Tag Archives: BG Regulator

Новото в Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда, има нова глава IXа Разпоредби, приложими за услугите на платформите за споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана) глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и:

засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация и възможности за дерогации от свободата на препредаване за целите на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия – и социалните медии;
защита на децата срещу вредното съдържание онлайн, по-добра защита при видео по заявка и разширяване на обхвата на задължението за защита и към платформи за споделяне на видеосъдържание; засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял европейското съдържание и да гарантират видимостта на това съдържание;
гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС, вж решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1) трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2) медийната грамотност;

(3) водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

Съвет за електронни медии: Становище по ЗИД ЗРТ и проект на бюджет 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Документи на Съвета за електронни медии, представляващи интерес в контекста на измененията на Закона за радиото и телевизията, от сайта на СЕМ.

Както е известно, от МК към Народното събрание са насочени два законопроекта, единият е между първо и второ четене, вторият е с приключила обществено обсъждане, очаква внасяне в МС.

Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен за въвеждане на Директива )ЕС)2018/1808 – на сайта на СЕМ не се намира подобно становище (с помощта на търсачка).

«Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен в изпълнение на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.. Становището е прието с Протокол № 36 от 04 ноември 2020 г.

Проект на бюджет за 2021 г. и актуализирана прогноза за 2022 и 2023 г. в програмен формат по функционална област и бюджетна програма на Съвета за електронни медии

Бюджетът на РБ за 2021 е приет, но не е обнародван.

Протести 2020 и журналистика

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Близо два месеца продължават протестите в София и страната. Недоволството е адресирано. Хората протестират срещу правителството на Борисов и за избори, но заедно с това – срещу главния прокурор Гешев, това се потвърди и във връзка с проведеното съвещание на прокурорите през август, и срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

Медийното отразяване

на протестите претърпява развитие. Активно и многостранно отразява протестите бТВ. Нова телевизия е част от пресцентровете на властта и от нея не бива да очакваме повече. Дефиле на руси момичета.

За обществените медии стана дума и преди месец, част от мисията им е да работят за демократичните потребности на хората, да ги формират като граждани, да подпомагат информирания им избор в сложни ситуации. Мнението ми се различава от оповестеното одобрение на СЕМ – впрочем дебатите на членовете се виждат в протоколите на СЕМ (25/2020 и 26/2020).

Непременно трябва да се спомене и все по-масовото предаване на живо в социалните мрежи, протестите се отразяват практически постоянно в реално време, отново адмирациите са за неуморния Иво Божков, активни са Правосъдие за всеки. Става ли нещо на улицата, намира се кой да го предава наживо в мрежите. Духът е излязъл от бутилката, няма връщане към времената, когато властта можеше да държи хората далече от събитията.

Свободна Европа добавя стойност към информацията с анализи, Поли Паунова се среща с политиците, от които зависи хода на събитията, Капитал също е традиционно добър в анализите.

Отношението към журналистите и сигурността им

е друга важна тема. Само от вчерашния ден има няколко примера – обгазени са операторът Борислав Мавров и журналистката Кана Рачева, по информация в мрежите Иво Божков е пострадал, същото се отнася за репортера на БНТ Николай Минков, бит, ритан от полицай и впоследствие задържан е друг журналист – Димитър Кенаров, списъкът не е пълен. БТВ цитира старши комисар Хаджиев, който обяснява, че при масови безредици било ставало така. По думите на Кенаров информацията, че е журналист, не е направила никакво впечатление на тези, които са се отнесли с насилие към него.

АЕЖ реагират с декларация, СЕМ също се обявяват в защита на сигурността на журналистическия труд. За сведение на комисар Хаджиев – и Съветът на Европа не мисли като него, Дуня Миятович е направила изявление.

Журналистът Росен Босев публикува във фейсбук 23 указания на Poynter, които журналистите да следват при отразяване на протести.

Няма изгледи протестите скоро да бъдат прекратени, така че и двете повдигнати теми – за качеството на медийното им отразяване и за възможността журналистите да изпълняват професионалните си задължения – ще останат важни и в следващите дни и седмици.

СЕМ: Наблюдение на отразяването на протестите – юли 2020

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

СЕМ публикува Доклад за осъществено наблюдение на радио- и телевизионни програми в периода 10-17 юли 2020 година.

Това е период на масови протести срещу правителството на Борисов и за оставка на главния прокурор Гешев.

Докладът отразява резултатите от мониторинг на радио- и телевизионно съдържание, посветено на актуалните граждански протести в България и разпространено в няколко програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги в периода 10-17 юли 2020 година. Наблюдението продължава и за следващия седмичен период 18-24 юли 2020 година.

Методиката на надзора за обществените и за търговските доставчици (бТВ, Нова и Дарик) е различна, предвид по-високите изисквания към програмите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), описани в чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Обществените медии, които осъществяват своята дейност с помощта на публичен ресурс и които са призвани да спазват принципа на плурализъм на гледните точки като основополагащ за обективното и справедливо представяне на различните граждански интереси, играят важна роля за спокойното развитие на демократичния диалог в българското общество.
За втори път през 2020 година Съветът за електронни медии (СЕМ) наблюдава двете основни политематични програми ХОРИЗОНТ и БНТ1 за спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ: „да отразяват различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика”. Първият мониторинг на ХОРИЗОНТ и БНТ1 е реализиран през януари 2020 г.

Докладът (пдф)

Изводът за БНТ:

БНТ предоставя на зрителите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, като едновременно с това отразява и обществените настроения, свързани с антиправителствени протести и с искания за смяна на главния прокурор и на политическа система. Наблюдението отчита като особено важно наличието в медийното съдържание на експертен коментар на събитията, който ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси.

Моят личен извод не е толкова еднозначен. По отношение на плурализма СЕМ най-добре може да представи статистика, но по отношение на извода, че БНТ “ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси” имам своите резерви. Ето какво ни е предложил сайтът на БНТ – което няма нищо общо с действителността:

BNT

Както се вижда – протестиращите се представят като хора на Радев.

Допускам също, че позицията на Кошлуков не е позицията на редакционната колегия, но ние не виждаме на екран Кошлуков лично, виждаме работата на колегията.

Когато някой от колегията ме е опаковал с привържениците на Радев, спирам да гледам БНТ изобщо, независимо че там има хора, които честно си гледат работата. Виждам одобрението например за последния за сезона Референдум.

Въпрос на отделен анализ е отражението върху медиите на декларацията на Посолството на САЩ, че

Мирните протести са играли ключова роля в 244-годишната демокрация на Съединените щати. Всяка нация заслужава съдебна система, която е надпартийна и подвластна на върховенството на закона.

* Този скрийншот взех наготово от фб, вместо да направя свой. Но го проверих, така е.

Нов председател на СЕМ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.

За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива

Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията

Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно

Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.

Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да е цензор

Стриймингът като медийна услуга

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Дефинирането на понятието медийна услуга се усложнява.

Медийната директива в ЕС се занимава само с аудиовизуални медийни услуги и доскоро бяха две категории (два стълба) – класическите програми (линейни услуги) и видео по заявка (като представител на нелинейните услуги). С третата ревизия на директивата обхватът на услугите се разшири. В допълнение националните закони се занимават още и с радио и аудиоуслуги.

Какво да правим със стрийминга, подлежи ли на регулиране? Има информационен повод от Германия да се постави този въпрос, но преди това:

I. България

У нас въпросът възникна за регулатора по повод стриймовете, достъпни от сайта на БНР преди време. Да припомня ли какво се случи: СЕМ взе решение с четири точки:

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

Дали СЕМ е проследил изпълнението на тези указания – остава неясно.

Но в регистъра на нелинейните услуги присъства и стрийминг – освен VOD и PPV.

II. Германия

Сега информационният повод – едно съдебно решение от Германия, BILD v MAВВ

BILD.de e сайт, даващ достъп до електронна версия на BILD, немски вестник, публикуван от издателство Axel Springer. Но на сайта са достъпни и предавания на живо (които се стриймват): политическо токшоу, спортно предаване „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“ и „Bild-Live“ за актуални политически събития.

Регулаторът за Берлин-Бранденбург (Mabb) смята, че стриймингът в конкретния случай е медийна услуга, която подлежи на регулиране. Забранява го и изисква за BILD.de да кандидатства пред регулатора по предвидения в местния закон режим (източникът казва – за лицензия).

BILD.de обжалва решението на МАВВ пред Административния съд в Берлин. Съдът приема, че няма практика – но BILD.de губи аудиторията си поради забраната – и се произнася в тяхна полза.

MАВВ обжалва пред Висшия административен съд в Берлин-Бранденбург. Въпросът е дали прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга по смисъла на директивата.

Раздел 2, параграф 1 от RStV дефинира линейна аудиовизуална медийна услуга по програмна схема (в определен час). Съдът е приложил дефиницията към поточните предавания на BILD.de, установявайки, че те се появяват в опредлен час. „Die richtigen Fragen“ и „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“ се появяват седмично в определен час. „Bild-Live“ се излъчва ежедневно и се основава на текущи събития и следователно следва редакционна концепция за създаване на ежедневен формат за новини. В допълнение Съдът подчертава, че потребителите получават съобщения за предаванията чрез push съобщения за излъчване в определен час.

Получателят не оказва никакво влияние върху началото на програмата и няма възможност за избор на време. Фактът, че предаванията са достъпни при поискване след това, не променя общата категоризация, че те са „проектирани за едновременно приемане“, а не по индивидуална схема. Едновременното приемане се установява и с оглед функцията за коментари, която позволява директна комуникация с получателя по време на поточните предавания на живо.

Следователно стриймовете отговарят на дефиницията в раздел 2, параграф 1 от RStV и са сравними с класическите телевизионни програми (линейни аудиовизуални медийни услуги) по отношение на структурата, професионализма и начина на отчитане. Съдът постанови, че прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга и BILD.de е длъжен да кандидатства за лицензия.

Решението се оценява като прецедент в Германия – поточни услуги (стриймове) да се лицензират като линейни услуги.

Впрочем през 2015 г. аз също съм смятала, че става дума за пет музикални програми на БНР, върху които неправомерно има търговска марка на частно дружество.

СЕМ избра генерален директор на БНР: повратна точка?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът за електронни медии избра с 4:1 (Розита Еленова) Андон Балтаков за генерален директор на БНТ.

Кандидатът се различава от обичайните кандидати за позицията с това, че е придобил магистърска степен в Бръшляновата лига и в кариерното му развитие присъстват СиЕнЕн, Асошиейтед Прес, стаж в Ройтерс. Областта на реализация е цифрови стратегии, продукти и услуги в медийния сектор. Преди да замине, Балтаков е работил в БНР.

България е държавата, в която шефовете на обществените медии са получили образование в България и САЩ – но приликите свършват дотук. Кошлуков има бакалавърска степен по Политология в Калифорния (по данни от медиите – в колеж в Санта Барбара) и е политик, бивш шеф на партия, в Уикипедия това своевременно е променено на бивш политик.

Представянето на Балтаков по време на конкурсната процедура:

Към новоизбрания генерален директор има много големи, дори необичайно големи очаквания – точно защото се предполага, че неговият мандат може да е повратна точка не само за БНР, не само за обществените медии, но и за целия сектор.

Модерна независима обществена медия с качествена журналистика и съвременно управление изглежда – да признаем – мираж. Очакванията са новият генерален директор да организира и продуцира именно такава медия в рамките на съществуващите законови, финансови, кадрови условия. Дано да успее.

В края – малки лексикални капризи – хората в радиото по-добре да не са персонал и услугите по-добре да не са дигитални (а цифрови).

Концепцията на Балтаков

СЕМ: обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От протокола на заседанието на Съвета за електронни медии, 30 октомври 2019, т.1
Във връзка с предсрочно прекратения мандат на генералния директор на Българското национално радио, следва да бъде обявена процедура за избор на нов генерален директор.

София Владимирова направи уточнение, че в момента не се гласува процедура, тя е приета още 2016 г. от Съвета. В случая се гласува само времевата рамка за провеждането на конкурса. Очаква се визията на кандидатите върху така създалата се ситуация, техните решения, за да не се достига до подобни кризи; да бъдат поети гаранции за нормализиране на ситуацията; да бъдат решени проблеми, които очевидно дълго време в годините, по една или друга причина, не са решавани и доведоха до ескалация на напрежението вътре в самото радио; да бъдат поети гаранции за спокойната и професионална работа на журналистите, които работят в обществения доставчик.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”:

Открива процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
Срок на подаване на документи: до 05.12.2019г.
Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати: до 08.01.2020 г.
Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати: до 15.01.2020 г.
Изслушване: 20 – 21.01.2020 г.
Избор на генерален директор на БНР: 22.01.2020 г.

СЕМ: предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Протокол 45 от 2019 г. на Съвета за електронни медии отразява обсъждането на откриването на процедура за предсрочно прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио. По решение на съветниците предстои да бъде открито административно производство. Решението за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР г-н Светослав Костов е индивидуален административен акт съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. На г-н Костов ще бъде изпратено уведомително писмо за откритото производство, за да има възможност да направи възражения или да подаде свое становище в срок седем дни съгласно АПК. След изтичането на този срок Съветът ще пристъпи към вземане на мотивирано решение.

Решение:
СЕМ реши с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се” (Бетина Жотева и Галина Георгиева): Открива се процедура за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на Българското национално радио.
СЕМ дава срок от пет дни на генералния директор на Българското национално радио за представяне на становище във връзка с откритата процедура.

Протокол 46 от 2019 г. отразява обсъждането на предсрочното прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио Светослав Костов.

В определения срок Светослав Костов е предоставил на Съвета своето становище, в което по същество оспорва наличието на основание за предсрочно прекратяване на мандата му. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. Излага съображения, че Българското национално радио създава и предоставя за разпространение освен двете национални програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” и регионални радиопрограми. Твърди, че практически не е преустановявано предаването на програма „Хоризонт”, тъй като на 13 септември тя е била достъпна чрез интернет страницата на националното радио. Отбелязва също така, че Съветът не отчита обстоятелството, че три от предавателите са спрени в изпълнение на графика за профилактика, т.е. на територията на цялата страна сигналът не е спрян умишлено от лице от БНР. Като финал намира, че правото на информация на аудиторията, на гражданите на страната, се реализира не само и единствено от програма „Хоризонт”, но и с другата национална програма „Христо Ботев”. В становището си той категорично отрича да е знаел, или с негово знание да се е осъществило преустановяването на сигнала на програмата на 13 септември.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: Прекратява мандата на генералния директор на Българско национално радио и договора му за управление, считано от 18.10.2019 г.
Избор на временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио до провеждане на нов конкурс, който по закон е до три месеца след избора – за временно изпълняващ длъжността да бъде избран Антон Митов, който в момента е директор на архива на Българското национално радио и подложи предложението на гласуване.
Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: възлага на Антон Митов ръководството на Българското национално радио.