• В радиото и телевизията за всеки един текст може да се проследи или до автора или редактора и да има ясна отговорност. В сайтовете не е така, печатните и онлайн изданията, ад бъде ясен авторът или главният редактор, а не само собственикът. Ако бъдат изравнени  правилата, засегната страна  може да стигне до съответния автор, имам предвид основно жълтите издания. Става дума за засегната страна, която бъде наклеветена, да достигне до съответния автор.
• Има ли нужда от Съвет за електронните медии. Моето лично мнение е, че няма. Моето лично мнение е, че няма нужда от Съвета за електронни медии, но трябва да видим чисто законово как стоят нещата, най-малкото трябва да бъде реформиран. В момента той работи повече като политическа бухалка, отколкото като регулаторен орган. Ще направим предложения, те ще бъдат практични предложения, ние сме журналисти от практиката, а не кабинетни учени.
• Финансирането – дебатът е отворен, дали от фонда, дали от бюджета, но и двата източника са държавни. Според мен държавните медии не би трябвало да участват на рекламния пазар. Защото стартират с милиони напред от бюджета, който е сигурен за тях. Според мен парите от държавата да са насочени към обществените медии, не към частните. Сега държавата финансира частни медии, което е начин за контрол. Ако една частна медия получава по-малко пари от държавата, ще е по-свободна. Да освободим частните медии от държавната опека. Свободата им ще зависи само от тях.

Ето и запис от участието на председателя на парламентарната комисия пред БНР, Неделя 150, 13 февруари 2022, Явор Стаматов водещ.

Има решение на СРС по делото на журналиста Димитър Кенаров по повод действията на полицията срещу него по време на протестите през септември 2020.  Министърът на вътрешните работи вече посочи, че са установени нарушения на служителите на МВР.

Дневник:

Арестът на журналиста Димитър Кенаров, който беше задържан и бит на антиправителствения протест от 2 септември 2021 г., е незаконен, а в действията на полицаите има данни за престъпление. Това приема Софийският районен съд (СРС), който в началото на февруари 2022 г. постановява решение по казуса, за което съобщават от “Репортери без граници”.

На 4 февруари 2022 г. Софийският районен съд обявява фактическото задържане на Димитър Кенаров, продължило над 5 часа в нощта на 2 срещу 3 септември 2020 г., за незаконно. В решението съдът обръща внимание на факта, че според представената от МВР книга за пропускателния режим Димитър Кенаров е бил записан като поканен от дежурния от 3 часа сутринта до 3:45 часа.

“При условие че процесуалните закони изискват действия да се извършат в светлата част на денонощието (по изключение – през нощта), възниква основателен въпрос какво точно се случва в 05 РУ СДВР през малките часове на нощта и все по покана”, приема съдия Яна Димитрова.

“Съдът не намира за нужно да се спира повече на тази очевидно съставени с цел да се скрие обективната истина с документи, и то по такъв обиден както за съставителите ги, така и за тези, които ги четат, начин. Съдът подчертава, че стореното “освен съдържащо данни за престъпление по Наказателния кодекс сочи на отчайваща липса само на професионализъм, а изобщо на някаква връзка с нормалната човешка дейност”, е записано още в решението на съда.

“По делото липсват доказателства, даже данни за каквото и да било поведение” на журналиста, които да налагат задържането му, приема съдия Димитрова и подчертава, че такива не се твърдят от МВР по делото.

Медиапул:

Софийската апелативна прокуратура вече потвърди отказа да се образува наказателно дело за побоя срещу Кенаров. Не било ясно какво се е случило и Кенаров не носел отличителните знаци на журналист.

Организацията Репортери без граници беше нарекла мотивите на прокуратурата абсурдни и дистопични, достойни за Оруел.

Върховният административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС разгледа  на главния прокурор и прие тълкувателно решение 12/2021 по въпроса „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“.

Комисията по досиетата има ли материална компетентност  да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“   за конкретно лице, за което вече  е установена и обявена  принадлежност към ДС.

Ако са  обявили  преди 12-13  години едно лице за сътрудник на ДС,  и сега гледат едно множество, към което лицето принадлежи, ще го обявят ли отново?

Общото събрание казва: Не. Комисията по досиетата да не обявява едно лице отново, освен ако няма нови доказателства.

Върховните съдии приемат, че с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и няма нужда – нито законово основание според тях – да се информира пак: „В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка.“

В сайта desebg.com  тази практика се нарича опъване на чадър над осветяването на зависимостите от ДС. Публикацията с автор Христо Христов  със съкращения:

Както desebg.com писа,  през последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество – на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.

Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии случайно или не са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.

Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото?

Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.

В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.

Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии, законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКПСБСП/ДС в началото на прехода.

И затова възложи на Комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.

Преди година и половина…

Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на и осветяването на сътрудниците на ДС говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание не излезе с решение.

Реална е опасността съдът в самия край на изпълнението на закона  на практика да опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега чрез една съдебна институция като Върховния административен съд се отнема  правото на обществото да има информиран избор.

*

И така: като говорим за медии, ако  лицата от списъците по-долу решат да се кандидатират за заемане на позиция, подлежаща на проверка, те няма да бъдат обявени!

• Решение 72/2009 г за частни електронни медии Отворете 
• Решение 105/2009 за печатни издания Отворете 
• Решение 54/2008 за обществените медии Отворете 
• Решение 162/2010 за регионални медии Отворете

Втори въпрос е, че за тях отпадна правната пречка да са членове на медийния регулатор  и могат да заповядат в управлението на обществените медии. Такива примери вече има, Гарелов (Талев) се яви преди време.

Първа точка на заседанието на ККМ на 3 февруари (видео) е обсъждане на бюджета за 2022 г.

В коалиционното споразумение е записана цел 1 процент – с тенденция 1.5 процент от БВП – за култура. Каза се, че в проекта за 2022 за Група Култура има 0.59 процент БВП, увеличение 100 милиона, най-голяма част – за капиталови разходи. През лятото се очаква актуализация.

По отношение на медиите най-активни – както и на коалиционните преговори – са представителите на ИТН.

Ива Митева постави въпроса за Фонд Радио и телевизия и необходимостта от привеждане на ЗРТ в съответствие със ЗПФ и правото на ЕС за държавната помощ и предложи спешно създаване на работна група за БНТ, БНР, СЕМ и всички проблеми. МК отговори, че има депозиран в НС законопроект.

Освен другото, привеждането на ЗРТ в съответствие с правото на ЕС за държавната помощ би прекратило някои практики на правителствата на Борисов.

Председателят на ККМ заяви (57′): Като приключим с приемането на бюджета, със сигурност ще отворим темата за ЗРТ. Не знам дали ще използваме само законопроекта или ще има и други неща.

Той постави въпрос към представителите на институциите как се формира бюджетът от 82 и половина милиона на БНТ, въз основа на какви критерии – това са огромни пари, имате ли представа колко са приходите от реклама, колко хора работят в БНТ, необходима е оптимизация, каза Йорданов.

Любомир Каримански добави, че не разбира защо управляващите от 98-ма досега не са направили работещ Фонда Радио и телевизия. Според него финансирането трябва да е от фонда. Може би това трябва да го каже на МФ, според които фондът е несъвместим със ЗПФ.

В края на заседанието говорят директорите на БНТ, БНР и БТА (от 1’43”). Повече – в записа.

Внесена в ККМ е и 47-202-00-6 Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г. През 2022 очакваме законодателния акт за свободата на медиите.