Tag Archives: BG Media

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Указания на ЦИК и КЗЛД относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД и ЦИК са изготвили указания  и са ги публикували на сайта на КЗЛД на 12 февруари 2021 г., като основа на указанията са   разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Насоките на Европейската комисия относно прилагането на правото на Съюза в областта на защитата на данните в контекста на избори от 12.09.2018 г., както и практиката на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
 
Медиите обработват законосъобразно лични данни за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация при зачитане на неприкосновеността на личния живот (чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД).  Медиите   са администратори по смисъла на Общия регламент. Те обработват лични данни, вкл. чрез видеозаснемане при зачитане неприкосновеността на личния живот на физическите лица и при спазване тайната на вота.
 
Според чл. 25з. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. Понятието „журналистически цели” не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика. Същественото за журналистическата дейност е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация (ППН-01-360/2019 г.).
 
Обработването на лични данни от администратори на лични данни  е законосъобразно само ако е налице някое от правните основания, изчерпателно изброени в чл. 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679:
• съгласие;
• сключване или изпълнение на договор;
• законово задължение за администратора;
• защита на жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
• изпълнение на задача от обществен интерес или упражняването на официални правомощия, предоставени на администратора;
• легитимни интереси на администратора или на трета страна, когато същите имат преимущество над интересите или основните права и свободи на субекта на данните (неприложимо за публични органи).
 
В контекста на изборите основното правно основание за обработване на чувствителни данни е наличието на важен обществен интерес, на основание правото на ЕС или законодателството на Република България (Конституцията, Изборния кодекс), който е пропорционален на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните. Други възможни основания са лицето да е дало изричното си съгласие или да е направило данните обществено достояние.
 
По отношение на медиите категорията “обществен интерес” е дефинирана в т.5.3 на Етичния кодекс на българските медии:   Една публикация е “в обществен интерес”, само когато (алтернативно):
(а) е в защита на здравето, безопасността и сигурността;
(б) съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт;
(в) предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
 
Преимуществото над интересите и основните права и свободи на субекта на данните се установява във всеки конкретен случай.
 
Практиката на Съда на ЕС   е важен ориентир, в частност по въпросите на журналистическото изключение – вж решение по дело С-345/17  Buivids.
 
Практиката на Съда за правата на човека също подпомага тази преценка, например през 2020 г. ЕСПЧ приема решение по  делото Centre for Democracy and the Rule of Law v. Ukraine,  където спорът е относно достъп до информация за образованието и професионалните биографии на кандидатите за депутати.  Съдът приема, че обществеността има право да знае тези данни в светлината на  обществените дебати за   образованието и  квалификацията на висшите публични длъжности. “Информацията  отговаря на критерия за обществен интерес, тъй като това е релевантна информация за кандидатите за депутати като публични личности от особено значение“. Съдът приема, че обществеността се интересува основателно от техния произход и почтеност.
 
Заедно с това в решението се  подчертава, че трябва да се извърши и оценка на пропорционалността – дали  разкриването на личните данни не води  до публичното излагане на политиците в нежелана степен. В конкретния случай според ЕСПЧ няма доказателства, „че интересите на кандидатите за депутати са от такова естество и степен, че  да оправдаят прилагането на член 8 ЕКПЧ при балансиране на правото на изразяване и защитата на личния живот”.
 
 
 

#КОЙ спря БНР: съдебната сага

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заимствам   #КОЙ спря БНР от Катедра Радио и телевизия на ФЖМК. Колегите издадоха сборник документи под това заглавие, съставител е  Вяра Ангелова,  и представиха сборника онлайн в петък. 

Паралелно директорът на БНР Светослав Костов, който беше предсрочно освободен за грубо нарушение на ЗРТ, води дело срещу СЕМ. Административният съд – София област вече се произнесе в полза на правомерното освобождаване с решение 749/2020 по адм.дело 1390/2019, но ВАС с решение 13550/2020 върна делото за ново разглеждане на друг състав на АС, за да изложи допълнителни мотиви по всички правнорелевантни факти, което според ВАС не е направено в първото решение.

Административният съд – София област се произнесе отново и  от днес решение 225/2021  е достъпно на сайта му.

Тезата на бившия директор на БНР Светослав Костов:

  • СЕМ не е уточнил дали основанието за предсрочното освобождаване  е системни нарушения или грубо нарушение;
  • Не е спирано радиото, а само програма Хоризонт, гарантираното право на информация се осигурявало от програма Христо Ботев,
  • Не е спирана и програма Хоризонт, а само наземното й разпространение,
  • Проверката показала, че генералният директор (ГД) е уведомен за профилактика, а не за спиране на сигнала,
  • събраните доказателства от ДАНС и прокуратурата за неговото участие не били относими към делото.

Тезата на СЕМ:

  • никой не е твърдял системност, нарушението е грубо,
  • задължението е за наземно разпространение,  не за разпространение онлайн;
  • не е вярно, че ГД не е знаел, защото предния ден програмите са разпространявали съобщението, че излъчването ще е спряно, вкл. такова съобщение е имало и на сайта на БНР, представена е докладна на техническия директор с резолюция ДА от ГД,
  • Върховната касационна прокуратура и КРС установяват, че не е планирана  профилактика за територията на цялата страна  и няма данни да е имало причина за такава.

Съдът:

  • установява спиране на наземното разпространение на програма Хоризонт на 13 септември 2019 от 6 часа до 10.42 минути,
  • установява задължение в лицензията за непрекъснато наземно разпространение на програма Хоризонт,
  • установява  две версии на ГД за спирането – поради профилактика и поради технически проблем (“прекъснат сигналът от студиен комплекс заради проблеми с оптичния кабел” – „Проблемът е някъде в оптиката. Не мога да кажа точно къде. Не съм инженер“), какъвто не се потвърждава,
  • установява, че ГД е знаел за спирането на разпространението,
  • установява, че СЕМ, при спазване на процесуалните правила, е приел за грубо нарушение спирането и неспособността на ГД да осигури изпълнението на точно това задължение в лицензията на БНР.

По изложените съображения  обосновано ответният орган е приел, че с допускането от жалбоподателя Костов и извършено от служители на националното радио спиране доставянето на програма Хоризонт (безспорно между страните е, че технически спирането е осъществено от „НУРТС България“ ЕАД) чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на 13.09.2019 год. на територията на цялата страна за часовия интервал от 06.00 до 10.42 ч., при липса на данни за съществуващ технически проблем или други форсмажорни обстоятелства, довело до невъзможност програмата да се разпространява съгласно условията на издадената на БНР индивидуална лицензия – на територията на цялата страна, ежедневно, 24 часа в денонощието, по безпрецедентен начин са засегнати охранявани с нормите на Конституцията и закона обществени отношения и ценности, свързани с правото да се предоставя и получава информация. Настоящият състав споделя изцяло извършената от ответния орган преценка на степента и сериозността на допуснатото от жалбоподателя нарушение, определено в мотивите на решението като представляващо „брутална демонстрация против установения ред, като нарушава важни държавни и обществени интереси“, с оглед на което правилно същото е било квалифицирано като грубо нарушение на принцип за осъществяване на радиодейност.

С оглед всичко изложено по-горе, съдът намира, че в случая правилно СЕМ е приел, че е налице основанието по чл. 67, ал. 1, т. 2 от ЗРТ, в частта досежно допускането от страна на жалбоподателя да бъде извършено от служители на БНР на грубо нарушение на принцип за осъществяване на дейността на радиооператора, предвид на което решението на ответния орган е материално законосъобразно. Същото е съответно и на целта на закона – да не се допусне ръководене на обществена медия при незачитане основен принцип в дейността на радиооператора.
Поради горните съображения жалбата срещу процесното решение следва да се отхвърли като неоснователна=

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Но въпросът е  защо Светослав Костов е решил през тази септемврийска утрин да спре Хоризонт.  Защо този човек се е захванал с това? Какъв е бил мотивът му да си измисля обясненията за профилактика и за технически проблем (както се вижда, той не се е спрял на едно основание, пуснал е в обръщение и двете).

Вярвам, че са прави тези, които си обясняват спирането със зависимост на Светослав Костов.  През октомври 2019  предстои избор на главен прокурор и ГД е поел ангажимент БНР да не пречи, ако не съдейства – в това се изразява зависимостта.  Изпълнението на ангажимента в частност се фокусира върху Силвия Великова в съдебния ресор. Светослав Костов е споделил, че има натиск да й бъде отнет достъпа до микрофон заради избора на Гешев за главен прокурор и отразяването на протестите, до края на октомври – до избора. И тогава   той не е бил много стабилен в обясненията – както по-късно в обясненията защо е спрял Хоризонт:

  • първо е искал да я командирова в Стара Загора, което тя отказала (защо, Силве, какво й има на Стара Загора!),
  • после не можело да е редактор и репортер (“единствената причина Великова повече да не води “Преди всички” и да не отразява съдебната система като репортер, е, че по длъжностна характеристика е старши редактор в програма “Хоризонт”),
  • после твърди, че не е имало сваляне на Великова,  а промяна в графика на водещите – е да, тя е била просто задраскана, така се прави в България, задраскват те в списъка, “тя няма да води” и “тя няма да е в този ресор”,
  • после измислил да сложи двама души в съдебния ресор, защото само Силвия в радиото била без дубльор,
  • а накрая – мъж да отразявал протестите срещу Гешев, защото не било за жена.

Зад тези приказки стои задачата да се отстрани Силвия. До края на октомври, до избора. Добре е това да се припомня, защото сега Светослав Костов не е ГД, но пък Гешев е главен прокурор.  Какво стана с проверките #кой и защо спря БНР и главно #кой е упражнявал натиск върху Светослав Костов – че “децата му ще останат гладни и няма да се намери работа” –  и  кои са тези четирима, заради които ГД повтарял “или тя, или аз”?

Светослав Костов  не се е справил с ролята, но  други не са така колебливи. Силвия Великова разказа публично и веднага за натиска (всъщност натискът върху ГД е  бил двоен – първо да я махнат, после да я върнат), но други не са така решителни.

Ако тези механизми не се осветят, те ще си действат.

 

Общинските средства за медии: купуване на влияние

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Спас Спасов следи темата за финансирането на регионалните медии с публични средства. В нова публикация на Дневник за финансиране на частни медии във Варна се потвърждават известните изводи за финансиране без отнапред определени недискриминационни критерии в подкрепа на качествената журналистика, което от години е нескрита форма на бартер “публичен ресурс срещу медийно влияние”.

Повече от 300 хил. лева отпусна и тази година Общинският съвет във Варна за финансирането на 11 частни медии. Както и досега, това отново стана без ясни правила за избора им и без критерии за разпределението на парите. Сумата, гласувана месец преди предстоящите парламентарни избори на 4 април, е с близо 100 хил. по-висока от миналата година, но е предназначена за почти два пъти повече “медийни партньори” отколкото през 2020 г. Практиката за финансиране на частни медии с публични средства е редовно прилагана през последните 20 години както във Варна, така и в повечето от 256 общини в България, въпреки многобройните отрицателни становища, изразявани както от Европейската комисия след 2007 г., така и от множество национални и международни журналистически организации.

Всичко това се случва независимо от препоръките, дадени в доклад на Европейския парлмент през 2018 г. В тях изрично е подчертано, че “всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени”.

Освен това “държавите членки (трябва) да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии”

Колко харчат местните власти в България за влияние в медиите – тук.

За вестниците на Пеевски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По-важното за съдбата на вестниците на Пеевски според прессъобщението на Нова от 16 март 2021:  

Юнайтед Груп, чрез дъщерното си дружество Нет Инфо – водещата дигитална медийна и технологична компания, част от Нова Броудкастинг Груп – придобива 100% от дяловете на „Вестник Телеграф“ ЕООД. Сделката включва изданията „Телеграф“, „Монитор“, „Мач Телеграф“, „Политика“, „Europost“, притежаваните от дружеството сайтове, както и 50% от акциите във Великотърновското издание „Борба“.

„Притежаването на вестници е част от стремежа за пълен пакет от медийни услуги. Интересът към печатната медия има две основания – собственото оригинално съдържание, което произвежда и различната аудитория, до която достига. Това ще ни позволи да предложим ново и различно портфолио в близко бъдеще, както и 360-градусово преживяване за нашите рекламодатели. Опитът на Нет Инфо – една от най-големите онлайн платформи в България, ще помогне на вестниците да разширят присъствието си в дигитална среда.

До получаване на всички регулаторни одобрения извън страната, „Вестник Телеграф“ ЕООД ще продължи да се управлява самостоятелно с временен управител Пламен Вълков.

За Нет Инфо

Нет Инфо е българска дигитална медийна и технологична компания, част от НБГ, която достига до 80% от интернет потребителите в България, според данни на Гемиус за м. февруари 2021г. В портфолиото на компанията са някои от най-големите и посещавани сайтове – АБВ Поща, Nova.bg, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg и др., както и платформите за разпространение на уникално видео съдържание Vbox7 и NovaPlay – изключителен достъп до телевизионни сериали, риалити формати и предавания. Нет Инфо предоставя висококачествено съдържание, иновативни дигитални продукти и възможност за мобилност за потребителите във всеки един момент от ежедневието им.

За НБГ

НБГ e една от най-големите мултиплатформени медийни и технологични компании в България, част от водещия телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа Юнайтед Груп. Първият премиум платен спортен пакет на пазара DIEMA EXTRA осигурява богато спортно съдържание в общо 3 канала: DIEMA SPORT, DIEMA SPORT2 и TRACE SPORT STARS, а абонаментната стрийминг платформа PLAY DIEMA XTRA гарантира неограничен достъп до каналите на живо и в HD качество.

Посегателство срещу колата на журналист в Дупница

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вандали са счупили предното стъкло на колата на журналист от Дупница в нощта на петък срещу събота. Колата е била паркирана пред дома на журналистката от изданието DenNews Десислава Панайотова, съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България. Това е второто посегателство срещу колата на Панайотова.

От АЕЖ настояват случаят да бъде разследван извън полицията и прокуратурата в Дупница. 

Причина за това настояването е работата на Панайотова по случая с изчезването на Янек Миланов от Дупница. Младият мъж изчезна през миналата година, след като последно е бил видян да се качва в автомобила на Васил Капланов, който някога е работил като охранител на обявените за международно издирване братя Галеви.

Свободна Европа: Второ посегателство над колата на журналист от Дупница

АЕЖ: Автомобилът на журналистка от Дупница е вандализиран. АЕЖ настоява случаят да се разследва от националната полиция или ГДБОП.

Индекс за медийна грамотност 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация Институт Отворено общество – София публикува поредния доклад за състоянието на медийната грамотност в 35 държави от Европа, включително държавите от ЕС. Това издание на индекса се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от инфодемия – потопът от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация.

България заема 30 място в класацията от 35 държави с  29 точки –  влошаване в сравнение с предишни години (- 3 точки спрямо 2019 г., – 1 спрямо 2018 г., -2 точки спрямо 2017 г.). От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема трета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите.

Финландия (1 място), Дания (2 място), Естония (3 място), Швеция (4 място) и Ирландия (5 място) са начело в класацията за 2021 година на Индекса за медийна грамотност. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората.

Пълен текст на доклада Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Предишни издания на Индекса за медийна грамотност на Институт Oтворено общество – София.

Джипката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Изборния кодекс президборна агитация е призив за подкрепа или неподкрепа.

Медиапул обяснява защо Борисов може да обикаля с джипката по време на кампания.

Според Цветозар Томов а) защото формулировката в ИК е неясна и подлежи на интерпретация и б) защото при интерпретацията ГЕРБ в ЦИК имат блокираща квота.

Медийна свобода: десет предложения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Репортери без граници  са известни с активната защита на свободата на медиите. Поради което у нас има практика да бъдат омаловажавани (“само кепазят”), както се омаловажават и изобщо външните оценки и негативните статистики относно медийната свобода. 

Председателят на комисията за култура и медии в българския Парламент Вежди Рашидов е казвал в пленарната зала следното:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 

Това отношение се мултиплицира в проправителствените среди и присъдружните медии.

“Бих помолила “Репортери без граници” да ни обясни как е изчислила, че България е при Того и Гана по отношение на свободата на медиите“, казва пред БНТ председателката на СЕМ Бетина Жотева

Щеше да е добре да сме при Гана – Гана е на 30-то място за 2020 г. и провежда международни конкурси за изготвяне на медийната си политика,  а Того е на 71 място.

Засега известно внимание от страна на властта е получил само  докладът на  ЕК  за върховенството на правото, който беше удостоен с отговор и в частта Медиен плурализъм. План има, но ние не се информираме от планове, информираме се от медиите – а там несвободата е навсякъде. 

На сайта на организацията Репортери без граници има нова публикация, конкретно съдържаща предложения за подобряване на медийната среда в България. Предложенията са свързани със:

→ сигурност  на журналистите;

→ финансиране  на медиите, включително

  • прозрачност и система за разпределяне на публичния ресурс за медии по отнапред определени ясни критерии;
  • преразглеждане на възможността за достъп до публичен ресурс на медии, които не спазват етичните стандарти;

→ достъп на медиите  до обществена информация;

→ медийна етика и професионализъм, включително

  • засилване на независимостта на обществените медии;
  • утвърждаване на стандартите за медийна етика;
  • граждански диалог за независим, професионален и ефективен регулатор;
  • съвременно образование по журналистика, високо ниво на медийна грамотност.

Темата в медиите:

Обществените медии и равенството на половете

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Райна Константинова2Албена Миланова

Европейският съюз за радио и телевизия EBU е изготвил доклад и инфографика за равенството на половете в обществените медии в държавите, членуващи в EBU. Не е изненада,  45 на сто от заетите в обществените медии са жени (38.7 на сто за аудиовизуалния сектор).

Също така  – ако  говорим за EBU –  най-високопоставените – и несъмнено най-признатите и най-авторитетните –  българи в организацията  са   Райна Константинова, дългогодишен директор на Департамент „Радио“ в EBU, и Албена Миланова, която в огромна конкуренция е преизбирана за вицепрезидент на Комитета на Еврорадио.

EBU-PSM_Gender_Equality_and_PSM_Infographi

Полша, Унгария, превзетите медии в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Международният институт за пресата публикува анализ на състоянието на медиите  в Полша.

Анализът дава основание на експертите да обявят, че Полша следва унгарския модел за медиите. В какво се състоят приликите е обяснено в тази публикация.

Преди предстоящото на 10 март  заседание  на Европейския парламент, посветено на свободата на медиите в Полша, Унгария и Словения, 18 неправителствени организации се обръщат към  членове на Европейския парламент с тревогата, че член 11 от Хартата на Европейския съюз за основните права е застрашен, тъй като свободата на медиите и медийният плурализъм се влошават тревожно в Унгария и Полша. През последното десетилетие Fidesz усъвършенства процеса на държавно превземане на медиите. Чрез злоупотребата със законодателни, регулаторни и административни инструменти тази политическа сила заглуши критичните медии, като същевременно изгради широк спектър от проправителствени медии, които доминират в националния медиен пейзаж.

„Право и справедливост“ (PiS) в Полша избира елементи от унгарския модел, които вписва в полската система. Моделът на превземане на медиите е фина, сложна и пряка заплаха върху правото на обществото да бъде информирано. То се осъществява чрез косвени средства или формално независими органи, представляващи приемлив аргумент на правителствата, когато са обвинени в разрушаване на медийната свобода.

Независимата журналистика е под безпрецедентна заплаха, тъй като двете правителства изкривяват и прекрояват медийния пазар в своя полза, с вредни последици както за свободата на медиите, така и за демокрацията в Европа. Подобни събития са очевидни и в Словения, където правителството на SDS атакува обществените медии и подклажда враждебност към критични журналисти, като същевременно е подкрепено със значителни инвестиции от свързани с Fidesz компании.

Бездействието по отношение на подкопаването на медийната свобода и плурализъм първо в Унгария, а след това и в Полша, позволи този модел на превземане на медиите да се разпространи в други държави от ЕС. Цената на по-нататъшното бездействие просто е твърде висока. Време е Европейската комисия да действа. По-специално призоваваме комисията да открие разследвания по конкретно посочени казуси като например антиконкурентния начин на финансиране на обществената телевизия, която действа като държавна телевизия. Да разследва закупуването на частни медии. Да подкрепи разработването на директива SLAPP за защита на медиите срещу неправомерни съдебни дела като тези, използвани в Полша срещу Gazeta Wyborcza и други независими медии. Да се създадат гаранции правителствата да не злоупотребяват с фондовете на ЕС за по-нататъшно превземане на медии, като неправомерно възнаграждават своите поддръжници за сметка на независимите медии.

Текстът, предаден със съкращения по-горе, е подписан от

  • Association of European Journalists (AEJ-Belgium)
  • ARTICLE 19
  • Committee to Protect Journalists
  • European Centre for Press and Media Freedom
  • European Federation of Journalists
  • Free Press Unlimited
  • Global Forum for Media Development
  • Helsinki Foundation for Human Rights
  • IFEX
  • Index on Censorship
  • International Media Support
  • International Press Institute
  • Mertek Media Monitor
  • OBC Transeuropa
  • PEN International
  • Reporters Without Borders
  • Slovene Association of Journalists
  • Society of Journalists (Warsaw)
  • South East Europe Media Organisation (SEEMO)

За много голямо съжаление превзетата държава е факт и тук, Европейският парламент вече гласува резолюция за България, която тук беше обявена за партиен документ без значение от тези, които по занятие трябва да защитават свободата на медиите. В България също е реалност превзетата държава заедно с превзетите медии, злоупотребите с власт и парадоксалната роля на европейските средства, работещи срещу свободата на медиите. 

Update Встъпително слово на Вера Йоурова