Tag Archives: BG Media

Уведомления за предстоящи концентрации

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на КЗК има две нови уведомления за предстоящи концентрации – от 14 декември и от 18 декември, днес – – СБП-77-14.12.2020 и СБП-79-18.12.2020 3.

1

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  •   едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, ЕИК 205738443
    и следните контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД предприятия:
    „Нет Инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567; „Дарик нюз“ ЕООД, ЕИК 175032949; „Ви
    Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082; „Елит Медия България“ ЕООД, ЕИК 130275893;
    „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960; „Радио Експрес“ АД, ЕИК
    831053592; „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158; „Агенция Витоша“ ЕООД,
    ЕИК 831654881 и „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305;  и
  • съвместен контрол върху следните предприятия, понастоящем съвместно
    контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и трети лица: „Файненшъл
    Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635; „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 и
    „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България на групата, към която „Юнайтед Медия“ С.а.р.л.
принадлежи, може да бъде обобщена в следните основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

2

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи  концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  • едноличен контрол върху „Вестник Телеграф” ЕООД, ЕИК 205461291,
    (придобивано дружество) със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
    ”Цариградско шосе” №115 – Н ет.6, представлявано от управителя Александър
    Кирилов Георгиев, и
  • съвместен контрол върху „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908,
    понастоящем съвместно контролирано от „Вестник Телеграф“ ЕООД и трето
    лице (физическо лице).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България към настоящия момент на групата, към която
„Юнайтед Медия“ С.а.р.л. принадлежи, може да бъде обобщена в следните
основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

Дейността в България към настоящия момент на придобиваното
предприятие може да бъде обобщена в следните основни направления:
– издаване на вестници
– печатна реклама във вестници
– онлайн новинарски и информационни услуги
– интернет реклама.

КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираните сделки, се казва на сайта на КЗК.

Новото в Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите  – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

АЕЖ: Журналистите задават въпроси, политиците отговарят

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България публикува на сайта си отворено писмо до Манфред Вебер заради недопустимото поведение на българския евродепутат Александър Йорданов спрямо журналистката от Българското национално радио Силвия Великова. Става дума за фейсбук изявления на депутата, които впоследствие той е изтрил, но медиите са отразили подробно. Ето и писмото:

Уважаеми г-н Вебер,

Обръщаме се към Вас заради недопустимо поведение на българския евродепутат Александър Йорданов. Г-н Йорданов си е позволил да отправи необосновани нападки и обиди към уважаваната журналистка от Българското национално радио Силвия Великова. Очевидно подразнен от въпросите, които Великова му е задала в предаването си „Политически НЕкоректно“ на  6 декември, Йорданов е написал в социалната мрежа Фейсбук коментар, който смятаме за крайно недостоен. Въпреки че европейският депутат е изтрил този коментар от своя профил, много медии* регистрираха и публикуваха скрийншотове от текста, в който той прави директни обидни квалификации на въпросите и на личността на водещата в опит да омаловажи остро поставените политически теми за интервюто.  

Известно е, че работата на журналистите е да задават въпроси, а на политиците – да отговарят на тях. Отговорността, която журналистите имат пред обществото, изисква от тях да поставят трудни и важни въпроси, за да могат избирателите да си дадат сметка доколко даден политик оправдава доверието им.

Недопустимо е, когато политикът не може да се справи със зададените му въпроси и да им отговори по същество, без да се компрометира, да напада с обиди журналиста, който му ги задава. 

А когато става дума за представител на управляващата коалиция, както е в конкретния случай,  подобно поведение може да се приеме и като опит за натиск и призив към институциите въпросният журналист да бъде подложен на репресия. 

Припомняме, че това не е първият случай, когато журналистката Силвия Великова е обект на подобно отношение. През миналата година тя бе свалена от ефир от предишното ръководство на радиото, което се опита да ѝ попречи да отразява спорната процедура по избор на главен прокурор. Свалянето от ефир на Великова доведе до протести, широка международна реакция и безпрецедентна криза в радиото, завършила със смяната на генералния директор.

Надяваме се, че тези действия на представител на ЕНП няма да останат незабелязани и несанкционирани от ръководството на партията. 

EBU: финансиране на обществените медии 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От доклада на Европейския съюз за радио и телевизия за финансирането на обществените радио и телевизия в държавите, които членуват в международната организация – представянето на формите на финансиране по държави и на нивото на рекламата като източник на финансиране.

Funding_of_PSM_2020_(Public)_-_EBU-MIS-Funding_of_PSM_2020_Public.pdf_-_2020-12-16_11.30.05

Funding_of_PSM_2020_(Public)_-_EBU-MIS-Funding_of_PSM_2020_Public.pdf_-_2020-12-16_11.30.17

Пеевски, Домусчиев, Юнайтед Груп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От понеделник, 14 декември 2020 г., телевизия Канал 3 преустановява дейността си. Сайтът спира, а телевизията ще излъчва повторения. От 4 януари 2021 г. на мястото на Канал 3 се появява NOVA NEWS – “новинарското продължение на NOVA”.

Промяната е  в контекста на съобщението, че се очаква продажба на Нова Броудкастинг Груп   – новият собственик е Юнайтед Груп.  Не само Канал 3 – и  радиата на Пеевски (“радиата, свързвани с Пеевски”  е формулата) са вече в сделката.

Oстава да видим какво ще стане с вестниците на Пеевски.  Те щяха да се продават на Пади Халпени, който преди пет години  получи  разрешение от КЗК – но така и не се  появи  в регистъра на действителните собственици,  ще разберем дали не е време за нов Халпени.

От лятото Виваком е собственост на  Юнайтед Груп.  Ако към първия български телеком се  добавят телевизии, радиа и сайтове, този мощен нов комуникационно-медиен субект  би трябвало да привлече вниманието на конкурентните регулатори. Ето според решението на КЗК становищата при придобиването на радиогрупата – 

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изрази  становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари.  БНТ не ирази становище.

БНР заявява, че предложената хоризонтална интеграция на компания, която притежава както телевизионни канали, така и мощни интернет сайтове от групата на „Нет Инфо“ АД  u  втора по пазарен дял радио група Би Ес Ес Медия груп ще приближи рекламния пазар до формата на класически олигопол, в който двама играчи „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще доминират предлагането на реклама във всякакви форми (видео, аудио и визуална) във всички платформи (телевизия, радио, интернет сайт).

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява,  че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

  И решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. – разрешава   придобиване на едноличен контрол от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД върху „Елит Медиа България“  без условия.

Да видим сега какво следва. В началото на следващата година.

Медиапул обръща внимание на паралелни процеси с  PPF, Теленор и бТВ. Свободна Европа обяснява кой купува.   

 

 

 

План в отговор на Доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 806 от 6 ноември 2020 г. Министерският съвет е приел План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на правото за 2020 г.

При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана. 

Планът обхваща мерки по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Мерките по т.нар. трети стълб – Медиен плурализъм – според Приложение 1:

III.Медиен плурализъм

Предизвикателства/ Препоръки    Мерки    Срок  Отговорна институция

 Финансова зависимост и недостиг на ресурси в Съвета за електронни медии

 1 В бюджетна прогноза за периода 2021 г. —2023 г.е предвидено увеличение с 10% на средствата за персонал, в проектобюджета на СЕМ са планирани допълнителни разходи за персонал за укрепване на административния капацитет на СЕМ с 6 щатни бройки и за изплащане на дължими обезщетения на персонала. С цел създаване на условия за изпълнението на определените със Закона за радиото и телевизията правомощия на СЕМ, са предвидени допълнителни разходи за издръжка в размер на 200.0 хил. лв., както и допълнителни капиталови разходи в размер на 650.0 хил. лв. за придобиване на система за мониторинг на медийно съдържание и осигуряване на сигурността на информационните системи.г.

  • Министерство на финансите във  връзка с разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021
  • СЕМ –изпълнение на мярката след влизане в сила на ЗДБРБ за 2021 г.

Недостатъчна прозрачност на собствеността на медии и финансирането им

  1. Подобряване на медийната среда в България -в проекта на детайлизирана стратегия по Приоритет 10 „Институционална рамка“ в Националната програма за развитие България 2030 е включена темата за медийния плурализъм. Разработване на план за действие с мерки заподобряване на медийния плурализъм след «поставяне на масата» на всички теми и проблеми, посочени в международните стандарти и доклади, базиран и на широки обществени консултации със заинтересованите страни и техните съсловни организации, включително чрез привличане на академичната общност и признати експерти в съответната област по отношение на следните въпроси:

2.1. Засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти („държавна реклама“)

  • В срок до 2 години Заместник министър-председател

2.2. Мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи Прокуратурата на Република България

2.3. Осигуряване на пазарно-базирано разпространение на печатните медии

  • В срок до 2 години МТИТС

2.4. Мерки, свързани с прозрачността на собствеността върху медии. Засилване на контрола за деклариране на собственост.

  • В срок до 2 години Министерство на културата

2.5. Организация и финансиране на обществените електронни медии

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на финансите

2.6. Подобряване на достъпа до обществена информация за нуждите на медиите

  • В срок до 2 години Министерство на културата Администрация на Министерския съвет

2.7. Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда.

Определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм

  • В срок до 2 години Министерство на културата

Целият план на български и английски език заедно с мерките в Приложение:

Докладът на ЕК, в отговор на който се приема този План

5G в България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Две новини, свързани с 5G

1

Конспиративни теории, че разпространението на новия коронавирус може да бъде свързан с безжичната технология, доведоха до изгаряне на антени на мобилни оператори в 10 европейски страни и нападения над работници по поддръжката през последните месеци. В България обшина Балчик наложи едногодишен мораториум срещу изграждането на 5G мрежата.

Европейският съюз да „възприеме активен, дългосрочен и системен подход“ за справяне с опасенията относно 5G и електромагнитни полета (ЕМП). За това призовават 15 страни членки на ЕС, сред които и България, в писмо до ЕС. Според 15-те държави Съюзът има нужда от стратегия срещу дезинформацията за 5G технологията или рискува фалшиви твърдения да разклатят неговото икономическо въстановяване и постигането на дигиталните му цели, съобщава Свободна Европа, позовавайки се на Ройтерс.

2

България се присъединява към 27 от 30 страни – членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те страни в ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network. Така страната ви отговаря на рисковете от несигурни мобилни мрежи и се подсигурява, че ще има чисти телекомуникации, които са жизненоважни за националната сигурност, икономическия просперитет и стабилността в региона”, заяви заместник -държавният секретар на САЩ Крак пред журналисти при посещението си в България, информира Капитал.

За Би Ай Ти от първо лице

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интервю на Илия Вълков с Павел Вълнев – какво отговаря бившият собственик на БиАйТи на въпроса за съдбата на телевизията:

Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи? 

Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България. 

Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“ и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили“. Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са bTV Медия Груп и Нова Броудкастинг. Пробвахме да разчупим този монопол. 

Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа. 

Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си взимал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти. 

До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също. 

Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.

А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?

И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.

Прочетете цялото интервю на Илия Вълков в Клуб Зет.

Article 19: свободата на изразяване 2019-2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е докладът на Article 19 за свободата на изразяване в държавите по света. Те са разделени в пет категории, от “свободни” до “в криза”, България не попада в първата категория при свободните (класацията се оглавява от известните Дания, Швейцария, Норвегия, Канада, Швеция). Естония и Латвия са в десетката. Общо в групата на свободните са 38 държави, като броsт им с всяка година намалява.

България е 51-ва и попада в следващата група (държави с някои ограничения).

България в таблицата на държавите с отрицателна тенденция – в сравнение с 2014 е 11 места надолу  в тази класация и е напуснала групата на свободните държави.

Article_19_20202019-20report.pdf_-_2020-10-22_20.18.39