Едно решение на Съда на ЕС от 16 септември 2021 г.  по дело C-21/20 с предмет преюдициално запитване,   постъпило в Съда на 17 януари 2020 г., в рамките на производство по дело Българска национална телевизия срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ — София при Централно управление на НАП.

Спорът между БНТ и НАП възниква след данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., при която данъчният орган отказва да признае право на пълен данъчен кредит на БНТ, и издава ревизионен акт, с който се установяват задължения на БНТ за внасяне на ДДС. БНТ обжалва по съдебен ред пред Административен съд София-град, който на свой ред отправя oтпpaвя запитване до Cъдa на ЕС за тълĸyвaнe нa paзпopeдби oт Директивата за ДДС.

16 Съгласно ЗРТ дейността на БНТ се финансира чрез субсидия от държавния бюджет, предназначена за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални предавания.
Размерът на субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет. Освен това БНТ получава целеви субсидии за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите.
17 Дейността на БНТ се финансира и със собствени приходи от реклама и спонсорство, с  остъпления от допълнителни дейности, свързани с телевизионната дейност, с дарения и завещания, с лихви и други приходи, свързани с телевизионната дейност.
18 До март 2015 г. БНТ е ползвала частичен данъчен кредит за всички свои покупки. След това тя прилага т.нар. метод на „директно алокиране“, като преценява изолирано всяка нейна покупка в зависимост от това дали е или може да бъде използвана за дейност с „търговски“ характер — като развлекателни предавания, филми и спортни предавания — или за дейност, свързана с изпълнение
на „обществените ѝ функции“ — като излъчване на парламентарен контрол, предаване  на религиозни церемонии или на предизборни кампании. БНТ освен това приема, че дейността ѝ по
излъчване на телевизионни предавания е не „освободена доставка“ по смисъла на ЗДДС, а  дейност, която не попада в обхвата на ДДС, и че в обхвата на този данък попада само дейността ѝ с „търговски“ характер.
19 В приложение на този метод БНТ ползва пълен данъчен кредит за покупки, които са използвани  за „търговската“ ѝ дейност. Тя ползва частичен данъчен кредит за покупки, които са използвани едновременно за дейности с „търговски“ характер и за дейности, които нямат такъв характер.
20 След данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., с ревизионен акт от 14 декември 2016 г. българските данъчни органи отказват да признаят право на пълен данъчен кредит за покупките на БНТ и установяват задължения на БНТ за ДДС за този период в размер на 1 568 037,04 BGN (български лева) (около 801 455 EUR), ведно с лихви.
21 Според данъчните органи рекламната дейност на БНТ подлежи на облагане, докато дейността ѝ по излъчване на програми е освободена от облагане. БНТ обаче нямала право на пълен данъчен кредит, защото било невъзможно да се определи дали покупките, извършени за целите на икономическата ѝ дейност, са предназначени за облагаеми с ДДС доставки или за доставки, които според посочените органи са освободени от ДДС. За тези покупки БНТ имала право на пълен данъчен кредит само ако дейностите по излъчване на спортни предавания, по създаване и излъчване на развлекателни програми и по излъчване на чуждестранни филми са финансирани изцяло с приходи за реклама, а не със субсидии от държавния бюджет. Настоящият случай не бил такъв.

22 С решение от 27 февруари 2017 г. директорът отхвърля жалбата, подадена от БНТ по
административен ред срещу ревизионния акт от 14 декември 2016 г.
23 Тогава БНТ обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция,
Административен съд София–град (България).
24 Според тази юрисдикция за решаването на делото по главното производство е необходимо да се определи дали дейността по излъчване на предавания от БНТ, в качеството ѝ на обществен оператор, на който ЗРТ възлага специфични функции и който получава субсидии от държавния
бюджет, представлява доставка на услуги, извършена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, но освободена от ДДС по смисъла на член 132, параграф 1, буква р) от тази директива, или този вид дейност не представлява облагаема доставка, която попада в обхвата на цитираната директива. Според същата юрисдикция отговорът на този въпрос ще позволи да се установи дали посочената дейност по излъчване следва да се отчита при определяне на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаемите доставки, по които БНТ е получател.
25 Запитващата юрисдикция добавя, че в решение от 22 юни 2016 г., Český rozhlas (C-11/15, EU:C:2016:470), Съдът действително е разгледал въпроса дали дейността на националното чешко радио по радиоразпръскване, за която дейност радиото получава такси, плащани от лицата, които притежават или държат радиоприемник, представлява възмездно извършена дейност, но Съдът все още не се е произнесъл относно дейността на обществената телевизия, финансирана със субсидии от държавния бюджет.

26 Запитващата юрисдикция уточнява също, че в решение от 27 март 2014 г., Le Rayon d’Or C-151/13, EU:C:2014:185), Съдът се е произнесъл по въпроса дали извършено от национална здравноосигурителна каса плащане на обща сума попада в приложното поле на ДДС, но от това не
може да се изведе еднозначен отговор за целите на спора в главното производство.
27 По–нататък, ако следва да се приеме, че дейността на БНТ е двойствена, т.е. че включва както освободени, така и облагаеми доставки, запитващата юрисдикция се пита и дали на приспадане подлежи само частта от платения по получени доставки ДДС, която може да се счита за свързана с частта от дейността на БНТ, която има „търговски“ характер. Наред с това, в подобна хипотеза тази юрисдикция се пита по какви критерии би следвало да се определи обхватът на правото на приспадане.

28 При това положение Административен съд София–град решава да спре производството и  да постави на Съда преюдициални въпроси.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar 

Като дава отрицателен отговор на основния въпрос, ГА отделя специално внимание на предлаганото тълкуване на БНТ за разграничаването на  дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес, и търговската им дейност за данъчни цели:

Предлаганото тълкуване от БНТ

54.      БНТ излага в своето становище интересно виждане за това разграничаване. Ако правилно разбирам нейната позиция, БНТ счита за търговска дейност излъчването на всички предавания, които според нея привличат зрители, позволявайки по този начин да се продава ефирно време за реклами. Става въпрос най-вече за излъчване на спортни събития, чуждестранни филми или развлекателни програми. Въз основа на това в периода, за който се отнася главното производство, БНТ приспада изцяло платения и дължимия ДДС върху елементите от разходите за излъчване на тези предавания. Излъчването на останалите видове предавания според БНТ обаче се извършва в рамките на обществената мисия и като такова не подлежи на облагане с ДДС.

55.      Според мен тази позиция обаче е погрешна поради две причини.

56.      Първо, възприетото от БНТ разделяне на предаванията на носещи и неносещи приходи от реклама според мен е произволно и не непременно съответстващо на реалността. Лесно е да се посочат категории предавания, които par excellence отговарят на критерия за обществена мисия, като в същото време събират обикновено много зрители и са идеален „носител“ на реклами — например информационните предавания. Категории предавания, които БНТ отнася към търговските, обаче е напълно възможно да се отнесат към дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес. Този интерес всъщност е свързан с „демократичните, социалните и културните потребности на […] общество[то]“, а тези потребности обхващат и области като киното, спорта или забавата.

57.      Второ, предлаганият от БНТ метод за класифициране на предоставяните от нея услуги не отчита фактора, на който се основава системата на ДДС, а именно връзката между, от една страна, придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице за нуждите на неговата дейност и от друга страна, облагаемата доставка на стоки или услуги, която извършва в рамките на тази дейност. С други думи, за да може придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице на предходен етап от търговския оборот да се считат за използвани за целите на неговата дейност, разходите за съответното им придобиване или получаване по принцип трябва да бъдат съставен елемент от цената по облагаемите сделки, извършени от това данъчнозадълженото лице на следващ етап от търговския оборот.

Съдът на ЕС:

1) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкува в смисъл, че дейността на национален обществен телевизионен доставчик по
предоставяне на аудио–визуални медийни услуги на зрителите, която е финансирана
от държавата под формата на субсидия и за която зрителите не заплащат такси за
телевизионното излъчване, не представлява доставка на услуги, извършвана
възмездно, по смисъла на тази разпоредба.

• Доставката на услуги е извършена „възмездно“  само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на определяема услуга, предоставена на получателя (31). 
• От споменатите услуги се ползват не лица, които могат да бъдат ясно идентифицирани, а всички потенциални зрители. В допълнение, размерът на съответната субсидия се определя на базата на норматив за час програма, без въобще да се вземат предвид самоличността и броят на ползвателите на предоставяната услуга.(37)

2) Член 168 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че националният
обществен телевизионен доставчик може да приспадне платения по получени
доставки данък върху добавената стойност (ДДС) за покупките на стоки и услуги,
използвани за нуждите на неговите дейности, които дават право на приспадане, и че
не може да приспадне платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и
услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които не попадат в приложното
поле на ДДС. Държавите членки следва да определят методите и критериите за
разпределяне на сумата на платения по получени доставки ДДС между облагаеми
сделки и сделки, непопадащи в приложното поле на ДДС, като отчитат целта и
структурата на тази директива, спазвайки принципа на пропорционалност.