Костадин Костадинов е рекордьор по лъжи в предизборната кампания. Това показват резултатите от проекта Лъжеш ли. Проектът е представен от Мария Черешева, Дарик
При Костадин Костадинов установихме 17 неверни твърдения, следван е от Цончо Ганев, също от “Възраждане”, с 14 неверни твърдения. Атанас Атанасов от “Демократична България” – с 5 и Кирил Петков – с 4 неверни твърдения. Темите са основно икономическата ситуация, инфлацията в страната, енергийната криза, корупцията и позицията относно войната”
Известно е, че Путин и Кремъл са наложили мракобесна цензура в Русия, принудила медии и журналисти да потърсят възможност за работа извън страната, например в прибалтийските държави. В началото на поредицата от мерки беше изискването медиите с външно финансиране да се означават като чуждестранни агенти.
Партийният лидер на “Възраждане” Костадин Костадинов днес се е опитал да въведе този подход и в държава от Европейския съюз и НАТО.
На пресконференция в сградата на държавната телеграфна агенция Костадин Костадинов, aka Копейкин, е поискал представителите на “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” да напуснат залата. Костадинов е заявил още, че когато пресцентърът на партията му изпраща покани за пресконференции, не включва медии, финансирани от чужди фондации.
Във видео във “Фейсбук”, Костадин Костадинов заявил, че “Дневник”, “Капитал”, “Медиапул” и “Клуб Зет” са “пропагандни канали” и не бива да им бъде позволявано да оформят общественото мнение. “Те трябва да бъдат сочени с пръст, те трябва да бъдат непрекъснато заклеймявани, на тях трябва да бъде сложено клеймото на чужди агенти”, предава думите на Костадинов репортерът на “Дневник”.
Костадинов казал още, че има готов законопроект по темата.
След като репортерът на “Дневник” не е напуснал залата, Костадинов е отговарял на въпроси на стълбите на агенцията. Медии напомнят, че не за първи път политици проявяват избирателно отношение към репортери на публични събития, но важно за разказа е, че останалата част от репортерите (или голяма част от тях) охотно продължават да ги следват.
Тази линия беше започната от Пеевски – Цонев – Хамид по времето, когато внесоха законопроект за изменение на Закона за депозиране на печат и други издания – и ГЕРБ и патриотите подкрепиха проекта – тогава имаше публични изказвания срещу “чуждестранните агенти”. Сега се е намерил нов продължител и изразител на идеята – която нито е безобидна, нито може да бъде изключена като невъзможна в една или друга форма.
Журналистическият труд трябва да се радва на обществена защита, но в определени моменти би трябвало да се самозащити. Консолидацията на заети в кафевите медии, представящи се за журналисти – от една страна, с хората от журналистическата професия – от друга, няма принципна основа, но консолидация на професията на базата на стандарти е необходима.
Известни са случаи на бойкот на политици, които са опитвали избирателно отношение към медиите, подобни призиви е имало и у нас по други причини, като медиите имат широка палитра от опции да реагират на подобно отношение и без информационно затъмнение – доколкото в обществен интерес е поведението дори на самозабравилите се партийни лидери да остава на светло.
На сайта на ОССЕ е публикуван Междинен доклад за периода 30 август – 15 септември 2022 г. В него има част за поведението на медиите. В анотацията се отбелязва, че медийниятпейзажединамичен,катотелевизиятаионлайнмедиитесаосновнитеизточницинановини. Правнатарамказамедиитегарантирасвободанасловото.Случаитенапродължителносъдопроизводствосрещужурналистиподчертаваттяхнатауязвимост.Няколкосъбеседнициотбелязватотдавнашнипроблеми,включителноконцентрациянасобственостнамедиите,симбиозамеждунякоимедиииполитическипартии,коитосадовелидонамаляваненаплурализмаиотслабватобщественотодовериевработатанажурналистите.Взаконодателствотоепредвиденобалансираноотразяванеиравнотретираненавсичкикандидативмедиите.ЦИКиполитическитепартиисаподписалиподробноспоразумениесобщественитемедиизапредоставяненабезплатновремевефиридругивидовепрограми,свързанискампаниите.
В самия доклад тези изводи са представени и защитени по-обстоятелствено.
Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:
Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.
Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.
Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.
Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за подкрепа на разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.
Средният гражданин не знаеше нищо за Габриела Димитрова Наплатанова – Русева към момента, в който президентът я назначи за член на медийния регулатор, освен че е журналист от бТВ.
След проваления избор за генерален директор на БНТ вече имаме известна представа за нея като член на регулатор, който по закон е независим. В този много важен избор Наплатанова – Русева игра квотно, с удивителна аргументация като тази:
Нейният глас можеше да бъде решаващ, защото тя не отрича качествата на Венелин Петков, но въпреки това била длъжна да остави колегите да преценят. Дано в бъдещите си участия като член на регулатора Наплатанова – Русева промени впечатлението, което остави с това изказване.
Президентската квота запази Кошлуков, това е ефектът от гласуването – независимо от обясненията за мотивите.
Симона Велева с гласуванията си показа нечетлив почерк. Да се дадат гласове в три посоки е неясно съобщение. Други казват, че е много ясно дори.
Останалите гласове не предизвикват изненада. Пролет Велкова – за Венелин Петков, Галина Георгиева – за Кошлуков. Кошлуков е запазен, рапорт даден.
2
Ирина Величкова, кандидат за генерален директор на БНТ, заведе дело срещу СЕМ по повод провеждането на процедурата за избор, която завърши без избор.
Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор на БНТ, впоследствие промени мнението си – и до момента нова процедура не е обявена.
Според регулатора причината за това е неяснотата, която би възникнала, ако бъде избран нов директор и същевременно съдът се произнесе в полза на Величкова. Регулаторът не е в състояние да подреди алгоритъм за излизане от тази евентуална ситуация, поради което се предпазва да влезе в нея.
Накратко, между двете проблематични ситуации – безкраен мандат на Кошлуков (тоест никакъв мандат) и евентуални правни сложности, свързани с обжалването – СЕМ дава предимство на безкрайния мандат.
Кошлуков е запазен.
3
Да не си помисли някой, че идеята е Кошлуков да е начело на БНТ до идващите избори. Нищо подобно. Изборите дойдоха, а на мандата не му се вижда краят. Но идват още избори.
Дневник следи делото, водено от Ирина Величкова. Първоначално Сашо Йовков, също кандидат, “е пожелал да участва лично в делото, но за днешното заседание се е разболял”. Заседанието е отложено.
На новата дата делото отново е отложено, този път защото Сашо Йовков иска съдът да задължи СЕМ да представи аудиозаписите от изслушванията на кандидатите на 27 и 28 юни и от заключителното си заседание на 29 юни, на което не се стигна до избор на нов генерален директор. Съдът е приел искането и е наредил СЕМ да предаде записите и като свидетел да се разпита стенографката от последното заседание. Следващото заседание на делото е насрочено за началото на ноември.
И да, Кошлуков като генерален директор на БНТ е запазен.
За втори път журналистът и водещ в бТВ Мария Цънцарова е била викана на разпит в МВР с цел да разкрие източниците си за репортажа за ваксинираните срещу Covid-19 вече бивши народни представители от партия “Възраждане”, съобщава Медиапул.
Прокуратурата се е включила в натиска към Мария Цънцарова да издаде източниците си на информация, която разкри разминаването между думи и дела на популярния сред антиваксърите политик Костадин Костадинов, съобщават и други медии.
Би трябвало тази страница вече да е затворена, има ясни стандарти на Европейския съд за правата на човека, достатъчно много ги обсъждахме покрай безславния опит на Мавродиев да притиска медиите и да ги санкционира, ако не разкриват източниците си.
не съществуват други начини за получаване на информацията;
се докаже, че належаща обществена необходимост от разкриване на информацията надделява над правото на защита на тайната на източниците;
съд или независима безпристрастна институция предварително направи оценка дали съществува неотложна социална необходимост и дали защитата на източниците и конкуриращите се интереси са добре балансирани.
В този случай четвъртото условие не е изпълнено. Тук относими са стандартите по решението на ЕСПЧ (Голям състав) от делото Sanoma Uitgevers BV v Netherlands. Полицията иска от журналист от изданието Autoweek диск със снимки от незаконни състезания с коли, тъй като има съмнение за участници с откраднати автомобили. Редакцията отказва, като се позовава на защитата на тайната на източниците. Прокурорът на Амстердам нарежда на главния редактор на Autoweek да предаде диска. Главният редактор отказва и е арестуван. Впоследствие се обръща към ЕСПЧ за нарушение на свободата на изразяване. Съдът (Голям състав) се произнася, че има нарушение на Конвенцията, тъй като отсъстват адекватни правни мерки за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ. Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.
През последния месец общо 37% от всички интеракции със страници и профили на политически партии са на такива, свързани с “Възраждане” – над 1.4 млн. харесвания, споделяния и коментари. На далечно второ и трето място са ГЕРБ (17%) и “Продължаваме промяната” (10%).
Зад успеха на Костадинов и “Възраждане” в социалните мрежи стои едно просто обяснение със сложни измерения: Костадинов не е точно политик. Той е по-скоро инфлуенсър, който качва редовно съдържание и кара съвсем гласно стотиците си хиляди последователи да го споделят и коментират (което те правят), за да може то да се появи във фийда на колкото се може повече хора. Освен това профилът залага на снимки, кратки видеа и компактни послания – такива, каквито алгоритъмът на Facebook харесва и често препоръчва на потребителите.
Намесата на Русия във вътрешната политика на България е описана в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), който е одобрен от Министерския съвет. Разсекретената част от документа за средата на сигурност, в която е преминала миналата година, е публикувана на сайтовете на службата и на правителството.
“От средата на 2021 г. Руската федерация стартира мащабна хибридна кампания за предефиниране на европейската архитектура за сигурност съобразно стратегическите си интереси, включващи прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.
Тези действия прераснаха през 2022 г. в безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция”, пише в доклада.
“Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум”, казват от контраразузнаването за първи път.
Според доклада за хибридните си атаки Русия ангажира “дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”.
Новинарски агенции от държави от ЕС, държави в процес на присъединяване и потенциални кандидати създават European Newsroom – проект за кореспонденти на агенциите, които да работят и да се обучават заедно в Брюксел с оглед на създаването и разпространението на новини по въпросите на ЕС.
Консорциумът ще произвежда новини, предлагайки общоевропейска гледна точка по делата на ЕС на хората от целия континент, се казва в съобщението на ЕК.
Обучението ще бъде по въпроси на киберсигурността, проверката на факти, производство на мултимедийни продукти.
Ще се предлагат допълнителни услуги (дневен ред на събитията, общо пространство за съвместни интервюта, услуги за акредитации и т.н.).
Участват DPA (Германия), AFP (Франция), Agerpres (Румъния), ANSA (Италия), APA (Австрия), Belga (Белгия), BTA (България), Europapress и EFE (Испания), HINA (Хърватия) , STA (Словения), TASR (Словакия), ATA (Албания), FENA (Босна и Херцеговина), MIA (Република Северна Македония), Tanjug (Сърбия), присъединили са се и агенции от Полша и Украйна.
Консорциумът е получил безвъзмездна помощ от 1,76 милиона евро за производство и разпространение на професионално и многоезично новинарско медийно съдържание (във всякакъв формат), както и за нехудожествени програми. Това съдържание трябва да отразява различните аспекти на ЕС и трябва да бъде постоянно достъпно във възможно най-много държави от ЕС на поне пет езика на Съюза.
Според Politico днес ще има събитие, официален старт в офисите на белгийския член на консорциума Belga news agency.
Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетениезапретърпенинеимущественивредивследствиенаклеветнически изявлениявпредаваниятаBTVНовините–централна емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.
СРС отхвърля иска.
С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:
Истинност и неистинност:
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:
КонстантновпрактикатанаВКСсеподдържа,чекогатожурналистразпространява негативнииопозоряващидругигофакти,границитенасвободноизразяванеисвободана печатаследвадасесчитатспазени,когатоистинносттанасведениятаедобросъвестно проверена.Обичайносеприема,чепроверкатаизискваинформациятадаепотвърденаот понедванезависимиизточника.СпоредпрактикатанаЕСПЧ,когатоспособътзанабиране насведениятаебилдоказанподелотосдостатъчнаконкретика,макарибез персонализираненаизточника,нособособяваненаконкретенкръготлица,група,общност илипринадлежност,стандартътзадобросъвестнажурналистическапрактикаследвадасе считазапостигнат.Дасеприемеобратното,биозначавалодасепоставятграници, несъвместимисправотонасвободноразпространяваненамненияинегативнаинформация заопределена(публична)личност,когатотазиинформацияслужинаинтересана обществото.Правнотозначениенадобросъвестнатапроверкасепроявяватогава,когато въпрекиизвършванетой,фактитесеокажатневерни.Втозислучай,акопроверката действителноедобросъвестна(например–основавасенаофициалниизточници,като прессъобщениянаМВР,прокуратура,министерствоидр.)винатасеизключваи журналистътнеотговарязавредите,причинениотпротивоправнотомуповедение(Решение.погр.д.No 449/2012г., IIIг.о.,Решение.погр.д.No 1486/2011г., IVг.о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.). Етозащосъдътнамира,чевслучаядоколкотоизточниканаинформациянарепортажа есъдебенакт–официаленизточник,журналистът,съответноработодателямунеможеда отговарязавреди.Неможедабъдесподеленатезата,чесаразгласениматериалиот досъдебнопроизводствобезсъгласиенанаблюдаващияпрокурор,доколкотовслучаястава въпросзамотивинасъдебенакт,изложенивпубличносъдебнозаседаниевприсъствиена представители на обществеността – медии.
