Доклад на Комитета за защита на журналистите (CPJ) беше представен днес. Докладът е посветен на текущото състояние на свободата на медиите през последните години. Включени са и препоръки на CPJ към институциите на ЕС и държавите от ЕС относно защитата на свободата на медиите и гарантирането на безопасността на журналистите.
Днес медиите цитират съобщения от Евронюз България и от досегашния им прокурист Георги Харизанов във фейсбук – общото е във факта, че Харизанов напуска телевизията. Няма как да знаем дали Харизанов е подал молба за напускане, както твърди той, и по какъв нов професионален път е решил да тръгне, както твърди телевизията. Склонна съм да се присъединя към тезата на Сега, изведена в заглавие, според която телевизията се освобождава от Харизанов.
Преди две години писах Eвронюз легитимира ТВ Европа на Добрин Иванов.
Бивол зададе пет въпроса към Евронюз за селекцията на български партньор за бранда Евронюз България, включително за ролята на Харизанов, а също публикува информация за връзка към собственика Добрин Иванов в материалите по Магнитски. Не съм срещала коментар в отговор.
Случвало се е да гледам новини на Евронюз България със следи от Добрин Иванов, например отразяват се позиции на АИКБ (с изпълнителен директор Добрин Иванов). Интересно е дали ще се измени редакционната линия без Харизанов номинално да е там. И къде ще се позиционира Харизанов.
От декември 2022 година Иван Иванов е изпълнителен директор на Евронюз България, се казва в съобщенията, но още не е изяснено кой е Иван Иванов и с какво се отличава.
В България има нов случай на издевателство върху човек, отразен в социалните мрежи.
Спецификата на случая го прави още по-тежък:
а) засегнатото лице е с ментални проблеми,
б) извършителите Чеченеца, Тошо Куката и Емили Тротинетката се оказват известни автори на цифрово съдържание и с последователи онлайн, включително деца и младежи;
в) записът е направен на обществено място, в мол, пред очите на много хора и никой от тях не е извикал органи на реда.
Има реакции на много медии и СЕМ.
Комисията за журналистическа етика също изрази отношението си:
Призоваваме журналистите и авторите на цифрово съдържание да спазват етичните стандарти, според които личното достойнство и неприкосновеността на личния живот са висша ценност, а децата и хората в неравностойно положение са с висок праг на защита.
Има задържани.
Председателят на ПП “Възраждане” отново си позволява да ограничава достъпа на медии до публични събития. Тоди път по отношение на журналистка от БНТ.
На 31.03.2023, в качеството си на журналист от БНТ, бях помолена да напусна закриването на кампанията на ПП „Възраждане” от г-н Костадин Костадинов. Присъствах на него, защото на всички избори от юли 2021 насам правя кратък обзор на предизборните кампании на партиите, като за целта присъствам на едно тяхно събитие в рамките на месец.
Тъй като в петък имах снимки за друг репортаж, не успях да отида за самото начало на събитието в 18:00. Пристигнах за частта с въпросите. Влязох в стаята около 18:40, а по това време г-н Костадинов тъкмо приключваше встъпителното си слово.
Престоят ми в залата не бе повече от десет минути, в което време дори не си бях извадила камерата, за да започна да снимам. Не бях казала нито дума, когато г-н Костадинов се обърна към мен с въпроса „Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”. Отговорих, че действително това съм аз и присъствам на събитието в качеството си на журналист от Българска национална телевизия. БНТ, като изпълнявам професионалните си задължения да отразя закриването на кампанията на „Възраждане“. Г-н Костадинов заяви, че няма значение къде работя, защото според него аз не съм журналист. Помоли ме да напусна и заяви, че не съм добре дошла на събитията на „Възраждане”. Отвърнах му, че дори и да не ме признава за журналист, събитието е публично оповестено и отворено за граждани, но последва същия отговор и нова подкана да напусна залата.
Аз продължих да стоя и да настоявам, че съм там по работа. Това разгневи част от симптатизантите му. Един от тях стана, посочи ме и изкрещя “Вън Доносническа България”, останалите започнаха да ме освиркват, а тези, които бяха най-близко до мен започнаха да се обръщат към мен с различни епитети, закани и квалификации като: “нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън боклук” “вън мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе нищожество?” и други.
В един момент, един по-едър мъж стана от мястото си, приближи се сочейки вратата и каза “Айде мойто момиче, след като не искаш да излезеш по лесния начин, ще те изкараме от тука по трудния”, размахвайки ръка и показвайки жест за шамар. Искам да уточня, че въпреки тези непристойни по мое мнение квалификации и закани, физическа агресия не е имало.
Не искам по никакъв начин да слагам под общ знаменател симпатизантите на ПП „Възраждане“. Всъщност, няколко души, присъствали на събитието, се свързаха впоследствие с мен и написаха, че им е станало изключително неприятно от отношението на част от присъстващите и начина, по който съм била изгонена от г-н Костадинов. Негови симпатизанти. Убедена съм, че и други хора гласували за „Възраждане“ смятат, че това не е начинът за решаване на проблеми, така че моля и призовавам да не насаждаме омраза към симпатизантите на някоя политическа партия на база няколко агресивни лумпена. Надявам се, че част от тези симпатизанти са изразили тези свои виждания и лично към г-н Костадинов, за да може той да разбере, че такива прояви са неправилни и грозни.
Към този момент реших, че трябва да си тръгна, тъй като тълпата започна да скандира “до-виж-да-не” и “вън боклука”, та нямаше особен смисъл да седя повече.
След няколко часа, написах съобщение на г-н Костадинов, за да разбера защо ме е изгонил. Той ми се обади и разговаряхме общо около един час. Попитах го какво погрешно съм направила на събитието, което го е провокирало да ме изгони, а той отвърна, че не съм направила нищо конкретно, но неговият „морал и хигиена“ изискват да не допуска недостойни хора и лъжци на събитията си.
Още веднъж ме обвини в лъжа, като заяви, че си измислям за това, че правя репортаж за БНТ и че ще се обади на началниците ми за да провери дали казвам истината за това. Когато получи потвърждение от БНТ, отново ме потърси за да ми се извини, но само за това конкретно твърдение. Обеща и че това няма да бъде единичен случай и че аз винаги ще бъда гонена от всяко събитие на “Възраждане”.
ПРЕДИСТОРИЯ
Причината за отношението на г-н Костадинов към мен, доколкото съм наясно, се дължи на стар спор около законопроекта на партията му за класифицирането на всички, които получават над 1000 долара от чуждестранни организации, като „чуждестранни агенти“. През ноември 2022 г. публикувах статус във Facebook, в който изложих тезата, че самият г-н Костадинов би трябвало да покрива тези критерии, защото получава пари от реклами в ютюб канала си, а YouTube е собственост на американската корпорация Alphabet. След разговорът ми с него, юристите, с които се консултирах препотвърдиха изразената в моята публикация теза. Наясно съм обаче, че монетата има две страни и не може да се разчита само на едно мнение, тъй като определени юристи може да не харесват г-н Костадинов в лично качество и могат да тълкуват нещата повратно. След като се чух и с такива, които подкрепиха неговата теза, счетох за редно да напиша уточнение към публикацията си, в което допълвам, че има различни мнения по казуса, добавяйки аргументите на Костадинов и други юристи.
Това е случаят, който г-н Костадинов визира. Според него, този уточняващ коментар с неговата теза и тази на юристите, които я потвърдиха е бил недостатъчен и е трябвало да бъде под формата на изцяло нова публикация, за да може да получи същата гласност. Нещо, с което впрочем, аз съм съгласна. В действителност, от дистанцията на времето считам, че най-правилното нещо в ситуацията бе да напиша уточненията към спора като допълнителна публикация. Аз държа на това, че нямам проблем с това да преоценявам действията си и да признавам грешките си и поднасям своите искрени извинения към г-н Костадинов, ако по някакъв начин съм реагирала неправомерно и не съм представила неговата теза в цялост.
Г-н Костадинов, обръщам се лично към Вас. За мен тази ситуация беше един технически спор, в който двама души говорят един на друг, но не се чуват – вие твърдите едно, а аз друго. Принципната ми позиция е, че по никакъв начин тя не бива и не може да става причина за изгонването на журналист, който е изпратен да изпълнява служебните си задължения. Един по-добър вариант би бил, ако имате някакви обстуркиции към мен или работата ми, да ги изговорите лично с мен след края на събитието. Вече представлявате партия с близо 15% електорална подкрепа и действията ви имат отражение върху огромна част от българското общество. Оттук насетне ще ви се налага да се срещате с всякакви журналисти. Вие имате пълното право да им опонирате, да отвръщате със същия тон, но да ги гоните от събитията, които те са там да отразяват в професионално качество е просто нередно.
Надявам се да преосмислите позицията си относно моето изгонване, защото въпреки факта, че се почувствах изключително унизена в лично качество на фона на подканите да напусна и обидните епитети и подсвиркания от симпатизнатите, считам, че потърпевша в случая не съм аз, а медийната ни среда.
Благодаря безкрайно много на колегите ми от БНТ за подкрепата, която ми оказаха.
На последно място. Забелязвам вълна от подкрепа от доста хора, които се изявяват като мои първи защитници, макар че само преди месец бяха готови да ме разстрелят публично заради поста ми за Евгени Дайнов. Колеги, благодаря ви много за за тази подкрепа. Надявам се тя да е искрена да трае повече от два дни, тъй като свободата на словото следва да бъде защитавана винаги, а не избирателно.
Свободна Европа припомня с видео предходни случаи.
Mедийната програма за Югоизточна Европа на германската фондация “Конрад Аденауер” организира на 4 апрuл 2023 международна конференция.
В интервю за БНР директорът на медийната програма Хендрик Зитих коментира анализа на фондацията, озаглавен “Замъгляване на истината – дезинформация в Югоизточна Европа”, който ще бъде представен на конференцията.
От интервюто:
Какво ще кажете на онези, които биха Ви упрекнали, че това е опит за налагане на цензура?
Балансът е труден. Регулация трябва да има, но в никакъв случай държавна. Медиите трябва да могат сами да се регулират. Ще Ви дам пример с Германия: у нас действа медиен съвет, в който са представени всички медии. Това е доброволна организация на издатели и журналисти. В този съвет политическите партии и институции не са представени по никакъв начин.
Почти всички дезинформационни кампании вървят през социалните медии. Това означава, че реакцията срещу фалшивите новини също трябва да е там. Регулация в тази сфера е изключително трудно постижима, но необходима. От миналата година в ЕС имаме законодателния пакет за цифровите услуги, който предстои да бъде въведен във всички страни-членки. За съжаление, за България виждам проблем, защото нямам чувството, че се работи за регулиране на цифровото пространство. Мисля, че правителството и най-вече Съветът за електронни медии трябва да обърнат внимание на този въпрос.
Интервю на Медиапул на американски експерт, засягащо въпроси като финансирането на медиите и борбата с дезинформацията. Отбелязах го за четене като важно.
В заглавие е изнесена тезата “Пазарът не може да осигури оцеляването на независимите медии”. Така е.
В самото интервю се казва, че е добре да има и публично финансиране, но ако в държавата има корупция, публичното финансиране не е решение, а проблем. Така е.
Тогава? “Единственото, което казвам е, че би било добре независимите медии и журналисти в тази среда да намерят начин да увеличат финансирането си.”
По подобен начин се обсъжда дезинформацията в платформите.
Добре е да има противодействие. Така е.
Но има риск то да има “нокаутиращ ефект за свободата на изразяване”. Така е.
Тогава? “Вероятно има някаква роля, която държавата може да играе, но все още няма открит механизъм как да се подходи към този въпрос с нужното внимание и нюанси, без да се получи накрая нокаутиращ ефект върху правото на изразяване.”
Вероятно. Би било добре.
На 13 март 2023 ВАС се е произнесъл с окончателно решение по законосъобразността на решението на Комисията за регулиране на съобщенията по повод разпределението на 5G честотите.
Историята: „Мобилни алтернативни комуникации“ АД оспорват Решение №35 от 28.01.2021 г. на КРС. То засяга разпределението на ограничения ресурс – радиочестотен спектър в обхват 3,6 GHz за наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги с национално покритие. Според МАК отчитат се само интересите на „трите големи инфраструктурни телекома”, без да се вземат предвид интересите на по- малките оператори. Адвокат на МАК е Тодор Батков.
Първоинстанционният съд се произнася в полза на МАК АД.
Делото пред ВАС е образувано по касационни жалби на Комисията за регулиране на съобщенията, „Йеттел България“ ЕАД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „А1 България“ ЕАД срещу Решение №383 от 11.04.2022 г. на Административен съд София – област по адм. дело №151/2021 г., с което е отменено Решение №35 от 28.01.2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне.
Решение №35 е общ административен акт, както правилно приема и първоинстанционният съд, защото е с еднократно правно действие, създава права или съответно засяга законни интереси и е адресирано до неопределен брой лица, се казва в решението на ВАС.
В чл. 36 ЗЕС е описана процедурата по приемане на общи административни актове, а в чл. 37 ЗЕС се съдържат правилата при приемане на актове по важни въпроси от обществена значимост за развитие на електронните съобщения. При издаването на общ административен акт, с който се решава важен въпрос от обществена значимост за развитие на електронните съобщения следва да се спази както процедурата по чл. 36 ЗЕС, така и тази по чл. 37 ЗЕС.
КРС не е приложила чл. 36 ЗЕС, както и чл.35, ал. 4 ЗЕС. Няма данни КРС да е провела процедура за обществено обсъждане, каквото е изискването на нормата на чл. 36 ЗЕС. Няма данни да е бил изготвен проект на процесния общ акт, мотиви за изготвянето му и същият да е публикуван.
Ето защо правилно е решението на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалвания административен акт КРС е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Решението на ВАС е окончателно.
Теоретично ако една процедура е порочна, би трябвало да има нова процедура. Това едва ли ще се случи – според Капитал: “Лентите отдавна са раздадени на трите големи телекома, те са ги платили и инвестирали в ползването им. Развалянето ще е скъпо, затова и по-скоро невъзможно. По-малки оператори ще използват решението, за да получат достъп до мрежите на телекомите.” “Не очакваме процедурата да стартира отначало, тъй като указанията на съда не са в такава посока. Очакваме КРС да изпълни предписанията на ВАС. Не считаме, че към момента съществуват основания за юридически действия от наша страна, защото решението на ВАС не засяга правото ни да ползваме съответния честотен ресурс, заявиха от “Виваком”, пише Капитал.
Състав на Софийския градски съд с председател Мирослава Тодорова гледа дело от частен характер No 20221100601495 по описа за 2022 година, докладвано от съдия Мирослава Тодорова, и се произнася с решение 173 от 17 март 2023 година.
С присъда от 24.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. No 8303/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимият Д. М. Й. е признат за невиновен в това в периода 7.02.2020 г. – 8.02.2020 г. в гр. София на интернет страницата https://www.24chasa.bg/novini/article/8163201 и в хартиено издание на вестник „24 часа“, в две идентични по съдържание статии да е приписал извършването на престъпление „въоръжен грабеж“ на С. М. З. с изразите: „С пушка и нож младеж в условна присъда и гаджето му обраха мъж, когото нападнали в дома му и го вързали за стола. Нападението стА.ло на 4 февруари в София, дни преди да изтече изпитателният срок на грабителя Л.А. 22-годишният рецидивист и гаджето му С. З. влезли в дома на млад мъж, който бил забравил вратата отключена. Заплашили
го с нож и пушка и с кабел го вързали за стол. Двамата откраднали телевизор, китарно кубе, монитор и смартфон, след което избягали. Бързо обаче ги хванали“, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение – вестник „24 часа“, и по друг начин – глобалната мрежа „Интернет“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск от частната тъжителка С. З. срещу подс. Д. Й. за сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Иска се отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. СГС намира жалбата за неоснователна.
Статията „Мъж с условна присъда и гаджето му обират с пушка младеж, връзват го за стол“ е публикувана през 2020 г. “Гаджето” подава частна тъжба по-късно през юни 2020 г., а през 2021 г. воденото срещу мъжа наказателно преследване за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК било прекратено поради недоказаност на обвинението, а наказателното производство – спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.
Решението съдържа важни и обстойно обосновани тези и изводи, между които:
Въззивният съд установява, че подсъдимият е автор на двете публикации. Съдът се спира на “обхвата на проверката,
която подсъдимият е извършил, преди да представи текста си за публикуване.” Доказателствената тежест е за страната, повдигнала обвинението, тоест за тъжителката. Нейната позиция е, че обвинението е доказано, защото подсъдимият не е доказал истинността на фактите за нейното участие. НПК обаче изрично закрепва положението, че не могат да се
правят изводи във вреда на обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. Подсъдимият в наказателния процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред тя може да се прехвърли върху него, се казва в решението. “Поради това и чл. 147, ал.2 НК постановява, че деецът не се наказва, не “ако той докаже”, а ако “се докаже” истинността на разгласените обстоятелства.” В съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по чл. 6 ЕКПЧ за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при пасивно поведение.
Нещо повече. Тъжителката не просто трябва да докаже, че твърденията в статията не са верни. Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация, на свобода на изразяване, в частност – на разпространяване на информация, в случаите в които словесното изразяване не представлява квалификация или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти. Поради това и се изисква нещо повече – да бъдат събрани доказателства, че чрез публикацията подсъдимият е злоупотребил с професионалната си дейност, като е съзнавал, че обстоятелствата в текста му са неверни, но го е публикувал не за да се информира обществото, а за да злепостави тъжителката и така да й навреди. В случая не се установява цел злепоставяне.
Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.
По въпроса за верността: едва след публикацията се изяснява истината за това извършено ли е престъпление и от кого. Освен това, доколкото постановлението за прекратяване спрямо Л.А.не е било предмет на съдебен контрол, то не е придобило стабилитет. Така че частната тъжителка не може да докаже клевета: по делото не е било категорично установено, че тя не е съпричастна.
Съдът подчертава, че не съществува законова забрана да се отразяват факти за престъпления преди да е приключил наказателния процес или дори преди да е започнал, ако журналистът разполага с информация от няколко надеждно осведомени източници както относно деянието, така и за неговото авторство.
Това положение следва от обществената задача на журналистиката в демократичното общество да информира гражданите, включително и като част от механизмите за контрол върху публичните власти в обществен интерес, например – за да привличат вниманието върху дейност на органите на досъдебното производство, която не покрива изискванията за професионално свършена работа. Същевременно “добросъвестното представяне на информация по неприключило наказателно производство в журналистически материал изисква да бъде упоменато, че въпросите не са решени окончателно с влязла в сила присъда.
Видно е от текста на процесната публикация, че подсъдимият е посочил процесуални факти за започнало наказателно производство и изрично е отбелязал, че частната тъжителка не е привлечена като обвиняема. Всички тези факти са верни,
което е установено от писмените доказателства, изводими от приобщеното ДП No 170/2020 г. на 4 РУ-СДВР.
Според решението криминализацията на клеветата е
Към това съдът смята, че криминализацията на клеветата предоставя защита от недобросъвестно упражняване на правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.
Според точен цитат:
“Същественото обстоятелство в настоящия случая е, че подсъдимият не си е измислил информацията, а я е научил от публичен източник и от информатор и тя възпроизвежда точно данните в досъдебното производство. Следователно,
подсъдимият не е източникът на информацията за извършеното престъпление, а пресъздава коректно съдържанието както на публично оповестената информация от СДВР, така и на информацията, която се е съдържала към този момент в ДП No
170/2020 г. на 4 РУ–СДВР. Това означава, че подсъдимият, оповестявайки обективно съществуваща информация, не осъществява изпълнителното деяние на клеветата. Обратното тълкуване би довело до създаване на такова ограничение на правото на информация, което би застрашило съществуването на свободния поток на информация и на журналистиката изобщо и би обезкуражило откритото обсъждане от гражданите на въпросите от обществено значение. Подобно тълкуване, освен че е противно на закона, не кореспондира на никаква необходимост в едно демократично общество, така
както се изисква в чл.10 ЕКПЧ.”
По този извод ще си позволя коментар – струва ми се, че има хипотези, които заслужават обсъждане поотделно. По тази логика и в медийното право, вж Закон за радиото и телевизията, чл. 17, ал. 4, изрично се предвижда, че медиите не носят редакционна отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са: 1. получени по официален ред; 2. цитати от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични изявления. Но т. 4 на същата алинея, която предвиждаше да не се носи отговорност при републикуване, беше отменена, защото законодателят прие – според мен основателно – че републикуването е редакционна дейност, при която би трябвало да се носи отговорност за селекцията на източника и съдържанието. В случая съдът приема, че и в хипотеза на републикуване (“оповестяване на обективно съществуваща информация”) не се носи наказателна отговорност.
В решението се казва изрично, че “когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност (решение No 111/26.05.2000г. по н. д. No 23/2000г., ВКС, II НО).
Също така изрично се подчертава, че добросъвестната журналистическа практика “освен умисъла за извършване на престъпление изключва и непредпазливостта на подсъдимия.”
Съдът потвърждава и принципа на защитата на тайната на журналистическите източници като аспект на защитената свобода на изразяване, “защото защитата на източниците е задължително условие, за да може пресата да изпълнява ролята си на „куче-пазач” в демократичното общество. В практиката на ЕСПЧ се поддържа, че едно нареждане за разкриване на източника би имало потенциален възпиращ ефект върху готовността на хората да дават информация. Такова нареждане може да почива само на изключителни обстоятелства, свързани с жизненоважни обществени или лични интереси. По делото Гудуин (1994 г.) Европейската комисия по правата на човека провъзгласява за основен принцип защитата на източниците на информация от разкриване.”
С ПМС №26/2023 е приета Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители на 2 април 2023 г.
Постановлението се приема на основание чл. 197 от Изборния кодекс.
Поради много големия интерес, по-точно апетити, към Аудиовидео Орфей ЕАД всяка поява на дружеството в новините трябва да е знак за внимание. Контекст отпреди десетина години.
Изборът ще стане по времето на служебния министър Найден Тодоров. Остава само да възлагаме надежди на Найден Тодоров, че ще прилага прозрачни и недискриминационни критерии и ще избере членове, които ще работят независимо, разсъдливо и информирано за общото благо.
В конкретния случай на сайта на Министерството на културата се е появила обява, заглавието е с червени букви –
| Конкурс за избор на ДВАМА НЕЗАВИСИМИ ЧЛЕНОВЕ НА СЪВЕТА НА ДИРЕКТОРИТЕ НА „АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ” ЕАД, гр. София, ЕИК 130419375 с мандат от 3(три) години, които да отговарят на изискванията на чл. 20, ал. 1 и 3 от Закона за публичните предприятия. |
Срокът е 1 март, а в Приложение 5 можем да се запознаем с краткото описание на актуалното състояние, което се предоставя по конкурса:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПРЕДПРИЯТИЕТО
Съгласно чл.42, т.1 от ППЗПП
„АУДИОВИДЕО ОРФЕЙ“ ЕАД, ЕИК 130419375 е еднолично акционерно дружество със 100% държавно участие. Едноличен собственик на капитала на дружеството е министъра на културата. (Министерство на културата БУЛСТАТ 000695160).
Дружеството е със седалище в гр. София и с адрес на управление: гр.София, 1113, район Изгрев, бул. Самоков №60. Записаният капитал на дружеството е в размер на 113 144 хил. лева. Дружеството няма дъщерни предприятия и клонове.
Предметът на дейност на „Аудиовидео Орфей“ЕАД е: проектиране , производство, търговия и разпространение на всички видове аудиовизуални продукти, извършване на всички видове кино, видео услугии други вторични дейности, по заявка на български и чуждестранни клиенти, внос, износ на филмови и видеоматериали, кино и видеофилми, технологично кино и видео оборудване, художествено-пространствено оформление на галерии, панаири, културни, търговски и други обекти създаване на аудиовизуален архив, издателска, образователна, маркетингова, инженерингова, импресарска, продуцентска, рекламна дейност и други.
Дружеството попада в обхвата на чл.19, ал.2 от Закона за счетоводството и не подлежи на проверка и заверка от независим финансов одит.
Към настоящия момент дружеството е в недобро финансово състояние. Дружеството има стари непогасени задължения, възлизащи над 364 408 лв. Липсата на собствен финансов ресурс не дава възможност за инвестиции в съвременна техника, необходима за развитието на дружеството. Това налага да се търсят други пазарни възможности за осигуряване на приходи и стабилизиране състоянието на „Аудиовидео Орфей“ЕАД. Дружеството притежава значителни като площ недвижими имоти, част от които са с неуреден статут. Планирани са приблизителни приходи от услуги в размер на 20 000.00 лв. месечно и от наем на имоти в размер на 18 000.00 лв. Планирани са разходи за заплати и осигуровки. Към настоящия момент са планирани консумативни разходи и амортизация на материалните активи на дружеството в размер на 10 000 лв. месечно.
Краткосрочни цели и намерения
В областта на филмопроизводствената и продуценска дейност дружеството планира привличане на колектив от талантливи млади автори, сценаристи, драматурзи и режисьори. С техни творчески проекти и успешен мениджмънт от наша страна да участваме в конкурси за финансиране производството на телевизионни сериали и единични игрални и документални филми. Предимство е, че дружеството притежава студиа, снимачна и монтажна техника, с която може да се покрива разликата от 20% между бюджета на конкретен аудиовизуален продукт и размера на получаваното държавно финансово подпомагане.
Дългосрочни цели на дружеството
Дружеството очаква съдебните спорове относно притежаваните от него имоти да бъдат нормативно уредени по начин отговарящ на интересите на страните в спора, като това ще доведе до увеличение на приходната част в бюджета на дружеството. Дружеството ще бъде в стабилно финансово състояние и успешно ще може да следва и да развива досегашната си практика – участие в различни национални и регионални обществено-културни мероприятия, като подпомага прояви на културни институти, СБФД, списание „Кино“, фестивали, конкурси, тематични издания.
*
Не съм виждала подобен сайт на българско ведомство – сайтът на Министерството на културата е безотговорен към гражданите. Безкрайно непрофесионално организиран, той по-скоро препятства достъпа до информация, отколкото да го предоставя.
Призовавам на когото му е работа, да си я свърши.