Tag Archives: BG Media

Магнитски за Пеевски и др.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

1. Пеевски на светло

Името на Дилян Пеевски не се споменаваше – или се споменаваше ограничено – години наред в българските медии:

преди фалита на КТБ – защото се знаеше малко за него, не се разграничаваше добре собствеността и ролята на Пеевски от ролята на майка му (и се налагаше да се пише за субекта Пеевски – Кръстева) и от Цветан Василев (съответно за субекта Василев – Пеевски – и без друго Цветан Василев каза на Валерия Велева, че Пеевски му е като син, преди да престане да му бъде).
след фалита на КТБ – по същите причини, по които името Дилян Пеевски отсъства от обвинителния акт в мегаделото “КТБ”.

А основания за споменаване имаше, но проправителствените медии го споменаваха главно като законодател и дарител. И – както Борисов казваше – като един депутат.

2. Правителството на САЩ

На 2 юни 2021, в деня на Ботев, това се промени. Набрали въздух, застанали “не пред Американското посолство, защото не може”, а някъде из Горен Лозенец, репортерки патетично наваксваха многогодишното си мълчание по темата Пеевски, като начало прочитайки изцяло и изразително изявление на Министерството на финансите на САЩ.

Пълният текст на български език.

Там се съдържа и следното: “В резултат от днешната мярка се блокира цялата собственост и право на собственост и други собственически права ( на посочените по-горе лица), които се намират в Съединените американски щати или са във владението или под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Такава собственост, право на собственост и други собственически права задължително трябва да се докладват на Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC). Освен това се блокират всички дружества, притежавани пряко или непряко (с дялово участие от или над 50 процента) от едно или няколко от санкционираните лица.

Ако не е налице общo или нарочно разрешение, издадено от OFAC, или освобождаване от задължението по друг начин, предписанията на OFAC по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост и други собственически права на публично обявените или по друг начин санкционирани лица. Забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице или получаването на каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице.”

3. Министерският съвет

Тъй като към момента няма изработена нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава, Министерският съвет със свое решение от 4 юни:

(а) създава група от представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП), която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. В списъка на асоциираните лица да се включат:

всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;
всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.
всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.

Списъкът е публичен и се актуализира.

(б) възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да “предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения.”

Според Капитал това означава две линии на разширение спрямо посочените от МФ на САЩ ограничения:

“всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на фирмите в списъка на OFAC”. При това не само настоящите, а и за последните пет години. Това практически ще включи всички, които са били партньори или са заемали ръководни длъжности в официално декларираните бизнеси на Пеевски и Божков.
“всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка”. Ограниченията следователно се очаква да се основават върху “не просто формална юридическа свързаност, а и финансова, като ще се проследяват финансови потоци, прехвърляния на активи и т.н. А също и евентуални данни, налични в службите.” В списъка могат да се окажат “компании като “Булгартабак”, “Юрий Гагарин”, “Техномаркет” и много други като официално свързани с Делян Пеевски. А също там може да се видят и имена на адвокати, мениджъри и всякакви други подставени лица, контролиращи активи за десетки и стотици милиони на хартия.” Според министъра на финансите “заради широкото понятие “асоциирани лица” в закона “Магнитски” решението е да се установят всички, които потенциално може да попаднат там и държавата да спре да работи с тях.”

4. Главният прокурор

В тази картина за главния прокурор и прокуратурата знаем, че

според тях те са сътрудничили със САЩ, за да се предприемат въпросните мерки;
също според тях те нямат достатъчно данни и “прокуратурата ще поиска от партньорските ни правоприлагащи органи конкретизиране и разширяване на посочената от тях информация”;
също според тях “по отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки и предстои същите да бъдат анализирани”, но заедно с това ВКП се е самосезирала и за всекиго от лицата е “образувана отделна преписка, по която ще се събират данни за евентуално извършени престъпления”;
според посланик Мустафа посолството не планира среща с главния прокурор по повод мерките.

5. Последици за медиите

В медийния сектор също се очакват последици. Ще се види в регистъра на действителните собственици какво е останало на името на Пеевски след последните съобщения за разпоредителни сделки, но ако се окаже правилна интерпретацията, че терминът свързани лица има по-широк обхват от формалната юридическа свързаност и се мине към финансовата връзка и подставените лица, тогава ще има още последици за медиите. Например Бойко Ноев обръща внимание върху ТВ “Европа” – поради връзките с Пеевски на търговското дружество „ДиПи“ на Добрин Иванов, твърдян собственик на ТВ „Европа“.

Но първата последица за медиите вече е налице: едно табу по-малко. В този блог съм писала за Пеевски повече от 60 пъти, започва се с честотите, които Тройната коалиция дава на майка му и с отричането, че има медии и че са финансирани от КТБ.

Основни тенденции в европейския аудиовизуален сектор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.

През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.

Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.

Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.

През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.

KT EN 5

Download Key Trends 2020/2021

Стоян Мавродиев отново води дела срещу журналист

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стоян Мавродиев, вече адвокат от Кофийската адвокатска колегия, отново в действие. Нищо ново не е научил, нищо старо не е забравил.

Капитал пише:

Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.

Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.

Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.

Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.

Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.

Одитна дейност и обществени медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на Сметната палата може да бъде прочетен одитният доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за минал период – 2017 – 2019 г., при двама бивши генерални директори и деветима членове на Управителния съвет на БНР (стр.168 от доклада).

– Образование, наука, спорт, култура, медии – / – Одит за съответствие при финансовото управление –

Одитен доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г.

Докладът представя специфичен и много подробен преглед на системата за управление на финансовите средства. Независимо дали изводите се споделят или оспорват, одитният доклад е задължително четиво, защото създава представа за подхода на Сметната палата при оценка на законосъобразността на управлението на финансовите средства.

Части от доклада, в които има наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджета на БНР, са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Части от доклада не са публикувани поради чл. 58, ал. 3 от Закона за Сметната палата: не може да се огласяват данни от доклад, изпратен на прокуратурата, до приключване на наказателното производство.

Сметната палата е изпратила на прокуратурата части от одитния доклад съгласно чл. 58 ал.1 от Закона за Сметната палата, според който институцията изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Поради тази причина одитният доклад за извършения одит е публикуван без частите, които са изпратени на прокуратурата.

Съобщението на Сметната палата е от първите дни на календарната 2021 година, отпреди близо половин година.

Становищата на АДФИ и прокуратурата се очакват.

В одитната програма на Сметната палата за 2021 не са предвидени нови одити за съответствие за БНР и БНТ, само под номера 222 и 223 са включени одити на годишните финансови отчети:

222.	Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българското национално радио за 2020 г.	01.01.2020 г. 31.12.2020 г.	Българско национално радио
223.	Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българската национална телевизия за 2020 г.	01.01.2020 г. 31.12.2020 г.	Българска национална телевизия

Предвиден е Одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Национален фонд „Култура“ за периода 2018 – 2019.

БТК и продължаващата консолидация на пазара

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Към казаното вече – ето и Съобщението за предстояща концентрация между Българска телекомуникационна компания ЕАД, Нетуоркс-България ЕООД, ТВН Дистрибуция България ЕООД, Телко Инфраструктури ЕООД и Онлайн Директ ЕООД

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), е постъпило уведомление, по което е образувана преписка №КЗК-420/2021 г., с което Комисията се уведомява за намерението на Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК 831642181 (“БТК“) да придобие пряк едноличен контрол върху Нетуоркс-България ЕООД, ЕИК 117619271 (“Нетуоркс“), ТВН Дистрибуция България ЕООД, ЕИК 204258417 (“ТВН Дистрибуция“), Телко Инфраструктури ЕООД, ЕИК 203470007 (“Телко Инфраструктури“) и непряк контрол върху Онлайн Директ ЕООД, ЕИК 131162001 (“Онлайн Директ“).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

БТК, осъществяваща дейност под търговската марка “Vivacom”, е интегриран телекомуникационен оператор в България. БТК предлага мобилни и фиксирани телефонни услуги, високоскоростен широколентов интернет чрез оптична, медна и сателитна инфраструктура, пренос на данни чрез мобилни и фиксирани мрежи и индивидуални телекомуникационни решения за клиенти в България.

БТК притежава и собствен телевизионен канал – Vivacom Arena, който не се предлага за включване в телевизионните пакети на други платформени оператори, а е предназначен единствено за предлагане от БТК на крайните клиенти.

Предмет на дейност на Нетуоркс е доставка на информационни услуги по собствена или наета кабелна мрежа (фиксиран интернет и платена телевизия).
Предмет на дейност на Онлайн Директ е предоставяне на фиксиран интернет и платена телевизия.
Основната дейност на ТВН Дистрибуция е създаване и излъчване на телевизионни програми.
Основната дейност на Телко Инфраструктури е строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи.

Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната:

Предоставяне на услуги, свързани с фиксиран достъп до интернет на дребно (пазар, на който БТК, НЕТ ИС САТ, Нетуоркс и Онлайн Директ са активни).
Разпространение на радио и телевизионни програми на дребно (пазар на дребно на платена телевизия) (като сделката ще засегне сегмента платена телевизия на дребно, на който БТК, ТВН Дистрибуция и Онлайн Директ са активни);
MAN достъп на едро (пазарен сегмент от пазара на висококачествен достъп на едро в определено местоположение, на който БТК и Нетуоркс са активни).
Пазар на разпространение на радио и телевизионни програми на едро (вертикално свързан горестоящ пазар на пазар на дребно на платена телевизия).

Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на чл. 82, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗК, като безусловно разреши концентрацията и постанови незабавно изпълнение по смисъла на чл. 66, чл. 2 от ЗЗК.

В тази връзка, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗК, всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната.

Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК в срок от седем дни от датата на публикуване на настоящото съобщение (26.05.2021 г.), като бъде подкрепено със съответни доказателства.

За министрите като граждани

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на Министерството на културата има две писма на служебния министър на културата, които заслужават внимание.

Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:

Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”. Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за изясняване на фактите и тълкуване на закона.

Отговорът на БНТ е на сайта на обществената телевизия:

Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.

Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.

Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.

Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.

Това са фактите. Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но нека да поговорим за връзката между искането на оставка и оздравяването на медийната среда у нас.

Първо,

за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.

При това имаме предвид правото на ЕС (Директива 2018/1808), според което:

Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.

Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.

Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.

Подобно е положението с обществената телевизия. Тя няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър, по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма.

Второ,

за искането на оставка. Министърът е обявил, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.

Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия. И тогава, и сега този избор ми изглежда незащитим.

Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ 25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра.

И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че оставка на генерален директор на обществена телевизия – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.

Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше освободен предсрочно Светослав Костов, за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.

Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения. Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.

Локален парадокс е, че съдия Екатерина Роглекова от Пловдивския районен съд в решението си по делото на Мирослава Тодорова срещу Цветан Цветанов, тогава силов вицепремиер, прие, че Цветан Цветанов като гражданин изразявал критичното си мнение за съдия Тодорова.

Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани. Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат въпросът за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда.

И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева.

Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.

Работата е тази практика да бъде прекратена.

Данъчна проверка на журналиста Димитър Кенаров, завел дело срещу МВР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Журналистът Димитър Кенаров, чийто случай (Кенаров беше бит от полицията въпреки идентификацията като журналист) по време на протестите през 2020 влезе в докладите за свободата на изразяване, сега е подложен на данъчна проверка, поискана от МВР. Новината идва след като Кенаров започна дело срещу МВР и “не се установи насилие срещу него – с абсурдни и дистопични мотиви”.

Асоциацията на европейските журналисти информира:

Министерството на вътрешните работи е поискало Националната агенция по приходите да направи и проверка на журналиста – поводът е делото, което той води срещу незаконния си арест.

На 22 април МВР е поискало от съда да изиска справка от Националната агенция за приходите дали са внасяни “съответните данъци, здравни и социални осигуровки” от Димитър Кенаров и дали членува в Съюза на българските журналисти. Последното ни отвежда към други времена, в които членството в една-единствена организация е имало характер на легитимация за професията. Димитър Кенаров е журналист с публикации в някои от най-авторитетните световни издания, получил множество отличия и стипендии. Той е член на Асоциацията на европейските журналисти от 2012 г. и е бил част от управителния съвет на нашата организация.

“Обстоятелствата какви данъци и социални осигуровки е заплащал Димитър Кенаров няма как да помогнат на съда да разбере дали задържането му е било законно или не. След като събирането на такава информация не преследва легитимна цел, очевидно МВР търси друг ефект – сплашване” обясни адвокатът на Кенаров Стоян Мадин. Той заяви, че това е още един пример за това как МВР целенасочено нарушава правата на журналиста.

Асоциацията на европейските журналисти намира за скандално поведението на Министерството на вътрешните работи и настоява служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков да предприеме спешни действия.

На първо място, настояваме Рашков да разпореди оттеглянето на искането от 22 април т. г. за проверка от НАП срещу Димитър Кенаров, тъй като такава проверка е напълно излишна за предмета на делото и би била пример за използване на държавна институция за репресия към гражданин, дръзнал да търси правата си. Това е класически похват използван за постигане на т.нар. “смразяващ ефект” над журналисти, които си търсят правата срещу държавен произвол.

На второ място, настояваме Рашков да нареди възобновяване на вътрешната проверка по случая, включително и да се провери добросъвестността на служителите, извършили първоначалната проверка, която приключи със скандални заключения за липса на нарушения.

АЕЖ обжалва отказа на МВР да предостави информация по случая. Рашков има правомощията да ни предостави тази информация и да предотврати очертаващата се загуба на МВР в съда, която ще бъде свързана с изплащане на разноски от държавния бюджет.

От АЕЖ намираме за нужно служебният министър да разпореди и нови проверки за всички случаи на полицейско насилие и незаконни задържания по време на антиправителствени протести през лятото и есента на 2020 г., тъй като освен Кенаров, потърпевши бяха и други граждани. Още повече, че освобождаването на Ивайло Иванов беше мотивирано с действията на полицията по време на протестите. Затова питаме, ще признае ли МВР, че по време на протестите е имало употреба на полицейско насилие в неправомерен размер? Полицейското насилие винаги е и резултат от действията и бездействията на конкретни служители, които конкретни началници са прикрили и прикриват. Ето защо настояваме за пълна публичност на проверките по темата.

Припомняме, че нашият колега Димитър Кенаров беше незаконно задържан от полицейски служители, докато отразяваше събитията около бившия партиен дом по време на протеста на 2 срещу 3 септември 2020 г. Докато е под контрола на полицейските служители, Кенаров е удрян многократно, показа съдебно-медицинска експертиза. Журналистът е лишен от право на свободно придвижване в продължение на часове, сложени са му белезници, отказан му е достъп до адвокат и е откаран принудително до 5 РПУ в София.

Видео

Ден след протеста главният секретар на МВР Ивайло Иванов се опита да внуши, че Кенаров е бил задържан, защото е извършвал закононарушения: “Това, че си журналист, не означава, че трябва да чупиш, да биеш полицаи, да извършват нарушения или престъпления. Ако някой има карта и преди това метне бомба, ще бъде задържан“. В съдебната зала обаче МВР смени версията си и вече твърди, че Кенаров не е бил арестуван, а е бил “поканен” от дежурния в столичното 5 РПУ в нощта на 2 срещу 3 септември.

Следващото заседание по делото срещу задържането на Кенаров е насрочено за 19 май.

През февруари 2021 г. прокурор Юлиан Лефтеров от Софийската градска прокуратура отказа да образува разследване по случая, позовавайки се на показанията на гражданин, обадил се в МВР, за да свидетелства, че е видял по телевизията как Кенаров се е съпротивлявал на полицаите. Заключенията на прокурора се базират изцяло на вътрешната проверка, която Столичната дирекция на вътрешните работи е извършила на… Столичната дирекция на вътрешните работи.

Казусът с Димитър Кенаров е регистриран на платформата на Съвета на Европа, на която се регистрира случаи на нападения над журналисти.

АЕЖ-България ще информира международните си партньори за последните развития по случая и действията на българските власти.

Update

Mинистерство на вътрешните работи е оттеглило искането си Националната агенция за приходите да извърши проверка на данъците, здравните и социални осигуровки на журналиста Димитър Кенаров.

Така едно от исканията на АЕЖ и други правозащитни организации е изпълнено – да бъде оттеглено искането от 22 април т.г. за проверка от НАП срещу Димитър Кенаров, тъй като такава проверка е напълно излишна за предмета на делото и би била пример за използване на държавна институция за репресия към гражданин, дръзнал да търси правата си. Това е класически похват, използван за постигане на т.нар. смразяващ ефект над журналисти, които си търсят правата срещу държавен произвол.

Очаква се още

– служебният министър Рашков да нареди възобновяване на вътрешната проверка по случая, включително и да се провери добросъвестността на служителите, извършили първоначалната проверка, която приключи със скандални заключения за липса на нарушения.

– да се предостави тази информация за задържаните по време на арестите;

–да се установят всички случаи на полицейско насилие и незаконни задържания по време на антиправителствени протести през лятото и есента на 2020 г., тъй като освен Кенаров потърпевши са и други граждани.

Министър: бих отстранил водещите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Министърът на вътрешните работи Бойко Рашков в сутрешния блок на бТВ отговаря на въпросите за първите назначения и първите уволнения. Включително за назначаване на Елена Фичерова-Караиванова, която министърът назначи за шеф на кабинета си. Караиванова е учредителка на партията на Васил Божков и е регистрирана като кандидат-депутат от “Българско лято” на последните избори.

След предаването Рашков казва, че ако е собственик на бТВ, би отстранил водещите на сутрешния блок Гавазова и Йочев от “водещото предаване”.

бТВ реагира с Позиция на сайта си: “bTV Media Group счита за силно обезпокоително за медийната среда в България, че след повече от 30 години демокрация и свобода на словото в страната, длъжностни лица от всяко правителство продължават да си позволяват да атакуват публично журналисти от частни независими медии с безпочвени твърдения. Неуважението към авторитетни медии с високо доверие, като bTV и нейните журналисти, публично демонстрирано от представителите на всяка власт, считаме като основна причина за 112-ото място на България в класацията на Репортери без граници. […] bTV се противопоставя на всяка форма на влияние или манипулация от трети страни. Намесата на представители на властта и други преки или косвени играчи в предизборната кампания няма да се толерира и ще се счита за дезинформация.”

И коментар на Нери Терзиева, с който няма как да не се съглася:

Нека не забравяме – министърът Бойко Рашков придоби кураж и чувство за непогрешимост от многобройните отрицателни отзиви на колеги журналисти за работата на сутрешните журналисти на бТВ. Мнозина дадоха съвети как се прави интервю. Но, както казваше майка ми, съвети се приемат само от тези, които могат да ти дадат и личен пример. Липсват ни и професионални вътрешни форуми, където можем да обсъждаме практиките си, вместо да се топим публично пред политическите началници. Все още сме много далеч от журналистическата солидарност на принципна основа.

Журналистическата солидарност на принципна основа.

Професионалните вътрешни форуми за утвърждаване на стандартите.

Но че Бойко Рашков е излязъл извън сферата си на компетентност, е несъмнено.

За финансирането на БНР и БНТ извън предвиденото в Закона за държавния бюджет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В последните дни придоби известност намаляването на бюджета на Българското национално радио с близо 1 милион лева. Това съобщение се разпространява заедно с информацията, че в същото време бюджетите на БНТ и БТА се увеличават с милиони.

Прави се извод, че при ГЕРБ достойното поведение се наказва с глоба (“Който слушка – папка”). Същият термин, с добавени кавички (правителството “наказва”), е използван и в писмо до министър-председателя.

В позиция на АЕЖ също се казва, че “от трите медии, единствено БНР не е получило допълнителни средства, а бюджетът му е орязан с близо 1 млн. лв. Това е очевидна несправедливост, която е възможно да показва и отношението на бившите управляващи към БНР като медия.”

Управлението на ГЕРБ даде достатъчно много доказателства за толериране и насочване на ресурси към проправителствения медиен сектор.

Но по мое мнение следва да се разграничат два въпроса: намаляването на разходите на голяма група първостепенни разпоредители с държавен бюджет, от една страна, и трансферите към БНТ, от друга.

Намаляването на разходите на БНР, БНТ и БТА

Преди да завърши мандата на правителството на Бойко Борисов, бяха приети различни мерки с финансов характер, които засягат предвидените в закон средства за разходи на БНР, БНТ и БТА. Това става по силата на нормативни актове (ПМС), предвиждащи средства за Министерството на здравеопазването да се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.

С Постановление на МС от 29 март 2021 заради допълнителни разходи на Министерството на здравеопазването, включително закупуване на ремдесивир за лечение на COVID – 19, се предвижда следното намаление:

1	Българско национално радио	449 100
2	Българска национална телевизия	683 700
3	Българска телеграфна агенция	55 200

С Постановление на МС от 29 април 2021 отново заради допълнителни разходи за Министерството на здравеопазването са намалени средствата за 56 първостепенни разпоредители, включително:

1	Българско национално радио	388 300
2	Българска национална телевизия	591 100
3	Българска телеграфна агенция	47 700

Намаляването е хоризонтална мярка, засяга множество първостепенни разпоредители, засяга освен БНР и БНТ и БТА, както се вижда, пропорционално. Вероятно е можело (и според мен е трябвало) обществените медии да не са в тази група. Но “наказването” е за всички, изброени в тези актове.

По мое мнение включването им в постановленията е въпрос на лошо управление на финансови средства или лоша преценка – но не е персонална наказателна акция срещу БНР, както се твърди.

Трансферът от 20 милиона към БНТ

Това вече е проблем. Трансферите към БНТ извън предвиденото по законите за държавния бюджет не са еднократен акт, от много години е така (2021 – за непрекъснатост на разпространението, за българското председателство на ЕС, за правата за мачовете от А група) – и това е правен проблем от гледна точка на правилата на ЕС за държавната помощ.

Ето какво мисли Борисов по въпроса за разпространението. Вижда се за какво става дума.

Фокусът тук е определянето на размера на финансирането на БНР и БНТ. Размерът трябва да се определя не както сега, а според мисията на обществената услуга. В ЕС правилата са определени в специален акт на ЕК от 2001 г. – ревизиран през 2009 г. – Съобщение за държавната помощ за обществените телевизия и радио – който не е въведен в българското право.

През 2020 г. беше създаден проект на изменителен закон на ЗРТ за въвеждане на Съобщението на ЕК. Законопроектът беше готов през лятото на 2020 г. и изглеждаше, че има реален шанс да бъде приет. Почти 20 години след първото Съобщение на ЕК от 2001 г. – макар и трудно, макар вероятно с несъвършенства – беше създаден първи законопроект – не само идеи и не концепция – със задача да се обвърже обществената мисия на БНТ и БНР, актуализирана за цифровото време, с определянето на размера на общественото финансиране.

Това не стана. Както е известно, Българското национално радио настоя законопроектът да уреди и други въпроси извън заданието на работната група (напр. синхронизиране на мандатите на управителните съвети и генералните директори). Оптимизирането на управлението е важна тема – започна спор за обхвата на този законопроект – и в последна сметка не са приети нито нов принцип на финансиране според мисията, нито исканото оптимизиране на управлението на обществените медии.

За щастие ревизията на медийната директива остана в отделен законопроект (въпреки искането на БНР и на СЕМ всички въпроси да се гледат в съвкупност) и беше приета – с едно сериозно отсъствие – за независимостта на регулатора, не е транспониран чл. 30 от медийната директива.

Възможността за трансфери извън Закона за държавния бюджет остава – и това е проблем. И това именно е специално отношение, което според мен не трябва да се пакетира с преструктурирането на разходите с ПМС.

Трансферът от 2.75 милиона към БТА

Финансирането на агенциите не е в обхвата на Съобщението на ЕК за обществените радио и телевизия, но с изменение на Закона за БТА агенцията е задължена да започне да предоставя безплатни новини. Отварянето на БТА несъмнено е мисия на обществена услуга и тя трябва да бъде компенсирана. Това, смятам, е отговор на въпроса “Кому е необходимо в този момент, в който обществото наистина има нужда от тези финанси, да се инвестират 3 млн. лв., за да може БТА да създава безплатно съдържание?” На българските граждани е необходимо – отдавна.

Впрочем скоро ЕС реши, че държавната помощ за словенската агенция е съвместима с правилата на ЕС за държавната помощ.

Финансирането и СЕМ

От медиите става ясно, че Съветът за електронни медии (СЕМ) е взел решение да изпрати писмо до Европейската комисия заради проблема с намаляването на бюджетите на обществените медии и на самия регулатор. „Предвид и ситуацията, която възникна с писмото, което сме получили от Обществения съвет на Българското национално радио и всички сме наясно, че редукция на бюджетите има, да потвърдим още веднъж нашето становище, че следва да има реформа на финансирането естествено на мисията на обществените медии, която да им позволи именно предвидимост в изпълнението на обществената мисия и да не оставя никакво съмнение как се действа спрямо обществените медии“.

Това е малко странен ход, защото няма ЕК да направи реформа на финансирането и на мисията, ЕК си е свършила работата, но все пак добре е да се знае позицията на СЕМ, че подкрепя реформата на финансирането.

В заключение

Управлението на ГЕРБ, което си отиде, имаше различно отношение към медиите в зависимост от начина, по който те го отразяваха. Това не е спорно. И това се проявяваше във финансирането с европейски средства или – както се вижда по-горе – със средства от бюджета, но извън предвиденото с ежегодните закони за държавния бюджет. Дори върху финансирането с частни средства, но това е друга тема. На тези практики с непрозрачно насочване на публичния ресурс трябва да се сложи край.

Правилата на ЕС за държавната помощ за обществените телевизия и радио ще попречат на тази практика. Съобщението на ЕК трябва да бъде въведено.

Медиите с достойно поведение и безпристрастни новини заслужават висока оценка и подкрепа, дано стават повече.

БТК и консолидацията на пазара на интернет и телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Консолидация и конвергенция – тенденции в сила за 2021 година.

United Group, компанията собственик на БТК, купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.

БТК купи доставчици на интернет и телевизия – “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021), както и пловдивския кабелен оператор N3, (Решение 403/2021).

Сделките продължават, нова информация от Капитал: поредната сделка на БТК на българския пазар на интернет и телевизия е за “Нетуоркс-България”, най-големият играч в Северна България. Покупката включва и един от малко останалите независими софийски оператори – “Онлайн Директ”, който е 100% собственост на русенското дружество. Транзакцията трябва да бъде одобрена от регулаторите, като според БТК ще бъде приключена през второто тримесечие на годината.