Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, не са малко.
Директивата, която изменителният закон въвежда, има нова глава IXа Разпоредби, приложими за услугите на платформите за споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана) глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.
В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и:
- засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация и възможности за дерогации от свободата на препредаване за целите на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
- новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия – и социалните медии;
- защита на децата срещу вредното съдържание онлайн, по-добра защита при видео по заявка и разширяване на обхвата на задължението за защита и към платформи за споделяне на видеосъдържание; засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
- засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
- засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
- популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял европейското съдържание и да гарантират видимостта на това съдържание;
- гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
- независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
- насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.
Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:
- първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите – в три посоки:
(1) платформите за споделяне на видеоклипове;
(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС, вж решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;
(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.
- второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на
(1) трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;
(2) медийната грамотност;
(3) водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;
(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;
(5) съвместното регулиране и др.
Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.
Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.
Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

