Всичко около прословутата “джипка“, ползвана от бившия премиер Бойко Борисов, е държавна тайна, включително собственост, цена на автомобила и цена на поддръжката, километри. Това става ясно от отговора на НСО до Медиапул.
Според собствената администрация на Борисов той е ползвал няколко Тойота Секвоя и една Тойота Тундра, които караше сам – и в компанията на министри, политически съмишленици и отговорниците за политическа комуникация обикаляше страната, включително в предизборна кампания.
Изглежда вероятно след известно време да научим отговора, но не преди съдът да разпореди. Tези отговори са симптоматични за нивото на достъп до обществена информация – параметър, който се взема предвид при определяне на индексите на свободата на медиите и медийния плурализъм.
“С промени в закона приети през ноември 2018 година с гласовете на ГЕРБ, ДПС и “Обединени патриоти” печатните, електронните и онлайн медии бяха задължени, освен да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, да декларират и “всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането” пред Министерството на културата. Срокът за това е краят на юни всяка година.
За миналата година в културното министерство са обработени 350 декларации, което той определи като изключително малко. Според закона правомощията по регистъра е да се провери дали е подадена такава декларация или не. Ако не бъде установен собственика, Министерството на културата се обръща към Главна дирекция “Национална полиция”, които започват да проверяват сайтовете. По думите на Меликов, дори МВР не успява да открие и да проследят докрай кои са собствениците.
В министерството е формирана работна група, която да изготви промени в т.нар. закон Пеевски за отстраняане на някои недостатъци. На въпрос дали с промените и регистъра има успех за изсветляването на медийната собственост, Меликов заяви: “Не мисля, че е изсветлена”. Според него целта е да се напълни регистъра с информация, а не на глобяване.
Сред сайтовете, за които от културното ведомство са търсили информация, са: burgasdream.com, troyanpress.com, novinarnik.net, вестника “19 минути” и електронното му издание, sofia.media, vestonosec.net и други. Преди време “Дневник” писа, че именно Пеевски, който беше доскоро депутат от ДПС и медиен издател, е намерил начин да заобиколи собствения си закон, повече – тук.“
„Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“.
Това е казал бившият вицепремиер и председател на ВМРО Красимир Каракачанов.
Комисията за защита от дисриминация е отнесла това изказване към допустимите. КЗД е приела, че то не осъществява състав на нежелано поведение „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект – лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него. КЗД се е позовала на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество, от която, подчертава, че следва да се ползва не само благоприятната или с неутрален характер информация, а и тази, която може да предизвика неодобрение, да изненада и дори да шокира част от обществото. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на едно лице, отразяващи вътрешния му светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно.
Гражданска позиция на неодобрение, казва КЗД за вицепремиера.
Първоинстанционният състав е възприел становището, че
претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на Сдружението- за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия.
липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., а именно – целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация.
ОТМЕНЯ решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част.
ВРЪЩА делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд – София-град в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Мотивите са обстойни, с анализ на фактите, които не са спорни, и с позоваване на практика на ЕСПЧ, Съда на ЕС и практика на ВАС. В частност:
“Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. Макар последният факт да не може да бъде вменен пряко във вина на автора на изявлението, доколкото не той е отговорното лице за избора на съдържание на излъчваните в национален ефир репортажи и предавания, то несъмнено заместник министър-председателят и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов следва да може да държи сметка за повишения интерес на обществеността към неговите изказвания по актуалните теми на деня, поради което да съзнава и високата степен на вероятност коментарите му, изразяващи било лично мнение по даден обществено значим въпрос или позицията на институцията и властта, които представлява, да бъдат разпространени и публично разгласени чрез средствата за масова информация.
По своето естество, процесното изказване на Красимир Каракачанов, цитирано дословно по-горе, в което се съдържат негативни коментари спрямо ромите като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от с. Войводино. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата ромска общност посредством използвания похват на обобщаването. Без съмнение изрази като: „… циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен… търпимостта на българското общество се изчерпва“ не могат да бъдат тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото ромско население в страната под знака на негативната, осъдителна оценка, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на ромския етнос. Независимо какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на касационния ответник, дали същият е искал да насочи критиката и неодобрението си единствено и само към извършителите на конкретните престъпления или не, факт е, че използваните от него изрази (словесно изразено нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.) говорят за ромското етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „циганите в България“.
По този начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос. Това неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на хората, които се определят етнически като роми, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители.”
Отношенията между служебния министър на културата и генералния директор на обществената телевизия напоследък са доста интензивни.
Хрониката
След назначаването му за служебен министър проф. Минеков изпрати две писма до регулатора и до генералния директор на БНТ, в които се задават въпроси, свързани с редакционни решения. Но и повече – направи изказване, че се натрупват явления, които могат да го предизвикат да поиска оставката на Емил Кошлуков.
Вътрешни за БНТ структури – журналистически дружества и Управителният съвет – публикуват позиции срещу намеса в работата на БНТ. Управителният съвет (с двама юристи в състава: Христо Томов и Десислава Преображенска) сочи, че телевизията е “подложена на безпрецедентна атака”, и изпраща писма до ЕК, ЕП, ЕСРТ, държавите от ЕС и пр.
По време на пресконференция на 8 юни министърът отделя време на факти от биографията на Кошлуков, политическите му ангажименти в миналото, страницата с Ноуфрейм и ТВ7, трудовия му стаж в Алфа, който да се докаже от НАП и НОИ – за да премине към ограниченията за асоциирани лица по Магнитски, по повод на които министърът ще се обърне към ДАНС за изясняване дали Кошлуков е асоциирано лице.
Все в тази конференция има още един епизод, който ще влезе в учебниците – епизодът “Мила Бети”. Министърът чете (вероятно) мейл “Мила Бети, моля те, кажи, че Кошлуков има две или дори три години стаж при мен в телевизията”. Председателката на СЕМ Бетина Жотева е отрекла получаването на подобно писмо.
В отговор на сайта на обществената телевизия се появи Позиция на генералния директор, копирана от Фейсбук, в която се казва, че изнесените твърдения са “откровени лъжи и клевети”, без да се уточнява за кои твърдения става дума. Към това в предаването Още от деня на 9 юни се появи и самият генерален директор – и използва едни 17 минути в праймтайма на поверената му обществена телевизия за коментари, включително по твърденията на министъра – за финал с тезата “аз лежах в затвора, докато ти си лежал на плажа“.
Очаквано в предаването Още от деня на следващия ден 10 юни се появи министърът. Водещата се опитваше да задава риторични въпроси (“наистина ли смятате, че журналистите в БНТ са терористи”), на които министърът не обърна внимание (“интересувам се от стажа на генералния директор в Алфа, освен това нося подписка за оставката на генералния директор, покажете я в новините”). В последна сметка 14 минути и половина двамата в студиото говориха едновременно и на висок тон.
Кошлуков е казал, че ще си търси правата с всички законни средства.
А през вчерашния ден министърът е обобщил в интервю за Елена Йончева, че СЕМ не действа и “основното нещастие е, че законът е недействащ”.
Към дискусията
(а) Пред скоби: споделям мнението на министъра, че БНТ заслужава по-добро управление.
(б) Качеството на медийната среда е достигнало рекордно ниски нива. Усилията за оздравяване на медийната среда трябва да се подкрепят – но правото на ЕС държи правителството/министрите далече от програмни и кадрови решения.
(в) Основанията за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор са предвидени в закона – в частност грубо (едно или повече) или системно (установено от СЕМ) нарушение на принципите на закона. Решението се взема от регулатора. Мандатът на Кошлуков изтича през юли 2022. Същевременно има законодателен порив мандатите да се удължат на 5 години – сега са 3 години.
(г) За журналистиката в Още от деня на 9 и 10 юни:
В емисията на 9 юни Кошлуков си направи селфи. Журналистика там нe видях.
Можем само да спекулираме дали министърът е поискал право на отговор по реда на чл.18.2 ЗРТ (писмено) или посещава БНТ на общо основание за емисията на 10 юни. Ролята на водещата е различна в двете хипотези. Пред телевизията министърът каза на събралите се хора, че е дошъл за право на отговор. Ако е поканен за право на отговор, не го реализира. Успя да каже само едно-две изречения по темата (“Нямам роднини в ЦК”) и би могъл да подаде жалба за нарушение на ЗРТ.
Името на Дилян Пеевски не се споменаваше – или се споменаваше ограничено – години наред в българските медии:
преди фалита на КТБ – защото се знаеше малко за него, не се разграничаваше добре собствеността и ролята на Пеевски от ролята на майка му (и се налагаше да се пише за субекта Пеевски – Кръстева) и от Цветан Василев (съответно за субекта Василев – Пеевски – и без друго Цветан Василев каза на Валерия Велева, че Пеевски му е като син, преди да престане да му бъде).
след фалита на КТБ – по същите причини, по които името Дилян Пеевски отсъства от обвинителния акт в мегаделото “КТБ”.
А основания за споменаване имаше, но проправителствените медии го споменаваха главно като законодател и дарител. И – както Борисов казваше – като един депутат.
2. Правителството на САЩ
На 2 юни 2021, в деня на Ботев, това се промени. Набрали въздух, застанали “не пред Американското посолство, защото не може”, а някъде из Горен Лозенец, репортерки патетично наваксваха многогодишното си мълчание по темата Пеевски, като начало прочитайки изцяло и изразително изявление на Министерството на финансите на САЩ.
Там се съдържа и следното: “В резултат от днешната мярка се блокира цялата собственост и право на собственост и други собственически права ( на посочените по-горе лица), които се намират в Съединените американски щати или са във владението или под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Такава собственост, право на собственост и други собственически права задължително трябва да се докладват на Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC). Освен това се блокират всички дружества, притежавани пряко или непряко (с дялово участие от или над 50 процента) от едно или няколко от санкционираните лица.
Ако не е налице общo или нарочно разрешение, издадено от OFAC, или освобождаване от задължението по друг начин, предписанията на OFAC по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост и други собственически права на публично обявените или по друг начин санкционирани лица. Забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице или получаването на каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице.”
3. Министерският съвет
Тъй като към момента няма изработена нормативна рамка, по която държавата да предприема действия в случай на санкции, наложени от органи на друга държава, Министерският съвет със свое решение от 4 юни:
(а) създава група от представители на Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и Националната агенция за приходите (НАП), която в спешен порядък да изготви и да поддържа списък на лицата, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. В списъка на асоциираните лица да се включат:
всички физически лица и юридически лица, притежавани, контролирани или управлявани през последните пет години от лицата, включени в списъка на OFAC;
всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на юридическите лица от буква „а“, включени към момента и за последните 5 години.
всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка.
Списъкът е публичен и се актуализира.
(б) възлага на министрите и другите органи на изпълнителната власт да “предприемат незабавни мерки с цел администрациите и ведомствата, държавните предприятия, търговските дружества с държавно и общинско участие в капитала и дружествата, които те контролират, както и други лица, в които упражняват правата на държавата, да прекратят отношенията си с лицата от списъка и да не влизат в нови взаимоотношения.”
Според Капитал това означава две линии на разширение спрямо посочените от МФ на САЩ ограничения:
“всички съдружници, акционери, управители и членове на органи на управление и контрол на фирмите в списъка на OFAC”. При това не само настоящите, а и за последните пет години. Това практически ще включи всички, които са били партньори или са заемали ръководни длъжности в официално декларираните бизнеси на Пеевски и Божков.
“всички физически лица и юридически лица, които бъдат установени от ДАНС и НАП в хода на прилаганите постоянни мерки за идентифицирането на степента на свързаност на лица с лицата от списъка”. Ограниченията следователно се очаква да се основават върху “не просто формална юридическа свързаност, а и финансова, като ще се проследяват финансови потоци, прехвърляния на активи и т.н. А също и евентуални данни, налични в службите.” В списъка могат да се окажат “компании като “Булгартабак”, “Юрий Гагарин”, “Техномаркет” и много други като официално свързани с Делян Пеевски. А също там може да се видят и имена на адвокати, мениджъри и всякакви други подставени лица, контролиращи активи за десетки и стотици милиони на хартия.” Според министъра на финансите “заради широкото понятие “асоциирани лица” в закона “Магнитски” решението е да се установят всички, които потенциално може да попаднат там и държавата да спре да работи с тях.”
4. Главният прокурор
В тази картина за главния прокурор и прокуратурата знаем, че
според тях те са сътрудничили със САЩ, за да се предприемат въпросните мерки;
също според тях те нямат достатъчно данни и “прокуратурата ще поиска от партньорските ни правоприлагащи органи конкретизиране и разширяване на посочената от тях информация”;
също според тях “по отношение на лицето Пеевски през годините от страна на прокуратурата са били извършвани редица проверки и предстои същите да бъдат анализирани”, но заедно с това ВКП се е самосезирала и за всекиго от лицата е “образувана отделна преписка, по която ще се събират данни за евентуално извършени престъпления”;
според посланик Мустафа посолството не планира среща с главния прокурор по повод мерките.
5. Последици за медиите
В медийния сектор също се очакват последици. Ще се види в регистъра на действителните собственици какво е останало на името на Пеевски след последните съобщения за разпоредителни сделки, но ако се окаже правилна интерпретацията, че терминът свързани лица има по-широк обхват от формалната юридическа свързаност и се мине към финансовата връзка и подставените лица, тогава ще има още последици за медиите. Например Бойко Ноев обръща внимание върху ТВ “Европа” – поради връзките с Пеевски на търговското дружество „ДиПи“ на Добрин Иванов, твърдян собственик на ТВ „Европа“.
Но първата последица за медиите вече е налице: едно табу по-малко. В този блог съм писала за Пеевски повече от 60 пъти, започва се с честотите, които Тройната коалиция дава на майка му и с отричането, че има медии и че са финансирани от КТБ.
Европейската аудиовизуална обсерватория в Страсбург има ново издание с актуални данни за европейските медии: телевизия, филми и видео. Очертана е голямата картина на европейския аудиовизуален сектор с много четливото обобщение на данните от изследванията на Обсерваторията, включително за въздействието на пандемията COVID-19 върху различните аудиовизуални индустрии в Европа.
През октомври 2020 г. 89% от филмите в услугите VOD вече са имали кино издание. Така че ефектът „директно към видео“ не е достигнал пазара на TVOD в този момент.
Производството на телевизионни сериали очевидно се увеличава още преди задържането на COVID да увеличи търсенето.
Данните за 2019 г. показват, че глобалните аудиовизуални пазари са доминирани от САЩ по отношение на приходите -73%. За Европа остават 10%.
През периода преди пандемията се забелязва растеж на по-малките пазари. Двуцифрен ръст е постигнат от пазари като Португалия, България, Грузия и Словашката република.
Бившият директор на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев и кипърският гражданин Майкъл Тимвиос са завели дела за клевета срещу финансовия редактор на вестник “Капитал” Николай Стоянов в Софийския районен съд. Става въпрос за общо три тъжби, от които за две миналата седмица са връчени призовки на журналиста и вече има насрочени заседания. По третата все още няма разпореждане и не са получени документи.
Претенциите са към две различни статии от миналата година, които обаче са свързани помежду си и в които са описани косвени връзки между Мавродиев и Тимвиос.
Без да оспорва правото на всеки да защитава името си в съда, редакцията на “Капитал” и акционерите в “Икономедиа” виждат в тези синхронно предприети действия опит за натиск и заглушаване на критичните медийни гласове в страната. Исковете носят някои от отличителните черти на SLAPP (стратегическо дело срещу публично участие), при които водещата идея е не да бъдат спечелени, а да бъдат отказани медии, активисти, неправителствени организации и т.н. от активна гражданска позиция под страх от присъди или непосилни финансови санкции.
Николай Стоянов е четвъртият журналист от “Капитал”, срещу когото Стоян Мавродиев завежда дела, след Десислава Николова, Галя Прокопиева и Росен Босев. Преди повече от година Мавродиев беше отстранен от поста си на председател на съвета директорите и главен изпълнителен директор на ББР. Това стана след публикация на “Капитал” с автор Николай Стоянов.
Няма съмнение, че името на Николай Стоянов влиза в докладите за свободата на изразяване за 2021 година.
На сайта на Сметната палата може да бъде прочетен одитният доклад за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Българското национално радио за минал период – 2017 – 2019 г., при двама бивши генерални директори и деветима членове на Управителния съвет на БНР (стр.168 от доклада).
– Образование, наука, спорт, култура, медии – / – Одит за съответствие при финансовото управление –
Докладът представя специфичен и много подробен преглед на системата за управление на финансовите средства. Независимо дали изводите се споделят или оспорват, одитният доклад е задължително четиво, защото създава представа за подхода на Сметната палата при оценка на законосъобразността на управлението на финансовите средства.
Части от доклада, в които има наличие на данни за вреди и за нарушения при изпълнението на бюджета на БНР, са изпратени на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Части от доклада не са публикувани поради чл. 58, ал. 3 от Закона за Сметната палата: не може да се огласяват данни от доклад, изпратен на прокуратурата, до приключване на наказателното производство.
Сметната палата е изпратила на прокуратурата части от одитния доклад съгласно чл. 58 ал.1 от Закона за Сметната палата, според който институцията изпраща одитния доклад и материалите към него на прокуратурата при наличие на данни за престъпление. Поради тази причина одитният доклад за извършения одит е публикуван без частите, които са изпратени на прокуратурата.
Съобщението на Сметната палата е от първите дни на календарната 2021 година, отпреди близо половин година.
Становищата на АДФИ и прокуратурата се очакват.
В одитната програма на Сметната палата за 2021 не са предвидени нови одити за съответствие за БНР и БНТ, само под номера 222 и 223 са включени одити на годишните финансови отчети:
222.
Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българското национално радио за 2020 г.
01.01.2020 г. 31.12.2020 г.
Българско национално радио
223.
Финансов одит на Годишния финансов отчет на Българската национална телевизия за 2020 г.
01.01.2020 г. 31.12.2020 г.
Българска национална телевизия
Предвиден е Одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Национален фонд „Култура“ за периода 2018 – 2019.
Към казаното вече – ето и Съобщението за предстояща концентрация между Българска телекомуникационна компания ЕАД, Нетуоркс-България ЕООД, ТВН Дистрибуция България ЕООД, Телко Инфраструктури ЕООД и Онлайн Директ ЕООД
В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), е постъпило уведомление, по което е образувана преписка №КЗК-420/2021 г., с което Комисията се уведомява за намерението на Българска телекомуникационна компания ЕАД, ЕИК 831642181 (“БТК“) да придобие пряк едноличен контрол върху Нетуоркс-България ЕООД, ЕИК 117619271 (“Нетуоркс“), ТВН Дистрибуция България ЕООД, ЕИК 204258417 (“ТВН Дистрибуция“), Телко Инфраструктури ЕООД, ЕИК 203470007 (“Телко Инфраструктури“) и непряк контрол върху Онлайн Директ ЕООД, ЕИК 131162001 (“Онлайн Директ“).
Търговските дейности на въпросните предприятия са:
БТК, осъществяваща дейност под търговската марка “Vivacom”, е интегриран телекомуникационен оператор в България. БТК предлага мобилни и фиксирани телефонни услуги, високоскоростен широколентов интернет чрез оптична, медна и сателитна инфраструктура, пренос на данни чрез мобилни и фиксирани мрежи и индивидуални телекомуникационни решения за клиенти в България.
БТК притежава и собствен телевизионен канал – Vivacom Arena, който не се предлага за включване в телевизионните пакети на други платформени оператори, а е предназначен единствено за предлагане от БТК на крайните клиенти.
Предмет на дейност на Нетуоркс е доставка на информационни услуги по собствена или наета кабелна мрежа (фиксиран интернет и платена телевизия).
Предмет на дейност на Онлайн Директ е предоставяне на фиксиран интернет и платена телевизия.
Основната дейност на ТВН Дистрибуция е създаване и излъчване на телевизионни програми.
Основната дейност на Телко Инфраструктури е строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи.
Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната:
Предоставяне на услуги, свързани с фиксиран достъп до интернет на дребно (пазар, на който БТК, НЕТ ИС САТ, Нетуоркс и Онлайн Директ са активни).
Разпространение на радио и телевизионни програми на дребно (пазар на дребно на платена телевизия) (като сделката ще засегне сегмента платена телевизия на дребно, на който БТК, ТВН Дистрибуция и Онлайн Директ са активни);
MAN достъп на едро (пазарен сегмент от пазара на висококачествен достъп на едро в определено местоположение, на който БТК и Нетуоркс са активни).
Пазар на разпространение на радио и телевизионни програми на едро (вертикално свързан горестоящ пазар на пазар на дребно на платена телевизия).
Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на чл. 82, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗК, като безусловно разреши концентрацията и постанови незабавно изпълнение по смисъла на чл. 66, чл. 2 от ЗЗК.
В тази връзка, на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗК, всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната.
Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК в срок от седем дни от датата на публикуване на настоящото съобщение (26.05.2021 г.), като бъде подкрепено със съответни доказателства.
Едното е до Съвета за електронни медии, другото е до Българската национална телевизия:
Министърът подписва писмото до БНТ, както се вижда, като “министър, данъкоплатец и обикновен гражданин”. Към СЕМ министърът се обръща в това си качество за изясняване на фактите и тълкуване на закона.
Екипът на дирекция “Новини и актуални предавания” изразява несъгласие с отправените твърдения от министъра на културата. БНТ не е прекъсвала програмата си, за да излъчи брифинга на ГЕРБ.
Прякото включване на част от пресконференцията беше в рамките на актуален информационен блок от редовната програма на обществената телевизия. Така, както сме правили при други събития, включително на институции като парламента, президента и други политически партии.
Според журналистите на БНТ скандалът с подслушването на опозиционни политици е важно събитие и затова смятаме, че зрителите трябва да чуят още информация по темата и различни гледни точки.
Законът за радио и телевизия гарантира редакционната независимост на обществените медии и понеже сме сигурни, че министърът на културата познава законодателството, не вярваме, че атаките му са опит за натиск или връщане в годините, които смятахме за безвъзвратно отминали.
Това са фактите. Интересно е да се обсъдят по същество въпросите на министъра, но нека да поговорим за връзката между искането на оставка и оздравяването на медийната среда у нас.
Първо,
за писмата. Министърът иска от Съвета за електронни медии тълкуване на Закона за радиото и телевизията. Поставя въпроси, на които очаква да получи отговор от регулатора в интерес на по-ефективното прилагане на закона. Съветът за електронни медии не е на подчинение на министъра и ЗРТ не предвижда специален статус за министъра, по-различен от жалбите и сигналите на гражданите, на които СЕМ дължи обсъждане и реакция.
Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи са правно обособени от правителството и функционално независими от тяхното съответно правителство, както и от всеки друг публичен орган или частна организация.
Националните регулаторни органи не искат, нито приемат указания от друг орган във връзка с упражняването на задачите, които са им възложени съгласно националното право за прилагане на правото на Съюза.
Не може да се каже, че сме близо до успешно ефективно прилагане на тези стандарти. Но толкова по-важно е те да се напомнят.
Подобно е положението с обществената телевизия. Тя няма за принципал министъра на културата. Обратното е съществувало по времето на Тодор Живков. Тогава държавната телевизия си е имала министър, по-точно председател на Комитета за телевизия и радио, създаден през 1971 г. Сега вертикални отношения няма.
Много граждани дълго време искат оставката на Кошлуков. Недоволството датира от времето на конкурса, когато ярка политическа фигура с неговата биография – политик, бивш шеф на партия, с твърдян управленски стаж в партийната телевизия Алфа, един от основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение” – и тази фигура беше избрана за генерален директор на обществена медия. И тогава, и сега този избор ми изглежда незащитим.
Недоволството продължи по времето, когато Кошлуков беше и водещ на предаване и БНТ получи санкция заради случая с прочутия среден пръст в ефир. Ескалира при освобождаването на важни за БНТ фигури на различни основания (пр. Камен Алипиев), обезличаването на новините, тревожните събития в културното предаване, отразяването на протестите 2020 (вж протоколите на СЕМ 25/2020 и 26/2020) и видимото редуциране на достъпа на различни гласове до БНТ – за да се стигне до отразяването на ГЕРБ, описано във въпросите на министъра.
И аз смятам, че заслужаваме друга обществена телевизия. С друга степен на свобода. Проблемът е в това, че оставка на генерален директор на обществена телевизия – тоест предсрочно прекратяване на мандата му – няма общо с правомощията на министрите.
Предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор може да има на основанията, предвидени в закона – при грубо или системно нарушение на закона. И двете хипотези са прилагани – за грубо нарушение беше освободен предсрочно Светослав Костов, за системни нарушения беше освободен предсрочно Кирил Гоцев. Единственият, компетентен да се произнесе, е Съветът за електронни медии. Решенията му подлежат на съдебен контрол пред ВАС.
Гражданите могат да изпращат сигнали, жалби, данни за нарушения. Ако се установи, че има достатъчни основания, регулаторът може да констатира нарушения на закона и да налага предвидените в закона мерки. Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството.
Мненията на вицепремиера тогава и министъра сега не са просто мнения на граждани. Те имат друга обществена тежест. Само може да се съжалява, че поради връщането на Цветанов в парламента и имунитета му като депутат въпросът за министрите – граждани не беше разгледан повече от съда.
И, накрая, служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър – гражданин, гледа на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева.
Не е работата да се влияе, само че с обратен знак.
