Tag Archives: BG Media

Медиите и системите за контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BLYSKOV2

Първата страница на утрешния Труд.

Медията като оръжие.

Като служебен министър на финансите  Асен Василев се изненада, че нито една система за контрол не работи.  Не работи, когато тези, които трябва да бъдат контролирани, са  в сговор с тези, от които зависи да има контрол. Не е трудно да се проследи какво е ставало с опитите за правила в медийния сектор. Това не е първата първа страница на Труд срещу системите за контрол.

Един пример за предходни реакции –  Блъсков реагира срещу  мерки  за медиен плурализъм   и правителството на Борисов не даде ход на мерките  –  ето как описва мерките  самият  Труд във въпросната публикация:

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

С днешна дата се вижда кой е имал интерес от неприемането на тези мерки.

blyskov

Впрочем  Труд  се ползва с подкрепата на ГЕРБ и след края на третото им правителство.

2021 избори 2 в 1: разходите за политическа реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Институтът за развитие на публичната среда  обяви резултатите от Мониторинг  на разходите за медийно отразяване. Наблюдението обхваща    40 национални и регионални медии  – 10 телевизии, 3 радиостанции, 13 вестника и 14 информационни сайта и агенции. Според Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и следва да се премахнат не по-рано от обявяване на изборния резултат. Изнасят се данни за най-търсените телевизии, политическите сили и кандидати с най-големи разходи и пр.

А Свободна Европа публикува данни за разходите за политическата реклама онлайн.

Според публикацията кандидатите за депутати, за президенти и за любимци на суверена са дали за реклама във Фейсбук около последните избори в България близо 1,3 милиона лева. Сумата от 673 922 евро е отбелязана в публичния регистър за политическа реклама в социалната мрежа за периода 15 август- 27 ноември 2021. Като самостоятелен рекламодател, коалицията “Продължаваме промяната” е отделила най-много пари за Фейсбук.

ВАС, делото КЗЛД срещу ПИК: лични данни в публикация с журналистически цели

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на ВАС (тричленен състав) по жалба срещу решение на Административния съд – София-град (АССГ):  АССГ отменя решение на КЗЛД относно публикация на ПИК, но ВАС отменя решението на АССГ.

ПИК публикува статия със заглавие Бомба в ПИК: Луксозен апартамент на смешна цена и пр.

В съдържанието на статията, достъпно за неограничен брой лица, неправомерно е разгласена информация относно физическата идентичност на А.Оскар,  (три имена, част от ЕГН/рождена дата, адрес), икономическа идентичност (имотно и финансово състояние, участие и членство в неправителствена организация), социална идентичност (професия, месторабота, трудова дейност, информация за принадлежност) – лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Той подава жалба до КЗЛД, комисията е приела жалбата за основателна и е посочила мерките, които следва да бъдат приложени.

Решението на КЗЛД се оспорва пред АССГ.

  • АССГ:

при издаването на оспорения акт неправилно е приложен материалния закон. Приел е, че в разглеждания случай, в който име, дата на раждане и точен адрес на имот, собственост на жалбоподателя пред КЗЛД са публикувани на сайта на оспорващото дружество, касае лични данни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, във вр. с чл. 4, т. 1 от ОРЗД, които са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от ОРЗД, като сайтът на който са публикувани има характер на електронна медия, а информацията има характер на информация, публикувана за журналистически цели.

Първоинстанционният съд е посочил, че понятието “журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава.

Ограничаване свободата на изразяване и информация е допустимо само в рамките на необходимото в едно демократично общество съгласно чл. 10, § 2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

 В съображение 153 от ОРЗД е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. Тук се прилага чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД  – обработването на лични данни за журналистически цели,   при спазване на изискванията на чл. 8 от КЗПЧОС,  в който смисъл са и изводите на Конституционния съд в Решение № 8/15.11.2019 г.  по к. дело № 4 от 2019 г.

Съдът е посочил, че лрицето е публична фигура, а  данните, които са публикувани от ПИК,  са общодостъпни посредством публичния Имотен регистър. По тези причини съдът   е отменил  решението на КЗЛД.

  • ВАС:

Така постановеното съдебно решение е неправилно. Безспорно е установено, че “Пик Нюз” ЕООД, като издател на електронния сайт на медията си “Пик” и като администратор на лични данни е публикувал цитираната статия, като в нея се съдържат лични данни на А. Оскар – имена – собствено и фамилно, професия, месторабота, принадлежност към организацията [наименование], публикувани са справки от Агенцията по вписванията, съдържащи точни данни за притежавания от него имот – пълен адрес, описание, цена, вписвания, ипотека, заличаване на ипотека, публикуван е ЕГН със заличени само последните четири цифри.

Правилно е прието и че А. Оскар е публична личност – началник на клиниката по офталмология на “Александровска” болница.

Коректно е и позоваването на решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС за баланса на  конкуриращи се права – но именно при преценката на баланса АССГ не е съобразил  изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Правилно КЗЛД е приела, че от администратора на лични данни е допуснато нарушение на принципа на “свеждане на данните до минимум”. С публикуване на първите шест цифри от ЕГН на А. Оскар, както и с публикуването на адреса на притежавания от него имот, правилно КЗЛД е приела, че прекомерно е надхвърлена изискуемата за целта на статията информация, с което е нарушен баланса между двете конкуриращи си права.

Необходимостта от информиране на обществото  относно фактите, предмет на статията в електронната медия, може да бъде удовлетворена и без посочване на рождената дата на коментираната публична личност и точния номер на апартамента му и идентификатора на имота.

Обстоятелството, че част от информацията има за източник публичен регистър е обсъдено и от КЗЛД и от съда, като съдът е приел, че това е достатъчно да направи публикуването на данните законосъобразно. Този извод не може да бъде споделен, тъй като публикуването на данните в имотния регистър има различни цели от тези на публикацията за журналистически цели. Освен това данните в публичния регистър не са непосредствено публично достъпни, а могат да бъдат получени по реда на ЗКИР и Наредба № 2/2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър. Обработката на личните данни за целите на журналистическата дейност са операция по ново обработване на данните, получени от публичния регистър на Агенцията по вписванията, съответно с нова цел, която операция и цел следва да отговаря на изискванията на ОРЗД, в това число и на принципа за свеждане на данните до минимум, който е нарушен.

ОТМЕНЯ решение № 2006 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело № 11856/2020 г. на Административен съд – София-град, Второ отделение, 40 състав вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Пик Нюз” ЕООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Н. Недялков, против решение № ППН-01-217 от 28.08.2020 г., постановено от Комисията за защита на личните данни.

Решението е важно в светлината на решението на Конституционния съд, който акцентира върху баланса на конкуриращи се права.

Решението на ВАС 

Избори 2021: нарушения на забраната за обявяване резултати от допитвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

№ 952-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на dir.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 16:50 ч. и 17:50 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до клиенти на сладкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва, а именно резултати към 16:00 ч. – десерти – Паста Гербер – 23.01%; Канадски тарт – 21.02%; Торта Червено кадифе – 14.2%; Баклава Сарай – 9.27%; Има такъв сладкиш – 9.09%; Парфе Демократ – 7.01%; Възрожденски пестил – 3.6%; Петифури Мая – 2.86%; напитки:  Генералско кафе – 48.15%; Професорски чай – 24.01%; Шербет – 9.15%; Лозов сок – 5.1%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на dir.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като клиенти на складкарниците в България относно предпочитани сладкарски изделия.

№ 949-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Blitz.bg, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 9:30 ч. и 15:40 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в автомобилни състезания, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., както следва:

В 9:30 ч. „Джипът на Борисов – 21%, Ладата на Нинова – 18%, Бусът на Карадайъ – 11%, Смартът на Харвардците – 13%, Хамърът на Слави – 10%, , Тротинетката на Костов – 9%, Танкът на Каракачанов – 1%, Влакът на Мая – 2%“.

В 15:40 ч. „Джипът на Борисов – 25,9%, Смартът на Харвардците – 20,8%, Ладата на Нинова – 18,7%, Бусът на Карадайъ – 10,4%, Хамърът на Слави – 8,8%, Тротинетката на Костов – 7,6%, Фордът на Коцето – 3,2%, Влакът на Мая – 2,4%“. Танкът на Каракачанов – 1,1%“.

В 15:10 ч. на интернет страницата на агенцията е представен „Екшън във формула „Президент“ между болидите на Генерала и Професора – Болидът на Генерала – 44.06 %; Болидът на Професора – 31%; Болидът на Председателя – 9.31%; Болидът на Магистрата – 8.02%; Болидът на Възрожденеца – 3.22% и Болидът на Луната – 1.9%.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Предвид това Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Blitz.bg представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., независимо че на интернет страницата са обозначени като участници в състезание рали „България“ и „Екшън между болиди“.

№ 950-ПВР/НС

Централната избирателна комисия извърши преглед на интернет страницата на Клуб З, при която установи, че на 14 ноември 2021 г. във времевия отрязък между 10:00 ч. и 14:30 ч. на същата са публикувани няколко пъти резултати от допитвания до общественото мнение, изразени в проценти под формата на участници в залагания в букмейкърски къщи, чрез които се визират кандидати на партии и коалиции от гласуването в изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г. като на интернет страницата на Клуб З е публикуван линк в Туитър, в който са отразени самите резултати от залаганията.

Предварителни данни от гласуването в изборния ден се получават чрез допитване до избирателите за техния вот, след като напуснат избирателната секция. Поради горното Централната избирателна комисия приема, че в случая публикуваните резултати от гласуването в проценти на кандидати по партии и коалиции на интернет страницата на Клуб З представляват именно резултати от допитвания до общественото мнение в изборния ден по повод изборите за президент и вицепрезидент и за народни представители на 14 ноември 2021 г., въпреки че самите резултати са публикувани на линк в социалната медия Туитър, а не директно на интернет страницата на Клуб З.

***

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 5 ИК е налице забрана резултати от допитвания до общественото мнение по повод на избори да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.

Съгласно разпоредбата на чл. 475, ал. 1 ИК лицето, което е нарушило разпоредбата на чл. 205 ИК, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева, респективно субект на административното нарушение може да бъде физическо или юридическо лице.

В посочените случаи ЦИК  констатира нарушение, оправомощава  председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение и указва да се премахне публикуваните резултати от социологически проучвания, а в последния случай – връзката към данните от страницата на изданието.

Pi ar Sevi Boiko: досъдебно производство, но за какво

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един случай, който заслужава отбелязване.

На 10 септември 2021 г. на заседание на парламентарна комисия присъства главният прокурор, в случая Иван Гешев.  Обсъждат се важни законови промени, свързани с прокуратурата.  Всички погледи и камери са обърнати към него, и той знае това. Гешев  държи телефон. Появяват се кадри, на които е  телефонът, екранът,  дейността, която Гешев извършва – чат в Телеграм, и лицето с което чати – Pi ar Sevi Boiko.

Снимките се разпространяват в медиите. Pi ar Sevi Boiko потвърждава, че има такъв чат. Преобладаващ обществен интерес.

И след това – досъдебно производство. За какво? – “Който узнае неадресирано до него съобщение, изпратено по електронен път.”

Както напомня Медиапул, в такива случаи прокуратурата не се интересува за какво става дума, а само кой прави информацията публична.

По мое мнение става дума за публична фигура на обществено място по време на събитие, представляващо обществен интерес, ангажирана с паралелна  дейност, представляваща обществен интерес:

  • Главният прокурор няма т.нар. оправдано очакване за тайна на личния живот (reasonable expectation of privacy) по време на обществено обсъждане на законови промени в присъствието на множество камери, свидетелстващи за огромния интерес към него самия и към събитието.
  • Това, което снимките показват – че  по време на обсъждането главният прокурор води разговор с лица от най-приближения кръг (Pi ar Sevi) на лидер на политическа партия (Boiko) – e принос към дебати с важно обществено значение.

Update 8 ноември 2021

Прокуратурата отказва да образува наказателно производство срещу Иван Гешев по повод сигнала на БОЕЦ за “Pi ar Sevi Boiko” – вж тук и копие от прокурорското постановление:

“С първото съобщение Арнаудова посочвала името на изказващия се в момента депутат от ГЕРБ – А. Николов. Предвид течащия дебат, въпреки че не било удобно да комуникира, от възпитание, г-н Иван Гешев отговорил лаконично на съобщението със символ т. нар. „емотикон”.

“Въпросната комуникация и получените на дисплея на телефона на главния прокурор съобщения били заснети с техническо средство, най-вероятно фотоапарат…“.

“Комуникацията станала достояние на г-н Георги Георгиев – председател на ГД “БОЕЦ – България обединена с една цел”, който решил, че за това трябва да се сезира ИВСС, ВСС, МП и ВКП” и т.н.

“В заключение, отделно от това, което бе коментирано до момента, следва да се има предвид, че по принцип с действията си, лицата заснели и публично оповестили комуникацията между г-н Иван Гешев и г-жа Севделина Арнаудова, реално са нарушили основни права, които притежава всеки български гражданин и по-конкретно, конституционно гарантираната неприкосновеност на личната кореспонденция и комуникация”.

Свободна Европа по темата.

Предстои избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
 СЕМ информира:

Съветът за електронни медии на заседание, проведено на 13 октомври 2021 г., взе решение (по протокол), с което допуска до трети етап на обявената Процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио – изслушване, следните кандидати:

1. Милен Митев
2. Митко Димитров
3. Иво Тодоров

Изслушванията на допуснатите кандидати ще се проведат в поредност, съгласно входящия номер на заявлението за участие в процедурата, подадено в СЕМ:

25 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч. – Милен Митев (вх. № РД-22 25-00-7/ 16.09.2021 г.)
14:30 ч. – 16:50 ч. – Митко Димитров (вх. № РД-22 25-00-9/ 16.09.2021 г.)

26 октомври 2021 г.
10:00 ч. – 12:20 ч.  – Иво Тодоров (вх. № РД-22 25-00-10/ 16.09.2021 г.)

Съветът за електронни медии не допуска до изслушване кандидатите Жени Гаджалова и Светослав Костов.

Съветът прие правила за изслушване на кандидатите, които са може да видите тук.

Правила за изслушване на кандидатите

27 октомври

Съветът за електронни медии избра Милен Митев.

ЕК: Втора покана за представяне на предложения относно наблюдението на собствеността на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия отправи втора покана за представяне на предложения за съфинансираната от ЕС система за наблюдение на собствеността на медиите. Тази покана ще допълни текущия първи пилотен проект (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция). и ще осигури база данни за собствеността на медиите в останалите 12 държави членки (България, Полша, Словакия, Естония, Латвия, Малта, Кипър, Ирландия, Франция, Румъния, Хърватия, Люксембург).

Обзорът на собствеността на медиите систематично ще оценява съответните правни рамки, както и рисковете за прозрачността при собствеността на медиите. Той също така ще показва потенциални рискове за медийния плурализъм и ще предоставя ценна информация за по-добро разбиране на новинарския медиен пазар. Този инструмент ще направи информацията достъпна за всички чрез интерактивна онлайн платформа, показваща резултатите във формати, адаптирани към нуждите на различните потребители.

Заинтересованите консорциуми, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите на европейско, регионално и местно равнище, могат да кандидатстват по тази покана до 15 декември. Максималният размер на подкрепата от ЕС по проекта е 500 000 евро. Продължителността е 12 месеца, очаква се началото да е през есента на 2022 г.

Тази инициатива е част от по-широките усилия в областта на свободата и плурализма на медиите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация.

Повече информация за тази и други покани в областта на медиите, както текущи, така и в процес на подготовка, ще намерите тук.

По първия пилотен проект за мониторинг на собствеността на медиите ще се предостави   база данни, съдържаща информация за собствеността на медиите и системна оценка както на съответните правни рамки, така и на рисковете за прозрачността на собствеността на медиите. Проектът EUROMO започна  през септември 2021 г. и се управлява от консорциум, ръководен от Университета Париж-Лодрон в Залцбург (PLUS).

Подкрепа на ЕС: до 1 000 000 евро

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Българският хелзинкски комитет (БХК) публикува влезли в сила и действащи актове на главния прокурор, които самата прокуратура не е огласила на сайта на институцията.

В списъка на актовете са и заповеди, свързани с интелектуалната собственост, като тези методически насоки (консолидиран текст), в които има множество препратки към дефиниции и текстове, даващи по-голяма яснота каксе изисква да се прилагат ЗАПСП, ЗРТ, НК, ЗАНН и др.

Методически насоки за работа по преписки и дела за престъпления против интелектуалната собственост, утвърдени със Заповед № РД-02-12 от 18.05.2018 г., изм. и доп. със Заповед № РД-02-23 от 25.09.2019 г. на главния прокурор (Получена с решение за предоставяне на достъп до обществена информация № 299 от 09.06.2021 г. на заместник главен прокурор)

Венелин Петков и Антон Хекимян vs Валери Симеонов, първа инстанция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Венелин Петков и Антон Хекимян, журналисти от бТВ, заявиха, че ще съдят Валери Симеонов, който ги обвини в корупция.

СГС  се е произнесъл в тяхна полза.

Ето какво се казва в решението:

Според настоящия съдебен състав  с част от изказванията си в телевизионното интервю в на 11.02.2020 г. в предаването „Сутрешен блок” на БНТ ответникът е извършил клевета спрямо ищците, като е осъществил противоправно поведение изразяващо се в осъществяване на един от посочените състави на престъпление в НК, а именно този на чл.147, ал.1, предл.2-ро от НК и в частност изпълнителното деяние „припише престъпление“ корупция.

Терминът корупция е легален и се съдържа в чл.3, ал.1 от ЗПКОНПИ и гласи, че „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица.“ и по своя наказателен смисъл представлява престъпленията даване или взимане на подкуп прогласени в чл.301 и съответно чл. 304 от НК.

Според съда приписването на въпросното престъпление е осъществено чрез няколко изказвания/отговори на въпроси и задаване на риторични такива/ на ответника,които в стилистическата, логическата и смисловата им свързаност и последователност недвусмислено сочат,че ищците Х. и П. са корумпирани, а причината за това е твърдението на С., че умишлено и преднамерено не са дали незабавно гласност и на практика са затаили сведения дадени им от св.Н.,за престъпления извършени от лицето В.Б..

Вербалното осъществяване на клеветата в хипотезата на преписване на престъпление може да бъде осъществено чрез директно изказване,че определено лице е извършило престъпление. То обаче може да се осъществи и чрез поредица от изрази,които с смисловата си съвкупност налагат очевиден и категоричен извод, че изричащият приписва извършване на престъпление на друго лице или лица. Настоящият случай е такъв.

В разговора с водещата ответникът С. й задава риторичен въпрос : „Или смятате, че телевизионните водещи не са корумпирани?“. Следва отговора на водещата,че не знае за такива журналисти и въпроса, дали той знае, на който В.С. отговаря дословно: „Ето Ви го един А.Х.. Вижте, със имена говоря. Ето Ви го един В.П.. Сега ме гледате и в погледа Ви говори „Ма що казвате имена на мои колеги?”.

Смисъла на горните реплики на ответника е ,че има корумпирани журналисти и ако тя не знае за такива,той й казва,че такива са А.Х. и В.П.. За съда е категоричен извода,че с тези си изказвания ответникът е приписал престъпление на двамата журналисти изразяващо се в това,че срещу лична полза или облага умишлено не са дали гласност на подаден им от трето лице сигнал за извършвани престъпления и не са сезирали прокуратурата за тази информация

По делото няма доказателства, а и твърдения в такава насока, ищците да са признати за виновни за извършване на корупционни действия,за престъплението подкуп или за лично укривателство или да има висящи наказателни производства в тази връзка.

Ето защо съдът приема,че в конкретния случай изказването на ответника в телевизионния ефир, че ищците са корумпирани с оглед разпоредбата на чл. 147, ал.1 от НК са противоправни. Възражението на ответника, че в процесното предаване пред широката общественост не е приписал на ищците извършено престъпление, а е упражнил прогласеното му от Конституцията право на свободно изразяване на мнение посочено в чл.39 от нея и съответно чл.10 ЕКЗПЧОС се явява неоснователно поради следното:  това право не е безгранично и неговите предели са посочени в чл.39, ал.2 от КРБ и са определени на „Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго “. В процесния случай правото на свободно изразяване на мнение е упражнено извън предвидените в КРБ граници и е употребено по начин увреждащ правата и доброто име на ищците, като на последните им е било приписано престъпление предвидено в Особената част на НК, за което по делото не са приложени доказателства да са извършили. По същия начин правото на свободно изразяване на мнението е поставено в граници и в чл.10, ал.2 от ЕКЗПЧОС, където е посочено, че „Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите…“.

Решението е постановено на 21 септември и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните, с въззивна жалба, пред САС.

EBU: Обществени медии и демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия изследва корелацията между състоянието на обществените медии и състоянието на демокрацията в държавите, членуващи в организацията.

Изследването се основава на международно утвърдени и широко използвани  показатели.  Данните са предимно от 2021 и 2020 г. Търси се корелация между финансиране, независимост, доверие, влияние на дезинформацията, активност на гражданското участие.

Не е изненадващ изводът в изследването, че по-добре за демокрацията е гражданите да се информират от обществените радио и телевизия, отколкото от търговските и от социалните мрежи – все пак EBU e организация на обществените медии. А и обществените медии затова съществуват, за да помагат за формирането на хората като граждани, не само като потребители.

Втори въпрос е в българската си версия  как обществените телевизия и радио изпълняват обществената си мисия.

 Публична версия на резултатите