Цензурата няма легална дефиниция в българското право, но е забранена в Конституцията. Законът за радиото и телевизията пояснява, че всяка външна намеса в редакционната дейност е забранена.
В съдържанието (предавания, печатни издания) виждаме резултатите от цензура, но почти никога лицата, върху които е оказван натиск, не говорят за това. Причината: понякога договори за конфиденциалност, понякога друго.
В България действителността е такава, че не се изненадваме, когато журналисти напускат по лични причини и столчетата им остават празни. Изненадва ни най-нормалното в демократичния свят: публичността, протестът срещу цензурата.
Говорим за ефектите от сделката на Домусчиев, одобрена от КЗК.
Домусчиев в действие – в Gong.bg е публикувана следната позиция:
- Христо Христов: Безпрецедентна намеса в редакторската политика на Гонг и новините на Нетинфо
Страхът ражда компромис, а компромисът е краят на свободната журналистика.
Като изпълнителен директор и съдружник в Нетинфо остро критикувам и се разграничавам от случващото се в новинарския отдел на компанията. През последните месеци виждам засилена намеса в редакторската политика на сайтовете Гонг, Вести и Дарикнюз. Два от тези три сайта са създадени от мен и моя екип преди повече от 10 години и досега са се радвали на свобода в новините и мненията, които са изразявали. От няколко месеца се появи натиск за публикуване на новини, които са с доста съмнителни факти и достоверност. Ето една такава: https://cska.gong.bg/…/zadava-se-ogromen-skandal-cska-zapla…
Когато даден редактор откаже да публикува подобен материал, над него започва да се оказва натиск наред с обвинения, че е пропуснал важна новина, която други медии са публикували (повечето пъти се цитират медии с подозрителна репутация). При повторно възпротивяване от страна на редактора, следва скорошното му напускане по “взаимно съгласие”.
Подобна е ситуацията и с Ники Александров, който е главен редактор на Гонг. Обвиненията към Ники са, че е фен на ЦСКА и че не полага усилия да има балансирана редакторска политика в Гонг. Единственият “грях” на Ники е, че е фен на ЦСКА.
Гонг не е сайт на ЦСКА, нито на Левски, нито на Лудогорец или който и да е друг отбор. Гонг е сайт на феновете на спорта или поне беше.
Категорично отказвам да приема подобен подход на омаловажаване на труда на който и да е от членовете на екипа на Гонг, Дарикнюз, Вести, Една, 7Талънтс, Паритени, Вбокс7. Атаката към член на моя екип е атака лично към мен.
Колеги, имало е случаи, в които не съм се гордял от постъпките си или съм правил тъпи грешки, но този не е един от тях.
Имало е случаи, в които не съм отстоявал достатъчно категорично позицията на Нетинфо пред чуждата воля, но този не е един от тях.
Имало е случаи, в които съм отстъпвал от нашата гледна точка, за да вървим напред само и само да има разбирателство.Но този не е един от тях.
Защото за свободата на избор, за различната гледна точка, за собствените ти убеждения и за правото на мнение човек не трябва да прави компромис.
Докато съм изпълнителен директор на Нетинфо, няма да разпиша “взаимното съгласие” на Ники Александров. И така към днешна дата Ники продължава да бъде главен редактор на Гонг.бг.
Длъжен съм да напиша тази позиция, защото с времето видях, че доста колеги си тръгват или биват напуснати, но никой не казва и дума. Аз вярвам, че нищо не ни се дава даром, особено нещо толкова важно като свободата на словото. А историята е показала, че за свободата не можем да се борим само с думи, трябва и действия.
Пред “Дневник” Христов заяви, че е сигурен, че има и други статии, публикувани след поръчителство. На въпрос откъде идват наставленията за редакторска намеса той каза: “Трудно е да се разбере, защото много умело се прехвърля топката. Изпълнителният директор трябва да каже откъде идва”.По думите му в конкретния случай със статията за “изхвърлянето на ЦСКА от Първа лига” заръката е дошла от Миляна Велева, която стана директор “Новини и актуални предавания” на “Нова телевизия”.