На 28 януари 2020 г. състав на СГС се е произнесъл с решение по делото между Емил Джасим и Блиц.

Издателите искат отмяна на решението на СРС от 2019 г., спечелено от Джасим, по повод статия в сайта blitz.bg. със заглавие „Изродът, който се изгаври със светинята Васил Левски, е напът да се измъкне!“, съдържащо обида и в текста, на която е посочена невярна и оклеветяваща информация, както следва: „В четвъртък, часове преди националния празник на България Трети март, БЛИЦ излезе с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Е.Д.. Последователят на сектата „Дай, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски“. Текстът е публикуван в интернет страница с домейн, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД и с посочен автор – И.К..

В жалбата се твърди, че съдът не бил взел предвид, че заглавието, в което се съдържа думата „изрод“ е парафраза на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин“. Този призив бил именно срещу хора с поведението на ищеца и парафразата била използвана от автора на статията, за да демонстрира несъответствието на поведението на Д. с общоприетото отношение към националните исторически личности. Поддържа се, че било недопустимо Васил Левски да бъде принизяван до комиксов герой. Счита се, че обществената реакция от началото на 2018 г. срещу изказванията на ищеца пред различни форуми, било доказателство за правотата на статията.  Постъпила е и насрещна въззивна жалба на Джасим,

Съдът:

“Повод за публикувания материал е изказване на ищеца, направено на конференция през 2014 г. на тема „Абсурдите във възприемането на българската история – митове и употреби“, в което ищецът застъпва тезата за четири мита, между които и този, озаглавен „Левски-супергерой“.[…]

С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права-в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на печата и другите средства за масова информация не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени права /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според въззивният съд заглавието на процесната статия съдържа обида, тъй като ищецът е наречен „изродът“, като този израз обективно съставлява обида, а не се касае за негативна оценка на личността и поведението му във връзка с обществената му дейност. С този израз, който е пряко насочен към ищеца, се цели да се уязви неговото достойнство и чест, тъй като в българският език за „изрод“ се приема човешко същество със силно загрозяващ вид или човек с извратен морал и поведение.

По своята правна природа клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо обстоятелство. Съдът намира, че действително по адрес на ищеца е отправено клеветническо твърдение в процесната публикация. Казаното от ищеца не е представлява изразено от него мнение или твърдение по отношение на Васил Левски, а пресъздава разговор между малки деца на негови познати, чийто изказвания винаги се характеризират с първичност, без те самите да ги подлагат на критична самооценка преди да ги изрекат. Целта е била да се доведе до знанието на аудиторията полемика между две деца относно това кой може да бъде сметнат за будител. Ищецът изобщо не е изразил собствено мнение във връзка с твърдението на едно от децата, нито е изразил каквито и да е квалификации към личността на Васил Левски. Авторът на статията обаче по недопустим начин е изопачил фактите, като е направил невярно и клеветническо твърдение, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.Именно поради факта, че в тази си част статията се явява клеветническа, последната не попада под закрилата на чл.10 ЕКПЧ. В случая следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуването на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ.

За това виновно противоправно поведение на автора на статията, последният отговаря на основание чл.45 ЗЗД, а издателят, като възложител на работата – на основание чл.49 ЗЗД, поради което последните следва при условията на солидарност да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди.”

Клеветническата кампания:

СГС  коригира обезщетението, присъдено от Районния съд, като описва една обхватна клеветническа кампания, срещу която Джасим успешно води дела:

“Процесната статия е от 05.03.2017 г., т.е. след като вече са излезли други публикации с идентични клеветнически твърдения в различни ел. медии, вкл. и тази. В тези предходни публикации не се съдържат обидни изрази по отношение на ищеца, а единствено неверни и клеветнически твърдения, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.

На настоящия въззивен състав са служебно известни влезли в сила решения по искови молби на ищеца срещу други ел.медии за вреди от публикации, съдържащи идентично клеветническо твърдение, а именно за публикация в ел. издание на „Пик Нюз“ ЕООД  и за статия, съдържаща клеветнически твърдения, публикувана в ел. издание на в.“Труд“. Към настоящия момент в СГС е висящо и въззивно гражданско дело за публикуване  в интернет сайта blitz.bg. на статия, в която се съдържат неверни и манипулативни твърдения.”

Пълният текст на решението

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския градски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков. ПИК Нюз е осъден  –

Пълният текст на решението om 2019

Не сте чували за Таблоид? Сигурно, но през 2020 г. има решение, осъждащо издателя на таблоида да заплати 20 000 лева за засягане на  честта, достойнството и доброто име.

Таблоид е наследник на  Всеки ден, както Весислава Антонова се е погрижила да проследи:

Пред “Капитал” управителят на “Ню медиа груп” – компанията, издател на “Всеки ден”, Мартин Радославов обясни, че всекидневно издание със сензационно съдържание трудно може да издържи на пазара. “През последните години “Всеки ден” генерираше загуби и така дърпаше назад останалите издания в групата. Затова решихме да го закрием”, коментира Радославов. Според него седмичник с подобно съдържание по-лесно се издържа, събира реклама и печели основно от коричната си цена. Идеята на компанията е “Таблоид” да е по-евтиният вариант на “Уикенд” – най-силното издание в “Ню медиа груп”. Новият вестник ще излиза в понеделник с цена 1 лв., а “Уикенд” – в четвъртък за 1.49 лв.

Таблоид публикува несъществуващо интервю с реален известен човек  под заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“

Ищецът никога не е давал интервю за вестник Седмичен таблоид и публикуваната във вестника статия през м. септември 2018 г., възпроизведена в статии в редица електронни медии, станала достояние на широк кръг лица (така и писмо от 14.10.2019 г. на Н.д. АД), е повлияло изключително негативно върху него

Публикацията има вълна от републикации   –   запомнете тези издания –

в редица публикации в електронните медии, като Блиц, ХотНюз, LifeOnline.bg, Клюки.бг, Hot Arena Интернет таблоид, Blife.bg, Plovdiv Media, регионален он-лайн вестник и TopVesti.bg, откъдето също е станала достъпна за неограничен брой читатели.

Мотивите информират по-подробно за кампанията –

“Изнесеното чрез изявлението в процесната статия не е оценка и квалификация, а твърдения от личния живот на ищеца, които биха могли да бъдат верни или неверни. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и такива, които обективно да са опозоряващи за неговата чест, т. е. да възбуждат презрение към него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на общественото понятие за чест или пък с неговото положение.

Когато източник на деликта е клеветническо твърдение, съдебната практика по арг. от чл. 147, ал. 2 от НК приема, че доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Когато верността на тези обстоятелства не могат да бъдат проверени, разгласяването им може да бъде оправдано само ако публичното им оповестяване е в обществен интерес.

Ответникът Н.М.Г. ЕАД не е установил при пълно и главно доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, че изявлението в процесната статия във вестник Седмичен таблоид, чийто издател е той, действително изхожда от ищеца К.Т. и е дадено от него пред журналист на издателя. Напротив, от събраните доказателствени средства се установи по делото, че ищецът никога не е давал интервю пред журналист на този вестник. Изнесеното чрез изявлението в статията на вестник Седмичен таблоид, която предпоставя да стане достояние на широк кръг лица, за хомосексуално поведение на ищеца е също и невярна, а и изнасянето на такива данни от личния му живот, без значение дали е вярна или не, не е оправдано от гледна точка на обществения интерес. Тъй като част от изнесеното в статията е представено като изявление на ищеца, без в действителност такова да е правено от него пред журналист на издателя, а в друга част – изявление на такъв журналист, който дори не е посочен, именно ответникът Н.М.Г. ЕАД е този, който отговаря за оповестените в статията данни от личния живот на ищеца К.Т..

Доказаното по делото разпространение на тези твърдения е в пряко противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България и чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и е противоправно, тъй като засяга блага, които са обект на чуждо абсолютно субективно право. Тези блага в случая са чест, достойнство и добро име, прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията на Република България, т. е. налице е противоправен резултат. В резултат от засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т. .е на положителната обществена оценка за личността му и самооценката за собствената му обществена значимост, изразяващо се в засягане на представата му за самия него като хетеросексуален индивид и промяна на представата на обществото за него и съмнение у мнозина за неговата сексуална ориентация, чрез разпространяването на тези неверни и морално укорими твърдения във вестник Седмичен таблоид – бр. 34 (96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., същият е понесъл неимуществени вреди […]”

Обсъждаме понякога какви могат да бъдат твърденията, с които се засяга доброто име, и дали чрез приписване  на хомосексуалност   може да се засегне доброто име. Съдът приема, че да.

<Peшението на СГС

Софийски градски съд  потвърди решението на районния съд, че публикациите в  Блиц  и  Пик  са нанесли неимуществени вреди на Светлана Джамджиева, включително здравословни, а оправданията им, че просто са използвали „цветист език“  – клеветейки и обиждайки я – което не било наказуемо, са несъстоятелни.

Информацията е от Клуб Z

Правилно съдът е изложил подробно в мотивите си относно Блиц, че

фактическите твърдения, публикувани в медиите, подлежат на проверка за тяхната достоверност, а в случай че се окажат неистински, издателят на медията и автора, носят отговорност по реда на чл. 49 съответно чл. 45 от ЗЗД, освен ако се установи, че е направена добросъвестна проверка преди публикуването на материала, от която е могло да се заключи, че фактическите твърдения са истина. Правилно е посочено от съда и че няма нормативни правила за това коя проверка следва да се счита за добросъвестна, но те са изведени от практиката и етичните правила на журналистиката, като съобразно последните авторът на материала е следвало да провери информацията, която публикува при поне два независими източника и едва ако и от тях се установя, че тя отговаря на истината, да я публикува. Въззивникът не е ангажирал и дори не е направил твърдения, че е провел такава добросъвестна проверка на публикувана информация, поради което правилно съдът е приел, че същият като безспорен издател на процесния сайт, следва да носи отговорност, доколкото по делото е установено, че публикуваните фактически твърдения не отговарят на обективната истина, като същевременно водят и до накърняване на доброто име на въззиваемата в обществото и в професионалната й среда, засягайки и чувството й за лично достойнство и чест.

Като се има предвид практиката  този тип издания да  заимстват едни от други клеветнически текстове, трябва да е известно, че според съда  всяко издание самостоятелно носи редакционна отговорност:

Неоснователно е твърдението за липса на противоправно поведение у този въззивник (Пик Нюз), доколкото той само е взел статията от първия, без да я променя и да внася нова информация в нея, като е посочил изрично и че статията е написана от първия въззивник. […] не са представени и доказателства за извършена добросъвестна проверка от страна на автора на статията, преди нейното публикуване. Съответно отново е налице противоправно поведение и на втория ответник. […]   този въззивник също носи отговорност да направи своя добросъвестна проверка на информацията, която е взел от друг издател, преди да я публикува и да спомогне целенасочено за разпространението й. Освен това във втората статия са пресъздадени и посочените горе обидни изрази, използвани целенасочено да накърнят достойнството и професионалното име на въззивеамата.

Неоснователно се явява и възражението на този въззивник, че използваните от него изрази са цветущи и имат за цел да привлекат общественото внимание към публикацията, поради което не следва да се считат за противоправни. В тази връзка съдът намира, че изложеното горе досежно същите възражения на първия въззивник, е изцяло относимо и към възраженията на втория, поради което препраща към него.

 

Публикуван е доклад  за извършена финансова инспекция на БНТ от АДФИ . Докладът обхваща периода   1 януари 2018 – 30 април 2019 г.

За източниците на задължения:

“Към 31.12.2018 г. задълженията на БНТ към доставчици са завишени с 241% в сравнение с 31.12.2017 г.”.

• неразплатени дългове към “НУРТС диджитъл” за излъчване на програмите на БНТ, които са 8.5 млн. лв.
• задълженията и за авторски права, които не са предвидени като разходи и не са финансово обезпечени в рамките на бюджета за 2018 г.

• договори за придобиване на спортни права, които не са финансово обезпечени, в общ размер на 6 385 784 лв. През 2019 г. тези договори не са предвидени в бюджета за годината за разплащане и са останали финансово необезпечени в общ размер на 6.5 млн. лв. През февруари 2018 г. управителният съвет на БНТ е взел решение за придобиване на права за излъчване на УЕФА и Европейските квалификации на стойност 6.3 млн. евро. Това е станало, независимо от становище на финансовата дирекция на БНТ, “че поемане на нови задължения за 2018 г. е финансово необезпечено и ще създаде предпоставки за увеличение на дефицита по бюджета на БНТ за 2018 г.”.
• сключеният договор със Сейл Хаус е “изцяло и единствено в полза на Сейл Хаус и не защитава финансовите интереси на БНТ” (стр.63) и т.н.

С най-голям относителен дял в края на проверявания период са задълженията към “НУРТС диджитъл” в размер на 11.6 млн. лева и към УЕФА – Швейцария, за права за излъчване на Лига Европа в размер на 3 млн. лв.

УС на БНТ е знаел  – според доклада –  че закупуването на спортни права

а. не е осигурено със средства,

б. не е причинено от програмна необходимост ,

но “необосновано и информирано” са  сключени такива договори с УЕФА и Файвпойнтс Интернешънъл.  (стр.27)