  шефът на парламентарната комисия отговаряше, че Нещата там са много тънки.

Както пее Веселин Маринов –

Как нещата се повтарят. Сега се готви изменение на Закона за депозиране на печатните издания (вносител Пеевски и др.). Този законопроект  се движи директно без обсъждане в комисии – но все пак   се организира едно обсъждане, наречено на сайта на Народното събрание   “Дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини”.

Публикувана е стенограмата, можем да прочетем какво са казали участниците

Участвала е Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество.

ЕК, на която разчитаме да ни помага с високите си стандарти – но! госпожа Габриел е споделила  мисли по друга важна тема  и не е останала за обсъждането на законопроекта, така става ясно от стенограмата:

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Габриел. Вие, доколкото знам, ще тръгвате, така ли? Да си вземем довиждане.
МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Но ще проследя дебатите и…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, добре. С удоволствие.

С удоволствие какво? – не става ясно, но стенограмата продължава с обсъждането на проекта, представен от вносителя Йордан Цонев:

От съзнанието, че на този закон, че материята е много тънка, границата, ние не сме предвидили никакви регулации и никакъв регламент.

Материята е тънка, границата е тънка – останалото е в стенограмата.

За тези, които няма да отворят стенограмата – финалът от Вежди Рашидов:

Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че тази дискусия беше предизвикана от нашата комисия, защото тя е много необходима. Държа да Ви уверя като човек, който е правил митинги с Виктор Пасков пред парламента преди много години точно за свободата на словото, че тя е много важна и свещена за всички нас, колеги!

Отново Ви напомням: свободата на словото не е привилегия на една или друга група професии, занаяти, гилдии и т.н. Свободата на словото, калкото е важна за медиите, толкова е важна и за техните обекти, а именно ние, хората, които сме обекти на същата тази свобода. И тъй като вече има дебат, ние сме длъжни едно – едно на ръка, че трябва да се съобразим с европейските стандарти в законодателството, и второ, свободата на словото, както всичко в една държава, се гарантира единствено от законите.

Депутати, граждани и журналисти трябва да имаме единствено страх пред Закона! Никой не е против свободата, а напротив, за да не я изгубим, за да не я изтървем, за да не отидем до други крайности, само ще Ви напомня, че уредените държави – помните добре Мърдок закри един от най-тиражираните в света вестник, не само в Англия. (Реплики встрани от микрофоните.) Ще Ви уведомя, аз съм го казал някъде.

Бернар Тапи за една, лъжлива информация ще я нарека, защото при него беше и лъжа, осъди една медия на 47 милиона евро. Така че приемете и обратното: възможността, както медиите трябва да търсят правата си – тук много хубаво го казахте, колегата от „Оффнюз”, и са длъжни да ги търсят, но така и гражданите трябва да имат свещеното право да търсят своите права! Именно затова необходимостта от деклариране на крайния собствени е много важна, защото иначе няма адрес.

Още съвсем мъничко, за да Ви благодаря за тази конструктивна среща.
Вижте, имаме случаи, когато – знаете, за една помада за 20 лв. можем да съсипем един човешки живот. Аз затова казвам: хубаво е тази свобода да я съхраним всички заедно чрез законите си. Единствената сила в ръцете на една държавност и държава е законът!

Благодаря Ви много за тази хубава дискусия. Тя е полезна. Както Йордан Цонев каза: каквито идеи има, именно заради свободата на словото са отворени вратите да седнем и да дискутираме. Добре сте дошли! Благодаря Ви.

Единствената сила в ръцете на една държава е законът.

(Стенограма 20-09-2018, Word)

Вчера по линия на парламентарния контрол Министерството на финансите се е произнесло за бъдещето на Фонд Радио и телевизия.

През 2015 Министерският съвет   внесе законопроект за закриването му по логиката – щом не работи, да се заличи от закона. Тогава писах защо не смятам, че това е добра идея:

• Фискална консолидация: известен ли ви е този ЗИД на ЗРТ 
• Поредният ЗИД ЗРТ – в парламента 

Три години по-късно Крум Зарков, депутат от БСП, пак е повдигнал въпрос за финансирането на БНТ и БНР. Отговарял е министър Владислав Горанов.

Въпросът припомня ежегодното изменение на ЗРТ за финансиране чрез държавна субсидия и завършва така:

Какви са вашите виждания и намерения по модела на финансирането на обществените медии?

Какво отговаря правителството – стенограмата от пленарното заседание на 27 юли 2018 г. –

и отговорът  от сайта на Министерството на финансите:

Относно: Политиката на Министерството на финансите спрямо  фонд „Радио и телевизия“

С разпоредбите на Закона за радиото и телевизията се предвижда към Съвета за електронни медии да се създаде фонд „Радио и телевизия“. Регламентацията е ясна: СЕМ трябва да определи състава на управителния съвет на фонда и да приеме правилници за устройството и дейността му.  Като основни източници за набиране на средства във фонда са предвидени: месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми и първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии /чл. 102, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за радио и телевизия/.

Предвидените със Закона основни източници на средства във фонд „Радио и телевизия“ на практика са неизпълними, поради причини, които съм изложил в писмен отговор на парламентарен въпрос до Вас от 28 май 2018 г. Предвиденият модел за финансиране на радио- и телевизионна дейност, чрез заплащане на месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, до момента не е намерил реализация. А и, според мен, при първоначалната законодателна инициатива, не е бил добре обмислен. Неприложимостта на разпоредбите в глава пета от Закона за радио и телевизия е свързана и с нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в енергийния сектор. Специфичната дейност на енергоразпределителните дружества, които са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

В отговора до Вас от 28 май 2018 г. представих информация и за събираните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси. Приходите от тези такси се администрират от СЕМ и служат за покриване на административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори, така както се предвижда и в глава 5, свързана с разходите, които ще се извършват от евентуалния фонд „Радио и телевизия“, който към момента на функционира. За информация, таксите, събирани през последните години: за 2017 г. са 1 017,3 хил. лв.; 2016 г. – 1 006,6 хил. лв.; 2015 г. – 901,0 хил. лв. Годишният размер на лицензионните и регистрационните такси и определеното им от Закона за радио и телевизия предназначение не дават възможност за осигуряване на финансиране на радио- и телевизионни дейности.

Предвидените други източници на средства за фонд „Радио и телевизия“ са обвързани с основните източници – лихви върху средствата, набирани във фонда – и са с непостоянен характер или неопределени към момента, каквито са дарения, завещания и други източници, определени със закон.

Неприложимостта на нормите по отношение на набирането на основните приходоизточници във фонд „Радио и телевизия“ и правната несъгласуваност на практика постави в невъзможност създаването, управлението и действието на Фонда, съгласно предвидената уредба със Закона за радиото и телевизията.

Разпоредбите на § 2, ал. 1, 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радио и телевизия се налагат предвид несъществуването на фонд „Радио и телевизия“ и липса на реални условия за създаването на такъв. Ежегодно извършваните промени в посочените разпоредби са с цел удължаване на установения в тях срок за финансиране на Българското национално радио, Българската национална телевизия  и СЕМ със средства от държавния бюджет, до привеждането на уредбата по ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси.

Внесеният от Министерския съвет през месец ноември 2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е във връзка с § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Законопроектът е изготвен с цел привеждане на разпоредби от ЗРТ в съответствие с принципите, правилата и терминологията на Закона за публичните финанси.

Министерството на финансите поддържа законопроекта и направеното с него предложение за отмяна на разпоредби, уреждащи статута и дейността на фонд „Радио и телевизия“. Мотивите за предлаганата отмяна са обосновани от поставените цели за засилване на фискалната консолидация и предвидената със ЗПФ уредба, че администрирането и управлението на средствата от бюджетни организации се осъществява чрез бюджетите им или сметки за средствата от Европейския съюз. С чл. 2 от ЗПФ се въвежда основен принцип, който предвижда, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на ЗПФ, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.

На този етап финансирането на обществените медии в страната, поради нефункциониране на фонд „Радио и телевизия”, е от държавния бюджет с определяне на трансфери от централния бюджет за БНР и БНТ със Закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2-6 от ЗРТ в приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват субсидия /трансфери/ от държавния бюджет и собствени приходи от реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност и др. В тази връзка, като възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии, е финансиране с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления.

Готови сме да обсъдим доколко е целесъобразно съществуването на подобен фонд, дотолкова, доколкото той е финансово-правна форма за събиране и изразходване на средства и сам по себе си не добавя особена стойност в управлението на националните медии. Ако се прецени, че създаването на специален управителен съвет, който да се яви ново звено в управлението на паричните потоци във финансирането на обществените медии, има своята роля, извън тази, която в момента е записана в ЗРТ, може да се разсъждава в подобна посока. Обаче, самоцелното фрагментиране на финансовите потоци, без да са ясни и конкретно формулирани нови приходоизточници, с които да може да се финансират обществените медии, е нецелесъобразно, доколкото то само ще създаде допълнителна административна структура, без да се даде отговор по какъв начин това подобрява управлението и повишава самостоятелността и независимостта на публичните медии.

Благодаря за вниманието!

Министърът на финансите изказва мнение, че при първоначалната законодателна инициатива моделът на финансиране не е бил добре обмислен, защото ЕРП-тата   са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, което изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

Причините за неприлагането на модела са много, но не и посочените от министъра. Към момента на приемане на ЗРТ  – 1998 година –  регулацията на енергетиката, с която според мнението на министъра първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ е трябвало да се съобрази, въобще не съществува. Не само няма лицензии на електроразпределителни дружества, но не съществува  и енергиен регулатор, който да ги издаде – той е създаден след влизането в сила на ЗРТ.

Така че няма как несъобразяването с регулацията на енергетиката да е дефект на първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ.

Иначе  споделям казаното, че  към момента  “възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии  е финансирането с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления” –  но понеже обществените средства са различни, има нужда от конкретизиране. Моето мнение: възможен вариант са  бюджетна субсидия или данък, но не такса.

През април, но не на първи април, в съобщение до медиите се казва, че

дружеството на  Делян Пеевски “Интръст”  и компанията “Ню имидж България” са подписали предварителен договор, с който “Ню имидж” получава 50% от капитала на “Телеграф медиа” (собственост на “Интръст”) – дружеството, издател на вестниците “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и “Меридиан мач” и акционер в регионалната медия “Издателска къща “Борба”.  Приключването на сделката ще се извърши след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.

Производството в КЗК започва на следващия ден след обявяването на новината от двете страни (както стана ясно, Нова тв е чакала месеци за образуване на производство в КЗК по повод продажбата й).

В неделя  в предаването на бТВ 120 минути беше поканен Ярив Лернер, изпълнителен директор на Ню Бояна филмс.

Интервюто потвърди напълно, че Ню имидж няма публичен разказ за мотивите си  да купува половината от капитала на вестниците на Пеевски. Или поне г-н Лернер не е човекът, който може да изложи нещо смислено в защита на обявената сделка. Аргументите се сведоха до “вестниците са медия – и киното е медия”.

Дневник отразява интервюто под  заглавие Хартията легитимира новината.  Това е цитат, който си струва да бъде предаден – но в кавички. Ако ще се занимава с легитимиране на новини, кой би купил вестниците на Пеевски? Та те са цензурирали дори посланика на Германия.

И Агенция Монитор има коментар след появата на Лернер по бТВ:

добре е същата телевизия най-после да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов, използващи националния ефир за осъществяването на елементарни манипулации в услуга на менторите му.

Инвестиционните намерения на реномирана компания като Nu Image Inc към печатните издания на Делян Пеевски за разлика от фалшивите новини, разпространявани от години по негов адрес от грантово зависимите медии на Прокопиев и сие, несъмнено са истинският лакмус за това кои са качествените издания на вестникарския пазар в България.

Прочистването от журналисти е препоръка, която точно г-н Ярив Лернер ще забележи, сигурна съм. По ред очевидни причини. Има текстове  отвъд границите на журналистиката.  Колкото и  Ню имидж да има бизнес цели, които преследва – напоследък (паралелно с предварителния договор с Пеевски) компанията влезе в новините  с  договор  с НФЦ  и     промените в Закона за приватизацията.

Ще има ли сделка?

Да се върнем към 2014, беше година на избори за Европейски парламент и Пеевски беше избран за евродепутат (ето портрет на евродепутата), също като Бареков и Станишев. Но не консумира поредния си избор.

Е тъкмо тогава през 2014 г.   Пеевски   “не беше собственик на медии”  – и съответно не беше в регистъра на действителните собственици – и да се свързва с медии беше фалшива новина – нищо че говореше  за “моите медии”  – и Местан казваше, че Пеевски няма нищо, но “ако допуснем, че семейството му има”, това е “под половин процент от всички медии.”

Тъкмо тогава пак се беше появил реномиран инвеститор за качествените издания  на Пеевски-който- не- беше- собственик — и     това беше Пеги Халпени, за него и за О’Брайън и за консолидацията на ирландския медиен пазар трябва да  се пише отделно.  По-точно  Медия Мейкър Лимитид  (Media Maker Limited) Ирландия  – еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава изцяло от физическото лице Патрик Халпени. Дружеството стана известно с това, че е вписано два дни преди да се огласи публично сделката за придобиване на вестниците-на-които-Пеевски-не-е-собственик..

Изискваше се решение на КЗК за придобиване на вестниците от Пеги Халпени  – и КЗК взе   положително решение.

Но  сделка нямаше.

Дали   алгоритъмът ще се повтори – предстои да видим. Идват и избори за Европейски парламент 2019.

*

25 юли 2018. Декларация на АЕЖ