На 24 юни в Съвета за електронни медии се е провела среща на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков с членовете на регулатора с единствена тема предаването Вяра и общество.  Срещата  е предавана пряко по БНТ 2  и може да се гледа.

Предисторията е свързана с усложнени отношения между ръководството и Горан Благоев, чието име от години се свързва с предаването  – като автор на концепцията му и водещ. Напоследък в страницата на предаването във ФБ Благоев е изнесъл информация за тези отношения, по-късно  публикацията е свалена, а страницата вече се управлява от Дирекция “Мултимедия” на БНТ.

От Горан Благоев са искани обяснения по два въпроса: 1) за липса на плурализъм в предаването, 2)  за неспазване на работното време, “тъй като съм бил извън сградата на медията, когато ме е търсил Кошлуков”.

Пред СЕМ критиката  на генералния директор към предаването е в две посоки:

1) сключил договор с жена си;  сключил договор с гости на предаването като консултанти, а не е обявил в ефир, че им плаща;

2) хули, злепоставя, дискредитира Българската православна църква, БПЦ  – и по тази причина БПЦ не участва в предаването. Тъй като фундаменталните национални интереси в тълкуването на Кошлуков включват традиционното вероизповедание – източноправославната религия (това е важно за разказа),  БНТ не може да изпълнява мисията си поради този отказ на БПЦ.

Пред скоби, беше изтъкнат аргумент за зрителски писма и засегната чувствителност на вярващи. Тук СЕМ посочи, че странно защо писмата започват да пристигат едва десетина дни след предаването. И също така, че позицията на СЕМ се формира по убеждение, а не под влияние на писма. Същото казва и Съдът за правата на човека – “субективните усещания не са достатъчно основание да се обоснове нарушение на Конвенцията” (Lautsi and Others v. Italy, 66)

Относно 1),  вътрешноорганизационните въпроси – счетоводна дисциплина, работно време и пр. –  информацията е в БНТ и преценката е по съответните правила. Когато има данни от проверката,   ще разберем.

Относно 2), свободата на изразяване:

Според СЕМ нарушение на закона няма.

Генералният директор Кошлуков изложи многократно, с едни и същи думи дори, едно основно обвинение:  предаването “хули, злепоставя, дискредитира”. Според него има “серия от нарушения на вътрешните правилници, мисията, етичните стандарти и професионалната журналистика”.  И някои конкретни твърдения:

БПЦ няма да участва в едно предаване, което хули, злепоставя, дискредитира. Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов, вие ще стъпите ли там? Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти.

Предаването коментира закони, корупция, разглежда решения на държавата, обвинява БПЦ и Борисов в престъпен заговор, изпълнителната власт е злепоставена като власт, която си купува църквата. Това е образователно и религиозно предаване, а не е публицистично, за да обсъжда постановления на МС.

От друга страна:

Чл.6 ЗРТ  повелява да гледаме националните  интереси, не да гледаме часовници на владици. Не пише да се гледат часовници, пише да се защитават националните интереси.

Човек, който е основал църква, регистрирана преди 15 години, да коментира църква, основана преди 2000 години от самия господ, е нелепо.

Ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен. Ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.

Ние имаме нужда от повече религиозна просвета. И аз ще направя всичко за това.

Изложението на генералния директор  пред СЕМ повдига въпроси: какво той смята, че пише в Конституцията и Закона за радиото и телевизията, и  какво той смята, че е мисия на обществената телевизия.

Макар че г-н Кошлуков изрази специфични идеи кой, какво и как има право да коментира (църквата – само с расо и калимявка), обществената телевизия несъмнено  може все още да бъде коментирана свободно.

1

СЕМ не реагира  на пледоарията за  нуждата от повече религиозна просвета по обществената телевизия и че директорът щял да направи всичко възможно по въпроса.  Къде точно в ЗРТ има възложено задължение на БНТ да осъществява религиозна просвета?  И къде точно пише, че фундаменталните национални интереси включват религиозна просвета – каквато интерпретация се чу?

Договорите на ЕС, към които България се присъедини, не включват твърдяната от генералния директор  идея  за   християнството като фундаментален  национален  интерес  или част от европейските ценности. Наистина, в  Полша нарекоха отказа да се спомене Бог в текста на договорите  най-голямата историческа несправедливост. Но мнозинството държави заявиха, че  общите ни  ценности са човешките права, свободата и толерантността.  И да, много хора у нас ползват т.нар.  отрицателна свобода – свобода от религия – и ЕСПЧ признава тази свобода.

Много важно е това да не остане незабелязано сега, когато се говори за необходимост да се формулира обществената мисия  на БНР и БНТ.

2

Относно ЕСПЧ – генералният директор  се позова на мнозинствено  право, което било одобрено от ЕСПЧ  и обосновавало предимство на  БПЦ.

Всъщност конкретното решение Lautsi and Others v. Italy не се отнася до медии, а до  училищно образование и засяга въпроса за  кръста в класната стая. В решението изрично се казва, че то не е относимо до дидактическата реч  –

72.  разпятието на стената е по същество пасивен символ и този въпрос е важен, особено като се вземе предвид принципът на неутралност. Не може да се счита, че има влияние върху учениците, сравнимо с това на дидактическата реч […]

Така че да се базира теза за религиозна просвета по обществената телевизия  върху  посоченото решение на ЕСПЧ за допускане на кръст в класна стая не е убедително.  Едно религиозно предаване никак не е пасивен символ.

3

За критиката.

“Да гледаме националния интерес, а не да гледаме часовници на владици.” Оправдано е да се гледат часовниците на владиците.  В гражданското общество е така. Предполагам, че става дума за Ролекса и автомобилите на дядо Николай (според публикации  – “няколко скъпи автомобила, за които твърди, че са му подарък от бизнесмени”). И понеже често по време на изказването си Кошлуков питаше чули ли сме  да хулят Кентърберийския епископ и др. под. – да, чули сме да се критикуват представители на църквата –  и папата го прави, и медиите, и гражданите  – това не се нарича хулене обаче – а  публикации и дебати за евентуални нарушения и престъпления,  от как се разходват приходите от свещи до педофилия.

За богохулство   трябва да се говори особено внимателно. Какво е хулене, какво  е директно богохулство, какво са компромати за светци   – и дали има такива – е въпрос на установяване, за което към момента няма данни.   С  цялото ми уважение към факта, че генералният директор е бил в затвора по политически причини –  защото той реши включи този факт и антикомунизма си в пледоарията си срещу богохулството  –  има практика на Съда за правата на човека, нека само да спомена решението Пуси Райът.

Генералният директор се е подразнил и от “семпли и неспазващи норми властимащи“. Тук има семпли и неспазващи норми властимащи, казвам и аз. Лично мнение.   Има ли пречка това да се каже по обществената телевизия?

Също така е доста особено да се твърди, че “ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен и ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.” В  демократичния свят не се налага хората да слагат расо,  за да критикуват.

4

“Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов,  вие ще стъпите ли там. Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти. ”

Има напоследък такава тема:  властта отказва да участва в определени медии и определени предавания. Разбирам от журналисти, че падат теми – по-специално в обществените  медии – защото за публицистиката има изискване за плурализъм на гледните точки във всяко предаване, а официалните  представители  отказват да участват. Министър-председателят/председател на ГЕРБ Борисов   казва, че не ходи в БНР. Следва ли от това, че в БНР няма да се засягат теми, свързани с правителството, премиера, партия ГЕРБ?

Горан Благоев е обвинен, че БПЦ не участва в предаването. Кошлуков зае позиция: “Конфликтът не мога да го стоваря на главата на църквата”. Дали БПЦ не  представена в предаването предстои да се установява – нека напомня, че СЕМ не е установил нарушение.

Какво обаче става с редакционната независимост на БНТ, ако чрез бойкот може да се предизвика падане на тема в предаване, или смяна на водещ, или поне наказанието му? В медиите се споменава и за разговори на Кошлуков   със Синода по кадрови въпроси. Това как се съотнася с независимостта?

5

Вяра и общество  не е публицистика, казва генералният директор, за да се занимава с постановления на МС за финансиране на БПЦ, да се интересува  как се отчитат средствата на БПЦ, да оспорва избори на митрополит.  То е религиозно образователно предаване, казва той.

Тогава изискването за плурализъм във всяко едно предаване не се отнася за Вяра и общество. Няма как едновременно да се твърди и че трябва да спазва изискванията за публицистични и новинарски предавания, и че не е публицистика.

Макар че според мен БНТ е в правото си да обсъжда и финансирането на БПЦ, и изборите за митрополит.

СЕМ зададе важни въпроси, но и остави съществени тези на Кошлуков без реакция. Не отварям темата налага ли се религията и заедно с това шаманизмът / или интересът към окултното едновременно да се качват нагоре в приоритетите на БНТ точно сега, когато има световен консенсус, че в науката е спасението.

И накрая, не знам доколко  е уместно в официални  срещи  да се взема  инцидентно отношение към “вероучението като важно и полезно”, защото въпросът за вероучението не влиза в правомощията на СЕМ и членовете на СЕМ не могат да изкажат друго, освен частно мнение, а вероучението е въпрос, който разделя нацията. Генералният директор спомена в изложението си  дело  на Норвегия пред ЕСПЧ, без да уточни кое дело има предвид.  Ако това е    Folgerø and Others v.   Norwаy по жалба на родители – нехристияни, в решението ясно се обяснява, че вероучението може да създаде проблеми, например

информацията за личното религиозно и философско убеждение се отнася до някои от най-интимните аспекти на личния живот. Налагането на задължение на родителите да разкриват подробна информация на училищните власти относно техните религиозни и философски убеждения може да представлява нарушение на член 8 от Конвенцията и вероятно също на член 9 (пак там). […] условието да се дават разумни основания [за освобождаване на децата от обучение] представлява риск родителите да се почувстват принудени да разкрият на училищните власти интимни аспекти на собствените си религиозни и философски убеждения.

Асоциацията на европейските журналисти – България  публикува на сайта си призив към генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков

да обясни какво се случва с предаването “Вяра и общество” и да направи публична комуникацията между  Светия Синод на Българската православна църква и БНТ относно предаването.

Дълбоко смущаващо е заявеното от Митрополит Гавриил: “За пръв път се запознах с г-н Емил Кошлуков на 11 юни тази година, когато той пожела да се срещне със Св. Синод на БПЦ, за да обсъди според неговите думи „скандалното предаване“ на „Вяра и общество“ от 06.06.2020 под надслов „Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията“.

Г-н Кошлуков следва да разкрие дали действително той е потърсил Светия Синод, за да дискутира предаване на ръководената от него телевизия.

Това би могло да се изтълкува като директно вмешателство на външна институция в работата на обществена медия, с цел да  се наложи цензура върху журналист. Или дори по-лошо – търсене на съдействие от външна институция от страна на ръководството на медията за разправа с журналист. Логичното поведение би било ръководството на телевизията да стои зад журналистите, а не да търси помощ отвън, за да оказва натиск върху тях.

Буди притеснения и фактът, че в предаване на Емил Кошлуков преди време лидерът на Атака Волен Сидеров изрази публично недоволството си от предаването на журналиста Горан Благоев. АЕЖ припомня, че от времето на първото кандидатстване на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ остава и въпросът за обвързаността на генералния директор на БНТ с партия Атака, заради телевизионния стаж, за който се посочва, че е имал в редакционния мениджмънт в телевизия “Алфа”.

Фактите

Какво да се прави в ситуация, в която представител на съществена гледна точка откаже да участва при разработване на тема от значим обществен интерес.

1. Нормативна основа

• Правна основа: за обществените медии  у нас това е изискването в ЗРТ за плурализъм във всяко едно новинарско и актуално-публицистично предаване. В наднационалната рамка това е изискването на чл.11.2 Хартата за основните права в ЕС –  Плурализмът се зачита.
• Журналистическа етика: Етичен кодекс на българските медии

1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гл.точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.

2.  Цели и средства

Да се дава път на различните гледни точки не е самоцел. Целта е   пълно и безпристрастно информиране,  за да могат  гражданите да си съставят собствено мнение. Въпрос на редакционна независимост е  как тази цел да бъде постигната, колко да са участниците в предаването, дали да участват на живо или на запис  или чрез представяне на позицията по друг начин.

Има практика на Комисията за журналистическа етика в този смисъл.

• Решение на КЖЕ No 17/06.02.2020 г.

Постъпила е жалба срещу България он ер, защото едната гледна точка била изразена  на живо, другата – на запис. КЖЕ приема, че

медията сама  решава какъв е най-подходящият формат за третиране на сложни теми. Поканените страни не  диктуват какъв да е форматът и  не  налагат външно мнение какви да са редакционните решения по чисто формално разбиране за равнопоставеност.

Този формален прочит на равнопоставеността се използва често при опит да бъде спряна дадена тема от ефир от страна на лица или институции, които се опитват да диктуват редакционното съдържание според техния собствен интерес. Отказът на жалбоподателите -представители на протестиращите родители -да участват на запис, ако техният единствен опонент е на живо, почива върху грешно разбрани формални основания. Други подобни случаи водят до опити да се повлияе върху решението на медията да покани определени опоненти или да се диктува на медията кой да бъде поканен и кой не.

3. Проблемът с отказа за участие

Противно на целите на изискването за плурализъм  е  важни за обществото теми да не бъдат обсъждани по технически причини – защото едната страна отказва да вземе участие.  Това е най-прекият път към създаване на зони – табу  по отношение на теми или хора.

Това често е  съзнателно използвана стратегия  – препятктване изцяло или ограничаване на достъпа до информация, отказ от участие в предаване на важни лица – източници на данни, недопускане на журналисти до място на събитието, непредоставяне на документи  и т.н.  – с цел темата за отпадне от дневния ред.

Ако медията допусне това да се случва, има опасност от  злоупотреба с право:   едно лице да препятства реализацията на дискусията по значим за обществото въпрос.  Едно лице извън редакционната колегия да има контрол за какво да се говори и за какво – не.  Правото на аудиторията да бъде информирана би било  застрашено.

4. Няма ли опасност от санкция, ако все пак темата бъде реализирана

Зависи как е реализирана. Не и ако се спазват журналистическите стандарти.

• Първо, не се търси “съвършената изчерпателност”, важно е медията добросъвестно да изпълнява функциите си. Етичният кодекс предвижда, че медиите ще се стремят  да представят различните гледни точки.

Решение 3/23.02/2015 на КЖЕ

Многообразието на мнения и гледни точки в коментарните предавания може да бъде постигнато по различен начин в зависимост от характеристиките на съответното предаване. Без да се изпада в другата крайност, като се търси „съвършената изчерпателност” на идеите, която би могла да навреди на самото съдържание и да затрудни слушателите в създаването на мнение.

• Второ, доколкото е възможно, отсъствието се компенсира с други методи за получаване на пълна и безпристрастна информация. Водещ е интересът на аудиторията.

Решение 13/ 26.11.2019 на КЖЕ

За предаване по повод замърсяване на водите е търсено ръководството на добивното предприятие, но безуспешно. Медията все пак прави предаването, като местни жители обясняват как при експлоатацията на оловно-цинкова руда  тежки метали се изтичат в потоци водещи до реката.  Екипът взема проба от водата, в която се установява  наличие на цинк, олово и арсен, като оловото е  46 пъти над допустимата норма.  Към това винаги за отсъстващите остава и опцията да поискат право на отговор.

• Трето, ролята на водещия – когато става дума за живо предаване – е централна. В журналистическата практика има различни добри образци, във всеки случай при дезинформация,    дискриминация,  засягане на доброто име на отсъстващи – от водещия се очаква активно поведение.

5.  Отговорната журналистика

Идеята за отговорната журналистика  е развита и аргументирана от ЕСПЧ. Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Важното е журналистите да действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика.

Отговорната  журналистика    не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с  журналистически средства – но и  до  поведението на един журналист, включително работата с източници  и неговото взаимодействие с институции и лица  при упражняване на журналистическите му  функции, както и дали  проверява предоставената му информация, дали добросъвестно е търсил всички  начини да представи спектъра от мнения.

*

Темата беше поставена тази седмица в  предаването Мрежата на БНР.  Защо   има такива откази за участие? Ако говорим за властта – такъв е сигналът отгоре. Защо  трите големи телевизии не включиха в предаванията си изтеклия запис на министър -председателя? Вероятно чакат експертизата на гласа, вероятно не включват непроверени източници – но всичко може да се отрази дори при съмнение за манипулиране – и то правомерно – стига да се спазват определени стандарти. Моето лично очакване е обществените медии да постъпват именно така, за да не оставят   анонимни и пропагандни източници да формират общественото мнение по обществено значими теми.

И от сайта на БНР – разговорът с Николета Атанасова

Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви

В  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)  е постъпил сигнал от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (НОВА ТВ), в който се съдържат твърдения за извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

Твърденията в сигнала се основават на публичнодостъпна информация от сайта на ИА „Блиц“ ЕООД – материал от 18.05.2020 г. относно договор, сключен между БТВ и Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с приложени извадки от договора от 2016 г. за предоставяне на програмно време за излъчване и осигуряване на телевизионно предаване „Спорт тото“. Според сигнала се постига непазарно предимство на БТВ по отношение  на другите конкуренти, включително и на НОВА ТВ като основен конкурент на БТВ.

Накратко: КЗК се самосезира по сигнал от Нова по информация от Блиц.

Какво се твърди: нарушаване  на законоустановеното ограничение на времетраенето на телевизионна реклама на час : твърди се, че БТВ включва в програмата си  скрити търговски съобщения, предоставяйки срещу възнаграждение програмното си време.

Контекстът, в който става това