Tag Archives: BG Media

За европейските измерения на българското медийно законодателство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бележки за изказването ми в конференция с домакин ФЖМК – СУ  по проблемите на обществените медии

Тезата на изказването: Предстои нормотворчество в областта на медиите. Националните законодатели в държавите от ЕС – когато създават законодателство в обществен интерес и вземат предвид националните специфики – следва да имат още предвид и двете външни правни рамки:

  • Международното право, вкл. Европейската конвенция за прата на човека и практиката на ЕСПЧ;
  • Правото на ЕС.

В противен случай ще слушаме в парламента твърдения, че може без медиен регулатор.

1.    Динамика на законодателството

Законът е създаден през 1998 г.

За 24 години – промени в медиите – съответно промени в законодателството. Но и Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) е от 1989 г., претърпяла е ревизии и дори преименуване. Динамиката не е порок, при бърз предмет има и бързо право.

Преобладаваща част от Закона за радиото и телевизията е национална транспозиция на ДАВМУ. Дори да се създаде изцяло нов медиен закон, примерно две трети от него е националната транспозиция на медийното законодателство на ЕС.

Съдът на ЕС също внася динамика, за България – важни решения на Съда на ЕС:  от решението за мултиплексите по дело С-376/13 до решението за данъчното облагане на БНТ по дело C-21/20 .

2.  Националният законодател има свобода да определи основни параметри на обществените медии и медийната регулация, например:

  • За обществените медии – брой, управление, начин на финансиране, източници на финансиране, продължителност на мандата на управленските органи, дали да има реклама в програмите на обществените медии и др.,
  • За регулатора – брой на регулаторите, брой на членовете, начин на формиране, начин на финансиране и др.

Но по някои въпроси следва да се съобрази – например

  • За обществените медии – обществената функция според Протокола от Амстердам (демократични, социални и културни потребности) и стандартите за държавната помощ според Съобщението за държавната помощ в електронните медии;
  • За регулатора – изискванията за независимост (чл.30 ДАВМУ) и изискването да прилага правото на ЕС.

3   Има ли европейски стандарти за обществените медии и медийния регулатор, които остава да бъдат съобразени? Да, има такива – някои са действащи в ЕС, други ще бъдат приети в следващите месеци:

а. Съобщението за държавната помощ за радиото и телевизията

Дава отговор на въпроса за определяне на размера на бюджетния трансфер за обществените медии в съответствие с правото на ЕС. Въвежда принцип „финансиране според обществената функция“. Това налага първо да бъде определено съдържанието на обществената услуга (функция, мисия) – а след това да се определят средствата в адекватен размер (нито недофинансиране, нито свръх финансиране).

Такъв опит е направен в ЗИД ЗРТ, който беше изготвен в РГ в широк състав в края на управлението на ГЕРБ. Този текст съдържа предложение в отговор  на изискването до 31 март да се представи проект за съобразяване на ЗРТ със Закона за публичните финанси и да се въведе Съобщението за държавната помощ в радиото и телевизията.

По настояване на МФ в законопроекта се предвижда  закриване на Фонд „Радио и телевизия“. Твърдеше се, че това е императивно изискване на Закона за публичните финанси. Става известно, че сега има промяна в позицията на МФ към фонда – ако това е вярно, има шансове фондът да се запази. Фондът не е източник на финансиране, той е само форма на организиране и управление на средствата от източниците, определени в закона.

б. чл.30 ал.4 ДАВМУ за финансирането на независимите регулатори също не е транспониран  в окончателния текст  на ЗИД ЗРТ, приет през 2020 г. (“Държавите  гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия и пр.), този пропуск е добре да бъде отстранен.

в. предстои приемане на Законодателен акт за цифровите услуги – той решава въпроси, свързани със съдържанието онлайн, предимно в платформите, включително противодействието на дезинформацията в много големите платформи и препоръчването на медийно съдържание.

По повод препоръчването – и сега в Закона за радиото и телевизията (чл.8б) е въведена разпоредбата от ДАВМУ за видимост на съдържанието в обществен интерес –   Съветът за електронни медии може да предприема мерки за достатъчна видимост на медийните услуги от общ интерес в съответствие с цели от общ интерес като медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие.

г. предстои приемане на Европейски акт за свободата на медиите – вчера завърши общественото обсъждане. Очаквани теми – първо, прозрачността и независимостта (напр. контрол върху сделките на медийния пазар, прозрачност на собствеността върху медиите и измерване на аудиторията), второ, медиен плурализъм, вкл. чрез обществените медии, трето,  справедливото разпределение на държавните ресурси (независимост на обществените медии, прозрачност и справедливо разпределение на държавната реклама и публичния ресурс, свързан с комуникационните стратегии по програмите на ЕС).

Реч   за състоянието на Съюза през септември 2021 г.: „Информацията е обществено благо.  Медийните компании не могат да бъдат третирани просто като бизнес. Тяхната независимост е от съществено значение. Европа се нуждае от закон, който да гарантира тази независимост – и Комисията ще изготви Закон за свободата на медиите през следващата година. Защитаването на свободата на медиите означава защита на нашата демокрация.”

=

Въпреки че конференцията (кръглата маса) беше продължителна, за няколко часа е трудно да се поставят въпросите, които трябва да се решават. ФЖМК ще публикува обобщение на дискусията.

За четене:

Един сравнителен материал на Европейската аудиовизуална обсерватория за обществените медии (изготвен с помощта на EBU) – с днешна дата.  Могат да се гледат германски, френски, финландски и пр. модели на управление, но както беше казано днес – Финландия, на първо място по свобода на изразяване, няма толкова законови гаранции, колкото държавите на задни позиции – обаче е на първо място.

Съд на ЕС: телевизия, финансирана частично от държавния бюджет и частично от търговска дейност, и ДДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Съда на ЕС от 16 септември 2021 г.  по дело C-21/20 с предмет преюдициално запитване,   постъпило в Съда на 17 януари 2020 г., в рамките на производство по дело Българска национална телевизия срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ — София при Централно управление на НАП.

Спорът между БНТ и НАП възниква след данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., при която данъчният орган отказва да признае право на пълен данъчен кредит на БНТ, и издава ревизионен акт, с който се установяват задължения на БНТ за внасяне на ДДС. БНТ обжалва по съдебен ред пред Административен съд София-град, който на свой ред отправя oтпpaвя запитване до Cъдa на ЕС за тълĸyвaнe нa paзпopeдби oт Директивата за ДДС.

16 Съгласно ЗРТ дейността на БНТ се финансира чрез субсидия от държавния бюджет, предназначена за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални предавания.
Размерът на субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет. Освен това БНТ получава целеви субсидии за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите.
17 Дейността на БНТ се финансира и със собствени приходи от реклама и спонсорство, с  остъпления от допълнителни дейности, свързани с телевизионната дейност, с дарения и завещания, с лихви и други приходи, свързани с телевизионната дейност.
18 До март 2015 г. БНТ е ползвала частичен данъчен кредит за всички свои покупки. След това тя прилага т.нар. метод на „директно алокиране“, като преценява изолирано всяка нейна покупка в зависимост от това дали е или може да бъде използвана за дейност с „търговски“ характер — като развлекателни предавания, филми и спортни предавания — или за дейност, свързана с изпълнение
на „обществените ѝ функции“ — като излъчване на парламентарен контрол, предаване  на религиозни церемонии или на предизборни кампании. БНТ освен това приема, че дейността ѝ по
излъчване на телевизионни предавания е не „освободена доставка“ по смисъла на ЗДДС, а  дейност, която не попада в обхвата на ДДС, и че в обхвата на този данък попада само дейността ѝ с „търговски“ характер.
19 В приложение на този метод БНТ ползва пълен данъчен кредит за покупки, които са използвани  за „търговската“ ѝ дейност. Тя ползва частичен данъчен кредит за покупки, които са използвани едновременно за дейности с „търговски“ характер и за дейности, които нямат такъв характер.
20 След данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., с ревизионен акт от 14 декември 2016 г. българските данъчни органи отказват да признаят право на пълен данъчен кредит за покупките на БНТ и установяват задължения на БНТ за ДДС за този период в размер на 1 568 037,04 BGN (български лева) (около 801 455 EUR), ведно с лихви.
21 Според данъчните органи рекламната дейност на БНТ подлежи на облагане, докато дейността ѝ по излъчване на програми е освободена от облагане. БНТ обаче нямала право на пълен данъчен кредит, защото било невъзможно да се определи дали покупките, извършени за целите на икономическата ѝ дейност, са предназначени за облагаеми с ДДС доставки или за доставки, които според посочените органи са освободени от ДДС. За тези покупки БНТ имала право на пълен данъчен кредит само ако дейностите по излъчване на спортни предавания, по създаване и излъчване на развлекателни програми и по излъчване на чуждестранни филми са финансирани изцяло с приходи за реклама, а не със субсидии от държавния бюджет. Настоящият случай не бил такъв.

22 С решение от 27 февруари 2017 г. директорът отхвърля жалбата, подадена от БНТ по
административен ред срещу ревизионния акт от 14 декември 2016 г.
23 Тогава БНТ обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция,
Административен съд София–град (България).
24 Според тази юрисдикция за решаването на делото по главното производство е необходимо да се определи дали дейността по излъчване на предавания от БНТ, в качеството ѝ на обществен оператор, на който ЗРТ възлага специфични функции и който получава субсидии от държавния
бюджет, представлява доставка на услуги, извършена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, но освободена от ДДС по смисъла на член 132, параграф 1, буква р) от тази директива, или този вид дейност не представлява облагаема доставка, която попада в обхвата на цитираната директива. Според същата юрисдикция отговорът на този въпрос ще позволи да се установи дали посочената дейност по излъчване следва да се отчита при определяне на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаемите доставки, по които БНТ е получател.
25 Запитващата юрисдикция добавя, че в решение от 22 юни 2016 г., Český rozhlas (C-11/15, EU:C:2016:470), Съдът действително е разгледал въпроса дали дейността на националното чешко радио по радиоразпръскване, за която дейност радиото получава такси, плащани от лицата, които притежават или държат радиоприемник, представлява възмездно извършена дейност, но Съдът все още не се е произнесъл относно дейността на обществената телевизия, финансирана със субсидии от държавния бюджет.

26 Запитващата юрисдикция уточнява също, че в решение от 27 март 2014 г., Le Rayon d’Or C-151/13, EU:C:2014:185), Съдът се е произнесъл по въпроса дали извършено от национална здравноосигурителна каса плащане на обща сума попада в приложното поле на ДДС, но от това не
може да се изведе еднозначен отговор за целите на спора в главното производство.
27 По–нататък, ако следва да се приеме, че дейността на БНТ е двойствена, т.е. че включва както освободени, така и облагаеми доставки, запитващата юрисдикция се пита и дали на приспадане подлежи само частта от платения по получени доставки ДДС, която може да се счита за свързана с частта от дейността на БНТ, която има „търговски“ характер. Наред с това, в подобна хипотеза тази юрисдикция се пита по какви критерии би следвало да се определи обхватът на правото на приспадане.

28 При това положение Административен съд София–град решава да спре производството и  да постави на Съда преюдициални въпроси.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar 

Като дава отрицателен отговор на основния въпрос, ГА отделя специално внимание на предлаганото тълкуване на БНТ за разграничаването на  дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес, и търговската им дейност за данъчни цели:

Предлаганото тълкуване от БНТ

54.      БНТ излага в своето становище интересно виждане за това разграничаване. Ако правилно разбирам нейната позиция, БНТ счита за търговска дейност излъчването на всички предавания, които според нея привличат зрители, позволявайки по този начин да се продава ефирно време за реклами. Става въпрос най-вече за излъчване на спортни събития, чуждестранни филми или развлекателни програми. Въз основа на това в периода, за който се отнася главното производство, БНТ приспада изцяло платения и дължимия ДДС върху елементите от разходите за излъчване на тези предавания. Излъчването на останалите видове предавания според БНТ обаче се извършва в рамките на обществената мисия и като такова не подлежи на облагане с ДДС.

55.      Според мен тази позиция обаче е погрешна поради две причини.

56.      Първо, възприетото от БНТ разделяне на предаванията на носещи и неносещи приходи от реклама според мен е произволно и не непременно съответстващо на реалността. Лесно е да се посочат категории предавания, които par excellence отговарят на критерия за обществена мисия, като в същото време събират обикновено много зрители и са идеален „носител“ на реклами — например информационните предавания. Категории предавания, които БНТ отнася към търговските, обаче е напълно възможно да се отнесат към дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес. Този интерес всъщност е свързан с „демократичните, социалните и културните потребности на […] общество[то]“, а тези потребности обхващат и области като киното, спорта или забавата.

57.      Второ, предлаганият от БНТ метод за класифициране на предоставяните от нея услуги не отчита фактора, на който се основава системата на ДДС, а именно връзката между, от една страна, придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице за нуждите на неговата дейност и от друга страна, облагаемата доставка на стоки или услуги, която извършва в рамките на тази дейност. С други думи, за да може придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице на предходен етап от търговския оборот да се считат за използвани за целите на неговата дейност, разходите за съответното им придобиване или получаване по принцип трябва да бъдат съставен елемент от цената по облагаемите сделки, извършени от това данъчнозадълженото лице на следващ етап от търговския оборот.

Съдът на ЕС:

1) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкува в смисъл, че дейността на национален обществен телевизионен доставчик по
предоставяне на аудио–визуални медийни услуги на зрителите, която е финансирана
от държавата под формата на субсидия и за която зрителите не заплащат такси за
телевизионното излъчване, не представлява доставка на услуги, извършвана
възмездно, по смисъла на тази разпоредба.

  • Доставката на услуги е извършена „възмездно“  само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на определяема услуга, предоставена на получателя (31). 
  • От споменатите услуги се ползват не лица, които могат да бъдат ясно идентифицирани, а всички потенциални зрители. В допълнение, размерът на съответната субсидия се определя на базата на норматив за час програма, без въобще да се вземат предвид самоличността и броят на ползвателите на предоставяната услуга.(37)


2) Член 168 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че националният
обществен телевизионен доставчик може да приспадне платения по получени
доставки данък върху добавената стойност (ДДС) за покупките на стоки и услуги,
използвани за нуждите на неговите дейности, които дават право на приспадане, и че
не може да приспадне платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и
услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които не попадат в приложното
поле на ДДС. Държавите членки следва да определят методите и критериите за
разпределяне на сумата на платения по получени доставки ДДС между облагаеми
сделки и сделки, непопадащи в приложното поле на ДДС, като отчитат целта и
структурата на тази директива, спазвайки принципа на пропорционалност.

Пропагандата. Свобода на информацията или свобода на дезинформацията?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Седми ден продължава инвазията на Русия в Украйна. Експертите вече изясниха защо терминът война е адекватен.

Територията на хибридната  война не е само Украйна. Кремъл използва свой фалшифициран възглед за историята, за да отрече правото на Украйна на държавност и самостоятелност. Не случайно се говори за “освобождение от Русия” на завзетите със сила украински градове.

Пропагандата не е форма на убеждаване, защото убеждаването си служи с истината. Пропагандата  се създава, за да подвежда, за да замести информираните решения, основани на факти, с готови фалшифицирани картини на света.

Пропагандната машина на Кремъл включва спектър от програми, канали, съдържание в платформи, сайтове. Част от програмите са под юрисдикцията на държави от ЕС, също така  на Обединеното кралство.

2

На този фон вчера, 1 март, Съветът за електронни медии е провел извънредно заседание с единствена точка: Проект на решение за временно ограничаване разпространението на руски програми на територията на Република България.  От съобщение на СЕМ става ясно, че

Съветът за електронни медии прие с мнозинство от 4 (четири) гласа решение за временно ограничаване на препредаването на аудиовизуални медийни услуги на територията на Република България на Russia Today и нейните производни, както и на Sputnik и производните й. Решението на Съвета е изпратено на Комисията по регулиране на съобщенията за предприемане на действия по компетентност.

Пълният текст на Решението на СЕМ

От информационната емисия на БНТ По света и у нас научаваме, че петият глас – въздържал се – е на члена на СЕМ Соня Момчилова (видео, 43 минута). И мотивите:

за мене възможността аудиторията да черпи информация от повече гледни точки, от повече източници, е най-висшето демократично право.

3

Въпросът е: информация ли черпи аудиторията от тези  програми, както казва госпожа Момчилова? Програмите основани ли са на факти?  За съжаление Съветът за електронни медии не е включил в решението по-обстоен анализ на излъчваното съдържание на разглежданите програми, както са направили други регулатори, например регулаторът на Литва в решенията си  от последните дни  – No. KS-30, No. KS-31, No. KS-32.  За да се види, че не става въпрос за информация.

  • Това е становището на множество национални регулатори. Така е и в Полша по отношение  на RT (Russia Today), RT Documentary, RTR Planet, Soyuz TV, Russia 24. Така е в България и Румъния по отношение на RT (Russia Today).  В Украйна регулаторът е спрял 70 програми на руски език   във връзка с повтаряща се употреба на насилствена реторика, отнасяща се до украинската власти, правоприлагащи органи, въоръжени сили и украинския народ като цяло. Така действат регулаторите  и в Латвия, Литва и Естония.
  • Това е становището на местни доставчици от Полша, Австралия, Словакия, Чехия, Канада, Естония, Литва, Латвия, България и Германия, които спират разпространението на цял сноп пропагандни програми, без да чакат регулаторно решение.   Вместо това, според сайта на украинския регулатор,  се излъчва “маратона на United News, съвместен продукт на украинските телевизионни канали, които отразяват войната в Украйна”.
  • Това е становището на големи ИТ компании като Apple, който спират предоставяне на приложенията на RT и  Sputnik извън Русия и  затварят Apple Store за Русия.
  • Така действат и  платформите, също и тук. Мета (бивш Фейсбук), Туитър, Гугъл и YouTube са призовани към съдействие от министър-председателите на Полша, Естония, Литва и Латвия, в частност  “активно да спират акаунти, ангажирани с подбуждане или оправдаване на агресивни войни и разпространение на невярна информация, както и официалните профили на руски и беларуски правителствени институции, на държавните  контролирани медии и  на ръководството на тези страни, с молба да се ангажират по-тясно с местните инициативи за проверка на фактите и да предприемат незабавни мерки, включително чрез коригиране на съответните алгоритми, като по този начин помагат на потребителите да намерят надеждна информация.” Twitter е обявил, че всяка връзка, споделена от потребител,  към уебсайта на руска държавна медийна организация, автоматично ще получи етикет, предупреждаващ зрителите, че туитът води към уебсайт, свързан с руската държавна медия. Социалната мрежа планира да  намали видимостта  на това съдържание в целия сайт. Meta също е приложила алгоритмични ограничения към руските държавни медии.
  • Накрая, това е становището на Съвета на ЕС, който  на 2 март, днес, изменя Регламент (ЕС) № 833/2014,  както следва:
„Член 2е.
1. На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.
2. Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи.“
Приложение XV
RT – Russia Today English
RT – Russia Today UK
RT – Russia Today Germany
RT – Russia Today France
RT- Russia Today Spanish
Sputnik
Мотивите на Съвета: 

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни дейности, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурността на Съюза.

Споменатите медии са от съществено значение и допринасят за обосноваването на агресията срещу Украйна и за подкрепата на тази агресия, както и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

Ограничението се отнася до каквото и да е съдържание, разпространено по какъвто и да е способ.

4

Съветът на ЕС е взел предвид, че намесата следва да бъде минималната възможна за постигане на целите и е записал изрично, че вън от пропагандата не се налагат ограничения за други дейности и “мерките не пречат на въпросните медии и техния персонал да извършват в Съюза   дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. По-специално, тези мерки не променят задължението за зачитане на правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

По този въпрос – че намесата в съдържанието е крайна мярка и за необходимостта от  пропорционалност  – още в един мой текст от вчера, “Путин няма да спечели тази информационна война”.

Прието  е и Решение (ОВППС) 2022/351 на Съвета от 1 март 2022 година за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

5

Този текст е неизчерпателен и очевидно е провокиран от фалшивия аргумент за всички гледни точки, когато говорим за медийна защита на агресор. Не много отдавна протестите у нас скандираха “Фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление”. Не всичко има право да бъде представено като гледна точка, не, има и незащитено от закона и ЕКПЧ слово. Правото не дава абсолютна защита на свободата на изразяване.

Не са информация, нито гледна точка фалшифицираните разкази на прокремълската пропагандна машина за зверства на Украйна към населението в Донбас или за използване на химически и други забранени оръжия срещу цивилни в Донбас.  Това е част от хибридната война.

6

Ограниченията на пропагандата трябва да се налагат не само от съдържание, което идва от оператор или , по – общо, субект под юрисдикцията на държава от Европейския съюз.

С не по-малка сила стои въпросът за програми, услуги, сайтове – съдържание, което идва от трети държави. Ако става дума за Русия, Русия е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета  на Европа,  по която е страна и България.

Там също има правна възможност, както в Директивата за аудиовизуални медийни услуги, за ограничения на препредаването, и националните регулатори могат да действат директно по отношение на програми под юрисдикция на Русия и други трети държави, ако това се наложи. Гражданите биха моглби да сигнализират, ако смятат, че има подобни програми у нас.

Решението на ЕС не се прилага за британската версия на RT. Решение за ограничаване на RT се проучва от британския регулатор Ofcom. Източници казват, че една от тревогите на Ofcom е, че акция срещу RT ще доведе до акция срещу BBC в Москва.

Не само правото на ЕС е основание за противодействие на хибридните заплахи.  На плоскостта на международното право заслужават внимание:

  • резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна;
  • разследването за възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид в Украйна, което започва Международният наказателен съд в Хага и за което съобщава прокурорът Карим Хан;
  • официалното искане на Съда за правата на човека до Русия да се въздържа от атаки срещу мирното население и граждански обекти в Украйна.

7

От последните думи имаме повод за коментар на  т.нар. ответни мерки на Русия.

Според сайта advanced-television.com  RT управлява няколко езикови телевизионни канала, докато Sputnik предоставя новинарски уебсайтове на 31 езика. RT излъчва на английски, испански, френски, арабски, немски и руски. Германия забрани немскоезичната услуга на RT по-рано през февруари.  RT се разпространява на около 22 спътника и претендира за обхват от потенциални 700 милиона души.

В отговор Русия обяви за нежелана германската обществена телевизия Deutsche Welle (DW)  в страната, отне акредитацията на кореспондентите на DW, бюрото  в Русия ще бъде затворено, а предаванията на немски език ще бъдат забранени за разпространение от  руската сателитна телевизия.

Да завърша с Эхо Москвы и независимата телевизия Дождь. Роскомнадзор заблокировал сайты Дождя и «Эха Москвы». Влезте на този адрес. Вижте съобщението за чуждестранните агенти.

Телеканал_Дождь,_«Эхо_Москвы»_-_2022-03-02_20.05.02

Тези мерки  не са противодействие срещу лъжата, а срещу  независимите гласове извън прокремълската медийна екосфера.   Това е разликата. Можем да сме сигурни, че този модел има почитатели и тук.

22 години без проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

3ABBF14D-D430-4D06-8839-ABEC91C4B9BF

Да си спомним за проф. Тончо Жечев на днешната дата.

Макар хората да свързват проф. Жечев с история и теория на литературата, той беше юрист и известно време член на медийния регулатор в отговорното време на първоначалното издаване на лицензии.  Имаше важна роля по въпроса за  ценностите, на които трябва да отговаря медийното съдържание.

Комисия по културата и медиите: колективното управление на права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заседание от 17 февруари 2022

1. Разглеждане и гласуване на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г., № 47-202-00-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2022 г.

2. Предизвикателства пред колективното управление на права, законодателни дефицити, перспективи и решения за създаване на устойчива творческа среда.

3. Разни.

Предстои внасяне на национална транспозиция на  директива 2019/790 и директива 2019/789, срокът  е 7 юни 2021 г. с 24-месечен срок за въвеждане.

Реакцията на депутатите  по въпроса за националната транспозиция:

Ива Митева, ИТН:

  • Не искам да питам защо двугодишен период не е бил достатъчен.
  • Не искам да питам дали адвокатска кантора пише тези законопроекти и за каква сума.
  • Ако законопроектът ще  е само хармонизационен,   малко несериозно е всеки месец да отваряме закона на парче. Преди внасянето на проекта да се види какво още може да включи. Да не се изправим пред необходимостта ние, народните представители, да внасяме паралелни закони. Ние ще го направим, достатъчно чакахме МК, същото е за БНТ и БНР. Ако трябва, ще го направим. В точка Разни сме набелязали такива законопроекти.

МК:  Закъснението има и обективна причина, ЕК предостави информация с голямо закъснение. Добре е хармонизационният закон да се движи, съгласуван е без забележки.

Председателят: Така изглежда, ще се приеме хармонизационният закон, ние ще го гласуваме и след това в комисията ще се работи по друг проект и вие ще трябва да го изпълнявате, да не се лъжем.

Изглежда много вероятно да стане точно така.

Председателят на парламентарната комисия по културата и медиите пред БНР, Неделя 150

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
  • В радиото и телевизията за всеки един текст може да се проследи или до автора или редактора и да има ясна отговорност. В сайтовете не е така, печатните и онлайн изданията, ад бъде ясен авторът или главният редактор, а не само собственикът. Ако бъдат изравнени  правилата, засегната страна  може да стигне до съответния автор, имам предвид основно жълтите издания. Става дума за засегната страна, която бъде наклеветена, да достигне до съответния автор.
  • Има ли нужда от Съвет за електронните медии. Моето лично мнение е, че няма. Моето лично мнение е, че няма нужда от Съвета за електронни медии, но трябва да видим чисто законово как стоят нещата, най-малкото трябва да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, отколкото като регулаторен орган. Ще направим предложения, те ще бъдат практични предложения, ние сме журналисти от практиката, а не кабинетни учени.
  • Финансирането – дебатът е отворен, дали от фонда, дали от бюджета, но и двата източника са държавни. Според мен държавните медии не би трябвало да участват на рекламния пазар. Защото стартират с милиони напред от бюджета, който е сигурен за тях. Според мен парите от държавата да са насочени към обществените медии, не към частните. Сега държавата финансира частни медии, което е начин за контрол. Ако една частна медия получава по-малко пари от държавата, ще е по-свободна. Да освободим частните медии от държавната опека. Свободата им ще зависи само от тях.

Ето и запис от участието на председателя на парламентарната комисия пред БНР, Неделя 150, 13 февруари 2022, Явор Стаматов водещ.

Делото Кенаров: арестът на журналиста е незаконен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Има решение на СРС по делото на журналиста Димитър Кенаров по повод действията на полицията срещу него по време на протестите през септември 2020.  Министърът на вътрешните работи вече посочи, че са установени нарушения на служителите на МВР.

Дневник:

Арестът на журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит на антиправителствения протест от 2 септември 2021 г., е незаконен, а в действията на полицаите има данни за престъпление. Това приема Софийският районен съд (СРС), който в началото на февруари 2022 г. постановява решение по казуса, за което съобщават от “Репортери без граници”.

На 4 февруари 2022 г. Софийският районен съд обявява фактическото задържане на Димитър Кенаров, продължило над 5 часа в нощта на 2 срещу 3 септември 2020 г., за незаконно. В решението съдът обръща внимание на факта, че според представената от МВР книга за пропускателния режим Димитър Кенаров е бил записан като поканен от дежурния от 3 часа сутринта до 3:45 часа.

“При условие че процесуалните закони изискват действия да се извършат в светлата част на денонощието (по изключение – през нощта), възниква основателен въпрос какво точно се случва в 05 РУ СДВР през малките часове на нощта и все по покана”, приема съдия Яна Димитрова.

“Съдът не намира за нужно да се спира повече на тази очевидно съставени с цел да се скрие обективната истина с документи, и то по такъв обиден както за съставителите ги, така и за тези, които ги четат, начин. Съдът подчертава, че стореното “освен съдържащо данни за престъпление по Наказателния кодекс сочи на отчайваща липса само на професионализъм, а изобщо на някаква връзка с нормалната човешка дейност”, е записано още в решението на съда.

“По делото липсват доказателства, даже данни за каквото и да било поведение” на журналиста, които да налагат задържането му, приема съдия Димитрова и подчертава, че такива не се твърдят от МВР по делото.

Медиапул:

Софийската апелативна прокуратура вече потвърди отказа да се образува наказателно дело за побоя срещу Кенаров. Не било ясно какво се е случило и Кенаров не носел отличителните знаци на журналист.

Организацията Репортери без граници беше нарекла мотивите на прокуратурата абсурдни и дистопични, достойни за Оруел.

За повторното обявяване на принадлежност към ДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС разгледа  на главния прокурор и прие тълкувателно решение 12/2021 по въпроса „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“.

Комисията по досиетата има ли материална компетентност  да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“   за конкретно лице, за което вече  е установена и обявена  принадлежност към ДС.

Ако са  обявили  преди 12-13  години едно лице за сътрудник на ДС,  и сега гледат едно множество, към което лицето принадлежи, ще го обявят ли отново?

Общото събрание казва: Не. Комисията по досиетата да не обявява едно лице отново, освен ако няма нови доказателства.

Върховните съдии приемат, че с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и няма нужда – нито законово основание според тях – да се информира пак: „В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка.“

В сайта desebg.com  тази практика се нарича опъване на чадър над осветяването на зависимостите от ДС. Публикацията с автор Христо Христов  със съкращения:

Както desebg.com писа,  през последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество – на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.

Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии случайно или не са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.

Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото?

Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.

В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.

Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии, законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКПСБСП/ДС в началото на прехода.

И затова възложи на Комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.

Преди година и половина…

Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на и осветяването на сътрудниците на ДС говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание не излезе с решение.

Реална е опасността съдът в самия край на изпълнението на закона  на практика да опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега чрез една съдебна институция като Върховния административен съд се отнема  правото на обществото да има информиран избор.

*

И така: като говорим за медии, ако  лицата от списъците по-долу решат да се кандидатират за заемане на позиция, подлежаща на проверка, те няма да бъдат обявени!

Втори въпрос е, че за тях отпадна правната пречка да са членове на медийния регулатор  и могат да заповядат в управлението на обществените медии. Такива примери вече има, Гарелов (Талев) се яви преди време.

ЕСПЧ: Анчев срещу България. Държавна сигурност и медии.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Добре е да се знае това решение на Европейския съд за правата на човека, което не съм отразила навреме, а трябва – поради интереса към лустрацията  и едно много спорно, мисля,  решение на ВАС.

Това е решението по делото Анчев срещу България от 2018 г., по жалба на Хараламби Анчев, посочен в решение на Комисията по досиетата като сътрудник на ДС. Христо Христов от сайта desebg.com обяснява значението на решението:

Решението отхвърля жалбата на бившия министър на правосъдието Анчев в служебния кабинет на Софиянски (1997), който твърди че с обявяването му за агент на бившата Държавна сигурност са нарушени човешките му  права. Случаят на Анчев се отнася към онези категория сътрудници, чиито дела са прочистени  в началото на 1990 г. (виж документите за Анчев) и в тях липсват собственоръчно подписани или написани документи. Казусът е аналогичен като този с живеещата във Франция лингвист Юлия Кръстева, чието осветяване миналата седмица предизвика обществен дебат, в който отделни представители на академичните и интелектуални среди в България заявиха, че за нея нямало доказателства, че е била сътрудник на ДС, тъй като в досието ѝ нямало документите, писани от нея.

В изключително подробното си съдебно решение Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата като неоснователна. Съдът прави цялостен преглед на законодателството и съдебната практика в България, засягащи разкриването на сътрудниците на комунистическия режим в тоталитарните служби.  Направен е паралел с някои от останалите страни от бившия Източен блок за политиката, с която след разпадането на комунистическата система демократичното общество се справя с наследството на тоталитарната система. Съдът в Страсбург е посочил, че някои от тях, като Чешката република, Германия (след обединението), Литва, Полша, Румъния, Словакия и Бившата Югославска Република Македония са въвели лустрация за сътрудниците не само в държавния, но на места и в частния сектор.

Съдебният акт на Европейския съд за правата на човека би трябвало да има отрезвяващо въздействие върху някои състави от Върховния административен съд, които след идването на власт на кабинета Орешарски (БСП, ДПС) през 2013 г. нарушиха 6-годишна съдебна практика в няколко случая, смята Христо Христов.

*

През 2013  беше обявена за противоконституционна  и лустрационната разпоредба в Закона за радиото и телевизията, за която става дума в решението Анчев – вж за дело 2013/6 и за решенията на КС срещу лустрацията в медийния сектор.

Виждам, че на сайта на Комисията по досиетата има промени на връзките към решенията, които разкриват ДС в медиите,

но за сметка на това се е появило солидно издание – Държавна сигурност в медиите, над 500 страници, ето връзка.

Някои обновени връзки:

По този повод още:

Комисията по културата и медиите гледа бюджета за култура 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първа точка на заседанието на ККМ на 3 февруари (видео) е обсъждане на бюджета за 2022 г.

В коалиционното споразумение е записана цел 1 процент – с тенденция 1.5 процент от БВП – за култура. Каза се, че в проекта за 2022 за Група Култура има 0.59 процент БВП, увеличение 100 милиона, най-голяма част – за капиталови разходи. През лятото се очаква актуализация.

По отношение на медиите най-активни – както и на коалиционните преговори – са представителите на ИТН.

Ива Митева постави въпроса за Фонд Радио и телевизия и необходимостта от привеждане на ЗРТ в съответствие със ЗПФ и правото на ЕС за държавната помощ и предложи спешно създаване на работна група за БНТ, БНР, СЕМ и всички проблеми. МК отговори, че има депозиран в НС законопроект.

Освен другото, привеждането на ЗРТ в съответствие с правото на ЕС за държавната помощ би прекратило някои практики на правителствата на Борисов.

Председателят на ККМ заяви (57′): Като приключим с приемането на бюджета, със сигурност ще отворим темата за ЗРТ. Не знам дали ще използваме само законопроекта или ще има и други неща.

Той постави въпрос към представителите на институциите как се формира бюджетът от 82 и половина милиона на БНТ, въз основа на какви критерии – това са огромни пари, имате ли представа колко са приходите от реклама, колко хора работят в БНТ, необходима е оптимизация, каза Йорданов.

Любомир Каримански добави, че не разбира защо управляващите от 98-ма досега не са направили работещ Фонда Радио и телевизия. Според него финансирането трябва да е от фонда. Може би това трябва да го каже на МФ, според които фондът е несъвместим със ЗПФ.

В края на заседанието говорят директорите на БНТ, БНР и БТА (от 1’43”). Повече – в записа.

Внесена в ККМ е и 47-202-00-6 Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г. През 2022 очакваме законодателния акт за свободата на медиите.