Tag Archives: BG Media

Елисавета Панова осъди издателя на Телеграф и Монитор за клеветнически твърдения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 04.07.2019 г. по гр.дело № 8715 по описа за 2018 година.

Производството е по искова молба от Елисавета Панова срещу Телеграф медия с действителен собственик Делян Пеевски за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения в статии в издаваните от ответника Пеевски вестници Монитор и Телеграф, както и в електронното издание Агенция Монитор. Елисавета Панова е журналист и издател, съпруга на председателя на ВКС Лозан Панов.

Според защитата на ответника в статиите не се съдържали неверни, обидни или клеветнически твърдения за ищцата. В информационните фондове на МВР за ищцата съществували данни за извършено от нея престъпно деяние „хулиганство- съпротива на орган на властта“, извършено през 2004 г. и следователно изнесената в статията информация за „криминалното минало на ищцата“ е вярна.

Съдът установи, че през 2004 г. има “заявителски материал”, по който е постановен отказ от образуване на полицейско производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. “Заявителски материал” може да бъде и съвършено неоснователна информация.

Изнасянето на неверен факт с умишлено негативна конотация (интерпретация)- „криминална регистрация“ и „кримидосие“ – представя Панова като извършител на престъпление, какъвто от доказателствата по делото не се установява тя да е. Следователно твърденията за „криминална регистрация“ и „кримидосие“ във връзка с ищцата представляват клевета по смисъла на чл.147 от НК- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.

Твърденията (внушенията) за участие на ищцата в организирана престъпна група приписват на Панова извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по смисъла на чл.147 НК.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно- лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК), то изявлението е клеветническо – накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам- противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл решение № 164/30.06.2016 г., по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

В тази връзка следва да се отбележи, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, както е сторил първоинстанционния съд в обжалваното решение, но и цялостното внушение на статиите, общото впечатление и замисъл. Предвид изобилстващите негативни изрази като: „кримидосие“, „ГМО политически проект“, „задкулисен кръг“, „драгалевския лаборант“, „олигархът“, „марионетката на К.“, „сламеният партиен лидер“, „провален правосъден министър“, „кохорта протестъри“, „заговорниците“, „действат в комбина пробвайки да овладеят съдебната система“, „тарторите си олигарси“, „пуч в Темида“, „еврочиновника на олигархична хранилка“, „метеж“, „номенклатурно отроче“ се налага изводът, че процесните статии с целия си смисъл и контекст представят ищцата като активен член на организирана група от хора, занимаващи се с незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности.

Според съда, в допълнение, със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Делян Пеевски осъден за обидни и клеветнически твърдения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 19.07.2019 г. по гр.дело № 1071 по описа за 2018 година.

Производството е по искова молба от Сашо Дончев срещу Делян Пеевски за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения на Пеевски в негово обръщение до медиите от 10.01.2018 г.

Твърди се в исковата молба, че в свое писмено обръщение до медиите, по повод представянето на 10.01.2018 г. от Съюза на издателите в България на „Бяла книга за свободата на медиите в България”, ответникът Пеевски разпространил за ищеца редица обидни и клеветнически твърдения, като “тези хора, ограбили страната ни”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, “укрива данъци, води съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана”, „…приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск” и др.

Ответникът Пеевски твърди, че посочените в исковата молба думи и изрази представляват единствено оценка, изложена в лично мнение, което не подлежи на ограничения съгласно чл. 39, ал.1 на Конституцията. Заявява, че не е налице нарушение на това конституционно ограничение, когато изразеното мнение или оценка (дори и крайно негативна) се основава на верни факти и обстоятелства, каквито безспорно са налице в настоящия случай. Твърди, че в обръщението са използвани само верни факти и обстоятелства, въз основа на публични и общодостъпни източници. В отговора се посочва, че с това ответникът е изразил личната си позиция и оценка, които не подлежат на регулация и контрол и са в съответствие с конституционно гарантираното право на всеки свободно да изразява мнение (и да критикува), да търси и да разпространява информация.

Съдът

Не се спори, че ответникът е разпространил до средствата за масово осведомяване свое писмено изявление, озаглавено „Обръщение от Делян Пеевски” по повод „Бялата книга за медиите”. Изявлението е публикувано на титулната страница на в-к „Телеграф” и в електронното издание на “24 часа”, вестник „Монитор” и вестник “Стандарт”; ответникът е автор на публикуваното обръщение.

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име, защитено от чл.32 от Конституцията, като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез седем израза и твърдения относно ищеца, съдържащи се в обръщение на ответника до медиите от 10.01.2018 г., публикувано във вестник „24 Часа”, вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, вестник „Стандарт”, които са проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл.39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС от ответника, за които е установено, че е издател на вестник „Монитор” , вестник „Телеграф”, към момента на публикацията.

В случая е налице конкуренция на основни права, всяко от които е от съществено значение за демократичното общество, от особена важност е намирането на техния баланс.

В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл.39, чл.40 и чл.41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционния съд прие, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 на К Р България, така и с оглед на възприетата структура на чл.39 от КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл.32, ал.1, изр.1 от Конституцията е също защитено.

Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения постановени по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата.

Въпросните изявления са клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават че действията му са престъпни, които не е истина, доколкото твърдените обстоятелства не са доказани от ответника. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.

Решаващия състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „олигарсите …..и С.Д., но най-вече, че нашият труд дава своя резултат – тези хора, ограбили страната ни…….”; „..богатеe от таксите, плащани от хората..”, укрива данъци, водя съдебни искове срещу своята Родина и я „клевети в Брюксел или зад океана.”; „/…П., Д.и Д., българските олигарси приватизирали икономиката на страната, узурпирали националните телевизии и съдебната система…създатели на..мрежи от зависими НПО-та за уличен натиск.”, „….неминуемо ви /П.. Д.и Д./ асоциирам с мафиотите..” , представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.

Осъжда Делян Пеевски да заплати обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Според медиите решението вече е обжалвано.

Издателят на в. Уикенд осъден за засягане на доброто име

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, от 18.07.2019 г. по гражданско дело № 6853 по описа за 2017 г. на СГС

Ивет Добромирова, журналист, води дело на основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатното издание в. „Уикенд“ на Ню Медиа Груп АД, в статия със заглавие „Гаджето му в скандал с бивша изгора“.

Мотиви

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други.

От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014 г., IV г.о. на ВКС).

По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от статията, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство И.Д.П.. Нито един от изложените в процесната публикация и описани по-горе факти не бе установен в настоящото производство от ответника, поради което само на това основание публикацията сочи на неправомерност, тъй като не са спазени правилата за добра журналистическа практика, вменяваща задължение за публикуване само на достоверна и проверена информация.

Решение:

Осъжда Ню Медия Груп да изплати обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на разпространени по неин адрес неверни и позорящи доброто име и личното й достойнство твърдения, в печатно издание, притежавано от ответника – вестник „Уикенд”.

Евросредствата за българските медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известна информация за предоставянето на средства по европейски програми за медии в последните години. Информацията е публикувана в Клуб Z .

Тя е изготвена от Министерския съвет след подадено заявление от Клуб Z, по-специално от журналиста Илия Вълков, по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ), в което се иска справка кои национални и регионални телевизии, радиа, вестници, информационни агенция и сайтове са подписали договори без прилагането на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), за популяризиране на оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони по време на двата програмни периода.

За този период и по този ред са раздадени над 58 млн. лв., както се вижда от двете приложени справки към отговора на Министерския съвет “за закупуване на програмно време без прилагане на процедури за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП за популяризиране на оперативните програми и ПРСР за периоди 2007-2013 и 2014 -2019.”

Разпределението на средствата по медии е тук.

Насочването на средства директно се запазва с аргумента, че правото на ЕС не изисква прилагане на реда, предвиден в ЗОП, за електронни медии. Има позиции на АЕЖ по този въпрос.

За финансирането на регионалните медии с публичен ресурс знаем по-точни числа благодарение на усилията на Спас Спасов, Венелина Попова (данните), Даниел Пенев и др.

Кратък коментар за Свободна Европа. Поглед назад към 2016 г. и още по-назад, към времето, когато нямаше данни за ролята на КТБ и финансирането на медиите с публичен ресурс.

Нови генерални директори на БНТ и БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия като български политик.

Обществената телевизия трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите в Уикипедия започват да се променят – и Кошлуков вече е представен като журналист и медиен мениджър:

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че той вече е бил на подобна позиция – изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7. “Краун медия” е в списъка на дружествата, финансирани от КТБ, към доклада на временната парламентарна комисия от 2015 г. Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек, към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява, е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето “България без цензура” – така че компанията има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът – изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура – да оглави независимата по закон БНТ.

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

Власт и медии, “защо собственикът не направи нещо”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Президентът на САЩ изразява оценката си за CNN и завършва с въпрос – защо собственикът не направи нещо?

Just arrived in the United Kingdom. The only problem is that @CNN is the primary source of news available from the U.S. After watching it for a short while, I turned it off. All negative & so much Fake News, very bad for U.S. Big ratings drop. Why doesn’t owner @ATT do something?

— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) June 3, 2019

Тръмп се чуди защо собствениците не направят нещо, у нас например собствениците правят нещо. Един пример от последно време – Домусчиеви правят нещо.

Официозът 24часа (“Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам? “) дава трибуна на Вяра Анкова, изпълнителен директор на Нова БГ:

Не може всяка реформа в една медия да се обвива в реториката за възпрепятстване на свободата на словото.

Мнение, основано на факти: Мавродиев срещу журналиста Росен Босев

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Има издадена присъда от СГС, състав с председател Петя Крънчева, по внчхд 4869/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и клеветата е разпространена публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН.

Какво е отношението на Мавродиев към схемата – според публикациите от този период, той се е занимавал с регистриране на офшорни фирми, името му се появява в документи, свързани с две офшорни компании (“Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз”), през които са минавали придобити от трафик на кокаин пари. Когато го викат като свидетел за изясняване на обстоятелствата, не се явява.

Росен Босев е писал и за Мавродиев, и за Брендо, и за Петя Крънчева, такава му е работата.

Мавродиев като шеф на КФН подлага “Икономедия” на натиск чрез проверки, административни актове и глоби. Отделно завежда дела като физическо лице.

Крънчева е оставена да взема решение в дело на Мавродиев срещу Босев, в което трудно може да се очаква да е безпристрастна.

Ако припомним стандартите на ЕСПЧ, има намеса в свободата на изразяване, намесата е предвидена в закона, но дали тази намеса е необходима в едно демократично общество? ЕСПЧ взема предвид в такива случаи: дали публикацията представлява принос към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъжданият казус; методът за получаване на информацията и нейната проверка, има ли достоверни факти в основата на изнесеното; съдържанието, формата и последствията от публикуването; тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany и Von Hannover v Germany).

Защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с журналистически средства, но зависи и от това дали журналистите действат добросъвестно и в съответствие с журналистическата етика.

Именно такъв е и обсъжданият случай. Има факти, които са основа на изразеното мнение.

Впрочем неотговорността, когато мнението се основава на факти, е известна и от америкaнската съдебна практика

Остава да видим дали Росен Босев ще се обърне към съда в Страсбург и как съдът ще приложи в този случай собствените си критерии за отговорна журналистика.

Домусчиев, Гонг, цензура

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Цензурата няма легална дефиниция в българското право, но е забранена в Конституцията. Законът за радиото и телевизията пояснява, че всяка външна намеса в редакционната дейност е забранена.

В съдържанието (предавания, печатни издания) виждаме резултатите от цензура, но почти никога лицата, върху които е оказван натиск, не говорят за това. Причината: понякога договори за конфиденциалност, понякога друго.

В България действителността е такава, че не се изненадваме, когато журналисти напускат по лични причини и столчетата им остават празни. Изненадва ни най-нормалното в демократичния свят: публичността, протестът срещу цензурата.

Говорим за ефектите от сделката на Домусчиев, одобрена от КЗК.

Домусчиев в действие – в Gong.bg е публикувана следната позиция:

Христо Христов: Безпрецедентна намеса в редакторската политика на Гонг и новините на Нетинфо

Страхът ражда компромис, а компромисът е краят на свободната журналистика.
Като изпълнителен директор и съдружник в Нетинфо остро критикувам и се разграничавам от случващото се в новинарския отдел на компанията. През последните месеци виждам засилена намеса в редакторската политика на сайтовете Гонг, Вести и Дарикнюз. Два от тези три сайта са създадени от мен и моя екип преди повече от 10 години и досега са се радвали на свобода в новините и мненията, които са изразявали. От няколко месеца се появи натиск за публикуване на новини, които са с доста съмнителни факти и достоверност. Ето една такава: https://cska.gong.bg/…/zadava-se-ogromen-skandal-cska-zapla…

Когато даден редактор откаже да публикува подобен материал, над него започва да се оказва натиск наред с обвинения, че е пропуснал важна новина, която други медии са публикували (повечето пъти се цитират медии с подозрителна репутация). При повторно възпротивяване от страна на редактора, следва скорошното му напускане по “взаимно съгласие”.

Подобна е ситуацията и с Ники Александров, който е главен редактор на Гонг. Обвиненията към Ники са, че е фен на ЦСКА и че не полага усилия да има балансирана редакторска политика в Гонг. Единственият “грях” на Ники е, че е фен на ЦСКА.

Гонг не е сайт на ЦСКА, нито на Левски, нито на Лудогорец или който и да е друг отбор. Гонг е сайт на феновете на спорта или поне беше.

Категорично отказвам да приема подобен подход на омаловажаване на труда на който и да е от членовете на екипа на Гонг, Дарикнюз, Вести, Една, 7Талънтс, Паритени, Вбокс7. Атаката към член на моя екип е атака лично към мен.

Колеги, имало е случаи, в които не съм се гордял от постъпките си или съм правил тъпи грешки, но този не е един от тях.
Имало е случаи, в които не съм отстоявал достатъчно категорично позицията на Нетинфо пред чуждата воля, но този не е един от тях.
Имало е случаи, в които съм отстъпвал от нашата гледна точка, за да вървим напред само и само да има разбирателство.

Но този не е един от тях.

Защото за свободата на избор, за различната гледна точка, за собствените ти убеждения и за правото на мнение човек не трябва да прави компромис.

Докато съм изпълнителен директор на Нетинфо, няма да разпиша “взаимното съгласие” на Ники Александров. И така към днешна дата Ники продължава да бъде главен редактор на Гонг.бг.

Длъжен съм да напиша тази позиция, защото с времето видях, че доста колеги си тръгват или биват напуснати, но никой не казва и дума. Аз вярвам, че нищо не ни се дава даром, особено нещо толкова важно като свободата на словото. А историята е показала, че за свободата не можем да се борим само с думи, трябва и действия.

Дневник:

Пред “Дневник” Христов заяви, че е сигурен, че има и други статии, публикувани след поръчителство. На въпрос откъде идват наставленията за редакторска намеса той каза: “Трудно е да се разбере, защото много умело се прехвърля топката. Изпълнителният директор трябва да каже откъде идва”.

По думите му в конкретния случай със статията за “изхвърлянето на ЦСКА от Първа лига” заръката е дошла от Миляна Велева, която стана директор “Новини и актуални предавания” на “Нова телевизия”.

Същата Миляна Велева, която беше в ТВ7 и Канал 3. Тя е и теоретично добре подготвена – дисертацията й е на тема „Пропаганда и олимпийски игри – от Берлин 1936 до Сочи 2014: Медийни проекции в българската преса“ с научен ръководител доц. Ефрем Ефремов.

В интернет може да се намери следната статия:

Политическа употреба на спорта при диктаторски режими: Исторически преглед

EBU: доверието в медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският съюз за радио и телевизия, обединение на обществените електронни медии, публикува доклад за доверието в медиите (май 2019).

Отчита се висока корелация между доверието в медиите и удовлетвореността от демократичния процес в съответната страна.

Домусчиев, Гонг, редакционна намеса

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Една история, която днес е в медиите, ето как е отразена в Клуб Зет. Става дума за братята Домусчиеви, вече собственици на Нова телевизия и група онлайн медии, между които и спортния сайт Gong.bg. По причини, които не са официално обявени, те прекратяват договора на един от журналистите, ангажиран със спортните новини – Ники Александров. Колегата му Томислав Русев говори за първи признаци на редакционна намеса.

Собствеността по веригата спортни клубове – спортни права – медии, в която КЗК не видя проблем, все пак не е без значение.

Томислав Русев:

“Редакционният екип на “Дарик радио” спира всякакво редакционно участие в спортния сайт Gong.bg. Правим го по няколко причини. Първата е абсолютна солидарност с Ники Александров, който днес (вчера, бел. ред.) напусна спортният сайт Gong.bg. Няма да го карам да каже съответните мотиви, защото има договор за конфиденциалност. Много юристи ще слушат това наше издание, няма да наливаме вода в тяхната мелница.

Ще ви кажем някои неща от кухнята. Основният мотив да спрем да помагаме на граждански договори, както бяхме досега, е че забелязахме първите признаци на редакционна намеса, каквато нашият екип не понася по никакъв начин и не е търпял никога. Можем да влизаме в много подробности, но няма да го направим сега…

Ако се наложи впоследствие ще имаме много поводи да говорим за това си решение. Много наши приятели остават в Gong.bg и ние ще запазим приятелските си колегиални отношения с тях. Пожелаваме им лека работа и успех, ние винаги ще си обичаме този сайт, защото ние си го създадохме, ние си го обгрижвахме и ще си го приемаме като наш.

“Марката “Гонг” няма повече да се използва в предаването. Няма да се наричаме Спортно шоу “Гонг”. От днес ще се наричаме Спортното шоу на “Дарик радио”. До вземането на друго решение”.