Tag Archives: BG Media

Убий науката, убий новините – и тогава управлявай без оглед на фактите, няма кой да ти попречи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ню Йорк Таймс:

Старо правило във Вашингтон гласи, че имате право на собствено мнение, но нямате право на собствени факти. Президентът Тръмп изглежда решен да докаже, че това е погрешно.

Не харесвате доклад на разузнаването, който противоречи на вашето мнение? Преследвайте анализаторите. Не харесвате оценките на разходите за вашия данъчен план? Измислете си свои собствени. Не харесвате климатичните политики на предшественика си? Заличете изходните данни на правителствените уебсайтове. Не харесвате музейната експозиция, която показва, че срещу вас е имало процедура за импийчмънт (два пъти)? Изтрийте всяко тяхно споменаване (има се предвид истински случай в Смитсониан). Не харесвате последния доклад за заетостта, показващ, че икономиката не се справя толкова добре, колкото твърдите? Уволнете служителката на Министерството на труда, отговаряща за съставянето на статистика за заетостта в Америка. Тръмп заяви, че нейните числа са „фалшиви“. Неговото доказателство? “Това е моето мнение.“

Хора, работещи с данни, които служат на всяко управление с неутрална информация по безброй въпроси, като метеорологичните модели и ефикасността на ваксините, сега са изправени пред натиск, както никога досега, за да се съобразят с алтернативната реалност, наложена от президента и неговия екип.

Публикацията в Ню Йорк Таймс дава и конкретни примери как Тръмп цял живот се опитва да наложи фактите си на другите. Някои примери са смешни, например според Тръмп Trump Tower има 10 етажа повече, отколкото всъщност има. Но други са сериозна заплаха за демокрацията, например Тръмп е оказал натиск върху служители на правосъдното министерство да заявят противно на фактите, че изборите през 2020 г. са корумпирани и откраднати, дори след като са му казали, че няма доказателства, а сега се опитва да пренапише и историята на изборите през 2016 г., когато според множество разузнавателни доклади и разследвания, включително от републиканците, Русия се намеси в кампанията с цел да му помогне да победи Хилари Клинтън.

И още един факт от същата публикация: за да наложи фактите си и да се отърве от тези, които стоят на пътя му, Тръмп обяви война на науката и за шест месеца е реализирал 402 атаки срещу федералната наука, според неправителствена група за застъпничество.

Автор е Питър Бейкър, кореспондент на изданието във Вашингтон. Качествената американска журналистика намери своя модус за отразяване на това, което говори президентът. Критично. Често още в заглавията медиите ни информират за липсата на всякакъв ангажимент на Тръмп към реалността с формулата “без никакви доказателства”.

И у нас има съзвездие политици без ангажимент към реалността. Заедно с т.нар. анализатори и коментатори, които им помагат в налагането и разпространението на алтернативните факти. До пълна информационна дезориентация, което е цел на хибридната война.

Отново съд по пътя към нов избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новини от съда във връзка с очаквания избор на генерален директор на БНТ:

С Определение № 1059/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 814 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) отменя като незаконосъобразно Решение №РД -05-69/ 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии в частта му по т. 2 , с което се разпорежда предварително изпълнение на решението и спира допуснатото предварителното изпълнение на решението за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ, обявена с Решение №РД-05-39/05.05.2022г. на СЕМ до окончателното решаване на спора за законосъобразността на т.2 от Решение №РД-05-69/15.07.2025г. на СЕМ, с което е разпоредено предварително изпълнение на т.1 от същото решение, на основание чл.60 от АПК.

С Определение № 1060/ 1 август 2025 г. по частно административно дело 815 / 2025 г. Административният съд – София Област (съдия Мариана Лазарова – Кабакчиева) ПРОГЛАСЯВА за нищожно Решение №РД-05-70/15.07.2025г. на СЕМ в частта му по т. II, с която е разпоредено предварително изпълнение на т. I – като дори и да не беше нищожно, според съда решението е незаконосъобразно на основанията за незаконосъобразност на решението за предварително изпълнение по Определение 1059 на АССО.

СЕМ смята, че прекратяването на процедурата е предмет на продължително съдебно оспорване, довело до над тригодишен институционален застой и че от особено важен обществен интерес е възлагането на управлението на националния обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги да бъде направено въз основа на нова актуална концепция за управление, в рамките на нов мандат, което може да се случи само след прекратяване на обявената през 2022 г. процедура.

Съдът е споделил аргументите на жалбоподателката Ирина Величкова, в частност че е очевидно, че целта на разпореденото предварително изпълнение на решението за прекратяване на процедурата, започнала през 2022г., за избор на генерален директор на БНТ, е нелегитимна , а именно – да се прегради пътя за упражняване на правото на защита на участниците в конкурса чрез евентуално обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса.

Според АССО правилно жалбоподателката Величкова изтъква, че от анализа на процесното решение може да се направи обоснован извод, че е налице шиканьозно използване на института на предварителното изпълнение от страна на административния орган, което има за цел да ограничи и накърни правото й на защита като участник в конкурсната процедура, с оглед евентуалното обжалване на решението на СЕМ за прекратяване на конкурса за избор на генерален директор на БНТ.

Определенията подлежат на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 – дневен срок от съобщаването.

Контекст:

На 15 юли 2025 СЕМ взе решения за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ поради липса на избран ГД и в съответствие с решението на ВАС – в режим на предварително изпълнение, и за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение. Мотивите за предварителното изпълнение: особено важни обществени интереси; да се предотврати възможността изпълнението на всеки от актовете да се затрудни сериозно в случай на оспорването му – поради злоупотреба с процесуални права от заинтересовани лица.

Определение 1059/2025 на АССО 

Определение 1060/2025 на АССО

Аналогични две определения отново от 1 август 2025 има и по жалби на Емил Кошлуков, съдия отново е Мариана Лазарова – Кабакчиева.

Определение 1061/2025 на АССО

Определение  1063/2025 на АССО

СЕМ не избра генерален директор на БНТ и откри нова процедура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков (2019 – 2022) Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избор.

Този ход беше обжалван и окончателното решение на ВАС беше оповестено три години по-късно, през юни 2025 г. Предвид констатирани пороци процедурата се връща в СЕМ от фазата гласуване на всеки един от кандидатите, като членовете на СЕМ не могат да гласуват въздържал се, а само за и против.

Днес в съответствие с диспозитива на решението на ВАС всеки член на СЕМ мотивирано гласува за всекиго от кандидатите със за или против, като 1 глас за получи Емил Кошлуков (Галина Георгиева) и 2 гласа за получи Венелин Петков (Пролет Велкова, Симона Велева). Останалите членове на СЕМ (Наплатанова, Къдринова) не дадоха глас за. Аргументът на Наплатанова през 2022 защо няма да гласува за Венелин Петков (за да не остави впечатление, че е гласувала емоционално) сега отсъстваше – Наплатанова можеше да гласува рационално за Венелин Петков, но нищо такова не се случи. Очаквано до избор не се стигна.

СЕМ не остави следващия ход за следващо заседание, а обяви решението за прекратяване на процедурата поради липса на избран генерален директор на три поредни заседания и гласува предварително изпълнение, след което премина към решение за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение.

Според съобщението на СЕМ:

Днес, 15.07.2025 г., на свое заседание, Съветът за електронни медии, в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, обяви процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.
Кандидатите могат да подават документи до 12 септември 2025 г.
Оповестяването на допуснатите лица до процедурата е до 2 октомври 2025 г.
Обявяването на допуснатите до изслушване кандидати е до 9 октомври 2025 г. , следват изслушвания.
Изборът на нов генерален директор ще се състои на 16 октомври 2025 г.

Някои медии излизат със заглавия СЕМ не избра, други – СЕМ открива нова процедура, трети – Кошлуков остава.

Всички са прави. Кошлуков остава – рано е да се каже дали до 16 октомври.

Доклад за върховенството на правото 2025

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува шестия си годишен доклад относно върховенството на правото 2025, който разглежда развитията в тази област във всички държави от ЕС. Докладът обхваща четири стълба: реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

В скоби – в българската езикова версия за rule of law остава върховенство на закона, макар че между юристите беше проведена дискусия и има обединяване в полза на термина върховенство на правото. Постановление 240/2019 също говори за механизма на върховенството на правото. Дано в следващия доклад терминът е променен в полза на приетия у нас.

Докладът за 2025 г. включва съобщение, в което се разглежда състоянието на върховенството на правото в ЕС като цяло, и отделни глави за 27-те държави от ЕС, включително България.

Състоянието на медийната свобода у нас е резюмирано в началото на доклада по следния начин:

Продължават да съществуват опасения относно финансирането и политизирането на медийния регулатор.

Законопроектът, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на Българска национална телевизия продължава да се бави.

Въпреки наличието на няколко регистъра, изпълнението на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите остава ограничено.

Постигнат е напредък по отношение на прозрачността при разпределянето на държавната реклама.

Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.

Достъпът до публична информация се подобрява, въпреки че все още е възпрепятстван от съществуващи отпреди пречки.

Журналистите са изправени пред все по-големи предизвикателства в своята дейност.

Останала е една препоръка в медийния сектор – за завършване на работата, насочена към подобряване на прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.

Още за лидерството на българите в избягването на новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според доклада за цифровите новини DNR 2025 България е държавата, в която най-много участници в проучването (63 на сто) са посочили, че непрекъснато или през повечето време избягват новини.

И лидерът на ГЕРБ Борисов в дружеска беседа с репортери в парламента (“Като ви изведат Кирил Петков и Асен Василев с прангите от вкъщи пред децата, тогава ще ми говориш за служби, ясно ли е? Тея ни влачиха ей с това момиче, бе! Тея негодници, ти ще ми задаваш такъв въпрос! Хайде, хубав ден! …Ще ти кажа аз! Какво искаш повече?) – та в тази дружеска беседа Борисов беше попитан за записите с участието на зам. кмета на СО. Отговорът: Толкова са ми омръзнали тея неща, че не ги слушам. И знаеш ли колко по-хубаво се живее, като не се интересувам от това.

Изглежда избягването на новините идва от върха на властта. За причините и последиците говорихме вчера с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Новинарската екосистема се променя и това оттегляне от новините става на две стъпки: първо, от традиционните медии към информиране от социалните медии и второ, отказ от новини изобщо.

Още преминаването към новини в безплатния интернет и цифровите платформи – да си представим хората, които се информират за света от фейсбук – води до упадък на качеството на новините по ред вече добре проучени фактори:

  • в традиционните медии действат редакционни правила и журналистическа етика, в социалните медии има мнения и оценки, които могат да бъдат – и често са – напълно произволни;
  • в социалните медии почти няма новини, фейсбук посочва, че са 3 на сто от съдържанието, поради което компанията се отказала от обособяването им във фейсбук нюз;
  • Мета се отказа от проверката на фактите за САЩ,  На 12 юни и Google  обяви, че спира функцията си за проверка на фактите „Claim Review“ (Преглед на твърдения), която се използваше за проверка на резултатите от търсенето и показваше на потребителите фактическа информация в резултатите от търсенето за вече опровергани твърдения. Интересно е какво се сочи като причина – нямало нужда. В същото време  DNR2025 показва, че 73 на сто от американците посочват, че не се ориентират или трудно се ориентират за истина/лъжа (при само 46 на сто за Европа).
  • това естествено води до огромни обеми дезинформация.

Влошеното качество и оскъдното количество  на новините в социалните медии е една от причините, които по-нататък водят до пълно или частично избягване на новини, наред с:

  • огромния обем информация и все по-недостигащото време за занимания с нея;
  • фокусът върху негативни събития и процеси като войни, болести, пандемия, престъпност, политическа несигурност и пр.
  • липса на значимост на новините за конкретния слушател или зрител, новините са без значение за ежедневието – и роля за това имат силно редуцираните местни медии (новинарски пустини);
  • неразбираемо съдържание, често без контекст, избор на коментатори не поради компетентност и експертност, а по други съображения; манипулативност;
  •  а също специфично български причини като умората от многократните избори и практически непрекъснатата предизборна кампания в медиите.

Избягването на новините ни прави уязвими на много нива – и в лично качество нямаме капацитет за информирани избори, и като общество сме жертва на по-успешни хибридни  атаки, които по дефиниция целят да разколебаят основите на демократичното обществено устройство и ценности, да дезориентират и объркат.

Има ли стратегии за справяне с този проблем? Животът е сложен и няма изгледи да се опрости радикално,   така че стратегиите за справяне изискват образование,  активни семейства, медии и институции. Специално за медиите това означава по-високо качество, по-малко шум, повече контекст и анализ, спектър от разнообразни формати – необходими са кратките новини, но се предрича и нов живот за бавната журналистика и дългите форми. 

И въпреки внушенията, че регулацията е цензура, регулацията също може да помогне, като постави изискване  за качеството на новинарските услуги – както прави Европейският акт за свободата на медиите. 

 

Лев инс загуби делото срещу Mediapool на втора инстанция, но продължава спора във ВАС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото на Лев инс срещу Медиапул стана известно с това, че искът е за 1 милион лева. То присъства в докладите на правозащитните организации като пример за неадекватност и необоснованост.

Преди седмици Лев инс загуби делото и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд от 7 април 2025 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Медиапул обръща внимание, че втората инстанция е отхвърлила иска с различни мотиви:

Първата инстанция приема, че статията не съдържа клевети или обиди за Лев инс, като принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за тях, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД.

Съдебният състав на САС припомня, че по въпроса за претендирането на неимуществени вреди от юридически лица има висящо тълкувателно дело.

Застрахователната компания “Лев инс” е отнесла казуса пред Върховния касационен съд.

През 2023 г. делото е включено в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото като едно от т. нар. дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти и граждански активисти.

ВАС се произнесе по решенията относно прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков 2019 – 2022 Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избран генерален директор.

Решението на СЕМ беше атакувано от Ирина Величкова, неуспял кандидат. Въпреки че отначало СЕМ декларира, че веднага ще обяви началото на нова процедура за избор на генерален директор, впоследствие промени мнението си – и нова процедура все още не е обявена. Причината е в обжалването. Според регулатора би възникнала неяснота, ако бъде избран нов директор, а съдът се произнесе в полза на Величкова. Между двете проблематични ситуации – да се чака съдебно произнасяне, т. е. безкраен мандат на генералния директор Кошлуков, и евентуални правни сложности – СЕМ даде предимство на безкрайния мандат. Ако някой е забравил как може да има безкраен мандат на генерален директор на обществена медия, да прочете Директорът Кошлуков и ЗРТ: Начин на употреба.

Впрочем Емил Кошлуков също атакува решението на СЕМ и иска допълнително решение. Административният съд – София област (АССО) се произнася и по двете искания – по жалбата на Ирина Величкова отменя решението на СЕМ, а жалбата на Кошлуков отхвърля.

Подадени са касационни жалби и срещу двете решения на АССО и преди седмица е оповестено окончателно решение на ВАС. Съдът обезсилва двете решения на АССО като недопустими, като първото решение е недопустимо по отношение на всички кандидати в процедурата без упражнилата правото си на жалба Величкова. Не е подадена касационна жалба от СЕМ срещу това решение, а за СЕМ решението е неблагоприятно в частта относно разрешаването на спора по същество, следователно съдебният акт е влязъл в сила и е извън предмета на инстанционния контрол, се казва в решението. Тук се разказва за съдебния акт, влязъл в сила.

В съобщение на сайта си СЕМ информира, че “след връщане на преписката Съветът ще предприеме необходимите действия за законосъобразно провеждане на процедурата по избор на генерален директор на БНТ в съответствие с диспозитива на решението на съда.”

Лора Филева проследява подробно хода на събитията в Дневник дни преди решението ва ВАС.

Медиите отразяват решението на ВАС, но правят най-различни изводи, например че “Емил Кошлуков получава още време да е генерален директор на Българската национална телевизия, тъй като Съветът за електронни медии трябва да организира наново конкурс за избор на директор на медията.” (Офнюз) или “Три години по-късно ВАС задължава регулатора да направи избор” (КлубЗет) или “Върховният административен съд даде “зелена светлина” пред СЕМ за организиране на нов конкурс за излъчване на генерален директор на БНТ” (Медиапул).

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2025 (данни 2024 г.)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания от 2014 г. Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция. Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални. На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция със съдействието на национални екипи. Докладът за България е изготвен от Орлин Спасов, Николета Даскалова, Нели Огнянова.

Доклад MPM2025 представя картината за 2024 година.

Към общия доклад и индикаторите

Докладът за България – в две от групите индикатори има висок риск, в другите две групи – среден риск. Конкретните индикатори могат да бъдат разгледани тук.

Bulgaria 2025 (9.38 MB)

Лена Бориславова v Слави-style: според съда няма сатира, а превратно упражняване на свободата на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По телевизия Седем-осми на Слави Трифонов след коментар на актуалната политическа ситуация и опитите на политическа партия „Продължаваме промяната” да сформира правителство е излъчена Песен за Лена. Широко разгласена е от други интернет потребители, превръщайки се в сензация в обществото, с което обидните и вулгарни изрази, съдържащи се в песента, стават достояние на широк кръг от хора, много приятели, познати, симпатизанти, съмишленици, гласоподаватели на ищцата и на широката общественост. Впоследствие е публикувана и отразена в редица интернет издания”, пише в съдебното решение по делото, заведено от Лена Бориславова срещу телевизията на Слави Трифонов.

Защитата: Това е политическа сатира, политическа критика и сатира, засегнатата е публична личност и дори да има „оправдано очакване” за липса на намеса в личната й сфера, когато става въпрос за обществен интерес, той ще има приоритет пред правото й на личен живот.

Фактически това е спорът, отнесен пред съда: попада ли вулгарното отношение към публична личност в защитеното слово.

СГС в решение 3762/ 16 юни 2025: Не.

Какво казва съдът в решението:

От съдържанието на процесното телевизионно предаване е видно, че в него основен акцент пада върху евентуалната възможност за съставяне на редовно правителство и участието на различни политици в него, като всеки един от тях, особено К.Н. и Д. А., са коментирани иронично и са ползвани шеги, свързани с техния личен живот и физическа форма, нямащи нищо общо с дейността им като политици.

Показани са кадри са с музикален чалга съпровод и текст, но по такъв начин, че я коментират унизително, недобронамерено, подигравателно и обидно в лично качество, а не като политик. В процесната песен, обаче, липсва посочване на обществен проблем, за да се приеме, че ищцата е коментирана с оглед дейността й като политик от най-високо ниво.

Следва да се вземе предвид съдебната практика обективирана в решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2009 г., III г. о., ГК, според която “Признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост, дейност или занятие по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име“.

Настоящият съдебен състав приема, че процесната песен надхвърля границите на допустимата критика към ищцата, която по време на излъчването й е политик. Разпространението чрез процесната песен на лични обиди спрямо ищцата и нейното публично унижение не допринася за
публичен дебат по наболели теми, независимо дали чрез средствата на иронията и сатирата или по друг начин. Подобни интерперетации на злободневните политически събития принизява нивото на дебата по обществено значими проблеми до отправяне на лични нападки и обиди. В предаването и други политици са представени по обиден начин, се казва в решението.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.

За голямо съжаление този чалга-style с елементи на вулгарност и агресия се пренесе от медиите в политиката и обществения живот и се опитва да се нормализира.

ПДИ: Състоянието на достъпа до информация в България 2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Програма Достъп до информация (ПДИ) представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

По отношение на законодателството за достъп до обществена информацияи приложението му:

  • Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
  • Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
  • Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
  • Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
  • Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
  • Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
  • Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.