Tag Archives: BG Regulator

Протести 2020 и журналистика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо два месеца продължават протестите в София и страната. Недоволството е адресирано. Хората протестират срещу правителството на Борисов и за избори, но заедно с това – срещу главния прокурор Гешев, това се потвърди и във връзка с проведеното съвещание на прокурорите през август, и срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

Медийното отразяване

на протестите претърпява развитие. Активно и многостранно отразява протестите бТВ. Нова телевизия е част от пресцентровете на властта и от нея не бива да очакваме повече. Дефиле на руси момичета.

За обществените медии стана дума и преди месец, част от мисията им е да работят за демократичните потребности на хората, да ги формират като граждани, да подпомагат информирания им избор в сложни ситуации. Мнението ми се различава от оповестеното одобрение на СЕМ – впрочем дебатите на членовете се виждат в протоколите на СЕМ (25/2020 и 26/2020).

Непременно трябва да се спомене и все по-масовото предаване на живо в социалните мрежи, протестите се отразяват практически постоянно в реално време, отново адмирациите са за неуморния Иво Божков, активни са Правосъдие за всеки. Става ли нещо на улицата, намира се кой да го предава наживо в мрежите. Духът е излязъл от бутилката, няма връщане към времената, когато властта можеше да държи хората далече от събитията.

Свободна Европа добавя стойност към информацията с анализи, Поли Паунова се среща с политиците, от които зависи хода на събитията, Капитал също е традиционно добър в анализите.

Отношението към журналистите и сигурността им

е друга важна тема. Само от вчерашния ден има няколко примера – обгазени са операторът Борислав Мавров и журналистката Кана Рачева, по информация в мрежите Иво Божков е пострадал, същото се отнася за репортера на БНТ Николай Минков, бит, ритан от полицай и впоследствие задържан е друг журналист – Димитър Кенаров, списъкът не е пълен. БТВ цитира старши комисар Хаджиев, който обяснява, че при масови безредици било ставало така. По думите на Кенаров информацията, че е журналист, не е направила никакво впечатление на тези, които са се отнесли с насилие към него.

АЕЖ реагират с декларация, СЕМ също се обявяват в защита на сигурността на журналистическия труд. За сведение на комисар Хаджиев – и Съветът на Европа не мисли като него, Дуня Миятович е направила изявление.

Журналистът Росен Босев публикува във фейсбук 23 указания на Poynter, които журналистите да следват при отразяване на протести.

Няма изгледи протестите скоро да бъдат прекратени, така че и двете повдигнати теми – за качеството на медийното им отразяване и за възможността журналистите да изпълняват професионалните си задължения – ще останат важни и в следващите дни и седмици.

СЕМ: Наблюдение на отразяването на протестите – юли 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

СЕМ публикува Доклад за осъществено наблюдение на радио- и телевизионни програми в периода 10-17 юли 2020 година.

Това е период на масови протести срещу правителството на Борисов и за оставка на главния прокурор Гешев.

Докладът  отразява резултатите от мониторинг на радио- и телевизионно съдържание, посветено на актуалните граждански протести в България и разпространено в няколко програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги в периода 10-17 юли 2020 година. Наблюдението продължава и за следващия седмичен период 18-24 юли 2020 година.

Методиката на надзора за обществените и за търговските доставчици (бТВ, Нова и Дарик) е различна, предвид по-високите изисквания към програмите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), описани в чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Обществените медии, които осъществяват своята дейност с помощта на публичен ресурс и които са призвани да спазват принципа на плурализъм на гледните точки като основополагащ за обективното и справедливо представяне на различните граждански интереси, играят важна роля за спокойното развитие на демократичния диалог в българското общество.
За втори път през 2020 година Съветът за електронни медии (СЕМ) наблюдава двете основни политематични програми ХОРИЗОНТ и БНТ1 за спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ: „да отразяват различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика”. Първият мониторинг на ХОРИЗОНТ и БНТ1 е реализиран през януари 2020 г.

 Докладът (пдф)

Изводът за БНТ:

БНТ предоставя на зрителите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, като едновременно с това отразява и обществените настроения, свързани с антиправителствени протести и с искания за смяна на главния прокурор и на политическа система. Наблюдението отчита като особено важно наличието в медийното съдържание на експертен коментар на събитията, който ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси.

Моят личен извод не е толкова еднозначен.  По отношение на плурализма СЕМ най-добре може да представи статистика, но по отношение на извода, че БНТ “ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси”   имам своите резерви. Ето какво  ни е предложил сайтът на БНТ  – което няма нищо общо с действителността:

BNT

Както се вижда – протестиращите се представят  като хора на Радев.

Допускам също, че позицията на Кошлуков не е позицията на редакционната колегия, но ние не виждаме на  екран Кошлуков лично, виждаме работата на колегията.

Когато някой от колегията  ме е опаковал с привържениците на Радев,    спирам да гледам БНТ изобщо, независимо че там има хора, които честно си гледат работата.  Виждам одобрението  например за  последния за сезона Референдум.

Въпрос на отделен анализ е отражението върху медиите на  декларацията на Посолството на САЩ, че

Мирните протести са играли ключова роля в 244-годишната демокрация на Съединените щати. Всяка нация заслужава съдебна система, която е надпартийна и подвластна на върховенството на закона.

 

* Този скрийншот взех наготово от фб, вместо да направя свой. Но го проверих, така е.

Нов председател на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.

За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива

Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията

Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно

Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.

Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да  е цензор

Стриймингът като медийна услуга

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дефинирането на понятието медийна услуга  се усложнява.

Медийната директива в ЕС се занимава само с аудиовизуални медийни услуги и доскоро бяха две категории (два стълба) – класическите програми (линейни услуги) и видео по заявка (като представител на нелинейните услуги).  С третата ревизия на директивата обхватът на услугите се разшири.  В допълнение националните закони се занимават още и с радио и аудиоуслуги.

Какво да правим със стрийминга, подлежи ли на регулиране? Има информационен повод от Германия да се постави този въпрос, но преди това:

I. България

У нас въпросът възникна за регулатора по повод стриймовете, достъпни от сайта на БНР преди време. Да припомня ли какво се случи:  СЕМ взе  решение с четири точки:

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

Дали СЕМ е проследил изпълнението на тези указания – остава неясно.

Но в регистъра на нелинейните услуги присъства и  стрийминг – освен VOD и PPV.

Публичен_регистър_-_2020-03-13_18.24.16

II. Германия

Сега информационният повод – едно съдебно решение от Германия, BILD v MAВВ

BILD.de  e сайт, даващ достъп до електронна версия на  BILD, немски вестник, публикуван от издателство Axel Springer. Но на сайта са достъпни и предавания на живо (които се стриймват):  политическо токшоу,  спортно предаване „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“   и „Bild-Live“ за актуални политически събития.

Регулаторът за Берлин-Бранденбург (Mabb) смята, че стриймингът в конкретния случай е медийна услуга, която подлежи на регулиране. Забранява го и изисква за BILD.de да кандидатства пред регулатора по предвидения в местния закон режим (източникът казва – за лицензия). 

BILD.de обжалва решението на МАВВ пред Административния съд в Берлин.  Съдът приема, че няма практика – но   BILD.de губи аудиторията си поради забраната  – и се произнася в тяхна полза.

MАВВ обжалва пред Висшия административен съд в Берлин-Бранденбург. Въпросът е  дали прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга по смисъла на директивата.

Раздел 2, параграф 1 от RStV  дефинира линейна аудиовизуална медийна услуга по програмна схема (в определен час).  Съдът е приложил дефиницията към поточните предавания на BILD.de, установявайки, че те се появяват в опредлен час. „Die richtigen Fragen“ и „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“  се появяват седмично в определен час. „Bild-Live“ се излъчва ежедневно и се основава на текущи събития и следователно следва редакционна концепция за създаване на ежедневен формат за новини. В допълнение Съдът подчертава, че потребителите получават съобщения за предаванията чрез push съобщения за излъчване в определен час.

Получателят не оказва никакво влияние върху началото на програмата и няма възможност за избор на време. Фактът, че предаванията са достъпни при поискване след това, не променя общата категоризация, че те са „проектирани за едновременно приемане“, а не по индивидуална схема.   Едновременното приемане се установява и с оглед  функцията за коментари, която позволява директна комуникация с получателя по време на поточните предавания на живо.

Следователно стриймовете отговарят на дефиницията  в раздел 2, параграф 1 от RStV и са сравними с класическите телевизионни програми (линейни аудиовизуални медийни услуги) по отношение на структурата, професионализма и начина на отчитане. Съдът постанови, че прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга  и BILD.de е длъжен да кандидатства за лицензия.

Решението се оценява като прецедент в Германия –  поточни услуги (стриймове) да се лицензират като линейни услуги.

Впрочем през 2015 г. аз също съм смятала,  че става дума за пет музикални програми на БНР, върху които неправомерно има търговска марка на частно дружество.

СЕМ избра генерален директор на БНР: повратна точка?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии избра с 4:1 (Розита Еленова)  Андон Балтаков за генерален директор на БНТ.

Кандидатът се различава от обичайните кандидати за позицията с това, че е придобил  магистърска степен в Бръшляновата лига и в кариерното му развитие присъстват СиЕнЕн, Асошиейтед Прес, стаж в Ройтерс. Областта на реализация е цифрови стратегии, продукти и услуги в медийния сектор. Преди да замине, Балтаков е работил в БНР.

България е държавата, в която шефовете на обществените медии са получили образование в България и САЩ – но приликите свършват дотук. Кошлуков има бакалавърска степен по Политология в Калифорния (по данни от медиите – в колеж в Санта Барбара) и е политик, бивш шеф на партия,   в Уикипедия това своевременно е променено на бивш политик.

 

Представянето на Балтаков по време на конкурсната процедура:

.

Към новоизбрания генерален директор има много големи, дори необичайно големи очаквания – точно защото се предполага, че неговият мандат може да е повратна точка не само за БНР, не само за обществените медии, но и за целия сектор.

Модерна независима обществена медия с качествена журналистика и  съвременно управление изглежда  – да признаем – мираж. Очакванията са  новият генерален директор да организира и продуцира именно такава медия в рамките на съществуващите законови, финансови, кадрови условия. Дано да успее.

В края – малки  лексикални  капризи –  хората в радиото по-добре да  не са персонал и услугите по-добре да не са дигитални (а цифрови).

Концепцията на Балтаков

 

СЕМ: обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От протокола на заседанието на Съвета за електронни медии, 30 октомври 2019, т.1
Във връзка с предсрочно прекратения мандат на генералния директор на Българското национално радио, следва да бъде обявена процедура за избор на нов генерален директор.

София Владимирова направи уточнение, че в момента не се гласува процедура, тя е приета още 2016 г. от Съвета. В случая се гласува само времевата рамка за провеждането на конкурса. Очаква се визията на кандидатите върху така създалата се ситуация, техните решения, за да не се достига до подобни кризи;  да бъдат поети гаранции за нормализиране на ситуацията; да бъдат решени проблеми, които очевидно дълго време в годините, по една или друга причина, не са решавани и доведоха до ескалация на напрежението вътре в самото радио; да бъдат поети гаранции за спокойната и професионална работа на журналистите, които работят в обществения доставчик.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”:

  • Открива процедура за избор на генерален директор на Българското национално радио.
  • Срок на подаване на документи: до 05.12.2019г.
  • Обявяване на допуснатите до процедурата кандидати: до 08.01.2020 г.
  • Обявяване на допуснатите до изслушване кандидати: до 15.01.2020 г.
  • Изслушване: 20 – 21.01.2020 г.
  • Избор на генерален директор на БНР: 22.01.2020 г.

СЕМ: предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР Светослав Костов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Протокол 45 от 2019 г.  на Съвета за електронни медии отразява обсъждането на откриването на процедура за предсрочно прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио. По решение на съветниците предстои да бъде открито административно производство. Решението за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на БНР г-н Светослав Костов е индивидуален административен акт  съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. На г-н Костов ще бъде изпратено уведомително писмо за откритото производство, за да има възможност да направи възражения или да подаде свое становище в срок седем дни съгласно АПК. След изтичането на този срок  Съветът ще пристъпи към вземане на мотивирано решение.

Решение:
СЕМ реши с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се” (Бетина Жотева и Галина Георгиева): Открива се процедура за предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор на Българското национално радио.
СЕМ дава срок от пет дни на генералния директор на Българското национално радио за представяне на становище във връзка с откритата процедура.

Протокол 46 от 2019 г. отразява обсъждането на   предсрочното прекратяване мандата на генералния директор на Българското национално радио Светослав Костов.

В определения срок Светослав Костов е предоставил на Съвета своето становище, в което по същество оспорва наличието на основание за предсрочно прекратяване на мандата му. Твърди, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 67, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията. Излага съображения, че Българското национално радио създава и предоставя за разпространение освен двете национални програми „Хоризонт” и „Христо Ботев” и регионални радиопрограми. Твърди, че практически не е преустановявано предаването на програма „Хоризонт”, тъй като на 13 септември тя е била достъпна чрез интернет страницата на националното радио. Отбелязва също така, че Съветът не отчита обстоятелството, че три от предавателите са спрени в изпълнение на графика за профилактика, т.е. на територията на цялата страна сигналът не е спрян умишлено от лице от БНР. Като финал намира, че правото на информация на аудиторията, на гражданите на страната, се реализира не само и единствено от програма „Хоризонт”, но и с другата национална програма „Христо Ботев”. В становището си той категорично отрича да е знаел, или с негово знание да се е осъществило преустановяването на сигнала на програмата на 13 септември.

Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: Прекратява мандата на генералния директор на Българско национално радио и договора му за управление, считано от 18.10.2019 г.
Избор на временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио до провеждане на нов конкурс, който по закон е до три месеца след избора –  за временно изпълняващ длъжността да бъде избран Антон Митов, който в момента е директор на архива на Българското национално радио и подложи предложението на гласуване.
Решение:
СЕМ реши с 5 (пет) гласа „за”: възлага на Антон Митов ръководството на Българското национално радио.

БНТ, местни избори 2019: Сидеров е във властта, нормално било да мобилизира избиратели, кое не е ясно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Siderov_BNT

Започна предизборната кампания за местните избори.

За някои вероятно завърши. БНТ ще предложи на Централната избирателна комисия (ЦИК) и Съвета за електронни медии (СЕМ) да изключат партия “Атака” от подписаното между тях споразумение и тя да няма безплатни и платени участия в обществената телевизия.

Причината е поредният скандал на Сидеров, този път в студиото на БНТ по време на пряко предаване.

Предаването Референдум от 1 октомври е свалено от сайта на Българската национална телевизия, но е достъпно в YouTube.  Темата на предаването е местни избори, участват ръководители на щабове на политически сили, между които е един кандидат за кмет – Волен Сидеров, вероятно – кой може да му попречи – във функцията на шеф на щаб.

Следва скандал, не по-различен от уличните скандали  и авиоскандалите, в които сме  гледали Сидеров. Водещата Добрина Чемеджиева прекъсна предаването, което беше преминало в друг жанр.

Снимката е към статията на Свободна Европа.

СЕМ: Сидеров наруши споразумението за отразяване на предизборната кампания

ЦИК: Решение от 2 октомври 2019: установява нарушение на изискванията на чл. 183, ал. 4 ИК изразяващо се в нарушаване на добрите нрави и честта, и доброто име на кандидатите от Волен Николов Сидеров.

БНТ: “това беше демонстрация на безнаказаност и липса на уважение към БНТ, каквато депутатският имунитет не му дава. Недопустимо е използването на ефира на обществената телевизия и употребата на език на омразата.”

Важно за разказа е, че генералният директор на обществената телевизия (твърди пред СЕМ, че)  е работил като програмен директор на телевизията на Волен Сидеров Алфа.

Важно за разказа е и отношението към стандартите на обществената телевизия –   както напомня Дневник :

“Предпочитам да платя глоба, отколкото да допускам подобно нещо повторно”, каза генералният директор, който преди време в друго предаване на БНТ в качеството си на водещ и програмен директор показа среден пръст на зрителите.

От гледна точка на журналистиката “ако не беше разумната, адекватна и професионална реакция на Добрина Чешмеджиева, Волен Сидеров щеше да вземе властта в студиото” – и още от Иван Стамболов:

в студиото (а вероятно и извън него) не се случи нищо за преодоляването на проблема. По едно време се появи организаторът, повъртя се, повъртя се, пък си отиде. После една от камерите улови загриженото лице на режисьора, слязъл от апаратната с намерение да помогне, но без да знае как. По някое време най-сетне се появи и полицаят от будката на входа, гологлав. Постоя, постоя зад Сидеров, пък си тръгна и той. След още известно време се върна с втори униформен, също гологлав, но с тази разлика, че на неговия гръб пишеше „Жандармерия“. Постояха, постояха от двете страни на Сидеров като почетен караул, пък си тръгнаха. Най-сетне Чешмеджиева направи това, което може би трябваше да направи доста по-рано – прекъсна предаването, докато изведат Сидеров.

Последици?  Според Тома Биков, очевидно завеждащ медийните теми на ГЕРБ, било нормално по-нестандартни играчи така да мобилизират избиратели.

Да не се чудим защо явлението Сидеров оскандалява ефира.

 

Българското национално радио в навечерието на избора на главен прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

I

На 12 септември Силвия Великова отива на работа. Четвъртък, тя има съдебен ресор, подготвя се да отрази поредния протест срещу избирането на Гешев за главен прокурор.

Същият ден Ивайло Савов, шеф на програма Хоризонт, неочаквано е пенсиониран, на негово място е назначен като и.д. Николай Кръстев. Той взема графиците за месеца и графиците по ресори и задрасква името на Силвия Великова: Тя няма да води. Тя няма да е в ресор Правосъдие.

Великова търси за разговор генералния директор Светослав Костов. Той я кани на разговор извън сградата на радиото – в Борисовата градина. Именно там й съобщава, че върху него има силен натиск тя да бъде освободена, четирима души – които тя познава – настояват тя да бъде отстранена. Добавил още, че дилемата е той или тя и че заплашват него и децата му да ходят гладни. Силвия пита откъде идва натискът и предлага да потърсят защита, включително да се обадят на миинстър-председателя. Натискът не е оттам, казва ГД Костов.

 

Новината стига до Борисов, той завърта два телефона и Силвия е върната в изходно положение – но с дубльор  по препоръка на УС, по съображения за плурализъм. (Както се изясни по-късно, БНР има няколко души за съдебния ресор.) Николай Кръстев подава оставка. Управителният съвет обаче публикува декларация фактически в подкрепа на решенията на Кръстев, която пеевските медии веднага охотно разпространяват. Това е единственото известно   включване на УС на БНР по кризата.

Ивайло Савов казва на ГД Костов, един силно изплашен човек, изпаднал в паника:   ако те притискат, имаш избор – с хората от радиото или против тях.  ГД Костов е избрал второто.

II

В края на този сюжет с възстановяването на Силвия Великова  в ефир започва развитието на нов замисъл, сега приписван на техническия директор Пламен Костов. В Хоризонт внасят съобщение, което новинарите започват да четат в навечерието на 13 септември, че на 13 септември, петък, от 6 до 11 часа –   това по едно съвпадение е времето, в което Силвия Великова води – предавателите на Хоризонт ще са в профилактика.

Върху доклада за профилактика стои резолюция  Да на ГД Костов. Така и става. Пет часа България остава без програма Хоризонт в ефир. Предаванията са онлайн. ДАНС реагира, задейства прокуратурата, СЕМ и КРС.  КРС не е получила уведомление за профилактика. Доколкото следя изказванията, обсъждат се нарушения поне на

Самата прокуратура напълно отрича митологията за необходимост от профилактика и спиране  на подаването на сигнала. Просто трик за заглушаване на гласове в ефира. Обяснението на Силвия Великова – “някой, който  не иска да ме слуша по радиото и има властта да го поиска и да го получи”.

СЕМ днес каза най-разнообразни неща за отговорността. Как ще наложи санкция на БНР, как ще даде случая на прокуратурата за нарушаване на независимостта и натиск – само по един въпрос не се произнесе: за своите правомощия да търси персонална отговорност.

III

Предсрочно прекратяване на мандата на ГД Костов изглежда смислено действие  като първа мярка за изход от ситуацията. Поиска го и редакционната колегия. По мое мнение има основание  в ЗРТ – грубо нарушение на правото на информация и свободата на изразяване.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.
(2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Но единственият орган, чието мнение има значение на този етап, е СЕМ. В следващите дни ще разберем дали и според СЕМ е осъществено  грубо нарушение.

УС е логично да сподели съдбата на ГД Костов. Журналистите очакват институциите да идентифицират четиримата, оказвали натиск за отстраняването на Силвия Великова. Пред 24 часа ГД Костов вече заявява, че е много изненадан от твърденията за натиск в БНР.

С Людмила Железова в следобедния блок на програма Хоризонт днес.  Разговорът днес беше в ефира за разлика от ексцентричното ми включване при Ирина Недева на 13 септември, петък, сутринта –  в БНР онлайн  – поради липса на разпространение в ефир.

*Допълнение:

  • В медиите днес има цитирани мнения, че за прилагане на чл.67, ал.1 т.2 ЗРТ    грубите нарушения трябва да са повече от едно, защото в закона е използвано множествено число – “груби или системни нарушения”.  Моето разбиране е, че  това са алтернативни хипотези и ако нарушението е грубо, не се налага да се изчаква нито  повторност, нито системност.  ВАС  казва не повече от очевидното –  че ЗРТ не определя брой на грубите нарушения,  вж Решение 1554/2005. Такава е и логиката – ако някой изобщо спре разпространението на програмите на обществена медия, трябва ли да се чака да го направи повторно?

 

Юристът на СЕМ Емилия Станева обяви, че за момента не са налице законови предпоставки за прекратяване на договора на генералния директор, тъй като няма системни груби нарушения в рамките на една година. За да има такава предпоставка, трябвало да са налице три такива нарушения.

Законът не изисква грубите нарушения да са системни, това е ясно.

За съжаление, нямаме повече правомощия по отношение на изнесеното от журналистите. По отношение на прекратяване на мандата на генералния директор нашите юристи, както и ние, не откриваме достатъчно законова опора в Закона за радиото и телевизията да бъде прекратен мандатът, защото там конкретно са изброени случаите, при които се прекратява мандат на генерален директор. Този казус е възниквал неведнъж през годините с различни управления. И до момента това, на което сме свидетели, на практиката назад в годините, е, че това е доста трудно.

В чл. 67 на Закона за радиото и телевизията се казва, че мандатът се прекратява при системни или груби нарушения.

Но те трябва да са поне две или три и трябва съдът да се произнесъл, т. е. да са влезли в сила. И тук става въпрос за принципите на Закона за радиото и телевизията. Груби и системни нарушения по принципите на закона.

Не знам колко пъти е възниквал този казус в годините,   знам за един предсрочно прекратен мандат по чл.67 ЗРТ  – на Кирил Гоцев – и решенията на ВАС по този случай не виждам да изискват две или три груби нарушения. Няма и как да изискват – защото тогава отпада спецификата на хипотезата:  нарушението е от такова естество, че за да се защити обществената медия, регулаторът действа незабавно.

Ново назначение в СЕМ: парламентарна квота 2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Шестгодишният мандат на Иво Атанасов в СЕМ изтече, парламентът избра нов член,  който попълни парламентарната квота на Съвета – наред с Розита Еленова и София Владимирова.

Това е Галина Георгиева, предложена от Вежди Рашидов.

Стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 11 юли 2019, на което се е провело изслушване на двете кандидатури – на ГЕРБ и на БСП.

Образованието на Галина Георгиева – представено от Вижди Рашидов в стенограмата като “Икономика в УНСС” беше уточнено от медиите като “Аграрна икономика във филиала на УНСС във Враца с успех от следването 3.89”.

Из представянето на новия член пред НС:

По Закона за радиото и телевизията кандидатурите са чрез квота или президентски указ. Като млад и образован човек за себе си бих могла да кажа, че съм политически неангажирана, но отговорна към ситуацията в страната.
Работата ми към момента, и предишни такива, е свързана с възможността да наблюдавам отблизо и това доказва, че не съм имала казус по тази тема, която Вие засягате, тоест, имала съм възможност и съм го правила, абстрахирала съм се от всякакви политически намеси.

 

Динамиката на медийния ни пазар налага не само чрез Директива и чрез промяна в закона, а ще си позволя да кажа, че запознаването с Директивата за аудиовизуални медийни услуги – е четиво, към което съм се насочила, ЗРТ също дава посока на европейските продукции и на образователните такива към обществените медии като една предпоставка.

 

Ако фундаментът е образование, то кое ни учи на хъс и мотивация за развитие? Това е работата ни. Това е и част от желанието ми, аз да участвам като дам своята полезност, защото за мен резултатът се мери с процент полезност.
Да, можех да ползвам времето си във връзка с убеждението на това Вие да вземете решение, но убеждението е даване на доверие. Така че в този смисъл мандатната позиция не предполага изпитателен срок в изпълнението на един проект, полезността какво остава след теб. Това е моята позиция. Благодаря Ви.

 

стенограма_11 юли 2019