Фоторепортерът Веселин Боришев е бил задържан преди вчерашния протест срещу избирането на единствения кандидат Иван Гешев за главен прокурор. Боришев е прекарал нощта в Първо районно управление на МВР и е освободен на другия ден.

Поводът за задържане е заснемането на полицията, която е била в очакване на протестните действия.

Основанието е Указ за борба с дребното хулиганство от 1963 г. Според преподавателя ми по Наказателно право през 70-те години на миналия век, когато нямаш друго основание да задържиш някого, го задържаш за хулиганство.

Министър-председателят Борисов, който често се появява в журналистическите сюжети напоследък, и този път поел ангажимент указът да бъде променен или премахнат.

Това несъмнено е добре. Но и без това арест за заснемане на полицията по време на работа противоречи на правилата на Съвета на Европа и практиката на Съда за правата на човека.

Najafli vs Azerbaijan

Gsell v. Switzerland

Разпространението на изображения със сексуален характер без съгласието на заснетото лице е много мощно и крайно средство за натиск. Мотивите могат да са различни –

• понякога са с личен характер, изнудване с цел продължаване на връзката или отмъщение;
• понякога – за принуждаване към определено поведение или действие, например във финансов или политически план.

Във всеки случай обществото трябва да реагира категорично и ясно. Използването на лични снимки и видео със сексуален характер може да е инструмент на културата на страха. Няма съмнение, че това е добро продължение на методите на Държавна сигурност – принуждаване на хора към определено поведение на основата на зависимости  чрез натиск, заплаха и компромати.

У нас има конкретен случай – използване на снимки преди началото на предизборна кампания с цел разстройване на кампанията на един от кандидатите и дискредитирането му.

Случката е толкова омерзителна, че има – поне номинална – реакция от политически лица и други кандидати. Министър-председателят е казал, че ГЕРБ няма да дава пари на ПИК, “ако това питате”

Медии и журналисти са се обединили зад кратък текст Днес е денят, в който казват “Това не е журналистика”. Втори въпрос е, че част от присъединилите се не ce различават съществено от ПИК.

Засегнатите ще търсят защита по съдебен ред. Според Уикипедия в много държави има изрични закони или наказателни разпоредби за revenge porn.

Остава неизяснено откъде ПИК има снимките. Предвид факта, че момичето е предало носител със снимки на МВР, за да се търси отговорност на извършителя,   има възможност снимките да са изтекли и от институциите. Това може би също ще се проверява.

По темата при Ирина Недева, БНР, Хоризонт

Against porn journalism

Иво Атанасов, доскоро член на СЕМ, в интервю за в. Сега освен другото засяга и въпроса за характера на дейността на обществените медии.

Повод за разсъжденията му е уволнението на Уляна Пръмова по чл.328.2 КТ –

 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие  и поради сключването на договор за управление на предприятието

Повод за прогнозата му, че заповедта за уволнението на Пръмова може да бъде отменена, ако бъде обжалвана, е решението на ВКС по повод заповедта за уволнение на Лили Маринкова.

Решението на ВКС обсъжда въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ към БНТ и БНР е интересно по принцип –  затова го припомням.

Смисълът, вложен в понятието „договор за управление“, е изяснен от практиката, а и в доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът да е наименован като такъв за управление. Възлагането и преследването на бизнес целта е същностното съдържание на договора. Предвижданията на длъжностната характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че сключеният договор е за управление. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е налице и за осъществяването й е сключен договорът.

[…]идеалните цели и общественият интерес на тази медия [БНР] изключват преследването на печалба като основна идея за развитие, а и някои от възложените отговорности и същностните задачи са несъвместими с търговска печалба. Това предопределя и преимущественото финансиране на медията от държавата […] не е осъществена хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ – работодателят не осъществява като основен предмет на дейност стопански функции.

Ето и пълният текст на  решението на ВКС.  

Софийският апелативен съд (САС)  изцяло е потвърдил решението на градския съд от началото на 2018 г. и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и партията му са осъдени да платят солидарно 15 000 лева на телевизионния продуцент Магърдич Халваджиян за обидни и клеветнически твърдения.

Сидеров казал за Халваджиян в предаването си по ТВ Алфа

 че е контрабандист, че ограбвал българите, че манипулира и мами зрителите, че е парвеню, лъжец, а предаванията му са турлюгювечи, както и че получава пари за мръсни поръчки – за окарикатуряване на личности.

Според съда

Употребените думи и изрази са унизителни за честта и достойнството на ищеца, като същите са засегнали широк и неограничен кръг зрители, доколкото изявленията са направени в телевизионни предавания, след което са направени трайно и продължително достъпни за неограничена аудитория и чрез интернет страницата на телевизия „Алфа“

Решението ще се появи [тук], засега не го намирам на сайта на САС, но нека фактът да е регистриран в блога.

Решението не е окончателно.

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 04.07.2019 г. по гр.дело № 8715 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Елисавета Панова срещу Телеграф медия с действителен собственик Делян Пеевски  за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения  в статии в издаваните от ответника Пеевски вестници Монитор и Телеграф, както и в електронното издание Агенция Монитор. Елисавета Панова е журналист и издател, съпруга на  председателя на ВКС Лозан Панов.

Според защитата на ответника в статиите не се съдържали неверни, обидни или клеветнически твърдения за ищцата. В информационните фондове на МВР за ищцата съществували данни за извършено от нея престъпно деяние „хулиганство- съпротива на орган на властта“, извършено през 2004 г. и следователно изнесената в статията информация за „криминалното минало на ищцата“ е вярна.

Съдът установи, че през 2004 г. има “заявителски материал”, по който е постановен отказ от образуване на полицейско производство  поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.   “Заявителски материал” може да бъде и съвършено неоснователна информация.

Изнасянето на неверен факт с умишлено негативна конотация (интерпретация)- „криминална регистрация“ и „кримидосие“ – представя Панова като извършител на престъпление, какъвто от доказателствата по делото не се установява тя да е. Следователно твърденията за „криминална регистрация“ и „кримидосие“ във връзка с ищцата представляват клевета по смисъла на чл.147 от НК- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.

Твърденията (внушенията) за участие на ищцата в организирана престъпна група приписват на Панова извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по смисъла на чл.147 НК.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно- лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК), то изявлението е клеветническо – накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам- противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл решение № 164/30.06.2016 г., по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

В тази връзка следва да се отбележи, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, както е сторил първоинстанционния съд в обжалваното решение, но и цялостното внушение на статиите, общото впечатление и замисъл. Предвид изобилстващите негативни изрази като: „кримидосие“, „ГМО политически проект“, „задкулисен кръг“, „драгалевския лаборант“, „олигархът“, „марионетката на К.“, „сламеният партиен лидер“, „провален правосъден министър“, „кохорта протестъри“, „заговорниците“, „действат в комбина пробвайки да овладеят съдебната система“, „тарторите си олигарси“, „пуч в Темида“, „еврочиновника на олигархична хранилка“, „метеж“, „номенклатурно отроче“ се налага изводът, че процесните статии с целия си смисъл и контекст представят ищцата като активен член на организирана група от хора, занимаващи се с незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности.

Според съда, в допълнение,  със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок от връчването му на страните.

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 19.07.2019 г. по гр.дело № 1071 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Сашо Дончев срещу Делян Пеевски за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения на Пеевски в негово обръщение до медиите от 10.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба, че в свое писмено обръщение до медиите, по повод представянето на 10.01.2018 г. от Съюза на издателите в България на „Бяла книга за свободата на медиите в България”, ответникът Пеевски  разпространил за ищеца редица обидни и клеветнически твърдения, като “тези хора, ограбили страната ни”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, “укрива данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана”,  „…приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск” и  др.

Ответникът Пеевски твърди,   че посочените в исковата молба думи и изрази представляват единствено оценка, изложена в лично мнение, което не подлежи на ограничения съгласно чл. 39, ал.1 на Конституцията. Заявява, че не е налице нарушение на това конституционно ограничение, когато изразеното мнение или оценка (дори и крайно негативна) се основава на верни факти и обстоятелства, каквито безспорно са налице в настоящия случай. Твърди, че в обръщението са използвани само верни факти и обстоятелства, въз основа на публични и общодостъпни източници. В отговора се посочва, че с това ответникът е изразил личната си позиция и оценка, които не подлежат на регулация и контрол и са в съответствие с конституционно гарантираното право на всеки свободно да изразява мнение (и да критикува), да търси и да разпространява информация.

Съдът

Не се спори, че  ответникът е разпространил до средствата за масово осведомяване свое писмено изявление, озаглавено „Обръщение от Делян Пеевски” по повод „Бялата книга за медиите”. Изявлението е публикувано на титулната страница на в-к „Телеграф” и в електронното издание на “24 часа”, вестник „Монитор” и вестник “Стандарт”; ответникът е автор на публикуваното обръщение.  

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл.32 от Конституцията,   като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез седем израза и твърдения относно ищеца, съдържащи се в обръщение на ответника до медиите от 10.01.2018 г., публикувано във вестник „24 Часа”, вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, вестник „Стандарт”, които са проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл.39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС от ответника, за които е установено, че е издател на вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, към момента на публикацията.

В случая е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс.

В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционния съд прие, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 на К Р България, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено.

Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения постановени по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.

Въпросните изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че действията му са престъпни, които не е истина, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответника. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.

Решаващия състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „олигарсите …..и С.Д., но най-вече, че нашият труд дава своя резултат – тези хора, ограбили страната ни…….”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, укрива данъци, водя съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана.”; „/…П., Д.и Д., българските олигарси приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на..мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск.”, „….неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам с мафиотите..” , представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.

Осъжда Делян Пеевски да заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Според медиите решението вече е обжалвано.