Tag Archives: BG Media

Специализиран мониторинг на аудио- и аудио-визуално съдържание – избори юли 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на медийния регулатор:

Специализиран мониторинг на аудио- и аудио-визуално съдържание за парламентарния вот на 11.07.2021 г.


Линейни услуги

Специализираният мониторинг на аудио- и аудио-визуално съдържание на доставчиците на медийни услуги за отразяване на предизборната кампания за извънредните избори за 46 Народно събрание се осъществява, съгласно подписано Споразумение между СЕМ и ЦИК на 9 юни 2021 година. Мониторингът се основава на чл. 57, ал. 1, т. 24 от Изборния Кодекс (ИК) във връзка с чл. 32, ал.1 , т. 22 от
Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).


В Споразумението са посочени радио- и телевизионните програми, както и заложените часови пояси за наблюдение, които не са ограничени, а се променят при актуализиране на съответната програмна схема и евентуално включване на агитационни материали и в друго програмно време.
Времевият дневен период на наблюдение е съобразен с програмните схеми на медиите и с препоръките на ОССЕ: в часовите пояси от 06:30 ч. до 09:30 ч. и от 16:00 ч. до 22:30 ч. за телевизионните програми и от 07:00 ч. до 11:00 ч. и от 17:00 ч. до 19:00 ч. за радиопрограмите. За програмите на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) се следи изпълнението на Споразуменията, сключени на основание чл. 189, ал. 4 от Изборния кодекс.

За извънредните избори на 11 юли 2021 г. се наблюдават 15 (петнадесет) програми на обществени доставчици на медийни услуги: 14 (четиринадесет) от тях се създават и предоставят за разпространение от националните обществени доставчици на медийни услуги Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР), 1 (една) от Българска свободна медия ЕООД: БНТ 1; БНТ 2; БНТ4; ХОРИЗОНТ; ХРИСТО БОТЕВ; Радио Благоевград; Радио Бургас; Радио Варна; Радио Видин; Радио Пловдив; Радио София; Радио Стара Загора; Радио Шумен; БНР- Радио Кърджали; Българска свободна телевизия – БСТВ.

Наблюдението обхваща и 15 (петнадесет) програми на търговски доставчици на медийни услуги: 11 (единадесет) телевизионни и 4 (четири) радиопрограми: БТВ; НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ; NOVA NEWS (телевизия); BULGARIA ON AIR; ТЕЛЕВИЗИЯ ЕВРОПА; СКАТ; БЪЛГАРИЯ 24; АЛФА ТВ/ALFA TV; ЕВРОКОМ; 7/8 TV; TV1; ДАРИК РАДИО БЪЛГАРИЯ; РАДИО ФОКУС СОФИЯ; бТВ Радио/ bTV Radio; РАДИО ВЕСЕЛИНА.

Специализираният мониторинг отчита както количествени (обеми времетраене), така и качествени параметри, включително участието на жените и мъжете в кампанията. Наблюдението e върху медийното поведение по време на предизборната кампания (от 11 юни до 9 юли 2021 г.), в деня за размисъл (10 юли) и в изборния ден (11 юли 2021).

Цели на наблюдението: Да се установи как доставчиците на медийни услуги отразяват предизборната кампания на политическите партии и коалиции от партии, независими кандидати, спазвайки нормите на ИК и ЗРТ в дейностите си по информиране на гражданите.

Методи на наблюдението: Регистриране, обобщение и анализ на работата на доставчиците в техните услуги и особеностите в представянето на политическите субекти, както и избраните жанрови форми – платени и безплатни.

Нелинейни услуги

СЕМ: нов генерален директор ще бъде избран на 27 октомври 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на медийния регулатор:

На 12.08.2021 г. на свое заседание, Съветът за електронни медии обяви процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.

Кандидатите могат да подават документи до 16 септември 2021 г. включително.

Изборът на нов генерален директор ще се състои на 27 октомври 2021 г.

Спас Русев купува “Булсатком”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Hай-големият доставчик на телевизия в България “Булсатком” има избран нов собственик – Спас Русев, информира “Капитал”.

Основателят на “Булсатком” Пламен  Генчев предприема различни ходове, за да  осуети продажбата, вкл. води дело  за несъстоятелност на “Булсатком” и назначаване на синдик. Следващото заседание е насрочено за 10 август. Сделката е на път да се случи, пише “Капитал”.

Предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на СЕМ:

С Решение № РД-05-62 от 4 август 2021 г. Съветът за електронни медии разгледа постъпила с вх. No РД–21 17–00–17/02.08.2021 г. молба от г–н Андон Балтаков, с която подава оставка като генерален директор на Българското национално радио (БНР).
Съгласно чл. 67, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), мандатът на генералния директор се прекратява предсрочно: 1/ на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на СЕМ, посочени в чл. 30 от същия закон; 2/ ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или
системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио– и телевизионните оператори.
В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗРТ – постъпване на писмено заявление.
ЗРТ предвижда при предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор ръководството на съответната организация – в случая БНР, да се възложи на лице, определено от СЕМ и отговарящо на изискванията по чл. 66 от закона.
Съветът обсъди възможна кандидатура, на която след прекратяване мандата на г–н Балтаков, да се възложи управлението на обществената медия. Мнозинството от съветниците реши управлението на БНР да се възложи на г–н Милен Митев.
Предвид изложеното и на основание чл. 32, ал. 1, т. 2, чл. 67, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 30, ал. 2, т. 1 и чл. 67, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии

Р Е Ш И:
1. Прекратява предсрочно мандата на г–н Андон Атанасов Балтаков като генерален директор на Българското национално радио, считано от 05.08.2021 г.  Прекратява сключения с г–н Андон Атанасов Балтаков, в качеството му на генерален директор, договор за възлагане на управление на Българското национално радио, считано от 05.08.2021 г.
2. Възлага ръководството на Българското национално радио на г–н Милен Кънчев Митев до провеждане на нов избор за генерален директор, който да се проведе в срок до три месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област чрез Съвета за електронни медии в 14– дневен срок от датата на съобщаването му.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията, обжалването не спира изпълнението на решението.

*

Към обявените “дълбоко лични причини”  освободеният вече генерален директор е дал интервю за Дневник, в което посочва три фактора за оттеглянето си, на сайта на БНР те са обобщени така:

“Първият е свързан с личната му сигурност и с опит да бъде сплашен – връщайки се от командировка в провинцията през юни, той намерил кални стъпки в коридора на апартамента си в София. Разказал е за случая по телефона на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, а след това и на премиера Стефан Янев, но реакция не последвала.

Останалите два фактора са опити от няколко месеца за саботаж на работата му, както и липсата на професионална подкрепа на журналистическата гилдия в България за това, което прави.

Цялото интервю можете да прочетете на сайта на “Дневник”.

Ето и коментара на служебния премиер Стефан Янев по повод твърдението, че държавата не реагирала на опита да бъде сплашен:

“Спомена. Имах лична среща, бях на интервю в БНР. Спомена, че има някакво такова притеснение. Казах му, че такива притеснения и такава практика имаме всички и по-скоро да си помисли добре. Ако се е  оплаквал от нещо, нека каже какво му казах докрай. Така че, дотолкова по този въпрос”.”

*

Финансиране на медии с публичен ресурс от правителството ГЕРБ 3

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вестник Сега:

Огромните изкривявания във финансирането на медиите и в частност на печатните издания по линия на оперативните програми е публична тайна, но конкретните числа остават тема табу. Парите за публичност по отделните оперативни програми се разпределят от рекламни агенции за медийни миксове и кой точно получава от този пай е най-строго пазена тайна. „Сега“ нееднократно е изисквал през годините достъп до такава информация и е получавал откази.

Служебното правителство обаче за пръв път освети парите, раздавани на печатни медии с директни договори от министерства, агенции и държавни дружества извън сумите по оперативните програми. „Сега“ поиска информация за сключените договори с печатни медии в рамките на мандата на третия кабинет на Бойко Борисов за популяризиране на отделни дейности, дискусии, семинари, комуникационни компании и др. и получи достъп до част от тези данни. Представените данни са неизчерпателни, а сумите са много по-ниски от тези, разпределяни по оперативните програми.

Прегледът на информацията показва, че безспорно има две любими издания, получили основната част от финансирането по тази схема – вестниците „24 часа“ и „168 часа“. Те имат сключени общо 31 договора за близо 450 000 лв. Със 7 договора на стойност близо 100 000 лв. е и вестник „Стандарт“, спрял да излиза в края на 2018 г.

Повече данни – в цитираната публикация от 4 август 2021 г.

Покани за представяне на предложения в подкрепа на информационните медии и публичната сфера в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува  нови покани с общо финансиране 12 милиона евро за представяне на предложения, представляващи интерес за медиите и журналистиката:

Новите покани за представяне на предложения допълват две други такива, публикувани наскоро в подкрепа на медийния сектор:

Инициативите са част от по-широките усилия за подкрепа на свободна, жизнеспособна и плуралистична медийна среда в целия ЕС, както бе обявено в Плана за действие за европейската демокрация и в Плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалните услуги.

Повече информация за тези и други покани в подкрепа на медийния сектор е налична тук.

Публикуван е също така инструмент, който да помогне на медиите в търсенето на възможности за финансиране.

Медийните специалисти могат да намерят съдействие и на национално равнище чрез бюрата по програма „Творческа Европа”.

Лица за контакти с медиите:

Sonya Gospodinova (+32 229 66953)

Charles Manoury (+32 229 13391)

Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Оказва се, че има специален   Европейски  възпоменателен ден на Холокоста над ромите и това е 2 август.

По този повод Европейската комисия декларира, че

Омразата, насилието на расова основа и етническото профилиране нямат място в Съюза ни, изграден върху зачитането на човешките права.

 Днес отново призоваваме държавите членки да се ангажират със Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите от октомври 2020 г. Заедно можем да направим Европейския съюз по-равнопоставен, особено за членовете на неговото най-голямо етническо малцинство.”

 

Повече информация ще намерите в документа тук.

 Страгегическата рамка на ЕС за ромите

Държавен ресурс за Blitz.bg

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

И по-рано са изнасяни данни, че държавата се грижи за Пик и Блиц, които са образец за не-медии. Пилотната разяснителна кампания за българското председателство на Съвета беше поверена на Пик и Блиц – което не трябва да е възможно предвид цялостното им поведение, но и в частност предвид анти-ЕС публикации, предшестващи това финансиране.

Нова публикация на Капитал съобщава за  договор между държавно дружество и Блиц.  Формално по договора парите се дават за тематични статии, но фактически такива статии няма (Капитал намира три –  вместо дължимите десетки  – публикации). Няма никакво съмнение, става дума за финансиране на проправителствен (тогава) и  про-ГЕРБ  –  сайт  с държавни средства.

Това е само щрих от профила на държавното дружество Автомагистрали, за което се оказва, че е платило поне  800 млн. лв.  на трети частни дружества  за пътни отсечки, по които дори няма разрешение за строеж. Значителна част от поръчките, които дружеството “Автомагистрали” е получило от Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), са превъзложени и “изпълнителят по договорите е заменен”, което е абсолютно в разрез със закона, показва проверката на Сметната палата (СП).

СРС по дело с паралегална цел

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От седмици се обсъжда въпросът има ли незаконно подслушване на участници в протестите през 2020 г.

Атанас Атанасов и Бойко Рашков, служебен вътрешен министър, казват, че има.

Прокуратурата казва, че няма.

Сайтът BIRD публикува прокурорско искане за прилагане на СРС и обосновка за продължаване на прилагането.

Днес в парламента по време на изслушването на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи беше потвърдено следното:

Прилагане на СРС по отношение на участници в протестите има.

Прокуратурата смята, че прилагането е законно, защото има разрешение от председателя на спецсъда.

Но важното за разказа  е по какво дело са искани СРС – та:  по дело по Особената част на НК, чл.95 – преврат – във вр. с чл.321 НК организирана престъпна група, ОПГ:

с организирането на протестите лицата целят да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката и извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, което съставлява нарушение на чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. с чл. 95 от НК.

Както днес народни представители изтъкнаха, чл.95 НК не е прилаган от 50-те години на миналия век.

Каква свобода на изразяване, каква свобода на политическото слово. Свободна Европа цитира адв. Екимджиев, според когото

за всеки вещ в наказателното право е ясна паралегалната цел на това безумно досъдебно производство – създаване на формално основание за подслушване, външно наблюдение, арести, претърсвания.

Образува се безумно наказателно производство за опит за преврат, което формално легитимира действията по свръхупотреба на СРС. На формално ниво Сийка Милева е права [че няма данни за незаконно подслушване], защото според прокуратурата ние сме подслушвани, за да бъде предотвратен опит за преврат. Всички ние обаче сме наясно дали това беше опит за преврат или легитимен протест срещу самозабравила се клептокрация и налуден главен прокурор.

Тук не става дума за свобода на медиите, а за нещо базисно – свобода на изразяване. Индексите за 2020 за свобода на изразяване вече са изготвени, късно идва тази информация, за да бъде взета предвид.

Но по отношение на Гешев не е късно да бъде взета предвид.

ЕС: Върховенство на правото 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува втория доклад относно върховенството на закона със съобщение, в което се описва ситуацията в ЕС като цяло, и със специална глава за всяка държава членка. В доклада за 2021 г. се разглеждат новите събития от миналия септември насам, като се задълбочава оценката на проблемите, посочени в предишния доклад, и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19.

Докладът за 2021 г. се основава на методиката и обхвата на предишния доклад, като акцентът е поставен върху четирите ключови елемента: правосъдни системи; уредба за борба с корупцията; медиен плурализъм и свобода на медиите; и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Повече информация ще намерите  тук.

Докладът за България SWD(2021) 703 final

Резюме

Реформите в България в области като правосъдието и корупцията първоначално се
следяха от Комисията чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП), а
понастоящем се проследяват в рамките на механизма за върховенството на закона. В
отговор на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г. българските органи
приеха специален план за изпълнение, обхващащ въпроси във всичките четири стълба.
Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за
независимостта на съдебната власт и общественото доверие, но продължават да са
налице предизвикателства. Влезе в сила нов закон за главния прокурор и неговите
заместници. Междувременно същият закон беше оспорен пред Конституционния съд,
който го обяви за противоконституционен. В резултат на тези развития
предизвикателството във връзка с отчетността и наказателната отговорност на главния
прокурор продължава да съществува. Продължават да съществуват и опасения,
свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет. В проект за нова
конституция беше предложена реформа по този въпрос, но тя в крайна сметка не беше
приета. Главният инспектор и инспекторите към Инспектората към Висшия съдебен
съвет продължават работата си въпреки изтичането на мандата им през април 2020 г.
Уредбата на повишаването в длъжност в съдебната власт поражда опасения, тъй като
назначенията на съдии на по–високи длъжности не се извършват съгласно
обикновената процедура за открит конкурс. Въпреки законодателните усилия
цифровизацията на правосъдието все още изостава на практика. Ефикасността на
системата за административно правосъдие отбелязва значителен напредък.


Изпълнението на институционалните реформи в областта на борбата с корупцията
беше консолидирано. Беше одобрена новата стратегия за борба с корупцията за
периода 2021—2027 г. с нов набор от приоритети, а именно укрепване на капацитета за
борба с корупцията; повишаване на отчетността на местните органи; и създаване на
среда срещу корупцията, способна да реагира своевременно. Продължават да
съществуват значителни предизвикателства по отношение на ефективността на
мерките, свързани с почтеността на публичната администрация, лобирането и защитата
на лицата, сигнализиращи за нередности, които не са предмет на специална
нормативна уредба. Въпреки засилената дейност по разследване и увеличаването на
ресурсите, окончателните присъди по знакови случаи на корупция продължават да
бъдат малко и в това отношение все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати.


Що се отнася до медийния плурализъм, българската правна уредба се основава на
набор от конституционни гаранции и законодателни мерки. Беше прието ново
законодателство за транспониране на Директивата за аудио-визуалните медийни
услуги, което има за цел да укрепи независимостта на медийния регулатор – Съвета за
електронни медии. Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху
медиите продължава да буди безпокойство. Работната среда и безопасността на
журналистите изглежда не са се подобрили. Пандемията от COVID-19 засегна
медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономическо отношение,
особено що се отнася до регионалната журналистика, но не бяха въведени конкретни
мерки за подкрепа.

Ограниченото използване на оценки на въздействието и обществени консултации в
законодателния процес продължава да буди безпокойство, особено по отношение на
законопроектите, предложени от Народното събрание. Подобни опасения продължават
да съществуват и по отношение на практиката на въвеждане на важни промени чрез
изменения на други несвързани правни актове, с което се заобикалят изискванията за
обществена консултация и оценка на въздействието. Извънредният режим, свързан с
пандемията от COVID–19, все още е в сила. Ресурсите на националните институции по
правата на човека бяха увеличени. Законопроектът за чуждестранното финансиране за
неправителствените организации беше изоставен, но гражданското пространство в
страната продължава да бъде стеснено.

Част 3 Медиен плурализъм и свобода на медиите

Българската правна уредба  се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Законът за достъп до обществена информация урежда достъпа до обществена информация, както и повторното използване на информация от обществения сектор. Медийният регулатор — Съветът за електронни медии (СЕМ), е създаден и функционира в съответствие със Закона за радиото и телевизията.
Беше прието ново законодателство за укрепване на независимостта на медийния регулатор СЕМ и се предприемат стъпки за увеличаване на неговите ресурси.
През декември 2020 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с цел транспониране на преразгледаната Директива за аудио–визуалните медийни услуги (ДАВМУ). Това ще повиши независимостта на СЕМ, по–специално като гарантира, че той ще следи обществения интерес и ще предприеме действия за защита на свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на доставчиците на медийни услуги.

Увеличението на бюджета на СЕМ с 574 867 евро (1,12 млн. лева), предвидено в държавния бюджет за 2021 г., има за цел да отговори на опасенията, изразени в Доклада относно върховенството на закона за 2020 г., във връзка с недостига на ресурси, необходими за ефективното изпълнение на задачите на СЕМ137. Въпреки че това беше положително развитие, неотдавна — през март и април 2021 г., правителството намали бюджета на регулаторния орган. Освен това предстои да се види дали планираното увеличение на бюджета ще бъде достатъчно с оглед на допълнителните задачи, свързани с прилагането на преразгледаната ДАВМУ.

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите продължава да буди безпокойство. Въпреки редовното актуализиране на публичния регистър на СЕМ на линейните и нелинейните медийни услуги, посочен в доклада относно върховенството на закона за 2020 г., данните относно собствеността на медиите все още не са напълно оповестени на обществеността. Някои заинтересовани страни изразиха опасения, че въпросът за прозрачността на медиите може да бъде утежнен от значителната концентрация на новинарски медии през 2020 г..


Липсата на регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама продължава да буди безпокойство. Освен това заинтересованите страни подчертаха, че прозрачността при разпределянето на публичното финансиране за медиите остава проблематична.


Политическата намеса в медиите продължава да бъде належащ проблем. Липсата на законодателство, което да попречи на политиците и партиите да притежават медии, изглежда важен фактор и в това отношение е регистриран по–висок риск в секторите на телевизията и вестниците. Органите представиха план за изпълнение, в който този въпрос е включен като един от приоритетите в българската Национална програма за развитие до 2030 г.. Все още обаче не са посочени конкретни мерки.
Пандемията от COVID–19 се отрази отрицателно на медийния плурализъм и не са въведени мерки за пряка подкрепа на медийния сектор. Пандемията засегна медийния плурализъм и защитата на журналистите главно в икономическо отношение поради намаляването на заплатите и забавянето на плащанията, което оказа сериозно ъздействие върху регионалната журналистика, както беше подчертано от заинтересованите страни.

Високо ниво на концентрация е регистрирано в сектора на телевизията (92 % общ пазарен дял на четиримата основни собственици). Кумулативните дялове от аудиторията на четирите най–големи телевизионни медийни групи (74 %) и на четирите най–големи радиогрупи (79 %) също е показателен за висока концентрация. Секторът на онлайн медиите се характеризира с липса на точни данни. Съобщава се, че някои от по–малките и регионалните медии са изпаднали в несъстоятелност вследствие на пандемията.

Работната среда и безопасността на журналистите продължават да будят безпокойство. Достъпът до публична информация продължава да бъде труден и журналистите продължават да бъдат подлагани на политически натиск и автоцензура. След последния доклад в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите бяха регистрирани шест нови сигнала за нападения и тормоз над журналисти. Това включва един сигнал, който прокуратурата е отказала да разследва, във връзка със случая на журналист, който според твърденията е бил бит от полицията и задържан в продължение на 24 часа. Другите сигнали са за нападения и тормоз над журналисти и други работещи в медиите лица, както и злоупотреби с правото на съдебен процес.

Освен това пандемията от COVID–19 доведе до спиране на работата по пътната карта, изпратена на българските органи от „Репортери без граници“ през март 2020 г. в отговор на опасенията относно свободата на печата в България, включително аспекти като безопасността на журналистите, достъпа до информация, разпределянето на държавната реклама и финансирането на медиите..

В Приложение ! има впечатляващ списък на източниците, на които се позовава ЕК.

По отношение на медиите е демонстрирана добра информираност в координация с доклада за медийния плурализъм 2021, който излезе също днес.