Tag Archives: BG Media

НАП разяснява забраната на рекламата на хазарт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

Забраната на рекламата на хазарта беше събитие в медийния сектор. За някои забраната беше желана, за други – удар. Защо – в Капитал има обстоятелствена публикация. В нея дори има хипотеза, че се въвежда забрана, но скоро ще се наложи забраната да се отмени, ако настъпят промени в собствеността на някои медии.

Става известно, че НАП е издала отговор на питане по Закона за достъп до обществената информация/ЗДОИ. Отговорът на практика ограничава обхвата на забраната на рекламата на хазарта, приета през 2024 г. с последните изменения на ЗХ.

Според дефиницията в ЗХ „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23) е „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] След отговора на НАП по ЗДОИ се оказва, че така дефинираната реклама на хазарта е забранена в по-малко случаи, отколкото си мислим.

2

Според чл.16 и 17 ЗХ Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Именно той “организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин”. На сайта на НАП има информация какъв е начинът – запитвания във връзка с прилагане на законодателството в областта на хазарта се адресират към Централно  управление на НАП. Проектите на отговори на тези запитвания се изготвят от дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ при ЦУ на НАП.

3

Изясняването на разпоредбите на ЗХ в конкретния случай е оформено като отговор на запитване по ЗДОИ. Въпросите, на които се иска отговор и на които НАП е отговорила по реда на ЗДОИ, са следните:

Има ли право инфлуенсър да рекламира съдържание (да се разбира продуктово позициониране) на лицензиран хазартен доставчик в Instagram – социална мрежа?

Попадат ли социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok в промените за забрана на хазарт в България или така обнародвания закон, не ги обхваща?“.

Имат ли право журналисти да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube – социална мрежа?

Имат ли право медии да рекламират хазартно съдържание (да се разбира продуктово позициониране), чрез PodCast на лицензиран хазартен доставчик в YouTube -социална мрежа?

Как НАП определя, какво съдържание е допустимо, ако в него присъства продуктово позициониране на лицензиран хазартен доставчик (без то да бъде рекламирано) в социалните мрежи – Facebook, Instagram, YouTube и TikTok?

4

Отговорът на НАП завършва така:

“Следва да се има предвид, че в настоящия акт се обективира разбирането на Националната агенция за приходите по отношение на приложимото законодателство.

В тази връзка е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат установени единствено в рамките на производство по извършване на конкретна проверка по ЗХ, да формират основание за третиране, различно от изложеното.

 В изпълнение на разпоредбата на чл. 15в, ал. 3, т. 1 от ЗДОИ, решението ще бъде публикувано в Платформата за достъп до обществена информация на Министерския съвет.

На основание чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, решението подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от датата на връчване или получаване на уведомление.”

Подлежи на обжалване по ЗДОИ решението за издаване/неиздаване на отговор, но не и решението по същество. Интересно е в каква правна форма НАП издава становищата си по приложението на ЗХ (когато няма запитване по ЗДОИ). Съответно дали и как се оспорва становището за разясняване на законодателството.

5

По същество запитването по ЗДОИ е фокусирано върху забраната на рекламата в социалните мрежи. ЗХ дефинира реклама на хазарт така: „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […] (пар.1, т.23)

Според Чл. 10 ЗХ (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.) (1) Забранява се рекламата на хазартни игри:

1. в радио- и телевизионни програми, с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” и тяхното анонсиране;

2. на обществени места, включително фасади на сгради;

3. в печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници;

4. върху имущество – държавна собственост и общинска собственост, с изключение на обекти, които имат издаден лиценз по реда на този закон; 5. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения

Ако се фокусираме върху онлайн рекламата, изрично забранени са две зони: “радио – и телевизионни програми” по т.1 и “електронни медии, включително интернет страници” по т.3, като първата зона напълно се съдържа във втората, по-широка зона. Ключовият въпрос е дали социалните мрежи се включват във формулировката “електронни медии, включително интернет страници”, където рекламата на хазарт е забранена.

НАП твърди, че ЗРТ има предвид платформите, когато казва в чл. 4, ал. 4 , че: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“.

Всъщност не. Регламент 2024/1083 (Законодателен акт за свободата на медиите) казва изрично: “На цифровия медиен пазар доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчиците на много големи онлайн платформи могат да попаднат в обхвата на определението за доставчик на медийни услуги. Като цяло тези доставчици имат ключово значение за организацията на съдържанието, включително чрез автоматизирани средства или алгоритми, но не носят редакционна отговорност за съдържанието, до което предоставят достъп. Във все по-интегрираната медийна среда обаче някои доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или доставчици на много големи онлайн платформи започнаха да упражняват редакционен контрол върху дадена част или части от своите услуги. Поради това, когато такива доставчици упражняват редакционен контрол над част или части от своите услуги, те биха могли да бъдат квалифицирани както като доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове или като доставчици на много големи онлайн платформи, така и като доставчици на медийни услуги.”

Накратко, YouTube и останалите платформи не са “лица, които само разпространяват” съдържание и чл.4 ал.4 ЗРТ не се отнася за тях – както приема НАП в отговора си:

считам, че може да се приеме, че по своята правна същност социалните платформи от типа на Facebook, Twitter/X, Instagram, TikTok  не са медии по смисъла на ЗРТ, поради което при спазване на законовите ограничения на ЗХ, по отношение на рекламата, няма причина за тяхното ограничаване, като водещо отново остава самото съдържание на представяната информация.
Гореизложеното е относимо и по отношение на „Youtube“ като платформа.
Базирайки се на последните изменения в ЗРТ, съгласно които: „Не са доставчици на медийни услуги лица, които само разпространяват програми, за които редакционна отговорност носят трети страни“, това е критерият за определянето и на съответната отговорност. В този смисъл няма пречка в YouTube да се представя информация с хазартно съдържание, при условие, че същата е съобразена с разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта.

6

Специално внимание заслужава и отговорът за рекламирането на хазарт в социалните мрежи от инфлуенсъри – НАП отново отговаря, че няма причина такъв тип действия да бъдат окачествявани като забранена реклама по смисъла на ЗХ.

Без значение какво е инфлуенсър, основен аргумент отново е, че платформите не са медии. Както беше показано, Регламент 2024/1083 не дава основание за подобен категоричен възглед.

И отговорът за реклама, осъществявана от журналисти в мрежите, е аналогичен. Без значение какво е журналист – според НАП няма пречка от страна на журналисти, чрез PodCast в YouTube да представят информация с хазартно съдържание в масовите платформи за споделяне на информация по отношение на рекламата, съобразявайки разпоредбите на § 1. т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за хазарта (изм. – ДВ, бр. 42 от 2024 г.).

След такова изясняване на обхвата на забраната за реклама ще бъдат облагодетелствани тези, за които НАП е казал, че няма пречка. Така едно писмо по ЗДОИ се оказва икономически важно.

7

НАП изрично казва, че по конкретни случаи може да има и друго третиране. Но неяснотите остават – и те идват от самата лексика на измененията на ЗХ.

Би следвало законодателят да постъпи като в Изборния кодекс – и да определи какво е електронни медии и интернет страници по смисъла на ЗХ. Впрочем дори ако имаше препратка към легалната дефиниция за медии (медийни услуги) в Изборния кодекс, отговорът по ЗДОИ не би бил обоснован, защото понятието медии според ИК включва и медийните профили и канали в платформите.

Изобщо измененията на ЗХ е хубаво да се преразгледат, не само заради горните проблеми. В ЗХ пише още, че СЕМ осъществява надзор в медийното пространство, което наистина никой не знае какво означава и винаги може да е основание за оспорване.

РЕШЕНИЕ_№Р -ЦУ– 138 /17.07.2024 г. ЗДОИ

Добавям публикация от 30 август в Капитал по темата.

NovoNachalo.com – Ново начало с Делян Пеевски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сайтът

Съобщение на Ивайло Мирчев в социалните мрежи информира, че МВР е свалило novonachalo.com – нов сайт за политическа сатира, създаден от активисти на Да! България (наши активисти, пише Мирчев). От хостинг компанията съобщават, че сайтът е спрян по разпореждане на МВР (ГДБОП) и всякакви допълнителни въпроси да се отнасят към тях. Това е станало в 14.03 ч. на 14.08.2024 г. Има приложена кореспонденция на Мирчев с доставчика в потвърждение на казаното, изяснява се впоследствие, че това е СуперХостинг.

Малко по-късно сайтът тръгва отново, този път се хоства извън обсега на действие на ГДБОП – на сървър извън България.

Междувременно министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е намерен от журналисти и казва няколко неща: че ще даде подробна информация на другия ден, че сайтът се е асоциирал с двама политици, които са се разкрили по този начин (посочва Мирчев и Божанов), и че сайтът е фалшив. На въпроса защо е фалшив министърът отговаря с два въпроса: “Аз да съм част от някоя партия? Според вас фалшива новина ли е това?”

Съдържанието

Сайтът е вдъхновен от загадъчното ново начало, заявено от Пеевски, определен е от Мирчев като политическа сатира и съдържа както истински клипове с участието на Пеевски или свързани с Пеевски, така и пародийни материали, интервюта и други подобни. Очевидно не е опасен за националната сигурност. Бегло проследяване не показва сайтът да съдържа реч на омразата или лични данни или други предвидени от закона тайни. Единствената индикация за причините за свалянето е изказването на министъра, че сайтът е фалшив.

Безусловно е прието, че сатирата и пародията не са част от дезинформацията, вж например Кодекса на ЕС. Не е дискусионно, следователно, че материали с пародиен характер не се третират като незаконно съдържание.

Правното основание и причините

От началото се знае (от доставчика), че доставчикът е свалил сайта по искане на ГДБОП. Не се знае на какво правно основание. Тази информация е поискана писмено и от ГДБОП, и от министъра и има поет ангажимент от министъра за подробна информация.

Мерки по отношение на съдържание онлайн могат да се вземат, ако то е незаконно, тоест не е в съответствие с правото на Съюза или правото на съответната държава членка. Пародиите не се включват в обхвата на понятието дезинформация, така че остава неясно каква разпоредба от правото на Съюза или българското право е нарушена. Няма данни и това да е установено със съдебен акт.

Според Законодателния акт за цифровите услуги


54) Когато доставчик на хостинг услуги реши на основание на това, че предоставената от получателите информация е незаконно съдържание или е несъвместима с неговите общи условия, да премахне или да блокира достъпа до информация, предоставена от получателя на услугата, или по друг начин да ограничи видимостта ѝ или извличането на печалба от нея, например въз основа на сигнал или по собствена инициатива, включително единствено чрез автоматизирани инструменти, той следва да уведоми по ясен и лесноразбираем начин получателя на услугата за своето решение, за съответните причини и за наличните възможности за правна защита чрез оспорване на решението, с оглед на отрицателните последици, които тези решения могат да имат за получателя на услугата, включително за упражняването на основното му право на свобода на изразяване. Това задължение следва да се прилага независимо от причините за решението, по-специално независимо от това дали действието е предприето, тъй като докладваната информация се счита за незаконно съдържание или за несъвместима с приложимите общи условия. Когато решението е взето въз основа на получаване на уведомление, доставчикът на хостинг услуги следва да разкрие идентификационните данни на лицето или образуванието, подало уведомлението, на получателя на услугата само когато тази информация е необходима, за да се установи незаконосъбразността на съдържанието

И на финала – за пресконференцията на министъра

Вместо очакваната информация за правното основание и причините на свалянето на сайта, министър Калин Стоянов се е фокусирал върху обаждане на Божанов до ГДБОП. От известната ни кореспонденция между Да!България и доставчика на хостинга се вижда, че именно доставчикът насочва Мирчев да се обърне към ГДБОП за правното основание и причините за премахване на съдържанието – което е право на въпросните хора от Да!България (вж по-горе рецитал 54 от регламента).

Патетичното твърдение на министъра, че ГДБОП са си свършили работата, няма да може да мине без уточнението, че борбата със сатирични сайтове не им е работа.

Министърът е заявил, че трябвало да се прави разлика между свобода на словото и сайтове за разпространение на фалшива информация и манипулация. Само че пародията е извън обхвата на понятието за дезинформация, а поне засега друга причина за сваляне на сайта не се съобщава.

Случаят е в развитие, трябва да се следи по много причини. Когато Румен Петков като министър на вътрешните работи караше доставчиците да свалят съдържание, някои сваляха, а някои не сваляха, като привличаха външни експерти по въпроса незаконно ли е съдържанието, както е настоявал Румен Петков. Зависи колко убедителни са доказателствата за незаконност на съдържанието.

АЕЖ: Свалянето на сатиричен сайт от МВР е опасен прецедент

Също са обърнали внимание върху отговорността на доставчика да прецени законосъобразността на разпореждането.

Тече срокът за деклариране на медийната собственост за 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Министерството на културата информира, че до 30 юни следва да се декларират собствеността и финансирането на медии и разпространители на медийно съдържание. Министерството напомня на доставчиците на медийни услуги за тяхното задължение ежегодно да обявяват информация за собствеността и финансирането си съгласно изискванията на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. В своите декларации медиите посочват и всички договори, сключени с държавни и местни органи, както и с други възложители, подробно изброени в чл. 7а, ал. 4 от закона.

Задължение за обявяване на действителния собственик е предвидено и за разпространителите на периодични печатни произведения, които декларират и броя обекти за продажба на дребно, използвани от тях в търговската им дейност.

Декларациите се подават ежегодно до 30 юни, като финансирането и договорите на доставчиците на медийни услуги по чл. 7а, ал. 4 ЗЗДПДПОРДМУ се посочват за предходната (2023) година.

Подаването става изключително по електронен път с електронен подпис в специален портал в интернет-страницата на Министерството на културата. Подробни инструкции са публикувани в страницата на портала.

Подаването на декларациите е задължително, като санкцията за нарушителите е в размер от 10 000 до 15 000 лева.

ЕСПЧ: Босев срещу България: нарушение на чл.6§1 и чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Добра новина за журналиста Росен Босев. Точно пет години след присъдата на СГС, състав с председател Петя Крънчева,  по внчхд 4669/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и “клеветническото твърдение е разпространено публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН”. И повече от девет години след самото участие.

Европейският съд за правата на човека днес оповести решението по делото Босев срещу България. Добра новина за Росен, лоша оценка за българското правосъдие, по-точно за възможността присъдата да произнася om състав, председателстван от Петя Крънчева, герой на критичните публикации на Капитал с автор Росен Босев.

Фактите

Историята започва със Стоян Мавродиев, тогава шеф на Комисията за финансов надзор. Дневник пише, че Мавродиев е призован да се яви като свидетел по дело за изпиране на пари от наркотрафик. КФН намира основания да налага гигантски глоби на Икономедия, В предаване на Нова телевизия (2015 г.) Росен Босев казва, освен другото, че Мавродиев използва институцията, която управлява, за да репресира Капитал и Дневник. Мавродиев го съди за клевета.

Делото стига до СГС и Босев подава молба за отвод на председателката на състава Петя Крънчева, с мотива, че в миналото е написал и публикувал няколко статии в пресата, в които е критикувал работата й като съдия и заместник-председател на Софийски градски съд и е поставил под въпрос нейната почтеност като съдия. Молбата е отхвърлена. Босев е осъден. Подава молба до прокурора за възобновяване на наказателното производство. Прокуратурата, като приема, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е опорочено от сериозен порок, отхвърля това искане. Босев подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на правото на справедлив процес, свободата на изразяване и липсата на ефективни правни средства за защита пред национален орган.

Съдът

Съдът отбелязва, че разглежданите статии са написани от жалбоподателя в качеството му на журналист, специализиран в областта на съдебната дейност, и че са публикувани между 2012 г. и 2015 г. (параграф 20 по-горе), т.е. няколко години преди въпросното дело да бъде заведено пред Софийския градски съд. Следователно не става въпрос за умишлен опит от страна на жалбоподателя да дисквалифицира съдия П. К. от разглеждането на наказателното му дело чрез злонамерена медийна кампания, съпътстваща разглеждането на наказателното му дело.  Що се отнася до съдържанието на статиите, следва да се отбележи, че в тях изрично е спомената съдия П.К. и че нейните професионални качества и почтеност са силно поставени под въпрос.

Това объркване на ролите между съдия и заинтересована страна може ясно да породи обективно обосновани опасения относно съответствието на процедурата с принципа, че никой не може да бъде съдия по свое собствено дело и следователно по отношение на безпристрастността на съда.

С оглед на гореизложеното и след разглеждане на фактите по делото в съответствие със субективните и обективни подходи, изложени в практиката му, Съдът заключава, че образуването на Софийски градски съд не представлява “безпристрастен съд” по смисъла на чл.6§1 от Конвенцията. Нарушение на чл.6 §1.

По чл.10 Съдът прилага теста за пропорционалност и намира, че има намеса, че тя е предвидена в закона и има легитимна цел да защити правата на другите. Следващият въпрос е дали намесата е необходима в едно демократично общество. Не.

Съдът взема предвид фактори като справедливост на производството и процесуални гаранции, предоставени на жалбоподателя. Самият факт, че съставът на Софийски градски съд, който е изслушал и отхвърлил жалбата на жалбоподателя на последна инстанция, не е “безпристрастен съд” по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията поради участието на съдия Петя Крънчева, показва, че ограничаването на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, защитено от член 10 от Конвенцията, не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол. Нарушение на чл.10.

Какво следва

Налага ли се справедливостта за журналистиката да минава през решение на Съда в Страсбург?

За какво са ни всичките тези съдилища, щом ограничаването на правото на свобода на изразяване не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол?

Независимата журналистика, както и по принцип опорите на демокрацията, са невъзможни без върховенство на правото. Труизъм – но казусът е показателен. В допълнение от решението научаваме, че от 2021 г. (осъденият) Росен Босев вече не е в Капитал.

EDMO за фалшивите разкази

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската обсерватория за цифрови медии EDMO периодично съобщава за фалшивите разкази в държавите от ЕС, вижте информацията – и по-конкретно ето някои от фалшивите разкази, които слушаме по време на предизборните участия:

  • ЕС ще участва с военни части в сухопътните операции в Украйна,
  • френски войски пристигат в Украйна,
  • резервистите и гражданите на ЕС са призовавани за изпращане на война,
  • офицери и войници от държави от ЕС вече са убити на територията на Украйна,
  • държавите от ЕС изпращат забранени оръжия на украинската армия и се готвят за мобилизация,
  • ЕС иска да задължи Румъния да приема мигранти, да им предоставя жилища и други съоръжения,
  • украинският президент Зеленски е купил имение, принадлежало на британското кралско семейство,
  • наводнение в Дубай е причинено от проекта “HAARP”, геоинженерство или кемтрейлс,
  • изображения, генерирани от AI, се използват, за да преувеличат мащаба на протестите срещу имиграцията в Ирландия, или да се атакуват политици в Гърция.

С поглед към кампанията у нас, да добавя и фалшивия разказ за евроатлантическата цензура, европейския Гьобелс и европейския Оруел, който досега беше разпространяван като журналистика , ето още от същото, а сега – вече като политика – в предизборните студиа.

СЕМ: Програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на БНР спазват индивидуалните си лицензии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БТА информира за резултатите от проверката на СЕМ за спазване на условията в индивидуалната лицензия за доставяне на радиоуслуга на програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на Българското национално радио. Периодът на наблюдение е от 25 март до 7 април.

Програма Хоризонт

Проверката на „Хоризонт“ е осъществена в периода от 25 март до 7 април. Съгласно лицензионните условия новините в програмата трябва да бъдат не по-малко от 11 процента от дневното програмно време и не по-малко от осем процента от дневното програмно време трябва да са за новини с регионална тематика. „Резултатите от двете седмици показват, че новините се движат между 11 и 13 процента на ден, а регионалните новини – между 14 и 28 процента на ден. Изводът е, че „Хоризонт“ изпълнява лицензионното условие за обем новини и регионални новини през целия наблюдаван период“, посочват от дирекция „Мониторинг и анализи“ в СЕМ.

Актуалните предавания в „Хоризонт“ по лицензия трябва да бъдат не по-малко от 35 процента от седмичното програмно време, като не по-малко от четири процента трябва да е за актуални предавания с регионална тематика. Наблюдението е установило, че програмата има по 44 процента актуални предавания всяка седмица, като регионалната тематика варира между 11,6% и 11,8% в двете наблюдавани седмици. Мониторингът отчита още, че в програмата има образователни предавания, а програмата изпълнява условията на лицензията относно предавания с културна, научна, религиозна и други тематики. Детски и младежки предавания в „Хоризонт“ трябва да бъдат не по-малко от един процент от седмичното програмно време, а резултатите показват, че програмата изпълнява и това условие.

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и рискови групи, трябва да бъдат поне един процент от месечното програмно време. „За двете седмици се отчита 1,3 процента изпълнение, като на основата на двуседмичния резултат може да се направи обосновано предположение, че програма „Хоризонт“ спазва условието за обем предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи.

Програма Христо Ботев

Мониторингът на „Христо Ботев“ обхваща същия период – от 25 март до 7 април. Новините в програмата трябва да са не по-малко от пет процента от дневното програмно време, а новините с регионална тематика – не по-малко от осем процента. На дневна база процентите се движат между 5,07 и 7,43 процента новини, а за регионалните новини – между 16,22 и 36,46 процента.

Актуалните предавания в „Христо Ботев“ следва да са поне 20 процента от седмичното програмно време, не по-малко от 20 процента трябва да бъдат и актуалните предавания с регионална тематика. За двете седмици на наблюдение резултатите показват наличие на такива предавания в приблизително 23 на сто от програмното време, гласи докладът.

Според издадената лицензия образователните предавания трябва да са минимум 15 процента от седмичното програмно време, като програмата изпълнява и това условие. Лицензията се спазва още по отношение на културните, научни, религиозни и други предавания, както и за детските и младежки предавания.

Соня Момчилова отново за неправителствените организации

БТА съобщава, че при приемането на доклада Соня Момчилова отново е говорила по тема, която очевидно я занимава: неправителствените организации. Тя говори за неправителствените организации при участията си в медиите, на официални срещи (напр. с председателя на EBU), а сега – и по повод лицензиите на БНР.

Слушаме тезата във вариации, например при Асен Генов Момчилова казваЖурналисти, които работят за неправителствени организации и печелят хонорари, които в пъти надвишават възнагражденията им в обществените медии – от моя гледна точка е твърде спорно доколко е морално да работят и да бъдат гласове и лица. Ще настоявам журналисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите.” В БНТ при Георги Любенов: “стремежът на обществени прослойки и неправителствени организации да наложат мнението си и да определят дневния ред на медиите не е журналистика. Това се нарича ПР, нарича се пропаганда”.

Сега според БТА Соня Момчилова е посочила, че има “лични впечатления от профила на събеседниците в културните и публицистични формати на програма Христо Ботев и те са представители на неправителствени организации основно”. „БНР е обществена медия и следва да проследява нагласите в обществото. Бих искала да чувам за повече проблеми както на представители на културната общност, така и други гледни точки на представители на журналистическата гилдия. И се надявам да се посъживи в това отношение програмата“, коментира Момчилова. “Може би на един по-следващ етап, когато ще е по-малко натоварен мониторинговият отдел, това е интересно да бъде проследено”, допълни тя.

Според Галина Георгиева “опасението на част от съветниците в Съвета за електронни медии е, че ефирът на Българското национално радио става повод това да бъде част от докладите на неправителствени организации и то да бъде финансирано допълнително. Това са притесненията, за които стана дума и на срещата с директора на Европейския съюз за радио и телевизия, на вътрешни наши срещи, а и, смятам, сега“, каза Георгиева. Тя обаче допълнила, че “това кой да бъде канен в ефира, е в полето на редакционната независимост. Не следва ние да бъдем този наблюдател и този регулатор въобще, който да посочи кой може и кой – не”.

Членуването в законни неправителствени организации не може да бъде ограничавано, нито за активните членове на гражданското общество – да произтичат негативни последици и ограничения от участието им в неправителствени организации. Що се отнася до финансирането, не става ясно нещо неправомерно ли има предвид част от съветниците, за да се повдига темата отново и отново.

Eurobarometer: Откъде се информират европейските граждани

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиите играят основна роля в информирането на европейските граждани за дейността на Европейския съюз и неговите институции. Специален Flash Eurobarometer, поръчан от Европейския парламент, разглежда задълбочено медийните навици, включително доверието в различни медийни източници (публ. в края на 2023 г.)

Информираност: 68% от анкетираните наскоро са чели, видели или чули нещо за Европейския съюз в пресата, в интернет, телевизията или радиото.

Медийни навици: За 71% от анкетираните телевизията е една от най-използваните медии за достъп до новини през последните дни. Телевизията е следвана от онлайн пресата и/или новинарските платформи (42%). Радио и социални медийни платформи (и двете 37%) са на трета позиция, следвани от печатната преса (21%). В сравнение с проучването „Медии и новини“, проведено през 2022 г., във всички възрастови групи се наблюдава увеличение на общия дял на респондентите, които споменават социални медийни платформи за достъп до новини.

Доверие в медийни източници: 48% от гражданите на ЕС избират обществените телевизионни и радиостанции (включително тяхното онлайн присъствие) като източник на новини, на който имат най-голямо доверие. Следва пресата (вкл. тяхното онлайн присъствие), на която се доверяват 38% от анкетираните, докато частните телевизии и радиостанции се споменават от 29%.

България

60 на сто от лицата, използващи социални медии, са посочили, че следят новини и текущи събития в социалните медии. Като вземем предвид, че има към 4.5 млн потребители на фейсбук в България, можем да направим извод, че става дума за милиони.

Втората графика показва, че за ЕС средно 37 на сто следят новините в социалните медии, докато в България този процент е съществено по-висок.

В доклад на британския регулатор има изводи за качеството на новините в социалните медии:

#RSF INDEX 2024 | 59 (+12)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 май 2024, на самия ден на свободата на медиите,  стана известен годишният доклад 2024 на Репортери без граници.

Докладът се придружава от подреждане на държавите според  степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година), 91 (за 2022 година), 71 (за 2023) и сега 59 (за 2024)  – това е мястото на България  в подреждането (индекса) на Репортери без граници.

Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Нидерландия, Финландия.

България е класирана с 12 позиции напред и вече заема 59 място. В рамките на ЕС България е назад, но новите последни в ЕС са Унгария, Малта, Гърция. Словакия и Италия са посочени заради отрицателна тенденция, макар че са по-напред.

Тръгнала от 112 място през 2021, България се изкачва видимо в последните години. Двете основни причини са:

  • нова методология, описана тук – напомня известните методологии по групи фактори (подобно на анализа за медиен плурализъм – политически, правен икономически, социокултурен аспект и една пета група фактори – безопасност на журналистите;
  • оптимистичните очаквания, свързани с промяната във властта след 12-годишното управление на Борисов и ГЕРБ – първо предвид правителството на Кирил Петков, а в последния анализ – предвид правителството на акад. Денков, говори се за политическа стабилност след юни 2023.

И двата фактора собствено са външни за медийния сектор. Така че изкачване в класацията реално не означава  съществено подобрение на свободата на медиите. Според мен и тази година има известен кредит.

Оценката на Репортери без граници   за пореден път започва със следното –  станало традиционно  – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.

Руската пропаганда в българските медии онлайн през 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондацията за хуманитарни и социални изследвания публикува доклада си за руската пропаганда в българските медии онлайн за 2023 година.

В този доклад представяме обобщение на активността, наративите и говорителите
на руската пропаганда, разпространявана през 2023 г. в българските медии онлайн и в най-използваната социална мрежа у нас – Фейсбук. Представяме и основни акценти от представително национално проучване върху основни ценностни и геополитически ориентации на българските граждани, атакувани от пропагандните послания.

Пропагандната вълна в България се надига десетина дни преди нахлуването на
Русия в Украйна през февруари 2022 г., а през 2023 г. тя се усилва допълнително. Разпространението на руските наративи за последната година и половина се увеличава и това се дължи, първо, на нови технологични решения. Формирана е Мрежа от сайтове-гъби около Агенция Блиц – това са над 370 анонимни псевдо-новинарски сайта с идентичен дизайн и съдържание, които през 2023 г. всеки ден разпространяват до 9 експлицитно пропагандни проруски статии. Тези сайтове тиражират стотици пъти всяка единична статия и допълнително водят до проникването на посланията в социалните мрежи.

След началото на пълномащабната война е променен профилът на разпространение  на
руската пропаганда –  официалните говорители на Руската федерация  Путин, Лавров, Песков, Захарова, Митрофанова и др. буквално повтарят опорните точки чрез принадлежащия към тях речник. Като ефект се засилва рязко разпространението им, защото всички медии, български и световни, дори обективните, са длъжни да ги цитират.

В България, наред с преводите от руски, наративите на Кремъл се тиражират и от редица родни говорители, сред които и водещи политици. Българските проруски говорители на официални позиции използват само някои от елементите на руския пропаганден пакет и най-често се опитват да ги адаптират към локални събития и теми,  без да афишират произхода и пропагандния им наклон.
В настоящия доклад са обобщени пропагандната активност през 2023 г., промените в наративите, дейността на Машината от сайтове-гъби, основните послания на избрани местни проруски говорители (Радев, Нинова, Костадинов, Карбовски, Волгин), както и пропагандните публикации във Фейсбук.

Забраната на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на работата си 29-ят парламент забрани рекламата на хазарта с изменение на Закона за хазарта.

Последната голяма история, свързана с хазарта, е за пълния съпорт , обещан от страна на правителството на ГЕРБ за бизнеса на Васил Божков срещу задължения, между които в продължение на 10 години да дава по 20 милиона лева без ДДС по рекламен договор с Нова телевизия. Божков изпрати сигнал до прокуратурата за редовно отчитане пред министъра на финансите Владислав Горанов и приближената на Борисов Севдалина Арнаудова, но прокуратурата не откри данни за престъпление.

Сега в рамките на два-три дни мнозинството забрани рекламата на хазарта с подкрепа от всички парламентарни сили. Как законопроектът (Йордан Цонев, Теменужка Петкова) мина без задълбочена оценка на въздействието, основана на данни, не е известно, но не е и новост.

Някои от новите правила се отнасят до медиите и медийния регулатор, например тези (по доклада за второ четене, тъй като приетият закон още не е обнародван, както и стенограмите):

§ 3. чл. 10 се изменя и допълва така:
„чл. 10. (1) Пряката и непряката реклама на хазартни игри е забранена, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 4.
(2) Допустима е непряка реклама върху сгради или обособени части от сгради, в които са разположени игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Условията и редът за поставяне на такава реклама се определят с наредба на министъра на финансите.
(3) Допустима е пряка и непряка реклама в игралните зали и игралните казина.
(4) Допустимо е да се публикува, излъчва и разпространява информация по отношение на наименованията на игрите, регистрираните търговски марки на организатора, резултатите от игрите, тегленията на тиражите и спечелените печалби на игрите организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.”

Предложение на н.п. Божидар Божанов:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

  1. В ал. 1 след думите “хазартни игри” се добавя запетая и думите “както и на регистрирани търговски марка или наименования на организатори на хазартни игри”
  2. В ал. 1, т. 3 се изменя така: “3. в печатни издания и печатни материали”
  3. В ал. 1 се създава т. 4-5 със следния текст:
    “4. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения;”
  4. В ал. 2, т. 1 накрая се добавят думите “при спазване на ограничението по ал. 1, т. 4”.
  5. Създават се нови ал. 4 и 5:
    “(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и т. 2, както и по т.3 с изключение на спортна екипировка задължително минимум 10% от площта е заета от бял надпис на черен фон с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, както и от кръг с текст 18+ вътре в кръга.
    (5) Рекламите по ал. 3 не могат да съдържат графични изображения, освен на регистрирана търговска марка на организатора
  6. Алинеи 4,5,6 стават съответно 6,7,8.

Предложение на н.п. Кристина Петкова, Елисавета Белобрадова и Илина Мутафчиева:
Параграф 3 се изменя така:

  1. Предложеното изречение първо в чл.10, ал.2, т.1 се изменя така:
    “Върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 250 метра от ясли по смисъла на Закона за здравето, образователни институции по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, както и детски площадки, ученически и студентски общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца и младежи.
  2. В предложената чл. 10, ал. 2, т. 2 в края на изречението след думата “обект” се добавя запетая, както и следния израз: “като общата площ на реклами и обозначения не може да надвишава двадесет процента от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра”;
  3. В предложената чл. 10, ал. 4 след думите “социалното дело“ се добавя запетая, както и следният текст: “Както и свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограничения на ал. 1-3”.

Предложение на н.п. Йордан Цонев и Теменужка Петкова:
В § 3, в чл. 10 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1, т. 1, в края се добавя „с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране“.
2.Създава се нова ал. 7:
„(7) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай, че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административно наказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.“

§… В чл.17 се правят следните изменения и допълнения:

  1. […]
  2. разпорежда при условията на чл. 9 Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.) преустановяване достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
  3. Ал. 6 се изменя така:
    (6) Актовете по ал. 1, т. 9 и т. 10 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, съответно не спре достъпа до съответните интернет страници, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§ 6. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“

Предложение на н.п. Климент Шопов и Петър Петров:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които рекламират хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Имуществените санкции се налагат от Регионалната здравна инспекция по реда на Закона за здравето.
(2) Доставчици на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които в нарушение на чл. 10 излъчват реклама на хазартни игри, се наказват с имуществена санкция в размер 15 000 лв., а при повторно нарушение – 30 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за електронните съобщения.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби:

  1. Точка 23 се изменя така:
    „23. „Пряка реклама” е всяко възмездно или безвъзмездно материално, визуално или звуково съобщение за или във връзка с организацията на хазартни игри, което има за цел да насърчи участието в хазартни игри, включително организаторите на игрите, наименованията и условията на игрите, наградите, отстъпките, бонусите, коефициентите, безплатните залози, резултатите от игрите, тегленията на тиражи, и спечелените награди.”
  2. Създава се нова т. 24:
    „24. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.”

Създава се нов § … със следният текст:
§… . В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г. ) в чл. 2, ал. 5, т. 5 се отменя. (“Разпоредбите на този закон не се отнасят за игрите на късмета и пр.”)

Становища

25/04/2024 – Становище на Българска асоциация на хазартните дейности (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АБРО (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АТИ (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище на Алианс на технологичната индустрия

Някои бележки

За пръв път виждам СЕМ да има задължения в обхват, определен като “в медийното пространство”.

Ако разпоредбата не е променена в пленарна зала, следват въпроси, само някои от които са:

а) кой има компетентност по отношение на рекламата в не-медийното пространство;

б) какво включва медийното пространство – включва ли освен медийни услуги и услуги на платформи, коя дефиниция за медийни услуги се използва – тази от Изборния закон ли;

в) ако медийни услуги включват услуги извън Закона за радиото и телевизията (печатни издания, сайтове), трябва ли СЕМ да развива капацитет за мониторинг; а и заглавието на закона вече става неадекватно;

г) как се развива производството по отношение на услуги на платформи;

д) какви са ефектите от отмяната на чл.2 ал.5 т.5 ЗРТ и включването на хазарта в обхвата на ЗРT.

Отделен е въпросът за законодателната техника, която създава задължение на регулатора не в собствения му устройствен и функционален закон, а в секторни закони.

Някои разсъждения в медиите

Капитал: Рекламата на хазарта беше забранена: защо? Три версии за причините, едната е свързана със сделка за Нова телевизия

4 май 2024 Дневник: Как забраната на рекламата на хазарта ще повлияе върху собствеността на медиите

7 май Дарик радио: Доц. Лозанов: Решението за спиране на рекламата – наказателен удар срещу медиите